Мале, Мале... Малдиви

Ще отиваме на Малдиви. Защото са в любимия Индийски океан, температурата е 30 градуса винаги и ние сме пристрастени към януарски плажни ваканции. Дестинацията рязко се приближава с промоцията на FlyDubai и неустоимите 320 евро на билет. Лошото е, че билетите купуваме близо година предварително и голямо чакане пада. През това време чета, ровя, интересувам се и добивам чувството, че на Малдиви съм била и всичко знам. Лъжливо чувство, разбира се, защото докато не видиш, усетиш, вдишаш, опиташ и чуеш, никъде не си бил.

Хайде да отиваме, че тези минус хиляда в началото на 2017-та ми дойдоха в повече. Момата на чек-ин гишето около 4 пъти ни пита само с един багаж ли сме и аз вече не съм сигурна за къде ще го прати единствения ни багаж. Обаче явно е някаква шефка, защото от съседното гише се консултират с нея как да настанят семейство от трима заедно. Тя прави необходимите размествания и ние се оказваме на авариен изход. На всичкото отгоре, на първия полет до Дубай решават и да ни нахранят (която екстра не фигурира в първия вариант на билетите ни). И понеже много хубаво, не е на хубаво, установяваме, че нашата девойка се е престарала за втория полет и вместо място до пътека, ни е дала места до пътека, т.е. няма да пътуваме един до друг. Прощавам ѝ, все пак полета е до Мале – мале, мале...!

Малдиви е островна държава и накъдето и да тръгнеш все е по вода – с лодка, ферибот и всякакви плавателни съдове. Голямо плаване пада. Знаем си пътя – от летището вдясно, към ферибота за столицата:

Въпреки, че е към 8 сутринта, жегата  приятно ни обгръща и аз вече съм доволна от почивката. Скътаваме пуловери и якета  за някога и се потапяме в малдивски живот. Той започва на ферито за Мале:

Местните са мюсулмани. Поради тази причина алкохола в страната е забранен. Призводство, продажба, употреба . На другите Малдиви (ризортите) може. Там всичко може. Засега въздържание му е майката. Докато разгледаме забрадените девойчета (има и забулени изцяло) и сме стигнали до Мале. Тук на около 6 квадратни километъра живеят 130 хиляди души. Лудницата е пълна.

Този хубав тротоар свършва след десетина метра и започва слалом между хора, коли, мотопеди. Вървим смело напред към пазара, където трябва да купим малдивско баунти. Това по предварителна информация е едно от малкото неща, правени тук. Представлява смес от кокос и какао, обвито в палмови листа. Лесно намираме и пазара, и баунтито. Пазарим се прилично, без особено вдъхновение, защото на Рафи му е тегаво да дърпа куфара в тясното пространство между сергиите и губи ентусиазъм. Прибираме армаганите и преминаваме покрай рибния пазар с едно „Ти ако искаш, иди разгледай, аз оттук не мърдам с този багаж”. Това веднага определя приоритета. Трябва да стигнем до Вилингили терминал, за да оставим „този багаж” и да продължим само с мрънкането за голямата навалица. След десетина минути пред нас вече е червения ферибот за Маафуши. Купуваме си билети и оставяме дисагите на ферито. Всъщност кой знае какви забележителности в Мале няма. Минаваме покрай монумента пострен в памет на жертвите на голямото цунами, заляло страната през 2004-та.

Попадаме и на местен плаж. “No bikini” табелите забраняват банските. Можеш да се печеш и къпеш на воля... с дрехите. Ако не сте на другите Малдиви (там всичко може), изберете поне остров с бикини плаж. Сядаме да блеем като местните под един чадър и аз паля първата, след летището, цигара с огромно удоволствие. Това продължава не повече от три дръпвания, защото един униформен симпатяга бърза да ме уведоми, че тук не се пуши. Напускам чинно територията на плажа и сядам на бордюра откъм улицата, за да се отдам на порока. Ама не би. Моят човек ме следва, за да ме светне, че и тук не може. А, къде може? Маха ми с ръка неопределено, от което разбирам – където искаш, ама да не те виждам. Еми, отпуши ми се. Гася и се връщам да си блеем с Рафи. Време е за освежително кафе. Намираме заведението – симпатична градина с доста местни посетители:

