Дар ес Салаам
03'2015
Завърши танзанийското ни приключение
Темата, тип дневник я конвертирам в пътепис с минимални добавки и корекции.
Благодаря на всички включили се и най-вече Fly с разпознаването на "какво съм снимал?"
Спойлерите са от мен (cck), "колко Струва?" (c2) с оправданието, че цените е добре да се драсват във форума, Редактор 1 ("Мадам") и Редактор 2 ("Мило"):
Прескачам Доха и направо в Танзания:
Ден втори
Пристигнахме в Дар eс Салаам следобед. Последваха визите VOA.
-C2: 50 USD на човек, има си опашка и попълване на формулярче.
-Р2: Аз пък идвам от Берлин (мерси за съветите Macf1an ). Въпреки подготовката за път с ръчен багаж, в Берлин държаха на пустите 7 килограма в него. Моите се оказаха 10 и се наложи да го чекирам. И това доведе до търсенето на багажа тук, като на нито една от общо двете ленти не стана ясно кой багаж от къде идва.
Минута-две паника и го намерих хвърлен на пода сред купчина други багажи. Ура - репелентът е налице.
След прилично задръстване из града се дотътрихме до хотела (Best Western Colosseum). Едно хапване, по някоя бира (да се проверят местните пивовари) и ни домързя за повече активности.
-C2: 30 USD е колата за трансфера летище/хотел (в центъра, близо до фери терминала). С хотела по мейла спазарихме.
Не, че няма какво да се разгледа (вж. галерията на Karik), но го оставихме за след няколко дни, когато ще вземем ферито за Занзибар.
Тук е момента да уредим и подробностите с нашите тур гидове - Travel Savings.
Персонажи: Adam (big boss, с него Р2 си писа по мейла, понеже сайтът не работи), Mr. Peter (шофьорът и орлово око) и Tahib (нашия начетен гид, с перфектен английски).
-C2: Предплащаме на този етап половината от 590 USD / на човек, без входната такса за парка (30 USD/ден/човек, като се плаща само с кредитна карта).
Услугата включва:
- транспорт с ван (Toyota Noah) до Микуми и обратно;
- половин ден гейм драйв там;
- два пълни дни по два геймдрайва дневно;
- кратък гейм драйв на четвъртия ден.
- Настаняване в TanSwiss lodge на база fullboard.
- храна три пъти на ден и вода, без други напитки.
Утре сутрин потегляме. Хакуна матата.
Ден трети
И така ден трети:
-Р2: A-wimoweh-a wimoweh-a, A-wimoweh-a wimoweh-a
Помните Цар Лъв, нали []
In the Jungle, the mighty jungle...
Сутринта потеглихме за Mikumi National Park. Приличното задръстване отново не ни се размина
- около два часа докато излезем от града. С кратък стоп за смяна на валута, пред зорките
погледи на въоръжените гардове. Не е лошо, секюритито е повишено особено около банкови офиси.
Пътят не е много - окolo 300 км, но се пътува бавно. Магистралата е натоварен, обикновен
двулентов асфалтиран път, но с реално ограничение 70-80 км/час.
Спряхме за обяд.
После да си извадим местна SIM карта за интернет и телефония.
-Р1: Близо до ракия шоп-а. А Rakhia се оказа популярно име.
Някъде следобеда влязохме на територията на парка.
Самия път разделя Микуми на две и през няколко минути спирахме да се запознаем с обитателите
Да споделя, че съм си прочел урока, т.е. темите и блога на Fly за сафаритата му из Африка. И домоседовите сводки съм заглеждал. Благодарени на тях имам някаква идея какво следва да очаквам. А бях озаглавил темичката "аматьорско сафари" именно поради това несъобразяване с някои основни моменти.
Какво имам предвид:
-
фототехника;
Знам, че е важно да се вземе DSLR или нещо по-сносно поне като обектив, но наистина не ми се носи. Пътуваме само с ръчен багаж и както може да се очаква - снимките едва ли ще са нещо кой знае какво. Въпреки, че имам няколко панорами по долу И бинокълът остана у дома.
- Р2: Аз пък нося най-яката видеокамера и сега е момента да благодарим на японците -
спим извън парка;
TanSwiss lodge се намира на 2 км от входа на парка и макар и близо, едва ли ще хванем животни по изгрев.
- Р1: Аз пък обичам да спя след 6 сутринта... -
три нощувки не е сафари;
Да, но както каза Fly - "ако сте за пръв път всичко ще ви хареса". Абсолютно вярно! - водни game drives в Микуми няма;
Е има и неща, които се напаснаха:
- Края на сезона - конкретно за Микуми, прекрасно време
- Читав гид - много е важно, убедих се. Особено ако сте любопитковци без познания за птиците например. Не ми стигаше времето дори да си записвам наименованията на някои от животните
- близък до Дар Ес Салам парк - разбирай, може и наземен транспорт, без меки чанти и ограничение в багажа и разбира се разликата в цената за транспорта.
