До Тоскана с кола

Пореден опит да сглобя този пътепис. Няколко пъти го започвам и я ще спре ток, я ще блокира компютър, я ще го затрия неволно.

Та, действието се развива юни 2015 г. Окончателната програма: София - Любляна - Флоренция - Венеция - Загреб - София. Във Флоренция бяхме базирани за 4 дни, които отделихме на града и дневни пърувания до Лука и Пиза и Сан Джиминяно и Сиена.

Ден първи: София - Любляна. Първи и най-дълъг етап - 910 км. и пресичане на 3 граници. Спокойно пътуване през Сърбия, на моменти скучно. Най-голямата скука ме обзе в Хърватия - нулев трафик и безинтересна природа наоколо. В Словения стана интересно - 80 км ни пра жесток порой.

Магистралите - Сърбия общо взето като при нас, Хърватия вдига много летвата, Словения още повече.

Любляна. Малко, спокойно уютно градче, чисто, подредено ... и доста скъпо. Но кеф цена няма, хареса ми. Апартаментът беше в „кварталите“, на 15 минути пеша от стъргалото и замъка. След пороя улиците започнаха да се оживяват, имаше дегустация на вино и мезета на открито, свеж въздух. Архитектурата на Австро-Унгария е навсякъде.

А на нашата маса се отби за компания едно … врабче.

Ден втори: Любляна – Флоренция. Апартаментът беше в Скандичи, предградие, до което се стигаше с единствения засега трамвай във Флоренция. Мястото беше удобно заради бързото придвижване до централната част, безплатното паркиране и близостта до околовръстното за бързо напускане. За Флоренция е казано почти всичко. И все пак, усещаш древния аристократичен дух да се подава зад ъгъла. Буквално навсякъде. Местните го поддържат, защото за разлика от Венеция, където те са рядкост, във Флоренция са си там. Поне аз така ги усетих.

Оказа се, че синът ми има някакъв дял от един магазин на Понте Векио, но беше затворено, да уредим изплащането на дивидентите.

Дуомото. Синът ми, като виден почитател на строителните постижения на Апенините, определи за цел номер 1 купола на Филипо Брунелески – най-големият тухлен купол в света – 45 метра. Пантеонът в Рим е най-големият от неусилен бетон – 43 метра.

И понеже сме в Италия, не може да не обърнем внимание и на автомобилните постижения.

Няма начин:

Ден трети: цял ден флорентинствахме - камбанарията на Дуомото, купола на Дуомото, Пиаца Микеланджело. Вечерта приключи на аперол шприц и мохито.

Ден четвърти: маршрутът трябваше да бъде Пиза – Лука. Обаче … изпуснах отбивката и стана Лука – Пиза с междинна спирка във Виареджо – даскалицата ми по италиански е от там и трябваше да отдам дължимото на родния и град.

Лука – малко, много приятно, типично италианско градче, с 4-километрова крепостна стена около града, по която разходката става най-добре с колело. Една от главните забележителности е Пиаца Амфитеатро – площад и сгради, построени очевидно върху стар амфитеатър.

Виареджо – кратка разходка, за да могат някои да си топнат краката в още едно море. Не съм запознат с морските курорти на Италия, но 88 реда чадъри ми бяха с около 87 реда над прага на търпимост.

Пиза – пристигнахме в късния следобед. Пиаца дей Мираколи е изключително фотогенично място, ако човек има късмет да няма много хора, или да се абстрахира от тях, усещането е невероятно.

Крива, крива, колко да е крива тая кула…

Вечерта флорентинските улици отново бяха наши:

Ден пети: втора еднодневна екскурзия от Флоренция – Сан Джиминяно и Сиена.

Сан Джиминяно – това е мястото! Категорично! Човек се връща няколко века назад във времето. Няколко часа там не ни бяха достатъчни. Музеят на средновековните мъчения определено си заслужава, макар че на моменти човек изтръпва само докато чете „инструкциите за употреба“ на уредите за мъчение.

Първоначалната ми идея беше връщането от Сиена до Флоренция да бъде по селския път S222. Тъй като обаче в Сан Джиминяно се позабавихме, селския участък го взехме между Сан Джиминяно и Сиена. Пътьом се отбихме в едно агритуризмо за вино и зехтин. Зехтин нямаше, че реколтата била слаба, но вино имаше, и то какво!

Сиена – перфектният средновековен град. И там не ни стигна времето. Не че съм се надявал, но да си кажа. Пиаца дел Кампо, според историята, е място, което е изградено в този вид още в средните векове, между три хълма, където тогавашните управляващи (или мутри???) за решили да бъде площадът.

Сиенската катедрала е mamma mia! За разлика от флорентинското Дуомо, и вътре е много впечатляваща.

И така, последната ни вечер във Флоренция дойде. Намерихме една уникална кръчма точно зад Палацо векио, Osteria de’ Peccatori. Горещо препоръчана от нашите три стомаха (на тримата, не мои). Десертите са умопомрачително вкусни, а тирамисуто е в тава и се сипва на окомер – прави се на място.

Денят беше 24 юни. На тази дата се отбелязва Calcio Storico – средновековен футбол на Piazza Santa Croce. Ние го пропуснахме, но след като се прибрахме от Сиена още се чуваха песните на тифозите на Виола (така наричан във Флоренция Фиорентина). Вечерта се отбелязва с половинчасови фойерверки от Пиаца Микеланджело, а половината град се събира на брега на Арно, за да ги гледа. И ние бяхме там, и ние гледахме!

Ден шести: Флоренция – Венеция. Обаче … още на тръгване за Италия си бях наумил да карам Ферари. Намерих си няколко места по нашия маршрут, където това се предлагаше, намерих дори и оферти по сайтовете за намаления, които бяха повече от добри. Но на втория ден от пътуването лаптопът се бъгна и нямаше как да си запазя ден и час. Та докато бяхме във Флоренция видях, че на Пиаца Микеланджело имаше две червени ферарита за тази цел. Не беше за времето, за което исках, но си начесах крастата на Ferrari California. Отначало си бях харесал Ferrari 458, но малкото шефче каза, че иска да се вози и нямаше как да не се вози. Неописуемо!

След кончето се качих на лъвчето (караме Пежо) и поехме към Венеция, или по-точно Местре. Там бях предвидил два дни. Първата вечер успяхме много качествено да се загубим из сокаците, и колкото повече дребният се вайкаше, че ще си изпуснем автобуса за Местре, толкова повече се наслаждавах на кефа за се изгубиш, и буквално, и преносно, във Венеция.

Ден седми: Втория ден намерихме време за района Канареджо. По-малко туристи, по-спокойно, по-автентично. А вечерта намерихме страхотна кръчма Trattoria alla Palazzina, където като бонус имаше музика на живо, с изпълнения на Лучо Дала. Истинска венецианска вечер!

Палацо Дукале е в топ 3 на сградите, които са ме впечатлявали:

Ден осми: Венеция – Загреб. На фона на всичко видяно през последните дни, Загреб ми се видя доста скучен. Няма и как да бъде другояче, след такава богато наситена програма. В комбинация с лошото попадение на апартамент от Airbnb, просто чакахме да дойде времето да си тръгваме. Личат си следите от грандиозна австро-унгарска архитектура, но само толкова. Иначе много подреден и приятен град, но едва ли има какво да се прави повече от ден.

Ден девети: Загреб – София. На прибиране към София винаги карам доста по-бавно, отколкото на заминаване J

С намаляването на оставащото разстояние, приликите се увеличаваха. Това ни беше първото подобно пътуване с кола и мисля, че ще има още доста. Свободата да спреш или кривнеш където ти водят очите е незаменима!

Този път май успях да го завърша и публикувам. Ако не, баш-вождът е виновен!