Даже има еспресо. На Малдиви пият предимно нес. Но табелата на стената забранява пушенето. Ааа, с това няма да се разберем. Много съм ревнива към цигарите си. Ако на Маафуши е същото, ще се ходи на другите Малдиви. Слава Богу, не беше. Маафуши е първия остров, на който са се усетили да правят хотели и къщи за гости, след разрешението през 2009-та.  Дотогава туристите са били само на другите Малдиви. Маафушци са понатрупали опит и се опитват да глезят туристите, предлагайки им всевъзможни активности на прилични цени.  Стигнали са една задоволителна фаза, на която не ходят по теб да ти обясняват къде не се пуши, не те зяпат колко покрити са ти раменете и коленете, та дори по-младите девойки са на стъпка (според мен) да махнат кърпите от главите си. Както всеки следобяд, когато пристига ферибота, така и днес на пристана са се подредили посрещачи от различните места за настаняване с табелки в ръце и колички за багаж до тях. Като шпалир. Много готино, но табелка с Маафуши вю няма. А ние там ще бъдем. Много важно, аз го знам къде е. Тръгваме в правилната посока и след няма и 20 метра ни спира местен с въпроса за къде сме. Рафи е с вид да му отговори „тебе какво те интересува” ( но на момента не може да сглоби английския вариант), а аз възпитано казвам името на хотела/къщата за гости. Момчето вади телефон, обажда се и ни съобщава, че оттам ще дойдат да ни вземат до 5 мин. И това  се оказва самата истина. Благодарим сърдечно, а настроението се покачва. Много бързо стигаме до Вю-то. Всъщност целия остров можеш да проходиш за половин час от единия до другия край, и то с мотане и почивки. Псрещат ни с уелкъм (безалкохолен, разбира се) дринк. Брей, брей. Появява се и чорбаджията. Този от първи поглед не ти допада, един такъв мазен и се хили пресилено. Обаче как хубаво говори – в Букинг имало грешка и тази такса от 6 долара на нощувка не била на човек, а за двамата. По малко ще плащаме. И няма проблем с късното освобождаване на тръгване, без екстра заплащане. И бърза лодка ще ни букне за 10 долара на тръгване (при предвидени 20). Аз пък, какво му не харесвам на човека. А, ето какво. След като плащаме и получаваме съответния документ насреща, се оказва, че в Маафуши Вю място за нас тази вечер няма. Какво като сме направили резервацията 8 месеца предварително! Ще ни водят при комшиите. Всъщност не е болка за умиране и няма да си разваляме ваканцията. Каквото, такова. Стаята като за една нощ бива. Сега имаме уговорена среща. Да, на другия край на света сме намерили Аметист, една българка, която живее и работи тук.  Веднага бързам да кажа, че нейното присъствие и помощ, дават уникално чувство на спокойствие и уют, така необходими в непознати земи. Намираме я на работното ѝ място. Тя е най-слънчевото и лъчезарно момиче и веднага я чувстваш близка. Не след дълго пристигат Вен и жена му. Разбира се, всичко това не е много случайно, а благодарение на най-полезния и увлекателен български форум за пътешествия magelanci.com. Плановете за следващия ден бързо се стиковат. Отиваме на шнорхелинг – три различни рифа плюс обяд на пясъчен остров. Щастливи сме. Продължаваме вечерта в ресторант Лили с вечеря на блок маса на брега на морето. Лягаме рано доволни. Сутринта, при комшиите имаме закуска. Навсякъде на Маафуши закуските са минималистични и странни. Най-често присъстват риба тон с лук и още нещо, пилешки кремвиршчета/наденички, малко плод и нещо друго, ама пак малко. Чай или нес кафе, колкото си искаш. Не че не се нахранваш, но някак си е странно да виждаш в чинията на блок маса 5-6 парчета от вид, предвид изобилието, с което сме свикнали. Грабваме багажа и си отиваме в нашата къща за гости.

Това ни е стаята. Готова е вече и се настаняваме. Въпреки това, не препоръчвам Маафуши Вю, заради собственика. Докрая не успях да го харесам. Не обичам тарикати, пък били те и малдивски. Имаме време само да се намажем с фактор 50+. Ако сте тръгнали за Малдиви, мазането не го пропускайте. Зони на особено внимание – рамене, задна част на бедрата и уши. На някои тези предупреждения могат да му идват в повече, ама това е защото не е виждал изгорели дупета на Малдиви. Личат си по розовия цвят при съблечените и по странните движения при сядане при облечените. Голяма забава. А ефекта се получава най-вече от шнорхелинга. Хайде, тръгваме.

Споменах вече, че навсякъде се тръгва с лодки, нали? И си сред на морето безкрайното синьо. И си под лъчите на слънцето. И си свободен. Готови... старт:

Още с първото потапяне, юнака дето ни води, започва нещо да сочи. Кръжим около него, без много да разбираме какво ни показва.  Най-накрая виждам – полузаровен в пясъка скат. Момъкът се спуска до него и раздвижва водата наоколо. Скатът се събужда, с плавен замах се отърсва от пясъка и грациозно отплува по скатски си работи. А ние седим с пръст (т.е. шнорхел) в уста и се чудим защо не сме взели подводната камера. Ама мислехме, че само за тест. Никакви такива повече. Рафи и Вен са вече в лодката, за да се дооборудваме с камерите. И започна това:

А, леле, майко. Няма тръгване. Не можем да се разделим с тази красота. И все пак се отправяме към следващия риф. Там са акулите. Леко обаче сме подведени. Там е рифа, където акулите спят. Сега  като се гмурнем 2-3 метра и ще ги видим. Предложението е предимно към Рафи и Вен като по-благонадеждни гмуркачи. Рафи после сподели, че някаква перка май бил видял. А аз като Тома неверни, подавам камерата на нашия човек да ми ги снима тези акули. Е, верно са си там

Чак после ми хрумна, че можех и аз да се пробвам с гмуркането. Не съжалявам. Аз и без друго искам да ги видя будни акулите. Пък си имам и други занимания и то какви:

Предстои ни пясъчния остров (sand bank). Там ще имаме обяд. Акустираме и нашия човек носи манджата.

Съдържанието на синята и червената чанта е еднакво, така че нямаме пререкания със семейство Вен. Всъщност те са много симпатични, възпитани и забавни хора, така че въобще думата пререкания е неподходяща за този разказ. Островчето е съвсем малко и ние сме сами тук, насред морето.

Хапваме набързо, че след малко прилива ще ни залее. В чантите има риба и ориз (това го има винаги), спагети, плод и Пепси. Вкусно е след толкова плуване. И после малко така – морето, небето , аз и безкрая. Няма как да се опише.

След много вода, риби, слънце и приятна компания, в ранния следобяд сме на обратния път за Маафуши. Преценяваме, че имаме още сили, а не сме видели още нашия плаж. На път за там се запознаваме с Луиз, зеления папагал пред водните спортове

Няма вариант да си бил на Маафуши и да нямаш снимка на Луиз. В един от дните по-натам му нося слъчоглед, мислейки, че ще го зарадвам. Той любопитно рови с човката в шепата ми, но го плюе. Аз разбира се настоявам, че кой папагал не обича слънчоглед. Луиз не обича. И ми го заявява, клъввайки ме по пръста. Не злобно и до кръв, но категорично. Минаваме през плажа.

После си намираме любимото заведение. То си е павилион за сладолед само с една масичка пред него. Тук правят най-вкусния и голям фреш на островa, Аз винаги пия пешън фрют, а Рафи пробва всичко последователно папая, ананас, манго.Клюкарим местните и зяпаме „стъргалото”.  Тази вечер вечеряме в  хотела на Аметист. На последния етаж има тераса. Храната е вкусна, а компанията приятна – още магеланци. И плана за утре е готов. Отиваме на другите Малдиви – остров Олувели.

Отново сме на джетито и тръгваме. Групата е от 11 българи. Направо сме превзели Маафушито. Олувели е луксозен ризорт. Посрещат ни с уелкъм дринк и влажни кърпи да се освежим.

