кения

Първи стъпки в Африка - на сафари и плаж в Кения /част I - Масай Мара и масаите/

От дете си мечтая за сафари в Африка, но както много детски мечти, и тази беше сбутана в ъгъла от други житейски приоритети, а по-късно и от дестинации по-напред в списъка. Вдъхновението за сбъдването й дойде от чудните африкански програми на @FlyTraveler и страхотните му снимки. Поради ред ограничения и липсата на време, не можах да пътувам с него, но пък бях силно мотивирана да проверя какво мога да сглобя набързо за по-кратък престой. Явно ми беше дошло времето за Африка, защото въпреки, че направих организацията почти в последния момент и без много-много предварителна информация, всичко се нареждаше лесно и без напрежение. Даже милото не ми се дърпаше за това пътуване и прие да ме придружи без никакви възражения /което само по себе си е чудо невиждано в последните години!/. Hakuna matata положение, с две думи казано 😀

Избрах Кения в периода 1-10 септември, заради очакването, че ще хванем голямата миграция в Масай Мара или поне животните от миграцията вече ще са в парка. И беше, и не беше точно така - според гида ни голямата миграция в Масай Мара е приключила и повечето животни вече са се върнали в Танзания /казва, че всяка година времето й се измества все по-рано/, видяхме обаче големи стада тревопасни, подготвящи се да минат обратно реката в посока Серенгети, както и много други животни -лъвове, слонове, хиени, гепард, закусващ със зебра, носорози /последните в Масай Мара не успяхме да ги видим, но в Накуру бяха в изобилие/.  Жирафи, антилопи и зебри спряхме да броим - имаше ги по много във всеки от резерватите, които посетихме.  От големите пет се разминахме само с леопарда, който не пожела да ни се покаже нито в Масай Мара, нито в Накуру. За пръв съжалих, че нямам по-сериозна фотографска техника, но пък в крайна сметка емоцията е в това да видиш животните в естествена среда, на снимки ги има и интернет. 

Тъй като беше първото ни сафари и не знаех дали изобщо ще ни хареса да правим всеки ден това, реших да започнем с 5 дневно бюджетно сафари Масай Мара – Накуру – Найваша – Хелс гейт, а последните два – три дни да оставим за почивка на Диани бийч.  

Пътуването започна с неочаквана и приятна магеланска среща във въздуха - със @samuraika се оказахме не просто на един полет до Доха, а дори на съседни места. На самото летище в Доха пък за кратко се видяхме и запознахме с @Pantelei Patnik 🙂

Сафари ден 1 – Масай Мара

Ден първи започва директно от летището в Найроби. Кацаме сутринта, успявам да обменя малко пари в летището и да се сдобия с местна симкарта оттам /на изхода на терминал 2 едно до друго има гишета на Safaricom и още един оператор. Избирам първите, тъй като съм чела, че са с най-добро покритие, карта с едномесечен план с 15 GB интернет струва около 20  долара/. Отпред ни чакат представители на фирмата, от която съм взела сафарито и директно се отправяме с кола към The Great Rift Valley (Източноафриканската рифтова долина), където да се присъединим към спътниците си за сафарито - двойка американци, започнали своето сафари предния ден. Там вече се прехвърляме на вана, в който ще пътуваме следващите пет дни. Фактът, че сме само четирима души е приятна изненада, тъй като в бюджетния вариант очаквахме ванът да е пълен. Още по-добре става в последните два дни, когато американците се прехвърлят към друга група, за да продължат към Амбосели, а ние оставаме само двамата с шофьора като на частно сафари. Самият ван не изглежда първа младост, очевидно е преживял доста сафарита, но пък не ни изостави и дори позволяваше на шофьора ни Едуард да се прави на бърз и яростен на моменти.

Пътят до Масай Мара отнема доста време – пътищата са натоварени, не навсякъде асфалтирани, а пресичането им от пешеходци явно е национален спорт. Обядваме по пътя в крайпътен ресторант, където успяваме да пробваме и местна бира, а от една от сервитьорките научавам и как да кажа „благодаря“ на суахили /на връщане след два дни тя пък успява да ме изпита/.  

