Сред природните чудеса на Мадагаскар

Лемурите на Носи Бе

За нас Носи Бе беше свързано предимно с посещението на резервата Локобе, където трябваше да видим няколко вида лемури, ендемични за Мадагаскар. Дългия път към резервата стартирахме в джипове 4x4, от които виждахме изключителната мизерия, в която живееха хората на острова. Минавахме покрай схлупени колиби, пред които седяха десетки бездействащи малгаши, голи деца щъкаха из прахоляка заедно с кокошките и кучетата, хората се къпеха и перяха в реката, на метри от бунищата, които бяха заформили. Повечето местни живеят без електричество и течаща вода. По черните пътища често срещахме жени, които бяха натоварени с няколко туби вода, а върху главите им уверено се крепяха таблите с продукти.

Минахме през няколко плантации с иланг-иланг и ванилия, от които се разнасяше чуден аромат. Тъй като на острова има много малко асфалтирани пътища се сблъскваш с невиждана гледка – пътни знаци на черни пътища, като дървените колове са забити направо в земята.

За да стигнем до резервата, който е заобиколен от вода, трябваше да се качим на едни лодки-еднодръвки, които се управляваха от хлапета. Самите лодки бяха някъде навътре, та трябваше да се събуем и да преджапаме петдесетина метра из мътната вода. В нашата лодка бяхме заедно с едни баба и дядо, може би към 80-годишни, големи авантюристи. Двамата с Ангел решихме да поемем функцията на гребци и да отменим момчето, което беше на не повече от 10 години, и да увеличим скоростта. В един момент ни пресрещна моторна лодка, от която метнаха 3-4 въжета и хлапето дръпна едното, увърза го около носа и оставихме греблата.

Акостирахме в едно село, където местните се бяха събрали да посрещат чужденците. Хлапетата тичаха радостни из плажа и срамежливо се усмихваха, когато някой искаше да ги снима. Повечето  жени бяха с красиво изрисувани лица, а някои продаваха колоритни шалове и покривки, които придаваха много свежест на иначе мизерната обстановка около плажа.

В резервата Локобе има голяма вероятност да срещнеш лемури и хамелеони в дива среда, заради което това беше едно от най-очакваните ни посещения в Мадагаскар.

Гидът дойде да вземе групата и тръгнахме из джунглата в търсене на симпатичните изцъклени бозайници и разноцветните влечуги. Не след дълго нарушихме спокойствието на един искрящо зелен хамелеон. После се появи и първият лемур. След това една огромна боа надвисна над главите ни. И още различни видове лемури, хамелеони – някои, от които с размерите на кибритена клечка, позаспали сови, много гущери и още някакви непознати влечуги, които тотално се сливаха с дървесната кора, а репелентът свърши чудесна работа срещу знайните и незнайни насекоми, които непрестанно жужаха около нас.

След около два часа из пътеките на Локобе, изключително доволни от срещнатите видове и отзивчивия екскурзовод, се отправихме към селото, където ни очакваше вкусен обяд – две дълги, дълги риби, скаридени шишчета и традиционна напитка, която имаше вкус на някогашния алтай с лек крушов оттенък.

На тръгване се смесихме с десетките местни на плажа, където едни играеха карти, други просто си лежаха на пясъка, трети си ровеха нещо по лодките, малки групички обсъждаха пришълците, които си тръгваха, въобще кипеше едно всеобщо бездействие.

Червените цинги на Антсинарана (Диего Суарес)

Днес целта ни беше паркът с червените цинги (Tsingi Rouge Park), до който трябваше да стигнем след двучасово подскачане из черните пътища. Бяхме заобиколени от красиви планини, минавахме покрай яркозелени оризови плантации и огромни палми бяха надвиснали на пътя.

Това, което ни правеше най-голямо впечатление бяха местните, които седяха около пътя и изобщо не им пречеха кълбата от прах, които се вдигаха, когато джиповете минаваха около тях. На места почвата беше червена и всичко наоколо беше покрито с дебел слой червен прах. Възрастните обаче си седяха спокойно и си говореха, въпреки че на моменти сигурно не са се виждали един друг, децата си играеха в прахоляка и едни добавяха нови червени пластове към дрехите си, а по-малките директно върху кожата си, защото те си тичаха голи на воля.

