Индия 2015 ( моят поглед )

И Н Д И Я

Ден Първи - Дели

15 април 2015 (сряда)

Най-после дойде реда и на Индия. Стана случайно, заради едни евтини билети. Купих ги, после влаковете, хотелите и програмата се намести, но... имаше едно голямо НО, и то беше, че щях да бъда за пръв път сам. В последствие Митака се присъедини, но половинчатo (някои дни заедно, други – не, така и по забележителностите , но все пак не съвсем сам).

След едно прекрасно пътуване с швейцарските аеролинии в полунощ кацнахме на международното летище Индира Ганди в Дели. Направи ми доста приятно впечатление. Аз бързах, защото се надявах да ме чакат от резервирания хотел и не бях съвсем наясно дали си изпълняват обещанията. Багажа ми е само ръчен, бая съм натъпкал в малката раничка и с доста дрехи по мен, защото идвам от студеното, а тук е над 30 градуса, придружено със сериозна влажност. Паспортна проверка минавам от първите, а митническа дори няма. И така се озовавам на изхода, където си търся името сред многото посрещачи. Доста е приятно това да ти се случи, след полунощ в Индия, когато пристигаш за първи път. И , о, радост, виждам го моя човек с табелката.

Моя възраст, но някак си дребен, но си говори добре английйски. За малко да получа топлинен удар навън, но е след полунощ и се ядва. Качваме се в колата на хотела , плащам според уговорката цената на паркинга (160 рупии) и поемаме към столицата Дели, която е на 20 км разстояние. Няма трафик през нощта, или поне е значително по-малък, та за около полвин час се добираме до хотела. И тук ме чакат ,и са много любезни. Стаята е перфектна с климатик, хладилник и адски удобно легло ( е как може да ти се стори , след една седмица недоспиване). Само успявам по интернет да напиша, че вече съм пристигнал в Индия, минава 2 часа и заспивам.

Определил съм си спане до 8 часа, след което отивам на закуска. Тя е на блок маса с няколко индийски яденета + европейски сандвичи и други подобни. Пълня сериозно една чиния с всичко индийско, че кога ще ми се отдаде пак да ям готвена тяхна манджа. Супер вкусно, леко люто (подготвен съм) и приятно. Пълня и втора чиния, та учудвам местния гай с апетита си, и то за индийска кухня.

След закуска към 9 часа, слизам във фоайето, където ще чакам Митака да дойде до моя хотел. Само жалко, че не можах да се възползвам по-дълго от хубавото легло.

Седя около час и наблюдавам през прозореца уличния живот. Не изглежда толкова страшно, колкото ме е наплашила Снежка. Много е шумно, мръсничко, миризливичко, но чак пък да е страшно ( минаха и 2-3 просяка). Отвътре, когато си на хладно и удобно, се живее.... Индия за мен започва добре....

Митачето се появява към 10 часа, обикалял по хотелите и гарата във външната действителност.

Нямаме особено много време, че трябва да обикаляме по забележителностите.

Като най-сериозна от тях се води Червения форт и е наша първа цел. Тръгваме пеш с намерение да спазарим някоя рикша, не знаейки все още как вървят цените. След като пропускаме няколко, решавам, че 100 рупии е добре (около 3 лв.) и се качваме. Движението и шумотевицата е ужасна. Намираме се и в квартала около гарата, където пък е върха на хаосната пирамида.

Все пак в рикшата си като страничен наблюдател на събитията и се опитвам да превключа на индийска вълна. Тариката ни оставя на другата врата на огромния форт, та половин час трябва да обикаляме докато достигнем Лахор Гейт, където е официалния вход ( цена 250 рупии). Мащабите на Червеният форт са внушителни. Състои се от няколко дворци, джамии, павилиони, но най-впечатляващи са стените и портите. Всичко е доста запуснато и не ми допадна особено, като първа среща с индийското колониално наследство.

Следваща задача е да намеря мястото на автобуса ми за Амритсар, който тръгва от тъдява утре през нощта. Това не се оказва никак лека задача. Това е района на индийските пазари ( в диаметър около 5 км, всяко възможно местенце е усвоено като пазар). Тук освен, че се продава всичко , се яде, сере, уринира, спи и смрадта е ужасна. Забележка: да се внимава много къде се стъпва. Вниманието трябва да е повишено за всичко. Пълно е с просяци, инвалиди, крадци, мошеници и всякаква измет – най-долното съсловие на индийското общество (но хората не са виновни, че са се родили там и са такива). И да съм искрен – не са ни дърпали и преследвали, както очаквахме.

Дори напротив , който питахме и знаеше, ни упътваше. Така си намерих автобусната фирма и се разбрахме утре в 21,30 да съм на това място.

Понеже ни се струва близко, решаваме да посетим след това пеша Голямата джамия.

Това също се оказва задача с повишена трудност. Уж се виждаше, а изведнъж се потопи в човешкия мравуняк. Беше адска жега, а трябваше да прескачаме хора и животни 2-3 километра, докато се доберем до джамията. Там решаваме да починем на малкото сянка, които хвърлят минаретата, но всичко е заето от налягали човешки същества и животни. Гнусотията е невероятна, но сме яко скапани и се наместваме между вонящи наоколо тела. На всичкото отгоре сме гладни и похапваме бисквити в тази обстановка.

Тъкмо си починахме и решаваме да влизаме, когато някой ме информира, че е време за молитва и половин час вътре е само за мюсюлмани. Добре, ще чакаме. Само, че това продължава 50 минути. Вече сме готови, събути, когато друг тича с един кочан и ни сочи 300 рупии за фото. Побеснях. Изгубиха ни повече от час в жегата. Направихме една външна обиколка и не лоши снимки.

От тук още няколко километра има до гарата през същата 'приказна обстановка'.

Няма повече да се обяснявам, но изпитах огромно облекчение като се вмъкнахме в метрото.

Тук с Митака ще се разделим за известно време. Той ще остане да спи в Дели, а аз отивам до летището да изпълня последната част от полета си Дели – Райпур. От скоро има ново луксозно метро, което свързва аерогарата с ЖП гарата (аероекспрес), което струва 100 рупии и ако си през деня е адски удобно и пътува точно 18 минути.

На аерогарата също е приятно, и понеже пристигам с около 2 часа по-рано се надявам да се изкефя максимално. Но първо искам да се ориентирам за полета си. Гледам таблата – няма такъв полет. Още не ми се вярва, нещо може да съм объркал терминалите, гейтове...Обикалям , но нещо започва да ме стяга под лъжичката.

За това повече не ми се пише. С две думи – полета отменен и аз не съм предупреден.

Довечера имам хотел в Райпур, а утре друг полет. Повече от час разправии. С добро не става, не можело. Като започвам да повишавам тон , дори да викам, се размърдват и решават да ме оправят по някакъв начин, чрез друга авиокомпания. В крайна сметка и това не стана, но обещаха обезщетение. Знам, че и това няма да стане, но поне връщането да ми е наред. Одисеята ми беше страхотна, останах адски подтиснат и обезсърчен. Добре, че вечерта форумниците ми повдигнаха духа...

Връщане обратно с аероекспреса до гарата. Там трябваше отново да мина пеша през целия район и да усетя индийската атмосфера, която ме скапа допълнително.

Как се добрах до хотела ми е трудно да си обясня, но стана сравнително лесно и неочаквано, като по пътя видях магазинче за бира ( 5 бири и музиката да свири)

Отново в същия готин хотел ( цена 1850 рупии), на климатик и хладилник. Само отидох за бирите и се отдадох на близане на раните.

Снощи така прекрасно започна всичко, а само един ден след това, бях доста отчаян.

Ден Втори - Дели

16 април (четвъртък)

Отново не успях да се изкефя максимално от удобното легло.

Легнах някъде след 2 часа, а трябваше най-късно в 9 пък да се възползвам от хубавата закуска. Така , че се събудих за хапването и не успях да се наспя добре.

С Митака имахме среща в 12 часа да продължим обиколката на Дели. Той също се изненада, че не съм ходил никъде, но пък какво от това.

Пътуваме с метрото ( цената е според разстоянията 10-20 рупии).

Целта ни е новия и красив храм Акшардам. Правим и едно прекачване и спирката, въпреки, че носи същото име се оказва съвсем не близко. Тук всичко е прекрасно уредено. Явно се посещава от хиляди индийци, затова мерките за сигурност са перфектни, помислено е всичко за хората. Големия проблем е, че не е позволено снимането и апаратите и телефоните се сдават. Никой не роптае, защото повечето са вярващи и молещи се.

За сметка на това красота е невероятна. Градини, дворци, фонтани, скулптури,статуи, злато, каменни резби и какво ли не.....Това не се описва.Трябва да се види.

Снимките са сканирани от един албум, който си купих там

Пожелавам ви го. Когато отидете в Дели, нека това бъде първата ви цел. Няма да съжалявате, че сте ме послушали.

След като разгледахме Акшардам с една рикша (100р) се насочваме към гробниците Хумаюн. ( цена 250р) И те поразяват с размерите си. Няколко са и са на различни императори.

Вътре няма почти нищо, но градините са прекрасни и можеш да се излегнеш и починеш на сянка и спокойствие, защото забележителностите се посещават само от интелигентни и образовани индийци. Те са оазис за релакс след големия пек навън.

След като си починахме , отново се разделяме с Митака, и аз поемам с нова рикша (50р) за Вратата на Индия. Целта ми е залеза на това място. Към тази арка на победата и славата водят 2 километрови алеи. Очаквах да е опасничко, но е пълно с полиция и въпреки огромните маси народ е сравнително спокойно. Всички идват на разходка, да се наслаждават и снимат... Мисля, че и аз се включих с хубави снимки от това култово за Индия място.

Но ми предстоеше едно от най-напрегнатите и неизвестни преживявания . След вчерашната одисея с отменения самолет, днес – нощно пътуване с автобус. Място на тръгването – там около пазарите, край форта, из малките улички , и то в 10 вечерта.

Отново бях сериозно обезпокоен и впоследствие се оказа, че съм имал право. Отивам рано, какво ще правя там и къде ще стоя няколко часа ми е неизвестно. Все пак от фирмата ми казаха да съм там още половин час по-рано, тоест в 21 часа. Два часа за мотаене по тъмното.

Намерих си една автобусна спирка със прилични седалки и се положих там. През цялото време никой за нищо не ме закачи или пък пита. По- неприятното дойде след това.

В 21 часа, човека наистина ме взе и ме поведе нанякъде. После ми обяснява нещо, че автобуса го няма и ще ме качи на друг, пък после... А бе неприятна история. Аз очаквам да се качвам и да заспивам. А то, наистина на друг ужасен автобус, който ме свали на друго място, където беше моя. Но аз бях почти в неведение какво се случва. Качвам се и се готвя за спане в някакви кутийки метър на метър, когато ми се сервира, че това е за двама и ще трябва да спя с още някой.......

Автобуса тръгна с 2 часа закъснение, към полунощ пълен, и при мен се намърда още някой. Бях се свил на кълбо, не смеех да мръдна, а и багажа с мен. Всички хъркат и пърдят, а и ядат постоянно. Един от големите ми кошмари – още втората нощ.

А аз съм си взел по интернет спално място в луксозен автобус.......

Ден Трети - Амритсар

17 април (петък)

Към 9 часа се озовавам в град Амритсар. На автогарата ме подбират рикшаджийте, но аз съм претръпнал и повече от 40 рупии до храма не давам. Съгласяват се.

