Намибийски приключения от Виндхук до пустинята Намиб и обратно

Първо, искам да изразя благодарността си към някои магеланци, че изобщо стигнах до Намибия! Благодарение на chandni намерих тази супер самолетна оферта Лисабон-Виндхук-Лисабон, още веднъж, огромно благодаря! А, разказите и снимките на FlyTraveler, домосед и Теди ме въодушевиха и убедиха, че трябва да стигна и аз Африка!

Благодарение на домосед научих и такива полезни думи като музунгу, сандаунър, музунгу мемсахиб и т.н. Благодаря ви, магелански амигос!

И така на 1 януари в 5 следобед долетях във Виндхук! Международното им летище Хосеа Кутако прилича на селска автогара, малко е и граничните служители работят бавничко. Трябва да се попълва митническа декларация и на влизане и на излизане от страната. След около час вече бях на изхода. Нямах уреден транспорт, но имаше двама таксиджии и един от тях ми пусна оферта да ме закара до хотела с цял микробус за 400 намибийски долара или около 27 евро. Навих се и потеглихме. Бях резервирал в Arebbusch Travel Lodge. Това се оказа цяло курортно селце с къщички, места за къмпингуване и т/нар. луксозни палатки, нещо като брезентови бараки, вътре с климатик, огромна баня и барбекю отпред. Резервирах си една такава за една нощ, като идеята беше на другия ден да ме вземат от Wild Dog Safaris и да ида на тридневно сафари до пустинята Намиб, а след това да се върна пак Arebbusch на 4 януари следобед и да имам 2 нощувки като идеята беше на 5 януари да направя два бързи тура - един тричасов на самия град Виндхук и един до една ферма - Düsternbrook където можех да видя малко леопаради и гепарди, т.нар. Cats Unlimited Tour и пак резервирах с Wild Dog Safaris. А, на 6 януари имах в 3.30 обратен полет.

Много ми хареса Arebbusch, като малко курортно селце е, много спокойно и красиво, с невероятно добър ресторант на разумни цени.

Само че ресторантът не работеше на първи януари и се наложи да вечерям в близката бензиностанция, където имаше и пицария. Там пробвах първата си намибийска пица, която се оказа с царевица, много майонеза и кашкавал и доста вкусна!

Като по план ме взеха на 2 януари сутринта от Wild Dog Safaris и ме закараха с микробус до офиса им във Виндхук, където вече чакаше весела и шумна група за да тръгнем по този маршрут http://www.wilddog-safaris.com/safaris/sossusvlei/

с камион за сафари Toyota Dyna. Турът включваше две нощувки на палатка близо в лагер близо до каньона Сесрием, обяд и вечеря на първия ден, закуска обяд и вечеря на втория ден и закуска и обяд на последния трети ден. Трябваше да се насладим на залеза на върха на дюната Едем, а на втория ден да посрещнем изгрева на дюна 45, а после да идем и до Big Daddy, Sossusvlei и да посрещнем залеза на каньона Сесрием.

Бяхме 14 души на средна възраст около 37-8 години. Германците преобладаваха - 4 плюс една австрийска двойка, една румънска двойка от Трансилвания, испано-полска двойка от Англия, двама възрастни братя корейци, една възрастна японка и аз. Гидът ни беше местен черен намибиец Сам - с невероятно чувство за хумор и асистентът му беше друг намибиец Джоб - също много дружелюбен човек и супер готвач! Още преди да тръгнем се изявих, благодарение на това, че чета внимателно домосед. Нашият гид Сам попита дали знаем какво е сандаунър и се оказа, че само аз знам, че това е питие, което се пие докато се наслаждаваш на залеза! Наздраве домосед и всички останали магеланци запътили се към Африка! Докато се правя на любезен, всички заеха добрите стратегически места и за мен остана най-задният ред, където седнах между японката Тазуко и един млад учител по физическо от Бремен - Марк. Към нас се присъедини и австриецът Матиас, също с чудесно чувство за хумор.

Намибия се оказа доста по-ниско развита страна от Южна Африка. За разлика от Южна Африка, извън Виндхук нормалният път изчезва и ако се кара с по-висока скорост ви очаква яко друсане. Спряхме за малко в градчето Рехобот да видим историята на общноста Бастър - произлезли от смесени бракове между местни черни племена и германци и след това се насочихме към саваната. А, камионът друсаше яко, особено нас на последния ред. Даже след поредното удряне на тавана с глава, австриецът ме попита с изтънен глас - how are you, Chris? На това аз отговорих ухилено с - кохонес, капут, я? Сам също ни развеселяваше като ни питаше след всяка по-голяма дупка по пътя дали ни харесва безплатният африкански масаж.

По някое време спряхме за обяд, който не беше кой знае какво, просто сандвичи, салата и ябълка за десерт.

Но, за сметка на това вечерчта беше отлична и вкл. намибийско барбекю с наденици от орикс и говежди пържоли.

По пътя видяхме много интересни пейзажи. А, залезът от дюната Елем със сандаунър в ръка, както и двете антилопи си струваха всяка крачка към върха на дюната!

Невероятно просто! Накефих се максимално!

По време на вечеря Сам ни каза, че трябва да станем в 4.30 на другия ден, за да стигнем в 5 на дюна 45, за да можем да се насладим на изгрева. Опънахме палатките, аз се оказах в една палатка с германчето Марк. Бях толкова развълнуван, че не спах много и в 3.45 вече бях на крак! Катерихме се около 30 минути до върха на дюна 45, но усилието отново си струваше! Невероятно красива гледка на околността и на самия изгрев!

Едва след това закусихме и после се отправихме към мъртвата долина Sossusvlei и Big Daddy! Друго впечатляващо място!

А, вечерта отидохме и до каньона Сесрием, където отново се насладихме на красив залез. Но, самият каньон не ме впечатли кой знае колко честно казано. Звездното небе, обаче беше супер! И небето в пустинята Намиб по принцип е толкова красиво и наситено синьо, без нито един облак!

Уж това беше дъждовният сезон, а всеки ден беше поне 35 градуса. Изпих доста вода за два дни, както и разни местни лимонади. В самия лагер имаше бар и магазин, така че това не беше проблем.

На връщане, на третия ден минахме през Solitaire, където хапнахме много вкусен ябълков сладкиш - apple crumble.

Освен това на около 90 км от Виндхук видяхме и жирафи от камиона.

Не пропуснах да си поговоря, разбира се и с моите спътници. Тазуко-сан ме научи как се казва на японски - помогнете, помогнете, аз съм глупав чужденец. Таскете, таскете, уаташи уа бакана гайджин дес. Това със сигурност ще ми бъде полезно в Япония като се загибя накъде. Всеки ден поздравявах сутрин Тазуко с Охайо гозаимас, Тазуко-сан! Испанецът беше много радостен, че може да поговори с някого на испански, защото от няколко години живее в Лондон и аз нямах нищо против, разбира се. Само с корейците комуникацията беше трудна, че те горките знаеха буквално няколко думи на английски. На въпроса ми, хареса ли Ви пустинята, мистър Лий? Отговорът беше - аз пия само спрайт.   Гидът ни Сам постоянно се шегуваше с корейците. Е, докато се качвахме към върха на Big Daddy успях да накарам корейците да пеят Гангнам стайл, после румънците се включиха с Нума нума лей, а аз запях с германците заедно Die Fliegerlied - любимата детска немска песен на дъщеря ми.

Като цяло много ми хареса това кратко сафари в Намибия, но на третия ден това друсане почна да ми писва и мисля, че определено повече от 1-2 дни още или 4-5 дни общо не бих издържал, така че се радвам, че взех кратък тридневен тур и се радвам, че не отидох на по-дълъг тур. Определено предпочитам комфорта и не съм във възторг от спартански условия и черни прашни пътища в Третия свят. Намибия е страна, която може да се посети веднъж, но аз лично не смятам да се връщам там.

