Нещо като пътепис за Южна Африка

Пътуването ни започна с един полет с Катарските авиолинии, където в отсечката до Доха се засякох с Венци Стефанов (собственик на фк Славия). Разменихме 2-3 думи, каза, че ще стиска палци Лудогорец отново да спечели титлата. Ще видим. След кратък престой на летището в Доха, последва дълъг нощен полет и сутринта бяхме в Йоханесбург. От летището взех южноафриканска сим карта, за да имаме интернет, и си поръчахме Юбер до хотела. Мястото избрахме относително случайно: търсех къде да си организираме коледна вечеря и тъй като предлагаха такава в ресторанта, това определи избора ми. Хотела ”54 on Bath” се оказа чудесен. Oт стаята ни на деветия етаж имаше нелоша гледка към басейна, който беше разположен на четвъртия етаж. Настаниха ни в 10:30 сутринта - рецепционистът каза, че на Коледа се случват чудеса, когато ни даваше ключа. Няма да се впускам в подробно описание на стаята, ресторанта, спа центъра и басейна, но ще спомена за директната топла връзка, която хотела има със съседния мол - отиваш на втория етаж и по един дъъълъг коридор се озоваваш директно в мола.  Сега, ако бях един позьор (или по-модерната дума инфлуенсър) щях да направя видео как се озоваваш от хотела директно в мола, за да покажа този връх на кифленството, ама на, нямате късмет! В обратната посока от мола към хотела винаги изникваше човек от персонала, да не би случайно хора, които не са гости (или “мършляци” както би казал един бивш колега) да вземат да се вмъкнат неканени. 

Хотела и басейна на 4тия етаж

На следващия ден, тъй като нямахме някаква конкретна програма за града, решихме да се разходим до един площад на името на Мери Фицджералд (спомената в една книга “Кралиците на Африка”, която четох преди заминаване), тя се е борила за правата на жените и е била първата жена избрана в градския съвет в Йоханесбург.

Та бидейки интересен човек решихме да видим как изглежда площада. Хванахме си Юбер и с приближаването установихме, че улиците стават отчетливо по-мръсни, почти нямаше хора по улиците, а на светофарите между колите се разхождаха някакви хора, за които таксиджията промърмори “criminals”. И тъй като наближавахме района където трябваше, да слезем го попитахме дали мястото е опасно. 

-Ооо да, опасно е -каза той.

Спогледахме се опулени с Елена - май-май не е за нас това място, и реших да го помоля да ни изчака да направим 2-3 снимки (така и така сме там). Съгласи се след като му казах, че ще му дам повече за обратния курс. Наснимахме се, площадът не беше нищо особено, беше мърляво и бяхме почти сами (имаше един спящ клошар на една пейка). Като се върнахме при колата установихме, че таксиджията се беше заключил за 3те минути, през които ни нямаше.  След това ни разказа как хората от светофарите могат да разбият стъклото на седалката до водача, ако видят нещо ценно там, за да го откраднат, и честно казано му вярвам. Хората там въобще нямаха вида на обичайните просяци, които иначе се срещат навсякъде. Който пътува в Африка трябва да приеме факта, че ще среща изключително бедни и гладни хора - гледка, от която аз лично винаги се подтискам. 

Площада на Мери Фицджералд

Та в крайна сметка се прибрахме обратно и обикаляхме (отново) мола за сувенири. 

За това колко интересен е Йоханесбург говори и факта, че в tripadvisor най-големите забележителности, които могат да се видят, е музеят на апартейда и второто по ред е…

влака от летището до центъра, и не е парен локомотив или нещо супер като маглев, а най-обикновен влак, модерен да, ама влак. Но пък Йоханесбург е по-близо до парка Крюгер, където щяхме да бъдем на сафари. 

На същия ден следобед наехме кола, с която пътувахме до парка. Пътят беше чудесен (без дупки), страхотни гледки и пейзажи и тук-там някоя табела с големи червени букви “CRIME ALERT! Do not stop!”. По път спахме в една къща с изключително зелена градина до градчето Tzaneen. Домакин ни беше една южноафриканка, за която определено бяхме първите българи, които вижда и ни разпитваше с интерес.