Плащаме си входа, в който има включен обяд и се впускаме да опознаем мястото. Първо плажа

После водните бунгала. На тях отделяме доста време. Те са емблемата на Малдиви и с притегателна сила за нас.

Ходим по на хората къщите, та знае ли се. Най-вероятно не е много редно, но няма кой да ни спре. Атакуваме по вода!

Има и едни по-луксозни, с джакузи на верандата. Почувствах се длъжна да проверя.

Има и уникален инфинити басейн

Целият ден се чувстваме като в рекламен клип. Толкова е хубаво навсякъде. Всеки детайл е обмислен и пипнат.

Водата, разбира се, е чиста и топла. И до брега има много бейби акулки

Изводът от днес е, че другите Малдиви си заслужават. Особено за активна почивка, където за няколко дни забравяш всичко и се наслаждаваш на земен рай. А най-хубавото е, че като легнеш вечерта,  тази красота е още пред очите ти и заспиваш като младенец.

Днес е време за нашия плаж. Всъщност островите на Малдиви са еднакви. В близост до всеки има риф, на късите им краища има силни течения и обикновено от едната страна духа повече. Което идва да рече, че плажа на Маафуши не остъпва по нищо на всички останали. Ние не сме оборудвани от Бългрия с маски и шнорхели, така че си взимаме от хотела. Тази безплатна услуга предлагат всички места за настаняване. Мисля, че задължителните атрибути за почивка тук включват слънцезащитен крем с висок фактор, водни обувки и подводна камера. И попадаш в едно безвремие. Прави впечатление, че наоколо има безброй варииации на тема люлки и хамаци, на които вирят краци не само туристите, но и местните.

Другото занимание предвидено за днес е нощен риболов. Тръгва се към 5 следобяд. Лови се с корда около залез слънце. Уловът после се превръща във вкусна вечеря. Отиваме на препоръчано от  Петър място – надясно, наляво и после едно зелено. Звучи абсурдно, но не можете да си представите колко точно се оказва. Правим резервация и довечера сме за риба. На плажа се засичаме с Вен и на тях също им допада идеята за риболова. Мъжете отиват до зеленото, да увеличат бройката на резервацията и да смъкнат цената, както се оказва в последствие. Браво, момчета! Все вас ще пращаме. Искам да хвана рибка.Хайде.

Докато пътуваме към мястото, рибарите подготвят кордите и стръвта.

Съсредоточено започвам да ловя.

Оказвам се най-добрия рибар – рибите изяждат стръвтта ми без никакви последствия. А Рафи хвана. Съпругата на Вен пък, буквално изби рибата. Вади почти безспир. Докарва ги до 8 броя. Тя е шампиона на групата. Рибките са онези същите, шарените, които виждаме през деня. Как ми се иска да хвана поне една. Не ми било писано обаче. Опитвам се да компесирам кофти усещането с гледките пред очите ми. Първо огненото кълбо, което се потапя на хоризонта, после тъмната напрегната тишина в очакване на поредния възглас „фиш, фиш” и после морето светна. Не много обилно, но на различни места се появяват синьо-зелени точки като от лазерен пойнтер. Светят 5-6 секунди и после на друго място. Не мога да повярвам, че виждаме светещ планктон. Много е яко. После Аметист ни казва, че не било планктон, ами медузи. Хайде, моля ви се, какво значение има кой точно свети. Картината, който ще запомня, наподобява безброй светулки, но във водата. Не зная дали някога ще ми се случи нещо подобно пак. Само не си мислете, че съм забравила факта, че не съм хванала рибка. Не вярвах, че човек може да се натъжи толкова от подобен факт. На връщане заявявам на Рафи, че не мърдам от Маафуши без да съм уловила риба. И наистина, след два дни повтаряме упражнението с успех. Снимката не е от най-хубавите, но не мога да се въздържа

Всъщност поправката не е само заради голия ми инат, а и заради вкуса на рибата. Докато акустираме на острова, уловената риба е вече изчистена и готова за скарата. Канят ни да заповядаме на вечеря след половин час. По-вкусна риба не съм яла. Вечерята е изключително приятна в компанията на семейство Вен. Стоим докъсно и разговаряме. И в този момент не виждам нито една причина да се връщам в България.

