Маршрутът
София - Белград - Загреб - Любляна - Триест - Венеция - Болоня
Има-няма 1300 км. Или Както биха рекли в някои агитационни афиши "ще минем ПРЕЗ", а по правилно покрай: следват десетина прекрасни абзаца за това, колко е интересно в Белград или Загреб или Любляна. Да добавим многото красиви неща във Венеция и т.н.
Абсолютно съм съгласен с тях. Но за всеки от изброените градове си иска оставане и съответно разглеждане, а не "минаване през". Ние*, разбира се сме им заделили известна малка част от необходимото време на тез прекрасни местенца през други години и съответно сме транзит.
Планът
Малки градчета, плаж, шопинг
А то какво стана...
Болоня
Както е видно от друга магеланска тема, Италия е страсти и всеки има виждания, което е прекрасно - единство в многообразието си е бодър девиз за случая.
За мен градът бе много интересен (имам предвид централната част). Хотелчето** бе подбрано буквално до портите на стария град именно заради това. Имаше вечерна и сутрешна разходка, която включваше
Университета, площада на Нептун, кметството, двете кули и т.н., дето се казва всичко достъпно пеш.
Разбира се гарнирано със съответните италиански манджи (по много, защото лакомията у човека тук се надига до невероятни висини). Открихме шприца като питие с кампари и бих казал, че за пореден път италианците ни изненадаха приятно.
Понеже такова чудо като стъргало без магазини не може (май само София магазините по Витошка понямаляха) имаше и справка на темата какво интересно предлагат те. То месец юли е специално подходящ именно за това.
После планът се разви според страстите от нашия прекрасен форум.
А именно защо пък да не видим..... Аз четох... Ти разбра ли, че наблизо е...***
И последваха Модена, музеите на Мазерати и Ферари, Ламборгини
За Модена - пак старинки и интересни места (2 Unesco обекта), отново паста, морски манджи, шприц в добавка към лятното време. Но това, което е различното от красивата старинна Италия за мен - част от автомобилната индустрия.
Е те правят машините, наистина със страст. За тях е ясно, че могат да правят промишлен дизаин на всичко (Pininfarina, от 1930).
Ясно, че всъшност всякакъв дизайн правят добре (модни марки колкото поискаш). Видно, по хилядите малки и големи промишлени зони, защо са в G7.
Видно е, че немските концерни, за са по-добри във всеки аспект на mass production. Дори музеите в Мюнхен и Щутгарт са по-големи и авангардни.
Ама това тук е страст и то не на кристали.
Като започнете от Веспичките, малките Фиат 500 и продължите през Ferrari, Maserati, Pagani...
Музея на Енцо Ферари
http://www.museocasaenzoferrari.it/en/ представя състезателни (и не само) болиди.
А музея на Lamborghini e в шоуруума, който пък е в рамките на завода, за който имаше филмче по National Geographic.
За Дукати не остана време.
Последва Равена, където поради естеството на нашето пътуване (и именно без точен план) решихме следварително, че ден е малко и го разбутахме за два с една нощувка. Имахме и късмета да се видим с приятели и плаж да нагласим (далече е от града), изобщо чудно.
А само подозирах, че наистина е много интересен град (Unesco-вците тука бяха 6!). Права е Еминко: "Град с уникални мозайки. Лятната резиденция на император Юстиниян и имериатрица Теодора".
Прав е и Duke: "Равена е изключителен град. Не, Равена е скрито съкровище, встрани от основния туристически поток. За Равена ти трябва твърдо един ден, за да обиколиш забележителностите и се насладиш на юстиниановите мозайки..." Нищо не е преувеличено.
Ще опитам да подготвя специална галерийка от снимки из града. Понеже и Римини беше в програмата, смело да кажа Ravena rulz. Просто атмосферата е друга.
И кадърче от Старото градче в Римини:
Сан Марино
Отново има изписани много неща за тази първа република. Може би не е добра идея да се впускам в обяснения за историята и атракциите.
Ако сте в района - твърдо не е за изпускане и крепостта и прекрасните гледки от района и околните градчета.
Инак нали, правим някакви псевдосравнения за цените, които тук били по-ниски, което не ми се стори вярно поне в самото San Marino cita.*
Тънък е момента с ДДС. Имат ДДС по споразумението за приятелство с Италия от 1939 за вносните стоки. Обаче не и за произведените там. Е на тази малка държавна площ се бяха нагъчкали фабрики, офиси и какви ли не генерални подделения (и за аутлетите извън града). Принципът е стоката да е произведена в републиката, но това явно се е поразширило като схващане с глобализацията на труда. От там чувството или поне уверенията на търговците за двайсетте процента дискаунт, който по добра арабска традиция е само сега и специално за нас Чаршията я има, няма как.
И няколкото неподредени извода от трипчето
- Човек трябва да се съобразява с потока автомобили от/за България. На отиване границите бяха лесни, но на връщане загубихме по 2-3 часа на Сърбия/Хърватска и Сърбия/България
- Много интересни неща ни разказа момчето, което взехме на стоп за Ниш. А иначе дъжд значи друго при тях, дъжда е киша, а кишата е лАпавица. Посмяхме се на разликите.
- в Италия магистралите са си скъпи, а локалните пътища изключително живописни. Не видях и раздърпан полицай. Всичките едни такива изтупани и стилни... италианска му работа
- Манджа е италианска дума - е има защо.
* Това "Ние" звучи като Дж.Айрънс в Борджиите, а всъшност сме двама + Улрих Стоянов (това име ми хрумна за автовозилото)
** Благодарности на charlotte за Accor промоциите
*** Специални благодарности на Еминко и Duke за акълите
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега