Остров Маафуши, Малдиви

Увод

Ще започна с предупреждението, че съм лишен от писателски талант и следващите редове може да ви се сторят малко сухи. Понеже считам за невъзможно да опиша с думи колко цветно и приветливо е това място, ще се придържам повече към споделянето на полезна информация за острова.

Цялото пътуване до там беше съвсем спонтанно и се дължеше на факта, че не успяхме да се сдобием с билети за мечтаната Куба. След множество неуспешни опити да букна нещо за Острова на свободата, един ден си казах, че се предавам и ще се хвърля на първата добра оферта, която ми попадне. Последва кратка консултация със спътниците (благоверната ми и наша близка приятелка) и стигнахме до изключително конкретното решение, че ще ходим "Някъде, където е топло!". Влязох вечерта в наскоро откритата Светая Светих на Бг пътешественика (magelanci.com, ако не знаете ), отворих вълшебната Таблица и един небрежен текст ме плесна в челото: "Fly to beautiful Maldives for 341Е..."! Както казваме по нашите ширини, Ти да видиш! Нали съм млад и зелен, рекох си, че цената е изключително шикозна и след няма и 24 часа, вече имах три билета за по 289Е от Мадрид до Мале, още три такива от Букурещ до Мадрид за по 60Е и платени 11 нощувки на Маафуши за 699$. Със сигурност е можело да се справя и по-добре с цените, но не съжалявам за нито една изхарчена стотинка по това пътуване!

Чисто логистично, имах някои недоглеждания, но слагам всички грешки в графа "опит". Полетът от Букурещ не беше от най-добрите попадения, но уви, Райън се усетиха да пуснат София - Мадрид прекалено късно. Друг неприятен и неочакван момент беше трансферът в полета на Ибериа. Мадрид - Хийтроу, последван от Гетуик - Мале. Когато кацнахме на LHR, попитах служител къде ни е трансфера до LGW, той отговори, че такъв не ни е осигурен и сви рамене. Аз на свой ред усмихнато му теглих една майна и отидох да дам 60 Паунда за три автобусни билета. За щастие, на обратния полет нямаше нужда от трансфер и се разминах с повторно сърцекървене.

Следващите фази на каръка включват изгубване на багажа (при гореописаното идиотско прекачване), както и повреда в двигателя на моторницата, което направи пътуването от Мале до Маафуши около час и нещо, вместо 30 мин. За багажа без никакви разправии ни компенсираха с карта със 105 Паунда и го доставиха в Мале още на следващата сутрин. Моторницата - бяхме решили да вземем ферибота, но когато отидохме на кея, един агент ни предложи цена от 15$ на човек и спестяване на два часа чакане, така че не се замислихме.

Когато излязохме от летището, ето тази гледка ме накара да забравя двата дни път, изгубения багаж, жегата и високата влажност, в които смело се гмурнах с дънки и зимни обувки:

Имаше нещо много съмнително в цвета на водата, много...

Островът

Избирането на конкретен остров може би отне най-много време от цялото планиране. Единствените неща, които знаех със сигурност бяха две - Първо, че не искаме да сме в ризорт, а на населен остров и второ, че нямаме абсолютно никаква представа къде отиваме и какво да очакваме.

Изчетох доста неща за този или онзи остров и крайният резултат беше парещи очи и още по-голямо объркване. В крайна сметка, към Маафуши се насочих по "вина" на Двуцветко, както и заради наличието на бикини плаж (за девойките), сравнително големият брой ресторанти и близостта до Мале (да се чете "евтин и бърз трансфер").

Изборът ни се оказа много добър и спокойно мога да го препоръчам като дестинация за пълноценна почивка. Заради многото хотели, респективно туристи, местните на Маафуши са доста по-разкрепостени и толерантни от сънародниците си и изобщо не усетихме присъствието на "строгия Ислям". Туристи, които бяха дошли от други населени острови споделиха, че са получавали забележки за голи рамене или поли над коляното, както и за по-студеното отношение към чужденците като цяло. Да не говорим, че се броят на пръстите на едната ръка, населените острови с бикини плаж...

Важно е да се отбележи, че заради Исляма (единствената разрешена религия на Малдивите), пет пъти дневно ще ставате слушатели на молитва. На Маафуши има три джамии и съответно трима имама, които запяват първата за деня молитва, някъде около 5 сутринта. Единият от тях пее доста добре, вторият е на средно ниво, а за третият предполагам, че изживява някаква житейска драма, защото грачи изключително истерично и отчаяно... При всички положения, въпросните молитви ще ви правят впечатление само в първите дни. Ние поне, от третия ден там, просто спряхме да ги чуваме.

Из уличките на Маафуши:

Хотелът

Съвсем авантюристично букнах тройна стая в гестхаус, за който нямаше нито едно ревю в booking, TripAdvisor или Airbnb. Резервацията направих през последния цитиран сайт, като изцяло се доверих на вътрешното си усещане (както и на изгодната цена ). Нямаше включена закуска, но ние и не искахме. В Google Earth измерих, че се намира на няма и 200 метра от плажа, 150 метра от Джети-то (така наричат пристанището на острова), далече е от затвора (това пък какво значение имаше, не зная) и е близо до повечето ресторанти и интересни точки на острова.

