Анатомията на о. Сал (Кабо Верде)

Кабо Верде. Островите Зелени нос винаги са ми звучали екзотично, с шарената си валута и знаме, кръстока между това на Европейския съюз и Исландия:) Бивша португалска колония, архипелаг, доста подобен на Канарските острови, но заселен с чернокожи африканци, независим и твърде далеч, за да попадне в мрежата на low cost полетите от Европа. Страна, за която няма нито един пътепис в magelanci - вече се чувствах едва ли не като на мисия да променя това.

Карта на островите, намерена на този най-горе, в дясно:)

Попаднах на промоционални билети на португалските TAP: Брюксел-Лисабон-Сал и обратно за 165 евро, и то през ноември - топ сезон за посещение! В допълнение щях да имам някакво време в Белгия (което използвах да разгледам бойното поле край Ватерло!), а на връщане можеше да остана повече в Лисабон (както и направих - разгледах Синтра и най-накрая стигнах до Белемската кула!). Освен това намусеното и застудяващо време през ноември във Варна, някак си не ме задържаха тук. И като бонус, стъпвайки в Африка, 2022-ра щеше да се превърне в първата календарна година, в която съм бил на 5 континента. Оставаше да си намеря желаещи за компания, ставаше твърде хубаво за пропускане!

 Красивият полуанфас на новичкият A321 Neo на ТАР - страхотен самолет, с доста естетично издържан интериор и като че ли една идея повече място.

Уви - никой не беше чувал за Кабо Верде. А ако не става въпрос за комерсиална дестинация, от която да споделяш снимки в Инстаграм - привлекателността му рязко пада. За това се изненадах, когато най-сериозен интерес прояви именно Снеж от Петрич, с която вече имахме зад гърба си съвместни пътувания в Йордания, Англия, Молдова и Литва (интересна комбинация, знам;). Бяхме буквално на финалната стъпка - пред компютрите си за да купуваме билети - когато след един неин коментар ме осени прозрение - нямаше да е честно да я водя точно на Кабо Верде, само за да не съм сам! Тя си търсеше комерсиална и по-лежерна дестинация, а аз планирах точно обратното - затова прецених, че няма да й хареса и я разубедих. Тя не протестира. 

Няколко дни по-късно Румяна - същата, с която оцеляхме цял месец в Перу тази пролет - изненадващо изяви желание да се включи. О, за нея подобна дестинация вече беше подходяща и можех да разчитам, че ще се справи с предизвикателствата, а и да се включи в организацията. Нещата се наредиха идеално, мислех си наивно аз! 

Тук изследваме Гробището на морските раковини в покрайнините на Санта Мария.

Рядко правя задълбочени проучвания за дадена дестинация преди да я посетя, но и рядко пътувам до отдалечени островни архипелази в Африка, така че този път запретнах ръкави и след ден сравняване на фериботни и самолетни разписания, съставих 3 различни варианта за това как да прекараме десетте си дни в Кабо Верде, които после изпратих на Ру за мнение. Уви - тя не само не прояви интерес към организацията и планирането, но и реагираше с досада (и дори агресивно!), на ежедневните ми напомняния и молби да погледне какво съм нахвърлял, за да каже какво мисли. "Душевадец", казвала баба й за такива като мен - всичко, което получавах като коментар. Не можеше да намери време, защото се срещаше с приятели, гледаше филми или ходеше на различни социални активности, т.е. не че нямаше време, просто избираше да го прекарва по други начини! Но датите наближаваха и трябваше да решим какво ще правим, та аз продължавах с проучването - станах член на всевъзможни групи във фейсбук, където следях дискусии и снимки от островите, четях за историята, известни личности, туристически атракции и изобщо - каквото ми попадне и може да бъде полезно.

Оказваше се, че логистиката за пътуване между островите е - ако трябва да обобщя с една дума - кошмарна. Начините за придвижване са 2 - с фериботи или с вътрешната авиолиния BestFly.

1. BestFly Cabo Verde

Монополистът на местния пазар е базиран в столицата Прая и оперира 2 ATR-а и 1 Embraer E190 между всички 7 летища на островите; полетите - дори от Прая - не са всеки ден! Самолетните билети за тях не се намират в нито една от основните търсачки - можеш да ги закупиш единствено през сайта им (bestflycaboverde.com) - до тук добре, точно това бих направил така или иначе. Към края на октомври проверих разписанието за след месец,но нямаше такова. Излизало чак през ноември. Добре, изчаках.