По план и по бюджет имаме две посещения на другите Малдиви. Днес сме на Адааран Ранали

Тук положението ни е all inclusive. Не умаловажавам красотата на острова, но него ще запомня с най-разнообразната и вкусна храна от целия ни престой. Даже има свинско, надлежно отбелязано г голям, червен надпис. Рафи се глези с Куба либре и бира. Държа да напомня, че половината от времето на Малдиви сме под  вода

Въпреки това обаче, да не забравяме, че някои от таргет целите не са постигнати. Бейби акула, аз за акула не броя. И костенурка също никаква не съм видяла. Така, че днес пак сме на поправителен. С Вен-ови на три рифа с обяд на пясъчен остров. Звучи познато, но на лодката се качваме само след петторно потвърждение на водача, че този път ще плуваме с акулите, а няма да се налага да ги будим. На първия риф, където са костенурките, имаме невероятен късмет. Една плува на повърхността и идва да ни посрещне още докато сме в лодката. Голямо, красиво създание. После долу виждаме и други. Следвам друга доста продължително. Като същевременно покрай мен си плуват онези, изрисуваните. Не може да ти омръзне във водата. Но си имаме задача, много отговорна при това – акули. Разбираме защо не сме дошли още първия ден тук. Този риф е с постоянно, силно вълнение. Бая усилия си трябват за плуването. Но пък акулите наистина са тук. Първо виждам две, които си плуват успоредно. После други поединично. Много са бързи. Това са рифови акули, които достигат на размер до около метър, метър и половина. Не са и много дебели. Даже наддменно си викам какви са тези смешни акули, изобщо не са страшни. Докато не се озовавам срещу една фронтално. На около  4 метра разстояние. И аз, и тя не мърдаме. Надявам се, поне тя да е изпитала удоволствие от моята приятна визия, защото аз не мога да кажа същото за себе си, фиксирайки озъбената ѝ физиономия. Решавам да се отдалеча заднешком. Отдалече и отстрани, акулите повече ми харесват. Още при първото ми движение, моята нова приятелка се извърта на място на 180 градуса и се отдалечава със завидна скорост. А? И този ден имаше акценти и сбъднати мечти.

А днес отново Маафуши

Запознаваме се и с Кики.

Много е мил и ни кани в неговото заведение. Храни се заедно с нас за компания

На плажа един руснак прави това около 2 часа, а ние просто се възползваме

По ризортите имаше и доста изрисувани пясъчни сърца, някои, от които с майсторски изпълнения, но за съжаление инициалите не съвпадаха с нашите.

Днес пък, не по план, но с любезното съдействие на нашия бюджет, който позволи, сме на Биаду. Третият ризорт, който посещаваме, ни впечатлява с природата си.

За люлките казах ли вече:

Едни от нашите нови приятели от Варна, ни дадоха добър съвет за хранене на рибки. В малко шише от минерална вода трошиш хляб и доливаш с вода. От време на време им изстискваш блаженство и вижте какво става

Направо си мислят, че са твоите рибки и те следват на ято, дълго след като манджата е свършила. Велики малдивски забавления. Гледам доста съм почерняла

Сигурно е време да се връщаме

Абе не е, ама няма накъде. Измислили сме си вдъхновение и по пътя наобратно. Не сме били в Дубай, а имаме 6 часа престой там. Петър, които тръгнаха няколко дена преди нас, ми е писал, че мисията е възможна и времето стига. Вярно е. Имаме снимки от Бурж Халифа и фонтаните. Някак си обаче не успях да се впечатля. Моля, имайте предвид, че в 7 часа сутринта, по това време на годината в Дубай беше 15 градуса. Смятате ли ги за достатъчни за моя възторг? И то след Малдиви. Може би не му е сега времето и не мога да отдам на ОАЕ дължимото.

За разлика от Малдиви. Сетете се за най-красивите думи, които знаете. Сега си съотнесете към Малдиви. Това, което получавате е малко. Чувствам се специална, че бях там. Благодаря на вас, че ни придружихте.  И ви пожелавам някой Януари това