До Милано ... И назад

До Милано и назад ... или как само този, който не пътува, няма да открие себе си J

Прекарахме 3 незабравими дни в регион Ломбардия, посетихме Милано, Комо, Брунате, Бергамо и Чита Алта (високия град).
Разгледахме доста интересни забележителности, насладихме се на изключителни пейзажни гледки, посетихме домът в който един голям българин, затваря очи, прокуден от родината си - Пенчо Славейков!
Хапнахме пица, спагети, равиоли, печено пиле ... Пихме вино и италианска бира, нощувахме в хотели с перфектна локация, невероятен персонал и прекрасно обслужване, разходихме се из скъпарските магазини, вечеряхме в ресторанта на Армани, купихме си пръстени Сваровски, уникални обувки от естествена кожа от магазин с дълголетна история и се потопихме в атмосферата на Италия - единствената страна, в която олющените сгради НЕ правят впечатление!

НО ето как започна всичко ...

Беше ден като всички останали – лято, жега, слънце ... а аз – на работа J И както си стоях в офиса ме обзе прозрението, че е време да помисля и за себе си и да избягам от сивото ежедневие ... А какво по-лесно от това – разбира се самолетния билет.

Дестинация – Италия. Предвид, че съм обходила Южна и части от северна Италия, ми оставаше да посетя няколко местенца, а именно едно от тях беше регион Ломбардия – Милано.

На помощ идва и сайта на Уиз Еър – отворих и започнах да разглеждам! Цени близки до подарък – 19.99 с уиз дискаунт клуб – е ... цените бяха перфектни, но датите не съвпадаха. В следващия момент, се сещам, че вместо да гледам напред, защо да непоглена една дата назад .... и всичко си дойде на мястото – 13. Август отиване – 16 връщане – без багаж 40 лв в двете посоки!

Тук, обаче, се появи и другия проблем – оказа се, че по това време, всички около мен бяха заети и трябваше да пътувам сама. Пуснах публикация във фейсбук, но отново ударих на камък, защото освен заетостта на обкръжението ми, на никой не му се експериментираше да пътува неорганизирано!

Е – явно не ми е било писано – си казах и затворих страницата! Когато обаче нещо има да става – то просто става! В същия такъв горещ ден, отново седейки в офиса, телефона звънна – беше колежка, с която не се бяхме чували доста време.

-          Креми, какви са тия 20 лв и за къде?

Обясних аз ситуaцията и на 2рата дума, тя ме прекъсна и каза: събирай багажа, отиваме!

За това ви казах, че когато има да става нещо – то просто става.

Резерврахме билетите, като добавихме и по един куфар от 10 кг на човек. Цената излезе около 90 лв на човек в двете посоки.

Беше ми странно, защото аз съм от онзи тип туристи, които винаги се мъкнат с огромните куфарляци и много излишен багаж, но всяко нещо си има 1ви път.

И така – живот и здраве, пътуването беше вече уредено, оставаше да решим, къде ще спим.

Като човек от бранша, имам доста колеги, които са пътували и нощували в Милано, за това използвах жокер, обади се на колега J

А кой по-добре познава Италия от Тодор Иванов J

Препоръча ни Best western St George 4*, който се намирал, само на 20на мин пеша от катедралата и на 15 пеша от Милано чентрале – гарата, на която спира шатъла от летището.

Първоначално, букнахме 3 ношувки в Милано, но в последствие, след като размислих, направихме промяна и станаха 2 в Милано и 1 в Бергамо. Идеята беше, да сме по-близо до летището за връщане, тъй като полета ни беше ранен, а не бях сигурна в какви часове се движат шатълите.

Тук, дойде момента, в който трябваше да помислим и за нощувката в Бергамо.

След дълго гледане, реших да използвам жокер - любимия ми форум magelanci.com, където може да намерите съвети от пътуващи до всяка една точка на земното кълбо и така се запознах с Филип Пройнов (Фичо) . От неговите истории научих доста неща и помолих д се чуем, за да го разпитам по-подробно.

Той ми препоръча хостел в Бергамо, който се намира само на 10 мин пеша от гарата, на която спира влака от Минлано, на 15 мин пеша от историческата част на Бергамо, Чита Алта или в превод – височкия град, на 5 мин от спирката на шатъла за летището и на 2-3 мин от малко ресторантче, в което можем да хапнем вкусна храна, като поясни, че независмо, че е хостел, всяка стая разполага със самостоятелен санитарен възел, чисто и уютно, с изключително дружелюбен персонал. Каза, че е водил там и негови приятели, което също са останали очаровани. Така резервирахме Hostel Bg  в Бергамо.

От тук нататък, започнаха и приготовленията!

Тъй като аз съм от типа хора, които не обичат изненадите, трябваше да разуча всичко ама много подробно – кое къде и как, до последния детайл и разбира се, предвид, че никога не съм била по тези места.

Програмата беше следната: Ден 1ви – Кацане на летище в Бергамо и трансфер до Милано.

Чек ин в хотела. Обиколка на забележителностите на Милано. Вечеря - Нощувка.

Ден 2ри: Комо. Трансфер до Комо, посещение на Лаго ди Комо, разглеждане на забележителности. Връщане в Милано. Вечеря – Нощувка.

Ден 3ти: Трансфер до Бергамо. Чек ин в хотела, разгледжане на забележителностите на Бергамо връщане в хотела, вечеря – нощувка.

Ден 4ти: Трансфер до летището в Бергамо и полет до София.

Това, определено се оказа и най – удачния и удобен вариант за пътуване и нощувки по тази дестинация – 2 нощувки в Милано и последната 1 в Бергамо, при тези полетни дати!

Изчетох всичко във форума Магеланци, разпитах кое, как, къде, но ... все нещо оставаше неясно.

Тогава се сетих за приложението Google Earth. Препорчъвам го горещо – сега ще ви обясня защо:

Инсталирах го и започнах да разглеждам опциите! Там можеш да използваш 3D, което ти дава съзможността да „вървиш“ по улиците и така улеснява намирането на правилния път до точката, до която искаш да стигнеш.

Отворих приложението, на търсачката зададох Milano Centrale и ми показа къде се намира гарата. След което зададох Best Western St George и приложението посочи и хотела. За съжаление 3д опцията няма навигация и за това трябва да си потърсиш пътя сам. За целта, след като си видял вече кое къде е, задаваш началната точка и от там опцията за 3д. Смъква те на улицата и отгоре (от високо един вид) виждаш, коя е най-пряката улица по която да минеш. „Извървяваш“ целия път – няколко пъти за да се увериш, че е точно този, който търсиш и след това минаваш на опцията Street view, от човечето на екрана. 

