Сенегал - страната на Теранга

В Сенегал пътувах от Гамбиядва пъти – по земя и по въздух. Предварително си бях извадил виза от посолството им в Банджул (от Европа се вади в Париж), прави се онлайн енролмънт и се плаща 52 евро по интернет (модерна работа).
Щеше ми се да отида и до региона Казаманс, на юг от Гамбия, но поради липса на време и разубеждения заради уж размирната обстановка (и по-късно заради близостта с Гвинея, където епидемията от ебола беше вече в разгара си) така и не събрах смелост. Оказа се, че нямам и право да ходя там и трябвало да искам писмено разрешение от секюрити офисъра в Дакар, така че се отказах съвсем. Въпреки това Казаманс казват че е един от най-красивите региони на Сенегал, единствен с преобладаващо християнско население от етноса Джола. Има луксозен комплекс на Club Med в туристическия Кап Скирринг, който може да се похвали, че е един от малкото провинциални региони в Африка, който има директни редовни полети от Европа. Но не ми беше писано да стигна до там, въпреки проучванията ми. Нищо, следващия път.

Сенегал е прекрасна страна, много по-развита, със сигурност най-развитата в региона, заедно с Гана, на светлинни години от Гамбия. Има какво да предложи на туриста – всичко, което има и в Гамбия, заедно с още много.

Сине Салум
Но да започна от началото. Тръгнах петък от Банджул за региона Сине Салум, наречен така, защото тук е делтата на река Салум в Атлантическия океан, и притока и Сине. Страхотна природа, селца и градчета по притоците на реката, канали, опасани с мангрови гори, рибарски селца и сламени колибки. Регионът е част от природното наследство на ЮНЕСКО.
�

Сине Салум, Сенегал

Хванах такси от Банджул до ферибота, оттам пресякох река Гамбия. На изxода хванах такси до границата при Амдалай, пресякох пеш (подпечатах си паспорта на излизане от Гамбия и влизане в Сенегал), хванах магаре до автогарата в Каранг. Оттам с кола (7 places се нарича, с форма на катафалка, вътре има 7 места + шофьорското, на три реда) до Тубакута. С такси-мотор стигнах до съседното село, откъдето взех пирога до кампа, където бях резервирал. 60 километра и 7 превозни средства по-късно бях в кампа.
 

Пресичане на границата – Добре дошли в Сенегал!

Кампът се намира на единия край на остров в Салум, на другия има малко рибарско селце. Срещу 22 000западноафрикански франка имах нощувка, пълен пансион и 2 екскурзии. Бях ‘изненадан’ от условията – сламена колиба с легло и мрежа за комари, баня и тоалетна навън и нищо друго. Има десетина колиби и ресторант.
 

Ресторанта на кампа

„Стаята“ ми в кампа

След като изразих опасението на едно от момчетата, че през нощта могат да влизат животни (най-вече гущери) в колибката, той ми каза, че влизат, но това е еко-камп… Вечеря, почивка, в 20ч. беше тъмно и нямаше нищо друго за правене. Спах 12 часа непробудно под песните на птиците и шума от гущери в колибата. В просъница чух хиени в далечината.

На сутринта закусих и тръгнах на първата екскурзия, с кану по каналите и притоците на реката (наричат се болонг), вътре в мангровата гора. Гребането ми дойде добре за сутрешна гимнастика, въпреки че беше доста горещо.
 

Пироги по каналите на Салум

С кану по притоците на Салум

Пеликани

На връщане обядвах и направих втората екскурзия, при отлив, пешеходен преход в мангровата гора. Влажно, хлъзгаво и горещо, но изключително красиво.

Салум при отлив

Пеш в мангровата гора

Въпреки че ми хареса преживяването, не исках да остана още една вечер в този безлюден остров, реших да отида в най-близкия град Тубакута. Спах в кампът на Корпуса на мира срещу 5000 франка без закуска. До самия камп има интернет зала, занаятчийски дюкянчета и двaта луксозни хотела – Palétuvier и Кeur Saloum. Вечерях риба, намерих си гид за екскурзия на другия ден, той пък ме заведе на селската дискотека събота вечер. Беше забавно но не останах до късно.
 

