Тази година пак решихме да отидем на Сейшелите. Всяка година го решаваме, нещо все става и не заминаваме. Последният път заради КОВИД страната не допускаше туристи и едни билети на катарците ги мотахме до последно, накрая ги пренасочихме за Занзибар. Даже вътрешните ни полети изгоряха. И така, тази година пак. Взехме от турците на промоция три билета и до там. Не смея нищо повече да планувам, все си мисля, че пак ще пропадне… Мимито като разбра, взе и тя с малката два билета. И се почна едно анулиране на полети, едно местене на дати… позната история. Но накрая се застопорихме на едни дати и нещата взеха да просветляват. Очертава се св. Валентин да го празнуваме на борда. Започнахме да мислим кой е по-добрият вариант, да останем на Махе в някой по-луксозен хотел предвид, че сме с две деца или да изберем нещо по-бюджетно и да видим трите острова. Мимито, уморена от това, че прави пътувания по цял ден каза, че и е все тая. И хайманата Вероника се развихри. Реших да отседнем в Пралин, по средата и така ще разгледаме максимално. Имам едно чудесно сайтче, от където запазвам хотели, но този, който избрахме за нашите дати имаше само една свободна стая. Всеки ден отварях да гледам и накрая стана! Две стаи за нашите дати. В последствие разбрахме, че дебненето си е струвало. Хотелът беше един малък рай.
Взехме и билети за ферибота. И май сме готови. Датата на пътуване наближаваше и … Случи се това чудовищното земетресение в Турция. Хиляди хора загинаха, безброй останаха без дом. Турските авиолинии обявиха, че започват да превозват нуждаещи се хора. И разбира се анулираха полети наред. На фона на човешката трагедия ние да ревнем, че няма да идем на Сейшелите е абсурдно. И така всеки ден виждах как полетите не излитат. Хотелът ни нямаше безплатна анулация, пак му се видя краят…
Дойде денят на нашият полет. И чудо! Излетяхме само с час закъснение.
Самолетът беше фулл. Една нощ на борда и раят ни очаква.
Не вярвях, но в 11ч преди обед кацнахме.
Пазарихме един таксиметров шофьор да ни разходи из колоритната столица - Виктория. Това е най-малката столица на Африка. Няма да ни отнеме много време да видим всички места, които бях набелязала. Първата беше да седнем в едно заведение и да пием по едно еспресо 😁
На касовият бон сметката я има в рупии, евро и долари. Плащаш както ти е удобно. Ние платихме с карта. Шофьорът ни чакаше пред заведението.
Тръгнахме към първата забележителност - часовниковата кула "Виктория", близнак на лондонската гара Виктория.
Децата едва издържаха следващата ни спирка - пазара. Смрад на риба и развалено се носи от всякъде и музика до дупка. Направо ни замина желанието да купим някои екзотичен сувенир.
Едно от най-посещаваните места е храма на индуисткия бог Винаягар. Този ярко оцветен храм е построен през 1992 г. и служи като място за поклонение на около 5000 индуисти, живеещи във Виктория. При нас беше заключен и щракнахме по една снимка за спомен.
Eden Island ни хареса много. Строителството на този изкуствен остров е завършено преди по-малко от 15 години. Островът е известен с луксозните си магазини, ресторанти и галерии. Той е пристанище за много луксозни яхти. Eden Island е и популярно място за любителите на нощния живот, особено през уикендите.
Толкова отделихме на Виктория. А и това, че бяхме пътували цяла нощ си казваше думата. Наближаваше часът за ферибота за Пралин. Дори не предполагахме какво предстои. Преди да букнем фериботните билети прочетох за трансфера до острова, а и това, че едни билети за самолет ни изгоряха изигра важна роля да се спрем на ферито. Четох пътепис за Сейшелите и едно изречение ми се запечата - “след час спокойно пътуване пристигнахме на Пралин”.
Нетърпеливи се качихме, настанихме се - децата заедно на предната седалка, аз и Мимито след тях, а Велин се опъна сам зад нас. Реших, че ще поспя този час и малко. Вече сериозно бях уморена. Тръгнахме. Фериботът започна да набира скорост. Издигнахме се нависоко и стремглаво паднахме надолу, и пак нагоре и пак надолу. Първо хората се усмихваха, извикваха от естествена реакция. Помислих си, че ще се успокои всеки момент. И изведнъж усмивките по лицата им преминаха в ужас. С всяка секунда ставаше все по-страшно. Мога да го сравня с влакчето на ужасите в Дисниленд. И се започна едно масово интернационално повръщане. Хора от всички страни с торбички в ръце повръщат и се молят да слезнат живи. След това пътуване, разбрах, че мога да стана доброволка към корпуса на мира.
Мимито плаче и повръща навън, Велин повръща зад мен, Никол стои до мен и я чакам всеки момент да изригне. Пред мен майка и дъщеря повръщат в синхрон. А Рая спи.
Едно от най-трудните неща, които съм правила е на кораб, който се издига и пада от голяма височина да вървя, запазвайки равновесие да изхвърля торбичка с повръщано. И така три пъти.
И след като изхвърлих всички торбички ги снимах, после да се посмеем, ако оцелеем 😂
Една приятелка ми писа - “Ако бях с вас там (защото имаше такава вероятност), щеше да сменяш и памперси “ 😂
Сега се смея, но повярвайте ми, беше кошмар. Първото нещо, което Мимито направи като стъпи на твърда земя беше да купи билети за самолет за връщане. А аз реших, че нямам снимка на Велин с пликче за повръщане и ще го върна с ферито, да го снимам.
Пралин! Любов моя, радост чужда … влюбих се от пръв поглед! Така ме грабна и Бохол на Филипините. Един таксиметров шофьор качи куфарите и тръгнахме към хотела. Моята любима Мими беше пред разпад. Тя отсяда само в петзвездни хотели, кошмар за всеки мениджър е. Като собственик на агенция за пътувания има изисквания с покритие и след ферибота трябва да се настани в хотел с три звезди ( и ние две, пет 😂 ) Плаче, сега наум…
Хотелът ни се казва “Блис Пралин”. Дори за миг не се колебайте, ако отсядате на острова. На фона на цените на острова, той е един диамант. Една къщичка, разделена на две. Половината за Мимито, половината за нас. Мисля да поканя комшийката на кафе 😁
Басейнът е срещу къщичката, и всичко това разположено на магичния плаж Grand Anse.
Настанихме се, успокоихме се, вечеряхме и децата не издържаха и скочиха в басейна. Нощно къпане.
Вярвате или не, сега започнаха нашите Сейшели. Като за първи ден и невидяли скоро плаж двете с Мимито цял ден бяхме на океана. Децата и те. Уж се мазахме с 50-ти фактор, но то сериозна работа . Изгоряхме жестоко.
Поосвестих се на сутринта и започнах да правя програма.
Емблематичните плажове на острова плюс още един остров, до който нямаш избор, стигаш само с фери. Изрично е да казвам, че Мимито тук я загубихме.
За следващият ден взехме рент-а кар. Точно в 10ч, след закуска колата ни чакаше пред хотела. Притесних се, че не бях взела в себе си документи и кредитна карта. Но … мижав интерес. Една пищна креолка взе 60Е, пита дали искаме допълнителна застраховка и замина. Anse Georgette, Ance Lazio и Vallée de Mai. Това ни очакваше днес. За първата ни спирка беше необходима резервация. Да стигнеш до този плаж трябва да минеш през територията на хотел Constance Lemuria Resort. Момичето от рецепцията на нашия хотел се обади в Constance и от там потвърдиха, че ни очакват. Тръгнахме . Велин шофира, Мимито навигира, а ние с децата пречим. След 15 минути пристигнахме. На бариерата казваш на секюритито имената на резервацията, потвърждават и паркираш. Започва едно тридесет минутно ходене през голф игрището на хотела, за което никой не е подготвен. На Никол и се протриха крачетата, на Рая и излезнаха мазоли от джапанките, на Мимито и излезнаха тозобедрените стави .
И най-накрая го видяхме.
Девствен, див и непокорен. Това е Anse Georgette . Изпотени, коталясали, всички се метнахме във вълните. Доста бурен плаж е. Една вълна ме събори и до там беше моят сешоар . Всичко добре, но идва връщане. Мимито пробва един от персонала с голф количка да ни закара до бариерата, той усмихнато каза “не”, само за голф играчи 😁 И тръгнахме по обратния път. В момента, който се качихме в нашата кола, пътешествието на Мимито и Никол приключи. Оставихме ги в нашия хотел и продължихме към Vallée de Mai.
Световно наследство на ЮНЕСКО, Националният парк Vallée de Mai представлява праисторическа гора, която съдържа най-малко 4000 примера за рядката гигантската палма Coco de Mer (а колко тежи това дупе, не е истина).
Имаш усещането, че тук е сниман “Джурасик парк”и всеки момент ще изскочи един динозавър от палмите. Около нас хора, въоръжени с огромни фотоапарати, обути с туристически обувки и шапки - ала “Индиана Джоунс” тръгват да изследват тази джунгла. Вероника - потник с пера, чехли на Хермес … пълна трагедия. Но и така преминах стръмните пътеки .
И между другото, ако решите да си купите едно дупе - струва между 200 и 600Е!
Стига толкова катерене. Сладката ни малка количка чака, за да ни отведе до Anse Lazio. След кратко приятно шофиране, и как да не е с тези гледки от страни, стигнахме. Двеста метра преди плажа има платен паркинг. Поредната божествена гледка се разкри пред очите ни…
Какви са тези цветове, какви са тези нюанси … Божествено! Смятаме да посрещнем залеза тук….
Но… гладът е по-силен от тока 😁 Прекрасна вечеря ни чакаше в хотела, заедно с любимите ни Мими и Никол и залеза рязко отпадна.
Почти всяка вечер ядяхме риба, а децата паста и пица. Как беше - “За децата хляб да има, ние и октоподи можем да ядем”😁
Уморени от дългият ден, гледките и емоциите, заспахме в нашата малка къщичка. За другият ден сме планирали… нищо. Плаж, мързел, излежаване. Това е гледката, която виждам от шезлонга.
😂 Продава билети, настанява в хотели, премаршрутира… Едни хора и до Мачу Пикчу изпрати. Децата скачат в басейна, Велин отиде до минимаркета за вода, а аз пия сейшелска бира с бананов чипс.
Докато си почивах, купих билети за ферибота до Ла Диг, перлата на Сейшелите . А утре е и нашият личен празник. Нашата годишнина. Какъв по-голям подарък за Велин, освен пак да го кача на ферибот 😂
Питахме за трансфер до пристанището, поискаха 30Е. Точно пред хотела е спирката на градския транспорт. Влязох в интернет и видях разписанието. Два автобуса, в удобно за нас време могат да ни закарат до ферибота. Доста четох и разбрах, че едно от незабравимите преживявания на Сейшелите е пътуване с градски транспорт. Край , това е превозът. Стегната програма за следващият ден. Ставате в 7ч, закуска и в 8:30ч. на спирката. Остана и автобуса да дойде на време . Направо закова часа!
Вече сме в автобуса. Половината седалки са оглозгани, дунапрена им и изчезнал и се чудиш къде да седнеш. Всички прозорци са отворени. Билетчето е 1,60лв и се купува от шофьора. И като казах шофьор… За да почнеш работа като шофьор в градския транспорт на Сейшелите трябва да си бил състезател най-малко във Формула 1. Добре, че хала на този раздрънкан автобус е толкова, че направо не знам… И ето, че стигнахме.
Настанихме се във ферибота, подготвихме торбички и тръгнахме.
Този път пътуването с ферибот беше една идея по-зле от пристигането. Докато на идване се изкачвахме и падахме от големите вълни, този път си мислиш, че корабчето ще се обърне на страни. Добрата новина е, че за 15 мин си там.
Веднага като пристигнеш върху теб се нахвърлят хора, които предлагат колела и нощувки .
