Остров Реюнион-една година в Рая

В Реюнион прекарах точно година - от 12 септември 2012 до 06 септември 2013 г. Видях, чух и научих много неща през този период. Думите не са достатъчно силни, за да опишат прелестта на острова и изключителната любезност на хората, водени единствено от философията „vivre ensemble“ – живеене заедно, в хармония, в мир и разбирателство, без предразсъдъци относно произход, цвят на кожата, религия. Но силно обединени от любовта към родината, към Франция. Толкова патриотизъм не съм виждал в Лион за 4 години. С едно изключение, тук не обичат Коморците.

След 11 часа и 30 минутен полет, директно от Лион, най-после осъществих мечтата ми от години, да посетя Реюнион. Полетът беше ужасно дълъг, но изключително конфортен с реюнионската (френска) компания Air Austral. Пътувахме през нощта и нямах възможност да видя кой знае какво, особено над Африка, където почти не се виждат светлини на земята. Няколко филма, музика, хубава храна и супер обслужване, за скромната цена от 550 евро еднопосочен билет. Все пак разстоянието между Реюнион и метрополията е 9500 км!
 

Хостът ми от Коучсърф, Дебора ме чака на летището и тръгваме заедно към къщата и, която в последствие се превърна и в мой дом, за периода ми тук. Освободи се стая, тъй като Дебора замина за 6 месеца в Индия за някакво обучение с дъщеричката си Али.

Недоспал и схванат от дългия полет, веднага бях посрещнат от другите съквартиранти, които дори ми организираха поход: Каскад дю Шодрон, така се нарича местността, която посетихме, недалеч от Сен Дени, в подножието на планината. Отвесен проход между две огромни била, по който тече малка река, започваща от Езеро, в което пък се излива водопад. Дотам вървяхме по тясна пътечка, изсечена в планината. От едната страна, отвесно беше самата планина, а от другата, също отвесно имаше огромна пропаст. Понякога липсваше парапет към пропастта и единственото съоръжение за безопасност беше въже, прикрепено към скалата, за което се държахме. Когато стигнахме каскадата беше неописуемо. Къпахме се в студената вода от езерото постояхме малко, но стана хладно и тръгнахме да се връщаме.

Реюнион е планински вулканичен остров. Тук е лято от края на октомври с горещ и влажен климат, като температурата стига 35 градуса, и „зимата“ е от април-май до октомври, с топъл и сух климат и температури от 26-27 градуса: рай! На западния и южен бряг са разположени прекрасните плажове и туристически курорти, барове и дискотеки, хотели. На източния бряг са предимно полета от захарна тръстика, няма плажове, но пък планината е прекрасна. За мое огромно разочарование в Сен Дени също няма плаж. Градският транспорт е що годе уреден, но доста рядък и свършва рано, около 19-20 ч, което прави колата почти задължителна.

Преди колонизацията островът е бил необитаем и първите заселници са били френските колонизатори и роби от Африка, работещи в плантациите от кафе и захарна тръстика, в средата на 17 век. Робството е премахнато през 1848г. Островът се е наричал Маскарен, (на името на откривателя Педро Маскареня) след това Бурбон, като сегашното си име носи именно от края на робството. Населението днес е 833 000 души, с изключително разнообразен етнически състав.

Заселен с хора от Франция, Африка, Индия, Китай, Мадагаскар по време на колонизацията, днес всички тези групи са се смесили, като резултат от това реюнионци са толкова омешени, че могат да си образуват отделен етнос. Всички етнически и религиозни групи живеят в мир и хармония, като според мен много страни на Север би трябвало да се поучат от това. Всички говорят френски, официален език, който се използва задължително в образованието, медиите, администрацията, и отделно помежду си реюнионци говорят креолски, примес от езиците на различните групи, произлизащ от френския. Днес този език, също както бретонския, окситанския и баския са институционализирани като регионални езици и са част от френското културно наследство. 85% от населението са християни, 7% индуси, останалите са мюсюлмани и юдеи.

И така започна моят престой тук. Предлагам да обиколим острова, с най-важните забележителности.

Сен Дени е разположен на северния бряг на острова, на самия Индийски океан. Тъй като е в подножието на планината, има бая катерене по високото от южната му част. Тук няма кой знае какво за правене, няколко дискотеки и ресторантчета, много административни и бизнес сгради, (префектура, регионален съвет, унивеситет) архитектурата е в креолски стил, а по-старите сгради- в колониален. Почти няма високи сгради (еднофамилни къщи или блокове на 2-3, максимум 4 етажа), ако не броим няколко бизнес центъра, които се извисяват над града.  Има Карфур, Спиди, повечето френски банки (Креди Агрикол, БНП Париба, БРЕД и т.н.) и всичко, което има и във Франция. Поради огромното разстояние обаче, цените всичко, което не се произвежда тук, а се внася от Европа, са двойни, тройни, четворни. 

Минималната работна заплата е същата като във Франция, 1425,67 €, и към нея често има бонуси, особено на държавните постове (60 процента от работните места на острова). Високите цени са проблем, обаче за безработните, които са 30 процента от населението и 60 процента от 16-25 годишните. Затова тук, както и на останалите френски острови често има манифестации против скъпия живот, а някои  все повече се замислят за автономност. Но това е друга тема и касае френската вътрешна политика, която не мисля за нужно да коментирам тук.

На пръв поглед нищо интересно, къщи, капанчета, сгради. Но Сен Дени има богато историческо и културно наследство, а и както споменах, тук е концентрирана почти цялата администрация и индустрия. Чисто нови квартали никнат от всички страни, понеже за инвестиции в задморските територии на Франция има големи данъчни облекчения, а това от своя страна благоприятатва градската среда и създава усещане за модерен град. Колониалното наследство, къщите на някогашните администратори на плантациите от кафе и захарна тръстика (основна продукция и износ по колониално време) и до днес са запазили своя чар и архитектура, и до днес някои са обитавани от наследниците на някогашните администратори на острова (gros blancs – „големи бели“), други са купени от държавата и там се помещава администрацията, трети са превърнати в музеи, културни забележителности, магазини, офиси. По склоновете на планината криволичат малки тесни и стръмни улички, опасани с кокетни еднофамилни къщи с градини и басейни.

В центъра, от Държавната градина (Jardin de l’Etat), тропическа ботаническа градина и парк,  тръгва улица Париж, на която се намират някои от основните забележителности, и администрация – Регионалният съвет, седалището на Католическата църква, Административният съд, Кметството, Префектурата, Търговско-индустриалната камара, Музикалната консерватория, Институтът по Мениджмънт и Управление към Реюнионския университет.

Тук ще намерите и много музеи: В Ботаническата градина се намира музеят по естествена история, построен през 1834г., по надолу е музеят Леон Диеркс, носещ името на известен реюнионски художник и скулптор, помещаващ голяма колекция Изящни изкуства, между които Пикасо, Реноар, Гоген, Гримо. Построен през 1843 г., (робството е премахнато през 1848г.), днес музеят е неделима част от културното наследство на острова. По-надолу е т.нар. вила Дерамонд-Бар, принадлежала на някогашнатакралска колониална Компания на Източните Индии (Реюнион е бил по пътя за Индия преди откриването на Суецкия канал), занимаваща се основно с експлоатацията на плантациите ванилия, кафе и захарна тръстика. Рождено място на художника Леон Диеркс, както и на Раймонд Бар, някогашен министър-председател на Франция.
 

Стигате до кметството, където от малко кръгово, в центъра на което се намира Колоната на Победата улица Париж преминава в авеню на Победата, което стига до океана, а перпендикулярно е улица Марешал ЛьоКлер, пешеходният търговски център на Сен Дени. Архитектурното наследство в целия център е решено в този Колониален-креолски стил, а многобройните магазини, кафета и ресторанти, както и централните офиси на банки и застрахователни дружества, авиокомпании и големи фирми превръщат града в динамичен търговски и административен център. На пешеходната Марешал ЛьоКлер се намира и най-старата джамия във Франция, Ноор-Ал-Ислам, построена през 1905 г.
 

Във височината се намира богаташкия квартал Планината (La Montagne), разделен от Сен Дени със стръмно било, а малко по-нависоко е паркът Колорадо, любимо място на местните за спорт, пикник и отдих. Два основни успоредни булеварда опасват града, Ланкастел по крайбрежието и Сюд във вътрешността.

Тръгвайки от Сен Дени на запад по Крайбрежния път, изсечен в планината от едната страна и врязан в океана от другата, след 15 минути с кола стигате до Посесион, град за спане както го наричат Реюнионци, поради липсата на каквото и да било за правене там. Градът е обитаван основно от хора, работещи в Сен Дени, но не можещи да си позволят да живеят там, поради високите цени на жилищата и наемите. След около 7 минути с кола се стига до Порт, пристанищния град, който се слави с доста лоша репутация – социални жилища, несигурност, безработица, престъпност. Тук е и единственото останало гето на острова, наречено Руанда. Въпреки това Портът е основен иконимически център на Реюнион, единствено международно пристанище и като такова съсредоточава огромната част от внос-износа на острова, както и военноморска база.

Сен Пол, голям град на няколко километра по-наюг е известен най-вече с пазара си, на който можете да купите всичко доста изгодно. 40-ти най-голям град във Франция (Сен Дени е 19-ти) и най-старият град на острова, бивш административен център.

Тук се установяват първите французи през 1642 г, когато островът е бил необитаем, а след това за кратко градът е бил завладян от Британците през 19 в., които бързо отстъпват. Интерес представлява гробището на Сен Пол, където е заровен последният френски пират, Оливие Левасьор, обесен в Сен Пол през 1730 г. Легендата разказва, че качвайки се на бесилото, пиратът хвърля карта, с думите „съкровището ми, за който успее да разбере“. От тогава и до днес иманяри търсят съкровището и се опитват да дешифрират картата, като съквовището може да е на Реюнион, Мавриций, Сейшелите или Родригес. Тук е и Пещерата на Първите французи, (прекръстена през 2007 г. Пещерата на първите Реюнионци, в която легендата разказва, че са се нанесли първите заселници на острова, Луи Пайен и Пиер По пристигнали за пръв път на Реюнион заедно със 7 малгашки роби и три чернокожи жени, с цел да колонизират острова.

Наскоро Сен Пол се прочу с тъжната история за 15-годишно момиче на ваканция със семейството си, което бе изядено от акула, къпейки се в забранена зона.

На западния бряг е концентрирана туристическата и увеселителната дейност на острова. Прекрасните плажове на Сен Жил, Ермитаж, Бризан, Букан Кано,  Салин, Филаос предлагат разнообразни пейзажи и са посещавани целогодишно. Тук веднъж годишно идват китове и делфини в размножителния си период, като за съжаление ги пропуснах тази година. Подводното гмуркане е атракция и възможност да се види богатото разнообразие от риби и морски животни (корали, миди), изключително природно богатство на острова.

От Сен Пол след 10 минути с кола и стигате до Букан Канот – първото селище, годно за плаж. Тук има доста хотели, ресторанти, жилищни квартали. Плажната ивица е чиста и голяма, пясъкът е едър и бял, а морето е винаги бурно. Букан Канот е любимо място за сърфисти от цял свят, но често има инциденти с акулите – в най-добрия случай изяден крайник, в най-лошия – изяден човек. Морски патрули обикалят всекидневно морето, за да синализират за акули, и ако такива бъдат забелязани-къпането забранено.  Течението често е много силно.
 

След Букан следва Сен Жил, гъзарският курорт на острова, където са концентрирани скъпи хотели, ресторанти и много дискотеки.

Поради изключително туристическата си насоченост, цените на имуществото достигат милиони, наемите са космически, и предимно Мутирани Висши държавни чиновници от метрополията (които поради отдалечеността получават бонуси, практически удвояващи заплатата) могат да си позволят да живеят тук. (Реюнионците, командировани в континентална Франция също получават двойна заплата.) Луксозни еднофамилни къщи с градини и басейни, райски плаж, палми и целогодишно слънце са декора тук. И много, много хотели, дискотеки, ресторанти, туристи. Сен Жил има малко пристанище, на което се предлагат водни атракции като гмуркане, наблюдаване на китове и делфини през зимния сезон (от април до октомври), водни ски и джет. Тук е и тропическият аквариум на острова, който така и не разгледах. Ивицата е дълга с километри, а между града и плажа има малка гора от местни иглолистни дървета филаос и палми. За разлика от „острова-сестра, Мавриций, където повечето плажове са приватизирани от хотелите, в Реюнион частните плажове са забранени, няма чадъри и шезлонги, само няколко бара на плажа. Властите инвестират в еко туризъм и опазване на околната среда, по-скоро отколкото в масовия туризъм на Мавриций, бил той и луксозен. Плажовете са чисти и спокойни, има коралов риф, който спира вълнението. Плитко е много надалеч и почти няма вълни. Разбирай, няма сърфисти и акули.
 

Сен Жил преминава в Салин – ле – бен, малко курортно градче по продължението на ивицата. По-надолу е нудисткият плаж „La Souris Chaude“,в превод Гореща мишка.

Следва Сен Лю, малко жилищно градче, с приятен плаж и същата типична креолска архитектура, еднофамилни къщи, ниски кооперации.  От тук се скача с парашути (парапант), не знам как е на български… Излита се от 800 м височина, парашутът се издига с газ в небето преди да се приземи на плажа. Усещането е уникално а гледката е неописуема. В Сен Лю има лаборатория и музей на морските костенурки, застрашени от бракониерство и изчезване.
 

По-нататък е прекрасният плаж с фин черен вулканичен пясък Етан Сале (солено блато), обграден отвсякъде с палми. Слънцето прави пясъка изключително горещ, но и много красив с изкрящите магмени частици.

И така се стига след около час и половина с кола от Сен Дени до Сен Пиер – двата най-големи града на острова, най-северната и най-южната му точка – 90 километра по ивицата на Западния бряг. От няколко години е построена магистрала, по която се стига за 45минути, но без цялата тази пъстра красота, каране успоредно с морето, спиране в прекрасните крайбрежни градчета.

Сен Пиер е туристически и административен център, най-голям град в южната част на острова. Има развит център с много хотели, барове и дискотеки, казино, ресторанти, голяма плажна ивица, малко пристанище. Тук е и второто (от общо 2) летище на острова, Пиерфон, използвано главно за регионални полети до Мадагаскар, Мавриций, Родригез, Майот. Тук е базирана префектурата и администрацията на Френските Южни и Атлантически територии, включващи десетина необитаеми острова, (Кергелен, Крозе, Амстердам, Разпръснатите острови) и земя Адели на Антактида. Ако се чудите защо са ѝ на Франция толкова необитаеми острови, знайте че според международното право 200 морски мили около даден остров са водят ексклузивна икономическа зона, и суверенни води, в които само държавата, чиято територия са островите има право да лови риба, да използва морските ресурси и евентуално нефт и газ. От време на време се водят мисии, министъра на задморските територии пристига на острова (около километър площ пясък, палми и скали, населени с чайки и костенурки), за да потвърди суверенитета, оспорван пред Хага от другите близки държави. На някои от тези острови има научно-изследователски и метеорологични центрове, и повечето са класирани екологични паркове.
 

От Сен Пиер след десет минути с колата се стига до Малкия остров, крайбрежно градче, точно срещу малък, скалист, необитаем и недостижим остров, наречен със същото име. Във височината има горист хълм, а малко по-надолу се намира един от най-луксозните хотели в Реюнион. Има и малък романтичен плаж. Тук се води „Дивият юг“, откъдето се стига до Лоши нос.

От Сен Пиер се стига до Сен Бенуа в източната част на Реюнион по два начина:
през вътрешността на острова, така наречените равнини  (Рlaine des Cafres и Plaine des Palmistes), изсечени в планината на над 1000 м надморска височина, или по крайбрежието. Вътрешността е изключително красива, пътят е живописен, а градчетата, които пресича – кокетни и симпатични.  Освен плажовете островът предлага във вътрешносъъа си многобройни планински дейности (походи, спускане с парапланер, изкачване на вулкана, планински водопади и каскади), и прекрасни картини.
 

Върхът Питон де Неж (3070,5 м,  Снежен връх) както и трите стари вулканични кратера Силаос, Салази и Мафат, действащия вулкан Питон де ла Фурнез са част от невероятния планински пейзаж на Реюнион.