На следващия ден стигнахме до границите на парка Крюгер. Лоджът Senalala, в който се настанихме, е в частния резерват Класери, частен в смисъл, че определя границите, в които рейнджърите и гостите могат да обикалят докато търсят животни, иначе реални граници на практика няма, животните могат да се движат навсякъде, което прави и намирането им до известна степен въпрос на късмет. Още докато пътувахме по основния път в резервата срещнахме антилопи, слон и един жираф, което докара Елена до екстаз.

Когато пристигнахме в лоджа ни посрещнаха като скъпи приятели, които отдавна не са виждали - топло и непринудено. Мястото предлага всякакви удобства, имаше 4 вили с по две стаи, но максимума гости които приемат за настаняване е 12, самите джипове, с които обикаляхме бяха само с по 6 места. Храната беше невероятно вкусна и разнообразна, и заради това последния ден отидох да стисна ръка, и да благодаря на готвача за всичките угощения. Когато станеше време за хранене биеха един тъпан (африкански предполагам), с който призоваваха всички гости. Това, което определено ме впечатли, е постоянният избор от 16 различни бутилки червено вино и също толкова бяло - всичките от Южна Африка. Опитах се да опитам максимално много различни вина и мога да отбележа, че само едно не ми допадна. 

Къщичките в Senalala  и тъпана, с който ни викаха за обяд/вечеря

За посещение в Senalala се плаща фиксирана цена на ден, която включва две обиколки за животни (game drive) сутрешна и вечерна, храна и всички видове напитки на корем (всъщност, благодарение на група шведи успях да опитам толкова много различни вина - все пак някак си не е удобно да се отварят повече от 3 бутилки червено вино наведнъж, но те се грижеха виното да не стои и да се разваля). Стаите бяха с гледка към един изкуствено изграден воден басейн, където идват животни да пият вода. Още при пристигането ни имаше някакви говеда, а по-късно дойдоха и слонове, антилопи, а една вечер намина и самотен леопард.

Между другото като куриоз ще отбележа как точно избрах къде да се настаним: след като селектирах няколко подобни лоджа с много висок рейтинг и близки като цена, се спрях на този, който имаше кафемашина от същата марка, която имам вкъщи. 

Нямам абсолютно никакви забележки към мястото. Чудесно е! За всичко бяха помислили. Да, в никакъв случай не може да се каже, че е евтино, но ще цитирам един приятел: “Това е от местата, за които не съжаляваш за нито един лев, който си дал”.

Прекрасна гледка, с която да се събудиш сутрин. Избора от червени вина.

Този приятел идваше редовно и почукваше по стъклената врата на стаята. Вероятно предишни обитатели са му давали храна.  Полупитомна антилопа се беше вмъкнала и се разхождаше между къщите на лагера.

Следобедна почивка с чаша бяло вино. Sausage tree "дървото с наденичките" - не е ядливо за жалост.

Разходките за животни са особено вълнуващи, защото винаги има тръпка. Разбира се ранните ставания преди 5 ч. са малко тегави, особено ако е хладно, но няма начин - тогава животните са активни. Искам да кажа дума-две и за невероятната Тойота, с която ни развеждаха: Лендкруизер специално модифициран за сафари със 6 седалки + 1 до водача. Минаваше отвсякъде! Гледам някакви големи храсти пред нас, по-високи от предния капак на колата и си викам: “Аааа няма начин, ще трябва да заобиколим”. Нищо такова, мина като горещ нож през масло, невероятна машина!  

Тойотата, с която обикаляхме

Първия ден, в който обикаляхме, видяхме само антилопи, различни птички, някакви говеда и в общи линии това, но въпреки всичко аз бях щастлив. По-късно, когато си говорихме с нашия водач Йохан, той сподели, че социалните мрежи (в това число и моя пост) правят да изглежда така, че всеки, който отиде за ден/два задължително ще види всички животни, а това не е точно така. Поне там, където бяхме ние, човек трябва да има късмет.

Гледаме някакво говедо

Лешояди

Антилопи

Хиена

Йохан ни показва бодил от някакво животно

Хипопотам

Чакал

Говорих си със сестра ми, която живее в Африка и тя ми спомена, че има практики на някои места да се използва gps тракери, за да се намират животните лесно и да останат клиентите доволни. Но в Senalala това не е така. Едно южноафриканско семейство бяха дошли преди нас, бяха стояли общо 6 дни, но не успяха да видят носорог, а сутринта в деня преди да си заминат видяхме заедно с тях леопард за 10-ина секунди и всички бяхме хипер щастливи. Йохан тогава ни помоли да не казваме на другите гости, че сме видели леопард, за да не остават разочаровани, че техния водач не ги е завел. Следобедната обиколка - същия ден видяхме друг леопард, който успяхме да разгледаме от няколко метра, но вече с други гости - едни младежи от Испания, които обявих веднага за големи късметлии.

Йохан беше много добър следотърсач, знаейки навиците на животните, оглеждаше следите, които са оставили в меката пръст и казваше приблизително преди колко време са оставени, накъде е тръгнало животното и вероятно къде може да отива. Любопитно беше как точно намерихме лъвовете. Йохан имаше информация, която си споделят с другите водачи по радиостанцията, за това в кой район са забелязани  и така се насочихме натам и почнахме да обикаляме района. В един момент забелязахме жираф, който гледаше в някаква посока, ние минахме покрай него и тогава Йохан спря и каза: “Този жираф ни игнорира напълно, това означава, че има някакъв голям хищник в посоката, в която гледа”. Подкара джипа през храсталаците и така намерихме лъвовете.

Предпоследния ден видяхме и биволи (последното, което ни липсваше  от така наречената голяма петица). Според Йохан, те въобще не са интересни, а напротив доста глупави, но за сметка на това много опасни. По негови думи това не е от животните, които би искал да срещнеш на разходка - “600 кг мускули - една доста яростна крава”. Разказа ни също за проучване, което някакъв младеж от Зимбабве правил върху биволите за своята PhD дисертация, като за целта ги наблюдавал близо 6 месеца. Биволите се събират на стадо, но вътре в стадото има отделни семейства, които разбира се се оглавяват от алфа мъжкар, женските и малките, и отделно всяко семейство си има водач (pathfinder). Когато настане време стадото да се премества, водачите на всяко семейство застават прави в посоката, в която предлагат стадото да продължи. Тогава останалите крави се изправят и застават в някоя от посоките, после лягат, а други се изправят, другояче казано “гласуват” в коя посока да потеглят т.е. имаме тъпо животно, но пък висок стаден интелект. Интересна работа.

Африкански бивол

Едно от последните животни, които успяхме да видим, бяха диви кучета, Йохан каза че се срещат не по-често от веднъж в месеца (предполагам обикалят много) и като цяло, ако се чуе че някъде са видени диви кучета или гепард, зарязваш всичко друго и отиваш да ги търсиш. Как изглеждаха - ами кучета, само че доста шарени и с големи уши. Ние тъкмо ги наближихме и те се размърдаха, беше надвечер, а по това време те ловуват. Последвахме ги, но не успяхме да видим същинския лов. Беше интересно да разберем как се организират. Кучетата, които участват в лова, се подреждат в една относително права линия през 10-ина метра и тръгват да търсят я антилопа, я нещо друго. Когато си хванат животно, се хранят в следната йерархия: първо ловците, после възрастните и малките кучета, а последни са останалите, които не са участвали в лова. Глутницата беше към 50 кучета и ако предположим, че поне около половината ловуват, то покриват доста голяма площ.