Проста регистрация, сверяване на полетите един по един, и ден по ден между всяка желана дестинация (сайтът им не е направен за да е удобен за потребителите); избрах тези, които ме устройват, надлежно попълних на необходимите данни и оставаше да направя плащане... опит за плащане... плащането не работи! Пише, че приемат или местните Vinti4 карти, или всякаква VISA, и аз започнах с опитите - две-те си визи от различни банки, от различни браузъри, от различни устройства, в различни дни и дори с VPN - всеки път ми даваше грешка и плащането не минаваше! Проверка в интернет разкри цяла плеяда от подобни случаи - решението било да се закупят чрез местна агенция, но междувременно цените за двата полета, които ме интересуваха, скочиха от 140 на 220€, което беше повече от 4-те ни междуконтинентални полета за насам! И въпреки това бях готов да ги дам и опитах пак - но този път вторият ми полет вече не излизаше при търсенето - явно беше разпродаден. До тук със самолетите.

2. Фериботи

И тук положението беше подобно. На сайтът им (cvinterilhas.cv) можеш да намериш разписания на фериботите по различните линии, но трябва да разглеждаш внимателно, защото по неизвестна логика разписанията се преплитат и някои линии крият разписанията за други! И тук фериботи на теория тръгват веднъж на няколко дни, но няма как да знам със сигурност, защото в началото на ноември разписанието е само за 10 дни напред, а аз пристигам на 13-ти. Има и секция с потвърдени фериботи, но само за следващите 2-3 дни (единственото сигурно нещо изглежда са фериботите между Сао Висенте и Сао Антао - два или три пъти на ден). Тук има и ценоразпис за различните категории билети.

Само за пробва опитах да купя билети за потвърден ферибот - беше пълен провал - не излизаха никакви резултати при търсенето. Според интернет фериботите бяха много ненадеждни и се чупели често. Набелязах два варианта - един, който тръгва за Сао Николау и от там към Сао Висенте в 16:00 ч. на същият ден в който кацаме в Сал, и друг за Боа Виста и Прая, тръгващ два дни по-късно - но дори не направих опит за купуване на билети, без дори разписание за фериботите на обратно. Не можех да рискувам да се окажа някъде без възможност за връщане на Сал на време за обратният ни полет! Е, добре - хакуна матата, явно транспортът щеше да се решава на място! А пък мотото на Кабо Верде е "No stress"!

Ето една лодка, украсена с националното знаме на централният плаж в Санта Мария. No stress!

В групите на фейсбук попаднах и на пост от чешки турист, който предлагаше две нощувки all inclusive в resort на половин цена, недалеч от нашето настаняване, защото имало проблем с ферибота си и нямало да могат да пристигнат, за да си ги ползват. Може би все пак е за добро, че не успяхме да вземем билети!

...

Еърбъсът 321 NEO на TAP Portugal сякаш специално за нас обходи жълтият остров, предлагайки ни панорамни гледки към западното и южното му крайбрежие при маневрите си. Приличаше много на северната си съседка Фуертевентура - жълт, равен и с плажове, тук-там обсипани с еднотипни бели къщички, издаващи хотелски комплекси. Навън се оказа слънчево и топло - без изненади тук - и вдишах с пълни гърди загрят и солен, морски въздух! Като на морето през лятото! Кратко вървене до терминала и виждам, че може да се премине с биометричен паспорт, стига да имаш нещо, наречено EASE (което по-късно разшифровах като Efficient Automatic and Safe Entry for travelers). До нас доста хора наизвадиха принтирани листи, където с големи букви се открояваше същият надпис, карайки ме да се чувствам като студент, който се е явил на изпит неподготвен. Бях подочул, че се плаща някаква такса, но не успях да намеря конкретна информация и реших, че е включено в цената на билета или става въпрос за част от туристическите пакети на TUI. А се оказа "airport security tax" - просто начин да вземат пари от туристите за добре дошли! Това недоглеждане не ни коства нищо - след символично чакане на гишето за "Visa in arrival" ни помолиха да платим (32€ на човек, с карта), след което ми оставиха в паспорта толкова блед печат, че първоначално не видях къде е:) И ето ни - официално в Кабо Верде! Бележка: в групите за Кабо Верде някои хора се оплакват, че не им минава плащането и за тази услуга; сякаш някаква невидима бариера блокира електронните пари напиращи да преминат към острова!

На излизане имаха малко повече мастило в печатите си, и тук се вижда странен, сякаш реактивен самолет!

Още на летището обмених малко пари - официалният курс е 1 евро за 110 ескудо, но в това обменно бюро добавят и 5% комисионна на цялата сума. При теглене от банкомат таксата ми беше 250 ескудо без значение от сумата, т.е. малко по-изгодно е. Купихме си и sim карти (11€ за 7 GB - със сигурност цената им в града е по-ниска, но исках да имам интернет за всеки случай) и излязохме пред сградата на летище Амилкар Кабрал. Трябваше да стигнем до южният пристанищен град Санта Мария (главното туристическо място), и от тук се откриваха 2 варианта - можеше или да спазарим такси (от различни източници знаех, че тарифата до Санта Мария е 15€ дневна и 20€ нощна), или да вървим по тротоара около 20 минути до автобусната спирка на главният град Ешпаргуш (името му буквално значи аспержа:), и там да вземем миниван (т.нар. "колективо") за 1€, което и направихме. В Ешпаргуш се отбихме и през офиса на фериботната компания, който се оказа затворен - не работели в неделя. Но понеже полетът ни закъсня, така или иначе пропуснахме единственият ферибот за деня, а с него и всякаква надежда да стигнем до така примамливото Санто Антао, така че нямаше за къде да бързаме - следващият ферибот щеше да отплава чак след два дни в посока Боа Виста и Прая. Все щяхме да намерим офис до тогава. Ха-ха!

Курсовете на валутите, обменяни на летището.

 Красивите банкноти на кабоверденското ескудо, повечето от които вече имах в колекцията си (благодарение на едно обменно бюро в Порто миналата година).

С маршрутката за Санта Мария имахме късмет - сякаш чакаше специално нас, качихме се и потегли! Платихме две жълтици и дори ми се падна да седя отпред!

Когато резервирах стаята ни в Санта Мария посочих час на пристигане 16-17 ч., което беше потвърдено от домакините ни. Затова можете да си представите изненадата ми, когато от там, ден преди пристигането ни ми писаха, че стаята ще е готова в 8 вечерта - до сега не бях чувал за толкова късен чек-ин! А и при вече потвърдени часове на пристигане! Е, не беше краят на света, а и докато пътувахме към морето, жената-съдържателка ми изпрати съобщение по WhatsApp, че стаята ни е готова. Попитах я кога й е удобно да се срещнем - тя ни била чакала, а в момента ядяла... Да, предполагам това са рисковете на отсядането в частна квартира. Но пък получихме просторна стая с кухня и баня!

Първата ни стая в Санта Мария.

Кооперацията, чиято домоуправителка (или собственичка?) дойде на втория ден с един майстор, наговори някакви работи на италиански и свали входната врата към терасата. После си замина.

Хазяйката се оказа бъбрива туркиня, незнайно как озовала се тук (бих заложил на любовна история. Б.А. да, в последният ден се запознах с мъжа й - собственик на корабче за туристически излети), която започна да ни рекламира различни турове и активности из острова, но аз любезно го отклоних - нали идеята беше да сме тук само за ден и после да продължим с ферибота на юг? Тъй като имаше вероятност да решим да тръгнем в същият ден, а имахме запазена само една нощувка и сега я попитахме дали стаята е свободна за втора - да, беше свободна, и ни взе същата цена (въпреки че тук не дължеше тлъстата комисионна на буукинг). Приемаше плащане и в евро, но при курс 1 към 100, за улеснение на смятането (т.е. плащане в евро щеше да ни излезе с 10% по-скъпо:). Това е т.нар. ресторантски курс - можете да плащате в евро навсякъде, но е по-неизгодно за вас. 

Изглед към една от главните улици в началото на градчето.

И така - жената си замина, а ние вече си имахме квартира, навън беше топло и хубаво, всичко се нареждаше почти идеално, за сега - добре! Освежихме се и поехме на разузнавателна разходка из улиците и плажа на Санта Мария. Навсякъде - пълно с хора, може би съотношението туристи към местни беше 1:2 (само не ме питайте как съм ги различавал!:). Една главна пешеходна улица с няколко палми, и много, много магазини за сувенири и ресторанти! Последните мога да разделя на два вида - обикновенни (с цени на основно ястие между 4 и 7€) и туристически (пригответе си 4-цифрена сума в ескудо за ястие). Първата ни вечеря беше в един от първият тип - малко заведение с пластмасови столове и маси, където в полумрака на улицата ми сервираха прясно опечена риба - да си оближеш пръстите! Стрелях на сляпо в менюто с бирите, и се отказах с 8% алкохолна холандска бира в кен - в комбинация с изпитият по-рано ром (правен на островите), всичко рязко разми очертанията си и се прибрах да поспя.

Плажът и кеят на Санта Мария в първият ни ден на острова.

До нашето градче има и друго (истинската Санта Мария някак прелива в него и се видоизменя) със същите размери, което е изградено изцяло от хотелски комплекси. На снимки изглежда че предлагат стандартни, хубави хотелски стаи, с вана и хавлии, оформени като лебеди. Но съм ги виждал само на снимки. За целият ни престой си стояхме в нашата малка жълта кооперация в покрайнините на града (това е писано преди последният ден, така че не е съвсем вярно, б.а.), на 3 минути от главните улици и на 7 от първите плажни заведения:) Стая с легло, маса, гардероб, кухненски бокс с хладилник, баня с тоалетна и wi-fi (понякога с бавна скорост) струваше 2500 ескудос на вечер, или под 12€ на човек (такава цена обаче няма в интернет - даодоха ни я на място, след като се разбра, че трябва да удължим престоя си). За няколко дневният ни престой никой не се появи да смени чаршафите или да изхвърли боклука, липсваше климатик или вентилатор (всичко, от което имах нужда за разхлаждане) и вечер ни нападаха малки комарчета, които първо ти жужат в ухото предупредително, а после ти правят ръцете и краката на решето! Съседите ни са местни хора и понякога се карат, понякога слушат музика, едно куче непрекъснато дъвчеше пластмасова бутилка, но за мен това си беше автентично преживяване. Точно каквото търсех.

