Египет - по стъпките на фараоните

  Датата е 03.03.2021 и ние чакаме на Терминал 1 полета за Кайро, който по разписание излиза в 8 часа.Разбира се няма как без закъснение, но след час и половина вече виждаме София от високо. Настроението, както при всяко начало на екскурзия е приповдигнато.

 Времето в Кайро - ветровито и хладно. На летището набързо попълнихме някакви инфо-бланки и купихме визи /по 25$ на човек/.

Визите бяха безплатни до 30.04, но при кацане в Кайро виза има. Огледах се за офис на някой оператор, защото исках да си взема карта с интернет, но египетските ни гидове казаха: "в хотела ще има". Е малко ни поизлъгаха, явно искаха бързо да се качим всички на автобуса, защото вече закъснявахме с програмата.Взехме куфарите, които служител от летището грижливо беше смъкнал от лентата и със сгънат 1$ в ръка изнахалства за бакшиш. 

Няма да се впускам в обяснения колко неорганизирано и некоректно се отнесе Турооператора ни, ще пропусна всичко свързано с това, за да не развалям пътеписа с негативизъм 🙂

Противоепидемичните мерки на летището в Кайро си бяха педантични. Всички бяхме разделени на 2м разстояние. На опашката ни разделиха дори  с мъжа ми и аз останах с малката.

В Египет /до колкото разбрах  от гида/ е "традиция" сградите да биват незавършени. Не се плаща данък, пък и без това е топло, няма смисъл от мазилка или изолация.

 Та...с 2 автобуса се запътихме прегладняли към Музея в Кайро. Нашия гид се оказа, че говори Руски и малко английски. Не съм го слушала много, 80% от нещата не ги разбрах, но пък съм изгледала всичко по NG и съм изчела доста неща, тъй че не пропуснах много. 

Раздадоха ни слушалки, за да може да се разхождаме и да слушаме беседата. На мен ми бяха изключително неудобни и тежки.

 Музея беше в окаяно състояние.

Мръсни стъкла, занемарени витрини и шкафове, катинарчета тип "пипни ме и ще се счупя" .Доста неща са изнесени за новия музей, много експонати въобще не са показвани, а чакат да отвори новия музей, който не виждам как ще отвори в уговорения юни месец тази година. 

Залата на Тут-Анх-Амун /Тутанкамон/ най-много ни впечатли, но там не е разрешено снимането. Нямаше  смисъл да се надхитряваме с охраната и без това не мога да направя такава снимка, каквато има в списанията.Маската е просто уникална, толкова перфектна изработка от 11кг чисто злато.

След като се наслушахме на руска реч имахме  цели 5 мин. за снимки и да разгледаме целия музей...така е като си с организирана екскурзия.  

Предполагам всички знаете, че търговците в Египет и не само те, са много нахални. Бакшиша си е като задължително “здравей”. Та за безплатната тоалетна ми поискаха “мъни, мъни?” Казах, че нямам, та нали е безплатно? Излизането от музея минава през пазарче, където те нападат блузи, магнити, статуетки. Гледаш в една точна и не говориш, ако няма да купуваш. 

Натоварихме се пак на автобусите и към хотела. По пътя видяхме Пирамидите и вече нямах търпение да ги видя отблизо, но беше късно и отиваме директно за нощувка в Oasis Cairo Pyramids.

Хотела не е нищо особено, градината е много хубава и поддържана. Интернет - само до басейна. Ходих, обикалях...е толкова е слаб, че 1-2 човека ако се вържат и КРАЙ - буквално. Питах на рецепцията, има платен, ако искам. Питах и за карта с минути и интернет, казаха ми в Gift shop до хотела. Мъжо ходи да пита и му обявили 25$. Аз бях гледала пакетите предварително и тези си бяха на 15$. Еми викам си ще ида аз да се пазаря. Смъкнахме цената до 17.50$. Добре, че я взех, защото никъде - нито в хотела, нито на круйзния кораб, нито в хотела в Хургада имаше хубав или въобще имаше интернет! 

Сутринта с нови сили се отправихме към платото в Гиза. 
  Пирамидите, една моята мечта от малка, стана най-после реалност! По-големи са от колкото си представях. Свинкса обаче ми се стори по-малък и не толкова величествен, както съм го виждала по телевизията.

Хеопсовата пирамида е най-старата и най-голямата от пирамидите. Първоначална височина е била 146м, но след земетресение пада върха й и в момента е 138м. Не сме влизали в пирамидите, гида ни каза, че много тясно и нямало какво да се види. Следващата в обиколката е пирамидата на Хефрен. 3-тата най-малка от 3те е на фараона Микерин.
Има още няколко малки пирамиди, но те не са запазени много добре. Принадлежали са на царици и членове от семействата на фараоните. До Микеринова пирамида спряхме за обиколка с камили. Имаше и малко пазарче за сувенири.
24 магнита за 10$ или нещо такова. Тук като цяло май беше най-евтино да се купят сувенири. Аз си взех 10 фигурки на пирамиди, фараони, свинкс за 10$. Взехме си и от "евтините" папируси. 3 за 5$, но после от Абу Симбел си взех 5 бр за 5$.
Много трябва да се пазари човек, за да си вземе нещо на цената, която е решил. Аз бях подготвена за това разбира се. Питаш за цена и като ти кажат 20$ за 1 папирус се смееш и казваш: ами аз си взех от някъде си за 5 долата 5 броя? Съответно започва смъкване на цената, но ти си повтаряш твоята цена, която си склонен да дадеш. Демонстративно си тръгваш и нахалните търговци започват да те гонят, при което казваш само "No, no".
Ако нямаш намерение да купуваш просто не ги гледаш и заобикаляш протегнатите към теб ръце пълни със сувенири. Не давайте да ви слагат нищо в ръцете и по главата. Номера с качването за снимка на камилата за 5$, а за слизане искат още 20$ също е актуален.
 Та... до къде бях стигнала. След 3-тата пирамида отново с автобуса отидохме до Свинкса. Там пропуснах руската беседа на гида, за да направя някоя друга снимка.

Както казах горе, свинкса не оправда очакванията ми и не ме впечатли особено. Тук също взех някой друг сувенир, като за една статуетка от 15$ до 5$, търговеца от влизането до излизането /общо 30мин/ ме преследва и накрая склоних. Бях си наумила да я взема за 3$,но да ви кажа стана ми мъчно като ми каза I`m hungry.Наистина хората са гладни и бедни.
В Кайро е страшно. С автобуса минахме и през новата и през старата част. Мръсни, окъсани, слаби и гладни деца и хора. Тъй че, понякога няма смисъл от пазарене, хората разчитат на продажбата, за да осигурят прехрана за семействата си.
След обиколката на свинкса ни заведоха във фабрика за парфюми. Гидовете "влизат в партия" със собствениците на парфюмерии, фабрики за папируси и алабастър и взимат процент от продажбите.
Тъй де, само губят времето на туристите. Едно посещение отива около 1 час. Парфюми и масла, които можеш да купиш от всякъде...
Поне има безплатна тоалетна и с малката се възползвахме, въпреки че отпред дебне служител и подмята тихичко "Money?". Аз обаче спирам да говоря и  да разбирам английски в такива ситуации 🙂
След изгубения час при парфюмите се отправихме прегладнели към хотела. Следобеда ни беше свободен, но пък времето в Кайро отново беше хладно и ветровито и не беше подходящо за басейна.

В късния следобед имахме директен полет Кайро-Асуан.
Египетските авиолинии са по-добре организирани от нашите. Стюардесите следяха зорко и не пропускаха нито 1 пътник с неправилно поставена маска. Няма такива филми маска само на устата. Направиха няколко забележки и през целия полет всички бяха с маски на уста и нос.
В самолета имаше даже и Wi-Fi, но беше доста слаб и като се накачулиха всички маймунки съвсем спря.

Кацнахме по залез в Асуан и ни чакаше някой от фирмата партньор на летището. Качихме се в буса и ЕМО /египетския ни гид/ пак заговори на руски, е няма българска реч и това е. 
Трансфера до круйзния кораб беше 30-40 мин. Направо се изсипахме в ресторанта на кораба, че пак бяхме умрели от глад. 
Тук е момента да изкажа суперлативи за круйза на Liberty Nile Cruise. Храната беше ТОП, персонала беше ТОП. Стаята беше малко тясна за 3-ма ни, но нямат по-големи така или иначе.
 05.03 започнахме призори с посещение на голямата язовирна стена на язовир Насър. Не ме впечатли особено, че и нямаше много за снимане. Минахме и през монумента на египетско-съветската дружба Лотоса.