Диви кучета

За мен има 3 основни фактора за успешно сафари - хубаво време, опитен водач и късмет. За времето е ясно - последния ден, точно когато си тръгвахме, започна да вали дъжд, и тогава разбираш, че животните се крият и е трудно да се видят, а допълнително не мисля, че е голямо удоволствие да те разхождат в открит джип, докато вали. Същия ден поискахме да направим малка пешеходна разходка. Тогава бяхме аз, Елена и двама водачи. Направиха ни инструктаж за разходката, как се върви в индианска нишка, най-отпред един водач с пушка, после Елена, аз и накрая другия водач. Не вярвах, че ще видим някакви животни, но все пак видяхме жирафи, антилопи и малко птици.  Между другото когато бяхме в кола, можехме да доближим антилопите до към 10-ина метра, но бидейки пеш се разбягваха, когато ги приближахме на около стотина метра. Това е особеността, когато си на сафари с кола - животните са свикнали с превозните средства и ги възприемат с хората в тях като едно цяло, колите са големи, да, но нито ги заплашват, нито застрашават храната им и почти не им обръщат внимание. И въпреки че аз съм наясно с това, когато джипа спря за първи път на 3 метра от лъв, и знаейки, че само един скок му е нужен… как да кажа, известно притеснение има, и най-добре човек  да е обул кафеви гащи. Виж, вече слизайки от колата, би се превърнал в апетитна хапка, но водачите предупреждават за това още първия ден. 

Последния ден в Senalala се разделихме с персонала като с изключително близки приятели и си обещахме с Елена някой ден да се върнем отново. Пътят обратно до Йоханесбург беше почти безпроблемен, като изключим, че валя като из ведро в продължение на около час-два (все пак е дъждовният сезон в Южна Африка), но имахме да гоним самолет, така че независимо от дъжда трябваше да поддържам добро темпо. 

До Кейптаун летяхме с една местна нискотарифна компания FlySafair и бях впечатлен от организацията им при пристигането. Точно след кацане обявиха, че слизането ще става по редове и помолиха никой да не става. При нас, както знаем, когато самолета спре на стоянката всички се юрват да стават и свалят багажи санким ще останат в самолета за обратния полет, ако не слязат веднага. Но тук всички останаха седнали и след като спряхме стюардесата обяви, “Моля, първи и втори ред да заповядат”, след това призова следващите два реда и така всичко стана много спокойно и без блъсканица. Третия свят. Уж.

Table mountain

Кейптаун

Шарения квартал Бо-Каап

Интересна джамия

Модерно изкуство и забавна табела.

За посрещането на новата година си бяхме избрали някакъв фенси ресторант с висок рейтинг (разбира се), интересно звучащо меню, а когато Елена разбра, че ще има DJ музика и танци - каза “Това е мястото”. Ресторантът се оказа малко далеч (на 40 минути път с такси), посрещането беше впечатляващо - имаше шотландски гайдар с килт и гайда, който наду гайдата като слязохме. Вътре беше интересно обзаведено, смес от стари земеделски  инструменти окачени тук -там, винтидж плакати, но не беше кичозно и изглеждаше добре. Седнахме на масата ни и установихме, че с влизането си свалихме възрастовата граница. Гостите на под 50 се брояха на пръстите на едната ми ръка. Съответно и музиката беше 70s и назад. По-съвременната музика включваше  ZZ Top, Bee gees и Abba… Най-модерното, което пуснаха беше Waka-Waka на Шакира. Ресторанта и обстановката обаче не предполагаха да ходя да лепна 200 ранда на челото на DJ и да му кажа “Пусни Цеца или Камелия”, а и не съм такъв човек по принцип, та в крайна сметка не станах да танцувам, за разлика от Елена, която реши да се разкърши и беше тутакси наобиколена от няколко фешън пенсионера с шалчета. Храната беше 50/50 - великолепна супа, после предястието тартар от щраус (странно беше), основното - антилопа, която беше сготвена перфектно, само че в ястието имаше канела и леко сладнеше, а това не е по моя вкус. Десертът беше добър.

