Прескочи до съдържание
  • Добре дошли!

    Magelanci.com е общество на хора, завладени от магията на пътешествията. От първоначалната тръпка до самолетния билет, планирането и самото пътуване – ние сме тук да си помагаме, споделяме и съпреживяваме. 

  • lyusi
    lyusi

    Индия по магелански /кратката програма/ - част II - от Джодхпур до Делхи

      Описание: 10 дни в Индия с весела магеланска дружина

    Вече сме преполовили нашето пътуване. След преживелиците в Агра, Рантамбор, Джайпур и Пушкар, за които разказах в част първа, приключението в Раждастан продължава и става още по-весело. 

    Снощи сме пристигнали в Джодхпур и сме се настанили в автентична хавела в стария град. Основното й предимство е терасата на покрива с директна гледка към форта - чуден декор за питие. Оказва се, че и храната, която предлагат не е никак лоша и е на съвсем прилични цени.

     

    20230210_093208.jpg.70ee39ef0511301f642bee9ea41cc45b.jpg

     

    20230209_201937.jpg.d1b66ff8d226d9b8162644d028eae0c7.jpg

     

    *****

     

    Ден шести – Джодхпур

    Част от групата става рано, за да посрещнат изгрева в „синия град“, аз обаче съм толкова каталясала от емоции, че предпочитам да се наспя. После всички дружно се снимаме със знамето и поемаме към форта.

    Mehrangarh Fort and Palace е поредното впечатляващо място. И тук дворецът, който се намира зад стените му вече не се обитава от махараджата и е превърнат в музей. Отново прекрасна архитектура, изящна резба в камъка и чудна гледка към града долу. Фортът се управлява от специално създаден тръст под опеката на махараджата и грижливото поддържане определено си личи.

     

    20230210_094543.jpg.90bf6c1293155e6e4d2b1af628ee8514.jpg

     

    20230210_101442.jpg.1d22a1fae1cfe3c6683f12c450e0347b.jpg

     

    20230210_101527.jpg.7376b8804e4e8fdd8bc7fa06075d0ccc.jpg

     

    20230210_102508.jpg.36187129562132ed38c85d27292ae0d9.jpg

     

    20230210_102817.jpg.7ff73c8d51b2a06851bb33fe311cb3c1.jpg

     

    20230210_103756.jpg.de503923bfa7dcc70016135b9707ecb4.jpg

    Има музей на носилки, използвани от махараджите и съпругите им. Покритите са за съпругите, като прави впечаление колко малки са - обяснението е, че са ги женели още като деца. "Малката булка" не е мит 😃.  В женската секция на двореца пък могат да се видят бебешки люлки. Изложена е и личната колекция от миниатюри на махараджата, а в магазина за сувенири могат да се купят различни миниатюри и други сувенири.

     

    20230210_104332.jpg.6015b99a587cb1126667eab2f6c4e90d.jpg

     

    20230210_104421.jpg.aa91018fffe2ab7193f251f8023c9c35.jpg

     

    20230210_104453.jpg.838bb11c9e8d78ef62f8ff87a13c3af8.jpg

     

    20230210_105006.jpg.08a58002f0b7c52bc80a110b4b27345f.jpg

     

    20230210_105146.jpg.0abcfae27785101bd0116a2f8cfe8fd0.jpg

     

    20230210_105218.jpg.0aeb08de57976b8a1aabed2c0ddf23f9.jpg

     

    940222976_20230210_105401(2).jpg.b0838f420a9d5cf0946b760f5cfe02a0.jpg

     

    20230210_105507.jpg.a741385ad54ab6e5e0a7532c4f57a059.jpg

     

    707563168_20230210_105926(2).jpg.6c491820530ff3179e58a72df82cbdfe.jpg

     

    1959792436_20230210_111102(2).jpg.6616760aa53e9dccb926adf41f108c97.jpg

     

    1767181190_20230210_111138(2).jpg.dab5789e095913e186a765c128aed11d.jpg

     

    1662916436_20230210_111407(2).jpg.e46dc65e466b91397e563153ba6ea6a0.jpg

     

    1529808893_20230210_111945(2).jpg.309b88aa9f803168dcab82692986bc71.jpg

     

    20230210_112327.jpg.5249f6cf1281f9aeddc0de16ade7ff43.jpg

     

    20230210_112850.jpg.cc3dd050d9b7bf6f4984ed65ea8a1113.jpg

     

    591442485_20230210_113732(2).jpg.089a5785d273d6bff115c0aa38260e34.jpg

     

    1488316231_20230210_114003(2).jpg.597cd5dee03bbe18f4286ee30bb8b6a8.jpg

     

    20230210_114403.jpg.32a55377d9934c709e351cb1b214dd6e.jpg

     

    20230210_114251.jpg.3d06425cb0b4890c559d108e1b3ba114.jpg

     

    20230210_114445.jpg.62bd0ac45ac7384bcbaf5ee9363d81c6.jpg

     

    2118814337_20230210_114731(2).jpg.8e19ea0dc8c875dd5ad7e9eaea577df8.jpg

     

    20230210_115804.jpg.4a6273cb7ea50deb18cf83aed004f6cc.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-20-148.jpg.428aea9225e0d4a482e05dc83f53f6bf.jpg

     

    20230210_120258.jpg.83e766b3dcbc39b2a2d5a4be51911e3b.jpg

     

    Следващата ни цел е Jaswant thada - гробница на махараджа Jaswant Singhjill, построена от сина му, завършена през 1906. Отново бял мрамор и изящна украса. В градините около централната сграда са разположени по-малки гробници, предназначени за членовете на семейството.

     

    1708228615_20230210_124534(2).jpg.751a0a2b4cd314dedf7e82a879de74ff.jpg

     

    1526131806_20230210_124704(2).jpg.2d8d76d89722c3f24aff2340834a81a6.jpg

     

    20230210_124842.jpg.e84cd276ee03e461d79e0f8de129e179.jpg

     

    20230210_130344.jpg.0f914a69eaed10f22a04f2b917c36314.jpg

     

    20230210_131119.jpg.6386661e2dd38057916da5077e2a2012.jpg

     

    20230210_141835.jpg.70c46a9c981450b44c05b07821b3fd08.jpg

     

    Отбиваме се за малко в настоящата резиденция на махараджата, част от която функционира като хотел.

     

    1616810166_20230210_152126(2).jpg.2b3f1ccb40e8526472a852881c79881e.jpg

     

    20230210_152258.jpg.74f4a1a34ca891f6965cd3bd47e12a0e.jpg

    Продължаваме към Mansagar Park и Mahamandir Temple. Всъщност аз почти през цялото време съм в блажено неведение къде, кога отиваме – програмата са я правили Красен и Мая, Мая комуникира с гидовете, а аз така съм се вживяла в ролята си на куфар в това пътуване, че даже не питам къде отиваме. Оказва се чудесен парк, в който са ситуирани различни храмове и гробници. Всъщност до преди построяването на Jaswant thada, това е било мястото, където са строени гробниците на махараджите и членовете на семействата им. Паркът е безплатен за посещение и пълен с местни, които масово напират за снимки с нас. Е тук вече се чувствам като звезда.

     

    1762041900_20230210_160407(2).jpg.313c6bb9248bb262d363d809aac89174.jpg

     

    2034193380_20230210_160728(2).jpg.b9820ce1ded736a1ccc50c1e798ebc57.jpg

     

    20230210_160848.jpg.422e02f249bf57b0972d67a2d19fedc5.jpg

     

    20230210_161503.jpg.71ad65dc8cd7160d9ef9869cf2caf0c2.jpg

     

    20230210_162217.jpg.109bd58b3a098b22157a9adf1358ea25.jpg

     

    1141689866_20230210_162458(2).jpg.a5317eae4172728adca342630c832273.jpg

     

    331532944_1317783352284797_5717232030394793328_n.jpg.6e7b7c348c701bee411319810aa92001.jpg

     

    313395674_20230210_162751(2).jpg.788981ed8f9e43d1843d361f7883ef3a.jpg

     

    20230210_163616.jpg.df69a66ec5297b51ce599ebf51e0180f.jpg

     

    1659040131_20230210_163844(2).jpg.3d7c4214a596d08a4496e2db9b9a2899.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-19-985.jpg.45926980c51c1c11fd38a1767d527d1c.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-20-093.jpg.3626da16bd9e5311537b7af18b34e8b0.jpg

     

    20230210_165145.jpg.e21dea2479016af1943c18255c3987e8.jpg

     

    20230210_165325.jpg.0aabcd621e40a39141217e07301a0bd7.jpg

     

    20230210_165451.jpg.e0201cbdf23adb0c791f027a653f955e.jpg

     

    20230210_165521.jpg.d7f85b3abce496acaaf72981af986aa0.jpg

     

    За финал слизаме в центъра на града, където е часовниковата кула и местният пазар. Пълна лудница!

     

    20230210_173109.jpg.310f60415812a73529e1fcc4bbc93014.jpg

     

    20230210_173403.jpg.e8d579d938c6b12214affff2e8cc491a.jpg

     

    20230210_174037.jpg.b5b38529da93f9c78251572ea1b6c49f.jpg

     

    20230210_174042.jpg.7e1b8e9137b4cec802385837261aa1c3.jpg

     

    20230210_174057.jpg.71a561c76e9b8096a08473694e7bc837.jpg

     

    Част от групата остават тук, за да се качат на кулата, останалите хукваме на шопинг за подправки. Гидът ни завежда в малко семейно магазинче, където усмихнато момиче ни черпи със страхотен масала чай и прави презентация на подправките и чайовете, които продават. Нарамваме по една торба с кой, каквото си е харесал, а девойката ни взема мейлите, за да ни изпрати рецепти на индийски ястия. /Спази си обещанието – след няколко дни получавам книжка с рецепти и линкове към статии за историята на магазинчето./

    Следва посещение на магазин за текстил и яростен пазарлък за цената на шаловете, които сме си харесали. На Красен му призлява като ни вижда всички ровещи в купчината шалове, която са стоварили пред нас, но добре че беше той да респектира продавачите.

     

    20230210_183127.jpg.6699c92e6c35b65598503102c7fcbd35.jpg

     

    Прекарваме последната си вечер в Джохдпур в ресторанта на покрива на хотела ни /гледката към форта вече споменах/. Непалският персонал се обърква тотално в поръчката и сметките, ние пък ги шашкаме с изискванията към храната - на едната част от масата им е люто, на другата не достатъчно люто, въобще голяма забава, но си изкарваме чудесно.

     

    *****

     

    Ден седми – Джайсалмер

     

    Днес поемаме към Джайсалмер. Ставаме рано, та и аз успявам да посрещна един изгрев на руфтопа на изпроводяк.

     

    20230211_072711.jpg.5c906de18696e82dac0fe42a6e520f03.jpg

     

    Джайсалмер е разположен в пустинята Тар, съвсем близо до границата с Пакистан. По-голямата част от района е военна зона. Основна забележителност тук е форта, който, за разлика от другите фортове, които сме видели е населен и обитаем и до днес. Интересни са и красивите хавели, които предстои да посетим. Пустинята също е атракция сама по себе си, но за нея нямаме време.

    Пред форта ни посреща местния ни гид – нахакан плейбой с пригладена назад коса, барнат в шарени ризка, шалче и сако. Не му се занимава с нас особено, правим бърза обиколка на уличките на форта и след като обявяваме, че не ни интересува работилница за сребърни бижута, ни оставя на брат си да ни заведе до хавелите.
    Самият форт е построен за защита на търговците, които са живеели вътре и след като те си тръгват, местните измолват от махараджата да засели тях. Право да се заселят е давано на определени хора от по-високите касти и от поколения наследниците им живеят там. В момента правителството се опитва да ги изсели оттам, като им предлага безвъзмездно настаняване в нови жилища, построени специално за тях, желаещи обаче няма много. С две думи, да живееш във форта, означава че си гъзар и нашият човек не пропуска да спомене, че той живее там.

     

    20230211_161316.jpg.4765618966c23c6914471f00262dea3c.jpg

     

    20230211_153401.jpg.a8bcf4a1757ab277b65669b250e3f7a1.jpg

     

    20230211_153503.jpg.4d8295d72bcd92055db6731f1c09c6ae.jpg

     

    20230211_153533.jpg.0144fe9b33e90ce9b421eade0f8a5c8f.jpg

     

    1675353995_20230211_153603(2).jpg.34eeb3fff2dfc185b5a210af8d3d0858.jpg

     

    20230211_153806.jpg.1fced8946c0d098d9469f7d7f5445b8c.jpg

     

    20230211_153844.jpg.e4a2c918a8a92de777bc81b61977daac.jpg

     

    1563152172_20230211_153952(2).jpg.1f6c275c6f3cd69653e1b4d66ab03c62.jpg

     

    1522235530_20230211_154155(2).jpg.0f5281614b12ceb10875c2414bbd7fae.jpg

     

    20230211_154207.jpg.821616fc1ad0f13844886f7f80d68f51.jpg

     

    20230211_154358.jpg.a4732306e02a2b7d67580580827e42ff.jpg

     

    20230211_154747.jpg.1dde57e215d49ce705d4796f3cfc7021.jpg

     

    20230211_155012.jpg.63c03fa7b390fb648df6028fcfd859ee.jpg

     

    20230211_155328.jpg.63b8960b67d9a151de20f4af5c40d878.jpg

     

    20230211_155352.jpg.b6639f30dee370be74a4eba1eecd89d1.jpg

     

    20230211_160413.jpg.37138ff6262f5376fb985edd96542290.jpg

     

    20230211_160748.jpg.712f3434fa446937507db0a7bcb5b106.jpg

     

    20230211_161140.jpg.6fba51e891081e86ec3658afe4aa9520.jpg

     

    1393600915_20230211_161201(2).jpg.2ef79aabac1426553dd7cbf2754dff8b.jpg

     

    20230211_161622.jpg.92f92a5f0ee8b6b185e721e1a0ef4fbd.jpg

     

    Хавелите затварят скоро, така че след форта с бърза крачка се пускаме по тесните улички на града. Понамирисва, явно няма канализация в тази част, една кравичка се облекчава на сантиметри пред мен, движението е напрегнато и трябва да внимаваш не само за трафика и посоката, в която търчи гида, но и да си гледаш в краката, за да не настъпиш нещо неприятно. Доста ме напряга тази част от разходката, но пък хавелите, в които ни водят са УАУ!

    1279572119_20230211_161640(2).jpg.b6e2aa553ece57b40c739d84d03723cf.jpg

     

    20230211_162023.jpg.eca91dc4f61a649f6b85ce6b929587eb.jpg

     

    20230211_162026.jpg.c2c2c85d0a6fc9dac7c60a7f5f5d4afa.jpg

     

    20230211_162047.jpg.778387fc6cb9e384ca8747695d780015.jpg

     

    20230211_162230.jpg.6979002adf7903408a40ad8b6123dc8d.jpg

     

    Nathmal Ji Ki Haveli е била резиденцията на местния първи министър /човекът, който е отговарял за налагането и събирането на данъците/ и до днес част от нея се обитава от наследниците му, а друга е отворена за посещение от туристи. Сградата е проектирана и построена от двама братя-архитекти, които са си обявили състезание чия декорация ще е по-добра. Всеки от тях е изработил орнаментиката на една половина от сградата, като са работили едновременно. Като резултат двете половини са различни, но хармонично допълващи се. Входът е безплатен, но дарения или покупка на сувенир от магазина са добре дошли за собствениците, за да поддържат сградата.

     

    20230211_162607.jpg.539882d99acbe02e96e8577ce2b90402.jpg

     

    20230211_162628.jpg.b567bf8e2f4c42a63265b86475534408.jpg

     

    2146130471_20230211_162838(2).jpg.d5bf81bb571add163c45728e0de1cb51.jpg

     

    1825366265_20230211_162941(2).jpg.4e61feec64db8b4368017cef684eb752.jpg

     

    20230211_163830.jpg.8a447f9f970acf54c15cc35f410c9edc.jpg

     

    20230211_163901.jpg.8b388e444e27d68c69e51f5219636c1a.jpg

     

    Има и други красиви сгради по пътя. На една врата е застанал възрастен индиец и многократно ни поздравява с Namaskar - израз на голямо уважение.

    20230211_164731.jpg.5d00c4c30478a7d47abe395d015bb7ee.jpg

     

    20230211_164842.jpg.6a3f136ff779ad099f771e8d6a60e7ab.jpg

     

    20230211_165245.jpg.0274e346ac2632d4176d2fe3f26025cb.jpg

     

    20230211_165343.jpg.2a01f918984683c430af4dc5372f8a54.jpg

     

    Patwon ki Haveli вече си е с вход. Счита се за най-красивата хавели в Индия и наистина е впечатляваща. Прилепи прелитат в тъмните празни стаи на втория етаж.

     

    20230211_165713.jpg.8a007565273e27c628c0edfbcada032b.jpg

     

    20230211_165814.jpg.b71e898004f9d90746e7969f00b36483.jpg

     

    20230211_165915.jpg.e4517c9c7eb905f2c7ad85b06f6050f4.jpg

     

    1353928483_20230211_170021(2).jpg.86ded0567112e85e30ce28bea14a71f1.jpg

     

    20230211_170331.jpg.0cebc7b5e4895ccefd88b67d0984d404.jpg

     

    1781905477_20230211_170352(2).jpg.f702f36e496c895f42b083a86f24f730.jpg

     

    20230211_171314.jpg.cb102e34bcabe3d2b4cd4b8683eeb610.jpg

     

    20230211_171653.jpg.7f25f414aa9514a28b025707f7e7ade9.jpg

    За финал посрещаме залеза с гледка към форта. Местни дечица се надпреварват да ги снимаме и много се забавляват на снимките, които им показваме. Едно момиченце упорито се опитва да ни продаде гривнички, харесва си Красен и не спира да му ги предлага за подарък на семейството. Иска му пет долара, той пък я закача като той й иска пет долара. Не се отказва докато не се качваме обратно в буса, даже я научихме да каже „Дай пет долара“ на български 😊

     

    20230211_174659.jpg.b49305b9143469d1b96162b1cabae827.jpg

     

    31603901_20230211_174756(2).jpg.587e0e4b2fe3c779030271100539caed.jpg

     

    572729992_20230211_174856(2).jpg.f5fae7caff9a1712ea255962cbd4eb47.jpg

     

    247137502_20230211_174919(2).jpg.4190264a1818c4d3f54e1df50e2249bc.jpg

     

    1745428511_20230211_175044(2).jpg.8d575d13f1b1e9af4d0df41ce94bffc3.jpg

     

    330181509_762973338502972_5024875876983147595_n.jpg.a02596414cf22a167df2d79511f0a4e1.jpg

     

    20230211_175344.jpg.a694b0b96b7a81f8f3e7da06ea893c8c.jpg

     

    20230211_175352.jpg.fec176d09a4e9c1818563b5a7bc2ac11.jpg

     

    20230211_181442.jpg.25f4f5bbf6da3081926901b06314eebe.jpg

     

    20230211_181559.jpg.9aff036ad6d09f6a5ded53e973fda3e9.jpg

    Настаняването в хотела след това предизвиква известен хаос – името е сменено и шофьорът ни Сунил едва го намира; не може да се плати с карта - викат човек, който да донесе пос терминал – човекът идва, но пос терминала - не. Когато масово ги караме да ни дадат нови чаршафи, настъпва суматоха, но все пак носят. Оказва се, че сме им първите туристи от пандемията насам и не са много подготвени за нас. Обаче пък тук си направихме най-веселата вечер от цялото пътуване. Качваме се на руфтопа и поръчваме бира – тичат да я купуват отнякъде, след поръчката на два омлета донасят отнякъде и една кора яйца. Обаче не казват, че няма – като попиташ казват „possible” и някой тича да пазарува. Докато си пием биричката и си пускаме музика на телефоните, собственикът Йоги периодично ни посещава, разказва истории и ни поздравява с някакви песни на телефона си. Бил е женен за германка, пътувал е из Европа и очевидно много иска да си общува с нас. Накрая го каним да се присъедини и той го прави с удоволствие, включва и колона, към която да се вържем и музиката гръмва. Междувременно ритъм на песничка ни напомня за „Елено моме“ и като рипваме да танцуваме едни хора, събираме им очите на индийците. Купонът се отприщва с пълна сила, индийците също се включват. Научихме шофьорчето и собственика на хотела на право хоро, а той пък се разнежи и не спря да повтаря как тази вечер ще остане в сърцето му завинаги. Танци – манци, голяма веселба. Каквото можахме, направихме за българо – индийската дружба. Красен се е прибрал междувременно, а Марти стоически остава да пази палавите си каки - танцьорки. Тръгваме си чак когато става притеснително, че Йоги не спира да настоява да ми показва звездите в пустинята. Понеже междувременно е споменал, че е „пустинна мафия“, бързаме и да приберем паспортите на всички от рецепцията преди да си легнем /на сутринта ще съжалявам за този ход, но още не го знам/.

