Малдиви – акули, Азис и… маджун!

Днес ще ви разкажа за една направо тривиална дестинация, която всеки уважаващ себе си пътешественик, може би, ще пропусне, а всяка Бг кифла с кеф  ще изкрънка от шугър дедито си! Действието се развива в началото на Март 2023 –а, когато посетихме тези китни острови! Обаче моят разказ ще започне през Ноември 2022, когато с едно приятелско семейство, спонтанно решихме да отпътуване на Изток. Съгласието беше постигнато бързо и в един слънчев декемврийски ден сядаме с другарчето „Пепи“ да купуваме билети. Точно в 21.00 и двамата сме пред ПиСи-тата, отваряме сайта на Турците и започваме да пазарим  билети! 4 човека сме и искаме да седим заедно! Полетът до Истамбул е пийс оф кейк и там сме железни. Координацията е забележителна и сме едни до други. От тук нататък, за полета от Истамбул до Мале ще предам направо разговора:

Аз: Дай да букнем 27 ред А,Б,Ц и Д.

П: Не става! 27А е заето!

Аз: Как ще е заето, бе!? Ти да не гледаш друг ред?

П: Не бе, копеле, заето е ти казвам!

Интересен казус!  В моето ПС е свободно, в неговото е заето! Решавам, че е системата е нещо бъгясала и успешно пазарим билети на 28 ред. За връщането няма драми и всичко  е ток и жици! С чувство за изпълнен семеен дълг спирам компа и отиваме да вечеряме.

37 минути по-късно, Пепи ми звъни:

П: Копеле, ние кога летим?

Аз: Как кога, бе?! Нали на 27.02 ? Нали, току що купихме билетите?!

П:……

Аз: Пепи?!

П: Жена ми ще ме убие!

Аз: Що, бе какви си ги свършил?!

П: Нашите билети, поне за отиване, са за 26-и!!!

Сега ми просветва, защо 27А при него е заето, а при мен свободно!  

Та те имаха удоволствието да прекарат една вечер повече в Мале 😊!

Полета до там беше свързан с един мой опит да примамя жената в тоалетната на летището и да разнообразим спомените си, но тя някак устоя на неприличното ми предложение и ме остави разочарован да се возя до там!

Ден 1: Кацнахме в Мале и се срещнахме с Пепи и жена му. Те се бяха помотали една вечер на около, научили „Добър ден“ на малдивски и блестяха пред нас с обширните си познания по езика.  Направихме програмата за опционалните пътувания и зачакахме с нетърпение утрешния ден! Тук е момента да кажа, че бяхме в хотел Арена бийч, Маафуши, но се чувствахме като на Слънчака. Нашенци под път и над път, викове: „Киреее, забрави си ‘жапанките, веее!“, „Гле‘й та‘а вода къ е топла!“, „Уууу набодох се на то‘а скапан корал, улиии, къ боли!“ и прочее бисери. Опитахме се да страним, до колкото можахме, ама не беше лесно… За капак, вечерта на плажната дискотека, освен разнообразен фолклор, внезапно ни озари прозрение! Този, който мяучи през уредбите е Азис!!! И така още известно време. Тотално падение…

Ден 2: Днес се отправихме към остров Гули. Невзрачно островче наблизо, но с уникално красив плаж, не особено населен. Тук имах възможност да надникна е един нов за мен свят, който тотално ме омагьоса: подводния! До сега се бях далдисвал в Патая и Занзибар, но и двете нямат нищо общо с това. Зашеметяващо разнообразие от форми, размери, цветове омайват окото! Риби игли, дълги по 60 см  се плъзгат бавно около теб, а и отдолу, и за миг предизвикват приток на адреналин… Все пак никой не очаква нещо дълго и тънко да му изкочи изотзадзе и да се плъзне между краката ти. Все пак има дупки, в които е по-добре да не става грешка… Брегът плавно влиза в дълбочина и на около 20м от плажа е края на плитката част. Там е истината! Дъното рязко се гмурва надълбоко и открива безкрайна бездна, в която синьото прелива от небесно прозрачно до мастилено синьо! Усещането за време се забавя, а пространството сякаш става безкрайно! А наоколо кипи от живот! Морски краставици пълзят по дъното и се крият между перести зелено-кафяви корали, охлюви се „шмугват“ в храстите, а един малък Немо храбро брани дома си, явно решил, че се нанасям в него! Скарида с ярко синьо-жълти мустаци срамежливо наднича от една дупка в камъка и подозрително ме оглежда! А наоколо безброй неназоваеми риби с цветове, изумяващи съзнанието, пасат, плуват или просто се реят във водата! В дълбокото минава пасаж от риба тон, който е толкова внушителен, че спира дъха! За момент се смесва с група риби папагали и след миг продължава пътя си. Магия…

Ден 3: Още с пресни впечатления от вчера, днес обещава да е по-интересен! Ще ходим да гледаме акули (тревопасни) и ще се помотаем насам натам из океана. Сутринта се мятаме в една моторна лодка, която с оглушителен рев на двигателите си, се понася през вълните. Усещането е, все едно яздиш полу-обязден кон! Добре, че се надрусах предварително, че иначе щях да оповръщам света! Внезапно нещо излетя от водата, носи се 10-а метра и безшумно се гмурна отново! Това беше моята първа среща с летящите риби!  В последствие цели пасажи „излитаха“ около нас, описваха плавна дъга и потъваха в океанската бездна. Вълшебно! Стигнахме на мястото с акулите! Представете си 15-а акули, на вид доста безопасни, се мотат около едни корали и незнайно защо не се пръскат! „Хайдер влизайте!“ казва нашата водачка и ние храбро наскачаме през борда! Успявам да успокоя дишането си  и започвам да се наслаждавам на гледката около мен. Не си представяйте Големи бели акули! Просто едни около 2м тъпоноси, с малки зъби, безобидни акули, който кръжат около теб! Плувам си и се кефя на „Милото“. И внезапно пред мен, във водата пльосва кило, кило и половина рибни вътрешности! Водата светкавично става розова, а акулите за миг, се преобразяват от сладки рибки в изгладнели чудовища, които стръвно се хвърлят към мръвката! Мама му стара!!! Не съм знаел, че мога да плувам назад, но определено се справих страхотно! После се оказа, че те редовно ги хранят, ама кой да ти каже…

Съхранил себе си, забравил за жената, която е от другата страна на кървавия облак, поглеждам надолу… Ако има сцена, която да описва най-добре усещането за безвремие и ефир, това е „песента“ на скатовете. На дъното, между коралите, „летейки“ на сантиметри от пясъчното дъно се носят три ската. Наредени един след друг, постигнали невероятен синхрон в движението на „крилете“ си, всеки плува след опашката на предния! Такава лекота и ефир не бях срещал до сега! Описват плавен кръг около група корали, сякаш забравили всичко друго, трите ската чертаеха пътя си на морското дъно… След около 10 мин се случиха едновременно 2 неща! Първо разбрах, че съм спрял да дишам от изумление и второ бях най-грубо разтърсен от нечия ръка! Оказа се, че преди доста време всички са се накачулили на лодката, само аз съм изглеждал като удавен и съм се носел по повъхността, та дошли да ме ръчкат!

Вечерта ходихме на риболов. Няма да се спирам на подробности. Само че кажа, моите 2 червени и 1 жълта риба, не струваха нищо пред улова на една новобранка, която излови океана и сложи в джоб самочувствието ми на риболовец!

Ден 3: Ризорт

Сега разбирам, защо преди време един колега ми беше казал, че на Малдивите му е било скучно! Плащаш луди пари, за да те затворят на един остров, на който няма какво да се прави, всяка екскурзия е х3 на цената в Маафуши и общо взето тъпееш до болка! Но рифът беше уникален! Описаното на Гули умножено по 3! Обръгнал от предходното плуване, смело се гмурках из тамошния риф и се наслаждавах на вълшебството във водата! Един път, два пъти… пореден път… Гъбясвам… Наслаждавам се на усещането, на цветовете, на топлата вода, на рибите наоколо, на акулата насреща… Мамкаааа муууу… Внезапно осъзнавам, че успоредно на мен, досами границата с дълбокото плува рифова акула! Представете си Голяма бяла акула, ама малка! След първоначалната уплаха и бесен спринт към плиткото, се осъзнавам и храбро се връщам назад за по-добър ракурс на GoPro-то! Мотая се наоколо и й се кефя! Чувствам се добре! Смел съм и не съм напълнил гащите! Докато не осъзнавам, че не сме сами! Явно присъствам на семейна сбирка, защото от близката далечина към нас се приближава голямата й сестра! Освен това, тя като че ли се опитва да ми отреже пътя към брега! Ха, обаче не е познала! Има си работа с човек, който, ако не сте забравили, плува чудесно назад!  Сърцето ми отново е в петите, но това явно работи,  защото така скоростно се насочвам към брега, че се спирам заорал в пясъка и махайки все още с ръце! Жената умря да ми се смее, но не посмя да влезе във водата!  

Вечерта, ужасно изморени, се довлачваме до хотела и се мятам на леглото. 5 мин по късно на врата се чука и Пепи съзаклятнически шепти: „Отвори бе, копеле!“. „Бре, да не би да го изгони жена му“ си мисля и с 300 зора отварям. Онзи носи една препълнена супена лъжица с някаква съмнителна кафява маса с вид на конфитюр от шипки. „Яж“! ми вика! „Какво е т‘ва?!“, „Яж, бре!“ продължава интелигентния ни разговор. Гълтам. Не е лошо, ама мога да мина и без него. „Това е афродизиак!“ шепне Пепи и се изнизва. Майко мила! Следващите  3 дни ми беше достатъчно жената само да ме погледне и бях готов! Накрая тя съзнателно ме избягваше, но след като загледах една бездомна котка (ох, котьоооо…) реши да не рискува повече! Та ако някой се интересува, това е маджуна от червената кутия с  черния кон!

От тук нататък Малдивите продължиха да очароват с непринудеността на месните, пазаруването на сувенири (страхотна дървена риба, метър дълга), плажуването и посредствения all inclusive. Разбрах, че можем да видим акули чук, тигрови акули и огромни манти, но в друго време, в друг сезон и на друго място. Ще се върна за тях, но трябва да побързам, че Малдивите потъват и имам само около 50 години за това. Надявам се да успея…

 П.П. Ако се организирам, че пиша и за Мексико, и за Южна Америка…