На влизане и излизане от Асуан и не само има пропусквателни пунктове. Абе както казах силно се усеща военното присъствие.
Продължихме с разходка с лодка до Храма на Изида и остров Филе. Определено е нещо, което впечатлява.

Храмовият комплекс е демонтиран и преместен на близкия остров Агилкия като част от проекта на ЮНЕСКО.След това паметниците се почистват и се измерват, използвайки фотограметрия – метод, който позволява точната реконструкция на първоначалния размер на строителните блокове, които са се използвали в древността. След това всяка сграда е демонтирана на 40 000 единици и е преместена на близкия остров Агилкия, намиращ се на по-високо надморско равнище, на 500 m от първоначалното място.
Търговци на сувенири се качиха при нас на лодката, не бяха толкова нахални и взехме някои неща от тях.
Жегата вече се усещаше, а ние се запътихме към Незавършеният обелиск на Хатшепсут. Най-големия познат древен обелиск. Той е поне два пъти по-голям от който и да било обелиск изправян някога в Египет. Ако бъде завършен ще бъде около 42 м дълъг и 1 150 тон а тежък. Поръчан от Хатшепсут, но при изрязването му се пречупил и бил изоставен. Огромен е наистина.

снимката не е моя.

След обиколката се върнахме на кораба и имахме свободно време. Казаха ни, че не е подходящо за свободна обиколка из града, не ми се стори така, но все пак се доверихме - с малко дете сме и решихме да не рискуваме. На дока до кораба търговци продават 2 бутилки от 1.5л вода за 1$. В магазините е сигурно на половин цена. Вечерта ходихме организирано на разходка до пазара и в един магазин за подправки. Отново изгубено време, в демонстрации на канела, хибискус и др.
 06.03 -  Ранно ставане в 4.30 и тръгване към Абу Симбел. На пропусквателния пункт през язовирната стена /до колкото разбрах на Руски/ се пропуска на кръгъл час. Ние отидохме явно след 05:00 и чакахме до 6:00 до следващото пускане на движението, тъй де загубихме 1 час в чакане, но подремнахме.
Пътят, около 3 часа, не беше много натоварващ. Имахме една спирка сред пустинния пейзаж.

И най-после към 9 и нещо пристигнахме. 
2-та храма в комплекса са посветени на фараона Рамзес II и на съпругата му Нефертари. Първоначално разположен на западния бряг на река Нил, през 1964 – 1968 година при строителството на язовира „Насър“ той е разглобен и преместен на плато, 64 метра по-високо от оригиналното му местоположение, за да не бъде залят от водите на язовира.
Гледаш тези огромни структури и не можеш да си обесниш как са ги преместили?!

Ето тази интересна статия проследява целия процес http://historynakratko.blogspot.com/2018/09/Abu-Simbel-RamsesII.html
И вътре и вън храмовете внушават величието на фараона. Предполага се, че оста на храма е проектирана така, че на 22 октомври и на 22 февруари, съответно 61 дни преди и 61 дни след зимното слънцестоене, слънчевите лъчи да проникват в светилището и да осветяват три от скулптурите, като тази на Птах, бога на подземния свят, остава винаги на тъмно.

След обиколката минахме през пазарчето /то няма друг изход от никоя забележителност, освен през сергиите на търговците/ и взехме пак някоя друга дранкулка.
По пътя на връщане си беше топличко и видяхме миражи на доста места. При увеличението не си личи много, но от далече без zoom съвсем не се вижда.

Следобеда ни беше свободен за почивка, от която имахме нужда.
Най-после кораба отплава и се насочихме към Ком Омбо.

По тъмно пристигнахме и посетихме двойния храм посветен на Собек и Хор.Храмът Ком Омбо възниква в епохата след фараоните, като основите му са положени от Птолемей VI около 180-145 г.пр.Хр., а римската епоха е времето на неговото окончателно завършване. Характерна особеност на храма Ком Омбо е неговата симетрия спрямо главната си ос, като от двете страни на входния пилон са издигнати статуите на боговете.
Това, което е оцеляло до днес от храма Ком Омбо е една колонна зала с осем колони с лотосови капители. Отстрани е разположен параклисът на Хатхор, който е посветен на съпругата на бог Хор. Днес в него могат да бъдат видени експозиции на мумифицирани крокодили. Една част от храма е отделена на кладенец и басейн, където едно време вероятно са отглеждани крокодилите.
 Сутринта на 07.03 преди закуска се отправихме на каляска, озвучавани от някакви арабски песни към храма в Едфу който е посветен на бог Хор, синът на Изида и Озирис.Отново огромен и внушителен храм. Храма датира от времето на Птолемеите.