Ла Диг ни очаква. Остров, по описания малък, но тръгнеш ли да въртиш колело… никак не е. Естествено първата ни спирка е плаж Anse Source D’Argent . Сега да видим дали наистина да караш колело не се забравя. Тръгнах плахо и чух Рая след мен да казва на Велин : “ Майка Ти не може да кара колело” 😂
Но тръгнах!
За да стигнем до там трябва да преминем през парка L’Union Estate.
Естествено има такса, нищо на Сейшелите не е безплатно, но пък мястото е райско. Първото на което се спряхме бяха огромните костенурки. Не, че си нямахме същите в хотела. Не знам дали споменах, но в хотела имаме парк с костенурки. И на тези тук им отделихме внимание. Нахранихме ги, погалихме ги, поснимахме се.
Можеш доста време да прекараш в този парк, но мисълта, че най-красивият плаж на света ни очаква надделява. Оставихме колелата и тръгнахме.
И пред очите ни се разкри … един гьол с водорасли. И да искаш да влезеш, почти е невъзможно. Боде и без обувки е абсурдно.
Много е важно да тръгвате навсякъде подготвени. Сега… За да не гледате като мен като натровени, това не е един плаж, а поредица от заливчета със златист плясък и кристална вода… но следобед . В следобедните часове нивото на водата се вдига и тогава можете да видите тази гледка, за която всеки зърнал я, говори.
Третият залив е моят залив! Разбрах, че ферибота, колелата… всичко си е струвало.
След като прекарахме няколко часа на плажа, пийнахме по една сейшелска биричка се отправихме към колелата. Имахме дръзки планове за този остров, да отидем до един друг плаж, че от там на трети, но рязко капитулирахме в едно заведение . Рая яде сладолед , аз пих кафе, а Велин яде десерт. Докато се усетим стана време за ферибота за обратно. Навремето имахме един приятел в Свиленград. Той казваше-
“ Не трябва всеки ден да си биеш жената, че се вмагарясва и свиква”. Същата работа и с мен - “ Не трябва всеки ден да ме качвате на ферибот, че вече въобще не го отразявам”. .. Качвам се, обгрижвам целия кораб и си заминавам. Доклатушкахме се до нашият остров, изчакахме си и автобусчето до хотела, Рая естествено заспа и най- накрая се прибрахме. Нямах търпение да отворя вратата на стаята и да легна… В момента, който го направих извиках от изненада. Бях забравила,че точно днес е нашата годишнина.
Стаята беше украсена и изненадата невероятна.
За първи път от всичките наши пътувания, не усетих кога минаха тези седем дни. Наистина не исках да се връщам в реалността. Последна вечеря, на сутринта събиране на багажа и кой от къде е. Единственото неприятно нещо в хотела беше ранния check out. Попитахме дали не може по-късно да освободим стаите, но се оказа, че е абсолютно продаден и стаите трябва да ги освободим в 11ч. Подредихме куфарите на рецепция и продължихме с плажа. Нашият ферибот беше в 16:30ч, а самолетчето на Мимито в 21ч. Сборна среща на летището и полет в 23ч. Подготвена съм за поредният ферибот психически и физически. На пристанището ни очакваше огромен катамаран ферибот. Вярвате или не, през целият път не мръдна. Не можеш да разбереш, че пътуваш. Явно тази жена, чийто пътепис бях чела е пътувала точно с това. Пристигнахме в Мае, хванахме едно такси и към летището.
Мимито и Никол пристигнаха и те. В очакване на самолета, всеки си рови в телефона, включително и децата. И изведнъж Никол получава смс. Мима вика - “ Я ми дай, Никол да видя този смс!” Какво се оказва, Николчето си цъкнала мобилните данни и през цялата почивка ги ползвала. Десетки смс-и на телефона, че достига лимити.
“V Seychelles vhod.razgovor struva 2,39 lv./min; izhod. kam ES, zona Velikobr. i stranata na prebivavane - 6,00 lv./min;SMS-0,99 lv.; 1MB-25,00 lv. Tseni s DDS. “
Ами, това беше… свърши. И някой ще яде бой 😂
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега