ЗА БУКВИТЕ И ОЩЕ НЕЩО...
През 2002 г за пръв път посетих Рим в състава на една екскурзионна група. Заведоха ни в базиликата „Сан Клементе”, което май беше прецедент. Не си спомням дали посещението беше по програма, или бе инициатива на младата тогава екскурзоводка Велислава Йорданова. Не съм и много сигурна, че до днес екскурзии на българи във Вечния град включват организирано посещение на това свято място.
А „Сан Клементе”, както вече е широко известно, е свято място за нас, българите и за всички европейски народи, защото тук през 869 г е бил погребан св. Константин-Кирил Философ, един от светците-равноапостоли, покровители на Европа. Знайно е, че той отива в Рим с по-големия си брат Методий да отнесе мощите на св. Климент и да представи на тогавашния папа Адриан II съставената от него славянска азбука - глаголицата. Тази мисия е била предизвикана от несправедливостта богослуженията и богослужебните книги да се извършват и разпространяват единствено на латински, еврейски и гръцки езици. Кирил и Методий считат, че всички народи имат право на свой език и писменост, както слънцето свети еднакво за целия свят. Този довод славянският език да бъде признат те изтъкват пред папата, който ги приема в голямата базилика Санта Мария Маджоре и така първообразът на българската азбука в тогавашния му вид се легализира.
След аудиенцията и престоя им в Рим, братята тръгват да се връщат във Великоморавия, от където са дошли. Но на 42 г. Константин-Кирил умира и Методий подготвя тленните му останки за пренасяне обратно. Папа Адриан II обаче настоява те да останат в Рим и нашият първопросветник е погребан в базиликата „Сан Клементе”.
Не мога да кажа, че през 2002 г в България масово се разпространяваха фактите за кончината и за това къде са положени останките на Константин-Кирил Философ. Поне аз не бях чувала нищо такова и именно за това посещението в „Сан Клементе” ми произведе шокиращ ефект. Тук първо обходихме едно дълбоко подземие, където имаше останки от езически етруски храм. Разрушен от времето, върху него е бил построен втори храм. Именно там е бил гробът на Кирил. И този храм е западнал през вековете, докато накрая това място било предоставено на ирландски /може би на доминикански монаси/ орден, който изгражда сега съществуващата базилика.
Монасите откриват гроба до олтара на полуразрушения храм и прибират намерените мощи в сандъче. Поставят го в специално изграден параклис в новата си базилика. /Колко от мощите сега са вътре, не се наемам да проучвам./ В подземието на една от стените си остават няколко артефакти, свързани със светеца. Това, което аз си спомням, беше мозайка с образа на Кирил, поставена от името на българския народ през 1929 г/т.е. при царуването на цар Борис III/, две паметни плочи: от „признателния хърватски народ” и от „признателния украински народ”. И трета плоча от… Тодор Живков.
/Защо и от хърватския народ ли? Защото хърватската църква отказва да се подчини на папата и богослужебните книги за нея да се издават изцяло на латински език, както става в повечето от останалите европейски държави, а продължават да се печатат с глаголически букви /на глаголически хърватско-старославянски език/. Сега в най-старата и най-важна катедрала в Загреб - "Успение на Пресвета Богородица...", има олтар на Солунските братя, а на една от стените й - огромен надпис във възхвала на Бога, написан с глаголическите букви. Глаголицата се използва в Хърватия до средата на 19-ти век, а пък до ден-днешен там с буквите на свети Кирил си служат в художественото изкуство, в рекламни или представителни текстове. Навремето двамата светци са били покровители на Загребската митрополия./
Не мога да кажа, че през 2002 г в България масово се разпространяваха фактите за кончината и за това къде са положени останките на Константин-Кирил Философ. Поне аз не бях чувала нищо такова и именно за това посещението в „Сан Клементе” ми произведе шокиращ ефект. Тук първо обходихме едно дълбоко подземие, където имаше останки от езически етруски храм. Разрушен от времето, върху него е бил построен втори храм. Именно там е бил гробът на Кирил. И този храм е западнал през вековете, докато накрая това място било предоставено на ирландски /може би на доминикански монаси/ орден, който изгражда сега съществуващата базилика.
Монасите откриват гроба до олтара на полуразрушения храм и прибират намерените мощи в сандъче. Поставят го в специално изграден параклис в новата си базилика. /Колко от мощите сега са вътре, не се наемам да проучвам./ В подземието на една от стените си остават няколко артефакти, свързани със светеца. Това, което аз си спомням, беше мозайка с образа на Кирил, поставена от името на българския народ през 1929 г/т.е. при царуването на цар Борис III/, две паметни плочи: от „признателния хърватски народ” и от „признателния украински народ”. И трета плоча от… Тодор Живков.
/Защо и от хърватския народ ли? Защото хърватската църква отказва да се подчини на папата и богослужебните книги за нея да се издават изцяло на латински език, както става в повечето от останалите европейски държави, а продължават да се печатат с глаголически букви /на глаголически хърватско-старославянски език/. Сега в най-старата и най-важна катедрала в Загреб - "Успение на Пресвета Богородица...", има олтар на Солунските братя, а на една от стените й - огромен надпис във възхвала на Бога, написан с глаголическите букви. Глаголицата се използва в Хърватия до средата на 19-ти век, а пък до ден-днешен там с буквите на свети Кирил си служат в художественото изкуство, в рекламни или представителни текстове. Навремето двамата светци са били покровители на Загребската митрополия./
В базиликата имаше някакви брошури на италиански, но на български имаше само една-единствена картичка, която купих и пазя до днес. На картичката са изобразени двамата светци в цял ръст. Тя се отваря като прозорец и вътре има две снимки: на картина от аудиенцията им при папата, когато му представят азбуката в базиликата Санта Мария Маджоре и картина на покритото с покров тяло на мъртвия Константин-Кирил Философ, подготвяно за пренасяне във Великоморавия. Двете последни картини съществуват в параклиса.
В параклиса обаче има още една много ценна реликва. Тук е положена икона на християнския Бог Света Троица: Отец, Син и Свети дух. И, както тогава ни бе казано, това е единствената в света икона, на която е нарисуван Богът Син - Исус Христос , който държи свитък с основата на нашата азбука. Което се тълкува, че тя е богопомазана и свята. Тоест, че Бог е дал просветление на свети Кирил да я създаде. Защото, когато получил задача да направи славяните писмени, той, Кирил, не влязъл в библиотеки, за да разбере как се създава нещо такова, а отишъл в църквата да се помоли. И излязъл с глаголицата в главата си...
Снимката на тази картина е в центъра на единствения български информационен документ/моята картичка/, съществуващ тогава в „Сан Клементе”, за прослава на нашите и всеславянски първоучители. Какви материали на български език за тях има сега там, не ми е известно. Дали винаги си служим със свещените ни букви така, че светът да узнава кои сме и какво сме му дали?
Картичката се отваря
Горе: посещението на двамата братя при папа Адриан II в базиликата "Санта Мария Маджоре";
долу: подготовка на тленните останки на Константин- Кирил Философ за отнасяне във Великоморавия
Част от картичката с молитва към светците на италиански език
Друга част със същата молитва на български език
Иконата, за която се твърди, че е единствена в света, където е изобразен Исус Христос да държи свитък с глаголицата
В опит да покажа отблизо глаголицата
Ето я цялата
Името ми, изписано на глаголица
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега