Водопадите Виктория - кратко и пълноценно пътешествие през март

Мечтано и вълнуващо пътешествие, което дори не вярвах, че ще видя някога. Ами, получи се, при това  страхотно!

Още откакто @Dian преди години беше споделил снимки от залез на река Замбези, много ми се искаше и аз някога да видя тази красота със собствените си очи. В края на миналата година мечтата стана план, а планът стана реалност в началото на март. Билетите закупих в началото на февруари, като летяхме от София до Париж с България еър, от Париж до Йоханесбург с Еър франс и от там до Ливингстън, Замбия, с Еър линк. България еър ни подарих мартенички, за Еър франс нищо хубаво не мога да кажа, а за Еър линк, южноафриканска компания, мога само хубави неща да споделя. Март не е най-препоръчваният период, но след като @домосед каза, че е добре, а Диан беше ходил по същото време, не се колебах повече.

Водопадът, или групата от водопади, са кръстени на Кралица Виктория от Дейвид Ливингстън, шотландски мисионер, и са едни от най-големите, а според някои изчисления - най-големите в света. 

Две са възможностите за пътуване до водопадите – до гр. Ливингстън, Замбия и до гр. Виктория фолс, Зимбабве. Тъй като нямаме нужда от виза за Замбия, а за Зимбабве такава ни трябва, избрах да летим до Ливингстън. Оказа се правилният избор, тъй като там е по-спокойно, не ти досаждат търговци, а и някак хората са страшно симпатични и гостоприемни.
Летището е мъничко и бързо минахме проверките на паспортите. Бяхме само с ръчен багаж, та се отправихме към изхода, където ни чакаше осигурен от хотела трансфер. Цената е 10$ на човек. Нямам обяснение защо се плаща на брой хора. Пътувахме 10-15 минути и се озовахме в хотела. Бях се спряла на Victoria Falls Waterfront, заради местоположението му на брега на река Замбези и не сбърках, нищо че цената му не отговаряше на условията. Хотелската територия е голяма, като има двуетажни сгради, едноетажни с гледка към градина, каквато беше нашата, и палатки. Пред нашата къщичка имаше столчета, леглата бяха удобни и беше умерено чисто. Най-хубавото, освен че нямаше много хора по това време на годината, е че ресторантът е на брега на реката и е чудесно място за съзерцаване на залези, пръски от водопада и борба с крадливи маймуни. Персоналът е винаги нащрек, въоръжен с прашки, с които обстрелва изключително бързите и пъргави крадли на храна.

Храната не е скъпа, нещо като предишните наши цени по заведенията. Първата вечер хапнахме  любимите ми банички с кайма – самоса и на картофки с дърпано свинско, а на втората си взехме микс от мръвки, но не бяха нещо уау. Закуската също беше посредствена.

Реално първия ден само поспахме след като пристигнахме, и вечеряхме, гледахме залеза. На другата сутрин се отправихме към водопада, като на рецепцията на организираха такси, при това двупосочно. Оставя ни на входа, разбираме се след колко време да дойде да ни вземе обратно, и ни взима. Цената в едната посока беше 6$. На входа се плаща такса от 20$ и тръгваш да разглеждаш изумителните красоти под грохота и пръските на водопада. Има участъци, на които ставаш сериозно изпръскан. Дъждобранът е удачен или много тънки дрехи. Ако нямате дъждобран, такъв може да се наеме на входа или дори вътре по пътеките. Хората са много дружелюбни и поздравяват винаги.

Много туристи бяха с местен водач – необяснимо за мен. Няма нужда от такъв човек. Имахме късмет и грееше слънце, което донесе много дъги и радост за нас.  Прочетох, че при пълнолуние има рядко явление – дъга с обратно подредени цветове, за каквото не бях чувала. 

Тъй като приключихме преди часа, в който се уговорихме с шофьора, когато излязохме от парка седнахме в едно кафене срещу входа да пийнем нещо разхладително, като бяхме добре изсъхнали с оглед температурата на въздуха. То беше оградено изцяло с решетки, заради обитаващите съседното дърво множество павиани, наричани още бабуни. Почти навсякъде може да се плаща с банкова карта, което улеснява изцяло животът. В брой се приемат долари безпроблемно и местната валута, разбира се, но ние нямахме от нея. Видяхме я поне – едни парцаливи банкноти бяха.

Шофьорът дойде навреме, разбрахме се с него за утрешния превоз до Зимбабве, където щяхме да останем 2 нощувки, починахме си и отидохме на залезния ресторант, където съзерцавахме Замбези и корабчетата по нея.