     

    *****

     

    Ден осми – Луни

     

    Сутринта започвам с инцидент. Снощи съм оставила паспорта си на конзолната масичка, там оставям и пластмасовата чашка с кафето, което току – що съм си направила и докато се обърна да си взема чантата, чашката се обръща и кафето залива паспорт, телефон и потича към багажа отдолу. Полудявам! Спешните спасителни мерки донякъде помагат, но паспортът си остава мокър и омазан, а ние вече трябва да тръгваме. Междувременно съм успяла да запуша и тоалетната със салфетките, с които съм попивала кафето. 

    При тези обстоятелства разходката до езерото Гадисар ми е малко нервна, но решавам да не оставям инцидента да ми развали деня.

     

    847602361_20230212_080732(2).jpg.2733ee46f4a5571d834f437a281f4c75.jpg

     

    1533815234_20230212_080837(2).jpg.7c938262bb49cde1953200958201e739.jpg

     

    20230212_080925.jpg.4383c0192289663bf8d0f2c4f39df118.jpg

     

    20230212_080925.jpg.4383c0192289663bf8d0f2c4f39df118.jpg

     

    20230212_081428.jpg.c63cfa443ec2f0f87d62bd682c1c4c75.jpg

     

    20230212_081454.jpg.adfbf65e0b1e20b95cd7d84b3627ceae.jpg

     

    20230212_082619.jpg.b95b8a505fe8799908c534dbd49c9a11.jpg

    Тръгваме си от Джайсалмер, а Йоги е дошъл да ни изпрати.

     

    Следващата ни спирка е Луни - малко селце, което сме избрали за междинна спирка между Джайсалмер и Удайпур.

    Със слизането от буса ни заобикалят местните деца. Питат за имената, дивят се на маникюра ми /мислят, че са изкуствени нокти/, позират за снимка и се забавляват със снимките.

    20230212_152457.jpg.7a8c38edf77b47326451f39ef9a0aa13.jpg

     

    1354687322_20230212_153405(2).jpg.4c4391b3721d1c521fd06a141a03c261.jpg\

     

    Единствената забележителност тук е хотелът в който ще отседнем - Fort Chanwa - укрепен замък/хавели от 18-ти век, построен от приближен до махараджата на Джодхпур и понастоящем превърнат в хотел. Мястото е впечатляващо, а по времето когато сме там започва музикален фестивал.

    20230212_160004.jpg.9ab6fe82562dde56fe74f9b4df9a4421.jpg

     

    20230212_160037.jpg.c013cc1d4dd958486e448c8a252fb1d6.jpg

     

    20230212_160227.jpg.40260c8e631e34f665cbe80c2336a7d0.jpg

     

    20230212_160252.jpg.0256c544bcb4341b0f268047182a4eec.jpg

     

    20230212_160306.jpg.b3e23a126369d7fc96e06e43ae935ba0.jpg

     

    20230213_074639.jpg.7d94f45ea8c5a3f4bc083f4becdbeb1b.jpg

     

    20230213_091241.jpg.071928f86963855f6fe12162d6a2166f.jpg

     

    1136293564_20230212_160443(2).jpg.01586de9f492af6141fa645b5578b59e.jpg

     

    20230212_160540.jpg.82d4367e2a61f456a9a32ebb4c140092.jpg

     

    20230212_160544.jpg.e5dc0020b6eec7690eef6aeba7bd639f.jpg

     

    429691656_20230212_160623(2).jpg.7e402098db87f77a4c823cab699b8e35.jpg

     

    20230212_160802.jpg.7fd1110ef0c05df75402bbbde233ca80.jpg

     

    20230212_161219.jpg.c01c7b0c938a155fe8f3ff55c17ad090.jpg

     

    20230212_161918.jpg.3287a77644a83d59b9c2692bccfc63ca.jpg

     

    Мястото е красиво и масово го използват като декор на фото-сесии.

     

    939280570_20230212_160334(2).jpg.9d5ec1be50c7c265a3a5feeadd874d1d.jpg

     

    1749342283_20230212_213943(2).jpg.1923e85d7ef8112975f93a1703ca7b94.jpg

     

    824041135_20230212_160420(2).jpg.0871f188dbe689de0c2220e61a3778ce.jpg

    Настаняваме се и тръгваме на разходка из селцето. Настига ни служител от хотела, който ни придружава в разходката и ни кара да купим бонбони на децата. Докато се приберем всяко дете от селото е почерпено с поне два бонбона.

     

    20230212_161418.jpg.63f06e6d59019ce4fb26d7e9b12e13f1.jpg

     

    20230212_161423.jpg.be98817dd4b7c568b1ce641114ee3064.jpg

     

    20230212_161430.jpg.29d7747f1ea122f02c3823014fc8d8fa.jpg

     

    1381761155_20230212_161507(2).jpg.1c61fcf6306cf9c2f80f0c0942cc8e58.jpg

     

    20230212_161537.jpg.5baf47a65d7cfeb52287de437f104d78.jpg

     

    833514459_20230212_161727(2).jpg.8d8bf0e3e00a08d8819ade447e507965.jpg

     

    416085109_20230212_162207(2).jpg.2fa4b0e61e52d04c4f9b00e668c3931c.jpg

     

    20230212_162322.jpg.bbf8519cb2c1e014cfa059a9ceb584a8.jpg

     

    20230212_162348.jpg.335ded85b460d31f8cc521ee02e2da16.jpg

     

    1274821384_20230212_162452(2).jpg.e0af0d8a0587718c15bbb4ada0e1ea6b.jpg

     

    20230212_162539.jpg.259c1f012e09d10f808777b919c35cd8.jpg

     

    164785075_20230212_162720(2).jpg.12217a0de3757fd1dfe3c2abec09f87b.jpg

     

    20230212_163550.jpg.a7e5c4be093e32f12f9173fb0014173f.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-19-092.jpg.a67023256dd9012cc557e739329d7fc8.jpg

     

    Вечерта започва фестивала. Докато гледаме изпълнение на традиционен танц, Марти идва и казва, че това тук е за пенсионери, а истинския купон е отвън. Децата са надули една колона и танцуват на улицата. Родителите им обаче също са там и не искат да ги снимаме. Дечурлигата ни накачулват /вече ми знаят името/ и искат бонбони, налага се да се върна до хотела за остатъка от пакета, който купих по-рано през деня. След като всички бонбони са раздадени, тримата с Вера и Марти се включваме в уличните танци. Забавни сме им, но възрастните изглеждат резервирани, така че решаваме да се приберем.