Преди да видим образуванията отблизо джипът ни спря на високо, за да видим панорамата на целия каньон. Бяхме зашеметени от стотиците каменни формирования и червено-кафявата палитра, които красяха пейзажа под нас. Тази гледка е много по-запомняща се от това, което виждаш долу, сред самите цинги.

Тези цинги всъщност са богати на желязо и алуминий каменни образувания от червен латерит, които са се формирали от ерозията на река Иродо.

След като видяхме тези красоти отвисоко, дойде време и да се гмурнем сред тях. Образуванията изглеждаха доста крехки, затова и достъпът до повечето от тях беше ограничен, но все пак имаше кратки маршрути, по които можеше да се разходиш измежду скалите. Много беше впечатляващо и да ходиш из влажната червена почва, която изглеждаше абсолютно нереална, все едно потъваш в една керемидено-оранжева река.

След това отидохме на друго магично място, за да видим най-стария баобаб в района. Мястото беше приказно - в далечината се разкриваше безкрайният океан, а ние бяхме заобикелени от пясъчни дюни, из които растяха всякакви непознати храсти и един самотен баобаб.

Последната спирка за деня беше военното гробище в Антсинарана, където всъщност няма тленни останки, а само добре аранжирани паметници, почитащи загиналите чуждестранни военни.  И това гробище беше най-чистото и подредено място от всичко, което видяхме в Мадагаскар.

Най-старият резерват в Таматаве

В Таматаве е най-старият резерват в Мадагаскар, създаден през 1898 г., в който днес съжителстват дива част и обособен кът, където са събрани представители на всичките 15 вида лемури, които живеят на острова. За съжаление, животните са в клетки.

Резерватът е на 12 километра от града, но пътят до там е много лош и гидът ни предупреди да се заредим с търпение, защото километрите може да са малко, но ще ни отнемат около час.

Ние все пак видяхме някои от лемурите в естествената им среда в парка Локобе и тук не бяхме толкова впечатлени, но за хора, които не са имали възможност да ги видят на диво, ще е интересно. Самите клетки са в гора, така че наоколо си пълзят змии, хамелеони и всякакви други влечуги. Имахме голям късмет да видим отблизо хамелеон, които смирено си се печеше на клона на един храст.

Другата голяма атракция в резервата са костенурките, които щъкат дори из пътеките и от време на време стават обекти за демонстрация от гидовете, които издирват мъжки и женски екземпляр, за да покажат, че долната част на черупката при мъжките има улей, благодарение на който те се възкачват върху женските.

Докато се връщахме към града около пътя видяхме множество жени, които с чукове трошаха камъни. Гидът ни каза, че това е един от начините на хората, които нямат обработваема земя да изкарват пари, има и много жени, които разнасят вода из къщите, защото течаща вода извън големия град няма.

Гидът ни разказа за интересни ритуали при обрязването на момчетата, които се спазват в различните краища на страната. В една от областите чичото на момчето трябва да погълне кожата със смес от алкохол и банани, в друга заравят препуциума в земята, а на трети места бащата поставя кожата на дулото на пистолет и я прострелва.

Самият град Таматаве може да се похвали с асфалтирани улици, голям площад с палмови алеи и огромен пазар, на който съжителстват всички отрасли – от месната индустрия през плодовете и зеленчуците, та до безкрайните щандове с всякакви дрехи и сувенири. Хората приемат всякаква валута и в повечето случаи са склонни да се съгласят на цената, която ти им предложиш. Поне от нашия личен опит е така. Купихме си едни сламени хамелеони за 5 долара, като се чудехме кои точно 5 да изберем, при което жената ни даде 7, за да не се тормозим с избора.

Тези три спирки из Мадагаскар са само повод да искаме да се върнем за едно много по-мащабно пътуване из огромния остров, ще видим кога ще го осъществим.