И това е едно от чудесата на Индия – Златният храм на сикхите. Огромен комплекс от доста мраморни храмове и един златен, има също и джамия, която иска да му съперничи по златото.

И тук има перфектна организация. Предават се багажите, обувките на отделно място, влиза се само с кърпи на главите ( и мъжете). Вътре има голямо квадратно езеро, фонтани и много красота и изящество. Обаче и тук напича сериозно, та Митачето го намирам излегнал се под една сянка да ме чака. Аз обикалям целия комплекс поне два пъти, влизам и в златния храм, където тълпите са огромни, и в джамията, и също се поопъвам под едни вентилатори...

После с рикша (50р) отиваме и до Сребърния храм, който е бледо копие на Златния, но при такава конкуренция е немислимо друго. Той се нарича така, заради сребърния обков на всички врати, а иначе има и той доста позлатени части, както и подобно квадратно езеро. Не лоша реплика на главното. Хора почти няма и известно време релаксираме. Въобще спокоен ден. Ние бързо гледаме и после почиваме на сянка. Но както забелязвам , така правят всички...

От там , през гарата и още 20 минути пристигаме и разглеждаме и още един темпъл Param Pujya Mata Lal Devi Mandir

Много е кичозен, като детска приказка, с изкуствени тунели и мостове, пещери, много огледала, стъкълца и фигурки на будистки божества. На мен много ми допадна.

След тази последна атракция, отново се разделяме с Митко и той поема към автогарата, може би да последва моето снощно приключение, а аз си имам нощен влак чак до Баратпур. Тръгва в 22 ч, и пристга в 10,30 – сериозно возене ще падне. Но преди това имам 3-4 часа на гарата да чакам. Посрещнах и изпратих няколко влака, наблюдавах гаровия живот, сядах,ставах, разхождах се и времето си мина.

(Имаше плъхове по релсите..).

Настаних се уж на моето място, ама не съвсем, та трябваше да се местя. Направих най-здравото си спане от тръгването от България.

Ден Четвърти - Фатехпур Сикри + Тадж Махал

18 април (събота)

След толкова дълъг преход , влака пристигна точно навреме, което означава, че няма да ми се наруши изпълнението на програмата. В пътеводителя прочитам, че Баратпур където пристигам не е малък град и автогарата е доста далечко, затова си вземам рикша (50р) да ме закара дотам. Отново установявам, че е приятно да наблюдаваш живота отстрани (от рикшата). На самата автогара си е доста селска история, всичко е написано на индийски. Намирам един интелигентно изглеждаш човек, за да го питам за автобуса за Фатехпур Сикри. Преди това питам всички шофьори наред, но викат, че още го няма. Така се и оказва, че е преминаващ и по-голям от другите кокошкарски, но разликата е незначителна. След около 15 минути пристига, ама аз не мога да разбера откъде да си купя билети, а автобуса е пълен и дава зор да тръгва . Та моя човек ми вика да се качвам. Оказа се, че има кондуктор и цената е 25 рупии. Настаняват ме някъде на двигателя, което си е същински лукс при претъпкания автобус. Водача кара бясно незнайно защо и след половин час ме стоварва само мен на разклона за града.

Аз очаквах да съм от другата страна, откъдето започва археологическия комплекс,но важното е, че съм тук. Днес температурите гонят 40 градуса. Вода пия 3-4 литра на ден

Има я навсякъде студена и струва по 20 рупии, а на гарите по 15 рупии. Понякога се пие и повече, докато е студен литъра си го изпил 20 минути максимум. Тръгвам пеш и скоро се ориентирам, че съм от другата страна, по която мислех да се връщам. Значи ще го карам наобратно, но това предполага, че ще има голямо ходене в началото. Но съм сам и се движа бавно и с почивки. Първо минавам през Агра Гейт, после по пътя , започват да се появяват и другите забележителности.

Днес е ден на ЮНЕСКО и навсякъде е безплатно.

