Африканско приключение

Както обещах най-накрая намерих малко свободно време да напиша по-подробно за нашето първо незабравимо Африканско приключение. Това е и моят първи пътепис и затова много ще се радвам да бъде полезна и да ме извините, ако стилът ми на писане не е на ниво.

Всичко започна благодарение на Георги Матеев, който сподели във форума, че си е купил супер изгодни самолетни билети до Дар ес Салам, Танзания със стоповър Махе, Сейшелските острови. Не ми отне много време да навия себе си и половинката да вземем самолетните билети. След което, се отдадох на трепетна подготовка по организиране и осъществяване на едно дълго мечтано пътуване.

Тъй като имахме определен бюджет за мен най-трудната част в организацията беше да решим къде да отидем на сафари в Танзания, тъй като самото сафари заема голямо перо от бюджета. Но след голямо четене в интернет, запитвания по е-мейли, съвети от магеланци и най-вече благодарение на Fly Traveler с неговите ценни насоки ми помогна да взема правилно решение и улесни пътуването ни.

И така на 14.02.2015 денят на влюбените излетяхме от Лондон за Дар ес Салам, Танзания с 2 стоповъра – Абу Даби и Сейшелските острови. Полетът Лондон- Абу Даби се изпълняваше с Етихад, имахме само 1 час престой между полетите и бяхме леко притеснени дали ще стигнем навреме въпреки,че всички полети бяха на един билет и при евентуално изпускане на връзка ще ни прехвърлят на следващ възможен. Все пак кацнахме навреме и успяхме да отидем от терминал 3 до терминал 1 като ходихме около 10-15 минути. Всичко на летището в Абу Даби беше много добре организирано имаше представители на Етихад и Сейшелските авиолинии с табелки на всяка крачка, за да упътят всички пътници бързо и безпроблемно. И така след 4 часов полет с голяма турболентност щастливи кацнахме на летището в Махе, Сейшели, където се откриваха красиви пейзажи и силното слънце ни се усмихваше. 

Нямахме търпение да преоткрием острова, но това ще се случи в по-късен етап- на връщане, а дотогава ни очакваше едно голямо приключение в Танзания и Занзибар. При влизане в транзитната зона на летището в Махе ни искаха да представим самолетни билети за връщане и ни разпитваха в детайли за цялостното пътуване. Имахме 2 часа престой преди излитане до крайната дестинация.

И така след около приблизително 24 часово пътуване най-накрая кацнахме в Дар ес Салам. Още при влизане в летището местни власти искат от всеки един пътник сертификат за жълта треска. За тях явно няма значение от коя страна идваш. Ние съответно нямахме такъв сертификат, защото реално не ни е бил необходим до този момент. Затова преминахме набързо през навалицата като измърморихме, че не ни трябва,защото не сме преминавали през страни склонни към жълта треска.

След което се наредихме на опашката за издаване на виза, поразпитаха ни набързо, попълнихме едни бланки, дадохме  отпечатъци, платихме си по 50 долара на човек и след около 20 минути бяхме готови. Взехме багажа и тъкмо излизайки от летището един полицай ни спря да ни разпитва, какъв бил мъжът ми,че носел раница тип военна окраска, защото в Танзания, ако не си военен е забранено да се носят всякакъв такъв тип дрехи и аксесоари от военен характер или подобни. Казахме ме му,че не сме знаели, че ще я покрием с нещо и така ни пусна.  

Отвън ни чакаше бус на Costal aviation, който предварително резервиран по е-мейл безплатно ни закара до Domestic терминал. Качихме се на техен самолет, който се вижда по-долу и за 30 минути ни отведе до Selous Game Reserve.

Бяхме резервирали riverside tent в Jimbiza Lodge с гледка към Rufiji River. Лоджата се намира на 5 км извън парка и еърстрипа. Трансферът до лоджата е безплатен. При кацане се заплаща еднократно landing fee. Останахме много доволни, бяхме за 3 нощувки, направихме 2 full game drive, boat safari и walking safari. Всичко  бе запазено и платено предварително като през цялото време си комуникирах със собственика на лоджата, който се оказа англичанин, но живеел в Норвегия.

Мястото не е луксозно, но предлага всичко необходимо, за да се чувстваш удобно и спокойно, много е чисто, любезен персонал. Приятна женичка е мениджърката Роза, с която доста си побъбрихме. Имахме режим на тока, пускаха го за малко сутрин и вечер, но тъй като нас по цял ден ни нямаше, това не ни създаваше неудобство.

Бяхме на пълен пансион, като напитките си ги плащахме допълнително. Кафе и прясно изцеден сок от маракуя на закуска бяха включени.

Отделно в палатката имахме безплатно по 1 малка минерална бутилка на човек на ден, която ние ползвахме за миене на зъби тъй като всички знаем,че водата в Африка е ценна стока.

Тъй като през деня бяхме в резерватът на гейм драйв, обядвахме под някое голямо баобаб  дърво като гидовете бяха подготвени със сгъваеми маса, столчета, хладилна чанта и вкусна храна приготвена от готвача в лоджата.

Вечерта отмаряхме в ресторанта пред запален огън с чаша вино. Наслаждавахме се на романтична вечеря на приглушена светлина и невероятна тишина, толкова тихо, че всяко едно жужене се усещаше.

По време на нашия престой ние и още две скандинавски семейства бяхме единствените гости, поради което смятам,че бяхме облагодетелствани да бъдем сами в джипът по време на сафарито и съответно цялото внимание на гидът и шофьорът беше отправено към нас и нашите интереси, какви животни искаме да видим и т.н.

Като за първо сафари и то доста кратко имахме късмет и видяхме много животни-жирафи,слонове, антилопи,диви прасета, бивол, лъвове, зебри, хипопотами, много птици.

От всички възможни в резерватът неможахме да видим леопард, защото са малко на брой, а мястото е с голяма площ.  

Времето мина много бързо, а на нас не ни се тръгваше, но вече бяхме на еърстрипа в очакване да се качим на самолетът за Занзибар. 

След кратко прикачване в Дар ес Салам, после ни отне само 20 минути да стигнем до Занзибар като летяхме главно над Индийският океан. 

В Стоун Таун на летището ни очакваше организиран транспорт от Ал Минар хотел, в който щяхме да останем 1 нощувка. Стоун Таун не ни хареса особено, адска жега примесена с миризма на мръсен канал и мухъл се носеше из тесните улици. Местни хора отвсякъде те дърпат да ти предлагат сувенири, екскурзии и т.н Табелки с имена на улици или каквито и да е други упътващи значи почти нямаше, поради което дори и с карта за пръв път ни беше много трудно да се ориентираме. Намерихме все пак ресторантът Лукмаан препоръчан ни за обяд, където се сервираха занзибарски специалитети на добри цени, след което се отправихме към Старият пазар за роби. 

Във входната такса е включен гид, който си предлага услугите още при влизане, но съответно накрая очаква бакшиш. Нашият гид му казвали,че бил двойник на Нелсън Мандела.

След завършване на турът в близост намерихме банка, където обменихме паунди в долари на много добър курс и се озовахме на един от местните пазари, където продаваха от „пиле мляко’’. Загледахме се по една сергия, където предлагаха подправки на едни други туристи и се заговорихме, по точно спазарихме с едно момче, което ни предложи да ни бъде гид за остатъкът от деня и ние се съгласихме. Разходихме се и разгледахме повечето интересни за нас места/атракции. За вечеря решихме да хапнем в Дараджани парк, прословутият food market. 

На сутринта след закуска освободихме хотела и с организиран транспорт   тръгнахме към Нунгви като спирка по пътя имахме организиран Spice Tour в една плантация, където се запознахме и дегустирахме различни видове плодове и подправки. Като анимация с песен на уста ни откъснаха пресен кокосов орех и ни накичиха с различни „бижута” направени от бананови листа и цветя. 

attachment=35916:IMG_0438.JPG]

В Нунгви отмаряхме в Хилтън за 2 нощувки.

Хотелът е готин, но за парите, които платихме очаквахме повече. Обслужването не беше на ниво (бяха ни объркали резервацията, интернетът беше зле, чакаше се много където и да отидеш- на бара, рецепция, но най-много се подразних от факта, че нямаше достатъчно шезлонги на плажа и около басейна и раннобудните гости от 6 часа сутринта си хвърляха хавлиите да си запазват шезлонгите.

Десет минути пеша по плажа от хотела посетихме  аквариум за костенурки с естествено езеро, където след отглеждане на малки костенурки се пускат в морето и този ден е голям празник.Следваща спирка за 3 нощувки беше Джамбиани. Транспорт си уговорихме с местна компания, която предлагат коли под наем като отново по пътя спряхме и посетихме Jozani Forest  където се срещат маймуни от вида червен колобус.

В Джамбиани бяхме Блу Ойстер Хотел по препоръка на Fly Traveler, много ни хареса.

Не толкова туристическо, много тихо и спокойно където може да се наблюдават местните рибари и женички, на които главно занимание е обработка на морска трева. Отдадохме се на пълен релакс. Отпуснахме се в добрите ръце на Зана за масаж и традиционна прическа за мен J 

 Хотелът предлага различни екскурзии, също така разходка с традиционна лодка дау с капитан Запи. Ние нямахме възможност да се възползваме, тъй като се спазарихме с едно момче на плажа за целодневна екскурзия Блу Сафари с включен обяд, шнорхелинг и т.н  Беше хубаво, въпреки че не разбрахме какво точно разказваше гидът, защото говореше главно на италиански, тъй като лодката беше пълна предимно с италианци.

В един от дните посетихме на обяд известен ресторант разположен на върхът на малка скала в океана – The Rock Restaurant, който се намира на 20 минути с кола от хотела. При отлив ходиш по суша, за да стигнеш до него, а при прилив предлагат безплатна лодка от плажа.

След приключване на престоят ни в Занзибар за трансфер до летището се уговорихме със същият шофьор, който ни превози от Нунгви до Джамбиани, защото хотелът ни предлагаше двойна цена.

Съветът ми е много да се пазарите за всичко най-вече за транспорт и покупка на сувенири, защото местните се опитват да мамят и завишават цените.

При чек инa на летището за полетa до Сейшелите отново ни искаха сертификат за жълта треска, при което след дълги обяснения, най-накрая разбраха,че не ни трябва такъв документ и ни пуснаха. Поради тази причина за пътуващите дотам, които не са преминавали в странни склонни към жълта треска ако искат да избегнат проблеми с местните власти, да се подготвят с доводи, че не им е необходим сертификат за жълта треска или алтернативно да си направят ваксина.

Кацнахме на Сейшелите привечер, където ни очакваше представител на Mason`s travel, едната от двете големи компании, които предлагат екскурзии и прочие на острова, които както казва Mcflan „колят и бесят” с цени. Предплатихме за целодневната ни екскурзия до Praslin and La Digue за следващият ден.

След което с таксито изпратено ни от хотела минахме през магазин да си накупим някои неща и се настанихме в апарт хотел Au Fond De Mer, където останахме 5 нощувки. 

Рано сутринта бяхме вече на главният път в очакване на организираният автобус, който щеше да ни закара до пристанището,където се качихме на ферибота за Пралин и Ла Диг.

Там имахме възможност да посетим Майската долина, където расте Коко де Мер, да се порадваме на гигантски костенурки, да релаксваме на един от най-хубавите плажове в света Ансе Лазио, да похапнем креолски специалитети. Също така посетихме националния парк „Юнион Естейт” за кокосови орехи и наблюдавахме технология за производството на кокосово масло, която датира от далечни времена.

На следващият ден имахме друга целодневна екскурзия до остров St Anne с лодка със стъклено дъно, включен обяд, шнорхелинг и други. 

Единият от дните си наехме и кола под наем от хотела и обиколихме Махе като посетихме центъра с часовниковата кула снимка, чаената фабрика, където се откриваха невероятни гледки снимка и други.

Последните 2 дни почивахме пълноценно на плаж скрити под някоя палма в близост до хотела. Също така в близост имаше няколко магазинчета и малки ресторантчета. Вечерите бяха тихи, всичко наоколо затваряше рано, но за нас това беше ок.

Това, което не ми хареса е че нямаше почти никакви тротоари и ни се налагаше да ходим по шосето, а вечер няма улично осветление, което ми се стори малко опасно, защото всички карат бързо и дори една от вечерите бяхме преследвани от едно куче, така че горещо препоръчвам вземете си фенерче.

На връщане имахме седем часов стоповър в Абу Даби през нощта, където набързо хванахме такси и видях ме джамията  Шейх  Зайед отвън, защото беше затворена, така че оставяме Абу Даби за следващ път.

И така след двуседмично  вълнуващо пътешествие из Африка се прибрахме наситени с много незабравими емоции и прекрасни спомени.

Магнетично привлечени от екзотична и непозната Африка определено ще се върнем пак.