     

    20230212_203808.jpg.7b13c18ad2797a5792384dfa5071014b.jpg

     

    20230212_211019.jpg.7298d9d8c35a893874aa9b7ef493a6f9.jpg

     

    185000179_20230212_213859(2).jpg.e1a6fdfd539f3662df5a8c19c303cde0.jpg

     

     

    Довършваме с питиета на терасата пред стаите ни. Това е последната ни вечер заедно – утре след посещението на Chaturmukha Jain Temple of Ranakpur групата се разделя на две – четири човека тръгваме към Делхи, останалите продължават към Mount Abu, Удайпур и оттам – към южна Индия.

     

    *****

     

    Ден девети – храмът Ранакпур

     

    Chaturmukha Jain Temple of Ranakpur е най-големият джайниски храм. Строителството му е започнало през 15 век и е отнело повече от 50 години, а в периода 1990 - 2001г. е реновиран. Храмът поразява с мащабите и изяществото на резбите в камъка. Има 1444 изящно гравирани мраморни колони, като една от тях е наклонена, защото само Бог е съвършен. В центъра на храма е основният олтар, в който са разположени четири статуи на Bhagvan Adinath, гледащи в четирите посоки на света, а очите им са впечатляващи – направени са от някакъв специален камък и светят когато светлина достигне до тях. Изключително творение на човешкият дух и ръка!

     

    20230213_124308.jpg.5b15a0877dd4dc239c068fb3cef6660c.jpg

     

    20230213_124500.jpg.251ca0952fa7707de3af1b4a09debb4e.jpg

     

    20230213_124614.jpg.d0891106fc4138e0e04fcac209293bb8.jpg

     

    20230213_124727.jpg.7fb97c929258402abdf590932b1517f4.jpg

     

    20230213_124757.jpg.e381067014c81c329771fc8fb1e9dbce.jpg

     

    601063749_20230213_125029(2).jpg.b7403f4b565bd340ab9f8c1bf7904d8a.jpg

     

    20230213_125047.jpg.bc1997a738a214f6fbf6d07cf6f480ed.jpg

     

    20230213_125110.jpg.28be570837b51a5fb40340d0db706211.jpg

     

    20230213_125137.jpg.1491fe3c1f949d4a399e204dd1fee953.jpg

     

    20230213_125229.jpg.75840f625a7dbff91f69c4dfecb490f3.jpg

     

    20230213_125524.jpg.a3710f4a415c5f248bd576ededa50c2c.jpg

     

    20230213_125751.jpg.73cdf3bb849ae39d3a44c9e34c48f92b.jpg

     

    20230213_125905.jpg.f58378de72a9a930605572afeeb786c4.jpg

     

    20230213_125953.jpg.5bc0d11328df703c78d7fa811cf567bb.jpg

     

    20230213_130007.jpg.75ff4b8e403fdfd7df0cf8a09aa69c6c.jpg

     

    326986268_613700770596362_7753219331860789077_n.jpg.8275bd5ca258d043e3c8129038f7f25c.jpg

     

    20230213_130212.jpg.8261d5a648dba8e2bad62d57354258bc.jpg

     

    20230213_131258.jpg.9a2e65fa1d5bba4fe12fcb5f671bafa8.jpg

     

    20230213_131707.jpg.3b6b75d3312ab8f444aa4abbcdfa04a8.jpg

     

    20230213_131930.jpg.d2b959eb69b4a4463c3f69b91cf74b25.jpg

     

    20230213_132238.jpg.ac6f19ed1558d2f87edd6debb9d9efb7.jpg

     

    1475722193_20230213_132729(2).jpg.cb0a829df3a249aadf6affd3564dc1d0.jpg

     

    20230213_132800.jpg.83e0e208d9cf3ab0e82eb5a172435d98.jpg

     

    20230213_133020.jpg.6e972bfcff185b8007873c7747527b2f.jpg

     

    20230213_133304.jpg.3a01b2aa8a152d50758779a17ce25807.jpg

     

    20230213_133402.jpg.a3c45d3800ed1ac20258ff8f02f52160.jpg

     

    20230213_133841.jpg.45ea5bf95cf77edadc95e14549af3a2f.jpg

    Тук са разположени и два по-малки храма – успяваме да видим само единият от тях, тъй като четворката вече бързаме за летището в Удайпур за полета си към Делхи. Малък, малък, но и той вълшебен с детайлната си орнаментика!

     

    20230213_135212.jpg.3e3d391446768f84459133a0ad7190fb.jpg

     

    20230213_135340.jpg.643dc10505968fb1a7de073e6524ee47.jpg

     

    20230213_135652.jpg.bda8774dd956a011a6a8f86fb588fb31.jpg

     

    20230213_135850.jpg.aba679674fd6282330f5a89113bcc65d.jpg

     

    20230213_135917.jpg.d518f3fa30ecc63a3cdf51b87ce2e6f1.jpg

     

    20230213_135948.jpg.5cd9341f10b9d2fc4686a2943c3f997d.jpg

     

    20230213_140032.jpg.8f2d32652dbacc4aef8145b022e8e1c9.jpg

     

    Разделяме се с групата с неохота, толкова пълноценни и весели бяха дните, прекарани заедно, че не ни се тръгва. Настроението в колата леко пада заради раздялата, оправят го няколко маймунки наскачали на пътя пред колата. Втурваме се да сваляме прозорците, за да ги снимаме, а шофьорът опулва очи и казва, че като нищо ще влязат вътре. Оказва се, че пътят ни минава през национален парк, който е резерват на леопарди и понякога животните пресичат пътя. Маймунки има по целия път, но леопард не срещаме.

     

    20230213_122909.jpg.ad1385f25a828b449e819449a1931da5.jpg

     

    20230213_141548.jpg.7ba437f8bede9cc93aa07b03500d1a49.jpg

     

    20230213_141602.jpg.10d1bf8be7039dd31aed787a30423708.jpg

     

    20230213_141847.jpg.ee1d76b0a674aceeae1328fd41415d42.jpg

     

    Попадаме и на друга атракция по пътя - воденица, задвижвана с волски впряг.

     

    20230213_150204.jpg.47b8308eee476ce3c98a4a1a8765b9bd.jpg

     

    Отказваме първата предложена спирка за обяд – ресторант подходящ за бели туристи и спираме след около час в крайпътно местно заведение. Тук атракцията сме ние - при влизането ни няма друг в заведението, а персоналът ни оглежда като бели врани. И тук се готвят за сватба - украсяват градината, а нас ни канят да седнем вътре. Чисто е, а цените са драстично по-ниски от тези в туристическите ресторанти. Успяваме да поръчаме и да си хапнем вкусно преди заведението да се напълни с местни, които ни оглеждат любопитно. Вера даже успява да документира приготвянето на храната ни.

     

    20230213_153315.jpg.d0db7e37e78ec6f1f7ca71ef21ede5d1.jpg

     

    20230213_153652.jpg.b2a3d5b1458b1a67e3c9f15bcdd4d572.jpg

     

    20230213_154327.jpg.c7e5132247af871cf6254496bdc3b752.jpg

     

    20230213_160446.jpg.6a6aa32a1dcdf45275ad061a25661a23.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-18-808.jpg.c90690c2d1d2790898c4e70fd85bd4fb.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-18-914.jpg.68eb80a3ea8db0e11c88237a6eb613d8.jpg

     

    Навреме сме за полета и вечерта благополучно се настаняваме в хотела в Делхи. Подарената от Красен водка също безпроблемно е минала летищните проверки и тъй като единственото място, където се пуши е терасата на етажа на рецепцията, излизаме там на по питие. Така и така няма къде да седнем, решаваме да си пуснем и музика и отново настава купон. Ние си танцуваме, персоналът от рецепцията и ресторанта точат врат да ни гледат и да ни се радват, минувачите по улицата също - минават по  един и поглеждат нагоре, след малко, уж случайно се връщат с още двама - трима. И тук влязохме в местните новини. Обаче на нас ни е весело и чудесно се забавляваме.

     

    *****

     

    Ден десети – Делхи

     

    Сутринта от хотела ни взима новият ни гид – Правин. Този е много готин – спретнат, спокоен, днаещ и готов да изпълнява желанията ни. За пръв път ми стана неудобно от ролята ми на куфар в това пътуване – човекът пита къде искаме да идем, а аз си давам сметка, че съм тотално неподготвена за този въпрос - нищо не помня от бързото проучване на забележителностите на Делхи, направено преди месеци. Сещам се за няколко места, но нямам спомен кое какво беше. Снощи сме си говорили със Зори обаче, че вечер има светлинно шоу в храма Akshardham и иска да го видим. Правим бърз разбор на нещата, които да включим, споменавам му и за светлинното шоу, като предлагам Akshardham да е последният обект, за да може да останем там за шоуто ако той не може да остане /платено му е за тур до 17ч., а шоуто започва след залез слънце/. Човекът приема нещата присърце и се съгласява да остане с нас за шоуто и да ни върне в хотела, а аз оставям на него да прецени поредността на другите обекти. 

     

    Делхи е огромен град с безумен трафик и огромни задръствания. Шофирането в него си е майсторлък, направо се удивлявам на търпението и смирението на шофьорите – у нас в такова движение биха се избили. Возим се като махарани в излъскан и нов автомобил, шофьорът ни е приготвил и вода.

     

    Започваме с Lotus Temple - храмът на най-новата религия – бахайската, която е само на около 150 години. Бахайците вярват, че Бог е един и всички сме негови деца, независимо как го наричаме. Затова в храма няма никакви религиозни символи, а последователите на всички религии са добре дошли в него да се молят на Бог по своя си начин. Това, което ме впечатли най-много е, че имат брошури на всички езици. На български нямаше при охраната, но гидът ме увери, че със сигурност има в библиотеката на храма.

     

    20230214_092557.jpg.4a7dd448947ea779c794d81facbcad44.jpg

     

    20230214_092639.jpg.966e565e22e195ca775fa49bf31cbcf7.jpg

     

    20230214_092903.jpg.68bb316ef7a8574ab58f8a5bce3f4fa5.jpg

     

    20230214_095144.jpg.3eb411f5938c617c78c22eca6303bb1f.jpg

     

    20230214_095214.jpg.5d6be752c4495b3175b03b7cbdc99c0e.jpg

     

    Оттук се отправяме към Qutub Minar – най – високото минаре в света с  височина 72,5 метра, включено в списъка на Юнеско.  Построено е в чест на победата на афганистанския владетел Qutb Ud-Din-Aibak над подследният хинду владетел на Делхи, която поставя началото на могулското владичество и е надстроявано от следващите двама могулски владетели. Правин се оказва и чудесен фотограф и увековечава присъствието ни в многобройни фото сесии.

     

    20230214_105022.jpg.45ddf8016fdc38866fd9ee0b285adb64.jpg

     

    20230214_105157.jpg.690630e078e8d85c89c53d03e8516437.jpg

     

    20230214_105703.jpg.9dd920d6043f239062520ebfb3e2504a.jpg

     

    20230214_110007.jpg.64d3cd5e584814fc14fc3c1dba1ec9df.jpg

     

    Около кулата е изграден огромен комплекс - тук се намира и гробницата на Adham Khan – генерал на император Акбар, както и Quwwat-ul-Islam Mosque – първата джамия в Индия. В двора на комплекса се издига и колоната на чудесата – желязна колона, която не ръждясва /защото всички примеси са извлечени и премахнати от желязото/ и за която се вярва, че сбъдва всички желания.  

     

    20230214_110909.jpg.ef6ddcf41c050b7ced7e8e5f5dc6c3db.jpg

     

    20230214_110919.jpg.fce714a4b55aac10266dafc97dd660a7.jpg

     

    20230214_111240.jpg.e10883a5f74e4726a51b41405086c63f.jpg

     

    20230214_111421.jpg.fc4941461e8e7ea580c7d6d3ad65b060.jpg

     

    634405793_20230214_111658(2).jpg.f310d70486dced8eef2a2648e6b90afb.jpg

     

    20230214_111823.jpg.fd63aa6486b17e711881e71b91727613.jpg

     

    20230214_112155.jpg.3c98d56b5b2fedec5eb039b865dbd06e.jpg

     

    20230214_112159.jpg.cc66b29dd7f9c7244f8d980b780db44d.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-55-39-634.jpg.377f7a3ce9911f807c59a0f9db2ae084.jpg

     

    20230214_112548.jpg.30d4364b302a881123f6a7aa925d6930.jpg

     

    20230214_112707.jpg.88e4c5d78078d071d30d155e18162279.jpg

     

    20230214_112844.jpg.99743024d3dc357a49cb926ec1b4c96a.jpg

     

    20230214_113452.jpg.8ead42852e2c06bc080476d6e38e570a.jpg

     

     

    20230214_114115.jpg.4df8b5dc1c58903c34b34cea07080a06.jpg

     

    20230214_114217.jpg.e4132d131a68bcfd555886cc29b325e7.jpg

     

    20230214_114317(0).jpg.fac642d70c2c8c11282e3b675defbc06.jpg

     

    20230214_114833.jpg.fe2db9304299a3f8db8fa4cc3083564b.jpg

     

    20230214_115004.jpg.8a3de584948350fe3f974046f89a8945.jpg

     

    20230214_115203.jpg.87553d5d7521c29ae8afcb2e99a383e4.jpg

     

    20230214_115239.jpg.c9186e2d4154cdc3d779c5a4c46151d3.jpg

     

    20230214_115343.jpg.d0396e0dc97b0866537ab40c163d2629.jpg

     

    20230214_115403.jpg.fd638288676ebfddb6670964565b6b8b.jpg

     

    Следващ владетел е искал да построи по- голяма кула от Qutub Minar, но проектът таса и си останал недовършен.

     

    20230214_115911.jpg.828828079ac5c5b73f6eb7fcf7428e1f.jpg

     

    Бърз и не много успешен шопинг в търговски център и продължаваме към друг Юнеско обект - Humayun's Tomb – гробницата на мугулският император Хумаюн. Оприличават я на Тажд Махал, но за разлика от него, тази гробница е поръчана от жената на императора за мъжа й и е построена от червен пясъчник. Всъщност Humayun's Tomb е по-старата от двете и е послужила като модел за построяването на Тадж Махал.

     

    2013812637_20230214_141930(2).jpg.25dfa5650880d712965d1a54c72ea218.jpg

     

    20230214_142134.jpg.6d95e6276b0ca2bfdcd3c969c581cffd.jpg

     

    20230214_142221.jpg.f2c02e0f8d8f121dbc74735d88c9a268.jpg

     

    20230214_142822.jpg.151411b0791ba615bba0e9f0488dc6ef.jpg

     

    20230214_143256.jpg.c347ef733786bf09c647bc962561d781.jpg

     

    20230214_143511.jpg.780800fd7873385431597a12ee20e694.jpg

     

    20230214_144226.jpg.24e1a191fdb05a1f4d670e3103bf4930.jpg

     

    Встрани от гробницата Хумаюн е тази на фризьора му. Престижна работа си е било да си фризьор на императора, явно.

     

    20230214_143432.jpg.d3484a1f293a07f34d1f15287b1fe4a9.jpg

     

    Гидът пита за обяд, но за сега отказваме. Чак вечерта си давам сметка, че не само сме накарали човека да работи 12 часа за нас, ами сме го и държали гладен, тъй като и той не успя да обядва.

     

    Кратка спирка за снимки пред India Gate - триумфална арка, построена в чест на индийските войници, загинали в Първата световна война.

    20230214_151021.jpg.5dabffe9b5e6c2347395e7cd71b89719.jpg

     

    20230214_150057.jpg.8561ef4b311d7e232554f60d19dd383f.jpg

     

    viber_image_2023-02-18_22-55-17-715.jpg.186169e27bfecba165d8fdbd99867dc3.jpg

     

    Продължаваме към Jama Masjid Delhi – най -голямата джамия в Индия, построена от император Shah Jahan. 25 хиляди души могат да се молят едновременно в огромния й двор. Намира се в сърцето на стария Делхи, а в подножието й има огромен местен пазар.

     

    20230214_155422-01.jpeg.b8ff32143c0462572c54b20321524d58.jpeg

     

    20230214_155302.jpg.2f9cd7efcd2e5ca3c37a35bce0e2fea2.jpg

     

    20230214_155353.jpg.b94317fa7b5cd1e7de6483266e8d8987.jpg

     

    20230214_155806.jpg.e417beb127b70db4de6ff27f6c98335d.jpg

     

    20230214_160234.jpg.10bdb3b886a3700b6162bff5aa959b55.jpg

     

    20230214_160315.jpg.6cb20380761a5d3515267226d1d03741.jpg

     

    20230214_160451.jpg.081d5f907c1a4c0d1955f330af82858d.jpg

     

    20230214_155842.jpg.4f59e778dd5938c164023750c03217cf.jpg

     

    Оттук продължаваме към Червения форт пеша. Минаваме по малка тясна уличка в стария Делхи, после по оживен булевард. Хора, рикши, автомобили, автобуси - пълна лудница. Пресичането е с вдигане на ръка и силно повишено внимание. Мисля си, че тези хора всеки ден рискуват живота си само докато пресичат.

     

    20230214_162300.jpg.38c3d761a87277753056e3ba962909b9.jpg

     

    20230214_162311.jpg.a407400545f6a22f3d0c2f25f7a48bf9.jpg

     

    20230214_162549.jpg.6324991482a620f3f4e880199536dc2d.jpg

     

    20230214_162559.jpg.a18afa035480beff0e340a02c3274ccf.jpg

     

    20230214_162615.jpg.1790c512f6d2ccf501fcf86533c86c76.jpg

     

    20230214_162623.jpg.015addfee246dd5987ca40b2a0cb1dff.jpg

     

    20230214_162739.jpg.98a62f95afc417537a3273a380d8e89f.jpg

     

    20230214_163154.jpg.e9b16f771b6f0e883ad5523eda108185.jpg

     

    20230214_163813.jpg.59441949c339d36734cac991468eed90.jpg

     

    20230214_164305.jpg.8457e985720c554af9018b5ad4c5fbfa.jpg

     

    20230214_164614.jpg.fad7ea9743f9f9295187fbc15b9a689f.jpg

     

    Пропускаме влизането във форта, тъй като няма време, а и вече сме видели много фортове, пешеходството из стария Делхи обаче е интересно преживяване, пресичането на булеварда към форта, също.

     

    Последната спирка за деня е Akshardham Temple Delhi – огромен, комплекс, посветен на бог Swaminarayan. Вписан е в книгата на Гинес като най-големият хиндуистки храм в света. Построен е наскоро – около 2000 год., строителството е отнело само 5 години, но преди това са били необходими повече от 50 години за изкупуване на земята, върху която е изграден.

    Мерките за сигурност са драконовски – забранено е снимането, внасянето на запалки, цигари, телефони, камери и каквито и да е мобилни устройства. Списъкът на забранените предмети има около 100 позиции и проверките са на две места по трасето – при паркинга и после отново – при влизане в обекта. Уж съм си претарашила чантата щателно, минала съм проверката на паркинга, но на последната права откриват в чантата ми слушалки – и те били забранени - връщат ме да ги оставя в колата. Не можело да ги оставя при тях и да си ги взема на излизане, а след като на летището ми взеха айкоса, не съм готова да се простя и със слушалките и да ги изхвърля. Да де, ама на паркинга има хиляди коли, нямам никакъв шанс да открия нашата, а и изобщо не съм видяла номерът й. Опитвам да оставя слушалките на охраната при паркинга, тя обаче ме праща на гардероб. За него се редят купища индийци, по пътя един пич им раздава формуляри за попълване, но като вижда какво нося аз ми казва, че мога да продължа без формуляр. Още 10-15 минути висене на опашка с бутащи се хора докато стигна до гишето, а чичето там ме връща за формуляр. Е тук вече изтрещявам, идва ми изобщо да се откажа от влизане в храма, обаче другите вече са вътре и аз няма как да се обадя, за да им кажа да не ме чакат – нито те, нито аз имаме телефони. Решавам да дам втори шанс на паркинга и като по чудо в този момент шофьорът ни излиза оттам и ме вижда. Хвърлям слушалките в ръката му и с мръсна газ отново преминавам по трасето и през всички опашки и проверки за вход. Останалите ме чакат и вече са се притеснили.

    При вида на храма обаче забравяме всичко – изумителен е! Бял и розов мрамор, изящна резба, позлата в централния олтар и много, много красота. Трудно е да си представиш, че е сътворено от човешка ръка. Снимането е забранено, пък и няма с какво да снимаме, качвам малко снимки от нета.

     

    akshardham-temple-delhi.jpg.551bd731c2ac3ae55e06dc752f934d0a.jpg

     

    princecharlse008f.jpg.0ca9529bea9fb0383359c6fd895d2ce4.jpg

     

    Akshardham-temple-Delhi2.jpg.62d7271421d5de0d4081a6d35c1a4e18.jpg

     

    Накрая минаваме в градините отзад за водно – светлинното шоу, което се оказва грандиозен и великолепен спектакъл, пресъздаващ историята на божеството – патрон на храма. Божеството е представено като дете, което си играе /пресъздадено от истински деца, които си играят пред нас/, а главните хиндуистки божества /прожектирани като анимация на стената на една от сградите/ се опитват да го унищожат, използвайки всички природни стихии. В езерото отпред водните струи на фонтаните и светлината от прожекторите рисуват лотоси, водопади, вулкани, огньове, виелица, земетресение… Изключително шоу, не може да се опише, никога не съм виждала нещо подобно!

     

    Това е! Усещам, че вече съм препълнена с впечатления и емоции от Индия и съм достигнала предела си - не мога да поема нищо повече. Шоуто слага точката на нашето пътуване с възможно най- бляскавият и ефектен финал. На излизане правим последни покупки в магазина за сувенири в комплекса и се отправяме към хотела да събираме багажа, а след няколко часа летим обратно за София.

     

    *****

    Страхотно пътуване се получи, още не мога да си събера усмивката ! Прекрасни места и хора, в прекрасна компания и много смях. Дадохме, каквото можахме за българо - индийската дружба.  Пък и импровизирано танцово ансамбълче спретнахме - индийското участие е повече от успешно, мисля, че ще ни търсят за гастроли и по други земи 😃

     

    Благодаря на всички замесени в това приключение за прекрасната компания и незабравимите моменти. Вече ми липсвате!

     

    viber_image_2023-02-18_22-57-20-483.jpg.6272b915c29ba30924999253dc636b75.jpg

     

    Предавам щафетата на @krasen_denev , @MayaS@Madonna и @Граф Вронски да разкажат как и къде продължиха приключението Индия.

     

     

    PS: Оставям тук контакти на шофьора и гида в Делхи, ако на някой му трябват - и двамата бяха перфектни: +91 8178400869 - Сунил- шофьор /малко му е слаб английския, но с чат през уатсап ще се оправите/; +91 9311109240 - Правин - гид в Делхи /прави и Златния триъгълник/.

     

     

     

    20230210_092616.jpg

    20230210_093549.jpg

    20230210_105617.jpg

    20230210_113236.jpg

    20230211_175149.jpg

    20230212_161720.jpg

    20230213_124630.jpg

    20230213_125636.jpg

    20230213_130318.jpg

    20230213_130357.jpg

    20230214_092713.jpg

    20230214_104823.jpg

    20230214_160141.jpg

    20230214_160615.jpg

    Обратна връзка

    Препоръчани коментари

    @lyusi,благодаря за чудесната разходка в Индия!

    Такава хубава магеланска група и весели емоции!

    Очаквам продължението с интерес!

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Благодаря! И аз очаквам продължението, но преди всичко чакам всички да се върнат. Искаше ми се да мога да кажа, че вече са тук, но вчера са им отменили полета от Истанбул заради вятъра, та още не са се прибрали. Надявам се всички да успеят да се приберат днес, пък за продължението ще почакаме, ако трябва.

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 1 минута , lyusi каза:

    Благодаря! И аз очаквам продължението, но преди всичко чакам всички да се върнат. Искаше ми се да мога да кажа, че вече са тук, но вчера са им отменили полета от Истанбул заради вятъра, та още не са се прибрали. Надявам се всички да успеят да се приберат днес, пък за продължението ще почакаме, ако трябва.

    Живи и здрави всички да се приберат!

    А за продължението-когато-тогава!

     

    • Харесвам 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    Великолепен разказ и незнам как стана, но някакси се пропука категоричното ми НЕ на Индия.

    И аз като много други, смятам че за Индия си трябва специална нагласа, но толкова лежерно ви се е получило пътуването, поне с такова усещане за лекота и въздушност останах след пътеписа. 

    Благодаря за споделянето и за красивите и усмихнати снимки!

     

     

     

    • Харесвам 1
    • Благодаря 1
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове

    преди 10 часа, Kalina Ivanova каза:

    Великолепен разказ и незнам как стана, но някакси се пропука категоричното ми НЕ на Индия.

    И аз като много други, смятам че за Индия си трябва специална нагласа, но толкова лежерно ви се е получило пътуването, поне с такова усещане за лекота и въздушност останах след пътеписа. 

    Благодаря за споделянето и за красивите и усмихнати снимки!

     

     

     

    Благодаря, Калина! Всички имаме предубеждения към Индия - и ние се бяхме подготвили с ваксини, дезинфектанти и т.н. Там има от всичко - какво ще видиш е въпрос на нагласа. Обаче ако се оставиш на предубежденията, няма да усетиш магията. Когато подхождаш с искрен интерес и приемаш нещата каквито са, хората ти откликват със същото и се отварят да ти покажат най-доброто. И организацията има значение, разбира се - нашата беше перфектна, даже леко стерилна. Чист климатизиран бус със спокоен и усмихнат шофьор, местен агент, който е зад гърба ти през цялото време, местен гид на всяко място - има си значение. 

    И най - важното  - компанията.  Бяхме пъстра група, всеки със своя характер и особености, но всеки допринесе за хубавата групова енергия. 

     

    Оставям тук контакти на шофьора и гида в Делхи, ако на някой му трябват - и двамата бяха перфектни: +91 8178400869 - Сунил- шофьор /малко му е слаб английския, но с чат през уатсап ще се оправите/; +91 9311109240 - Правин - гид в Делхи /прави и Златния триъгълник/.

    • Харесвам 5
    Връзка към коментар
    Сподели в други сайтове



    Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш

    Трябва да си член за да оставиш коментар.

    Създай профил

    Регистрирай се при нас. Лесно е!

    Регистрирай се

    Влез

    Имаш профил? Влез от тук.

    Влез сега

×
×
  • Създай...

Важна информация

Поставихме бисквитки на устройството ти, за да улесним употребата на сайта. Можеш да прегледаш нашата политика за бисквитките.