Там вече виждаш улицата реално как изгледжа. Малко е объркващо в самото начало, защото виждаш всичко релано как изгледжа (на място един вид) но вече като си видял на ърт – а къде какво има по пътя (като дървета, кръгово с градинка, паметник, форма на сграда и т.н ) достатъчно добре се ориентираш на къде да тръгнеш вече на street view.

За да стигнем от Летището в Бергамо до Централна гара в Милано (последна спирка) трябваше да хванем автобус от летището. Магеланците бяха описали всичко - излизайки от изхода, тръгваш на дясно и излизаш от най – крайния (десен) изход, като отсерща се намират и шатълите до Милано.

Отново там има и машинки, от които можеш да си купиш и билета.

И така, дойде 13 август. Ние отидохме до гишетата за чек ин, но тъй като бяхме само с 10кг куфарче и приорити, ни изпратиха директно към паспортна проверка.

Самолета излетя и се отправихме към Бергамо! Кацнахме на летището – Orio al Serio, минахме проверка на документи и започнахме да следваме всичко описано от Магеланците, което беше точно така.

Излизаш от изхода и тръгваш на дясно. Излизайки от най – крайния изход, точно срещу теб са и завтобусите, които ходят до Милано и спират на гърба на Милано чентрале – централната гара на Милано. Тъй като има доста автобуси, пред всеки има човек, който те пита за къде отиваш. Казваш Милано Чентрале и те те насочват към автобуса, на който трябва да се качиш. Отивайки до него, казваш на човека, че си за Милано чентрале и от него си купуваш билет, който струва 4 евро на човек.

Пристигнахме на гара Милано чентрале, като предварително я бяхме видяли на Гугъл стрийт вю – как изгледжа, както и пътя около нея. Веднага я познахме – бяла огромна сграда, която на живо изглежда много, ама много по-внушителна, от колкото е на снимка.

*Аз лично, когато „вървях“ по гугъл стрийт вю“ правих скрийн шотове, за да отворя на място и видя дали имаме съвпадение,  като на всеки рисувах стрелки на къде трябва да тръгнем, за да се улесня напълно.  (Смятам, че това би помогнало на всеки единот вас при едно бъдещо индивидуално пътуване)

Минахме на централния и вход – огледахме се и си направихме няколко снимки. След което спряхме за малко там, за да се насладим на красивата фамозна сграда, посрещнала ни и оставила в нас прекрасно впечатление!

В случая, за да стигнем до нашия хотел, трябва да минем по уличка, в началото на която има ъглова сграда, намираща се като застанеш на главния вход на сградата и пресечеш улицата – в ляво. А леко дясно е сградата на Дженерали (просто за ориентир) *виж снимката.

Продължавате само направо, като само след няколко метра срещу нас се намираше кръгово с градинка. От кръговото продължихме само направо, като стигаме до високи дървета от двете ни страни пред които се намира малък пътен остров. Отново погледнахме скрийновете. Минаваме от дясната страна на острова като видяхме и кафявата сграда – вероятно жилищна – с тераски покрай която трябваше да вървим. След края на сградата завихме на дясно. Минахме 1вото кръстовище и на 2рото излязохме на голям булевард – Виале Тунисия. Там завихме на ляво и пресякохме на отсрещния тротоар и само след няколко метра се озовахме пред хотела. Направи ни впечатление, че на стрийт вю-то разстоянието изгледжаше по-далеч, от колкото беше действително. Влязохме на рецецията. Там ни посрещна млад мъж с черен костюм, изключително любезен, който намери резервацията ни, но ни съобщи, че стаята ни все още не е готова, тъй като чек ин-а се осъществява след 14:00ч. (за което сме наясно). Въпреки това, можем да си оставим багажа и да се качи, на лобито, където има тоалетна и да изчакаме там. Ние, обаче се качихме, освежихме се набързо, сменихме дрехите с които бяхме пътували и слязохме надолу, за да започнем така очакваната обиколка на Милано. Поискахме за всеки случай карта на града (въпреки, че всичко предваритело беше обходено и маршрута запазен на скрийнове). Човека ни попита за 1ви път ли сме в Милано и ни обясни: къде се намираме, какво можем да посетим и как да стигнем. Предния ден, Дани се обади и ме подсети, че е добре да си букнем билети предварително, за да не чакаме на опашките, които бяха доста големи.  Цената на билета беше 25 евро на човека за цялата катердала, включително и покрива!

Извадихме ги от куфарите, но ... установихме, че вместо дата 13.08 13:00ч, сме букнали дата 14.08 – 13:00ч. Споделихме с администратора случая и го попитахме, според него, дали би имало проблем. Той ни посъветва като отидем на място да питаме и, че не мисли да има, тъй като този час ще го дадат на друг и просто ще сменят – без значение е дали днес ще влезе някой или утре. Благодарихме и излязохме.

Излизайки от хотела, тръгнахме на дясно. На 2рото кръстовище със светофар, завихме наляво и продължихме само направо. Пътя и водеше покрай стари сгради и природо научен музей. Преминахме покрай една заоблена сграда и продължихме отново само направо. Малко след това леко от дясната ни страна се появи очакваното малко озеленено кръгово, покрай което минахме. Излязохме на един ккрасив фонтан, от който трябваше да поемем в дясната уличка. Междувременно се насладхме на невероятната типично италианска аритектура, която колкото и пъти да разглеждаш, никога няма да ти омръзне. Само няколко метра след като завихме в лявата уличка, пред нас лъсна блясъка на марковите магазни и малки кипрички ресторантчета.

Само след още няколко метра, пред нас се изправи величествената Миланска катедрала – Дуомо ди Милано.

Бях ни казали, че по това време, Милано е пусто и няма  много хора, но повярвайте ми, съвсем не беше така. Гъмжеше от туристи и приятни усмихнати и спокойни хора, решили да посетят този град и да разгледат забележителностите му. Наред с тях и ние!

Първо отидохме до един от полицаите на опашката за билети. Обяснихме случая и той ни каза, че едва ли би имало порлбем. Когато отидете, каза, на другия вход от където се влиза с предварителна резервация, обяснете и мисля, че ще ви пуснат.

Речено – сторено!

Наредихме се на опашка – все пак, не бяхме единствените с предварителна резервация, но и не се редхме на огромната опашка за билети. Когато стигнахме до турникета, споделихме случая, но девойката каза, че няма проблем и влязохме.

Също така, резервацията ни беше за 13:00ч., а ние бяхме там около 12:00. Никой не ни погледна часа – сканирахме билета на турникета и зачакахме асансьора, който ви отвежда до покрва (но не най-горе). Движите се по терасата на покрива от където се разкриваше невероятната гледка към гаерията Виторо Емануеле и пиаца Дей Дуомо. Продължихме да обикаляме. Внушителните арки, няма как да не направят впечатление. Този уникален бял готически шедьовър. Доста от колоните и орнаментите, бяха покрити тъй като се реставрират и почистват от печата на времето. Катедралата е посветена е на Рождество Богородично и е седалище на архиепископа на Милано, в момента Кардинал Анджело Скола. Построена е от Джан Галеацо Висконти. , Строителството ѝ отнема почти шест века, като е втората по големина катедрала в Италия след базиликата Свети Петър в Рим. Изграждането на новата катедрала е започнато през 1386 г. от архиепископ Антонио да Салудзо и е завършено окончателно едва през 1805 г. Първите архитекти на катедралата са Марко Солари и Джовани Солари да Карона. Тук на 26 май 1805 г. е коронясан за крал на Италия Наполеон Бонапарт.. Внушителната сграда е с височина от над 108 метра, а неповторимата й архитектура я прави истински шедьовър на човешкото майсторство. 3400 статуи красят катедралата, която е вторият по големина католически (и най-големият готически) храм в света и най-емблематичната постройка в цяло Милано – интересен факт е, че повечето главни улиците в града стигат до или около нея. Строежът на Миланската катедрала започва през 1386 година и е завършен чак през 1805 г. Преди това на същото място се е намирал древен храм, известен с това, че в него е бил кръстен Свети Августин. За изграждането на катедралата е използван бял мрамор, а тъй като е била строена в продължение на няколко века, в архитектурата й се преплитат различни стилове. В основата си е готическа, но има и добре разпознаваеми елементи от барока, нео-класиката и нео-готиката. Бялата катедрала впечатлява всички туристи със своите 135 заострени кули, всяка от които е украсена с различни скулптури, като най-внушаваща е централната – най-високата точка на храма, върху която в края на XVIII век е поставена позлатена статуя на Мадоната. Общата площ на постройката е 11.700 кв. м, а във вътрешния й двор могат да се съберат над 40 000 човека.

Продължихме разходката си, която обикаля цялата катедрала. Съветваме ви да си вземете ветрило, особено по това време на годината и задължително – вода. Вървенето е доста, както и зкачването и злизането по стълбите.

Изкачването става посредством асансьор, но слизането е пеша по стълбите. На всякъде е обозанчен пътя по който трябва да минеш.

Слизането на долу е бавно, стълбите с доста и се въртят в кръг – за хора с проблем с вестибуларния апарат, може леко да им се завие свят. Не се препоръчва и се хора със страх от височини, макар гледката да е несравнима.

И тръгнахме да слизаме надолу. Извървяхме стълбите,  и се озовахме във вътрешността на Дуомото.

Честно, ако трябва да си признаем, тук оастанахме леко разочаровани. Когато отвън се наслаждаваш на нещо толкова внушително, очакванията за вътре са 2но повече... да, ама не J

Отвътре, катедралата не беше нещо особено. В доста голяма степен се доближаваше до останалите катедрали, които сме посетили и въпреки това, се разходихме и разгледахме. Решихме да се наредим и на опашката за криптата, където се намират тленните останки на Свети Чарлз и в която въздуха беше тежък и почти не стигаше. Оказа се, че и там не видяхме почти нищо, тъй като беше затворено с решетка и можеш да виждаш само от там.

Тъй като вече беше обяд и минаваше 13:30, и предвид, че не бяхме хапвали от както излетяхме от България, решихме, че макар душевно сити, е време да задоволим и физическия глад.

Излязохме от Дуомото и се запътихме към прекрасно ресторантче, точно срещу катедралата. Честно казано,  колкото и да е сметката, ще се поглезим, защото не всеки ден имаш възможността да обядваш, наслаждавайки се на гледката към Дуомо Ди Милано!

Заведението се казваше Gelateria Ambrosiana. Хапнахме страхотн спагети карбонара, които разбира се, нямаха нищо общо с тези, които ние си приготвяме в България, пица с 4 сирена, 2 огромни сладоледа, чаша наливна бира, чаша бяло вино и ... сметката беше 75 евро. Което беше нормално, предвид очакванията ми, които бяха от порядъка на 150 евро и предвид, че се храниш срещу дуомото.

Доволни от първите си стъпки в Милано, се отправихме към Castello Sforzesco Di Milano, който се намира само на 10 мин пеша от катедралата, продължавайки само направо.

Пътьом минаме покрай доста магазни за обувки, в които имаше адските намаления, но ... да се върнем на двореца – Кастело Сфорца е построен е през XV век от херцога на Милано Франческо I Сфорца (1401–1466) върху руините на по-стара крепост, издигната от Галеацо Висконти през XIV век. Висконти строи крепостта не толкова за защита на града, колкото от страх от нападение от своя брат Барнабе, с когото си поделят управлението на Милано. Век по-късно, когато династията Висконти се прекъсва със смъртта на Филипо Висконти, крепостта е разрушена.  Именно на нейното място Франческо I Сфорца нарежда да бъде издигнат новият замък, който се превръща в резиденция на миланските херцози. Крепостта е опасана с ровове и с 2 кръгли кули, в които са съхранявани водните запаси на замъка. Украсена е била с произведения на някои от най-големите творци, в това число Леонардо да Винчи.

Двора на замъка днес е превърнат в уникално красив парк със зелени полянки с окосена трева. Тъй като доста хора бяха с домашните си любимци, имаше поставени специални места за тях за тоалетна и вода. Ние като пушачи, решихме да си починем да някоя полянка и да запалим по цигара. Огледахме се, обаче, но никъде не видяхме някой да пуши. Тук е момента да отбележа, че ни направи впечатление, че там хората масово не пушат. Дори, когато сядахме в заведение, макар навън, питахме дали се пуши, тъй като никой не пушеше.

Разбира се, не запалихме. Избрахме си една красива полянка и легнахме на нея – чисто, обезпаразитено, без кушешки акита ... много прилича на парковете в България, нали 😉

Всички масово бяха налягали по тревата, говореха си смееха се, почиваха си и се наслждаваха на гледката.

Имахме и ние нужда от почивка, тъй като скоро не бяхе вървяли толкова дълго, а и се оказа, че краченцата ни не са пригодени за килограмите, които бяхме качили с последно време (хахаха)

Починахме си и тръгнахме на обратно. Пред двореца има много красив фонтан, на който си направиме снимки, сляхме се с тъплата и тръгнахме на обратно. Следваща точка – галерия Виторио Емануеле.

По пътя, както ви казах имаше доста магазни за обувки, но някак си не успяхме да си харесаме, макар и ниските цени – нали знаете – когато нещо не е вашето ... J

Върнахме се, по път минахме покрай Ла Скала – Театър, построен по проект на архитект Джузепе Пиермарини през 1776 - 1778 г. на мястото на църквата „Санта Мария дела Скала“, откъдето идва името на прочутия театър. Открит е на 3 август 1778 г. с постановка на операта на Антонио Салиери. Съвсем близо до Ла Скала се намира и музея на Леонардо, но решихме да оставим посещението им за следващия път. (винаги трябжа да оставяш по нещочко, заради което да се врнеш един ден). Просто искахме да се насладим на града, разгледжайки по-важните му забележителности, а и за 1 ден, няма как да посетиш и влезеш във всяка една от тях.

Разгледахме сградата отвън и продължихме към галерията. Влизайки, пред нас се откри уникална гледка! Галерията „Виктор Емануил“ е престижен търговски пасаж в центъра на Милано, Италия. Свързва площад Пиаца дел Дуомо с оперния театър „Ла Скала“. Носи името на Виктор Емануил II, крал на Италия, който я открива тържествено на 1 януари 1878 г.За да влезете в тези магазини ви трябва известна смелост и „дебела” кредитна карта. Освен заради впечатляващата архитектура, си заслужава да посетите тази галерия и заради сбъдването на желания.

За съжаление архитектът на галерията Джузепе Менгони има трагична съдба. Той пада от покрива на сградата едва няколко дни преди нейното откриване, но въпреки това, успява да види успеха на своето творение. Търговският център има формата на латински кръст, висок е 47 м, а куполът му е изграден от желязо и стъкло, като в центъра се образува осмоъгълен площад. Именно там се събират 3 от 4-те герба са на трите столици на кралство Италия: вълкът е символът на Рим, бикът на Торино и лилията на Флоренция. Милано е изобразено с бяло знаме с червен кръст.

За да влезеш в лъскавите маркови магазини, ти трябва освен смелост ... и дебела кредитна карта J

Е, ние не бяхме от тези с дебелите кредитни картни, но не ни липсваше смелостта да влезем в някой от тях и поне да погледаме J

Тъй като полета ни от Сфия беше много ранен, късния следобях вече се почувствахме поуморени и решихме да се приберем в хотела, да си вземем стаята, да хвърлим по един душ, да си починем и над вечер да се отправим към т.нар венециански канали в Милано, където да седнем и да вечеряме.

Така и направихме. Върнахме се в хотела. По път се насладихме на уличните музиканти, които изпълняваха прекрасно различни произведения на любими класици!

Стаята ни беше готова и ни чакаше. Беше на 4тия етаж. Качвайки се и слизайки на етажа, ни направи впечатление, изключителната чистота навсякъде. Всичко светеше, изчистено и подредено. Стаята беше малка, но напълно достатъчна – чиста, уютна, баня заредена със снежно бели хавлии, аксесоари за баня, козметика.

Единствения недостатък е, че самия хотел се намира на главен булевард, по който се движи трамвай до късно вечерта, но повярвайте ми, когато си изморен, това е най-малкия проблем J

Оправихме се, дремнахме половин час, станахме, освежихме се и бяхме готови за ... нови предизвикателства.

На рецепция вече беше много приятна и в същото време също толкова сериозна девойка, която попитахме как да стигнем до венецианските канали. В този момент, покрай нас мина един мъж, който докато девойката ни обясняваше, той на чист български се обърна към нас и ни попита – какво ни интересува, за да ни обясни J

Винаги съм казвала, че съм късметлийка J Обясни ни, че за да стигнем пеша е около час, автобус или метро.

Попитахме за такси, но ни каза, че няма смисъл тъй като е около 20 евро, а метрото – 2, но трябва да направим смяна и да слезем на порта  Genova .

Метрото беше съвсем близо до нас и решихме да се възползваме.

*Тук искам да ви обърна внимание да внимавате от къде ще се качите, защото и на отиване и на връщане, на прекачването объркахме трена. Внимателно гледайте схемата на входа за станцията. Бялата част е изминатото разстояние. Билети се купуват от автомата, като вземате за една зона. На отиване на прекачването не погледнахме схемата и тръгнахме на обратно, Слязохме на 1вата спирка и от там отидохме на дугия изход, за да хванем правилния трен. На връщане – същата работа, но поне беше забавно и винаги гледахме от забавната страна – така де, защо да не се повозим на метрото J платии сме си (шега хахах).

Излизайки от метрото, тръгвате на дясно – пресичате улицата, вървите само направо и на 2рата, пряка, ако се не лъжа завивате отново в дясно и излизате на канала. Тук използвахме навигацията, тъй като бяхме забравили за тези канали и не бях подготвена със скрийнове J но и навигето свърши работа.

Разходихме се, беше пълно с народ и сергии със всякакви джунджории. За кратко се пренасяш в друга атмосфера на малкия италиански квартал J

Седнахме в малко ресторантче до самия канал – Forno 21. Намира се като слезеш от моста и завиеш на ляво.

Поръчахме си пици, аз лично съм по бирата, а Дани – бяло вино. Ресторантчето се състоеше от не повече от 10 маси отвън и 5-6 вътре. Едва изчакахме да се освободи една и седнахме. Ресторанта се управляваше от семйство – майката и бащата – типичните италианци и сина им. Изключително усмихнати и любезни хора. Пиците бяха слабо казано ВЪРХОВНИ! Масите бяха застлани с кафяви платнени изклкючително чисти покривки, със платение салфетки. Чувастваш се специален от обслужането и за миг дори се усещаш като италианец. Заведението се въртеше само от собствениците – останахме възхитен, как 3ма човека и една девойка въртяха цялото ресторантче и макар да беше пълно, не видях по масите мръсни чинии, оставена и неотсервирана маса, мръсен пепелник или събрани празни чаши. Не видях и накой да чака за сметка или за поръчка. 3ма човека, на 16 маси. В момента в който хапнеш и приключиш, като това го посочиш с поставянето на нова и вилицата в чинията  - тя се отсервира. Всичко беше – както казваш майка ми – по правилата на ресторантьорството.

Също, както в България, нали J

Да, някой ще каже, много ясно – като са толкова малко маси – повярвайте ми това обслужване наблюдавахме и в по-големи ресторанти, в които сядахме и по-нататък в нашето пътуване.

Единсвения недостатък беше, че имаше доста комари, но жената се качи в къщата непосредствено до заведението (вероятно тяхната) и свали и запали спирали и раздаде Аутан на всички, като се извини и се усмихна. Всички клиенти бяхме усмихнати и и казахме, че нямапроблем.

И така – най – добре похарченте пари за храна. Сметката ни беше около 50 евро за двете – по 25 евро на човек. Пица, вино и пица и бира.

Пропуснах а кажа, че пицата беше току що приготвена, месено тесто, а не замразено и ни я донесоха прясно изпечена – гореща J

И така, хапнахме и тръгнахме да се прибираме, тъй като ни очакваше още един вълнуващ ден, с пътуване до Комо.

На връщане, както ви споменх объркахме спирките и пак се повозихме в метрото.

Стигнахме до хотела. На рецепция, попитахме двойката как да стигнем до Комо, което бяхме предвидили за следващия ден. В магеланците пишеше, че няма директен влак от Милано чентрале, а когато ние отворихме, не само че имаше, а и бяха на често. Явно са настъпили промени или  може би ги пускат само за сезона.

Та – за всички, решили да посетят Комо, от Милано чентрале има доста  и в удобни часове влакове – директни, без прекачване в Монца.

Момичето отвори сайта на трениталия, провери и ни разпечата разписанито за отиване и връщане, сутринта до обяд и от 16:00 до 20:00ч.

Качихме се в стаята си, легнахме и заспахме.

Ден 2ри: Комо

На следващия ден, станахме рано – около 6 сутринта, за да хванем влак за Комо.

Отидохме до гара Милано чентрале и още като влезете и се качите нагоре по стълбите, ще видите автоматите за билети.  (такива има навсякъде из гарата) Изберете този, на който пише Trenitalia – това са държавните железници.

Най – отдолу има опция за избор на език – задавате английски език. От там избирате arrivals и избирате Комо (местоположението което искате да отидете). Избирате час – примерно от 08:00 до 12:00 и давате ок – излиза ви разписанието на всички влакове в този диапазон. Имате опция да изберете 1ва или 2ра класа – до Комо,  разликата беше около 3 евро и за това избрахме 1ва класа. Избирате часът, който ви устройва и от там ви пита – дали ще платите кеш или с карта – избирате кеш и пъхате банкнотата или монетите. Има и опция да отбележите, ако искате повече от един билет и накрая ви дава тотала. Най – отдолу, в прозрачното прозорче, принтира билетите и ги пуска, след което и рестото, ако има такова.

Разгледайте си билета. На него пише (на нашия поне) в 10:10ч, номера на влака (treno), carrozza – номера на вагона или както се смеем в коя каруца си (хаах) и номера на мястото ти във вагона, като над мястото пише дали е от към прозореца или от към пътеката.

Ако имате още време до влака, може да разгледате магазина на Сваровски, в който има уникални бижута и все ще си намерите нещо по джоба J Ние си купихме пръстени – женска му работа J

Съвсем, като в Бг, нали J

Също така има написани датата и часът. 10 мин преди тръгване, на таблата изиза кой номер влак, за Комо, в еди коко си часа, на кой коловоз ще бъде композиран, като коловозите са наредени един до руг, само гледате номера. Непосредствено преди да се качите, НЕ ЗАБАВЯЙТЕ  да си чекирате билета на машинката и след като го извадите, погледнете дали има отпечатан надпис с датата и часа на страната на която сте го пъхнали. Това е все едно е продупчен билета и вече можете да се качите. На мониторите в купето се изписват спирките и можете да си ги следите, а също така и се съобщават по говорител.

И така, пристигнахме в Комо.

*Пропуснах да кажа, че билетани за Комо, беше букнат до гара Сан Джовани, тъй като е най-удобна!

Слязохме от влака и се отбихме в инфо бюрото. Там ни дадоха карта и ни обясниха, че от гарата, вървим право надолу и ще излезем на крайбрежната улица, от където тръгват фериботите за Беладжио и от където можете да разгледате катедралата в центъра.

Слизайки надолу, минахме през много красив парк със статуя на 2 ръце. От там, надолу като слезете, на 2рата пресечка на левия ъгъл, има адския магазин за обувки, собственост на стар обущар и съпругата му – уникално мили хора. Купихме си страхотни обувки естествена кожа и подметка от естествени материали и щастливи продължихме към крайбрежната.

Излязохме на един площад, на който имаше статуя на Алесандро Волта, и продължхме в дясно по малката уличка и излязохме на крайбрежната. Часът беше около 11:30. По път, решхме, че ще отидем до Беладжио, но там организацията много не ни допадна. Опашката беше страшно голяма и само чакането, щеше да ни отнеме около 2 часа. Отделно часовете не са много удобни, тъй като определени делнични, други в почивни дни 3ти само по празници и никак неудобни. Варианта за връщане беше само споследния ферибот в 1830, което не ми се искаше. Обикновено нищо не оставям за последно, особено транспорт, тъй като всичко се случва. След около 20 мин висене, решихме, че няма смисъл защото докато отидем и трябва да се върнем. Оттеглихме се от опашката. Варианта за корабче е да станете много рано и да отидете до Комо и да си вземете билет едни от 1вите  (бързо корабче – 1 час) и да се върнете навреме – или ако успеете да си букнете билета онлайн. Ние за това не се бяхме сетили и не го проверихме като опция.

И така решихме да останем на Комо.

Седнахме да се полюбуваме на езерото. Лаго ди Комо е езеро с ледников произход в Ломбардия, Италия. Има площ от 146 km², което го прави третото най-голямо езеро в Италия, след Лаго ди Гарда и Лаго ди Маджоре. С над 400 m дълбочина то е едно от най-дълбоките езера в Европа и дъното на езерото е повече от 200 m под морското равнище. След кратка пауза, се отправихме към музея на Волта – влязохме  го разгледахме, но тъй като физиката, никога не ни е била сила, не се впечатлихме.

Дано някой не си каже – тия па от нищо не се впечатляват. Не е така J

Езерото е уникално красиво и да седнеш на брега му, да се любуваш на тъмносиния цвят на водата е едно от малкото незабравими изживявания по тези места.

След като излязохме от музея на Волта, се отправихме към фуниколяра, който се качваше до Брунате, където се намира домът, в който големия бъгарин, поет и общственик Пенчо Славейков, затваря очи далеч, прокуден от родната си. Вилата се казва Белла Виста.

Опашката и на фуниколяра беше малко по-малка и ние се наредихме. Билета беше на цена 3 евро. Фуниколяра наподобава гледката на Капри, но всяка по себе си е сама очарователна!

Изкачвайки се, имаш възмжността да се насладиш на уникалната природа и езерото от високо.

Фуниколяра спря и ние слязохме. Тръгнахме надолу в търсене на вила Бела Виста. След като слезеш на улицата и се насладиш на уникалния пейзаж на Лаго ди Комо и зеленината около него, на тази спираша дъха гледка и природа, тръгваш на дясно и вървиш само направо и пътя те отвежда до въпросната вила. Намерхме я и видяхме мемориалната плоча на Пенчо Славейков.

„Било е писано смъртта да застигне Пенчо Славейков в красивото градче Брунате на брега на езерото Лаго ди Комо във вила “Беллависта”. Собственикът на вилата Лучини си спомня, че поетът хапнал в последната си вечер риба с грах. След като се качват в стаята си, на Славейков му прилошава. Към полунощ заспива, но рано сутринта събужда Мара Белчева (жената, която затваря очите му) и казва : “Ставай, зле ми е …Свърши се…” Повиканият лекар още с пристигането си установява, че няма надежда. Довеждат свещеник, но Славейков отказва да се изповяда и причести. Към 10 часа на 28 май 1912 г. поетът изпада в безсъзнание. В един момент погледът на умиращия изведнъж се прояснява. Иска да каже нещо , а не може. Мара му дава лист да пише – не може. Неочаквано устните му отронват със сетни сили: “Светлина!”. Мара разтваря завесите, той потрепва и издъхва, а в този миг слънцето залязва. След като започват да пристигат съболезнователни телеграми и официални лица, соствениците на вилата, разбират едва тогава колко голяма личност е покойникът.

Гледката от терасата на стаята в която предположихме, че е починал наподобява до някъде България – нейната природа и решихнем че може би това е причината да избере точно тази вила за своята смърт.

Прочитайки мемориалната плоча, дори се просълзихме, защото осъзнахме какъв народ сме ... Но това е дръга тема!

Поклонихме се и се качихме до малка катедрала, намираща се непосредствено отгоре.

След това, решихме да хапнем тъй като минаваше обяд. Желанието ни беше да обядваме във вилата, тъй като видяхме, че има ресторант. Имаше опънат колан и бешежка, моля не безпокойте клиентите ... Ние се приближихме и бяхме посрещнати с въпроса – Can I help you? Няма добър ден, няма нищо – ние попитахме дали може да обядваме там и едва тогава махнаха колана – много странно, камо ли да влезеш във влиата. В менюто нямаше нищо особено, а и отношението на момичетата беше странно към нас и решихме да станем и станахме. Малко по-надолу си купихме уникални човечета с шапки от шишарки, ръчна изработка и отидохме в едно ресторантче на панорамната площадка, където седнахме. Сервитьора, обаче само ни връчи менюто и след това забрави да се появи. Станахме и от тук, като явно не бе писано да хапнем на Брунате. Разгледали и насладили се на гледката и уникалните пейзажи, които за винаги ще останат в сърцата ни, решихме да слезем и да хапнем в ресторанта на брега на Комо. Лазанята беше просто съвършена, а бирата – такава не бях пила – уникален аромат на билки, а вкуса – несравним! Препоръчвам горещо! Със сядането ни донесоха мини чашки с шампанско а със сметката лимончело. Платихме около 45 евро тотал.

Полюбувахме се още малко на езерото и се отправихме към гарата. Взехме си билет, но какво ни направи впечатление – на идване билета беше 15 евро, на връщане, 7.50 – отново директен влак до Милано.

Погледнахме, обаче, но се оказа, че билета за този час е отворен, с отворен час и дата, независимо, че зададохме в машината. На самия биет на пишеше нищо нито на полето за дата, нито на полето за час. Просто го чекираш след като го издадете от машината. Обърнете внимание отново на принта, тъй като понякога мастилото на апарата свръшва и не принтира. В такъв случай, намерете работещ апарат. Изскърцва, все едно принтира, но не отпечатва нищо.

·         Ако все пак не намерите работещ апарат, обърнете се към служител и обяснете случая. (В Соренто ми се случи и говорих с униформен, който извади химикал и ми написа на билета, след което се подписа и каза да не се притеснявам, че ой ще бъде във влака, ако има нещо)

И така тръгнахме обратно към Милано. На връщане, аз бях твърдо у бедена, че влака ще направи прекачване в Монца и Дани на Монца каза, ей сега ще обявят Кремена да слезе от влака и да се прекачи (hahah)

Прибрахме, се взехме по един душ и излязохме да хапнем. Вечеряхме  в 3те грации на гърба на катедралата, прибрахме се и заспахме.

На следващия ден пътувахме за Бергамо, където беше и последната нощувка.

Ден 3 Бергамо:

Сутринта станахме рано – около 6. В 7 закусихме, взехме си багажа, платихме градската такса на рецепция и се запътихме към гара чентрале Милано, посока Бергамо.Тук е времето, да отбележа, че в Букинг, понякога тези градски такси, подвеждащо е описано, че са включени в цената. Реално, не са ти дръпнат от картата, но оставаш с такова убеждение, тъй като предварително си прочел, че са инклудет.

И така – процедурата по влака, вече е ясна. Взехме билета и се отправихме към перона.

Влака беше композиран и 10 мин преди отпътуване, отвориха вратите. Обръщам внимане, че освен на  перона и таблото, на самия влак, също е написано направлението.

Макар отново да взехме 1ва класа, влака не беше толкова добър и все пак в пъти повече от нашите в Бг. Тръгнахме и след около час вече бяхме на гарата в Бергамо.