И този път не сбъркахме! Къщата е нова - работи от Октомври м.г., има седем изключително чисти и приятни стаи, оборудвани с всичко необходимо. Стаите се чистят всеки ден, а готвачът се оказа едно от най-добрите попадения на острова. Всъщност, персоналът на къщата се състоеше от трима души - Шаму, управител (местен), Рухит, момче за всичко (от Индия) и Муклас, готвач (от Бангладеш). И тримата са изключително любезни и усмихнати и винаги готови да помогнат. Английският на две трети от тях е на много добро ниво, а останалата една трета, в лицето на готвача е толкова мила и усмихната, че изобщо не ти прави впечатление езиковата бариера. Поразителен факт е, че цените на минибара са абсолютно същите, като в магазина.

Ако не се счита за реклама, мястото се казва Maafushi Village (https://www.airbnb.com/rooms/9567315) и смея да твърдя, че имат много топло отношение към българи (ще си припиша скромна заслуга за което ).

Понякога с Шаму прекарвахме часове в разговори за местните хора, обичаи и история. В последния ден дадохме на Рохит и Муклас по 50$ за доброто им отношение и услужливостта (чуждоземните работници на Малдивите получават около 250-300$ месечно). Като цяло, пристигнахме в хотел, а се разделихме с приятели. Там се запознахме и с младоженци от Индия, супер приятни швейцарци, както и с двама братя мексиканци, с мустаци точно като от филм С всички тези люде си бръмчахме щастливо по трипове, като освен забавно, така беше и по-евтино.

Малката, но безупречно чиста кухня, с Муклас и Рухит:

Храната

Храната на Малдивите определено не бих причислил към световните богатства, но големият избор на прясна риба в никакъв случай не е за подценяване. Първоначално бяхме втрещени, че успяват да превърнат вкусната иначе риба в прегорен камък, но после се научихме да предупреждаваме сервитьорите, че предпочитаме "да не я убиват втори път" на огъня. След подобно разяснение, Муклас от нашата къща ни приготви една от най-добрите вечери, които опитахме.

Още преди да тръгнем, и тримата знаехме, че менюто ни ще се състои основно от риба и плодове. Съвсем не разбирам горките туристи, които отиват на подобно място и всеки път си поръчват пиле или спагети Болонезе...

Вариантите за хранене на острова са няколко:

- Първият е да се ходи по хотели, които предлагат вечеря на бюфет или добре познатата шведска маса. Предимството тук е, че не чакате поръчката си близо час и ядете колкото си искате за 10$ на човек. Тази цена не включва напитките, но изборът на блюда е сравнително голям. Подобна вечеря започва в 18:30 и е добре да сте там навреме. Основните хотели, които я предлагат са Arena Beach и Kaani Beach. Основни да се чете като препоръчителни, иначе има и други места. И двата предлагат маси съвсем до водата, така че романтиката е гарантирана.

- Вторият е някой от другите ресторанти - във вашия или друг хотел. Там можете да отидете по всяко време, но горещо съветвам това да става преди да сте напълно гладни. Поръчката на кафе обикновено отнема 28 минути, на вечеря между 35-45. Цените са между 15 и 20$ на човек, с десерт и напитки. Препоръчителни места - Stingray Beach Inn и Symphony Lagoon (намира се в хотел Crystal Sands, точно срещу Джети-то).

- Третият вариант е да си пазарувате храната. Магазините изобщо няма да ги коментирам, освен в частта с плодовете, защото не ми се връзва "Хоремаг" с "Малдиви". Под пазаруване имам предвид храненето през деня, а то е свързано с едно от откритията на острова - пекарната Fine Bake by Suzy. Невероятно вкусни сандвичи и сладкиши, каквито няма никъде другаде. Цените са една идея по-високи от очакваното, но си заслужава.

Ето я и личната ни класация за местата за хранене, с оценки по шестобалната система:

Най-добри:

1. Symphony Lagoon. Както се оказа, най-старият ресторант на Малдивите, съществуващ от 27 години.

Храна: 6

Цени: 5

2. Maafushi Village. Макар да не е официален ресторант и да няма богат избор, готвачът е добър и се съобразяваше изцяло с желанията ни.

Храна: 5+

Цени: 6

3. Fine Bake by Suzy. Страхотна пекарна, няма какво повече да се каже.

Храна: 6

Цени: 5-

4. Stingray Beach Inn. Меню а-ла-карт, добра кухня, умерени цени.

Храна: 5+

Цени: 5+

5. Arena Beach. Вечеря на бюфет, добър избор, добри цени, много приятна обстановка. Единствено убитата на клада риба попречи на високата оценка.

Храна: 5+

Цени: 6

Препоръчвам да избягвате ресторанта на Sun Tan Beach. Въпреки, че изглежда много добре и е на плажа, там получихме и най-бавното обслужване, в комплект с хранително натравяне. На следващия ден отидохме с оплакване и ни възстановиха стойността на вечерята, без възражения... имам чувство, че не им беше за пръв път.

ВАЖНО: По възможност избягвайте консумацията на скариди! Обикновено не са пресни, защото са внос. Точно от тях беше натравянето.

Fine Bake by Suzy

Забавления

Още с букването на билетите знаех, че едно от основните ми занимания там ще бъде риболовът - едно позабравено мое хоби. Бях наясно, че има доста организирани турове за това, но исках преди всичко да ловя риба като местните, а и да опитам по този начин да спестя някой лев и от храната. По-скоро заради идеята, отколкото заради самото спестяване. За мой късмет, в нашия гестхаус имаше две въдици и след кратка консултация с Шаму и един местен рибар, знаех кога и къде трябва да ходя, за да ловя. За самата въдица първия ден ме таксуваха 5$, а след това вече бяхме се сприятелили достатъчно и не ми вземаха пари. След като донасях улова, го давах на готвача Муклас и той ни сготвяше вечеря за скромната сума от 7$, без значение колко риба е и колко души ядем. Така се хранихме кажи-речи през ден - между три и пет човека, за 7$. Мисията беше успешна

Самият риболов се състои в следното: Ставате сутрин към 4:00 и в 4:30 трябва да сте на Джети-то. Заставате така, че училището да се пада точно зад гърба ви и започвате да мятате. Въдицата е телескоп, без макара и не се слага стръв - кукичките имитират малки рибки. Около 5 - 5:20 ще чуете първата молитва и веднага след това започват да идват местните. Някои са с лодки, а други използват изключително интересна техника. Носят импровизиран сал, състоящ се от две туби, свързани една към друга с дъска или две пръчки, на които сядат и се носят по водата. Имат и трета туба, с отрязан горен край, в която слагат рибата. Ако не сте на точното място, ориентирайте се по тяхната позиция и застанете срещу тях (те винаги знаят най-добре къде е пасажа). Трябва да знаете, че в първите 20-30 минути може и да не хващате нищо, но не се отчайвайте бързо. Рибите се появяват по някое време и се лови активно в рамките на 30-40 минути. По този начин се лови само един вид риба, който наричат скумрия, но прилича повече на доста едър сафрид. Ловях, колкото да можем да се нахраним и да оставя някоя друга рибка за хотела.

Към края на престоя ни попитах Шаму дали биха се съгласили ние да им приготвим вечеря, в знак на благодарност за доброто отношение. Беше изумен, но му стана приятно и се съгласи. Склонен съм да вярвам, че това беше първата българска вечеря на Малдивите, с пържена риба, картофена и шопска салата...

Любезно ни предоставиха кухнята и резултатът беше това:

Другият вид риболов са организираните турове за нощен такъв. Излиза се с лодка, в близост до някой риф и се лови на ръка, само с корда. Там вече се хващат различни видове риба, както и чувствително по-едри екземпляри. Ние ходихме на два такива, като първият път ни таксуваха по 35$ на човек, метнаха ни на моторница и криво-ляво хванахме 7-8 рибета. Вторият беше изключително приятен и успешен и го препоръчвам на всички. Цената беше 25$ на човек (при група от поне 4 човека). Качиха ни на едно дони, което си беше с трима местни рибари, а не хотелски персонал. Определено знаеха какво вършат и къде да отидат. Общо трима човека хванахме около 25кг риба, като имаше такива между 2 и 5кг! Като се върнахме в хотела, готвача излезе да види колко голяма група е донесла този улов, защото обикновено 10-15 човека се връщат с 5-6 кг риба Както винаги, уловът (или поне част от него) се приготвят безплатно от хотела, като са включени ориз, салата и вода. Ние си избрахме да ни приготвят две риби, които аз хванах и бяха описани като много вкусни. Беше Jobfish и бяха по 2,5кг всяка (за трима души ). Едната бяха приготвили с къри, леко пикантна, а другата беше с маслен сос и определено беше най-прекрасната вечеря от престоя ни.

За нощен риболов, препоръчвам туровете на Crystal Sands или да отидете при Шаму от Maafushi Village и да му кажете, че искате риболов с дони. А ако на второто място споменете, че ви праща Петро (Светльо им е много трудно ) от България, гарантирам специално отношение

Другите развлечения включваха основно шнорхелинг и водни спортове. Нямахме желание да ходим по ризорти и да гледаме лукс. Каяци, парашути... каквото се сетите. Най-приятно обаче беше изживяването на half-day трипа от Shadow palm hotel. Включваше точка за костенурки, такава за делфини, сандбанк и шнорхелинг на коралов риф. Момчетата бяха супер свежи, знаеха точните места и се забавляваха не по-малко от нас. Имахме голям късмет и видяхме няколко костенурки, над сто делфина, с които плувахме и най-добрия коралов риф в близост до Маафуши. Цената беше 35$ на човек и си струваше всеки цент!

За трипове ви препоръчвам тези на Shadow palm, както и Icom tours.

Коралов риф

Красавица

Правя се че мога да плувам

П.П. Забравих да спомена масажите! Ако искате такива, Kaani Village е мястото. Две усмихнати тайландки ще ви накарат да гледате на света с други очи