След обиколката отново на каляската, всяка си има номер и "шофьора" после те намира незнайно как в тълпата и те привиква да се качих пак при него.Въпреки, че превоза си влиза в цената, бакшиша за шофьора е някакси задължителен.
След връщането на кораба закусвахме и кораба отплава към Луксор.

По време на закуската ни "нападнаха" сомалийски пирати. С гребане стигнаха кораба, който се движи с 15км.ч и се хванаха и вързаха с някакви въжета за нас. Извадиха сергията и започната да викат, мятат и да свърлят стоката си по горната палуба на евентуалните клиенти. До 13 часа идваха и си отиваха. Няколко кораби се движехме близо и те обикаляха. Беше страхотна атракция. В крайна сметка продадоха доста неща. Аз си взех покривка 3м с 12 кърпички от 75$ за 5$. Е отне ми около 1 час пазарлък, но не съм се напрягала много. След като ми я хвърлиха и обявиха 75$, после 25$ я оставих на палубата и ги оставих да си помислят.После се "засилих" да я хвърлям обратно, цената стана 15-10-7$, но почти я хвърлих и паднахме на 5$. Хвърлиха отново горе някаква кесия с нещо, в което да сложа парите /като се опитаха и него да ми продадът/,сложих 5$ и я метнах в лодката.

Преди залез акостирахме в Луксор и посетихме Храмът в Луксор. Той е голям древноегипетски храмов комплекс, намиращ се на източния бряг на река Нил, в гр. Луксор, в древността познат като Тива.
Посветен е на бог Амон и представлява най-силно въплъщение на архитектурните особености на Новото царство (XVI—XI век пр.н.е.) Отличава се с грандиозен замисъл, монументалност и голямо количество колони.Първоначално храмът в Луксор е свързан с известния храм Карнак чрез трикилометрова калдъръмена алея от сфинксове. От свинксвовете не е останало много.
Нямахме време и за храма в Карнак, той беше за следващия ден.

 08.03 сутринта с нови сили се отправяме към Долината на царете. Минаваме покрай, къщата в която е живял откривателя на гробницата на Тутанкамон - Хауърд Картър.
Посетихме 3 от 14-те отворени за посещение гробници. Гида ни насочи към най-големите и интересните. В хробницата на Тут не влязохме.

По-големи и просторни са от това,което очаквах. Беше си топличко вече и след 3-те гробници, които поне ние разгледахме набързо, изпихме по 1 сок от гуава. Не беше нищо особено, но беше освежаващ в 30 градусовата жега.
Имаше някакви разкопки, но не ни пуснаха да погледнем, въпреки нахалството ми.
През пазарчето си купих 1 плажна чанта с фараони за 2$, пак с пазарене и демонстративно отказване. Върнаха ми 3$, като 1ния беше от 1995 намачкан доста. По-късно с него си взехме 2 минерални води, доста ни се чумери продавача, но наистина нямахме други дребни и в крайна сметка взе  стария долар.
С автобуса се отправихме към храма на Хатшепсут - първата жена фараон, управлявала Египет две десетилетия.Извозиха ни отново с "влакче".Шофьора те подканва да седнеш до него и съответно пак иска "Money", но разбира се аз не разбирам грам английски в такива ситуации.

Комплекса е на три нива. Малко copy/past от Wikipedia
Хатшепсут е единственото дете на фараона Тутмос I и първата му съпруга Яхмос (Ahmose). Омъжена е за полубрат си Тутмос II, син на баща ѝ от втората му жена Мутнофрет (Mutnofret), който наследява престола от Тутмос I. След смъртта на мъжа си 21-годишната Хатшепсут се качва на престола, като лишава от това право 12-годишния си доведен син Тутмос III. Обявява го за едноличен фараон, а тя самата управлява като негов регент. Половин година след това жреците я обявяват за пълноправен фараон.[3] Царицата господства над Египет в продължение на около 21 години. Още с взимането на властта тя започва грандиозни строителни работи, включително и изграждането на храма. След завършването му, скалният храм на Хатшепсут в Луксор надминава всички съществуващи подобни египетски структури, а неговите размери, архитектура и декорации удивляват съвременниците.
Когато след време Тутмос III се възкачва на престола, той започва да отмъщава на мащехата си, като заповядва унищожаването на всичко, което напомня за Хатшепсут. Всеки спомен за нея бил заличен, всички скулптури в храма разбити и закопани недалеч от него.[4] Според друга теория Тутмос III прави това не по своя воля, а под влияние на жреци и влиятелни чиновници, които отричат принципа, че една жена може да бъде фараон, въпреки че при нея Египет процъфтява.[3] Дълго време се е приемало, че мумията на владетелката е безвъзвратно изгубена, докато през 1903 г. е открита от Хауърд Картър и прибрана в Египетския музей в Кайро като неизвестна. Едва през 2007 г., след ДНК-анализ е доказано, че мумията е на Хатшепсут.[
Продължихме към Карнак, но по пътя набързо спряхме за снимки при колосите на Мемнон.Колосите на Мемнон (известни на местното население като ел-Колосат, или ес-Саламат) са две масивни каменни статуи на фараона Аменхотеп III, син на Тутмос IV.Една легенда разказва, че вследствие на това увреждане, тази статуя, сутрин, на разсъмване, започва да издава звуци, наподобяващи пеене или човешка реч – като леко пъшкане, вероятно причинено от повишаващите се температури и изпаряващата се роса от камъка.

Отново загубихме 1 час при фабриката за алабастър. Изнесоха ни шоу на развален български, посмяхме се и ни въведоха в магазина. При безплатната тоалетна отново дебнеше шушнещ "Money, money" служител...  Имаше страшно много красиви статуетки в магазина, но не видях за необходимо да купувам, нещо което е 10 пъти по-скъпо от евтините имитации по пазарите. Уж много здрави, но един скарабей се пръсна на парчета, когато жената до нас го вдигна да го разгледа. Набързо се изнесохме към автобуса.
 Карнак - огромен комплекс. Централно място заема колонната зала-хипостил, която се състои от 134 масивни колони, високи 23 метра.В комплекса има още няколко по-малки храма и свещено езеро. За разлика от съвременните църкви, джамии и синагоги, този храм е бил дом на Боговете забранен за обществени посещения. Ако някой простосмъртен дръзне да влезе вътре, е бил осъждан на смърт. Това е светая светих, обитавана от Амон, главният Бог на древните египтяни. Простолюдието е било допускано в храма само по време на ежегодния фестивал на Опет. Стенописите ни разкриват, че на това място са се провеждали свещени египетски ритуали. Подробностите за тях са били пазени в тайна и затова много от тях са загадка за нас.

Повече от 30 фараони в продължение на близо 2000 г. са се грижили да поддържат жив култа към Слънцето, Луната, Земята и всичко възвишено, в което вярвали те и поданиците им. Устройвали пищни тържества в чест на своите покровители, разнасяли статуята на главния бог Амон – Ра, пресъздавайки символичната му среща с женското начало, вярвали в лечебната сила на вярата и в божествената закрила.

Тук вече жегата си беше страшна. Криехме се само по сенките.

След като приключихме с обиколката се натоварихме на авробуса и тръгнахме за Хургада. Придвижването ставаше бавно, защото се минава през доста села и стигнахме вечерта към 20:30.Както винаги прегладнели, нападнахме ресторанта и след вечеря се настинихме в стаите.
Комплекса Stella di mare е доста голям, много добре поддържан, но персонала беше изключително неучтив. Молиш се да ти сипят порция, няма усмихнати бармани...трагедия от към учтивост.
Към 10 вечерта отидохме до кея към хотела, но морето го нямаше. До сега не съм виждала такъв отлив. На сутринта, че даже и до обяд нямаше прилив.

Към средата на кея /който е около 1км/ започваше водата. Имаше и коралов риф и на края на кея няколко стълби. към водата. Мъжа ми се гмурка, но аз не съм запалена, тъй че пропуснах.
Цял ден изкарахме на плажа,а на другия ден на обяд  освободихме хотела. 
По пътя за летището буса спука гума...полета ни закъсня с 2 часа. Явно не бяха оправили проблема с навигационната система при 1-вия полет. Абе въобще не ни вървеше отначалото.
София 0 градуса и сняг - здравей реалност  🙂