Мафат е един от трите изгаснали вулканични кратера на около 2000 метра височина, откъдето се слиза пеша по криволичеща пътечка надолу към „кратера“, който образува нещо като равнина в планината, доста обширна, и осеяна с растителност, на може би 1500-1700 м над морското равнище. Гледките и природата, които се откриваха пред нас бяха поразителни а долу в долината имаше малко селце, с няколко къщи, хижа, училище и църква, както и караванка с местни сандвичи и бира: рай след дългия преход.

Реюнионската бира Бурбон, чийто символ е птицата додо и може да се види на рекламни пана на целия остров е доста приятна на вкус, а самата птица додо е обитавала острова, както и Мавриций, преди да бъде унищожена от човека. Селцето, в което бяхме няма никакъв път, освен пътечката, по която вървяхме около 2 часа и всичко жизненонеобходимо, храна, поща изобщо всички стоки се доставят с хеликоптер!

Друга забележителност във вътрешността на острова е вулканът Питон де ла Фурнез Вулканът (2632 м) е един от най-активните и наблюдавани на планетата, като изригва почти всяка година. Понякога е възможно да се наблюдава отблизо изхвърлянето на лавата.

Отново с колата се стига до паркинг високо в планината, като по пътя се минава през китни креолски селца, с красиви къщи и невероятни градини. Пътят е пълен с остри завои, но пък открива гледки, спиращи дъха. От паркинга се слиза пеша по стълби, прокарани отвесно на планината, като в подножието се открива удивителна гледка: десетки квадратни километри поле от засъхнала лава, без растителност, без живот, като изключим още няколко десетки туристи. Отиване и връщане до кратера на активния вулкан отнема 5 часа и 12 км, а горещото слънце, скрито зад облаците до преди малко печеше зверски над нас в пустинята от лава. На края на полето има възвишение, високо няколко стотин метра, отново от лава, на върха на което е кратера на действащия вулкан. Изкачвахме се следвайки бели ориентири. В тази огромна пустош без обхват, сянка и достатъчно провизии не е хубаво да се изгуби човек, а и магмените скали са крехки и лесно човек може да падне, да си счупи нешо или да се нарани.

Приближавайки към върха виждахме облаците отдолу и ги усещахме върху нас, мъглата се сгъсти и една студенина обгърна целия вулкан. С намалена видимост продължихме изкачването и след около 2 часа и половина вървене кратерът се откри пред нас: десетки метри пропаст, на дъното на която имаше засъхнала лава, която пуши все още. Предупредителни табели указват внезапни срутвания и че “ преходът не е препоръчителен при вулканична активност.“ Починахме си, хапнахме, пихме по едно „додо“ и тръгнахме наобратно в пустинята от лава.
 

На връщане в колата, обаче мъглата стана толкова гъста, че спряхме да виждаме пътя, а от качването знаехме, че завоите са изключително остри и винаги от едната страна има няколко стотин метра пропаст. Чувствах се в самолет, който минава през гъсти облаци преди да кацне, гледката и видимостта бяха същите. Карането с 10 км/ч в непрогледната мъгла ме приспа и не разбрах как и кога сме слезли на равното. Честно казано съм доволен.

По крайбрежието се минава през Сент Ан и Сент Роз, известни главно с църквите си: Църквата в Сент Роз се нарича Нотр Дам на Лавата, тъй като при всяко изригване на действащия вулкан, веднъж на няколко години, лавата се спира точно пред входа ѝ.

Така стигате до Сен Бенуа и Сент Адре в източната част, където основният поминък е отглеждането на захарна тръстика и преработването и в захар, сиропи, ром. Следва Сент Мари,  богаташко предградие на Сен Дени, където са концентрирани 50 процента от всички 1150домакинства, които плащат данък лукс на острова (движимо и недвижимо имущество на стойност над 1 000 000 евро), което си личи по палатите, и еднофамилните имения.

И ето ни обратно в Сен Дени, след като обиколихме Реюнион в кръг и изминахме 209 км от Сен Дени до Сен Дени. Култура, традиции, история, архитектура, пейзажи спиращи дъха и необятния Индийски Океан ви очакват в този креолски рай на земята, пълен с любезни и гостоприемни хора и много усмивки.