кения

Първи стъпки в Африка - на сафари и плаж в Кения - част II /Национални паркове Накуру, Найваша и Хелс гейт, и Диани бийч за десерт/

След Масай Мара и срещата с масаите, за които разказах в част първа, сафарито ни продъжава в Национален парк Накуру, езерото Найваша и Хелс гейт. За десерт сме оставили два -  три дни за плаж на Диани бийч.

Ден четвърти – резерват Накуру

Сутринта на ден четвърти поемаме към Национален парк Накуру. Този парк е доста по-малък от Масай Мара и много по- зелен, тъй като е разположен около едноименното езеро и има много вода. Има си и кален водопад, поетично наречен "шоколадов". Резерватът изобилства с маймуни и всякакви тревопасни, има и лъвове, носорози, леопарди. Езерото Накуру пък е дом на розови фламинго, пеликани и много други птици.

За нас основна атракция тук са носорозите, срещаме няколко групи от тях и допълваме колекцията на големите пет. Търсенето на леопард обаче отново не се увенчава с успех - не успяваме да го видим нито във високата трева, нито по дърветата. Фламинго също не успявам да снимам - има ги в големи количества, но са в далечния край на езерото, а аз не разполагам с далекобойна техника.

Жирафи Ротшилд обаче има в изобилие - виждаме отделни екземпляри, попадаме и на голяма група възрастни и бебета.

След края на посещението в резервата се разделяме със спътниците си – те се прехвърлят на друг ван и продължават програмата си в Амбосели, а ние оставаме сами с Едуард и поемаме към следващата дестинация – езерото Найваша.

Разходка с лодка по езерото Найваша се оказва optional activity, невключена в цената на програмата ни /ползват настаняване в района като междинна спирка между резерватите Накуру и Хелс гейт на следващия ден/. Ние разполагаме с целия следобед, така че естествено искаме да я направим, още повече че сме видели снимките на американските ни спътници, които са били там в първия си ден. Има няколко места по брега, от където може да се вземе тур с лодка, Едуард ни закарва до едно от тях.

Езерото е дом на хипопотами и най-разнообразни птици, а на другия му бряг има малък парк само с тревопасни, без опасните от тях и можеш да се разхождаш между животните на съвсем близко разстояние от тях.  Лодката обикаля из езерото между къпещите се хипопотами и всевъзможни птици, стига до въпросния парк, където слизаме, за да разгледаме, след което ни връща обратно. Момчето, което ни вози знае много за птиците – показва и ни казва името на всяка от тях, аз обаче на секундата го забравям. Освен ибиси, корморан, пеликани, фламинго и патици, друго така и не мога да възпроизведа. Любимо ми стана едно страхотно птиче – рибар, което се гмурка отвесно, за да си грабне рибката. Има и много орли наоколо, за наше удоволствие момчето им хвърля прясна риба, така че да долетят близо до лодката и да можем да ги снимаме – това е една от атракциите в разходката.

Другата атракция в езерото са хипопотамите. Минаваме съвсем близо до тях, но бързо се потапят във водата, само очи се виждат.

На отсрещния бряг ни посреща друг човек, който ни придружава в разходката из парка. Нашият човек се казва Джеймс и не само знае страшно много за животните, ами даже знае, че София е столица на България. Само в снимките не го бива много, но му прощавам, толкова неща за животните научих от него. Разказва за зебрите – как в първите месеци от вътреутробното си развитие са чисто черни, белите ивици се появяват след петия месец, за какво служат ивиците им и как, когато ги приближи хищник, зебрите от стадото се събират една до друга, с което създават оптична илюзия за хищника, че срещу него стои едно голямо животно /това е защитната им стратегия/. Докато говори за това как импалите се бият за женски и че алфа-мъжкарят в крайна сметка получава права над харема, не знам откъде ми идва да се пошегувам, че и при хората е така в някои култури. Джеймс се смее и казва, че всъщност културата, от която произхожда е такава – оказва се масай. Той обаче е учил в университет и има само една жена и три деца, повече жени не му трябвали.

Животните при тази разходка са наистина супер близо, буквално ходим между тях. Промъквам се на пръсти на около 50 сантиметра от една зебра, която спокойно си лежи и ме оставя да позирам до нея. Жирафчетата ,обаче,  не ни дават шанса да отидем толкова близо - докато се приближаваме към тях те леко-леко се измъкват към храсталака.

Чудна разходка!

Прибираме се в хотела и засядаме в чудната му градина. Мястото е бюджетно, но много приятно, най-вече заради хубавата градината и момичето Елизабет, което ни обслужва любезно и много старателно. Прави ми впечатление, че го прави по етикет – носи подложки за чашите и бутилките бира, реди няколко вилици, ножове и лъжичка, както си го пише по книгите, застава отдясно, за да сервира и налее напитка, изобщо показва класа. Оказва се, че учи в училище за хотелиери и ресторантьори и й става много приятно, че забелязваме старанието й и питаме откъде е научила всичко това. Тук ни изненадаха и със супа за предястие, останалите неща бяха почти еднакви навсякъде – ориз, спагети, задушен спанак или нещо такова и нещо като сос болонезе с парченца месо, сервирани на блок маса. Вечерта се изсипва голяма испанска група, които се изреждат по няколко пъти на сосчето, като гледат да издебнат Елизабет да не е там, за да изчоплят само месото от него 😊

Ден пети – Хелс гейт

Днес ставаме по-късно - не бързаме, тъй като имаме да видим само Хелс гейт и да стигнем до Найроби, а полетът ни за Момбаса е чак вечерта. Испанците са минали преди нас като торнадо и са изяли всичко от закуската. Елизабет я няма, а някакъв младеж ни носи кафе, две препечени филийки и няколко резена банан от кухнята. На масата има и малко масълце и сладко, та спасява положението. Излизаме в градината да си допием кафето с цигара, а на връщане Елизабет притеснено изскача от вратата на кухнята да ни пресрещне и да пита успели ли сме да хапнем нещо. Много е мило това момиче!

Хелс гейт е единственият парк, в който може да се ходи пеша или да се наеме колело – няма опасни животни там. В парка засичаме голяма група ученици /явно училищна екскурзия/, която се движи по пътя пред нас. Ние избираме да продължим с колата, слизаме да се разходим малко и после продължаваме пак с нея. И тук има много зебри, антилопи, жирафи, прасета...

В далечния край на парка започва пътека за лек трек. Трекът е платен, предлагат го в два варианта - кратък /около 45 минути двупосочно/ за 2000 КЕС и по-дълъг – около час и половина за 3000  КЕС, а приходите от това отиват за издръжка на близкото масайско селище. Задължително те придружава рейнджър – масай. Избираме краткия трек, защото вече сме гладни, а и ме осенява идеята, че като пристигнем в Найроби, можем на път за летището да отидем до жирафския център и да използваме времето до полета към Момбаса там, хранейки жирафчета. 

Разходката е хубава – стигаме до вю пойнт, от който се вижда каньонът отдолу, кратерът на угаснал вулкан отсреща и скалата на Симба. По-дългият маршрут стига до въпросната скала на Симба и топъл извор в подножието й. Масаят е леко разстроен, че сме избрали краткия трек и отказваме да продължим по трасето на по-дългия, успокоява се чак като му обяснявам, че имам две операции на коляното и в момента не е добре. Даже отскубва корен от някакво растение, което масаите използват за лечение на болки в ставите и ми го дава да си лекувам коляното. 

С края на обиколката и излизането от парка приключва и сафари програмата ни. Главата ми е омекнала от многобройните удари в покрива на вана през тези пет дни, ръката ми е синя от подпиране в рамката на покрива в опит да се задържа права докато минаваме през дупки, обаче сме много щастливи - толкова наситено и необикновено беше преживяването. Оттук нататък ни остава да обядваме и Едуард да ни закара до Найроби. Обсъждаме  с него идеята за жирафския център и той се съгласява да ни закара – малко отклонение е от пътя за летището. Докато обядваме ,обаче, започва да вали и с това става ясно, че ще се наложи да пропуснем жирафчетата .

Следва кратък полет до Момбаса, за да завършим пътуването с няколко дни релакс на Диани бийч. Уговорила съм трансфер от хотела за 5500 KES. Човекът ни чака на летището с луксозен и скърцащ от чистота ван, даже ни е приготвил по бутилка вода вътре. Използва времето докато пътуваме, за да ни пуска на монитор рекламни клипчета за атракции и турове в района и да си предложи услугите да резервираме през него. Пропускаме офертата, но му записвам телефона, за да му пиша, ако ни потрябва. Както си пътуваме, изведнъж се озоваваме в ужасно задръстване. Колите са в няколко колони и не помръдват, тълпи от пешеходци минават покрай тях. Оказва се опашката за ферибота – летището и центъра на града се намират на остров, а всичко останало – на другия бряг и единственият начин да се стигне дотам е с ферибот. За пешеходците има един пешеходен мост, но бил отворен само по няколко часа на ден, в момента е затворен и всичко живо се тъпче на ферито.  Мост за автомобили се строи, но още не е готов, та и всички коли чакат фери. Самото придвижване с ферито е в рамките на няколко минути, но чакането да се качиш е много- според шофьора понякога отнема по два часа /имайте го предвид при планиране на курса към летището/. Ние имаме късмет и чакаме само около половин час, преди да успеем да се качим на борда. Към 10 вечерта успяваме да стигнем в хотела, където ни чакат за късна вечеря, а после засядаме на плажния бар. Никак не е лошо след сафари да се поглезиш малко.

Диани бийч

Следващите два дни прекарваме лежерно, наслаждавайки се на слънцето, страхотния плаж и ол-инклузива в хотела, който съм избрала. Хотелчето не е голямо, но е супер приятно, с много зеленина, басейн, няколко заведения и дайвинг училище. Маймунки скачат директно в терасата ни и се разхождат между шезлонгите на хората. А в двора расте най-големият боабаб в Кения - дърво на цели 500 години.

Диани е страхотен плаж – километри бял пясък, фин като брашно, тюркоазена вода, при това приятно топла. Няма плажни заведения или шезлонги на самия плаж – всеки хотел по протежението му има градина и басейни, шезлонгите са разположени там. Не че има проблем да излезеш да се печеш на плажа, просто никой не го прави. Ние се изкъпахме няколко пъти в океана, нямаше обаче много други желаещи. Плажът е пълен с местни търговци, предлагащи сувенири, турове и телефонните си номера 😊 Не е нужно даже да ходиш на плажа, достатъчно е да погледнеш към него, за да наскачат няколко от тях около оградата и да завържат разговор с всякакви предложения.

Точно срещу хотела ни има малък остров и риф, и тъй като нямам време за дайвинг или целодневен тур до по-далечно място, разбираме се с един от плажните търговци за разходка с лодка с прозрачно дъно и шнорхелинг на този риф. Преживяването е приятно, доста рибки има.

Останалото време прекарваме в местни забавления - аниматорският екип в хотела се раздава, измислят различни активности и през деня, и вечер. Наистина се забавляваме. В хотела се представят чудесно и с храната, и с напитките, и с обслужването. Има и чейндж бюро, но курсът е лош. Още в първия ден ,обаче, се запознавам с Грейс – продавачка в магазина за сувенири в комплекса и тайно се разбираме да извика шофьор, който да ни закара до банкомат или банка, за да обменим пари на нормален курс. Оказва се най-изгодно да тегля от Револютската карта. Питаме шофьора за цената му за трансфер до летището, но в крайна сметка се оказва по-висока от тази, на която сме дошли, така че решаваме отново да ползваме услугите на шофьора от първата вечер тук. /Ако някой има нужда, мога да дам координати, отговаря на whatsapp/.

Както се знае, обаче, броени дни бързо минават. Дойде краят и на това приключение. Радвам се, че избрахме Кения за първото ни африканско пътуване – имаше от всичко, организацията беше супер лесна и безпроблемна, а хората - много дружелюбни, дори в плажната търговия имаше етика – като видят, че вече си се разбрал за нещо с един от тях, друг не досажда за същото. Определено вече мисля за следващо пътуване в Африка, може би няма да е пак Кения, но тя е причината да искам да се върна в Африка.

Малко практическа информация

Обмяна на валута на летището: на терминал 2 при излизане има три чейндж бюра – най- неизгоден е курсът в първото, което се намира веднага след паспортен контрол. По-нататък, до лентите за проверка на багажа има гише на Националната банка, където курсът е по-добър, а при излизане в салона има и трето, също с по-добър курс от първото.

В крайна сметка, оказа се, че най-изгодно е да тегля на банкомат от Революта.

Сим карти: в салона на терминал 2 при излизане има гише на Safaricom и на още една компания. Четох, че първите са за предпочитане, тъй като имат най-добро покритие, съответно купих си карта от тях – едномесечен план с 15 GB интернет е около 22 долара. Има и по-евтин вариант с 5 GB, както и седмични пакети.

Летището в Найроби е ужасно – на терминал 2, откъдето летят Катарците, преди чек-ин няма нищо: няма магазини, няма помещение за съхранение на багаж, няма пейки дори, само едно кафе, което работи до 21ч. Чак след чек ин има две-три магазинчета за сувенири и кафе и това е,  там обаче не се пуши – пушенето е разрешено само в една кабинка до паркинга отвън. Не че може да се направи нещо по въпроса, но да си знаете, че ако се налага да чакате отвън, не можете да разчитате на услуги, които сме свикнали да приемаме за нормално да има.

Има безплатен шатъл между двата терминала, на бусчето пише, че е на 10 минути, но определено е по-нарядко /ние доста повисяхме и добихме лични впечатления/.

И един съвет за пушачите - предвидете си поне две кутии цигари повече, отколкото смятате, че ще ви трябват, защото непрекъснато ще ви се налага да черпите. Да си поискат цигара е напълно в реда на нещата за кенийците, нещо като национален спорт. Нямам против, но не го очаквах и се наложи да допълваме запасите в движение.