Сутринта шофьорът ни взе срещи 30$ общо от хотела в Ливингстън до хотела във Виктория Фолс, Зимбабве, откара ни на моста, където е граничната зона между двете държави, и след като излязохме от Замбия документално ни предаде на друг негов зимбабвски колега. За Зимбабве ни трябват визи, които се заплащат на място на граничния пункт – 35$ еднократната, 45$ двукратната и 55$ многократната. Много писане отне на един доста бърз служител, на когото платихме в брой, но мисля, че може и с карта. Ние взехме двукратни визи, тъй като ни предстоеше на другия ден пътуване до Ботсвана.

Шофьорът ни закара до хотела ни в град Виктория Фолс – N1 hotel & campsite, повъртя се в очакване на бакшиш, но някакси 5-минутно му шофиране не заслужаваше подобно нещо. Хотелът е с идеална локация, бюджетен е и ни свърши чудесна работа. След като се настанихме дойдоха да ни вземат от фирмата, която се занимава с полети с хеликоптер над водопада, чийто координати ни даде @Яничка. Имах много любезно и безценно съдействие от магеланци, на които благодаря за всичко и които ми дадоха спокойствие.

Цената на 15-минутен полет с включен трансфер от хотела до площадката за излитане, която е след природен парк, е 140$ на човек. Заслужава си напълно. Организацията беше чудесна и самият полет си заслужаваше на 100%. Пилотите не бяха местни, а двойката, с която се случихме бяха приятно немско пенсионерско семейство, което обикаляше Африка вече 4-та седмица. Милите се шокираха, че ние сме само за 5 дни.

След приятния полет отидохме пеша до входа на водопада, като вървяхме около 400 м. под жаркото слънце и напиращите да ни продадат някой сувенир търговци със странни имена -  Knowledge, Faith и т.н. Нямам представа доколко тези имена са истински, но имах визитка на един шофьор с такова име на нея.

Входът на водопада от страна на Зимбабве е 50$, но перспективата е друга и си заслужава да се види от двете страни. Тук се върви по-дълго, пък има повече алеи без гледки, но пък когато се разкрият такива са страхотни.

И в Замбия, и в Зимбабве в природния парк, където е водопада, има паметници на Ливингстън.

В парка, близо до входа му, има кафене, в което отпочинахме малко, преди да продължим разходката си вътре. След като видяхме всичко възможно се отправихме обратно пеша към хотела, гладни, но уморени да излизаме и си останахме да почиваме в хотела.

На другата сутрин имахме организиран тур до Ботсвана, където да направим комби сафари в парк Чобе и по едноименната река. Цената на частното сафари с включен едночасовия трансфер от хотела до границата беше 200$ човек. Ако беше споделено, щеше да е по-малко, но ние избрахме след много колебания и известни вътрешни борби този вариант. Координати ни даде отново @Яничка, която пък ги беше взела предната година от @Tedy и така си беше пълна магеланска взаимопомощ. Техният човек обаче беше сменил фирмата, но пък ми даде контакт на друг негов колега. Взеха ни навреме рано сутринта и потеглихме към Ботсвана. На границата ни чакаше представителят на фирмата, а шофьорът, който ни докара остана да виси и да ни чака да си дойдем цял ден. С ботсванецът в приятната му климатизирана кола се отправихме към граничния пункт, където за наш късмет минахме много бързо. От визи отново нямаме нужда.

След като преминахме в новата държава и след кратко пътуване стигнахме на входа на природен парк Чобе. Там заплатихме стойността на сафарито, качихме се в джип и се запознахме с нашия много приятен млад водач, който говореше чудесен английски.

С него ни предстоеше сафари в парка и в последствие по реката. Минахме 50 метра от входа и изведнъж лъвици и юноши лъвчета на водопой. Каква красота, която пък мина парадно покрай мене да се оттегли на сянка. Прекрасни създания.

Сафарито в парка трябваше да е около 3 часа, но реално беше по-дълго. Много беше приятно. Имаше малко други коли и времето беше много хубаво. Направихме и малка почивка, на която момчето ни изненада безкрайно, защото ни пусна на телефона си Азиз, след като разбра, че сме от България. Шок и много смях!

След приятната усмихната разходка из парка, където видяхме слончета, бизони, импали, жирафи и т.н., продължихме към разходка с лодка по реката, която също се оказа много хубава. На отсрещния бряг е разположена Намибия и видяхме луксозни наколни къщички от нейната страна. Нас малко ни поваля дъжд, но имахме подготвени от усмихнатия ни водач дъждобрани, а и покрив на лодката, та не сме страдали. Беше и краткотраен и просто си преваля.

От лодката видяхме много хипопотами – и пасящи, и плуващи. Видяхме къпещи се слонове, което е невероятна гледка, защото те се забавляват и закачат. Втори път виждам такова нещо и е просто изумително и незабравимо.

По вода на нас ни е винаги приятно, та и тези три часа минаха бързо. Бяхме само закусили рано и бяхме доста гладни. Оставихме бакшиш на момчето и продължихме по пътя си на обратно. Взех координатите на шофьора ни, реално за всеки случай, защото се бяхме разбрали с замбиеца, който ни докара с неговия колега до Зимбабве, да ни върнат по същия начин. Минахме бързо проверките и се прибрахме в хотела, където пък прочетох съобщение от последния ни предстоящ хотел в Замбия, че предлагат безплатен трансфер от границата със Зимбабве. Зарадвах се, извиних се на нашия първи шофьор и се свързах с последния, който да ни закара на следващата сутрин до въпросната граница.

Отидохме да вечеря в много близко находящия се ресторант The three monkey, където ядохме разкошно телешко. Цените не са много приятни, но разумни. Храната и обслужването бяха чудесни.

На другата сутрин шофьорът дойде навреме и за 10$ ни закара да моста, предаде на друг шофьор за 5$, който пък ни прекара по моста. Последва задушевна опашка на имиграционното гише за влизане в Замбия и търсене на колата, която ще ни вземе до хотела за без пари. Тя за съжаление закъсняваше, но любезни стоящи и чакащи клиенти таксиметрови шофьори ни заведоха на сянка и дори един от тях по своя воля и предложение любезно се обади до хотела, за да им каже как си висим там. В този момент се появи минибус с логото на хотела и най-после, след многократни благодарности към шофьорите на таксита за грижата им, се отправихме към New Fairmount Hotel and Casino. Там също срещнахме поредните страшно приятни и услужливи хора. Толкова услужливи, че чак ни ъпгрейдваха в по-голяма стая, поканиха ни на безплатна вечеря и дори звъняха да питат от ресторанта дали всичко е ок, защото не сме отишли да хапнем. А ние просто бяхме много изморени и загубили апетит. Хотелът беше приятен и имахме и безплатен шатъл до летището на другия ден.

Отпочинахме малко и излязохме навън на главната улица да си търсим такси до Royal Livingstone hotel, където имахме резервация за обяд в ресторант Kubu след горещата препоръка на @Branko. Избрахме да е по обяд, а не вечерта, въпреки отзивите за впечатляващ залез, за да видим по-добре свободноразхождащите се животни там.  Заоглеждахме се за таксита, като предварително знаехме от приятната дама на рецепцията на нашия хотел. Разни коли бибиткаха, но точно таксита не видяхме, докато не се приближи една кола, в която седеше шофьор и пътничка. Колата се оказа споделено такси, със напукано предно стъкло, но се престрашихме и се качихме, защото беше много горещи и не ни се седеше повече на улицата. Входът на Royal Livingstone е близо до границата със Зимбабве и до водопада, като има много проверки и бариери. Гледаха ни с недоумение в тази бракма да влизаме на територията на луксозния комплекс, където нощувките започваха от 1000$ на нощ, но все пак ни допуснаха. Човечецът предложи и да му се обадим да ни вземе на връщане, но отклонихме поканата.

Комплексът е много красив, както споменах много скъп, и основната причина да отидем там бяха разхождащите се зебри и жирафи. Обядът беше вкусен, умерено скъп, а спрямо нашите цени по заведенията направо евтин. Платихме нещо като 50$. Сервитьорката през цялото време ни наблюдаваше, но достатъчно далече да не ни притеснява и достатъчно внимателно, че ако имаме нужда от нещо веднага да откликне. Територията на хотела е голяма с двуетажни къщи на брега на река Замбези. Разходихме се в едната посока, където видяхме доста зебри, поснимахме се и тръгнахме да търсим жирафите.

По пътя ни срещна служител с голф-количка, с която разкарва миропомазаните гости да не се мъчат да ходят. Любезно ни предложи да ни закара и ние се метнахме. Човекът направо ни заведе там, където жирафите се хранят и имахме удоволствието да се включим и ние. Има пет жирафа в комплекса, като служителят, който ги храни ни ни предупреди да внимаваме като се нахранят, защото като свърши храната ритали. И него го ритали за моя изненада. Слава богу не станахме жертви на жирафски ритници, а само се радвахме на неочакваната привилегия да ги похраним.

След това поседяхме на брега на реката известно време, необезпокоявани и после се отправихме към изхода, където ни поръчаха такси за 10$ до музея в града, близко да хотела и до супермаркет, където минахме да си купим вода и нещо за джвъчкане за утрешния полет.

На следващата сутрин се отправихме с безплатния трансфер, осигурен от хотела, до  симпатичното летище, откъдето си тръгнахме на дългия път към дома.

Това пътуване ни даде много хубави емоции и ни дари с прекрасни спомени. Организацията му беше много лесна благодарение на любими магеланци и на написаното във форума!