Гледка от стълбището на кооперацията ни.

Нашият шофьор и гид ни разяснява маршрута на програмата за деня.

Планът за вторият ни ден беше да се впуснем в организирана обиколка на острова, а следобяд да пообиколим туристическите агенции в опит да открием път за бягство от тук - все повече се очертаваше да бъдем затворени за цели 10 дни, нещо, което беше предвидено само в краен случай! Споменатият тур на острова може да се резервира онлайн в няколко сайта, като там струваше 37€ с включен обяд. Чудесно, но когато снощи опитах да резервирам, се оказа, че има само едно останало място за следващият ден! Това не беше толкова лошо, защото Ру заяви, че не е особено ентусиазирана от идеята (!) и още не е решила дали да се включи. Според мен пък ако трябва да направиш едно нещо на този остров, то това беше обзорната му обиколка. Но докато Ру взимаше решение, не щеш ли, на плажа ни срещна Нелсън Мандела - собственик на агенция, която предлагаше точно такава екскурзия, и имаше места за двама на следващият ден. Цената - 25€ без включен обяд. Стиснахме си ръцете! И така, в 9 без 10 сутринта на следващият ден, точен като кабоверденски часовник, пред нас паркира бял пикап "Митсубиши", качихме се в каросерията му и пътуването започна! Е, технически започна малко по-късно след като прибрахме семейство чехи отзад при нас, и 2-ма белгийци с фотоапарат в купето.

Оригинален абажур в сувенирен магазин.

За 8-те часа между 9 и 17 ч. разгледахме всички забележителности на острова, а именно:

1.Salina de Santa Maria

В непосредствена близост до морското ни градче се намираха солници, където частна фирма извличаше сол, която после изнасят за цялата страна и чужбина. Пикапа ни даде няколко минути за разходка между солните карета.

2.Kite beach

Просторен плаж с училище за кайт сърф, и води, изпълнени с практикуващи въпросния крайно интересен спорт. Спирка за снимки и кратка разходка.

3. Заливът Мурдейра

Плажна ивица на югозападното крайбрежие, в залива край която се намирали коралови рифове, подходящи за гмуркане. В далечината пък се виждаше Спящият лъв - един от малкото хълмове на острова.

Това съм аз, сниман с националното знаме на Кабо Верде, което винаги ми е приличало на това на Чечня! Сега проверих - чеченците са го сменили през 2000-та с малко по-различно.

4. Фата Моргана

Място в пустинята на север, където можеш да видиш маранята от горещият въздух да създава илюзията за вода в далечината. Претекст да влезем в "единственият магазин с ръчно изработени на острова сувенири". Сигурно ставаше въпрос за някой китайски остров, защото като надигнеш статуетките, отдолу имаше стикери с йероглифи на мандарин. Освен това сувенирите бяха 1:1 с тези навсякъде другаде по-острова, но двойно по-скъпи. Понеже нямах шапка, си взех една кърпа да се увия - струваше 8€, същата в града - 4.50€.

 [нямаше какво да снимам]

5. Синьото око (вход 3€)

Топ атракция с автобуси, изливащи туристи, и номерца, които показват кога ти идва реда - нашата група чака около час, за да прекара 2 минути над отвора в скалата, през който се виждаше морска вода, която сноп слънчеви лъчи правеше да изглежда особено синя. Докато чакахме имахме на разположение беседка с геологически музей, гигантска карта на островите, направена от рапани и разбира се - кафе и магазин за сувенири.

 Въпросното синьо око и малко заливче с разбиващи се вълни до него.

6. Палмейра - рибарско селище

20 минути за разходка във въпросното селище.

Пазарът за риба в Палмейра. Поне шансът за прясна риба на обяд е голям!

Местни рибари играят популярна местна игра, чиито правила никой не успя да ми обясни добре>:)

7. Ешпаргуш

Спирка за обяд в местно кафене или ресторант (беше по наш избор).

8. Salinas de Pedra de Lume (вход 5€)

Отново солници, този път в кратера на вулкан, в който можеш да поплуваш (30 минути за цялото удоволствие, и е много приятно - солеността им е като тази на Мъртво море и по никакъв начин не можеш да потънеш, а плуването е нов вид изживяване! Водачът ни закара по един черен път до върха на кратера, за да можем да се полюбуваме на гледката от там, няколко пъти подчертавайки, че това е от него - не е включено в програмата. Добре де, добре - ще получиш бакшиш! Минахме и покрай най-старата църква на острова - построена през 1853 г. Тук е било и първото пристанище на Сал - първоначално използвано от португалци, а през 1804-та - купено от французи (нещо хронологията не ми се връзва, но не спорих с шофьора-гид). Последните са изградили система за транспорт от вулкана до складове на пристанището, която пренасяла по 25 тона сол на ден!

Гледка към кратера на вулкана няколко дни по-късно, когато се върнах с това скутерче:) Имам и снимки от водата вътре, но май е по-добре да не попадат в интернет;)

9. Заливът на акулите (3€ наем на чехли)

Заради острите камъни и морски животни, тук бяхме насърчени да дадем тази баснословна сума за наем на чехли, така че да можем да влезем после на 30 см във водата с чехло-рентиера за водач, който разпръскваше около себе си вода с аромат на риба и привличаше истински малки акули, които се завъртяха наоколо и дори минаваха между краката ми на няколко пъти!

Така изглежда една акула преди да започне да напада хора или да стане на кюфтета.

В една вълна на около 50 м. се видя и перката на възрастна акула-родител, но за тях било твърде плитко да излизат до там, където бяхме ние. Приехме го на доверие!

...

Прибрахме се навреме за залеза и вечерях за първи път качупа - традиционна местна супа от нахут с нарязани наденица, месо, тапиока и картофи. Ресторантът беше в средния ценови диапазон и качупата ми пристигна в малка тенджера, достатъчна да нахрани двучленно семейство. Стига единият да не е веган. Понапънах се и си я излапах:)

Първата ми качупа. Също като при хората - външният вид понякога лъже!

Но отново изпреварвам събитията - преди вечеря започнахме да обикаляме туристическите агенции по картата. 3 от тях не съществуваха, една продаваше само самолетни билети и единствената им оферта за нашите дати беше за полет до Прая следобед и връщане на следващата сутрин, това за 250€ на човек. Едва не се навих (сарказъм)…! Но пък от няколко места ни насочиха към ISI - ако някой можеше да ни продаде каквито и да е билети, това бяха те. Намерихме ги - току-що бяха затворили и не пожелаха да ни пуснат вътре, макар да имаше клиенти и много, видимо зает персонал. И с това съдбата ни беше подпечатана - нямаше да мръднем от острова изобщо. Екскурзията до Сал, Сантиаго, Фого, Сао Вишенте и Санто Антао, която редуваше плажове с планински разходки, пустини със зеленина, фериботи със самолети и динамични дни в преследване на разписания, се превърна в мързеливо излежаване в леглото и на плажа. Не помня друг път да съм бил толкова разочарован и щастлив едновременно. Щастлив, защото никога не бих дошъл за такъв тип почивка и сега щях да мога да опитам живота на острова по много по-различен и задълбочен начин. Да опитам храната в повечето заведения, да си създам любими, да взема участие в различните мероприятия, които иначе се случват веднъж седмично... И да мързелувам без никога да бързам за никъде, тъй като времето от ценен ресурс се обезцени като венецуелския боливар преди няколко години.

Кукла с кутийка, скрита в тялото си, която първият търговец ме увери, че прави сам, и струва 35 евро. В китайския същата беше 7 - явно даже произвеждаше и за другите магазини!

...

Какво правих една седмица на Сал без нищо за правене? Прочетох две книги. Плаж. Ходих на плаж почти всеки ден. Тъй като не е добра идея да стоиш на слънце продължително, си намерихме плажно заведение - Funana - където правят добро кафе, има и бира (уви, храната е твърде скъпа (€€)). Имат шезлонги буквално на пясъка, доста отдалечени от водата, но абсолютно никой не те безпокои там, и спокойно откарвах половин ден в четене, редувано с плуване. В същото заведение има тематични събития - всяка сряда - кабоверденска вечер с жива музика и танци, храна и напитки от бюфет, отива се с предварителна резервация (заведението се пълни) и ваучера е 30€. Аз лично ядох и пих поне за толкова, но Ру - бидейки веган-момиче - надали им е струвала и 5€! После дори да ми се искаше да се включа в танците (а сервитьора приятелски ми остави цяла бутилка пенливо розе - та исках!) - не можех, защото щях да се пръсна!

Част храната, с която запълних стомаха си във въпросната вечер.

На следващата вечер имаше дискотека с DJ и вход свободен, но пропуснах, тъй като бях планирал да наема скутер.

Скутери.