Тук е момента да благодаря на Фичо от Магеланци. Излизаш от гарата и тргваш само направо. По пътя ще видите голяма рекламна табела на Hostel BG, с указателна стрелка. Разбира се, за всеки случай, аз бях извадила скрийовете и последвахме стрелката. Излизате на едно голямо кръстовище, след около 10 мин и отново виждаш указателна табелка с надпис Hostel BG и стрелка на ляво. Завихме и само след няколко метра вървейки покрай сграда с кафеви тераси, завихме на дясно и веднага видяхме нашето място.

Още с влизането, ни посрещна много любезно младо момиче с перфектен английски и италиански акцент J

Дадохме личните си документи за чек ин и тя ни съобщи, че стаята ни вече е готова. Намирахме се в много приятно фоайенце, боядисано в различни цветове, а през прозорец с типичните зелени капаци, забелязахме мега якото дворче с маси и столове, боядисани също в най-различни свежи цветови гами.

Девойката, обаче ни съобщи, че трябва да платим сити такс, която, обаче вече не бяхме платили или поне така пишеше в Буккинг. Каза, че ние не сме им 1вия случай на БУКИНГ и, че те не дърпат парите, а само ги задържат, тъй като дават избор на клиента да ги плати и тук на място. Проверихме и наистина се оказа, че парите са само блокирани.

Момичето ни обясни, че на рецепция има човек до 23:00. И сутринта от 8. Когато напускаме, няма да има никой на рецепция, за това любезно ни помоли, да оставим кключа си в една малка кутия тип лондонска телефонна кабинка, като пуснем кключча отгре. За да излезем,1вата врата е отворена, но за да отвриш 2рата, има червен бутон, който натискаме и вратата се отваря.

Поискахме карта на Бергамо и се оказа, че главния булевард е точно над хотела – булеварда от който дойдохме, а спирката за Чита Алта и летището тчно на ъгъла – 5 минути иначе казано.

Взехме ключа и се качихме. Стаята беше просто прекрасна, а хотела уникален. Навсякъде разични цветове, по земята – паркет, на стената нарисувани разни картинки весели и стена, до която беше поставена кофичка с тебешири и на която пишеше Hello, Holla и ние написахме Привет от България – на български.

Всичко в стаята блестеше, климатик, голяма и широка баня, изключително чисто, а чаршафите светеха, все едно бяха чисто нови!

В отзивите прочетохме за шумни съседи, но такива просто нямаше.

Беше си тихо и спокойно. Оставихме багажа и тръгнахме. Отидохме до спирката, но никъде нямаше автомат за билети. Видяхме едно момче и ги попитахме, но и то не знаеше и ни посъветва да вземем от автобуса – там има автомат. Възрастната жена до него, чу разговора и ни посъветва да проверим в будката за вестници. Оказа се, че там наистина има билети. Пенсионерите, ще спасят света J

Купихме, автобуса дойде и се качихме. Решихме да се качим до върха – последната сирка на Чита Алта или в превод високия град и от там да започнем надолу своята разходка. Една от спирките е фуниколяра за високия град, за тези, които желаят да се качат с него. Автобуса продължи нагоре. Минахме покрай страхотни вили, високия град, започна с уникален парк и стени от които се виждаше целия град Бергамо. Слязохме на последната спирка и седнахме да пием кафенце, за да разгледаме картата и забележителностите. Решихме, да започнем от ботаническата градина, тъй като беше на най – отдалечената точка и от там да тръгнем да слизаме надолу. Бяхме набелязали още и пиаца Векия и Базиликата Санта Мария Маджоре.

Изкачихме се до ботаническата градина. Градината се намира във високата част от градчето върху площ около 2400 кв.м. и с приблизитено 1200 растителни вида. Подразделение на ботаническата градина е и “Долината на биоразнообразието” разположена в околността на манастира Астино. В тази част е разработена градина с ядливи видове, която демострира на посетителите от май до октомври биоразнообразието на тези растения.

Разходката беше просто уникална. Насладихме на невероятни видове, които не се срещат всеки ден, но за съжаление, не можахме да видим месоядните разстения.

Гледката градината беше съшо уникална, а за въздуха да не говорим. Заслизахме надолу и излязохме. Следваща спирка – пиаца Векия.

*Тук, ще вмъкна една скоба, като ви кажа, че автобуса със самолетчето до и от аеропорта, както и от и до автогарата, и двата тръгват от спирката на която слязхме в Чита АЛТА за тези решили да нощуват там.

И така, бавно, но славно стигнахме и до пиаца Векия. Усещането да си на този площад, някак си не може да е опише. Имахме чувството, че всеки момент ще излязат придворните дами с огромните рокли и императорската свита. Малко след арката на площада пред нас зе разкриха статуи на поредната базилика. Красива архитектура, но не толкова, колкото от вътре.

С влизането просто отворихме уста и онемяхме! Никога до сега, от всички посетени катедрали (аз съм леко маниак на тази тема) не бяг виждала такова изящество, красота и съвършенство и всичко това, събрано на едно място под купола на Санта Мария Маджоре.

Онемели и заслепени от невероятната красота на базиликата вървяхме и не откъсвахме очи от тавана и стените. Някак си, не ми се излизаше от там. В интерес на истината не знаех, че това е въпросната базилика, която търсим и разбрах едва на входа на излизане, тъй като никъде не видяхме надпис и можеше само да предположим, че е тя.  Беше Богородицам 15 август. Винаги на този ден ходя на църква и паля свещ на Богородица, помагала ми не веднъж – до този момент, не бяхме отишли на църква, защото неисках да паля свещ в католическа, но .... църквата сама избра мен да вляза в нея ... за мен това беше положителен знак, че без дори да подозирам, бях привлечена да вляза именно в тази базилика.

През първите 1100 години, в Бергамо се разразила ужасна чума и  жителите отправили молба към светата дева да ги спаси, като те обещали да построят църква в нейна чест. Спасението дошло, а местните държали на честта си, в 1137 год местните жители полагат основуте на базиликата. Фрески, гоблени и макети били проектирани от известния художник Лоренцо Лото. Червени лъвове пазят входовете на базиликата,Тази църква няма главен вход. Входовете, могат да се видят като странични и се  пазят от два червени мраморни лъва, дело на Джовани Капион. Много малко са местата, от които излизанего ми е било трудно – сякаш нещо ме дърпаше да остана и не ме пускаше навън – сякаш навън светът е лош, а само тук бих се чувствала сигурна ... Е, освен Рилския манастир, това е второто такова място на което се чувствам по този начин.

Но все пак, трябваше да излезем. Разбира се, посетихме и дуомото, но просто бледнееше пред онова, което вече бяхме видяли. И така дойде време за обяд. Ресторантите се пукаха по шевоете и се наложи да почакаме за места. Единия от сервитьорите ни увери, че до 5 минути ще сеосвободи маса и след като изчакахме окол 20 отново попитахме, тъй като имаше свободна 3йка, но не ни я дадоха тъй като била за 3ма, а ние 2 и така, в един момент, колкото и да не им беше приятно, ни сложиха на нея. Най – интересното беше, че на всички, които току що седнаха, им сервираха хляб и вода – нормална и газирана, а на нас – нищо. Дадоха ни само мен‘ и ние си поръчахме водата. Ядохме равиоли – много вкусно приготвени, НО ... в един момент, в който сервитьора мина покрай мен и сервира равиоли и на съседната нас маса, усетх нещо топло по гърба си. Пипнах се – мазно. Оказа се, че като е минавал, ми е залял блузата и панталона с маслото от чинията.

Не съм от хората, които правят панаири, въпреки, че Дани много се напрегна. Извикахме сервитьора и той само каза сори и сви рамене. След малко дойде с едно пръскало, напръска ме и каза, че след 5 мин всичко ще изчезне. След около 30 мин се върна с една четка и започна да четка напръсканото, като напръска отново – за всеки случай. Дани се пошеува, че ме е пръскал с мухозол J при коието на мен ми стана смешно и започнах да гледам на случая от към смешната страна.

Да не говорим, че всички се скупчиха на вратата, да видят кого са заляли.

Как да е, храната за сметка на това, беше изключително вкусна. Хапнахме и уникално тирамису.

Платихме и станахме Пошегувах се с Дани, че се случва нарочно, защото днес не съм запалила свещ – може и да имаше нещо вярно. J

И така. Поразгледахме още малко, свихме по малките и тесни улички на Чита Алта – любимото ми място за разходка. Направихме си няколко уникални снимки и се запътихме към фуниколяра.

Платихме си билетите, почакахме малко, тренчето дойде и се качихме.

*Тук, искам да обърна внимание на нещо много важно, а именно: Обръщайте внимание какви пари ви връщат. От касата на фуниколяра ми върнаха 20 евро, които като си купувах цигари, се оказаха скъсани, та се наложи да се повозим пак (не, че имахме нещо против) и добре, че онзи ги смени без проблем.

*И още нещо – билета за автобуса важи 75 минути и в рамките на тях, ако успеете да се справите, може да ги ползвате и за автобуса надолу. Същото важи и за от новия към високия град – ако хванете автобус и решите да се качите с фуниколяра, билета от автобуса важи и за фуниколяра, но ако се забавите, трябва да вземете нов билет. При нас разбира се, тези 75 минути отдавна бяха изтекли и за това взехме нови билети за фуниколяра, като обаче, решихме да не се възползване от автобуса за връщане. Та в тази връзка за второто качване на фуниколяра не ни бяха необходими билети и ... който си няма работа се вози на фуниколяр (хаха).

За това ни предупреди и обясни момичето от рецепцията в Хостел Бг.

И така слязохме до долния град и се апътихме към хотела. Поради факта, че беше Бигородица доста магазини не работеха, освен един за козметика, та си купихме това – онова.

Пропуснах а кажа, че до последната спирка на високия град, имаше доста сергии със старинни неща. Това мие слабост, но тозипът нищо не ми допадна, за сметка на една, на която продаваха ръчно направени пръстени със сребърно порктие и кристал сваровски – препоръчвам J

Пътьом изядохме по едно джелато и стигнахме до хотела. Взехме душ и слязохме да оитаме, къде можем да хапнем.

Фичо ни беше препоръчал много добро ресторантче на ъгъла, но минавайки от там, не работеше, Момичето от рецепция, също ни го препоръча, но обясни, че работи в определени часове и ако хапваме там, да кажем, че сме гости на Хостел Бг и ще ни направят малка отстъпка (5 евро). Масите бяха буквално на тротоара, което ми се стори адски романтично – типичното италианско квартално ресторантче! Поръчахме си печено пиле, с гарнитура от пържени картофки и зеле – беше слабо казано уникално! Сметката за това, бира и вино беше около 5о евро.

В крайна сметка, сметките ни за хапване, при условие, че не сме се ограничавали, бяха от порядъка на 50 и малко евра, като изключим тази срещу катедралата, която беше малко по-висока.

Прибрахме се в хоела, оправихме се и легнахме, тъй като в 7 трябваше да бъдем на летище.

Около 5 станахме, слязохме до долу, където има машини за вода, безалкохолни и кафе. Кафето и капучиното, бяха по 0.80 евро. Беше хубаво. Изпихме го, оправихме се и излязохме, Пуснахме ключа в кутийката, натиснахме червения бутон, вратата се отвори и се запътихме към спирката.

Билети за автобуса си закупихме от рецепцията на хотела ощес настаняването, Обясниха ни, че при тях има и са с 0.50 евро по евтини.

Автобусите се движат в определени часове и са съобразени с полетите. И така – за последно погледнахме Чита Алта как се събужда, автобуса дойде – номер 1 и самолетче и ние се качихме.

Както ни взе от изхода, така спря и точно пред входа на терминала. Слязохме и се запътихме към гише приорити за всеки случай. Проверяващия ни попита какво правим там и ние тръгнахме към гейта.

На всякъде има табели, така, че трудно да се объркате.

От там вече пътя го знаете, с тази разлика, че ... самолета закъсня с около 20 мин за излитане, тъй като през това рвеме капитана на няколко пъти помоли да седнем по местата си, за да може самолета да излети на време, докато през това време нашенци си качваха багажите и се размотаваха напред – назад....

И така излетяхме към София. Кацнахме – е в България на паспортна пак имаше неразположения и работеха само 2 гишета, нооо .... J Нищо не беше в състояние да развали доброто ми настроение!

Така приключи нашата приказка! Разбира се, останаха още много неща за разглеждане, но Италия е приказка, която веднъж започнеш ли да четеш, ще препрочиташ до края на живота си! J

*В пътеписа са използвани цитати от Уикипедия