Островът на подправките, Сълзата на Индия или страната с най-милите хора.

Мнението ми е, че пътуването започва преди самото пътуване и завършва много след него. И този път, както често се случва напоследък пътешествието ни до Шри Ланка започна в края на месец май с пускането на поредната промоция на Турските авиолинии. Макар и година след година промоциите на Търкиш да се все по-бедни на дестинации и с по-високи цени след двудневно търсене се спряхме на 2 ноемврийски седмици на този прекрасен остров. За около 600 евро на човек се сдобихме с двупосочни билети за 02.11.2024 г. – 14.11.2024 г.

След като първата стъпка /самолетните билети/ е направена започва най-хубавото, а именно събиране на информация за страната – забележителности, култура, религия, дестинации, логистика, места за настаняване и т.н. След дълго четене из форума, а и не само в него програмата беше почти сглобена. Кацаме в Негомбо на 03.11.2024 г. в 13.30, след което направо потегляме за Канди. Следват две нощувки в Канди, една нощувка в Нувара Елиа, една нощувка в Ела, пет нощувки в Мириса и две нощувки в Колобмо. На 14.11.2024 г. имахме късен полет за Истанбул в 21.55 часа, което ни даваше възможност да се насладим на още един пълен ден.

Благодарение на @Silvia Kotseva , с която се чухме 2 пъти по телефона взех актуална информация за страната, както и най-ценното в цялата ни екскурзия – координатите на шофьора, когото те бяха ползвали Ашан, с Уотс ап +94 71 783 7443. Той се оказа страхотен 32 годишен младеж, който визуално изглежда на не повече от 22, страшно отдаден на професията си и нашето добро прекарване в страната му. Владее добър английски, много внимателен, ненатрапчив с желанието да ни покаже най-хубавото от държавата си. Автомобилът, с който се придвижвахме беше светлосиня Хонда хибрид, безупречно чиста и ароматизирана. Всеки ден, в който бяхме заедно Ашан беше в безупречен вид и неизменна усмивка.

Дългоочакваният ден дойде и както обикновено полета до Истанбул и престоя там от 2.35 часа минаха неусетно. Дългият полет премина що-годе добре, разделен между кратки дремки, няколко сериала и автобиографията на Матю Пери. Бързо преминахме проверките на Бандаранайке, тъй като предварително имахме издадена ЕТА и Arrival card. Между другото Сиримаво Бандаранайке е бивша министър-председател на Шри Ланка, която е оставила сериозна следа с управлението си.

Ашан ни чакаше с табелка с имената ни и ни съпроводи до колата, в която щяхме да прекараме немалка част от екскурзията си.

Това е така, защото въпреки, че Шри Ланка е два пъти по-малка държава от България на територия и разстоянията не са големи, в голямата си част е планинска и не позволява бързо придвижване. Такова е възможно само по магистралите, водещи до Коломбо с максимално разрешена скорост от 100 км/ч и то внимавайки да не изкочи някой паун на платното с голямата си разперена опашка.

Още в самото начало си допаднахме с нашия водач, така че трансферите не бяха нещо неприятно. Тръгнахме за Канди и не след дълго време започна да вали силен тропически дъжд. По пътя спряхме да опитаме по един кралски кокосов орех и в едно крайпътно капанче да хапнем местни специалитети.

Пристигнахме по тъмно в хотела ни в Канди Fortuna Heritage Home, настанихме се и след по един бърз душ отидохме в най-близкото заведение да си вземем нещо за вечеря. Предварително Ашан ни беше завел до голям магазин, от който си купихме по 2 кенчета Тайгър. Оказа се, че алкохол в Шри Ланка не се продава навсякъде, а само в специализирани магазини или на отделни каси в големите хипермаркети. С тази наша страст към пивото Ашан се съобразяваше ежедневно и ни подканяше с думите „Искате ли да си закупите бира“, на което аз му отговарях „Щом настояваш…..“. Вечеряхме набързо в общите части на хотела, който се оказа стара колониална сграда с голяма зелена градина, изпълнена с дървета и цветя. Общите части включваха голяма дневна с мека мебел и пиано, зимна градина, трапезария, която се използва за сервиране на закуската и четири спални помещения. Стопанисва се от едно мило семейство, което по всякакъв начин се опитваше да ни кара да се чувстваме добре.

На другата сутрин в уречения час Ашан ни чакаше с искрящата си усмивка и идеално чиста кола. Първата дестинация, която ни очакваше беше специална билкова подчинена на аюрведичната медицина. Оказа се малко туристически капан със сериозно завишени цени, но все пак не съжалихме. Накупихме сериозно количество крем от сандалово дърво, чай от подправки и сироп от миниананаси за вталяване J.

След това изкарахме няколко часа в Кралската ботаническа градина, където се насладихме на стотици видове редки дървета и цветя, даже и на един 8 сантиметров умрял скорпион. Особено красиво е в павилиона на орхидеите. Също така палмовите алеи, огромните като боабаби дървесни видове и бамбковите горички. Насладихме се и на махагоните и железните дървета, които се оказаха, че са националните дървета на Шри Ланка.

Следобеда посетихме храма със зъба на Буда, който зъб се показва веднъж на 10 години. Естествено не го видяхме, но се полюбувахме на красотите на самия храм и факта, че нямаше много хора в този ден.

После Ашан ни качи на една площадка за снимки, от която се открива целия град. Нащракахме се доволно и отидохме да почиваме в хотела.

Вечерта си взехме храна от същото място като предния ден, което доста зарадва собственика на заведението. За него това означава, че сме останали доволни от храната и ни е било вкусно. Заприказва ни с дежурните въпроси …“от къде сте?“, „за първи път ли сте тук?“, „харесва ли ви в Шри Ланка?“ и т.н.

На следващия ден отидохме до статуята на Буда на хълма над града, от където се откриват също супер готини пейзажи и потеглихме в посока Нувара Елиа. На около 12 км. от Канди спряхме на храма Лакантилака Раджа Маха близо до село Дуалагала. Тъкмо започваше някаква церемония и имаше много хора от тамилското малцинство. После се разходихме из самото село, от където си купихме някои дребни сувенирчета и една хубава покривка за трапезна маса. Попаднахме на един зеленчуков пазар с купища стока, изцяло местно производство в потвърждение на впечатленията ми, че всяко възможно парче земя се обработва.

След това пътя спряхме при една жена, която продаваше плодове и зеленчуци и там опитахме пресни какаови ядки. Ашан разчупи един какаов плод на две и от вътрешността му се подадоха какаовите ядки още млечни, обвити в бяла ципа. Не останах впечатлен от вкуса им, но ядките си ги извадихме и в момента се сушат вкъщи. След това порядъчно огладняхме и поискахме от Ашан да спре, за да хапнем нещо местно за обяд. Малко след това на един завой се появи нещо като импровизирано ресторантче с няколко маси и хубава гледка. Ашан смени няколко думи със съдържателката на заведението и ни попита дали искаме да хапнем кокосово роти, които бяха много вкусни. За около 7 лева се нахранихме и тримата с ротита и сосовете към тях.

След това спряхме на чаената плантация Damro Tea и направихме обиколка на фабриката за чай, където чаените листа се сушат, смилат и опаковат. Не беше подходящо времето за тур в самата плантация и затова го пропуснахме. Затова пък се разходихме из чаени полета на един склон по пътя, където доволно се наснимахме.

Привечер пристигнахме в Нувара Елиа и се настанихме в хотела, който беше на един хълм над града с хубава гледка, но не особено дружелюбен към хибрида на Ашан. Автомобилът за малко да тръгне назад, та се наложи Ашан да припомпва педала, за да изкачи наклона на бензин. Явно колата не е много мощна, а пък е и автоматик. Хотелът се оказа бунгало с кухня, хол и две спални с благозвучното име Loversleap bungalow. Бяхме наели едната спална за скромната сума от 26 лв. на вечер със закуска. В другата стая бяха двама испанци. Ашан ни изчака да си отпочинем и да си вземем душ и ни свали до града да го разгледаме и да си вземем нещо за вечеря. Не му се искаше да тръгне и след 2 часа пак да изкачва този баир. Въпреки това вечерта му се наложи, защото приключихме по тъмно и той естествено не ни остави да се прибираме сами. Докато вечеряхме в бунгалото испанците се прибраха и веднага си легнаха, та си бяхме почти сами. Вечерта беше доста студено и се наложи да се завиваме с дебели одеяла. На сутринта нашите домакини, които живееха надолу по баира се разшетаха и ни устроиха богата закуска. Закуската беше толкова добра, че доста се озорихме докато изкачвахме пътеката до водопада Loversleap, който беше много красив и се намираше на хълма над бунгалото. Направи ми впечатление, колко хубаво беше подреден двора на бунгалото и как земята около него се обработваше и беше чисто и спретнато като в аптека.

Тръгнахме към град Ела, но не към хотела, който бяхме запазили още от България, защото предната вечер ни сюрпризираха, че не могат да ни приемат и искаха от нас да я откажем, а пък те ще ни предложат алтернатива. Действахме бързо в букинг и си намерихме друг хотел за сумата от 22 лв. за нощувка със закуска Ella Peace Heaven, намиращ се в началото на града сред природата. Там изкарахме една незабравима вечер, за която ще разкажа след малко.

Ашан ни изчака да се настаним и да се освежим и ни закара до центъра на града. Първото впечатление, което ми направи град Ела е, че има много млади европейски туристи. Самият град е сгушен в планинската и може би най-красивата част на страната. След кратка разходка отидохме до гарата, където се сдобихме с билети за Calipso train. Това е туристически влак с маршрут Бадула – Демодара – Ела – Бандаравела.

Малко преди залез направихме преход до Little Adams Peak. Това е една средно трудна пътека, която води до връх с хубава гледка. Всичко, което ти трябва за този преход е хубави обувки, шапка, слънчеви очила и бутилка с вода. Гледката отгоре е на 360 градуса и наистина си заслужаваше.

Вече порядъчно огладнели отидохме до едно заведение, което ни направи впечатление по време на разходката и си поръчахме някакъв ориз и Kotu cheese and egg, за което бях чел някъде, че е много вкусно. Минахме през магазина за бира и Ашан ни остави в хотела вече порядъчно огладнели. Предварително бяхме попитали собствениците дали можем да вечеряме на хубавата им веранда с хубав изглед и, тъй като междувременно се беше стъмнило на отсрещния хълм светеше храм с манастирска част, в който живееха монаси. Като слязохме от колата, явно ни беше чул възрастния собственик, че се прибираме, светна всички лампи на верандата и започна да ни приготвя масата – сложи пред два от столовете по една индивидуална постелка за храната с по една празна чиния, донесе ни прибори, подпъхнати в кърпа джоб, като видя, че имаме бира ни донесе и по една голяма стъклена чаша. Почувствахме се от една страна много специални, но от друга много неудобно, защото този човек ни беше чакал специално да се приберем, за да ни подготви масата за вечеря и да е сигурен, че всичко ще ни е ОК. Въпреки, че имах чувството, че ще прекаля с гостоприемството на тези хора, попитах човека дали има някъде хладилник, където можем да си оставим двете бири на студено докато прокарваме храната с другите две бири. Човекът каза, че ще ги вземе в неговия хладилник и ни показа бутона на един звънец, залепен до импровизираната рецепция, който да натиснем като си искаме бирите и той ще ни ги донесе от долния етаж, където предполагам, че живееше. И така продължи вечерта, любувайки се на вечерята, хубавата обстановка, гледката към манастира и причудливите звуци на най-различни животни.

Само да допълня, че когато ни донесе другите бири попитахме добрия човек дали има електрическа кана, за да си стоплим вода за кафе, което си носехме от България, на сутринта и той, явно не ни разбра правилно, защото на мига ни донесе един поднос с кана с топла вода, две чаши и купички с кафе и захар.

На сутринта се възползвахме от кафето и хапнахме вкусна закуска, включваща пресни плодове, палачинки и омлети. Ашан дойде в уречения час и ни закара до гарата в град Демодара, където се качихме на влака. Пътуването беше около 1 час и 30 минути и включва 10 минути престой на моста до Ела за разглеждане и снимки. Самият път е много живописен, защото минава между ферми за плодове и зеленчуци, гори, скални масиви, чаени плантации, маймунски стада и изобщо хубава природа. За пореден път ми направи впечатление как се обработва всяко късче земя.  

Пристигнахме навреме в град Бандаравела, където ни чакаше Ашан и веднага се насочихме към водопада Ravana Falls, който се намира на пътя за Мириса. Направихме няколко селфита на фона на водопада и няколко маймуни, които се опитваха да измъкнат някаква храна от ръцете на туристите.

Следващият водопад, който посетихме беше Diyalunna Falls като, за да се достигне до него трябва да се премине по 30-минутна отбивка в посока от главния път. Въпреки това си заслужаваше. За мен си остана най-хубавия водопад, който видяхме в Шри Ланка.

А учениците, които видяхме по пътя бяха с най-изкрящо белите униформи.

По обяд отново порядъчно огладнели спряхме до една сергия с плодове и си хапнахме манго, ананас и един странен плод със странен вкус на име Черимоя.

После преминахме по един път, който пресичаше резерват за слонове, където на четири пъти спирахме да снимаме доближилите се до пътя животни.

Почти по тъмно пристигнахме в Мириса, настанихме се в Resort Deepika Mirissa и, тъй като бяхме много изморени успяхме само да си вземем храна и да се наспим. Междувременно се разделихме за следващите 5 дни с Ашан, тъй като в Мириса искахме да си направим морската почивка и нямаше да имаме нужда от него, пък и той трябваше да се прибере до вкъщи.

За Мириса няма чак толкова за разказване, тъй като времето ни премина на сянка на плажа с големите вълни, вечерни разходки и хапване на вкусна морска храна. Мога да отбележа, че в хотела имаше страхотна веранда на втория етаж с маса с четири стола, два шезлонга и висок плот с три високи стола със невероятна гледка към океана. Всичко това беше за общо ползване, но всяка сутрин си пиехме кафето на тази веранда 

, а пък вечер си вечеряхме с вкусна риба, приготвена в ресторанта на Дарша от самия Дарша.

Другото за отбелязване в Мириса са хубавите залези, плажа на костенурките, на който няма вълни

и една хиндуистка церемония, на която случайно попаднахме едната вечер. Млади момичета и момчета бяха облечени в традиционни дрехи и изпълняваха красиви танци.

И така неусетно преминаха петте дни отново се озовахме в колата на Ашан на път за Коломбо, в който трябваше да прекараме последните две нощувки от престоя ни на този прекрасен остров. Там се настанихме в Remuka City Hotel на Gale Roud в централната градска част. Хотелът беше не голям, хубав и чист с басейн на покрива с гледка към жп релсите и океана.

Намираше се на пешеходно разстояние от красивата крайморска алея. След като се настанихме помолихме Ашан да ни закара до голям пазар на име Petah Market. Там прекарахме почти целия следобед в обикаляне на тесните улички, разглеждане на стоките и някои дребни покупки. Привечер Ашан ни върна в хотела и отново се разделихме с уговорката на по-следващия ден да ни вземе и да ни закара до летището.

Следващият ден си го бяхме оставили да разгледаме Коломбо – форта, един будистки храм и езерото до него, крайбрежната алея, влязохме и в няколко мола за подаръци за децата. Общо взето в Коломбо няма какво толкова да се прави. Вечерно време е много приятно да се разхождаш по крайбрежната алея, тъй като от едната страна отблясват вълните на океана, а от другата няколкото модерни сгради. Вечеряхме в един арабски ресторант по една вкусна шаварма и със смесени чувства се отправихме към хотела за нашата последна нощ в Шри Ланка.

На другия ден, тъй като полета ни беше в 21.55 часа, освободихме хотела в 16.00 ч. като през това време направихме някои финални покупки, аз обядвах монголска храна, а съпругата някакво японско ястие в един мол и след последните мигове прекарани под жаркото слънце на басейна на покрива, окомплектовахме багажа за на връщане. Ашан, както винаги беше точен и понеже имахме доста време до полета ни покани на гости в неговия дом в Негомбо. Там ни запозна с майка си и пихме за последно чай. Набра ни от градината си някаква ароматна подправка и малко плодове. Също така ни беше приготвил подарък - снимка на нас тримата, гравирана върху дърво и надписана на чист български език "Честит спомен в Шри Ланка".

Последва кратък престой на летището, което се оказа доста удобно и приветливо. Хапнахме в едно от многобройните заведения и обиколихме безмитните магазини. Дългият полет на връщане мина без проблеми, както и престоя на летище Истанбул с изключение на това, че ни смениха изхода малко преди бординга, та трябваше да бързаме към новия. Кацнахме в София на 15-ти ноември сутринта на 2 градуса по Целзий, а предния ден бяхме на 36.

Няколко извода:

Шри Ланка е страхотна държава с части, които все още са недокоснати от масовия туризъм. Природата е уникална, хората са дружелюбни, цените са ниски. Даже не мога да си обясня кой и за какво ще прави смъртоносни атентати в тази прекрасна страна? Какво общо имат ИДИЛ и Шри Ланка през 2019 година. На една улица през две сгради в Коломбо видяхме будистки храм и джамия. Там хората живеят в толеранс и разбирателство.

Препоръчвам всички хотели, в които бяхме отседнали на основата на съотношение цена-качество.    

Разделихме пътуването на три части: 1. Канди, Нувара Елиа и Ела ги направихме като екскурзия за разглеждане на природа, водопади, оризови полета, чаени плантации, ферми, храмове и т.н. 2. В Мириса ни беше морската почивка за излежаване на плажа, разходки, морска храна и автобиографията на Матю Пери. Пясъкът е страхотен, много рядко населен с възможност за сянка под дървета или наемане на шезлонги и чадъри пред местните заведения, които не са много. Чадърите и шезлонгите не се плащат, а просто трябва да си поръчаш нещо, като може да е и само 1 кафе. Ние единия ден обядвахме там, защото се застояхме повече на плажа. Порция филе от риба тон с ориз и зеленчуци за мен и салата с авокадо и морски дарове за съпругата ни излезнаха около 25 лева, като това включваше и ползването на чадъра и шезлонгите. 3. Градска екскурзия, за да разгледаме Колобмо, който не ме впечатли общо взето с нищо с изключение на, както вече споменах, крайбрежната алея. Даже там хората не бяха същите, както във вътрешността на страната.

Ашан е страхотен млад мъж благодарение, на когото почивката ни беше толкова приятна. Винаги беше усмихнат и готов да помогне във всяка една ситуация. Откликваще на всяка наша прищявка и не се отказваше докато не я задоволи. Никога не се натрапваше с поведението си, като по някакъв начин усещаше кога искаме да сме сами със себе си. Освен това много ни помогна с обмяната на валута, тъй като ни водеше на места, където курса на долара беше над официалния. Предостави ни и негова СИМ карта с мобилен интернет напълно безплатно. Много ми се иска да го популяризирам в България и да го ползват и други българи, отишли на екскурзия в Шри Ланка.