Опитът ми във Виндхук само потвърди тези ми мисли. На 4 вечерта вече бях обратно в хотела Аребуш и пробвах местния им ресторант. Взех си меню на деня за вечеря, което се оказа огромно плато с огромен шницел от орикс! Най-вкусният шницел, който някога съм пробвал!

Най-любопитният ден се оказа 5 януари. Тогава трябваше да имам два бързи тура, какт овече писах. И така, в 9 дойде с кола да ме вземе гидът, който щеше да ме разхожда из Виндхук и фермата за големи котки. Гидът беше местно негърче. Казваше се Фернандо, но не говореше испански и имаше вид на холандската футболна звезда от 90е години Рууд Гулит.

От Wild Dog Safaris ми казаха, че Фернандо ще ме вземе от хотела сутринта, ще ми направи тричасов тур до 12, пак ще ме върне в хотела и после пак ще ме вземе за да идем до фермата Düsternbrook за Cats Unlimited тур, който започва в 3.30. Но, Фернандо ме попита дали не искам вместо да губим време, да направим градският тур, да хапнем и после да идем направо във фермата с леопарди и гепарди за втория тур. Съгласих се с идеята, защото мислех, че той знае какво прави, но всъщност се оказа, че Фернандо изобщо не знае къде се намира и какво говори, завършен идиот просто! Турът ми се оказа пълна пародия!

Стартирахме с Националния музей на Намибия. Посещението е безплатно и аз се оказах буквално единственият посетител там ако не броим Фернандо! Самият музей е строен от севернокрейци и това е видно. Вижте паметника на входа.

А, Фернандо се оглеждаше като че ли за първи път влиза в този музей и ме качи с асансьора до 4 етаж, на който се оказа, че няма нищо за гледане освен ресторант и после ме качи на последния пети етаж, който пък се оказа затворен за публиката за изненада на т.нар. ми гид. На останалите три етажа вместо да ми разкаже нещо за историята на Намибия или Виндхук поне, Фернандо ме остави да разглеждам сам и докато аз правех снимки и той си разглеждаше сам и си правевше снимки! Започнах дасе чудя какъв точно ми се води Фернандо - шофьор, придружител, бодигард? Защото гид точно не беше. Видях огромно пано със скулптури и надпис Втори октомври 1904.

Попитах Фернандо, какво значи тази дата, но той каза, че не е сигурен, а после добави, че нямал никаква представа. После проверих онлайн и се оказа, че това е датата на която германският генерал Лотар фон Трота е заповядал унищожението на племето Ереро. Въпросът беше защо по дяволите ми е притрябвал подобен гид ако всичко трабва да си го проверявам, чета и търся сам в интернет?!

След това Фернандо ме закара до парламента и просто каза, че градината била отпред и младоженци обичали да се снимат там и остана в колата докато аз излязох да поснимам. Никаква повече информация за сградата, политическата система в Намибия или каквато и да е друга информация.

След това спряхме пред една от основните забележителности на Виндхук - германската лутеранска църква Кристускирхе. Фернандо ме придружи вътре в пълна тишина. Попитах го дали това е германска лутеранска църква, с надеждата, че най-после той ще се събуди, ще потвърди и ще ми даде малко полезна информация, като примерно кога е построена църквата, кой е архитектът, колко е висока и друга подобна основна информация. Фернандо обаче съвсем ме втрещи, когато просто отговори- а не, германска католическа църква е! Тази скандална некомпетентност ме остави безмълвен! Нямах думи просто за подобна непросветеност.

От там се насочихме към гарата. Когато стигнахме, Фернандо просто изчезна без обяснение и се появи след 10 минути, казвайки - ами, то сега няма влакове... Не знам какво да ти покажа. Аз бях отново втрещен и просто попитах - това стара сграда ли е? Отговор - о, да много стара сграда.

И това ми беше турът на гарата!!!

След това ме закара до Penduka Crafts Center, където ръчни сувенири се изработват от бивши проститутки и бездомни жени, но нека цитирам Фернандо - " центърът е създаден от черна жена, забравих й името и бяла жена, май беше германка или нещо такова, забравих й името" В този момент започнах сериозно да си мисля, че това е някаква плоска шега и от първи канал на Намибийската телевизия са решили да се избъзикат с един бял турист чрез скрита камера и вече търсех къде да се усмихна пред камерата, но уви камера нямаше! Пред мен стоеше абсолютен, завършен натурален идиот, който дори не знае къде се намира дори!

След това ми сервира идеята да ме закарал да видя BBQ зона до Виндхук, при което дори моето търпение започна да се изчерпва и аз попитах дали няма други места, които мога да видя във Виндхук. Според интернет трябваше да видя Schwerinsburg Palace, Rider Memorial, крепостта Alte Feste  и т.н., но Фернандо се изцепи, че нямaло друго освен хора и улици. Ако перифразирам старата българска песен - хора и улици, град като град, падаме от палмата и после назад.

И така след интензивен и най-вече силно информативен двучасов градски тур, Фернандо се беше яко изтощил  и ми предложи вече да идем да обядваме на традиционния африкански пазар Single Quarters Market в гетото Катутура. Това се оказа, всъщност най-доброто от целия тур - да видя на живо как колят цяла крава без никаква хигиена и сред рояка от мухи се реже месо с голи ръце и после се пече на нагорещена ламарина. Отделно се продава хляб и салата от ситнонарязан лук и домати с пикантни подправки и всичко това за 2 евро. Взех, че пробвах и даже не се натрових.

След това Фернандо ме закара до Düsternbrook Guest Farm за да направя Cats Unlimited Tour. Там пристигнахме в 12.40.

Но, рецепционистката каза, че турът е само в 3.30 следобед. Беше прекалено рано, но на Фернандо не му пукаше, той пак изчезна нанякъде и се появи след 20 минути. През това време аз направих няколко снимки, но търпението ми беше вече силно изчерпано! Казах на Фернандо, че няма вариант, в който аз ще чакам цели три часа тур за да съм видел 2 гепарда и леопарда на кръст! Казах му, че това е прекалено и отменям тура и искам незабавно да ме върне в хотела както и да се обади в офиса на Wild Dog Safaris. В гробна тишина потеглихме, но той все пак позвъни в офиса и ми даде телефона. Аз им обясних, че това е най-отвратителният, некадърен и дебилен тур, който някога съм имал през живота си. Рецепционистката, обаче просто слушаше и каза, че все пак съм трябвало да платя на Фернандо пълната сума от 150 евро за двата тура. Е, това вече сериозно ме вбеси, защото 150 евро вкл. 4 трансфера от и до хотела ми и два тура. Аз й казах, да поеме дълбоко дъх, да помисли пак и да ми се обади с нещо по-разумно като идея. След малко, когато вече бяхме почти в хотела, секретарката звънна и каза, че 50 евро поне трябва да оставя. Отлично, отвърнах аз, оставих парите и слязох от колата без нито една дума. Не можех да повярвам, че подобен невежа може да бъде гид! Но, не съжалявам за преживяването, защото това беше невероятен опит и този идиот няма да го забравя цял живот. Едва ли има по-некомпетентен самозванец от този псевдогид.

А, вечерта просто отидох пак в ресторанта на Аребуш и хапнах една огромна телешка пържола, невероятно качество просто! И така завърши моята намибийска одисея. Както вече писах, останах с много готини и интересни спомени, но определено предпочитам страни с повече комфорт и Намибия остава в списъка - не повтаряй! Третият свят си е трети свят! А, колкото до Фернандо, ако някога ви предложат този за гид - откажете веднага, освен ако не изследвате границите на човешката тъпотия и некомпетентност!