Hakuna matata!

Taнзания е невероятна страна.Съчетание на млечносиньото море на Занзибар,саваните с кротко пасящи газели, любопитните жирафи и слонове, изключителната бедност на крайпътните колиби без прозорци,без ток и вода,щъкащите босоноги мърляви дечица и разноцветните жени,понесли кошници върху главите си..Изключително съм доволна ,че успях да се докосна до всичко това.Taкава мизерия не съм виждала и в бразилска фавела.Дар ес Салаам е най-големият им град,едно от най-големите пристанища на Африка и е един огромен мравуняк.Нямат светофари,видях само два,почти нямат асфалтирани пътища и всички щъкат насам-натам,помъкнали кофи,кошници,куфари на главите . Как не ги заболяват чутурите не знам.На пазара всичко се продаваше директно от земята.Тези хора не са чували за щандове и хладилници.Мизерията е тотална.Аз съм много контактен човек и светкавично завързвам връзки с най-различни хора.Още на летището се спазарих с такси-драйвъра да ни организира сафари в Микуми,най-близкия от резерватите им за по 100 $ на човек с включен транспорт и хотел.Това е много евтино,защото с агенция,която предлага абсолютно същото не можеше да се намери за по-малко от 290$.Така че спестихме около хилядарка. . И така след почивката ни на Занзи ,човекът ни чакаше с табела със сгрешеното ми име(LYBIMA) и огромна усмивка от едното до другото ухо.Сафарито беше страхотно,Микуми Национален Парк е невероятен и навсякъде се виждат дивите животни,пасат,играят си,гонят се,изобщо идилия пълна.Бяхме със сафари-джип с открит покрив и ако ни беше скочил някой освирепял от глад леопард ,не знам как щяхме да се оправим.Жирафите бяха най-готини,едни любопитковци,протягаха шии насам-натам и се кокореха .И едни грациозни,с бавна,направо аристократична походка . Издебнахме и видяхме и "симбата",което е голям късмет,защото хищниците ловуват през нощта ,а през деня се крият по шубраците. Цял взвод щъркели си ровеха из поляните,търсейки препитание,няколко мързеливи хипопотама се протягаха лежерно в един гьол,цветни мънички "water birds" пърхаха по тревичките и зловещи лешояди се рееха в небето.Не видяхме гнезда на щъркели ,както у нас,явно нямат нотариални актове за домово строителство в Африка.Почивахме си блажено под сянката на величествени боабаби,които местните наричат Bao-bao .Град Морогоро през който минахме на отиване от Дар ес Салаам до Микуми е опасан с планински хребети и ниски зелени хълмчета,по пътя пъплят мотоциклети и огромни тирове,натоварени с плодове и зеленчуци за Конго.Това е най-голямата пътна артерия и като казвам "артерия",имам предвид тесен 2-лентов прашен път,пълен с дупки и отстрани сергийки с дрехи, пльоснати направо от земята.Занзибар също е изключително екзотичен,първата седмица бяхме в югоизточната част на острова в бюджетно ,симпатично хотелче състоящо се само от 5-6 колиби,директно на морския бряг и всичко изцяло от естествени материали.Като бонус всяка вечер имахме гущери по стените, а една вечер даже хамелеон .Собствениците бяха италианци,изобщо целия остров е завзет от италианците,почти няма хотел без тях.Та в това симпатично хотелче, храната-морски дарове се носеше в 11 директно от лодките и в 12 вече ни беше в чиниите.Няма хладилници,няма глезотия.Трябваше да подкупваме барманите с по доларче да ни слагат лед поне в питието.Аз обожавам морска храна и направо се разпрах .Храната им е невероятна,силно подправена и типично африканска.Няма консерванти,няма оцветители и никаква химия.Вечер ни спираха тока в 11 и ни раздаваха свещи и газени лампи . .Абе пълна романтика,само да си с някой дето се обичате).Морето там беше невероятно,многоцветно, но най-странното беше,че имаше отлив почти 2 км.навътре чак до рифа.Не бях виждала такова нещо.Първия ден видях огромен брой хора почти до рифа и се учудих какво правят.После разбрах че са жени,които събират вътрешността на охлювите за препитание, а черупките за бижута .Мъжете пък за октоподи и риба влизаха с едни лодки-направо корита.На Занзибар е един от 13-те Национални парка на Танзания и си заслужава да го видите.Това е Jozani Forest.Джозани е гора ,където живеят ендемични видове маймуни(червен колобус и другата не я запoмних.Има 3 вида мангрови дървета в мангровата гора,която свързва дъждовните гори с морето.Там почвата е солена и живеят само мангри.През 2-та седмица бяхме на северозападната страна в суперлуксозен хотел ,пак собственост на италиани.Там беше нощния живот и беше пълно с барове,ресторанти и кафета.Нямаше отлив, а цвета на морето -безумен,все едно е разбъркано с мляко.Насладихме се на" масайска "вечер с песни и танци.Важно е да се знае,че масаите не са негърско племе ,а местни войнствени племена,произхождащи от народа "банту".Освен тъмния им цвят на кожата е характерно ,че боядисват косите си с червени краски ,носят традиционни облекла в червено-лилави цветове и се кичат с бижута като разградски цигани .Жените пък са гологлави.Всъщност масаите хич не бяха "войнствено -настроени",даже се снабдих с 3 ръчно изработени гривни,едната от кафени зърна ,детето отнесе фигурка на жираф ,а мъжът ми-чифт лъжици -пак ръчна изработка.И така, изкарахме невероятно,купихме си много сувенири и картини.Местното изкуство се нарича" tinga -tinga" и представлява наивистично художествено изкуство с повтарящи се фигури на животни.Гмуркахме се до съседния остров Мнемба,подводният им свят е като картичка.Малки и големи разноцветни риби,огромни морски таралежи и невероятни корали.,като приказка е.Сега за хората.Когато пътувам някъде ,това ,което ме впечатлява не е архитектурата,нито природата,нито морето,нито историята на страната.Впечатляват ме хората.Танзанийците са изключително дружелюбен и приветлив народ.Вечно усмихнати и простодушни.Естествени и весели по природа.Всеки те поздравява с "JAMBO" и "МАМBO"(Здравей,как си?).Всичко в тази красива слънчева страна е "Pole pole"(Бавно,бавно).Не взимайте часовник,когато пътувате за там.Вземете само добро настроение и ентусиазъм за откриване на нови предизвикателства.Hakuna matatа!