Още един музунгу в Кейптаун и околността

Най-после дойде мигът и аз да стигна до Африка. Време е да ви разкажа за моите впечатления, докато чакам последният полет до вкъщи, Лисабон-Мадрид.

Пътуването мина без инциденти. Мадрид-Лисабон-Мадрид с EasyJet, Лисабон-Виндхук-Лисабон през Луанда с португалските авиолинии ТАР и анголските TAAG, това си беше основният ми полет, а допълнително купих и билет Виндхук-Кейптаун-Виндхук със South African Airways. И така планът беше следният, летя на 28 декември сутринта от Мадрид до Лисабон, прекарвам целият ден на летището и работя яко за да започна гладко семестъра, а вечерта си хващам полета за Луанда, а след това минавам само транзит през Виндхук и в 20.05 на 29 декември пристигам в Кейптаун. Там вече трябваше да ме чака такси на Sun Transfers https://www.suntransfers.com/cape-town-airport# По интернет си платих за два трансфера от летището на 29 декември и на 1 януари обратно до летището.

Пътуването към Кейптаун мина безпроблемно. Не ми пречат трансферите, дори ги използвах да свърша доста работа. Както винаги пътувах пак съвсем леко, с любимата ми 35-литрова раница, с 2 тениски, бельо и основни тоалетни принадлежности, фотоапарат, телефон, компютър, портфейл, паспорт и папка с принтиран маршрут и информация за Кейптаун и Намибия. Никакви останали излишни работи. Дори пари не бях обменил, а на летището във Виндхук докато чакам полета за Кейптаун си дръпнах малко пари с испанската ми дебитна карта от банкомат. Банкоматът ми върна само южноафрикански рандове, които и без това важат и в Намибия, така че останах доволен.

Раницата ми

В Лисабон ме изненада приятно служителят на паспортния контрол с благодаря на български, на което аз отговорих с португалския еквивалент убригаду/obrigado. В Луанда пристигнах без закъснение на 29 декември, но анголците са леко неорганизирани. Бяха ми много забавни. Оставиха ме да чакам 20 минути поне в една миничакалня за транзитни пътници, но бях съвсем сам, а на таблото имаше 3-4 полета с дати 23 декември и 27 декември, при условие, че беше 29 декември. Минах проверка пак на багажа и някаква служителка ме пита за къде съм, казах за Виндхук, но нямах бордова карта, затова тя ми каза да й дам паспорта си и щяла да ми разпечата бордовата карта. Взе ми паспорта и изчезна за 10 минути и тъкмо започнах да се чудя дали е добра идея да си оставям така паспорта, когато тя се върна с паспорта ми и бордовата карта. Служителката дори ме проводи до втория етаж на летището, където вече имаше актуално разписание за полетите. Интересното беше, че на летището в Луанда говореха португласки, тъй като това им е официалният език, но нямах проблеми с комуникацията. Те ми говорят бавно на португеш, аз отговарям ясно и бавно на смесица от португалски и испански, т.нар. портуньол и комуникацията беше безоблачна като небето над пустинята Намиб.

Във Виндхук също бяха много любезни и с полицая на транзитния контрол на багажа си говорихме приятелски поне 10 минути, все едно се познаваме от години. Останах много доволен, но нямах вече търпение да се добера до Кейптаун! Тук е мястото да подчертая, че аз също бях организирал турове и имах план какво искам да видя, нямах нищо против и някое друго животно да видя на живо и да го снимам, но за разлика от много магеланци, с цялото ми уважение към вашите предпочитания, аз предпочитам да наблюдавам как тече живота в страната, да говоря с различни хора, вкл. и за политика и икономика и да събирам впечатления от първа ръка, а не толкова да гледам диви животни. Дивите животни за мен са по-скоро гарнитура, а не основна цел.

В Кейптаун пристигнах по-рано, в 19.45 и много бързо минах паспортната проверка. Погледна ми паспорта служителят и бързо удари един печат за добредошъл. Пътувах с канадския ми паспорт само за да не се занимавам с визи и други подобни досадни подробности.

Точно в 8 бях вече на изхода, но там не ме чакаше никой с табелка с името ми. Помислих си, че е сигурно, защото съм дошъл рано и се възползвах да направя няколко снимки.

Много приятно изглеждаше самото летище! Вече бях в еуфория, че съм стъпил на южноафриканска земя! Бях до прозореца и успях да направя няколко добри въздушни снимки. Намибия отгоре ми направи впечатление на пуста и гола земя от Третия свят, с черни пътища, незаселена и недоразвита, докато Кейптаун си изглежадаше отгоре като красив австралийски град от сорта на Сидни с прекрасни поддържани квартали с красиви къщи с басейни и зелени дворове. Докато ми минаваха подобни мисли през главата около 20.20 се появи и един черен таксиджия с моето име на табелка. За съжаление не му запомних името, но нека да го наречем Жан от Бурунди. Настанихме се в колата и потеглихме. По пътя се заговорихме, защото аз съм искрено любопитен към всичко и всички, особено в нова страна и континент. Оказа се, че Жан е бежанец от Бурунди, от 15 години живее в Южна Африка, но все още няма постоянен статут. Разказа ми за имиграционната система на Южна Африка колко е мудна и тромава, за дискриминацията от страна на местните към африканци от други по-бедни страни, за диктатурата в Бурунди. Бях на седмото небе! Точно това ми трябваше, личните впечатления на различни африканци! За мен политическата динамика и личните впечатления на местните са просто неразделна част от моите пътувания, както вече споменах! Дори по пътя четях супер интересна книга - Наръчник на диктатора, в която калифорнийски академици обясняват формулите на вземане на власт с много примери от света, особено от Африка. Така дори не усетих как стигнахме до къщата, където трябваше да се настаня. Бях резервирал стая в къща за три дни чрез airbnb на нелошо място, в бял квартал - Vredehoek. Собствениците мъж и жена на предпенсионна възраст, бели англосаксонци. На 28 декември рано сутринта писах пак на собственичката Гейл дали всичко е наред и че потвърждавам, че ще пристигна между 9 и 10 вечерта, взависимост от това кога ще приключа с граничните формалности.  Гейл ми отговори буквално след минутки - няма проблеми, ще те чакаме. Чудесно, но когато пристигнахме към 9 вечерта никой не отговори на моето настоятелно звънене на вратата. Жан си свърши работата и можеше да си тръгне, но той излезе пич и ми каза, че това е странно и ме попита дали имам телефон на собствениците. Аз имах, но тъй като пътувах през последните 36 часа, телефонът ми беше изключен, нямах и интернет достъп. Жан позвъни от своя телефон, отговор никакъв! Не е приятно да останеш на улицата в непознат африкански град в 9 вечерта, но вместо да се шашакам, просто продължих да звъня. След 10 минути най-после баба Гейл отговори и съвсем невинно пита - o Crazy Horse, как си? Ама ти не ми ли получи съобщението? Какво съобщение, питам аз, телефонът ми е изключен и пътувам повече от 24 часа. Оказва се, че в 4 следобед на 29 декември, на бабата й щукнало, че иска да посети приятели с мъжа си и ми писала да ми каже, че излизат в 7 и ще се върнат късно, а ключът ми го оставят в пощенската кутия. Чудесно, но това е доста дразнещо. Да не говорим, че в съобщението, както и по телефона Гейл ми казва, натисни зеления бутон, за да отвориш външната врата. Само че зелените бутони бяха два, един светлозелен и един тъмнозелен. Както и да е след подробни инструкции най-после се добрах до къщата, оставих телефона на Жан, плюс бакшиш и искрено му благодарих. Стаята ми беше прилична, с интернет също.

А, това е дворът на къщата, отпред

И задният двор с басейна

Но, разбира се, тази липса на комуникация, която продължи до момента, когато си тръгвах на 1 януари се отрази лошо на репутацията на баба Гейл, защото й написах един дълъг гаден отзив в airbnb.

В къщата имаше още една стая, заета от 2 нидерландски студентки. Като повечето холандци те бяха дружелюбни, говореха отличен английски и обменихме малко информация за пътешествия. Споделиха, че много им харесало в Колумбия, но намираха Рио за силно надценен и прехвален град. Това им казах, че ще го проверя лично след няколко месеца.

Стартът ми в Кейптаун беше определено леко напрегнат, но аз продължавах да имам положителни предчувствия за това място. На 30 декември бях резервирал дневен тур, който трябваше да ме отведе до разни места в Кейптаун и околността, вкл. Кейп Пойнт и Нос добра Надежда или Хуйе Хооп/Goeie Hoop, както се казва на африкаанс. 

Турът го резервирах само за 50 евро чрез Detour Africa.

https://www.detourafrica.co.za/tours/day-tours/full-day-cape-insights-tour.html#tours-start-on-the-following-dates

Но, самият тур се водеше от агенцията Lost and Found Tours, а екскурзоводката ми беше Зиги/Ziggy, бяла англосаксонка, много приятна и интелигентна жена. Дойде до къщата, в която бях в 8 сутринта да ме вземе с един бял микробус и след това отидохме да вземем останалите туристи. Станахме група от 13 души, но аз седях на стратегическо място отпред. Имаше 3 шведи, млада двойка от Словакия, много приятно индийско семейство от Делхи, англичани, ирландци и една амстердамка. Средна възраст на групата 35 години някъде. Всички бяха много дружелюбни и си говорехме за какво ли не. Аз обърнах основно внимание на словаците, които се разтопиха от кеф, че ги поздравих на словашки, индийците, единият швед, който се оказа доста дружелюбен, за разлика от шведската двойка, които бяха типични мълчаливи скандинавски дървета, и нидерландката, която седна до мен и ми даде ценна туристическа информация за местата, до които е пътувала. Препоръчах й да иде до Варна и Несебър, както и до българските планини. Не че и аз много познавам България, но трябва да се рекламира страната при възможност. За кой ли път ме впечатляват индийци с дружелюбието и топлотата си. Ако някога се навия да стигна до Индия, това ще е заради хората там!

А, от самият тур останах много доволен и го препоръчвам!

Успях да видя Нос Добра Надежда

Африкански пингвини на Боулдърс Бийч

Легендарният път Чапмънс Пийк Драйв

Разни животни по пътя.

Мъжки щраус

Женски щраус

Антилопа

Бабуни

Най-странната професия - съгледвачи за акули - хора, които по 5 часа гледат водата, за да предупредят на време за голяма бяла акула плажуващите. Един англичанин не излязъл на време от водата и останал без два крака. Не е шега работата.

Дори отидохме до една винарна на Кейп Пойнт да дегустираме бели вина

А, следобед стигнахме и до мюсюлманския квартал заселен с малайци и други азиатци първоначално, с къщи в пастелни цветове.

Този квартал не ме впечатли особено, нито пък имах намерение да вечерям в ресторанти с имена като Бисмилля, но беше хубаво и това да се види.

Турът включваше и обяд, който също беше вкусен и включваше сандвичи и разни индийски манджи.

На 31 декември сутринта дойде любезен млад негър с името Лежан да ме вземе за друг тур - винен тур, който по план трябваше да ме отведе до Стеленбос, Паарл и Франсхук. Ползвам оригиналните холандски/африкаанс имена на местата от уважение към първите европейски заселници холандците. Турът струваше пак 50 евро и пак го резервирах с Detour Africa.

https://www.detourafrica.co.za/tours/day-tours/wine-tasting-cape-winelands-tour.html#tours-start-on-the-following-dates

Пак турът беше даден на подизпълнител, този път агенцията Wine Flies или винени мухи. Самият тур ми хареса много. Противно на първоначалния ми скептицизъм негър да води винен тур, Лежан се оказа много интелигентно и компетентно по винарските въпроси момче и направи чудесна обиколка на 5 различни винарни, във всяка от които опитахме по 5 различни вина, но никой не се напи.

Втората винарна се казваше Mitre. Ясно е, че не се чете Митре, а се произнася Майтър на английски, но аз като типично политическо животно, ако цитирам Аристотел,  си помислих какво ли ще стане ако македонските медии се доберат до информацията за винарната Mitre. Веднага ще започнат дълги статии за македонецот бай Митре, който тръгнал от родното Тетово през лето 1805 да кажем и стигнал до Кейптаун за да покаже на бели и црни како го праваат македонците наjубавото вино. И статиите ще завършват с нещо патетично от сорта: И вака до денес уште го почитуваат сите jужноафриканци славниот син на маjka Makедониja бaj Mитре.

Обядът беше в третата винарна, с чудесно южноафриканско барбекю или на африкаанс braai. Този ден опитах и билтонг - традиционна южноафриканска сушена наденица.

Отново бяхме чудесна група, пак от 13 души, този път с преобладаващи американци, а аз обичам американците. Американският английски ми гали ушите и се радвам много да говоря с интелигентни американци особено! А, до мен седна една руса, пухкава и усмихната 33-годишна американка, която пътуваше с мъжа си на този тур, с който също до края на тура си говорехме като първи приятели. Американката се оказа биоложка и работила 3 години в Кигали, Руанда в здравния сектор като изследовател, а мъжът й е писател. Отново получих безценна информация за ситуацията в Руанда, за местната диктатура, за прехода от френски към английски език като основен правителствен и административен език и този преход е осъществен заради дипломатически търкания с Франция след геноцида. Изобщо как любопитен човек като мен да не остане във възторг?! И явно умея да предразполагам хората, защото те буквално ми се изповядваха като на католически свещеник. Може би защото виждат, че не искам нищо от тях, нито пари, нито връзки и работа, нито секс, а просто откровен разговор. Друго любопитно беше, че заради типичното ми професионално изкривяване - в главата ми само история и политика, по пътя към първата винарна взех, че изнесох цяла лекция на американката как първите холандци пристигнали и през 1652 г. Ян ван Рийбек създал първата холандска колония Капстад или Кейптаун. Лежан, нашият гид добави, че 1659 г. ван Рийбек добил и първото вино в Южна Африка и докато се усетим се добрахме до Стеленбос, където е най-старият южноафрикански университет. Лежан ни направи един бърз тур из града с микробуса и ни каза, че през 2013 г. в местния университет са направили първата успешна трансплантация на човешки пенис в света. Много забавно разказа историята, но трябва да я проверя, защото ми прозвуча като майтап някакъв. Лежан представи случая така - Имало едно момче Муса, трябвало да го обрежат, защото бил мюсюлманче, но имамът кихнал при обрязването, ножът се подхлъзнал и станал фал, та в университета трябвало да оправят нещата. Не знам дали е било точно така, ще го проверя това, но се похилих доста.

Купих си и южноафриканско вино за да посрещна Нова година както подобава. А, на връщане, гидът ни раздели на два отбора и ни даде 10 въпроса да отговаряме. Американската биоложка и аз се оказахме единствените в нашия отбор, другите се обединиха на задните редове. С други думи бяхме 2 срещу 11, но какво става, когато обединиш познанията на историк и биолог - те побеждават! Взехме, че бихме голямата група, за да оборим всички клишета за сговорната дружина дето планина повдига и спечелихме бутилка вино! Но, понеже сме пичове, отворихме бутилката в микробуса и я споделихме с всички. Беше приятно обаче да се почувствам победител преди Нова година точно! От друга страна май не беше много честно, защото имаше много въпроси с исторически дати. Но, пък Лежан ги каза по време на тура, другите да са си отваряли ушите и да помнят.

Единственият проблем с този тур беше, че се мотахме САМО около Стеленбос и не ходихме нито до Паарл, нито до Франсхук, а това за мен си беше проблем, защото аз взех този тур не за да се наливам с вино, а да видя всички тези малки китни исторически градчета. След тура веднага писах на Detour Africa и те ми казаха, че имат два маршрута и мен са ме пратили явно на погрешния. Да видим като се върне щефката Луиз, с която комуникирах какво ще ми каже. Но, здраве да е, останах много доволен и това че не съм видял все още Франсхук и Паарл е още един повод да се върна в Южна Африка!

На 31 следобед и вечерта най-после се отправих към центъра на Кейптаун и то пеша, за да усетя духа на града.

На уотърфронта беше много цветно и пълно с хора, но към 10 вечерта заваля голям дъжд и аз реших да се прибера към квартирата. Докато вървях от Уотърфронта към центъра ме настигна едно такси и за 100 ранда ме закара. Шофьорът се оказа от Демократична република Конго и както се сещате това доведе до още един прекрасен разговор за икономика и политика. Когато се върнах се оказа, че баба Гейл и мъжът й пак са се замотали някъде, но затова пък двете холандски студентки, ирландец и африканер, живеещ в Шотландия бяха на лице и си направихме едно добро новогодишно парти с различни манджи, които всеки беше купил отнякъде, бутилка шампанско и вино, с което и аз се включих, както и с много добър стейк от Уотърфронта.

А, на другия ден, 1 януари, в 12 ме чакаше нов шофьор на Sun Transfers, този път местен кейптаунски негър, за да ме закара до летището за следващото ми африканско приключение, този път в Намибия.

Преди да споделя впечатленията си от Намибия, да ви кажа и няколко думи за Кейптаун. От това, което видях Кейптаун и околността ме впечатлиха! Южна Африка е определено най-развитата африканска страна, с доста силно европейско влияние, което я прави привлекателна за мен и тя не само попада в категорията - страни, в които с удоволствие бих се върнал и ще се върна, но и попада в личната ми класация за топ 10 страни в света, които трябва да се видят на всяка цена. Самият Кейптаун е много красив град, с квартали, които напомнят както казах по-скоро австралийски, британски или северноамерикански градове, с добре поддържани къщи и красиви общи пространства, поддържани тревни площи около къщите, тротоари и т.н. А, аз обичам редът и красотата и ненавиждам циганията и хаоса. Ето пример за сравнение.

Южна Африка

Красива къща във Виндхук, Намибия

Както виждате, не само къщите са красиви в Южна Африка, но и цялата зона е поддържана, а в Намибия - мила родна българска картинка, големият началник построил палат, но зад оградата тотален буренясъл хаос, защото принципът е, щом не е мое, кво ме интересува, а това мен ме дразни лично.

А, самият Кейптаун трябва пак да го посетя и да се кача и до Тейбъл Маунтин и да прекарам повече време около водата. Що се отнася до т.нaр. townships, да има ги, но това е нещо като циганските махали в България. Никой не те кара да живееш там, важното е другите квартали да не се превръщат в подобни гета, а за съжаление точно това става с всичките тези боклуци и неподдържани общи пространства в България, примерно.

В Южна Африка заплатите и стандартът на живот са по-високи от тези в Намибия, но си личи огромната разлика между бели и черни. Белите в повечето случаи получават по-високи заплати и работят на по-добри позиции. черни Черните от друга страна по всякакъв начин се опитват да заемат добри длъжности и да дискриминират белите. С екскурзоводката Зиги си поговорихме за това и за корупционните скандали около президента на Южна Африка, Джейкъб Зума, който между другото има 4 жени. За черни  е законно да имат повече от една жена, но не и за бели. Но, на тази тема ще се върна по-късно, когато говорим за Намибия.

В Кейптаун няма добре развит градски транспорт и съответно хората се придвижват основно с коли, което прави градът да има по-американски облик и освен около уотърфронта и 1-2 други места, дори в самата централна част почти няма хора, което е странно за такъв голям град. Що се отнася до безопасността, нямах никакви проблеми, макар че вървях пеш около 3-4 км на 31 декември. Единственото дразнещо беше, че на почти всеки ъгъл или светофар има разни шляещи се негри, които не те нападат, но ти подвикват постоянно - хей, как си, брато или имаш ли дребни? и други подобни. Безработицата сред негрите и мулатите е доста висока и това създава една нездрава среда. Нападения си стават, особено в определени зони, около банкомати, понякога и на таксиметрови шофьори и т.н., но централната част на града, както и белите квартали са си сигурни, поне аз с такова впечатление останах. Хареса ми и релаксираната атмосфера на града. Определено ще се върна и следващият път ще е семейно!