ГРАДЧЕТО НОТО С 32-ТЕ ЦЪРКВИ

НЕ ПОДМИНАВАЙТЕ СТОЛИЦАТА НА СИЦИЛИАНСКИЯ БАРОК

Едно около 26-хилядно градче в Южна Сицилия блести, окичено с титлата "Бароково бижу". Казват му също "Златният град", заради златистожълтия цвят на варовика за основното пищно строителство, възникнало след разрушителното земетресение тук през 1693 г. Процъфтяващото преди това селище Ното, познато на света от древността и впоследствие владяно от римляни, византийци, вандали, нормани, араби, французи, испанци, неаполитанци,..., е изоставено след земетресението в планината Алверия и на 8 км от неговите руини е изграден нов град.

За целта са повикани изявени инженери, архитекти, математици, но и майстори занаятчии и каменоделци от цяла Сицилия. Те въвеждат модерно за времето си планиране и градоустройство в Ното и оформят новопостроените сгради, площади, фонтани и други градски акценти в пищен, впечатляващ, по-различен късен барок, наречен сицилиански барок.

Сега този "нов град" представлява историческия център на Ното. Запазени са кралският и други дворци, римски вили, домове на богати граждани, средновековни площади. Тук има 32 християнски храма и 19 женски и мъжки манастири. Тези огромни, изключително красиви религиозни обиталища, действат от средновековието /а някои са действащи и до днес/. Тогава богатите семейства изпращат синовете си в манастирите, в случай, че те не предпочитат светското съществувание. Но дъщерите им са въвеждани зад манастирските стени задължително. Без избор са и вдовиците - те също непременно са приобщавани към манастирския живот. От главната игуменка зависело дали благочестивите дами някога ще станат нечии съпруги. Затова много монахини никога не познали свой дом и семейство.

Преди много време двама жители на Ното - братята Николачи, забелязват интересно явление във водите на близкото Средиземно море. Пасажи риба тон идват наблизо, за да си хвърлят хайвера тук. Николачите намислят да се захванат с риболов. Цаняват се като рибари на риболовни кораби, но не след дълго започват самостоятелно да ловят, да преработват и да търгуват с риба тон и с продукти от нея. Ценният морски обитател се оползотворява абсолютно изцяло. Дори костите на туната не се изхвърлят, а от тях се изработват гребени.

Натрупали солидно богатство, един от братята построява през първата половина на 18-ти век барокова градска резиденция с 90 стаи в центъра на Ното. Сега този дворец е изкупен, но не изцяло, от община Ното и е превърнат в прекрасен музей. Наследниците на предприемчивите рибари си запазват малка част от тази "Златна вила", в която продължават да живеят.

В третата неделя на всеки м. май за 5 дни в града се провежда Инфиората - фестивал на цветята. Тогава Виа Корадо Николачи се покрива с тематичен килим от свежи цветя, дълъг 122 м и широк 7 м. Тази година събитието предстои за 45-ти път и темата му е: „Почит към композитора Джакомо Пучини в стогодишнината от неговата кончина: Майсторът, който живее във времето и изкуството“.

Старата градска част на Ното наистина смайва с множеството неописуемо красиви, отлично съхранени частни и обществени сгради, замислени и изградени от изкусни архитекти и строители. Двама от тях - Росарио Галиарди и Винченцо Синатра през първата половина на осемнадесети век създават огромната францисканска църква с женския и мъжки манастири към нея. Срещу тях, зад и пред тях или редом по улиците - наблизо или по-надалеч, са църквите на Света Киара, на Сан Доменико, на Сан Карло, катедралата Сан Николо да Мира(Мираклийски) и т.н, и т.н.... Навремето те са били над 50, предназначени за трите основни социални класи: духовенството, благородниците и обикновените граждани.

Очевидно е, че градчето продължава средновековната си "златна" слава: днес тук живеят над 220 богати фамилии. Историческият център на Ното, наричано също "Европейска столица на барока" и "Каменната градина", от 2002 г. е в списъка на ЮНЕСКО като обект от световното културно наследство.

Порта Реале, вход към центъра на града, напълно запазена

Виа Корадо Николачи, където е дворецът на Николачите/вляво/. Срещу него е сградата на историческата винарна Fellice Modica. В дъното на улицата е църквата Монтеверджини

На втория етаж дворецът има красиви барокови балкони с парапети от ковано желязо, поддържани от корбели под формата на ангели, на крилати коне, на кентаври, на русалки...

Дворецът отвътре

Кметството на Ното. Типичен френски дворец, по какъвто модел е построено.

Църквата на Сан Франциск от Асизи

441166036_3768113550144422_3032753628301686671_n.jpg.3a554700040bdbe6dc2bdb27aa80afa6.jpg

Интериорът й

20240505_095506.jpg.b01d35f203320aaef4aad96872c210c3.jpg

Мъжки манастир вдясно до неяЖенски манастир вляво. Различава се от мъжкия по решетките на прозорците

441546759_3767407890214988_4189100034240508722_n.jpg.3a37631c90f6809b8c0e3329399caa09.jpg

Катедралата Сан Николо Да Мира/Миракилийски/

568231209_436225638_3767974213491689_2922716894544157570_n(1).jpg.f5ecaf5cd9247705a19808761072c4f7.jpg

Интериорът на църквата Санта Киара

Частен дом в традиционния стил

Всъщност, повечето от частните домове в историческия център са неизменно в същия стил

Църквата Сан Карло отвън...

1119857884_441553982_3767997516822692_7943582737108878062_n(1).jpg.ae7d6519b6ed4317174b5985cfd04558.jpg

... и отвътре. Неописуемо великолепие!

Епископията и църквата на манастира Сантисимо Салваторе

438118899_3767407913548319_1932509144572501959_n.jpg.ce966964f670705e6ecb12507ce8a88e.jpg

Мемориал за загиналите жители на Ното в световните войни

Паметник на Сан Корадо - отшелник-францисканец, роден в близкото селище Календаско, починал в пещера в близост до Ното и погребаон в градчето, много почитан в "Бароковия град" заради сътворени от него чудеса, признати от църквата. Покровител на Ното

Цветен килим на Виа Корадо Николачи. Тук отново ще бъдат подредени 16 мозайки от свежи цветя, които ще просъществуват само 2 дни, но през останалото време фестивалът ще бъде наситен с мнго други очарователни прояви