Открих 2 агенции, в които отдаваха скутери под наем. В Red scooter нямаха в наличност, а в другата имаха само 125 кубикови, и собственикът не пожела да ми даде заради проблеми със застраховката (аз съм само с M категория, а ти трябва А, която така и не се наканих да изкарам). Върнах се в Red Scooter и резервирах един за следващата сутрин, за полуден (8-19 ч.). Струваше 30€ с депозит - 100€ в брой, и дори не ми погледнаха книжката ми или скутера, след като го върнах! Взех го с пълен резервоар и след цял ден обикаляне, на връщане в Санта Мария го напълних наново за 500 ескудо, но не го върнах веднага - кръстосах всички улици и дори ходих до един отдалечен самотен плаж, но стрелката не мръдна от "FULL". Специално се постарах да запомня думата за дизел - Gasoleo, която е доста сходна с бензин - Gasolina. Стрелката на километража пък никога не мръдна от нулата (т.е. не работеше:), но иначе скутерчето се представи отлично, даже по едно време взех на автостоп едно местно момче, което сигурно побеля отзад, тъй като го използвах да тествам долу-горе каква максимална скорост можех да развия с двама души:) А бях сам, защото Ру ми писа, че е недоспала, и ще си почива през този ден, въпреки плановете ни заедно да отидем до близък еко-парк и до библиотеката в Ешпаргуш. Уж искаше и да пробва да покара, но въпреки няколкото ми покани - прекара целият ден на маса в нашето Фунана, в компанията на 50-томните събрани съчинения на Карл Маркс. Според мен май й имаше нещо друго. Казвам "май", защото изражението й не издава нищо - никаква емоция. Не знам дали се радва, тъгува, недоволна е или я боли зъб - винаги ми изглежда по един и същ начин - леко намусена! И упорито твърдеше, че всичко е наред. Но е намусена? При това положение просто я оставих в заведението, изпълнен със съжаление, че пропуска карането...

Следобед в източната част на Санта Мария. Тук са и единствените контейнери за боклук, на които попаднах!

Дадох газ и поех по пътната инфраструктура на острова. Санта Мария е свързана с летището и Ешпаргуш с двулентова магистрала с по 2 платна, а от централният град тръгват хубави асфалтирани пътища до Палмейра и Педра Луме. Вторият е с доста нов асфалт, но всички останали, включително магистралата, са спорадично осеяни с дупки, през каквито не искаш да минаваш със скутер, така че бях нащрек през цялото време и лавирах криво-ляво между тях с променлив успех. Трафикът е много лек, въобще не ползвах мигачи (нямаше за кого!), но около и в градовете се интензифицира. В Палмейра реших да мина през една забранена улица за по-напряко, но отнякъде изскочи полицай и ми посочи знака и да се завъртя на обратно, а аз се направих на разсеян турист Най-сериозният проблем е вятърът, който те брули безмилостно в по-откритите участъци, а на места завихряше оранжев пясък върху асфалта.

Знаменитата едночасова супа, за която пиша по-долу. Струваше си чакането в крайна сметка!

В Ешпаргуш пих кафе и се изкачих до централният хълм Monte Curral, за панорамна гледка над околността, после отидох отново до вулкана със солниците, поспрях да разгледам синята църква, край която само бяхме преминали преди няколко дни, и продължих до брега, където ръждясваха корпусите на няколко шлепа, край рушащ се древен хангар. Върнах се в Палмейра и избрах малко капанче край морето за обяд - Capricorno (приех го като знак, като един козирог). Увериха ме, че обядът ще е готов в 12, та използвах времето да пообиколя селцето - доста магазини за сувенири, но всички - на двойни и тройни цени спрямо нашата Санта Мария. В 12 без 10 поръчах рибена супа и зачаках, зачитайки се в книгата си - сервираха ми я в 13:10. Е, струваше си чакането, даже се замислих дали не искам още една, но при мисълта, че ще трябва да я чакам още час, просто грабнах ключовете и потеглих:)

Симпатичен продавач на сувенири в Палмейра ми рекламира карнавална маска. Колкото и приятен да беше - цените в малкото му магазинче бяха двойни на средните! Изобщо - най-изгодните сувенири са в Санта Мария.

Следващата ми цел беше летището - отчаяно търсех банкнота от старата емисия 5000 ескудос (за колекцията си), за които знаех, че са още в обръщение, но никъде никой никъде нямаше такава! На идване обаче бях видял една изложена на витрината в обменното бюро на летището и сега отивах твърдо решен да им предложа повече пари ако трябва, но да я взема.

Армия от гипсови фигурки в китайски магазин.

Не се наложи - на смяна беше друго, доста по-предприемчиво момиче, което извади цяла пачка такива и ми продаде една "под масата" - без бележки и срещу 50€, т.е. с 10% печалба за нея. Браво! На връщане към Санта Мария оставих чернокожият стопаджия за когото споменах по-рано в един от курортните комплекси преди града (каза, че полицията може да направи проблем, че е без каска, а не бях взел втората) и минах през новите калдъръмени улички на комплекса - може би още не беше пуснат в експлоатация, защото не се виждаше жива душа наоколо, а всичко изглеждаше току-що построено! През това време облаци покриха небето , излезе лек хладен ветрец - точно за каране! И карах напред-назад до 18:30, когато с тъга върнах ключовете в агенцията. Страхотен ден!

Червен и напълно безлюден плаж в югоизточната част на острова!

Закуска с риба тон, невероятно кафе и фреш от манго за 5 лв. в кафене на пряка от квартирата:)

На много места из Санта Мария има специални будки, като навсякъде предлагат едни и същи забавления за туристи. Освен турът на острова, който ние направихме, можете да отидете на:

- разходка с корабче: трае 3-4 часа, от 13 до към 17 ч. (това значи усилна жега в началото!), с включен обяд, и те отвежда до залива Мурдейра, където можеш да се гмуркаш със шнорхел. Звучи интересно, но за цената си не сметнах че си струва - 59€ (на нас туркинята-хазяйка предложи за 49€, защото имала връзки, а когато все така не се съгласявах - ми предложи и да ме прати безплатно, защото за тях било по-важно да създадат имидж - но ми се видя нечестно така. Да беше казала половин цена - щях да се съглася. Ру също не прояви интерес (както към всичко останало, сега като се замисля!), та съвсем отпадна;

- туркинята предложи и билет за първото по рода си пътуване с корабче до о. Боа Виста, в чиято организация участвала. Още не били определили цената, но в крайна сметка се оказа 150€ на човек отиване и връщане! Питах за всеки случай да не би това да е общата цена за двама - тогава бих се замислил - но не беше. После каза, че само отиване и връщане - без програма на острова - е 90€, на което бих се съгласил, само и само да отида някъде другаде, но уж щеше да проверява дали може така - никаква не писа повече;

- акулолов - разходка с лодка за лов на акули;

- джетове - цените бяха от порядъка на 70€ на час (или половин час!);

- кайт-сърф училища - пиша това в последният си пълен ден тук и сега ме е яд, че изобщо не се сетих за тази възможност! Кайт-сърфът изглежда много интересен;

- разходка с катамаран;

- ATV тур;

- електрически велосипеди - 15€ за 4 часа е най-евтиният вариант, и мисля да предложа на Ру да отидем днес. Но не храня големи надежди за одобрение от нейна страна:/ (не се съгласи, б.а.)

...и с това нещата отиваха към завършване на пътеписа, ако не беше едно телефонно обаждане от туркинята-съдържателка. В 11 щели да дойдат да почистят, да сме там да й дадем ключовете. Малко съмнително ми се стори, че ще чистят преди да сме си тръгнали, и я подсетих, че имаме една последна нощувка. И като се почна. Няма да преразказвам безумните разговори, в които тя ме убеждава, първо че е моя грешка с датите (след като й написах и го има черно на бяло, за колко нощувки и дори за кои точно дати!), а след това - че съм платил за 7 нощувки (отново беше в грешка - платих за 8, последната от която ни гонят включително!). Всеки човек с малко достойнство на нейно място би ни намерил алтернатива, и компенсирал по някакъв начин - най-малкото като покрие разликата в цената. Но тази дори не искаше да ни върне парите (2500 ескудо!) за последната вечер! Все пак вярвам, че не е умишлена грешка, и в крайна сметка се разбрахме да се видим следобед, а ние си запазихме двойно по-скъпа, но тройно по-хубаво стая в пентхаус с гледка към морето, като за последна вечер:) 

В крайна сметка не съжалявам за объркването!

Последен ден...

Ще си призная, че толкова добре не съм спал за целият си престой - събудих се отпочинал, на широко легло и със свеж повей право от морето в лицето! Жилището е толкова голямо, че има и детска стая с две легла, която заради скосения таван прилича малко на бърлога на звяр. Когато Румяна я видя - моментално реши да я окупира в търсене на уединеност, оставяйки ми кралското легло! Сега още спеше. Показах се на терасата - слънцето ме опари въпреки ранният час, вятърът - топъл... нямаше какво да му мисля - обух бански, грабнах кърпа и точно след 3 минути вече бях на плажа срещу нас. Тук дъното беше осеяно с остри камъни и разни бодящи неща, но пробих до по-дълбоката вода (с цената на някои ожулвания) и се наплувах като за последно... След няма и половин час се прибрах, и докато се къпех, чух тежки стъпки, слизащи по дървените стълби към изхода - явно съквартирантката се беше събудила и излизаше за кафе, без да се обади - вече беше станало нормално за нея и не се очудих. Преди да си махна кърпата все пак поогледах дали не се крие из стаите, и какво да видя - не само че я нямаше, но се беше изнесла с целият си багаж! Хм! Проверих си телефона - беше оставила ядно съобщение, че се е подразнила на излизането ми с ключовете, без дори да кажа къде. Явно не беше това, тъй като снощи й бях казал какво планирам сутринта, а и тя спеше. Милениали, какво да ги правиш - все нещо им е криво и искат някаква драма:)

Наистина ли в небето има дракон, разперил криле, или е от бирата?

От няколко дни ми се ядяха спагети с риба тон, и най-накрая открих такива (бяха невероятни!), гледах първото полувреме на Англия-Иран (след 3:0 интригата се загуби) и се преместих на плажа за четене. Пробвах да се сдобря с раздразнената Ру с мили думи, но от екрана на телефона почти ме опръска отрова - явно още не се беше успокоила от каквото и да й имаше. Затова когато слънцето започна да клони към залез се насочих към мястото, където предполагах, че тръгват автобусчетата за Ешпаргуш (точно до кръговото на изхода от Санта Мария, преди бензиностанциите). И ето ти едно колективо, където - точно както и на идване - ми посочиха предната седалка и тръгнахме. Само че не директно за Еспаргос (не съм сигурен за правилното произношение) - шофьорът правеше кръгчета и питаше минувачите дали не искат да се качат! Изненадващо някои наистина се качиха - вървиш си ти по улицата, спира автобус и шофьора те пита - искаш ли да те закарам до близкия град? И ти решаваш "Защо не?" и се качваш! Благодарение на тази обиколка минах като че да кажа сбогом на всички тези вече толкова добре познати улички около къщата ни - точно тогава особено красиви на меката светлина на отиващият си ден - и най-накрая оставихме Санта Мария зад нас...

По пътя страничното огледало падна и шофьорът не спря да ми се оплаква, явно безразличен към факта, че не му разбирам и дума.

Много иначе неугледни сгради се красяха от пъстри графити като този.

В Еспаргус имах 5 часа и се впуснах в безцелна разходка, попивайки приятната атмосфера - краят на работният ден, приятно топло, улиците бяха препълнени с ученици в униформи, работници връщащи се от работа или обикновенни минувачи, разхождащи кучетата си. Изневиделица в далечината изникна шарен ресторант с многоцветни лампички и веещи се флагчета, кактуси и мексиканско знаме. Беше рано за вечеря, но пък имаха гуакамоле (според google maps), а и отваряха за вечеря точно в тази минута - не устоях и се запътих натам през прашната улица.

Малко късче от Мексико, затънтено в покрайните на Ешпаргуш!

Тръгнах си 2 часа по-късно, като собственичката Роксана ме изпрати с целувки по бузите на вратата. Беше ми лошо от толкова много храна - гуакамолето беше толкова добро, че добавих и едно бурито, което се оказа гигантско, а домакините ме почерпиха с домашна лимонада и невероятно тамале! В началото бях единственият клиент и идваха на няколко пъти да си говорим - мексиканка от Веракруз и испанец отварят малкият си семеен мексикански ресторант тук, в нищото, но го бяха направили много автентичен и си личеше, че е с любов. Когато ме видя да ям буритото си с ръце, жената (с която си говорехме на spanglish - смесица между испански и английски) възкликна че съм първият човек, който яде бурито както трябва, с ръце. Истинската причина обаче беше, че ми взеха вилицата заедно с празната чиния гуакамоле, и след като й признах - здравата се посмяхме. Накрая ме облякоха в пончо и сомбреро и ме снимаха за спомен.

Честна дума - в Африка съм!

Платих им в евро по ресторантския курс (1€=100 вместо 110 ескудо) и отделно добавих бакшиш, но те явно бяха решили да направят посещението ми още по-автентично - после видях, че монетата от 2€ с която ми върнаха ресто, всъщност беше 2 тайландски бата (0.05€). Здраве да е!

След толкова много храна не ставаше и дума за такси - избрах да извървя четирите километра до летището, един символичен завършек на почивката точно така, както и започна (е, без една сърдита Ру, тропаща сърдито с крак в момента, неизвестно къде и неизвестно защо:). Летището изглеждаше сюрреалистично в тъмната вечер, духаше... духа топъл вятър (тези събития се случиха току-що спрямо моментът, в който ги пиша)... Не ми се тръгва. И в същото време нямам търпение за двата си дни в Португалия. Може би това е най-доброто състояние за край на едно пътуване.

Тъжен опит да покажа летището в далечината през нощта, на идване от Ешпаргуш.

Та ето че вместо полезна информация за различните острови и пътят между тях, пътеписът се оказа такъв за обикновена, плажна почивка. Този вариант фигурираше в плановете ми като "най-лошият вариант", и въпреки, че везните категорично се накланяха насам - не вярвах, че ще се стигне до тук - обикновенно все изкарвам късмет и нещата се случват както трябва... А дали и този случай не беше именно такъв? Остров Сал е приятно място да прекараш един цял ден. Втори, ако имаш някакво специални интереси (кайт-сърф, шнорхелиг и т.н.). Максимум още един за мързелуване на плажа. Повече от това... не биха имали смисъл. Но десет дни на дадено място те свързват с него така, както никоя динамична екскурзия с прелитане през забележителностите не би могла. Стига да можеш да го оцениш и да му се насладиш подобаващо:)

...

 И така - оставям ви до следващата нова държава, която би трябвало да влезе в списъците под номер 100!