Пристигаме следобед в лагера /Enchoro Wildlife Camp/, който ще е наш дом за следващите два дни. Мястото се управлява от масаи и е много близо до един от входовете на Масай Мара, както и на границата със самия резерват – вечер се чуват звуци от животните вътре. Настаняването е в ъпгрейднат вариант на палатки /с постамент, на който е разположена палатката, баня и тоалетна в самата нея и веранда отпред и  с истински комфортни легла/, имахме топла вода и ток през цялото време, както и контакти в палатката. На мен лично страшно ми допадна. Вечерите и закуските се случват в отделно помещение, където можеш да си купиш и бира, вода или нещо безалкохолно. Мисля, че имаше и твърд алкохол, но не съм сигурна - ние бяхме подготвени с бутилка уиски в багажа и не ни се наложи да пробваме масайското.

Лагерът

Ванът 

И аз, готова за сафари 🤠

След настаняването и превеждането във вид, подходящ за сафари /неутралните тонове са важни, според прочетените съвети и сме се постарали да съобразим сафари гардероба с това/, следва първия ни гейм драйв в Масай Мара.

На входа на резервата местни масайски жени предлагат сувенири, които са изработили. Не чакат да отидеш при тях - директно атакуват колите за продажба през прозореца.

За съжаление заваля и светлината не беше добра за снимки, обаче това не успя да убие ентусиазма. Всяко видяно по пътя животно предизвикваше бурен възторг. Видяхме и първия си лъв /лъвица всъщност/ и хиена още тази вечер.

Тук разбрах също колко здрава глава имам – понеже съм бързак и действам на скорост, удрях се не само на всяко влизане и излизане от вана, но и на всяко ставане да се покажа през отворения покрив, а понякога и на сядане обратно, но оцелях. Чак в последните дни се научих да се пазя.

Сафари ден 2 – Масай Мара

Сутринта масаите ни казват, че през нощта в лагера е дошъл слон. Всъщност и ние ги чувахме през нощта - бяха някъде много близо. Масаите обаче обикалят и охраняват лагера цяла нощ.

Този ден имаме целодневен гейм драйв и урожаят е богат. Тръгваме рано – към 7.30 вече сме в парка. Животните са свежарки и спокойно закусват наоколо. Имаме и късмет, че предната вечер валя, защото прахолякът е слегнал и не ни притеснява по пътя.

Попадаме на голямо стадо биволи, които щастливо хрупат тревица и си играят. Освен тях срещаме и всевъзможни други тревопасни – антилопи гну, зебри, импали, газели, прасета, няколко жирафчета, че дори щрауси.

В някакъв момент виждаме голямо струпване на джипове и ванове напред по пътя, което винаги е знак, че нещо се случва там. Оказва се гепард, който закусва със зебра.

Следващото струпване е около двойка лъвове и още един стар лъв, който отегчено си лежи на пътя.

А после срещаме още едно голямо стадо антилопи и зебри и още една двойка лъвове.

Към обяд стигаме до река Мара – основна сцена на Голямата миграция. По времето, когато сме там тя вече е приключила, основна атракция са хипопотамите и нилските крокодили, с които реката е пълна. За да се разходиш покрай нея, обаче, трябва да платиш на рейнджър да те придружава въоръжен с автомат. Нашите американци вече преговарят с един, който ни повежда срещу 5 долара на човек. Освен, че е интересно да видиш животните по реката, хубавото на тази разходка е, че ти дава и възможност да посетиш тоалетните от другата страна на реката /тук деликатно ги наричат wash room/, което в този ден си е важно, тъй като прибирането в лагера е чак вечерта.

Следва пикник-обяд под дърветата до реката. Бях чела, че пакетирания обяд за този ден е кофти и е добре да имаш нещо свое за гризкане, нашият обаче беше ОК /или поне ние не сме претенциозни/– пържено пилешко бутче, хляб, банан, сокче и някакъв снакс, който дори не опитахме. Обядът ни е зорко наблюдаван от маймуни и мангусти, които само чакат да мръднеш, за да откраднат нещо. При нас нямаха успех, но една маймунка успя да издебне отварянето на вратата на съседен джип и сръчно измъкна един банан оттам.

Следобед се движим по ръба на границата между Кения и Танзания, даже част от времето сме от танзанийската страна.

По пътя срещаме стадо слонове – част от тях са толкова близо, че шепнем, за да не ги изплашим.

Минаваме и покрай по-малка река /Талек, ако не се лъжа/ и тъкмо Едуард ни обяснява, че всяка следваща година Голямата миграция се измества все по-рано и в момента е приключила, а повечето животни вече са обратно в Танзания, когато попадаме на слонско семейство, от едната страна на пътя и огромен керван зебри, антилопи и биволи - от другата, и едните, и другите насочили се да пресекат реката в посока Серенгети. Няколко зебри вече я пресичат, но след известно колебание, част от тях се връщат обратно на кенийския бряг и се присъединяват към стадото.

Малко по-нататък няколко хипопотама се търкалят в малко езерце или по-скоро голяма локва 😀

Има и много птици в парка, любимо ми е това синьо птиче 

На връщане към кампа си откриваме още един лъв, по-точно спътничката ни Сара го зърва зад храстите. Този си е само за нас, няма други хора около него.

Много е емоционален този ден, трудно ми е да смеля всичко преживяно, през нощта се събуждах на няколко пъти от вълнение.

Преди  нощта обаче посрещнахме залеза, сдобих се с две шуки /шарените одеалца, с които масаите се намятат/ и с предложение да стана масайска жена 🤣

Ден трети – масайско селище 

Преди да напуснем лагера си, отиваме на посещение в масайско селище. Почти съм сигурна, че не е мястото, където живеят, а е по-скоро селище – модел, което да се показва на туристи. Интересно ми е обаче да разбера за живота и културата им. Явявам се облечена подходящо за случая - загърната с една от собствените си шуки, с които се сдобих предната вечер. Водят ни нашите масаи, а в селището ни поемат други.

Както ми обясни кандидат – женихът ми Уилям /а е и видно от околния пейзаж/, масаите не садят нищо, тъй като животните от резервата ще изпотъпчат и изядат насажденията. Вместо това отглеждат животни – крави, кози, овце и това, заедно с работата им в лагерите и приходите от такси и продажба на сувенири е основният им поминък. Всеки масай може да има до четири жени, но има условия, за да придобие право да се жени. На около 15-годишна възраст изпращат момчетата от селото в джунглата/саваната, придружени от няколко по-възрастни мъже, които в продължение на пет години ги обучават в лов, воински умения, умения да разпознават растенията и да приготвят лекарства от тях, както и да ръководят група. В края на обучението групата трябва да убие мъжки лъв и да се върне в селото с доказателства за това, едва тогава момчетата от групата се считат за истински мъже и придобиват право да се женят.

В селището ни посрещат с масайски танц /за съжаление не мога да качвам клипчета тук/. Много са цветни и шарени - всяка фамилия има свой цвят за шука и по това се отличава от останалите семейства. По време на церемонии са облечени по един и същи начин, но и тогава трябва да сложат малък елемент с цвета на фамилията, за да се знае кой откъде е.  

След това ни показват как се пали огън и ни водят да ни покажат традиционна масайска къща. Интересното е, че всъщност жените строят къщите. В момента, в който се омъжи, жената, заедно с останалите жени от селото строи къща за семейството. Ако масаят има повече жени – всяка от тях строи отделна къща. Това вече окончателно ме отказва да обмислям предложението да стана масайска жена.

На финала се сдобиваме с бижу с лъвски нокът и поемаме към следващата дестинация – резерватът Накуру,  за който ще разкажа в следващата част.

По пътя спираме за обяд в същото заведение, в което обядвахме първия ден. Сервитьорката ме разпознава и усмихната ме пита как е "благодаря"  на суахили. Остана доволна от отривистото "Asante sana", с което й отговорих, нали тя ме е научила.

Нощувката тази вечер е в хотел в град Накуру – близо до едноименния резерват. Хотелът става, но на нас палатката и близостта до природата в масайския лагер си ни харесваше повече. Налага се да си легнем рано, защото утре тръгването ни за резервата Накуру е в 6 часа, след което ще трябва да се разделим с новите ни американски приятели.