Разходка до Кейптаун

Планиране на пътуването

Няколко дни след като се върнахме от новогодишното ни пътуване до Берлин писах за пръв път във форума, защото бях видяла промоция на Катарците и имах нужда от помощ за ЮАР. Домосед, Oshko и други съфорумници ми бяха изключително полезни да вземем решение целият престой да го прекараме в Кейптаун. И добре, че решихме така, защото няколко дни след като купихме билетите разбрахме, че чакаме бебе J И макар много да го искахме с мъжа ми, аз лично не вярвах, че толкова бързо ще се случат нещата предвид това, че някои двойки чакат с месеци, дори години да чуят радостната вест. Но понякога хубавите неща се случват бързо

И така, макар много познати да ме изкарваха едва ли не луда как ще пътувам до другия край на света едва ли не в 5-ти - 6-ти месец, аз се чувствах отлично. Докторите също бяха категорични, че няма причини да не пътувам и отидохме в ЮАР. Бяхме с други 2 двойки и беше много забавно.

И все пак това ни пътуване се различаваше доста повече от обиколките ни досега – беше по-лежерно, по тип-почивка, без да се претоварваме. Обикновено аз искам да извлека максимума от всяка дестинация, да видя възможно повече неща, дори и вечер да съм с изплезен език от умора. Приятелите ни също нямаха план максимум, искаха по-скоро да усетят атмосферата на града и да отпуснат.

Пристигане в Кейптаун - Waterfront и рибни изкушения

В този ред на мисли като кацнахме ни взе шофьор от летището и ни закара в хотела. Починахме около час и веднага тръгнахме пеша до Waterfront. Времето се оказа повече от чудесно за разходки, заведенията бяха пълни, имаше едва няколко свободни маси навън и ние успяхме да седнем на слънчице. Веднага започнахме с рибните изкушения – опитахме kingklip и kabeljou.

У двете риби бяха приятни, с много подходящи сосове и гарнитури, но kingklip-ът ми стана фаворит и още няколко пъти хапвах такава риба докато бяхме в Кейптаун. Опитахме и местна бирата, която се продава на най-много места като че ли в града – Castle – нищо впечатляващо, все пак си е масовка, но ни разхлади добре. Разходихме се добре след обяда, бяхме до аквариума, возихме се на корабче по каналите около Waterfront, разгледахме скъпарските апартаменти, бяхме до един Food market, хвърлихме по едно око на мола (Victoria wharf shopping center), на часовниковата кула, снимахме се с тейбъл маунтин на знака и вечерта прекарахме в ресторанта на хотела ни.

Опитахме щраусово месо, предварително мариновано в босилкова марината, поднесено с ориз. Аз пих чаша местно вино, а мъжете заложиха на по-стабилни питиета. Интересен беше начинът на поднасяне на уискито (абстрахирам се от това, че мярката е изключително малка както на други места по света) – поръчваш си двойно уиски, което е около 50 мл може би и ти го носят в огромна чаша пълна догоооре с лед. Помолихме за подложни чинийки, за да извадим леда.

Втори ден - Нос добра надежда, пингвини и ботаническата градина

На следващия ден сутринта рано тръгнахме за Нос добра надежда. По пътя спряхме на един паркинг, за да снимаме 12-те апостола, гледката от Кампс бей.

Времето беше с нас и чак когато стигнахме Hout Bay усетихме колко пронизващ е вятърът. Спирката ни там беше кратка и разходката до острова с тюлените въобще не стоеше на дневен ред. Този път разумът надделя и оставихме наблюдението на тюлените за някое от следващите пътешествия.

Впечатлена съм от самия резерват Нос добра надежда, за който четохме, че има повече растителни видове, отколкото в цялото северно кълбо. Дали е така не знам, но наистина беше приказно красиво. По пътя за носа видяхме свободно разхождащи се щрауси.

Самият нос Добра надежда не е кой знае каква атракция; основното което хората правят там е да се снимат със знака  както направихме и ние. По-красиво по мое лично мнение е да се качиш на фара, който се намира на скалата над носа (има опция пеша, има и въжен лифт).

От там се отправихме към Boulders beach  да гледаме колонията с пингвините, след което обядвахме в ресторант на брега.

Отново заложихме на ‘Catch of the day”, което се оказа хек с лимонов сос и гарнитура. Поръчахме си и по една гръцка салата, на което само името й беше гръцко (вътре изобилстваше от спанак; нямаше риган), но все пак беше свежа и приятна.

Последният стоп за деня беше Kirstenbosch Botanical Garden, в които прекарахме около 2 часа. Наистина са безумно красиви, но истината е, че аз нищо не разбирам от растения и навярно, ако някой човек, който изучава ботаника ги посети ще остане възхитен.

Вечерта хапнахме в едно заведение до хотела ни – опитах бургер с говеждо по препоръка на сервитьорката + чаша приятно местно вино.

Трети ден - Constantia - хубаво вино, отлична храна и още нещо

Третият ден прекарахме в Constantia – дегустирахме вина, обикаляхме лозята и винарните (повече винарните предвид леките превалявания) и се наслаждавахме на хубавата храна. В Groot Constantia хапнах страхотна доматена супа за предястие и след това боботи (телешка кайма, овкусена с къри, с доматен сос, стафиди, полято с яйчна глазура и запечено; за гарнитура жълтеникав бадемов ориз, чатни от манго и нещо пикантно, което не разбрах какво точно е – нарязан лук, зеленчуци в силно пикантен сос. Поднесоха виното в една кофа с лед, която закачиха на един стол с кука до нас.

Макар всички да казват, че мястото е силно туристическо храната беше на ниво, вината с които ни предложиха да я комбинираме – също. Забелязах, че южноафриканците не са особено силни от към десерти и за това десертите въобще не ги споменавам – суфлета, сладолед и пастички може човек навсякъде да похапва.

Единственото разочарование от ресторанта в Groot Constantia беше на финала. В предишните заведение, в които ходихме навсякъде сервизът беше отбелязан най-отдолу в сметката (10%) и в този смисъл допълнителният бакшиш, който оставяхме над тия 10% беше малък. Така и направихме в Groot Constantia. Да обаче на вратата сервитьорката се развика на мъжа ми как може толкова малък бакшиш да оставим и искаше още пари :D Което беше меко казано конфузно и шокиращо. Оставихме й още пари, но като цяло горчилката в нас си остана…  В следващите заведения внимателно следяхме дали е включена такса сервизи винаги оставяхме по повече бакшиш.

На връщане от Constantia минахме през стадиона, който е бил построен за световното в ЮАР, но не успяхме да влезем, защото туровете са само от 10:00, 12:00 и 14:00 часа. За сметка на това се разходихме в парка до стадиона и след това вечеряхме. Без малко да забравя, но рибният пай, който ни поднесоха беше едно от най-вкусните рибни неща, които съм опитвала до сега.

Четвърти ден - центъра на Кейптаун, Table mountain и покер на живо

На следващия ден ходихме на walking тур в центъра на Кейптаун; след това се разходихме по пазарчетата, накупихме сувенири и чиния (ние с мъжа ми колекционираме чинии от всички места, където ходим); хапнахме някакъв junk в една пекарна и после пак разходки до следобед.

Около 2:30 следобед се качихме на Тейбъл Маунтин - това като цяло е едно от първите неща, които според мен човек трябва да "отхвърли" в Кейптаун при първа възможност, защото времето е променливо и горе трябва да се качиш, когато е ясно. Това, което беше различно за мен при изкачването беше, че кабинката на лифта се завърта на 360 градуса - т.е. няма значение къде ще застане човек като влезе в кабинката. Отгоре гледката е фантастична; да се разгледа всичко според мен все пак не отнема повече от час.

Забавни бяха едни сивкаво-кафяви животинки, които ако не се лъжа се казват дамани. Приличат на нещо средно между голям плъх, маймунки и морски свинчета J Надвечер минахме през Camps bay.

Вечерта към 7 отидохме до Grand West Casino, което е доста отдалечено от центъра, където ни беше в хотела. Всъщност това е доста голям комплекс, с множество ресторанти, food court, малка ледена пързалка, барове и разбира се огромно казино – по мащаби дори напомня Вегас, Атлантик сити и Макао.

Деан остана най-доволен от това, че имаше покер маси и успя да поиграе няколко часа на живо; аз останах доволна от италианския ресторант и пиците на пещ. Калмарите бяха жилави и недобре приготвени, но тирамисуто компенсира J Към 10 часа казиното вече се пръскаше по шевовете – нещо, което и грам не очаквах предвид това, че беше делничен ден. Навярно това, че имаше огромен сектор, в който е разрешено пушенето също си оказва влияние за тълпите от хора. Прави впечатление, че голяма част от посетителите бяха местни.

Ден пети - Bo kaap, разходки, Mama Africa

На следващия ден ходихме до Bo kaap, напазарувахме си вина и Amarula (бих го определила като  ЮАР-ския бейлис) и по обяд заседнахме на Waterfront до към 3-4 следобед. Поръчахме си 1 кг скариди, гарнитури и бира и часове наред си бърборихме и се наслаждавахме на хубавото време. Бебето обаче явно се беше поуморило от разходките, започна да раздава мощни шутове и приех това като знак, че ми трябва следобедна дрямка J Нали все пак сме на почивка – можех да си го позволя; така или иначе в София рядко ми се отдава тази възможност.

Вечерта ходихме в Mama Africa – едно от заведенията на Long Street с жива африканска музика. Оказа се, че в точно този ден ресторантът навършва 20 години от отварянето си и собственикът дойде на нашата маса и ни почерпи бутилка южноафриканско вино. Опитахме месо от крокодил (с кафеникав фъстъчен сос), филе от куду, антилопа, африкански глиган (май така се превежда warthog) наденица от еленско месо и куду и африкански гарнитури.

Въпреки, че домосед ми беше казал, че пап не струва, аз опитах и както казваше баба ми „взех си петтях пари.

Заради рождения ден на заведението имаше специална музикална програма и всички останахме много доволни. За изпроводяк ни подариха по една торбичка бонбони. Сладък завършек на разходката ни до ЮАР от където и да го погледнеш J

Home sweet home

И така… на следващия ден по обяд летяхме за София през Доха. Както писах във форума вече Катарците ни отказаха хотел и виза, защото билетите бяха промоционални, но въпреки всичко това не помрачи положителното ни настроение и приятните спомени от ЮАР. Благодаря на всички, които четоха до края. Едва ли съм споделила нещо извънредно и не знам до колко би било полезно на бъдещите пътешественици до Кейптаун, но искам да благодаря на всички, които ми помогнаха с планирането. Оставам на линия за всички, които ще пътуват до Кейптаун и ще се радвам, ако мога да помогна, с каквото мога!