Четири седмици с кемпер из Мароко

Щеше ми се преди да тръгнем за Мароко, някой да ми беше казал как да се подготвя за това пътуване и какво да очаквам. Затова се опитвам тук да събера на едно място някои практически съвети, които да са от полза на пътуващите с кемпер (а може би не само на тях).

Сигурност

Вероятно първият въпрос, който си задава всеки, преди да поеме с кемпер за Мароко, е "Безопасно ли е?". Мароко е доста полицейска страна, което от егоистичната гледна точка на чужденеца е много удобно - битовата престъпност е ниска, на входа и изхода на всеки град има полицейски пропусквателни пунктове, а присъствието на въоръжени войници и полицаи навсякъде внушава респект. Освен това туризмът е съществено перо в икономиката на страната, така че посегателствата срещу туристи по всяка вероятност се наказват строго. В такъв смисъл при спазването на известни ограничения, наложени от здравия разум, рискът от тежки престъпления като грабежи или убийства е минимализиран. Вероятността от джебчийски посегателства не е за пренебрегване, особено по многолюдните места, но не сме попадали в неприятни ситуации.

Подготовка на кемпера

В Мароко на практика можете да се сдобиете с всичко, което ви трябва за поддръжката на кемпера, плюс монтьорски и ремонтни услуги на сравнително ниски цени или поне не по-скъпо от България. Много французи изкарват по 3 и повече месеца в Мароко  с кемперите си, а някои ги държат там през цялото време – видяхме такива бракми, каквито в Европа никъде няма. Мароканските монтьори изглежда си разбират от работата, защото имаше места, където пред работилниците седяха по 5-6 кемпера и чакаха ред било за подмяна на нещо, било за боядисване. Така че преди пътуването приведете кемпера си в прилично състояние, но не изпадайте в паника, ако нещо се повреди. Единственото, което бихме препоръчали, е да заредите газ за хладилника, котлоните и бойлера в достатъчно количество за времето, което сте предвидили за Мароко – там НЕ пълнят газови бутилки, правят само замяна на бутилки по техен стандарт. Разбира се, можете да купите тяхна бутилка и да влезете в техния оборот, но това е допълнително усложнение. Имайте предвид, че и във Франция и Испания трудно се намира бензиностанция, на която да пълнят бутилки, че и да имат подходящите накрайници точно за вашата.

Храна

Пътуването с кемпер не изключва насладата от местната кухня, но предполага повече домашно приготвяне на храната, отколкото при обикалянето с раница на гръб. Мароко предлага голямо разнообразие от евтини плодове, зеленчуци и подправки – на половина, че и на една трета от цената на европейските – което значително облекчава задачата с готвенето и осигурява разнообразие. При това цените на пазарите и във веригите магазини са на практика едни същи. Трябва известно време, за да свикнеш с опаковането в хартиени торби или пликове от нетъкан текстил, както и с идеята, че повечето неща – включително и хлябът – вероятно са опипани от предишния клиент, но за месец време нямахме нито един инцидент от храносмилателен порядък. Месото е на български цени, има всякакво, с изключение на свинско, и обикновено се предлага в месарници, където ти режат каквото и колкото поискаш.

Вода

Чужденците обикновено пият бутилирана вода, намира се за по 80-90 евроцента за 5 литра. Ние пълнехме бутилки с чешмяна вода от източници, които ни изглеждаха чисти и за които местните твърдяха, че е добра за пиене, макар и да правеха уговорката „добра за мароканци, за вас - не“. С тази вода готвехме, правехме кафе и чай, но не я пиехме направо. Не сме имали проблеми. За миене и къпане пълнехме резервоара от бензиностанциите и автомивките и никъде не са ни отказвали – дори в пустинята.

Облекло

Времето през март и началото на април е изненадващо хладно – обикновено има нужда от пуловер, че и от връхна дреха. Топли завивки също са нужни. Когато напече слънце, особено в пустинята, става горещо – 30 градуса и нагоре – така че ви трябват и леки дрехи, по-добре с дълъг ръкав заради силното слънце. Къси панталонки и потници при дамите няма да им докарат замерване с камъни, но могат да предизвикат нежелан интерес. Общо взето, можете да обличате каквото ви е на сърце, но някои неща наистина не се вписват в контекста. Голям лек шал е почти задължителен атрибут на пътешественика – и за защита от слънце, вятър или студ, и за покриване на глава, ръце, рамене или колене, където етикетът го изисква, и за предпазване от натрапчивите предложения на продавачите на шалове.

Горива

За месеца, през който бяхме в Мароко, цените на горивата се покачиха с 5%, но все пак си останаха значително по-ниски, отколкото в Европа – около 90 евроцента за литър дизел и около 1 евро за бензин. Бензиностанции има навсякъде по основните пътища, но на много малките пътчета може да минеш десетки километри, без да има къде да заредиш.

Пътища

Магистралите са добри, вземаш си билетче на влизане, плащаш на излизане в зависимост от разстоянието, като цената на километър пада с увеличаване на разстоянието, което минаваш, преди да напуснеш магистралата. Основните пътища са съотносими по качество с българските, така че няма да бъдете много изненадани. В южната част на страната асфалтът има отгоре посипка от дребни камъчета, за да не се размеква от слънцето, така че тресе повече и „яде“ гуми в по-голяма степен. Малките пътчета са извън всякакъв стандарт като ширина, покритие или наклон, но пък по тях се стига до по-диви и интересни места. По основните пътища има достатъчно указателни табели с надписи на арабски и френски. Някъде има и на берберски, което не ни върши много работа, но пък е любопитно заради симпатичната берберска писменост. По малките пътища не липсват табели, но понякога се налага да се ориентираш и с питане.

Карта

Ако можете да се снабдите предварително с карта, направете го – в Мароко карта на страната можете да намерите само в туристическите центрове, на цена от 18 до 25 лв. Ползването на GPS помага, но най-добрите идеи за маршрути идват, когато разгърнеш голямата хартиена карта и цялата страна е пред очите ти.

Нощувки

Повечето кемпери нощуват на регламентирани места – къмпинги или охраняеми паркинги. Цените са от 5-6 евро за самата нощувка, като екстрите като ток, баня, пералня или басейн обикновено се плащат допълнително. Ние предпочитахме нощувките „на диво“, като избирахме места, където няма много хора, особено деца, но не е и съвсем усамотено. Понякога си имахме за компания друг кемпер, предпочел свободата пред сигурността. Не сме имали неприятни срещи със зложелателни хора.

Паркиране

За разлика от строгите регулации в Европа, в Мароко можеш да отбиеш и спреш почти навсякъде. Друг е въпросът дали можеш да оставиш кемпера без надзор – при толкова много бедни или просто любопитни хора той е твърде съблазнителен обект. Обикновено го оставяхме под надзора на някой от хилядите самоназначили се пазачи на паркинги – стандартната цена е 5 дирхама (около левче) за неопределено дълъг период от време – всяко друго предложение обикновено е опит за изнудване и лесно се предотвратява с твърдо отстояване на 5-те дирхама при първоначалния пазарлък. Понякога се редувахме за разходките – така единият си почива и пази, другият има лично време из града – после се сменяме. В такива случаи не сме забелязвали нежелано внимание към кемпера.

Снимки

Мароко е изключително благодатна страна за снимки на пейзажи или архитектура с огромното разнообразие от природни дадености и култури. Хората в Мароко обаче не обичат да бъдат снимани. Когато забележат, че насочвате фотоапарат или телефон към тях, жените обикновено се обръщат с гръб или покриват лица, мъжете размахват пръст и викат „No photo!“. Могат и да ви вдигнат сериозен скандал, ако не се съобразите с нежеланието им за снимки и са в правото си. В малкото случаи, когато някой е съгласен да бъде сниман отблизо, той обикновено очаква да му платите за това и активно си иска парите. Улични изпълнители, просяци, атрактивно облечени хора – всички те очакват заплащане за снимането. В някои случаи ви искат пари и за снимки на интересни обекти, но там по-лесно можете да пренебрегнете претенциите. Колкото по-туристическо е мястото, толкова по-агресивно ви искат пари.

Пазарене

Пазаренето е част от културата на пазаруване в Мароко и местните го правят с голямо удоволствие от самия процес. Можете да спечелите уважението им, ако проявявате страст и вдъхновение в тази област. Не навсякъде обаче е уместно да се пазарите - цените на бензиностанциите, в супермаркетите и за наша изненада - на някои места в къмпингите са фиксирани. Някои търговци от самото начало обявяват, че цената не подлежи на пазарене, но при тях е скучно да се пазарува. 🙂 На някои места, особено в дълбоката провинция, са съгласни на бартер - стоки срещу дрехи или обувки - така че някои чужденци носят нови тениски за размяна. 

Подаръци

На много места децата стоят отстрани на пътя и махат на минаващите коли в очакване да получат някакъв подарък. Някои чужденци им дават бонбони или моливи и химикалки. Ние не сме го правили, защото не виждаме смисъл да насърчаваме просията, но ако не можете да устоите на детските молби и усмивки, пригответе си дребни подаръчета в големи количества.

Сувенири

Цените на сувенирите в туристическите магазини са приблизително едни и същи в различните краища на страната. По-голям избор и по-добри цени можете да намерите в регионите, където се произвежда или добива местният продукт: минерали - в прохода Тичка, фосили - в кариерите около Мерзуга, кожени изделия - във Фес, арганово масло - между Сафи и Казабланка, керамични изделия - в Сафи, берберски килими и шафран - в Антиатлас, трюфели - в околностите на Мекнес.

Ако искате да разгледате повече снимки и да научите повече подробности за приключенията с кемпер из Атласките планини и Сахара, по Атлантическото крайбрежие и в Маракеш, Фес, Шефшауен и още десетки популярни и малко познати места, можете да посетите блога на Цвета: https://otsvetanatsveta.blogspot.com/