Необичайната Гана, или Akwaaba.

След 12 години от предното пътуване до Кения, отново имам възможността да посетя любимият ми континент, но този път страната е Гана. Тя не се радва на милиони туристи като Кения, но поради това и хората са по-естествени. Животинският свят на Гана е беден, но има достатъчно природни и културно-исторически забележителности, някои от които успяхме да посетим за престоя ни от 11 дни през април 2023.

Пътуваме семейство с две 9-годишни деца, и отиваме на гости на леля им, която е отдавна в Гана. Така успяваме да се потопим напълно в африканската атмосфера и да срещнем много местни хора, и да научим за бита им.

Виза. За посещение на Гана се изисква виза, за която се кандидатства онлайн и е нужна покана с гаранция за настаняването и престоя от приемащата страна. Струва около 60-100 долара. Изпращат потвърждение за визите, които носихме разпечатани, и след пристигането, ни залепиха и самите визи в паспортите.

Благодарение на FlyTraveler разбрах за евтини билети и успях да закупя последните за около 2000 евро общо от сайта на AirFrance, полет София – Акра – София, с прекачване на отиване в Амстердам, а на връщане в Париж. Полета е много удобен,  като има 5-6 часов престой в Амстердам, от който се възползвахме за кратка разходка в центъра на града.

Пристигнахме вечерта в Акра, която ни посрещна с непоносима жега от над 30 градуса, примесена с висока влага. Зимните ни дрехи от Европа бяха най-неудачното нещо в този момент.

Планът ни в Гана бе следният:

Ден 1 – Акра, разходка в квартала.

Ден 2 – заминаване за град Акосомбо на река Волта, за три нощувки в хотел Bridge View.

Ден 3 – изкачване на връх Адуаду, посещение на водопада Вли наблизо

Ден 4 -  посещение на водопадите Боти

Ден 5 – заминаване за град Елмина, посещение на резерват Шай Хилс

Ден 6 – посещение на крепостта Елмина

Ден 7 – посещение на парка Какум

Ден 8 – плаж около хотела, посещение на град Кейп Кост

Ден 9 – заминаване за Акра, посещение на ботаническата градина Абури

Ден 10 – Акра, разходка в центъра и посещение на Джеймстаун

Ден 11 – разходка в квартала и заминаване в България

--------------------    

Ден 1 – Акра, разходка в квартала. Кварталът, в който се намираше апартамента ни, на практика е дипломатическият квартал на Акра, съвсем близо до летището.  Наблизо са посолствата на САЩ, Франция, Китай, даже и българското. Къщите и сградите са огромни и нови, струва ти се че не си в Африка.

-------------------  

Ден 2. Рано сутринта пристигна шофьорът ни с джипа, който бяхме наели за предстоящото пътуване. Разстоянието до град Акосомбо e към 100 км, но се взима за около 3 часа, поради натовареното движение през множество градове и села.

На много места ни спираше полиция за проверки, но шофьорът ни умело се разбираше с тях и ни пускаха без да даваме пари. В населените места около пътя  е пълно с народ и продават всичко, особено местни храни и напитки. Бях много приятно изненадан, защото очаквах голям проблем с храната, а се оказа че на пътя се продава от всичко и си купувахме от всяко село плодове и разни готвени неща, които ставаха за ядене.

Настанихме се в хотел BridgeView Resort, който се оказа много снобарски комплекс с басейни и барове и невероятна гледка към река Волта. Нощувката в хотела за двустайния ни апартамент  е към 300 долара на вечер, но бяхме хванали някаква страхотна промоция и ни излезе доста по-евтино. 

Тук на река Волта е построен най-големият язовир в света, гигантски хидро-проект, чиито ВЕЦ захранва голям дял от енергийната система на Гана, Того и Бенин. Самата река е много красива в долната си част. Има доста хотели около реката и мястото е популярно за столичани.  Качихме се на лодка за разходка, на която се сформира спонтанен купон от останалите туристи и ние с удоволствие се включихме.

------------------ 

Ден 3 – изкачване на връх Адуаду, посещение на водопада Вли наблизо.

След закуската, шофъорът ни посрещна и се отправихме на 130 километров преход към планината Aduadu на границата с Того. Тя е втората по височина в страната. Пътят е много живописен, защото релефът е хълмист и се откриват красиви гледки, а и селата са като капсула на времето – пренасяш се 100 години назад. След 3 часа каране стигнахме до планината. По-скоро това е един много стръмен и висок хълм, обрасъл с тропическа гора. Платихме входната такса и започнахме катеренето. Жегата е страшна, над 30 градуса и в комбинация с влагата и безветрието, потъваме в пот още първите стъпки. Очаква ни около 1 час катерене до върха.

Стигнахме до горе, но гората свърши и безмилостното слънце не ни остави да се полюбуваме на красивите гледки отвисоко. След 10 минути трябваше да тръгваме надолу.

На връщане  се  отклонявихме за  водопада  Вли (Wli waterfalls) – най-високият в Западна Африка. След като оставихме джипа на паркинга около входа и платихме таксите, извървяхме около 40 минути по красива пътека.  Във водите на водопада къпането е позволено, от което се възползваха група местни деца. Жени продаваха палмово вино, печени банани и плодове. На връщане започнахме да се разминаваме с големи групи хора, които отиваха към водопада. Явно започваше някакъв празник. Всички ни поздравяваха и ни заговаряха приятелски.

-------------------- 

Ден 4  -  посещение на водопадите Боти.

Пътят до водопадите е живописен и се вие между хълмове, като не места асфалта изчезва и караме по прашен червен  път, осеян с дупки. Селата по пътя стават все по-малки и западнали, в някои от тях даже няма ток. Въпреки това в  дворовете на къщите кипи живот – деца играят на различни игри между кози и пилета.

Отне ни около 2 часа да стигнем до там. Всъшност водопадите Боти са комплекс от 3 забележителности, недалеч една от друга. След като платихме входната такса, ни пое водач и тръгнахме по пътеката през гъста гора. Първо се стига до издълбана скала, за която разбрахме че е ползвана за подслон на робите по време на транспортирането им. Малко по-нататък следва една интересна скала с формата на чадър. За самия водопад се тръгва на обратно, и на края на пътеката се открива прекрасна гледка с него. Не един, а два водопада – близнаци падат в малко и плитко езеро, в което също може да се къпе. Истинска награда в изтощителната жега е да нагазиш в прохладната вода и да те лъхнат пръските на течащата от високо вода. Красотата е невероятна и седим повече от час.

На връщане от водопада спряхме в едно село да закупим плодове. Децата ми излязоха от колата, с което предизвикаха небивал интерес на  хората наоколо. За пръв път виждали бели близнаци. Една жена започна да моли да я благословим и тя да има, мечтаела цял животJ. Пипаше децата, но й казах че не знае какво си е поискала... Всички решиха да се снимат с тях.

Храната в хотела е много добра. Предлагат няколко вида месни ястия от пилешко и козе мосе. За да си нямам проблеми със стомаха, предпочитах рибата и всеки ден си поръчвах тилапия с ориз. За децата имаше пица. Местната бира Club  не е лоша, стандартната бутилка е 610 грама, което много ми допадна.

Африка е континента на контрастите. Народа тъне в мизерия и крайна бедност, а една много малка част са много богати. На съседната ни маса млада африканска двойка са си поръчали напитки на стойност месечната заплата на уличната продавачка на 100 метра от нас!

------------------------

Ден 5 – заминаване за океана и град Елмина, посещение на резерват Шай Хилс.

Не ни се тръгва от прекрасния хотел, но днес ни чака доста път и шофьорът ни взе веднага след закуската. По пътя спряхме в парка Шай Хилс заради децата. Тъй като съм бил в Масай Мара, мястото ми беше доста безинтересно. Има малко зебри и щрауси, живеещи на свобода. Повече ми харесаха бабуните, които са многобройни и даже прескачат оградата на парка и стоят покрай пътя в очакване на храна от преминаващите коли. В парка има и малък музей . Един час ни беше достатъчен и продължихме по пътя си към океана.

Следобяд пристигнахме в хотел Coconut Grove в околностите на град Елмина. Намира се на брега на океана сред множество кокосови палми. Къщичките са малко стари, но добре поддържани и има басейн и ресторант до плажа. Плажната ивица пред хотела е безупречна. Окенът ни посреща с бурни вълни. Бях чел че къпането е много опасно, но се престраших. Не може да не се изкъпя в Атлантическия океан. Водата беше много топла. Веднага усетих как течението дърпа навътре, а и има дълбоки ями на метри от брега. Стана ми малко страшно от вълните и излязох бързо. Почти веднага се появи и спасител от басейна и ме предупреди на влизам повече.

-------------------------

Ден 6 – посещение на крепостта Елмина.

Крепостта има ключово място в историята на Гана и е най-посещаваната историческа забележителност. Построена е от португалците през 1482г. и е първата и най-голямата от многото подобни крепости по брега. Първите 150 г. е служила като търговски пост в златната търговия. После е завзета от холандците и  още по-късно от англичаните и има централно място в търговията с роби и натоварването им на корабите за Америка и Европа.

Крепостта е внушителна и доста добре съхранена. След като влязохме, ни разпределиха в група с екскурзовод, който детайлно и емоционално разказваше за ужасите и страданията , които са преживявали  робите по време на простоя си тук.

Срещу крепостта се намира голям рибарски пазар, който решихме да посетим. Тук усетихме абсолютния африкански колорит – огромна тълпа, смрад на риба, търговци които предлагат стоката си настойчиво на всеки, скитници, деца, продавачи на всякакви неща и просяци. Двамата с жена ми бяхме единствените бели и цялото внимание на тълпата се насочи към нас. Направихме внимателно няколко бързи снимки, за което чухме недоволни коментари и бързо си тръгнахме оттам.

---------------------

Ден 7 – посещение на парк Какум.

Паркът се намира на около 40 км. от Елмина. Представлява тропическа гора с много високи дървета и интересни птици. Атракцията са въжени пътеки високо между дърветата, позволяващи да погледнете на гората от горе. По пътя натам спряхме в едно село за храна. Купихме някакъв местен ориз с подправки, завит в листо. Не беше лошо.

----------------------

Ден 8 – плаж около хотела, посещение на град Кейп Кост.

Днешният ден е по-спокоен. Решихме да почиваме около басейна в  хотела, и да направим пешеходен преход до крепостта Елмина (около 2 км.) ако е възможно.

Тръгнахме към крепостта по плажа. Не след дълго пясъка свърши и ходенето беше по скалиста пътека, която се приближи до постройките и задните дворове на съседното село. Останалите от групата ни се отказаха и реших да продължа сам. От къщите започнаха да излизат  хора и разни странни типове. Едно дете се приближи и започна да ми иска настойчиво пари. Тъй като носех апарат и раница с доста пари в брой, започнах да се чувствам неспокойно. Реших че е по-добре да се връщам и с бърза крачка се прибрах обратно в хотела.

Вечерта отидохме на бърза разходка до град Кейп Коаст. Там също има подобна крепост като Елмина, но не влязохме. На връшане спряхме да вечеряме в крайпътен ресторант, който се оказа много добър и се заформи купон с местните младежи на дансинга. С охота потанцувахме африкански поп с тях.

Ден 9 – заминаване за Акра.

След закуската в хотела потеглихме към Акра. Пътешествието  в Гана е към края си, за което вече съжаляваме. 

Наближавайки столицата се отбихме в ботаническата градина Абури, която се намира на висок и голям хълм. От него се открива хубава панорамна гледка към Акра. Самата ботаническа градина не е много голяма. Има интересни дървета и растения от други части на света. Местните я посещават за разходка, организират сватби и други събития.

Беше неделя след обяд и имаше много хора, добре облечени и в настроение, вероятно идващи от църква, което е обичайно тук. На връщане към Акра посетихме и много луксозен ресторантен комплекс, отново пълен с гости. Тук успях да опитам едно от националните ястия – Фуфу. Приготвянето му е много трудоемко, и затова се предлага на малко места. След 1 час чакане, яденето дойде. Представлява разбита касава (маниока), залята с пилешка или козя супа.  Тъй като се яде с пръсти, донесоха ни и съдове със сапунена вода. На мене ми дадоха прибориJ. Яденето ми хареса.

Прибрахме се в Акра и на раздялата с шофьора ни Джо, той ни се похвали че току-що му се е родило момиченце! Не беше ни казал нищо през седемте дена, които бяхме заедно, и направо се просълзихме от радостната вест. Той много ни допадна, държеше се добре и децата много го харесваха. Даже беше като част от нашата компания. С местните търговци и с полицаите се разбираше добре и това ни спести доста пари. Отблагодарихме му се с подобаващ бакшиш и бих го препоръчал на всеки който има нужда от шофьор и водач в Гана.

----------------

Ден 10 – Акра, разходка в центъра и посещение на Джеймстаун. 

Днес дойде ред и да разгледаме столицата. Използвахме таксита с приложението Убер, което се оказа доста удобно. Колите са разнебитени малолитражки, но идваха до 3-4 минути и цената беше предварително ясна.

Посетихме Площада на независимостта, Площада на черната звезда и Център за изкуства наблизо, което е истински пазар за африкански дрехи, картини, съдове, музикални инструменти, сувенири и успяхме да се спазариме  за добри цени. 

Оттук хванахме ново такси до Джеймстаун. Това е най-стария квартал на Акра, намира се на брега, тук е и едноименната крепост Джеимс Форт. Мизерията наоколо е потресаваща и веднага ни нападнаха помагачи. Въпреки това, успяхме да се откачим от тях, като им дадохме дребна сума. Мястото има своя собствена атмосфера и си заслужава да се посети. Попаднахме в интересен ресторант на брега, където хапнахме риба.

Вечерта посетихме дискотека в центъра, където купона беше на ниво.

 Като цяло пътешествието в Гана много ни хареса и бихме се върнали отново тук. Хората са изключително дружелюбни и почти всички говорят английски. В много по-малка степен досаждат и просят пари в сравнение с Кения например. На места проявяваха истински интерес към нас, защото няма много бели туристи. По-безопасно е от много други места в Африка и даже Европа.

Поздрави на всички.