Тунис за няколко дни

Не бяхме посещавали Северна Африка от няколко години. Вече поизбледняха спомените за големите пазарлъци и настойчивите търговци на сувенири в Египет. И нали са почивни дни, след препускането с японски и корейски влакове решихме да си почиваме в Тунис.
Почивка в смисъла на мързелуване в хотела, някоя и друга забележителност и толкоз. Избрахме си Хамамет заради близостта до Картаген.
За целта хотелът беше нарочен за петзвезден (по европейските стандарти около три, но все пак, стаите са големи) с някакви щуращи се аниматори -предлагат футбол или волейбол да си играем, тенис, че дори петанг.
Курортът е досущ курорт - нищо интересно.
Интересното е, че динарът се дели на 1000, а не на сто. А цените от вида 3500, сиреч 3,5 динара за тунизийска бира.

Замъкнахме се до града Хамамет, където както обясни Хамди (отговорникът от тунизийско-руско-българска страна) заварихме новата медина (крепост).

Тъкмо построена за забавление на туристите, а в нея се подвизават предимно ресторанти и кафенета. Не че нямаше и мини аква парк . Следваше оригиналът. Старата медина, от 15 в.


Не е голяма, но пък пътят около нея е преграден отвсякъде с магазинчета. Няма отърване. Атаката е пълна.

От къде си, как си, ела да огледаш семейния магазин, купете си хамелеон...

Изобщо песен. Ала са учтиви - канят само по веднъж. Опитват на немски, на руски, на френски, на италиански, на английски, дори на гръцки ни подбраха.


Така планувания Татуин (декорите от "Невидима заплаха") беше само на един персек от нас, но силата реши друго. Четейки статия по тази тема в National Geographic забелязах, колко много е настъпила пустинята. Предложиха ни екскурзийка за два дни със съответните камили, оазиси и т.н., но мързелът подпомогна по простичкия избор - Картаген.

А той КарФаген, понеже гида е руски или Cartage по местно му е градче или по-скоро предградие на модерния град Тунис.
Първо ни спирка беше Сиди бу Сайд (Бело-галубой город ). Характерното за него са белите къщи и сините орнаменти. Управата задължава имащите имоти да ги боядисват в тази разцветка. Има някакъв минимален чаромат, но не бих го отбелязал като нещо открояващо се...



Гидът беше потресающ - от хотела до края ни натъпка с поне 2 гигабайта (в текст и после zip) информация. Сериозна дама.

Освен трите версии на легендата за идването на кралицата на Тир и заселването на финикийците, получихме подробен разбор на трите пунически войни, съответните съоръжения и образувалите се легенди. Та Картаген паднал от римляните и от този му предримски период, нищо не останало.

От втория, т.е. римски Картаген археологическите разкопки на форума и термите са сред малкото запазени обекти (Wiki връзка).

Следваха историята за един от кръстоносните походи и Луи IX (1270г.)

и запазената от по-късни времена френска катедрала.


По-нататък в нашето столично турне беше модерната част на град Тунис. Не впечатлява много. Е имат си Арка, 5 университета и т.н., но градът си е засипан с малките бели къщички, ъпгрейдвани от познатия ни вече берберски тип.
За отбелязване обаче е музеят Бардо (http://www.bardomuseum.tn/). Изграден около хафсидски дворец от 13 в. с множество допълнения и пристройки, музеят предлага наистина впечатляваща колекция от мозайки.

И така обратно към хотела покрай ятата розови фламинго, дошли на гости в Тунизийския залив.
Все си мислех, че в България незаконните сметища и торбичките са твърде много - но тук целия път осеян с тях.
А в Жасмин Хамамет е друго. Подредено като за туристи