Призрачния град Фатехпур Сикри също е огромен комплекс и много ми допадна, въпреки жегата разгледах всичко на спокойствие, като се присламчвах отвреме на време до някоя група , които не липсваха. По отношение на гайдовете, има ги навсякъде, но нито са нахални, още по-малко агресивни. Основно комплекса е разделен на две големи части – двореца и джамията. И двете са чудесни, но в джамията са по-нагли и ми се лепяха някакви деца да ме развеждат , а и боси по напечения камък не бе приятно и трябваше да се крия по сенките.

Останах много доволен от това посещение.

Прибирането бе надолу към автогарата, но преди това се минаваше през голямата блъсканица на пазара.

Точно в 3 часа бях там и хванах автобуса за Агра (40р) в движение. И отново на луксозно място на двигателя, само че този път беше бая жежко и едва издържах около час и нещо.

От автогарата отново пазарлъци с рикшите , но за 47 (колкото имах) един ме закара до хотела, въпреки че не го знаеше къде се намира.

Митко бе дошъл доста по-рано и се настанил (цена – 850 рупии) като отишъл да разглежда забележителностите. Аз също бързах да хвърля багажа и да се вмъкна в Тадж Махал, който е съвсем наблизо до хотела.

Точно в 17 часа влязох и вратите хлопнаха. Така успях в деня на ЮНЕСКО да видя безплатно едно от световните чудеса на света.

Другото са снимки. Да отбележа само, че красотата е отвън. Вътре няма нищо съществено, въпреки огромните опашки да влязат.

Толкова бях доволен от днешния ден, че се запътих почти веднага към магазинчето за бира, което бях видял на идване с рикшата. Купих си 5, понеже нямаме хладилник

(бая солена беше – по 150 рупии едната, но не ми се мислеше за пари).

Докато дойде Митко, за 2 часа почти ги бях изпил.

Но хотела има едно друго предимство. На покрива има ресторант с гледка към Тадж Махал, и аз реших, че трябва да се възползвам сега , или никога да хапна в ресторант в Индия. Едва го прикотках Митака да дойде и той . Та там си допих с още няколко студени бири на същата цена....

Започнах да си връщам самочувствието и доброто настроение.

P.S. Понеже все пиша някакви цени, а мисля, че това е важно, да споделя и какъв е курса на рупията, за да може човек да си прави сметката.

1 лев е около 35 индийски рупии

Ден Пети - Агра

19 април (неделя)

На другия ден си поспахме повечко и към 10 часа освободихме хотела, но стояхме в лобито още 2-3 часа. Наоколо има и доста сувенирни магазинчета, откъдето си купих някои дребни подаръчета. После с рикша за 50 рупии отидохме до другата голяма забележителност на града – Агра Форт. Митко го беше посетил вчера, и сега бе мой ред.

Много е внушителен и страшно ми хареса, въпреки, че вече бе станала голямата жега и трябваше с прибежки до сенките да става разглеждането. Цена 300 рупии и време около 2 часа, понеже една част е в реставрация.

От тук до гарата Агра Форт, не е далеч и походих пеша десетина минути сред врящия мравуняк на местната действителност. Гарата не е основната и не е голяма, като за нея са специфични маймуните, които живеят тук. За сметка на това влака Агра – Джейпур беше перфектен.

Той пътува само по тази дестинация, климатизиран и през цялото време не спряха да ни хранят с местна храна. Не случайно мотото му е Meals on The Wheels. Така си позволихме да хапнем индийска храна отново и да си призная, макар и безмесна , се оказа доста вкусна.

Пътуването продължи около 3 часа за цена от 700 рупии.

В Джейпур хотела бе близо да гарата, и уж имахме някаква схема, но се пообъркахме в лудницата и пообиколихме квартала. Все пак с питане го открихме - Маdhav Guest House - нов и много приятен... ( цена – 1000 рупии ). Починахме си добре.

(следва продължение, но след около 10 дни)