Хотел Palétuvier, Тубакута. Само вечерята струваше около 40 евро на човек, без напитки. Е, вечерях си вкусно в местно „маки“ – африкански ресторант

Хотел Keur Saloum, Тубакута. Keur на уолоф означава „дом“

Деца в Тубакута

Неделя направих последната екскурзия до мидения остров. Според легендата, преди векове тук идвали местните, за да се скрият от тези, които искали да ги продадат за роби. Понеже нямало нищо за ядене, яли само миди и затова островът се е покрил с черупки. На острова има и няколко огромни баобаби.
 

Мидения остров

Тук идват момчетата за изпълняване на церемониите по обрязване от местния марабу. Трябва да се знае, че в Сенегал и в цяла Западна Африка марабутата са на много голяма почит, както и т. нар. griots- пазителите на историята и културата на Западна Африка. Те знаят историята на имената и фамилиите, могат да проследят родословието на някого, пазят културата, традициите, песните, легендите и изкуството на местните. Не можеш да станеш грио, раждаш се в семейство на грио и ставаш на свой ред пазител на сенегалската култура.
След острова се върнахме в Тубакута, и се качих на мотора, който гидът ми намери. С него пътувахме чак до границата (след няколко бири и без каска), но колко свободен се чувства човек пътувайки на мотор из Африка!! Невероятно чувство.
От границата – пак такси и пак фери до Банджул (Гамбия).




Дакар
Пристигнах в Дакар с 30 минутен полет на Гамбия бърд от Банджул. Уникален град – най-после истински град (Банджул е голямо село в сравнение с Дакар). Летището на Дакар има ужасна слава, много хора ме предупредиха да внимавам на излизане, понеже има тумба от всякакви измамници на изхода, които само чакат да излезете, за да ви обградят и да

• ви оберат
• да ви сменят пари на голяма загуба за вас
• да ви излъжат за такси
• да ви вземат багажа против вашето желание и да го носят срещу бакшиш.

Аз си бях уредил посрещане и нищо такова не ми се случи, дори мина доста добре, но съвета е не говорете на никой, не гледайте никой, вървете право напред и изчезнете по най-бързия начин.

Кацане над Дакар

Настаних се в супер приятен хотел в елитен квартал на Дакар, Point E. Там има много заведения, ресторанти, кафенета, дискотеки и изобщо тече динамичен живот 24 часа, в близост е олимпийския басейн на Дакар, Дакарския университет и разни други учреждения. В близост е и болницата Фанн, където в този момент бе изолиран единственият случай на Ебола* в страната – гвинеец, избягал от изолатор в Конакри и дошъл в Дакар да се укрива (и да всява паника). Е, спасиха го.

* Относно еболата…. Сенегал е достатъчно развита държава, с нормално здравеопазване. За разлика от другите засегнати държави, където болестта тръгна от слаборазвитите и нискообразовани селски райони (където често bushmeat е единственият достъпен източник на протеини за населението) в Сенегал болестта беше внесена директно в столицата, което позволи много по-бързото и ефективно овладяване на проблема, изолирането на пациента и проследяването на контактите му. Сенегалските власти реагираха най-адекватно с мерките за задържане и контрол на вируса, но и с информация за населението. На 17 октомври 2014г. единственият случай в страната бе изписан здрав от болница Фанн, с което приключи „епидемията” в Сенегал.

Вечерта излязохме да хапнем вкусни бретонски палачинки и френски десерти, да пием бира, наслаждавайки се на концерт life в дакарски бар Just4You. Дакар е културна столица на Западна Африка – постоянно има фестивали, концерти, спектакли, театрални постановки, изложби и други. Много ми липсваше това в Гамбия, където дори няма кино.
 

Градски транспорт, Дакар

На другия ден се разходихме в центъра на града.

Plateau е един от най-европейски изглеждащите квартали,
където са концентрирани голяма част от забележителностите и институциите, а именно старата гара, известна с линията Дакар – Бамако, спряна заради дерайлиране преди няколко години ; площад Независимост, кметството, търговската камара, президенсткия дворец, банки, фирми и търговски центрове, посолства и министерства, големи пазари. Улиците носят имената на бележити французи – Жюл Фери, Феликс Фор, Гамбета, Клебер, Зола, Виктор Юго, Помпиду и др. Впрочем, много квартали на Дакар също носят френски имена – Mermoz, Sacré Coeur, Patte d’Oie, Bel Air, Liberté и др. Не случайно наричат Дакар малкия Париж.
 

Дакар – гара

Дакар, кметство

Дакар, център

Центъра на Дакар, кв. Плато – търговска камара

Oт центъра на града се хваща корабче, наречено Кумба Кастел за остров Горé:
островът е символ на търговията с роби по бреговете на Западна Африка. Днес се знае, че ролята на Горé е незначителна в сравнение с други места, особено в Гана, Бенин и Того, но пък е останал символ на тези мрачни времена и задължителна спирка при посещение в Дакар. Открит от португалците през 1444 г., островът е последователно окупиран от Португалия, Холандия, Англия и Франция, като търговията и развитието му просперират до създаването на Дакар през 19 век. Днес Горé фигурира в Списъка на ЮНЕСКО и разполага с много музеи, галерии, кафенета. Атмосферата на острова е неповторима.
 

Артист, осров Горе. Всички картини са рисувани с пясъци в различни цветове. Техниката е смайваща.

Остров Горе

Остров Горе, Плаж

Остров Горе, Сенегал

Паметник за края на робството и трафика на роби към Америка, подарен от френския остров Гуаделуп на Сенегал. Остров Горе.

Следва Паметникът на Африканското възраждане (Monument de la Renaissance Africaine) открит през 2010 г. в чест на 50-годишнината от независимостта на Сенегал. Паметникът, най-висок в Африка, представя африканското семейство, „Африка излиза от земята, напуска обскурантизма и се обръща към светлината“. Проектиран от румънски архитект и построен от Севернокорейска фирма, той е доста критикуван заради естетически, религиозни и етични причини: сталинисткият стил, разголеността на жената (в 95 процента мюсюлманска страна), както и за високата му цена – между 15 и 23 милиона евро – на фона на бедността и безработицата в страната.
Най-интересното е, че Сенегал никога не е била комунстическа държава, за разлика от много други в региона е с многопартийна система, с ефективно разделение на властите и е една от малкото в Африка, която никога не е имала държавен преврат. Изборите са демократични и прозрачни, често се сменят леви и десни в правителството и парламента, медиите са свободни и независими. Страната е постоянно сочена за пример за стабилност и демокрация в Африка заедно с Южна Африка. Именно за това сталинисткият паметник е втрещил при откриването си международната общност. Явно севернокорейците са извадили най-изгодната оферта…
 

Киев? Не, Дакар! Паметник на Африканското възраждане – най-високият паметник в Африка

След Паметника тръгнахме към остров Нгор – приятно място за разходка, позволяващо да се откъсне човек от лудницата на големия град. До там се стига през плаж Нгор, откъдето се хваща претъпкана пирога за 400 метра.
 

Остров Нгор, Дакар

Плажът Нгор, на континента. Отсреща е острова.

Остров Нгор, Дакар

Остров Нгор

В близост е луксозния квартал на Дакар, Алмади, където и вечеряхме.Имаше доста приятни вили и апартаменти, големи коли спряли отпред, хотели, ресторанти, казина и дискотеки – сенегалският Бевърли Хилс.

 

Луксозният квартал Алмади, Дакар

Вили в Алмади, Дакар

Малкият бряг – Нианинг и Мбур
След Дакар се отправихме към Мбур и по-специално курортното селце Нианинг на 8 км от града. Нарочно пропуснах местния Слънчев бряг, Сали, изгубил всякаква автентичност според посетилите го, основно дестинация за секс и алкохолен туризъм и бездействие на плажа. А и в ниския сезон липсата на туристи по такива места превръща в кошмар престоя на малкото бели решили да отидат там. В Мбур не спряхме, но по пътя видяхме страшно красива джамия.
 

Джамията в Мбур, Сенегал

Нианинг беше много приятно местенце, туристическо и рибарско село, с мили и любезни обитатели. Плажът беше само за мен, като изключим местните момчета, които къпеха агнета в морето за предстоящия Курбан Байрам, наричан Табаски по тези ширини. Агнета и овце имаше навсякъде.
 

Плажът на Нианинг в ниския сезон

Останах само една нощ в Нианиг, на другия ден отпътувах за Сен Луи със смяна на споделеното такси (7 места плюс шофьора) в Тиес. 6 часа път в тясното 7 places ми се видяха безкрайни.




Сен Луи

Пристигнах в Сен Луи късно следобяд. Градът се състои от нова част на континента, стара част на остров в река Сенегал, както и рибарско селище от другата страна на острова, между реката и океана. Съвсем близо е до границата с Мавритания.
 

Сен Луи от въздуха – вдясно е новата част, в средата – старата част (архитектурен резерват), а вляво е рибарското селище

Новата част не е нищо особено и не се различава от останалите сенегалски градове. Старата част, за сметка на това е много красива, заради нея наричат Сен Луи африканската Венеция. Градът е основан през 1659 г. от нормандски моряци – първият град основан от Европейци в Западна Африка и няколко века е бил основен център за търговия с гума арабика, злато, слонова кост и роби. Кръстен е на крал Луи14. По време на френската революция, жителите на Сен Луи получават френско гражданство, а до 1902Сен Луи е столица на Френска Западна Африка, включваща Мавритания, Сенегал, днешни Мали, Буркина Фасо и Бенин, Нигер, Гвинея и Кот дИвоар. В началото на 20в. търговията с гума арабика намалява и е изместена от търговията с фъстъци, които растат в региона на Дакар и Рюфиск – в резултат столицата на ФЗА е изместена в Дакар. Градът е известен и с това, че през 1930 френският авиатор Жан Мермоз извършва първия пощенски трансатлантически полет от Сен Луи до Натал, Бразилия. В Сен Луи и до днес има хидробаза.
 

По улиците на Сен Луи с каручка супер екскурзийка с местен гид, на скромната цена от 8000 франка (12€ за един час). Струва си, атмосферата на града е страхотна

По-голямата част от архитектурното наследство в града е реставрирано. От години тече програма спонсорирана от Сенегал, Франция и Белгия за реставряция на колониалните сгради от началото на миналия век.

Паметник на губернатора Федерб, свързал Сен Луи с континента (мостът носи неговото име)

Изпаднал в летаргия след трансфера на столицата, Сен Луи се преоткрива и възражда благодарение на туризма и на богатия културен живот. Много от старите къщи и депа са реставрирани и превърнати в хотели и туристически атракции. В града ежегодно се провеждат редица фестивали и културни събития, като особено известен е джаз фестивалът, организиран от 1992 г.
Джаз музиката идва в Сенегал през Втората световна война от американски войници и се установява трайно в културната сцена на Сен Луи. Богат избор на клубове и дискотеки за любителите на нощен живот. Направиха ми впечатление местният „Jet Set“, както и скъсали синджира пияни мавританци, танцуващи на Бритни Спиърс и Бийонсе в традиционно облекло, дошли да се възползват от сладката свобода на Сенегал спрямо Мавритания, където алкохолът, музиката и проституцията са забранени от шериата. Друга основна дейност е риболовът, като рибарската общност в Сен Луи е една от най-големите в Западна Африка.





В града има голяма християнска общност, но и голяма толерантност между религиите. Всички заедно празнуват големите християнски и мюсюлмански празници, а джамията в Сен Луи е единствената в света, според Routard, разполагаща с камбана и часовник.


 

Руини от протестантска църква, останала от времето, когато британците са превзели Сен Луи.

Последно, мостът, който свързва новия град на континента със стария град на острова е също забележителност. Погрешно се твърди, че е проектиран от Гюстав Айфел (всъщност е проектиран от конкурентна фирма) и има легенда че е бил първоначално предназначен за река Дунав и е пристигнал в Сен Луи в следствие от административна грешка.
 

Мостът Федерб (Faidherbe), свързващ старата и новата част на Сен Луи. По бреговете на река Сенегал има много приятни заведения и ресторанти, които вечер стават дискотеки.

3 нощувки прекарах в Сен Луи
Чрез инициативния комитет по туризма се разходих из града каручка с местен официален гид. Въпреки че хора на улицата ми предлагаха същото два пъти по-евтино, предпочетох официален гид, поне знам, че парите които ще платя ще отидат за реставрация на сгради и опазване на архитектурно-историческото наследство, а не в джоба на сульо и пульо (всеки втори който ви срещне на улицата в Сен Луи се изживява гид. Не съжалих по две причини:

• два пъти имаше контрол от полицията по време на разходката, искаха разрешителното на гида
• за друга екскурзия взех неофициален гид, понеже официалната беше в пъти по-скъпа – до Langue de barbarie, тясна ивица земя между река Сенегал и Атлантическия океан.

Води се национален парк, но нищо от него не видях понеже екскурзията беше всъщност алкохолен пикник – от 11 сутринта гида, негов приятел и момиче (което се оказа после че е дошло за мен и след отказа ми го видях да отива в храстите с гида) започнаха с уискита, аз заради жегата карах на бира. Не беше лошо, понеже бях уморен от препускане и честно казано имах нужда просто от почивка. Та риба на скара с ориз и зеленчуци, бири и уискита под сянката на едно дърво и плаж беше всъщност екскурзията. Но човек получава това, за което плаща.



Исках да видя и парка Джудж, съвсем близо до Сен Луи, но е затворен от март до октомври – известен е с многото видове птици, които можете да видите там. За пустинята Ломпул пък не ми остана време. Следващия път.

От Сен Луи след още 6 мъчителни часа в тясното 7 Places пристигнах в Дакар. Не правете моята грешка да се качвате на най-задните седалки, най-тесни са, особено ако до вас се настани някоя сто-килограмова африканска мама. На всяка цена се настанете отпред до шофьора или на средната редица, където има много повече място. Имах време да се насладя на бира и морска храна преди полета ми за Барселона.

Заключение

В заключение мога да кажа, че приключението ми в Западна Африка беше супер. Изключително съм щастлив от възможността да посетя Гамбия и Сенегал. Близки култури и едновременно толкова далечни (разликите между английската и френската колонизация и следствията от тях са фрапантни), всяка от двете държави има какво да предложи на туриста.

В Сенегал хората са приятелски настроени, но много бързо се усеща, че интересът към вас е единствено финансов. Уличните търговци са ужасни, нахални, понякога агресивни дори и ако решите да ги изгоните и да ви оставят на мира ви обвиняват в расизъм (!) Но това е само на определени места в Дакар, в провинцията и особено наюг хората са супер дружелюбни. Отидете заради богатия културен живот, красивата природа, безкрайните плажове и архитектурните резервати. Разходете из Дакар, за да усетите днешна Африка – динамична, хаотична, пълна с народ, развиваща се постоянно.

В Сенегал видях Африка такава каквато трябва да бъде, такава, каквато искам да я видя, Африка в движение, Африка напред, Африка извън сламените колиби, Африка на фирми, бизнесмени, студенти, Африка на средната класа, на арт-галериите, музеите и концертите, Африка в 21 век и Африка на бъдещето. Въпреки че има още предизвикателства, Сенегал е по-напред от другите държави и е една от малкото, наследили почти перфектна френска демокрация, без диктатори с истинско гражданско общество.

Препоръчвам горещо и двете държави, ако имате възможност, скачайте, приключението ще си струва. Въпреки това не препоръчвам Сенегал за първо ходене в Африка, не е лесно да се оправите индивидуално поради леко хаотичното функциониране на системата, която само сенегалци си разбират, поради риска от scam – наивните туристи са доста лесна плячка на всякакви измамници от чейндж до таксита и гидове, трудно е да се разбере на кого може да се има доверие докато не е късно. Гамбия за сметка на това е чудесно начало в Черна Африка, там не рискувате почти нищо.