Апулия и Алберобело

Пътеписи не мога да пиша, казвам си предварително, това по-скоро е реферат, ама дано на някой му хареса .

Алберобело се намира в южна Италия, Апулия, провинция Бари и е най-вече известен с Trulli-te, които представляват малки бели къщи, възникнали като овчарски хижи в района някъде към 14ти век. Трулите обикновено са кръгли, варосани сгради с характерни конусовидни покриви варовикови плочи, които се наслагват под формата на фалшив свод помежду си, без хоросан (вид лепило за зидове). Макар и да изглеждат много малки отвън, в една трула е живяло цяло семейство. Благодарение на тяхната конструкция от масивен естествен камък с много дебели стени и малки прозорци, Трулите предлагат добра защита срещу продължаващата летните жеги в Апулия. През зимата ,  топлината се запазва за дълго време, генерирана от камина. Причината за строеж на такива жилища  е бързото пренасяне от едно място на друго, поради високите данъци изискавани от Неаполитанското кралство.

Естествено това са били къщите на бедните, а в днешно време са туристическа атракция и предимно се изполъват за комерсиални цели - ресторанти, магазинчета и дори някои се използват като хотелски стаи. Алберобело е в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство, но е загубил голяма част от първоначалния си чар чрез туристическия наплив.

Според мен си заслужава да се види 1 път в живота, защото е нещо различно. Още повече самият път до там си е приключение. Ние пътувахме с кола под наем, в началото не бях много сигурна, че ще се справим,всеки е слушал легенди за италянските шофьори, но начина на каране на кола не е много по-различен от България, единствено изключение е Неапол!

Апулия не е индустриален район, но за сметка на това, земите са обсипани с маслини, грозде и какво ли още не. Като се изключи Алберобело и морското крайбрежие през лятото, е трудно да се сблъскаш с много туристи. Човек вижда наистина бита на италянците, неповторими пейзажи и картини. Там наистина може да се видят повтарящи се сцени от италиански филми от 60-70те години. Нищо не се е променило. Самите италянци не ги интересува много, много какво става по света, за тях е важно на 1во,2ро и 3то място „mangiare“. Хората са много мили, дори и да не те разбират, докато не ти помогнат,  не се отказват. Колкото за яденето, там където и да пробваш, няма да бъдеш разочарован. По селата може да пазаруваш директно от производители, естествено веднага си поканен на семейната маса и предлага ти се да пробваш от всичко, дори и да не си оборотен клиент.

Изобщо „La Dolce Vita“!