На следващия ден направихме една обиколка с организирана екскурзия, чийто маршрут включваше нос добра Надежда, залива с пингвините и още някои интересни места. Взеха ни с едно малко бусче и направихме една голяма обиколка, стартирайки от богаташките квартали на КейпТаун, където улично осветление няма, но пък  Мадона и Опра Уинфри и разни други имат къщи. Сещам се за доста населени места в България, където също няма осветление, ама Мадона там не съм я виждал. Първата ни спирка беше за разходка с лодка, която те води до малко островче да гледаш тюлени. На кея имаше разни хора, които хранят полупитомни тюлени, за да могат туристите да ги снимат и съответно да им дават пари. Но тия тюлени там бяха мнооого дебели. Следващата спирка беше кейп Пойнт и нос Добра надежда. Има два фара и интересна история покрай тях - едно време са ставали много корабокрушения и затова слагат фар на едно високо място, само че се оказва, че когато има мъгли и ниски облаци фарът се скрива и продължавало да има корабокрушения, та вече има и втори фар който е на доста по-ниско място. При горния фар беше голям ветрилник и дори в хубаво време духа много, естествено е пълно с хора. При нос Добра надежда не се разделят Атлантическия и Индийския Океан, това се случва на Игления нос на около 70 км по на изток.

Следваща точка в програмата беше посещение в ресторант, за който екскурзовода ни каза, че готвели всичко прекрасно и че сме щели  да му благодарим. Пристигнахме, аз направих бърза справка с google maps и се оказа, че е с  рейтинг 3,8 (с над 500 ревюта), а едно от твърдите правила в живота ми е - в ресторанти под 4.0 да не ям! Съответно се фръцнах и казах на гида: “Аз тука не влизам”, и той вика: “Ама защо?”. “Ми нисък рейтинг има” му викам и го питах кога да се върнем. Отидохме след това в някакво друго заведение пълно с местни хора с приемлив 4,2 рейтинг, където хапнахме риба и пържени картофи. Беше вкусно. Като приключихме се върнахме пред другия ресторант където видях, че идват и други туристически групи, което ме води до извода, че вероятно гидовете вземат комисионни. След като се появиха другите хора от групата, ги разпитах как е била храната и те казаха, че е била ужасна, чашите били мръсни и въобще не бяха доволни. Последна ни спирка за деня беше един залив, където преди години са се заселили африкански пингвини и е доста често посещавано от туристите място. Пингвините са много готини и забавни. 

Нос Добра Надежда

Кейп Поинт

Дебел тюлен

Атлантическия океан

Индийския океан

Пингвините

Когато се върнахме обратно в града се оказа, че доста улици са затворени, защото всяка година на 2-ри януари се провежда парад. Огромни групи (300-500 човека) млади и стари, всички шумни и шарени, минаваха периодично свирейки и танцувайки. Четох после че 28 хиляди души участват в парада, а зрителите са между 60’000 и 100’000. Всичко продължава около 10 часа, а още предната вечер по тротоарите на  улиците където минава парада, се нареждат зяпачите, които искат да гледат от първа линия, подготвени със палатки, шалтета, столове, напитки. Сериозна организация.

Снимки от парада

 За следващия ден си бяхме самоорганизирали (както почти всичко друго всъщност) обиколка из винарските райони Stellenbosch и Franschoek. Когато първоначално избирах коя винарна да посетим (а там в рамките на 50 километра има около 100 винарни и избора не е никак лесен) след четене на доста ревюта и блогове се спрях на няколко и в крайна сметка посетихме 3 за един ден. За целта наехме кола със шофьор. Само че на 10 минути от първото място двигателя започна да издава странен звук и спряхме. Колата се развали, шофьорът пробва да я оправи, неуспешно, затова взехме такси до първата винарна и се разбрахме да дойде да ни вземе с оттам. Tokara е винарна, в която дегустирахме предимно бели вина. В България заедно с един приятел сме обиколили към 30 изби (може и повече, само че напоследък не сме ходили никъде, Емо!) и мога да кажа, че цяло Ю.А. са изключително напред във винения туризъм. Избите, които посетихме бяха толкова красиво направени, външен и вътрешен дизайн на сградата, озеленяване, и поддържани, че не се сещам с какво може да ги сравня. Навсякъде дегустацията е уредена като си има меню, от което си избираш какво искаш да опиташ. Има сервитьори, които играят и ролята на сомелиери и разказват за вината - от какъв сорт са направени, как са отлежавали, какви бъчви са използвани (ако виното е отлежавало в дъб), подходящи храни, с които може да се пие и също винаги ни питаха от коя държава сме. На края на всяка дегустация, ни питаха дали искаме да си купим, а в една от винарните директно ни донесоха бланка, където бяха отбелязани вината, които сме опитали и съответно цената да бъдат транспортирани до България, като трябва минимум 6 бутилки да се поръчат. И тъй като са наясно, че не всеки би искал да вземе 6 бутилки от една и съща винарна, то някои участват в кооператив от други 20-на винарни и ако харесаш вина от техни изби може да се обедини поръчката в една. Изключително удобно и напредничаво. За целия ми престой успях да опитам доста вина, и като цяло са много добри. Относно цените - ами мисля, че са по-евтини от тия в България спрямо качеството. Помня, че ми бяха останали 30-на лева в местна валута на летището и не можех да намеря толкова скъпо вино - повечето бяха 15-20 лв. (за сравнение преди няколко години помня, че продаваха обикновената “черга” за ~ 40 лв на софийското летище). 

Винарна Токара

Винарна Rust en Vrede

Последния ден в Кейптаун през деня се разходихме до ботаническата им градина Kirstenbosch, където видяхме много интересни и красиви растения. Там разбрахме, че в една много малка зона около Кейптаун се срещат различни ендемични (уникални) видове. Заслужава си да се посети, има безплатен тур с екскурзовод всеки ден сутринта.

Цвете "ананас" и любимата храна на слоновете - листенцата са малко по-големи от леща.

Вечерта, преди да излетим от Йоханесбург за Доха на път за вкъщи, се бяхме записали на един food tour, на който трябваше да обиколим местен пазар и да опитаме местни храни. Всъщност всичката храна, която опитахме беше от районите на Сирия, Пакистан, Индия. Пазарът не ме впечатли особено, нямаше почти никаква разлика със женския пазар в София, същата мърльотия и привиден хаос. Храната, която опитахме беше вкусна, особено един хляб като лаваш, но хигиенните условия, при които я приготвяха и поднасяха, бяха лееекинко отвъд приемливите за мен граници, но пък нямах проблеми на следващия ден, така че всичко беше наред. 

Тази южноафриканка ни разведе на food tour

Едно от последните неща, които искам да спомена, защото ми направиха впечатление, бяха дебелите завивки, с които бяха покрити леглата във всяко едно от местата на които спахме (общо 6) и става въпрос за период от годината, когато температурите са 20+ градуса, а някои юргани бяха бая дебелички.

Другото нещо, което ни изненада, беше факта, че в Южна Африка имат режим на тока, и това е постоянно от няколко години. Питах местни хора, защо тази очевидно богата държава има режим на тока. Обясниха ми, че вероятно става въпрос за корупция. В интерес на истината ние разбрахме за режима в последните два дни, тъй като по време на новогодишните празници не бяха спирали тока никъде (т.е. не е до липса на капацитет). Та за евентуално планиращите посещение в Южна Африка, особено ако ще ползвате Airbnb, това ще ви засегне (по-голяма част от хотелите имат генератори), режима на тока го наричат Load Shedding. Има специално приложение, в което, избирайки района, в който си отседнал, може да видиш кога е следващото спиране на тока за деня и следващия ден, като това може да варира от 2 часа до 12ч (на различни сменящи се периоди).

Междудругото светофарите ги наричат роботи. Та ако попаднете в Южна Африка и питате да ви упътят за нещо, ако говорят за robots имат в предвид светофари. 

Ами това е, на връщане в полета се запознахме с една българка - стюардеса, работеща от 12 години за Qatar Airways и издигнала се до шеф на кабинен екипаж, което за Boeing 777ER, с който летяхме, са не малко хора. Успях да си поговоря набързо с нея, изключително интересна и интелигентна жена. За финал ще добавя, че отново се засякохме с Венци Стефанов, а също и Боби Турбото, който си чакаше куфарите до мен.

Йохан приготвя коктейли преди залез

Сутрешно кафе

Катерица албинос в Кейптаун