- малко хора, съответно няма струпване на джипове около интересните спот места
-
лоджа се оказа хубав със задължителните елементи - комарници, топла вода, интернет, студени напитки.
Управлява се от швейцарци.
- Р1: и спагети болонезе [] Швейцарско качество с африкански привкус
- c2: Цените за отделно настаняване, ако някой реши, че иска с друга фирма или сам:
Наздраве от TanSwiss. Утре обаче ставаме в 6
Сафари дни
Сафари дни:
Първи сутрешен гейм драйв
- Р1: Събуждане в 6 сутринта. Вече е 38 градуса...
- Р2: Дано кафето и сутрешната цигара прекъснат серията...
- Р1: Имам хапчета, ако кафето не помогне...
- cck: "Продължаваме напред" (по К. Пулев)
- Tahib: 6:30 Mzungu time.
Перфектен. Ние закъсняваме леко с кафето...
Мзунгу е обръщение на суахили за белите, пък и богати (без обиден елемент), нещо като гринго.
А "мзунгу тайм" означава точно в толкова часа, щото в Африка както знаем уговорките за час са леко разтегливо понятие
В ранното тръгване има много смисъл - освен повечето време в парка, липсата на много посетители, дава възможност да хванете сутрешната активност на животните, преди да напече
и те да затърсят сянката.
- Р2: - Таиб, какво ще видим днес в парка? Симба (simba - лъв, "суах.") ще открием ли?
- Tahib: Ако имаме късмет, да ...
- P2: А освен Симба - Муфаса, Тимон, Пумба, Рафики, Зазу ? (виж Цар Лъв)
- Tahib: Да, тях да.
Илюстрация: Wiki
Персонажите от ляво на дясно: Shenzi, Scar, Ed, Banzai, Rafiki, младия Simba, Mufasa, младия
Nala, Sarabi, Zazu, Sarafina, Timon и Pumbaa
И се започна:
След табелата семейство павиани. След тях още няколко с малки.
"Ти си babbon (павиан), а аз не съм", както казваше стария мандрил Руфики на лъвчето Симба []
Последваха стада импали, антилопи гну, птици много - малки, по-големи, щъркели обикновени и такива марабу.
Преследвахме по пътя Обама (така се казваше единият от вътрешните пътища) дружина слонове.
Почиващи си биволи и сами разхождащи се в търсене на подходящо място за паша.
Починахме си до Camp Site 2 - едно от местата пригодени за палатки в този парк, близо до огромен баобаб (в диаметър двадесетина метра)
и се отправихме към хипопотамското спотерско местенце. Снимките от него в следващия пост.
Явиха се и друг вид щъркел (Saddle-billed stork), пауни и естествено импали.
Дойде ред да видим и Пумба в цялото му свинско великолепие, овалян и мързеливо задрямал в калта.
Под много от високите дървета се бяха скрили жирафи - съвсем спокойни и любопитни, апропо.
Стадата зебри и слонове, както и добре познатите ни вече павиани бяха на изпроводяк.
Дори открихме такива странни пеперуди
Така премина първият ни същински геймдрайв. Невероятно красиво. Природата е величествена и
човек остава наистина заплеснат по живота в парка.
Прибрахме се за късен обяд.
Последва раздумка с гида и шофьора за общите неща на живота в България и Танзания (също бивша соц. държава). Разликите със Занзибар и какво да очакваме там. Бърз сравнителен анализ на интересните неща в българо - суахили речника (например "няма" е телешко )
И така напред към следобедния гейм драйв...
...
А той (следобедния гейм драйв) се получи още по-интересен.
Какво ново видяхме?
Отново много птици...
Хипотамското басейнче със своите СПА обитатели.
Tahib: Кожата им е тънка и лесно изгарят на слънце, за това предпочитат да прекарват деня във водата.
Полюбувахме се на вече дежурните импали, зебри, слонове, когато съзряхме (Mr. Peter де, щото ние само си зяпаме) групиращи се жирафи.
За такава групичка говоря:
Към тях дойдоха още, станаха поне тридесетина. Придвижват се бавно към дървото в ляво. На стъпчици.
Първо един-два по-смели, после още няколко. После още метър-два напред. С много ослушване и оглеждане.
Ясно, че има нещо.
Е нещото са две лъвици с поне две малки.
Tahib: Жирафите винаги се озъртат за евентуалната опасност. Оглеждат района за да преценят къде точно е лъва.
Р2: Е той, ако ги нападне?
Tahib: Не е лесно да се нападне жираф, освен това хвърля сериозни къчове. Лъвовете едва ли ще се заемат с някой от тях. Ловуват предимно вечер, а и може вече да са хапнали. Ще постоим и ще видим...
Така докато си стояхме и гледахме, около нас се образува друго стадо - стадо джипове.
И хората като жирафите - къде е Симба?
Постояхме час - лъвиците се излежаваха, а малките играеха и сновяха около тях.
Тогава стадото човеци премина в настъпление (да поприближим от страната, където няма храсти)...
Ето го и краля:
След тази среща, интересните неща на излизане от парка останаха някак на заден план.
Утре пак. Наздраве с нещо тематично:
Нов сафари ден
Докато разпиша "утре-то" и стана осми март
Честит празник на всички лъвици
Денят отново започна рано от базовия лагер с преход в саваната, дървета, птички, антилопи, зебри, слонове, жирафи... Не липсваха и марабу.
Lilac-breasted roller
Понеже предния ден имахме по-кратка спирка на крокодилското и хипопотамско езерце, днес решихме да го посетим за по-дълго.
Погледахме грижовните птици, кръжащи около хипопотамите и чакащи своя обяд.
Един крокодилът по-долу си мислеше, че се е прикрил добре и се опитваше да се добута незабелязан до брега.
Не го огря, мзунго е далеч
А тук имаме двойка влюбени хипопотами, която решихме че следва да оставим на мира, а не да любопитстваме докато вършат своите дела.
Обядвахме извън парка и се завърнахме да търсим леопард.
Опитахме в друга част на парка.
Там открихме няколко семейства с гили (дивото прасе Пумба), много лешояди опоскващи нешо сиво и голямо. Не можахме да се приближим поради терена.
Видяхме и тази любвеобвилна майка с малко, а до нея лелята, може би
По-късно в импровизираната детска градина дойдоха още една мама-слон с нейното малко.
Филмчето с тях е най-отдолу.
А той - терена, в тази част на парка беше наистина по-сложен, но пък какво ли не правеха нашите гидове за да открием леопарда.
Нямахме късмет с него, но пък намерихме бял носорог (самотен) и тази ранена лъвица:
Изпроводякът от парка беше съвсем подобаващ, въпреки че снимки на носорога нямам - беше много бърз в желанието си да се скрие зад едни далечни храсти. От Големите 5, остана леопарда. Надявам се и него да видим при следващото идване в района. Ако ли пък не - в Южна Африка не сме били.
Дар ес Салаам и Занзибар
От тук на сетне танзанийското ни приключение се измени.
Пътувахме отново през Микуми до Дар ес Салаам.
Два-три часа почивка и разходка из града в очакване на късното фери за Занзибар и трансфер до Нюнгви (курортно селище разположено на най-северната точка на острова).
St. Joseph
Лютеранската черква
И поглед към Дар от океана:
В Нюнгви бяхме следващите няколко дни. Много няма какво да се напише.
Идилична атмосфера, превъзходна храна, басейн с бар, бири и вино всякакви, страхотен плаж, странно топъл океан (водата е направо като чай), изобщо рай.
А готвят много добре. Едни такива тигрови скариди, октоподи, също са спецове на риба тон и изобщо морската храна.
Колкото до околните заведения (извън комплекса) - също може. Ето какво ни сервираха конкуренцията
Следваща спирка: Стоун таун
Стоун Таун (Stone Town)
Входно/изходната ни точка в Занзибар. Ползвахме ферито от/за Дар ес Салам.
Малко от wiki:
"Занзибар е бивша държава, разположена на островна група в западната част на Индийския океан, част от днешната територия на Танзания. Включва 2 големи острова - Занзибар (или Унгуджа) и Пемба.
Архипелагът е бил португалска, после британска колония до 1963, когато получава независимост. Известна е и под името Занзибар и Пемба.
През 1964 Занзибар и освободилата се (1961) колония Танганика (известна и като Танганайка) се сливат в Обединена република Танзания. Названието на общата държава се образува от първите срички от названията на съставилите я бивши държави."
Е столицата/главен град е Занзибар сити, а централната и всъшност историческа част се нарича Стоун таун или Mji Mkongwe (суахили, "стар град").
Предполага се, че първите каменни къщи са строени след 1830та.
По това време територията се контролира от султана на Оман, а той самия се мести от Мускат в Занзибар през 1840 г. По-късно Оман и Занзибар са разделени между двама братя от оманското кралско семейство. Първият султан на Занзибар е Sayyid Majid bin Said Al-Busaid. Ето и другите в родословиe.
Сегашния султан (от 1963г. Занзибар е конституционна монархия) е девети поред, но не живее в Занзибар.
В историята на острова (както и съвременна Танзания) сериозна следа са оставили германско-британските борби и следвоенни договорки. Самият Занзибар като част от Британска Кения дълго време е бил колония.
Да се поразходим:
Гледка от терасата на султанския дворец
А този диван е със сравнително рядък дизай - седящите са един срещу друг.
И да завърша с ателието на местен художник
Сборно клипче от тези няколко дни:
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега