СИДИ БУ САИД –
ТУНИСКОТО СИНЬО-БЯЛО ВИДЕНИЕ
В северната част на Тунис, на 20-тина километра от едноименната столица, на 126 м над южния бряг на Средиземно море, е кацнало малко, очарователно село, наречено Сиди Бу Саид. Със своите 6-7 хиляди жители, с уникална архитектура и атмосфера, то е сред на най-красивите малки селища в света. През 2024 г английският уебсайт Time Out и медията Seasia Stats го класират на трето място в списък от 16 подобни малки прелестни местообитания. Изпреварен е само от германския град Ротенбург об дер Таубер и индозенийския Уай Ребо и той е единственият арабски и африкански град, намерил място в тази престижна класация.
Селището възниква по време на финикийците върху хълма Джебел ел Манар на южния бряг на Средиземно море, на който от векове има крепостни руини, военно укрепление и морски фар. Първото му название Рас Картаген, по-късно преминало в Джебел ел Манар. Но в края на 12-ти век край него остават в мавзолей за вечни времена тленните останки на 77-годишния арабски религиозен учен и един от най-известните суфии в Тунис Абу Саид ибн Халеф ибн Яхия Ал-Тамими Ал-Баджи. Две десетилетия преди това ученият, към когото всички се обръщат с почтителното сиди/господарю/, създава наблизо религиозно светилище за медитация, за молитви и разпространение на суфизъм. Суфизмът е мистично движение в исляма, което се сочи и като едно от трите нива на мюсюлманската религия. Най-общо казано, наричат го "наука за пречистването, наука за етиката, наука за поведението или наука за тези, които пътуват към Бога". В знак на преклонение към Сиди Абу Саид, през 1893 г жителите прекръстват селището си на името на престижния мистик.
Интересът към мястото започва след 18-ти век, когато богати туниски фамилии по време на османското владичество си построяват тук красиви резиденции. Но то става особено популярно малко по-късно. Барон Родолф д'Ерланже – космополитна личност, художник и музиколог, който пребивава в Тунис, за да изследва арабската и североафриканска музика /в частност и тунизийската/, се заселва през 1912 г в Сиди Бу Саид. Той въвежда в селището масово белите фасади с оцветени в синьо балкони, лоджии, врати, прозорци, капандури. Този стил, символ на красота и спокойствие, става задължителен елемент на строителството със специален декрет от 1915 г и така селището се превръща в първия защитен обект в света. И днес характерната окраска преобладава в това миниатюрно, слънчево, гостоприемно архитектурно бижу. Някои оприличават Сиди Бу Саид на гръцкия остров Санторини. Други - на френския курорт Сен Тропе.
Синьо-бялото сияние и смесицата от арабско и ислямско традиционно строителство, наложено в годините, привлича за кратко или за по-дълго време тук популярни световноизвестни личности и всякакви творци и интелектуалци: художници, музиканти, писатели, поети, историци, меценати… Като швейцареца Паул Клее, французите Анри Матис, Гюстав-Анри Жосо, Луи Моайе и Симон дьо Бовоар, германецът Аугуст Маке, певецът Майкъл Джексън и др. Немалко тунизийски художници също намират творческо вдъхновение на живописния хълм. Дом е имал носителят на Нобелова награда Андре Жид. Да се наслдят на неговата красота и чар и "чист въздух", тук са се отбивали дори президенти и крале от цял свят.. .
Сега Сиди Бу Саид е много търсена туристическа атракция в Тунис. Малки, тесни улички със сувенирни магазинчета и открити сергии, цветисти кафенета под прохладни сенки, традиционни ресторантчета, занаятчийски работилници за ръчно изработени предмети, ярко разцъфтели средиземноморски растения, обвиващи кокетните фасади, прекрасни морски гледки към останките на великия Картаген и към Туниския залив, привличат всяка година тук хиляди посетители от цял свят и от всяка възраст. Селището продължава да развива богат културен живот, да съхранява своята духовна идентичност, да пази и поддържа исторически и религиозн паметници. В Сиди Бу Саид има 500 гробници и светилища. Има интересни музеи и училище по живопис/ École de Tunis/. Запазени и открити за посещение са традиционни къщи и дворци, строени през периодите на различните владения, а дворецът на благодетеля на селото барон д’Ерланж - Енеджма Езахра/или Nejma Ezohara/ съвсем естествено се е превърнал в първата музейна инстнитуция на Тунис. В него се помещава Център за арабска и средиземноморска музика, където се провеждат редица музикални събития, песенни и танцови концерти, извлечени от суфийското и арабското наследство, срещи, отбелязващи богатите традиции на двореца…Тук има учебен и изследователски център, работилница за изработка на цигулки, изложбени зали. Поаказана е най-пълната колекция в Тунис от всякакви тунизийски музикални инструменти.
Още преди 105 години селището извършва съответните юридически дейности, за да опази и защити автентичността, духовното, архитектурното и културното си своеобразие. Властите в Тунис уверено представиха в началото на 2025 г неговата кандидатура за включването под закрилата на ЮНЕСКО и тя влезе в предварителния списък за одобрение. Почти година остава от сигурното престижно положително решение. Очаква се великолепното туниско небесно-морско видение – Сиди Бу Саид, да бъде вписано в Списъка на световното наследство към ЮНЕСКО през втората половина на 2026 г. Така туниският актив в този Списък ще стане 9 обекта.
Долу сувенири, горе - кафенце...
Калдаръм, колорит и история
Местни и туристи в цветова симбиоза
Тези издадени ерекери, затворени плътно или полуоткрити с красиви дървени сводове, панели и решетки, се наричат мушарабии и са харктерен елемент на ислямската архитектура
Вратите в Тунис са изработени с очарователни традиционни дърворезби и декорации и
са обковани със символен обков
са обковани със символен обков
Тази врата сигурно разказва цяла история, но може да я "прочете" само този, който разбира
Селото е изпъстрено с частни по-малки или по-големи галерии. Това е входът към една такава
Отвътре самата галерия е същинско произведение на изкуството
Този художник среща ценителите със своите творби направо на тротоара
В арабските страни е много разпространено отглеждането и опитомяването на соколи, които служат за лов
Но тук, на улицата, птиците се използват от туристите да си правят снимки с тях
Все пак в синьо-бялото прекрасно село Сиди Абу Саид не липсват и врати в друга окраска
Това е джамията Ал-Гуфран. Смесица от ислямска архитектура и средиземноморски чар
Това е джамията Сиди Бу Саид - главната джамия в селото. Освен духовна, тя е и културна институция, която често става домакин на местни събития и събирания
Снимката е на фотографа Мурад Бен Абдала
Снимката е на фотографа Мурад Бен Абдала
В Тунис правят впечатление интересни скулптури в средата на кръгови движения. Това е едно кръгово, близо до Сиди Абу Саид. Дали случайно върху тази Х-конструкция е "качнало" земното кълбо? Може би е там, за да подскаже, че през усилния туристически сезон и по време на празниците, в селището се стичат по 100 000 посетители на ден
Препоръчани коментари
Няма текущи коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега