Сейшелите: на море или на планина?

Имахме 3 дни престой на Сейшелите, като искахме да видим максимално много от островите за сметка на плажа, който беше почти пренебрегнат.

Първия ден взехме екскурзия от кораба до островите Праслин и Ла Диг. Много ни беше скъпа (225 евро на човек), но беше доста интензивна и нямаше как самостоятелно да спретнем такава програма, нито пък имаше обществен транспорт.

Натоварихме се на един катамаран и след час бяхме на Праслин. По водата виждахме много летящи риби, които малко разсейваха от ужасното клатушкане.

Първата ни спирка по пътя беше Vallee de Mai, където видяхме прословутите coco de mer. Огромни палмови дървета, които са двуполови и едни малки гущерчета разнасят семената между мъжките и женските, за да се появят плодовете, които са със завидни размери. Растението е ендемично за Сейшелите, затова и целият резерват е под опеката на ЮНЕСКО.

След като направихме кратка разходка из резервата се отправихме към Grand Anse Beach, който е като от онези картички, с които навсякъде рекламират Сейшелите. Бял пясък, синьо-зелена, много солена, вода и големи вълни, които безмилостно захлупваха къпещите се под жаркото слънце.

След плажа беше време за креолска кухня. Хапнахме разни странни ястия като юка с кокосов сос, салата от няколко вида тиква, всякакви морски дарове с неузнаваеми сосове, кокосови стърготини с карамел...

В ранния следобед взехме катер към приказния Ла Диг. Първа спирка на острова – фабрика за кокосово масло Union Estate. Беше изключително примитивно – един бик обикаляше в кръг и трошеше кокосовите орехи с някакви дървени съоръжения. Намазахме се всички с изцеденото кокосово масло и продължихме към пространството, в което се отглеждаха огромни костенурки. Ние обаче ги бяхме виждали на диво, на един малък маврицийски остров, та не се впечатлихме толкова, колкото всички останали, но все пак гледката е грабваща.

Финално се отдадохме на още един райски плаж – Anse Source d’Argent. Плажът беше заобиколен от огромни мегалити, и съчетаваше идеалната комбинация от пясък с гора. За съжаление времето за такива красоти никога не стига и след около час трябваше да се отправим към катера, за да се придвижим обратно до Праслин, а оттам с катамарана до Махе, където бяхме ситуирани.

На втория ден си организирахме един 25 км трек и се качихме пеша до Кополия. Тръгнахме рано сутринта, питахме една полицайка дали сме в правилната посока, тя ни потвърди, но се учуди, че ще ходим толкова далече пеша. Пътят се виеше първо над столицата Виктория, а след това леко катереше нагоре из планината, имаше много дървета, които ни спасяваха от жегата, но не и от влагата. Гледките бяха приказни, а километрите се топяха в компанията на избуяли разноцветни храсти, цъфнал китен джинджифил и десетки непознати птици, като отделяхме специално внимание на сините гълъби с искрящо червени очи, характерни за Махе.

От време на време срещахме по някой местен, който само да ни потвърди, че сме на правилния път. Според навигацията ни бяхме подминали отбивката към върха, ама ние такава изобщо не бяхме видели, за да я подминем, затова си продължавахме напред. Накрая стигнахме до маркирана пътека, според която Кополия беше на 1,4 км катерене. Имаше разни спрели коли, които снимаха открилата се панорама, но никой не тръгваше по пътеката. Ние обаче заобиколихме множеството и си продължихме нагоре. След около 45 минути яко потене, защото влагата беше нетърпима, се озовахме на едни скали, зад които ни очакваше една от най-красивите гледки, които някога сме виждали. И си беше само за нас! Седнахме да си починем и останахме около половин час, когато се появиха още двама човека, на които предадохме щафетата за гледката и потеглихме надолу.

В ранния следобед бяхме отново във Виктория. Градчето е доста малко и скучновато, разходихме се из пазара, влязохме в църквата с красивите витражи, поснимахме часовниковата кула и се забихме в един интернет клуб, който се оказа, че е единственото място в града, където може да се ползва нет.

Последния ден бяхме планирали за прекараме в ботаническата градина. Ама през нощта валя много силно и на сутринта продължаваше. Все пак поутихна към 8 и ние решихме, че ще си изпълним плана и ще посетим ботаническата градина. Входът беше 100 рупии, а пък ние нямахме местни пари, но касиерката се съгласи да й платим 15 евро за двамата и ни пусна.

Градината беше абсолютно празна, растенията бяха много свежи след нощния дъжд, капки падаха от полюшващите се от вятъра дървета, а пчели и пеперуди хвърчаха навред. Над нас пък прелитаха прилепи, които лакомо ядяха огромните плодове на джакфрута. От време на време се стрелкаха и колибрита, за които се въоръжавахме с търпение, за да ги заснемем.

Цял предиобед прекарахме в преследване на птици из пъстрия свят на ботаническата градина, след което минахме набързо през центъра на Виктория и в ранния следобед се качихме на кораба. Три дни на Сейшелите – без много пясък и море, но пък с незабравими планински гледки и усещания.