египет

Страна 73: Египет

Някои пътувания започват съвсем спонтанно, докато други се планират старателно и в течение на много време. Това, за което предстои да разкажа, започна съвсем спонтанно, след като беше планирано старателно и отдавна...

През 2015-та година научих, че мечтата на един от най-близките ми приятели – русокосо девойче преливащо от енергия, фанатизиран картоиграч и луд шофьор-скорпион – е да отиде в Египет. По това време имаше наистина евтини организирани екскурзии с чартърни полети до Кайро, разглеждане на пирамидите и няколко дни почивка All Inclusive в Хургада – най-известният египетски курорт на Червено море, от който срещу допълнително заплащане можеше да се организират различни допълнителни еднодневни екскурзии.  Най-близкият ми допир с това чудо, наречено „ол инклузив“, беше докато работех като чистач на прозорци в 12-ти клас, и в един от хотелите в Златни пясъци, който обслужвахме, добри сервитьори ми разрешиха да си напълня чиния с каквото видя! Окуражен от хубавите спомени опитах да направя резервация.

„Опитах“, защото отговор от агенцията така и не пристигна. Когато след няколко дни телефонирах за да проверя защо се бавят, безразличен глас ми отвърна, че са спрели програмите си до Египет. „Заради политическата обстановка“ – каза монотонният женски глас. „Ааа-ха, ясно“ – отвърнах аз и написах в google „политическа обстановка в Египет“, защото нищо не ми беше ясно (страничен ефект от не-гледането на телевизия е, че оставаш малко встрани от глобалните събития). Оказа се, че имало нападени над туристи с нож в един хотел, бунтове в Кайро и свален самолет над Синайският п-ов. „Това ли ги притеснява?!“ – учудих се аз, доста разочарован, защото цените със сигурност щяха да са по-ниски. Но нали щях да пътувам с момиче, реших все пак да проявя здравомислие и отложих всички планове за неопределеното бъдеще...

Екскурзиите в Египет се появиха отново на дневен ред в края на 2017-та, а русото девойче ме увери, блъскайки с юмрук по масата в „Sundogs” във Варна, че ще ходим в Египет и точка. И си удържа на думата – нещо сравнително рядко в наши дни! След едно дистанционно уреждане на нещата (тя пишеше имейли от САЩ, а аз - от Атлантическия океан), двамата се завърнахме почти едновременно няколко дни преди полета и стегнахме един куфар с багаж за седмица. Щяхме да летим с България Еър Чартър по линията Варна-Кайро и Хургада-Варна – нещо, което категорично ме отказа да търся самостоятелни варианти, особено предвид въздушната флота на компанията – отваряше ми се възможност най-накрая да летя с един от тези „Макдоналд-Дъглас 82“, които от толкова време гледам влюбено, докато обикалям по пистите на нашето летище.

Съвсем не очаквах това разпределение на седалките – 2 в ляво и... 3 в дясно! Уви, случихме се на тези допълнителни седалки, възможно най-далеч от прозорците, но какво от това? Излитахме за Египет. Конфигурацията с две турбини разположени в задната част на фюзелажа, вместо под крилете, осигуряваше тих и приятен полет, а аз се опитвах да не мисля защо не съм виждал такива самолети другаде, а интериора изглежда като във филм от 90-те. Минахме над Кипър – и него някога са го управлявали египтяни – после над делтата на Нил и скоро се снишавахме над ОГРОМЕН мегаполис, разпрострял сякаш навътре в пустинята. Не видях много от моята трета седалка, но че беше огромен – беше. Кацнахме.

Реплика на фигурата "Пазачът на гробници", оригиналът на която може да се види в Египетският музей.

Египет. 100 милионно население, концентрирано около поречието на река Нил. Арабското или древно-египетското пробладава в кръвта им? Какви са християните-копти на външен вид? Има ли нубийци на юг, и още ли ги наемат за копиеносци? Каква част от класиката „Синухе – египтянина“ ще съпреживея на живо? Вкусно ли е мангото? Все въпроси, чиито отговори си седяха в близкото бъдеще, в очакване да бъдат разгадани.

Древен египтянин, увековечен в древна дървена скулптура.

Веднага ми направи впечатление сигурността – на много места по пътя имаше КПП-та, край които зад дебели метални щитове се подпираха войници в черни униформи с бронежилетки, въпреки жегата. Над много огради се извисяваха вишки, от чиито прозорци се подаваха дулата на АК-47. Тук-там имаше и бронетранспортьори, мяркаха се и тежки картечници, винаги с по някой бдящ зад спусъка. Казаха ни да не ги снимаме, и аз взех че ги послушах. Остарявам сигурно.

Всичко се купува с пазарлък. Някои продавачи са безобразно нагли – бях свидетел, как на един от нашата група му педложиха начална цена от 85 лв. за обикновенна кефая – шарена кърпа за глава – каквито други купиха от Кайро за по 2 долара едната. В последният си ден срещнах и обратното – харесах си един комплект от 4 магнита и бях готов да платя 4 лева (на базата на опита ми от предишни покупки), но продавача ми каза – 2,50 лв. – без никакво циганене! Не само това, но и щом му споменах, че колекционирам банкноти, ми подари банкноти от по 1 паунд и 50 пиастри, каквито иначе просто няма как да намериш в обръщение. Много ме изненада! Пазарях се не само за сувенири,  но дори и в супермаркета. Няма как да се разходиш по пазар и да разгледаш спокойно сергиите – от всякъде те заговарят, спират, викат, дърпат... въпреки че се свиква, понякога идва малко в повече. Местните те виждат... знам ли – я като ходеща торба с долари, я като възможност да сложат нещо на масата довечера, но и в двата случая често са много нахални. И те намират навсякъде. Плаваш си с кораб по Нил – идват с лодки да ти предлагат плажни хавлии и покривки; плаваш си с лодка по Нил – деца с канута те заобикалят да ти пеят песни, докато не приберат по някоя банкнота; прибираш се с лодката – лодкаря извади една торба с дрънкулки за продан; влизаш в храм – минаваш през цели пазари, където ти предлагат неща уж по 1 долар. И така... в последните дни, след седмица безкрайни пазарлъци (на няколко пъти и други от групата ни се възползваха от експертните ми услуги!) вече нямаше как да приема първоначално обявена цена, дори и да беше нормална:) Как така без пазарене! Съветът ми е, ако искате да ви е по-изгодно, да не купувате неща веднага, а да опитате на няколко места до колко могат да паднат цените, и да сравните. Предлаганите неща са абсолютно едни и същи и ги има навсякъде. Впрочем цените падат драстично и когато понечите да си тръгнете. Ето някои ориентировъчни цени на стоки и сувенири:

-          Две големи води – $1;

-          Безалкохолно в кен – 10 лири;

-          Обикновен магнит – 10 лири; метален – 20-25;

-          По-качествена статуетка: първоначално ще тръгнат със 180 лири – аз стигнах до 120;

-          Голяма кърпа за глава, с черен обръч – съвсем спокойно за 80 лири, а по някои сведения – и за 40;

Навсякъде се приемат долари, аз лично имах и от двете валути и плащах както ми беше по-изгодно.

Озирис, Тот или Рамзес II в няколко различни размера - изборът е огромен.

Но – обратно на екскурзията:) След кацането и плащането на визата (не 25, а 27 долара – допълнителни 2 долара на човек за представителите на агенцията, заради усилето да ни вземат визите предварително!), отпътувахме с автобуси към хотела. Рядко отсядам по хотели, така че не мога да дам мнение как беше – стая с легла и баня за мен си е лукс, а в случая имаше и вана – свръх лукс! От тук до края на пътуването всяка закуска, обед и вечеря се случваха на шведска маса. Ужасно – искам да опитам от всички по-странни специалитети, и се тъпчех като за последно. Докато приятелката ми хапваше стандартни неща като пиле с картофи, на повечето от нещата в моята чиния не можех да им кажа имената, но не останах разочарован. Направи ми впечатление, че местните маслини навсякъде бяха мариновани, и не чак толкова вкусни, като турско-гръцките си събратя. Напитките на повечето места се заплащаха, и когато към първата ни вечеря поръчах 2 бири – „Колко може да струват?“ – установих, че са по 8 лв. едната! Веднага минахме на вода (през повечето време, сега – може ли съвсем без бира?). Споменаха ни, че хотелът има тераса, от която се вижда светлинното шоу на Пирамидите, но така и не я открих.

Следващият ден беше един чудесен пример как ще минават дните ни, притискани от тежкия график на организираното пътуване:

- Ставане по часовник (най-често в ранни зори);

- Закуска – в определен период; Винаги закъсняваме (пътувам с момиче все пак), така че гълтам на по-големи залъци и не си допивам кафето;

- Автобус до даден обект – в този случай - пирамидите. Кратка екскурзоводска програма – местният гид говори на нашият гид, докато ние чакаме търпеливо, после нашият превежда. В краят на това задължително мероприятие чакам да ни кажат колко минути ни се полагат и къде е срещата – стандартното време е 40 мин. Разглеждаме пирамидите. 40-те минути изтичат, но се спираме на всяка крачка за нова поредеица идентични с предните снимки. Бягаме. Хващаме автобуса; 

- Обяд - шведска маса;

- Следващ обект – Египетския музей. Пристигаме. Чакаме. Раздават ни билети. Чакаме. Екскурзоводска програма. Свободно време;

- Автобус. Дъъъълго пътуване с автобус – в случая – 7 часа до Хургада, въпреки, че уж били 5. Настаняване. Сън.

Мда – не е особено приятно да ти дават зор постоянно, да те препират, и да се чудиш – снимка ли да направиш, да отделиш минута просто да се наслаждаваш, или да забързаш към сувенирите, току-виж ти останали 2-2,5 минути да спазариш нещо хубаво. Мислите си, че 40 минути са достатъчни, че сигурно остават? Ами идете на пирамидите и пак ще говорим. Но няма как, една от жертвите, които трябва да принесем на египетските богове на пътуването, наред с болката в задника от продължителните автобусни пътувания...

И като споменах пирамидите... величествени са! Не че са чак толкова огромни или добре запазени – просто има нещо около тях. Нещо внушително и вдъхващо страхопочитание. От тук-нататък няма да го споменавам, но нека се подразбира, че каквото и да гледахме в Египет, каквото и да правехме, винаги бяхме заобиколени от търговци. Само в стаите ни не влизаха, въпреки, че като се замисля... имаше един, който влезе да си проси бакшиш...! Аз, тъй като не бях попитал предварително, глупаво реших, че свободното ни време включва и разглеждането на Сфинкса, и се впуснах да го диря около Хеопосовата пирамида – изплаших се, че може да си тръгнем без да го видим! По едно време чувам някой да вика „...янкоо! ...янкооо!“. Реших, че ми се причува – кой пък ще ми знае името (скоро всички го знаеха де). Пред нас имаше двойка туристи - момче и момиче - и момчето ни попита на майчин английски дали знаем къде е входа за тази пирамида? Не знаех... Тогава викът се повтори: „Янкооо!“! Реших, че може би закъсняваме и са пратили някого да ни търси, и с пълно гърло извиках „ДАААА?!“, в основата на пирамидата на Хефрен. Тогава момичето от двойката туристи също извика нещо – и то на български! Оказа се, че е българка, пътуваща самостоятелно със семейството и приятеля си – чужденец. Казваше се Бояна, и майка й я викала с „Боянкооо!“. Хахах:) Направиха ни една снимка, и се затичахме към автобусите, като бягахме през повечето време за да се доберем до тях малко преди да са тръгнали...

 Камилен полицай на фона на Хеопосовата пирамида. Тези наследници на бедуинската кавалерия идваха и почти насила ни караха да правим явно забранени неща - явно и те разчитаха на допълнителни приходи.

Последва отделно спиране край пазителят на пирамидите – Свинкса, наскоро претърпял известна възстановителна работа – чудя се кога ли ще му направят пластична операция на носа? След като обядвахме посетихме и един от най-мечтаните от мен музеи на света - Египетският музей...! Експонатите вътре са безброй – точно както и очаквах, ще трябват поне ден-два, за да се разгледа детайлно! За малкото време, което имахме едва успях да се разходя из двата етажа на голямата сграда, спирайки поглед на отделни експонати... Вътре са маската и непокътнатите артефакти, извадени от гробницата на Тутанкамон. Както и ужасно много от най-добре запазените статуи, барелефи, папируси и предмети, извадени от гробници. Това ни беше и първият сблъсък с древноегипетското изкуство в такъв мащаб, и сега си мисля, че бих гледал по друг начин на нещата, ако ги виждах накрая, след като бях минал през всички предстоящи храмове и светилища. Вътре ми направи силно впечатление една фигура наречена "Пазителят на гробницата" (логично - извадена от гробница), и по-късно се сдобих със статуетка, изобразяваща го приблизително. В една от залите се натъкнахме и на майка-котка, съвсем истинска и жива, която невъзмутимо си кърмеше малките котенца край една посчупена гранитна (?) статуя:

Котките не изглеждаха обезпокоени от прииждащите вълни посетители.

Следващите два цели дни бяха предвидени за плаж в Хургада, но и с възможност за допълнителни екскурзии. Гидът ни увлекателно рекламираше първата, до т.нар. „Райски остров“: „Ще можете да се насладите на хубав плаж, разбира се, ще има включен обяд...“ – с други думи – същото като и ако си останем в хотела! Но за по-наивните начинаещи туристи като моята спътница, думи като „трябва да се види на всяка цена“ са достатъчни, за да бъдат спечелени. Така че в първият ни ден в Хургада станахме и ядохме под строй, пътувахме в автобус, чакахме на опашка (за плавници) – все нещата, които най-„обичам“:) Последва около час и половина-два разходка с двупалубна моторна яхта, която макар и приятна, леко доскучава, особено на връщане. Спряха ни край група подводни скали с корали, и ни оставиха 15-20 минути да се опитаме да видим нещо от тях с новопридобитите шнорхели, докато лавираме между блъсканицата от плавници и размахани ръце – едновременно бяха спрели 4 или 5 яхти като нашата. Всичко мина без инциденти, след което акостирахме в местната представа за рай – гол пясъчен остров, напечен от слънцето! Все пак имаше добре направени чадъри от дървета тип върба, похапнахме прилично и се гмуркахме още малко да разглеждаме по-близките до плажа корали и шарените рибки, обикалящи наоколо. Тук вече беше съвсем плитко, така че беше подходящо и за съвсем начинаещи „гмуркачи“ – просто защото не трябва да се гмуркаш. Навалицата не намаля.

Вторият ни ден в курорта ни предложиха екскурзия с джипове, бъгита, ATV-та, камили и посещение на бедуински лагер в каменната пустиня, но я пропуснахме (а за мен това звучеше далеч по-интересно) – вместо това аз страдах тихо заради изгорелият си от предния ден гръб, и се криех на сянка. А на по-следващият ден започна дългоочакваното пътуване към Луксор, с чакащият ни там кораб за круиз по Нил! Тръгнахме много рано сутринта и след дълъг преход през каменисто-хълмистата източна пустинята, изведнъж пустощта рязко се оцвети в зелено, наизскачаха палмови дървета, размахали широките си листа в поздрав – бяхме стигнали до долината на Нил! Имаше обаче още път, по който се забавлявахме, като си махахме с различни групи ученици в униформи и въоръжени мъже, поседнали на сянка край пътя.

Един от многото храмове по поречието на Нил. С всеки се свързва някаква интересна история - обелиските пред този например са били два, преди египетския султан да подари вторият на Франция. 

Поехме на юг по реката и в следващите няколко дни разгледахме храмът Карнак, съдедният – Луксор; храмовете в Едфу и Есна, и храмът на бог Собек (богът-крокодил) в Ком Омбо преди да пристигнем в последното пристанище – Асуан. Няма да им се спирам изобщо – всички храмове са впечатляващи, увлекателни и безкрайно интересни, и във всички се налагаше да поглеждам часовника и да обмислям с нарастваща паника поради изтичащите с всяка секунда минути – дали да се спра да разгледам тази колона в хипостилната зала, или да заобиколя и да видя дали няма нещо отвън... и други подобни дилеми. До един от храмовете пътувахме с предварително наети карети, разходите за които се покриваха от събраният още първият ден бакшиш от по $30 на човек, който отивал за шофьора, тези карети, различни носачи, и уж на други, неясни места. Това не пречеше на всички изброени да си искат и допълнителни бакшиши, а на повечето места ние или си носехме куфарите сами, или си ги носехме сами там където беше по-трудно, и след това ни ги доставяха в стаите(!). Така че тези задължителни бакшиши ми се сториха доста съмнителна история.

Една от най-добре запазените статуи на Рамзес II - в Египет - запомнете този фараон, той е навсякъде.

Постоянно в главата ми се появяваше една детска песничка от интрото на неделните предавания на „Дисни“ от детството ми:

„В арабските нооо-щи,

Под арабските дниии-и-и-и,

Те са много горещи, различно горещи

И нощи и дни-иии.“

Слънцето през октомври не прощаваше и си за никъде без нещо, което да предпазва поне главата. Аз възможно най-бързо спазарих кефая, на сякаш по-характерните за района червено-бели райета. Върши страхотна работа и съвсем не изпотява, както предполагаха някои.

Страшно много ми хареса и пътуването с корабчето ни по Нил – каютата ни имаше широк панорамен прозорец, който се отваряше така, че ако се протегна сигурно можех да загреба от приплъзващата се отдолу река, и разкриваше чудесни гледки от природата и ежедневието по брега на най-дългата река на света! Привечер, когато силата на слънцето намалееше, се качвах на горната палуба, където видът на поречието, обвито в зеленина, и обграждащите го пустинни скали, над които бързо се спускаше залязващото слънце, просто ми изпълваха душата с блаженство!

Стандартна гледка от каютата ни.

В Асуан имахме възможност за още една допълнителна екскурзия, и то не каква да е – а до Абу-Симбел. „Да дойдете до Египет и да не видите Абу Симбел е все едно да не сте идвали въобще“ – рекламираше хипнотично нашият екскурзовод, и можех да чуя звукът от лиги, капещи по пода около мен. Обаче аз да не съм вчерашен – на следващият ден ни предстоеше 10 часово пътуване обратно до Хургада, а и обещаващият Асуан чакаше търпеливо да бъде разгледан – защо да пропускам да го разгледам качествено, че и да ставам пак в ранни зори и да пътувам допълнителни 6 часа в автобус – при това за допълнителни 170 лв.? Не знам дали и други мислеха като мен, но със сигурност на много от останалите им се видя твърде скъпо (дъъъ!), така че поне половината група остана на борда, закусихме нормално и поехме към Недовършеният обелиск, язовирът на Асуан с паметника на Египетско-Съветската дружба (уви – затворен за ремонт) и преместеният камък по камък храм на остров Филае, до който се стигаше с моторна лодка. От последното място (всъщност – първо за деня) – спазарих за 55 пари една саморъчно направена гъдулка с 2 струни, и свирех ли свирех на нея, надявайки се някой да ми плати да спра – но не, на някои даже им хареса!

Обелискът, изсичан в тези гранитни скали с месеци е бил оставен незавършен. Защо - оставям на вас да разберете:)

Екскурзоводката ни предложи следобедна разходка с лодка до нубийско село – ехаа, казах си, това трябва да се види – автентичният бит и култура на нубийското население, което познавах само като не особено добри наемни копиеносци от някои компютърни игри. Сега – че беше разходка – беше. Много хубава при това, в лодка, край живописните прегове, с камилски кервани от туристи, притичващи наоколо. Но щом пристигнахме бяхме отведени в една по-заможна къща, където видяхме 2 нилски крокодила, затворени в малък басейн, почерпиха чай и едно момиче нарисува на всички жени по една рисунка с черна къна на ръката (няма да споменавам на каква цена). То хубаво, ама поне рисунките да не бяха на ниво „първолак експериментира рисуване с лява ръка и затворени очи“. Туристически капан от най-чист вид, който спокойно можеше да се пропусне.

Типична лодка "фелука" се носи срещу течението на Нил. Снимката не е моя, но това е идеята на любителските снимки - да покажат нещата под прав ъгъл.

Същата вечер с още една двойка – момче и момиче от далечна Враца, някак си озовали се на чартъра ни от Варна – решихме да пообиколим местният пазар. Момичетата излязоха със съвсем къси панталони и леки блузки. Със същият успех можеше да се боядисат в електриково-оранжево и да подскачат на ръце, биейки тъпани с краката си – всички погледи бяха вперени в тях, на всеки 50 см от огромният пазар ни подвикваха и спираха, а ние смело си пробивахме път повече и повече – зад всяка достигната пресичаща пазара улица се откриваше следващ участък със сергии, магазини и дюкяни! Страшно много сувенири, а почти не се мяркат туристи. Един египтянин, от когото все пак взехме бира, сподели, че преди време банкнота от 100 паунда (10 лв.) е представлявала проблем – не са можели да намерят ресто толкова пари, докато сега цените рязко растели. Повечето търговци, които срещнахме бяха полиглоти, но докато в Хургада всеки те заговаря на руски – тук, в Асуан, виковете бяха на испански – кой знае, може би е популярна дестинация за испаноговорящи? И наистина, освен нас на кораба имаше групи от Мексико и Колумбия.

Как НЕ трябва да си облечен в арабският свят. Освен ако не си инат, който си държи на своето и отказва да чуе каквото и да било :@

Вечерта завърши с белот на горната палуба, завършихме 2 на 2, като в един момент, концентриран и увлечен в играта, спрях за малко и се огледах – не можех да повярвам, че се намирам тук, почти на границата между Египет и Судан, в топла лятна октомврийска вечер, и играя карти, докато пийвам бира:)

Другият ни ден беше технически „нулев“ – изцяло прекаран в автобусно пътуване. Има международни летища и в Асуан, и в по-северният Луксор, а ние сме с чартърни полети, но естествено - така щеше да оскъпи екскурзията = намали броя желаещи, така че вместо с пари заплатихме с време от живота си и по-специално – от престоя си в страната. Последният ни ден започна с едно последно плуване в Червено море и отпътуване в ранният следобед за България, с раница пълна с пирамиди, статуетки и дребни сувенири, и много по-ценното усещане за добре прекарано време. Египет за мен се превърна от жълта територия върху политическата карта в пълнокръвна и многоцветна страна, към която си обещавам да се върна някой ден за повече!