Италия, Тоскана и Чинкуе Тере, 2022

Италия, Тоскана и Чинкуе Тере, 2022 г.

Нашето пътуване до Тоскана. Опознавайки Италия, а и като любители на виното, мечтаехме за Тоскана. За една обиколка в района, да разгледаме винарни и опитаме прочутите им вина. Подготвяно и два пъти отлагано пътуване поради пандемията.

Пролетта на 2022 год. решихме, ако нещо извънредно не се случи, през септември пътуваме… Набелязваме дестинации, мислим за места, които искаме да видим. Идеята ни е оптимално съотношение между това да видим колкото може повече и в същото време да можем да се насладим на престоя си.

Първоначалната ни идея е да обиколим Тоскана. В последствие, разширяваме пътуването и до „Чинкуе Тере“.

Окончателно се спряхме на следната програма:

01.09      България – Хърватска. (Нощувка в Самобор, близо до Загреб)

02.09      Самобор – Триест – Сиена.  (Нощувка в Сиена)

03.09      Сиена – Монтепулчано – Пиенца – Монталчино – Сиена. (Нощувка в Сиена)

04.09      Сиена.  (Нощувка в Сиена)

05.09      Сиена – Монтериджони – Сан Джиминяно.  (Нощувка във ферма)

06.09      Обиколка на Кианти.  (Нощувка във ферма)

07.09      Волтера – Виареджо.  (Нощувка във Виареджо)

08.09      Пиза – Лука.  (Нощувка във Виареджо)

09.09      Чинкуе Тере.  (Нощувка в Порто Венере)

10.09      Верона.  (Нощувка в Монселиче)

11.09      Падуа – Аутлет “Noventa” – Хърватска.  (Нощувка в Славонски брод.)

12.09      Славонски брод – Велико Търново

Отчитам, че местата ни за нощувка се оказаха повече, отколкото може би трябваше, но предпочетохме да се настаняваме в близост до забележителностите, които разглеждаме.

Тук искам да разкажа за самото пътуване. Няма да правя описания на забележителностите. За тях в интернет има много информация. Има пътеписи, написани интересно и с много умение. Не бих могъл да се сравнявам с тях.

 През седмицата преди пътуването периодично наблюдаваме онлайн камерите на основните гранични пунктове на Сърбия ( https://kamere.amss.org.rs/ ). Най-вече се интересуваме от трафика на ГКПП-Градина (срещу Калотина). Движението е много натоварено – пътуват хора от Турция към Западна Европа.

Затова от Велико Търново тръгваме на 31.08, като привечер се настаняваме в хотел „Симона“, на околовръстното на София, близо до изхода за Калотина.

1.09.2022г.

От хотела тръгваме в 6 часа и малко преди 7 „наближаваме“ Калотина. Т.е. заставаме в колона, дълга около 8 – 9 км. След „интересно“ чакане за около 4 часа минаваме границата. Няма да коментирам какво е състоянието на граничната зона в България и какво в Сърбия.

Вече на магистралата в Сърбия може спокойно да се насладим на пътуването с кратки почивки на бензиностанции OMV.

След още 1 час чакане на границата между Сърбия и Хърватия, поемаме по магистралата за Загреб.

В късния следобед пристигаме в мястото на първата ни нощувка в Самобор – „Apartman Rudi“. Мястото е много добро, в непосредствена близост до центъра на града, и с осигурено паркомясто за колата.

2.09.2022г.

Денят започва с малка разходка в центъра за закуска и кафе и на път. Зареждаме в Хърватия, защото дизелът тук е най-евтин от страните, през които минаваме.

В Словения влизаме през малък граничен пункт след Брегана. На първата бензиностанция на магистралата „Petrol“ се снабдяваме със седмична винетка за 15€.

Магистралата е много добра. Почивка на OMV-Postojna и поемаме към Триест.

Триест е нашият първи град в Италия, спирка по пътя за Сиена. Много хубав град, със стръмно слизане към централната градска част.

Паркираме в близост до центъра, на паркинг “Molo 4 Parking”, който се намира на пристанището.

Централният площад „Piazza Unità d'Italia“ (площад на единството на Италия) е просторен с изглед към морето, заобиколен от реставрирани барокови сгради и много кафенета. Счита се за най-големият крайбрежен площад в Европа. В центъра му има забележителен фонтан.

Кратка разходка и до площада на борсата, след което се наслаждаваме на първото италианско кафе. Разбира се дълго, защото стандартното е един малък пръст на дъното.

Следващата ни спирка е „Canal Grande di Trieste“. Е не е като едноименния канал във Венеция, но е интересен, с кафенета наоколо. Малко снимки и се насочваме към паркинга. Времето ни е ограничено и нямаме възможност за други забележителности в града. Не ни остава време за разглеждане на замъка „Мирамаре“, на запад от града.

Отново сме на път. Със стръмно изкачване от Триест и не след дълго сме на магистралата. Да си призная имах известно притеснения за шофирането по италианските магистрали, но няма никакви проблеми. Със скорост около 120 км/ч поемаме на юг.

На около 25 км след Болоня, магистралата към Флоренция (А1 Autostrada del Sole) се разделя на 2 клона. Старата се води панорамна, а новата е А1 Variante di Valico. Планът е да минем по панорамната, но „чичко Гугъл“ ни води през Variante и решаваме да се съобразим с него. По-бърза е, по-голямата част са виадукти и тунели, като най-дългият е над 8 км.

След Флоренция също е магистрала, по-скоро път с по 2 ленти в посока, но няма такса.

В късния след обяд вече сме в Сиена. Настаняваме се в хотел „Minerva“, който се намира в близост по „Porta Ovile” и което е най-важно е извън ZTL зоната. За колата сме запазили закрит паркинг към хотела на цена 20€ на вечер. Избрали сме супериорна стая с тераса с гледка към града. Всъщност терасата е основната причина да се спрем на този хотел и тази стая. Оставаме очаровани. Голяма тераса с прекрасна панорамна гледка към града.

Малка почивка и освежаване и е време за първата ни разходка в Сиена. Започваме от центъра, т.е. Piazza del Campo. Не бих могъл да опиша емоцията, която ни владее. Това е една отдавнашна мечта, която се сбъдва. По очарователни улици стигаме до Campo. По стъпала от към „Via di Citta“ и сме на площада. Първата ни среща с Palace Pubblico, Torre del Mangia, фонтанът на радостта и атмосферата наоколо.

Тъй като това е само обзорна обиколка, след това се насочваме към Piazza del Duomo. Там вече по смрачаване е и първият ни поглед към осветената катедралата на Сиена. Казахме й здравей, малко снимки и се насочваме към уличките за вечеря. Нашият младеж вече е доста гладен.

Препоръчаха ни някои от ресторантите на „Via Camollia“. Улицата е романтична, с много заведения от двете страни. Успяваме да намерим маса в едно от тях и се заемаме с поръчката. Нали сме в Италия, пастата е задължителна. Поръчваме специалитета на Тоскана „пичи“ (дебели и по-твърди спагети) с рагу и пекорино. Разбира се поръчваме и вино, „Вино ди каса“, т.е наливно вино. Ако някой се интересува, вечерята ни струва 45€.

Всъщност храната е само допълнение към атмосферата на улицата и нашата емоция.

С това първият ни ден в Тоскана приключи.

3.09.2022г.

Днес е нашата среща с малки градчета в Южна Тоскана – Монтепулчано, Пиенца и Монталчино.

След обилна закуска в хотела и задължителните дълги кафета, потегляме на път.

Първата ни задача е да заредим гориво. На изхода на Сиена сприраме на бензиностанция “Q8”, на самообслужване. Без персонал, сам си зареждаш и плащането е самостоятелно. Бяхме чели за тези бензиностанции и сега е момента да приложим запомненото. На апарата за плащане посочваме номера на колонка, на която зареждаме. След това поставяме банкнотите за сумата, за която зареждаме. Може и с карта да се плаща, но като за начало плащаме в брой. След това на колонката за зареждане вземаш пистолета за съответното гориво и пълниш. Автоматично спира на платената сума. И това е.

Първата ни спирка е малко преди Ашано. Има площадка с много хубава панорамна гледка (https://goo.gl/maps/Ruoi4V7cGG8czjMz6). Наистина изгледът е чудесен. Простор, ферми с кипариси по пътя към тях и маслинови горички.

През Ашано само минаваме и го разглеждаме „в движение“.

Първият град е Монтепулчано. Градът на виното „Nobile di Montepulciano”.

Сприраме на паркинг от северната страна на града (https://goo.gl/maps/PkrHePYe8YC8Mzf76). Тъй като пристигаме рано, има свободни места. По обяд вече е пълен е се чака за място. Плащането за престоя е на паркомат. На всички има упътване, което е доста интуитивно. Има различни паркомати, на които може да се плаща с монети, с банкноти или с карти. Повечето приемат само монети и не връщат ресто. На паркинга е такъв. Престоят е 1,5€ на час. Поставяме монети за 3€ и ни пуска квитанция, в която е посочен часът, до който е платено. Тази квитанция се поставя на таблото на колата.

В Монтепулчано влизаме от „Porta al Prato”. Това е основната начална точка за обиколка на града. Движим се по „Corso”, основната улица. Заръмя и се екипирахме за дъжд. Малко пречи на разглеждането, но това е положението.

От двете страни на улицата се редуват интересни и забележителни сгради. В пътеводителите са описани подробно и не бих могъл да кажа нещо по-добро.

В разглеждане наляво и надясно излизаме на Piazza Grande. Прави впечатление, че всички площади са гранде.

На площада е катедралата „Cattedrale di Santa Maria Assunta“. От едната й страна е „Comune di Montepulciano“ с характерната кула. На другите страни на площада са „Palazzo Nobili-Tarugi“ и „Palazzo Contucci“.

Тъй вали и не е много приятно за разходка, се изкачваме на кулата. Цената е 5€ на човек. Доста тясно стълбище, но все пак това е първата ни кула в Тоскана за изкачване. Гледката отгоре е великолепна, както към града, така и към околността.

По обратния път като задължителна спирка е кафе „Caffè Poliziano“. Намираме маса и тук е първото ни разочарование. Минава сервитьор и ни хвърля лист с QR код за менюто. Чакаме още 15 мин да ни вземе поръчката, но така и не идва. Времето напредва и наближава часът, до който сме платили за паркинга. Така, че със съжаление и известно разочарование ставаме и тръгваме.

Остава последната и може би най-важна задача, дегустация и покупка на вино. Спираме във „Fattoria Pulcino Cantina“ в близост до „Porta al Prato”. Опитваме няколко вина. И тук малка среща с реалността, може да се опитва от вината, само ако се купува. Тъй като ние купуваме, няма проблеми да опитаме. Проблемът е за шофьора (т.е. аз), който може да опитва много внимателно и по малко. Купуваме класиката за Монтепулчано с благородно име „Nobile di Montepulciano”. Купуваме и от по-младият му брат „Rosso di Montepulciano“. Основният сорт грозде за него е „Санджовезе“, но виното е купажно и има и други сортове грозде.

За вината и качеството им e изписано много от специалисти, така че ще се огранича да кажа - много са хубави.

На паркинга сме малко преди да ни изтече времето и се насочваме към много красивата църква „Madonna di San Biagio“, която е извън града. За наше съжаление в църквата има сватба и я разглеждаме само отвън.

Следващата ни цел е градът на папа Пий II – Пиенца, градът на пекориното.

Пътуването от Монтепулчано до Пиенца е около 20 мин. Сприраме на паркинг от северната страна на градчето(https://goo.gl/maps/9ioeBKnJoKMsPaUEA).

Време е за обяд и се насочваме към тратория, която са ни - „Trattoria Latte di Luna“. Много посещавано място и си заслужава.

След приятния обяд, тръгваме по главната улица Corso di Rossellino. На нея се намират всички основни забележителности на града.

След няколко минути стигаме до центъра – площад „Piazza Pio II“. На него се намират катедралата на Пиенца и известния „Palazzo Piccolomini“ (прекрасен ренесансов дворец от средата на 15 век).

Градът се подготвя за някакъв празник и по улиците има сергии с прочутото пекорино (сирене от овче мляко).

Разбира се не можем да пропуснем известния магазин за месни деликатеси и пекорино „Marusco e Maria“. Оттам купуваме пита отлежало пекорино.

Обратно към сергиите на улицата, които също уважаваме. Снабдяваме се с резени от различни видове пекорино.

И една интересна среща с продавач на сергия. Човекът е много приятен и проявява интерес откъде сме. При споменаването на страната ни, се оказа че знае за България и споменава някои градове. Много е изненадан, че от България има туристи. Само мога да предполагам с какви нашенски хора е имал контакти.

Отново започна да ръми и с по един сладолед се насочваме към колата.

Третото градче за днес е Монталчино, градът на виното „Brunello di Montalcino”.

Разстоянието от Пиенца до него е около 25 км и за около половин час сме в града. Спираме на паркинга до крепостта (https://goo.gl/maps/r1azdvLuWneUEBKCA).

Оттам слизаме до главната улица. Малко отклонение от нея и излизаме на площадка с много добър поглед както към града, така и към околността (https://goo.gl/maps/61i2mn5aYLfLqx6f7).

Отново на главната улица и бавно се насочваме към центъра „Piazza del Popolo“ и характерния „Palazzo dei Priori“ със задължителната кула. От двете страни на улицата се редуват ресторантчета и енотеки. Тъй като беше време за кафе, се отбиваме в известното кафе „Caffè Fiaschetteria Italiana 1888 Srl“ на „Piazza del Popolo“. За съжаление масите и столовете отвън са мокри от дъжда, затова сядаме вътре. Обстановката е уникална.

След кафето е време за катедралата на Монталчино. Малко изкачване нагоре и сме пред нея. Снимки пред нея, снимки към града, поглед вътре и е време за набелязаната енотека в близост до паркинга.

За енотеката (B&B Affittacamere Il Barlanzone Enoteca), която е и къща за гости, сме чели много добри отзиви. Посреща ни много дружелюбна продавачка, която освен да опитаме вина, ни споделя и интересни неща за Brunello-то. С английския се справям отчасти, но тънкостите ми убягват, затова помощта на нашия син е много ценна. Подготвен съм с таблица, в която вината Brunello по години са оценени с различни звезди. Търсим вино с повече звезди, но и ни е ясно, че те са по-скъпи. И тук един съвет от продавачката, че ако от дадена година има вино резерва, то годината е добра.

Снабдени със закупеното вино, много внимателно му намираме място в багажника на колата и една малка приятна изненада. Възрастен италианец, чиято кола е спряна до нашата, ни говори нещо на италиански и ни подава билета си за паркинга. Предплатили са за много време напред и тръгваха, затова ми предлага да използвам билета му. Благодарим му, но и ние тръгвахме.

Следващата ни спирка е абатство на 10 км на юг от Монталчино – „Abbazia di Sant'Antimo“. Много красиво, сред маслинови дървета. И тук поредната „греда“. В абатството има сватба. Пред него има млади мъже с вид както си представяме „мафиозите“ – зализани и с черни костюми. Разглеждаме отвън, влизаме и вътре, но е неудобно да снимаме и да се разхождаме. Така че след малка разходка около абатството поемаме пътя към Сиена.

Вечерта отново сме в едно от ресторантчетата на „Via Camollia“.

4.09.2022г.

Днес е денят за обиколка в Сиена.

Още в 9:30 сме строени пред касата за да купим билет за изкачване на „Torre del Mangia“. Влиза се на групи, като първият вход е в 10:00 ч. Взимаме комбинирани билети за кулата, градския музей и музея Санта Мария делла Скала на цена 20€ на човек.

В 10ч. през малка вратичка поемаме по стъпалата към 2-я етаж, където е звеното за сигурност. Оставят се всички чанти, като нагоре може да се вземе само фотоапарат и GSM.

Оттам започва изкачването на кулата. Стъпалата са малко тесни, но не е проблем стига да се внимава. Малко задъхани стигаме голямата площадка на върха. Панорамата към града и пиаца Кампо е великолепна. Отгоре може да се види истинската раковина на площада. Задължителните снимки и селфита във всички посоки. За съжаление малката площадка, която е над голямата, не е отворена за посещение.

След половин час по аудиоуредба ни призовават да слизаме. Пътят надолу е по-лесен.

След кулата, влизаме в градския музей, който се намира в палацо Публико. Има интересни зали, които подробно са описани в различни пътеводители. За съжаление 2 от най-интересните са затворени. Като цяло може да се пропусне.

Обикаляме Кампо и се насочихме към катедралата. И през деня е красива като вечерта. Отляво на входа е билетния център. Има различни билети, за катедралата и библиотеката и комбинирани за катедралата, баптистерията и покрива на катедралата.

Взимаме билети само за катедралата, който включва и библиотеката.

Катедралата, освен с всичко друго, е известна и с мраморните панели на пода. Общо 56. През по-голямата част от годината те са покрити, но ние имаме щастието да са достъпни за разглеждане и поради тази причина билетът е 8€.

Интериорът на катедралата е великолепен. Мраморните панели на пода са изключителни. Снимаме ги всичките.

Амвонът е изработен от Джовани и Николо Пизани. Много красив и някак фееричен.

В библиотеката Пиколомини е интересно да се видят книги от столетия с много красиви илюстрации.

Не ни се излиза, но имаме още за разглеждане. Седнали в кафето срещу катедралата, се наслаждаваме на атмосферата на площада. Изгря слънце и можем да полюбуваме на обляната в слънце катедрала, както и да снимаме.

След кафепаузата влизаме в музея/изложбена зала Санта Мария делла Скала. Голямо разочарование и губене на време. Поне за мен.

По-късно се потапяме в уличките на Сиена. Опитваме и джелато. Вече поуморени се отправяме към хотела за малка почивка.

Привечер отново се насочваме към центъра. Разходка по уличките, по Кампо и е време за пица. От пицария на ъгъла на Кампо вземаме парчета пица, които хапваме на крак и тъкмо навреме.

Отново се чува биенето на барабани. На Кампо се появяват мъже със знамена на познатата ни кондрата – на вълчицата. Развявайки знамена изпълват целия ринг, обикалящ площада. Между тях, през определен интервал има барабанчици, които с голямо желание думкат по барабани. След последните барабанчици и след младеж с огромно знаме на кондратата върви шествие на хора, свързани с тази общност. Най-отпред са мъже с тоги и отличителни знаци. След тях се движеха по ред: малки деца в колички, майки с деца, ученици, мъже и жени. Всички са с шалчета и връзки с цветовете на кондратата и пеят песен (предполагам химн на квартала). Обикалят Кампо и след това по улиците се насочват към квартала си, където тържествата продължават вечерта.

Следващото ни посещение е прочутата сладкарница „Nannini“. Взимаме капучино и дегустационна порция, включваща различни сладкиши: Панфорте, Кантучини, Cavallucci, Ricciarelli. Е купуваме и за в къщи.

Вече е тъмно и е време за коктейли на Кампо. Настаняваме се в едно от многото заведения на площада и поръчваме. Заедно с коктейлите ни носят плато с парчета пица, меса, сирена и др. Тъй като е последната ни вечер в Сиена, не бързаме и се наслаждаваме на атмосферата на площада.

5.09.2022г.

Довиждане Сиена и на път.

Първото ни посещение е градчето Монтериджони, на около 20км от Сиена. То е известно заради своята стара част, с добре запазени средновековни стени, които изцяло заграждат старото село. В подножието на градчето има голям паркинг, но е рано и успяваме да намерим място на паркинга, непосредствено до входа в града.

Градът е много малък. От едната порта на крепостта до срещуположната се стига за 5 мин. Запазена е цялата крепостна стена. Има възможност да се обиколи по нея, но ние не проявихме желание.

Малка почивка за кафе в центъра и поемаме към основната ни цел за деня.

Сан Джиминяно. Може би най-прочутото малко градче в Тоскана, наричан „средновековният Манхатън“.

Отдалеч се забелязват характерните средновековни високи кули, които му придават уникален вид. От 72-те кули, построени в него, сега са оцелели само 14.

Предварително знам, че паркирането ще е проблем. Целта ни е, ако можем да спрем на паркинг Р2, който е най-близо до основния вход за града - Porta San Giovanni. Идвайки от юг подминаваме паркинг Р1 (малко по-далеч) и стигнахме до Р2. На големи табели има информация за това на кой паркинг колко свободни места има. За Р2 са 0. Затова покрай крепостната стена се насочваме към паркинги Р3 и Р4, в северната част на града. Успяваме да намерим свободно място в Р4 и в града влизаме от северната страна. Това е някакъв проход в крепостната стена, направен специално за по-пряк достъп на многото туристи, спрели на паркингите.

Още с първите стъпки в града, се чувстваш в минали времена. Но само докато не започнеш да се „блъскаш“ с другите туристи…

Първо се спираме до красивата църква „Chiesa di Sant'Agostino“. Намира се на хубав площад и е малко по-встрани от традиционните туристически маршрути.

След нея тръгваме по „Via San Mateo“ към центъра на града. Вървейки по улицата насреща се извисяват 2 от кулите. Не съм сигурен кои точно са.

И ето ни на „Piazza del Duomo“. Отсреща се извисява „Torre Grossa“, залепена до „Palazzo Comunale“. Вдясно е главната църква „Collegiata di Santa Maria Assunta“. Някога е била Duomo, а сега е колегиата, след като градът престанал да бъде център на епархия. Надявам се да съм точен в това.

От площада се излиза на другия голям площад в града „Piazza della Cisterna“. Името идва от големия кладенец (цистерна), който е в центъра му.

И ако площад Дуомо ми се стори някак величествен и строг, то площад Чистерна е оживен с кафенета, барове, ресторанти и салони за сладолед.

Та за сладолед, по скоро джелато. Тук е една от най-известните джелатерии в света – „Gelateria Dondoli“. Типичен италиански сладолед, с голямо разнообразие от вкусове. Преди години за няколко години е бил обявен за най-добър сладолед в света. (каквото и да значи това)

След сладоледа е време да продължим разходката. Най-добър поглед към града има от кулата „Torre Grossa“. Обаче не ни се изкачва, така че минаваме на алтернативен вариант. Зад църквата е паркът с крепостта. В него има кула с панорамна площадка с много добър изглед към града и околността (https://goo.gl/maps/zYcfZj349VtzEZJSA). Със сигурност гледката не е толкова добра като от „Torre Grossa“, но също е впечатляваща.

След малка почивка в парка, се насочваме към „Porta San Giovanni“. От „Piazza della Cisterna“ излизаме през прохода под „Torre dei Becci“ и тръгваме на юг по „Via San Giovanni“. Това е най-известната улица на града.

Време е за една от основните ни задачи – да опитаме и купим от известното местно вино „Vernaccia di San Gimignano“. Бяло вино от сорт „Вернача“, растящ по хълмовете на Сан Джиминяно. Едно от най-добрите бели вина в Италия.

Влизаме в енотека, намираща се в бившата църква „Сан Франческо“. Може би най-голямата енотека в града. Опитваме вина от няколко години и си тръгваме с 3 бутилки.

По улицата са двата музея на мъченията и на смътното наказание. Младежът пожела да ги разгледа и ние докато го чакаме се разхождаме около порта „San Giovanni“ и площада пред нея.

Минава обяд и малко огладняваме. Непосредствено до портата „San Giovanni“ се намира бар, в който опитваме прочутите сандвичи „поркета“, с печено свинско месо. Наистина са много вкусни, особено когато си гладен.

Преминали сме през целия град от север на юг. Разстоянието от прохода, през който влязохме, до порта „San Giovanni“ е около 1 км.

Бавно поемаме назад с отбивки в странични улички и проходи.

От паркинга тръгваме към фермата („Agriturismo Il Castagnolino“), в която сме запазили стаи за 2 нощувки. Намира се на 4 км от Сан Джиминяно.

Мястото е много добро. Стара добре поддържана сграда с алея, оградена с кипариси, водеща към нея и маслинови дървета наоколо. И наоколо тишина.

Фермата отговаря напълно на описанието в резервацията, но нещо ми липсва. Явно съм си представял нещо по различно.

Домакините, по предварителна заявка, са приготвили вечеря за нас и за другите гости.

След уморителния ден, е време за почивка.

6.09.2022г.

Разходка в Кианти.

За този ден сме планирали да посетим няколко градчета и най-важното да участваме във винен тур, който предварително сме резервирали. Закусваме рано и към 8 ч. поемаме на път. Местата за посещение се намират на известния път SR222 (Chiantigiana), който тръгва южно от Флоренция и стига северно от Сиена, преминавайки през сърцето на Кианти. В областта има много места за посещение и всички са интересни и си заслужават да се видят. За съжаление не разполагаме с време за всички и се ограничаваме до няколко.

Кастелина ин Кианти.

Първия град по маршрута ни. Спираме на паркинга зад магазин COOP и оттам се насочваме към площада на крепостта. Поради ранния час сме едни от малкото туристи. Разхождаме се по малките китни улички, като не пропускаме колоритната „Via delle Volte”, Закрита улица с магазини и заведения, които в този ранен час са затворени. По стените има фотоизложба на големите градове в Тоскана през пандемията. Навсякъде е пусто.

 Пием кафе в приятно кафене в близост до крепостта и отново на път.

Самият път е много живописен с лозя и винарни от двете страни. Разбира се спираме на удобни места за снимки.

Отбиваме се във винарна, за която сме чели – „Monte Bernardi“. Отзивите за нея са много добри и не оставаме разочаровани. Красиво място, уютен интериор и много добро вино. Опитваме няколко и разбира се купуваме от тях.

Панцано.

Следващата цел по пътя ни. Малко китно градче. Първа е църквата „Chiesa Parrocchiale di Santa Maria a Panzano“, разположена в историческия център на града. В съседство с нея има площадка, от която се открива прекрасна гледка към околността.

Обратно в новата част и към може би най-известната забележителност на града – месарницата „Antica Macelleria Cecchini“ и колоритния Дарио Чекини (пеещия месар). Пред магазина ни посрещат с вино и хляб, намазан с мас (или нещо подобно, но много вкусно).

Не търсим нищо за купуване, но обстановката в магазина е много приятна.

Греве ин Кианти.

След Панцано продължаваме по SR222 и след около 8км сме в Греве. Представят го като вратата към Кианти. Колата оставяме на платен паркинг в близост до центъра.

Първата снимка е до статуя на черен петел „Gallo Nero“. Легендата за черния петел е свързана с борбата между Флоренция и Сиена. Сега знакът с черен петел е символ на обединението на винари в сърцето на Кианти, произвеждащи виното „Chianti Classico“.

Може би най-характерен за града е триъгълният площад „Giacomo Matteotti“с паметник на Джовани да Верацано в средата. За Верацано – по-късно. Площадът е пълен със сергии за предстоящия фестивал на виното, който се открива в следващите дни. За съжаление не можем да го вместим в програмата си.

Време е за обяд и се насочваме към ресторантче на площада - „Osteria Mangiando Mangiando“. За него сме гледали в предавания на National Geographic, че е част от верига “Slow food”, за отношението към храната и наслаждаването при яденето й. И ние се стараем да й се наслаждаваме.

Обиколка с изкачване до панорамна площадка с много хубави гледки към града и наоколо.

Не може да не се отбием за кафе, джелато и почивка, след което ни чака винения тур.

Castello di Verrazzano.

Много места в Кианти предлагат винени турове, но ние се ограничаваме в района, в който се намираме. Най-близки са „Castello di Verrazzano“ и „Castello Vicchiomaggio“.

Имаме резервация за „Castello di Verrazzano“ защото не изискват предварително плащане за тура. Според някои, тура в „Castello Vicchiomaggio“ е по-хубав.

Няколко думи за Джовани да Верацано. Роден в Греве, той е пътешественик и изследовател на Северна Америка на френска служба. Изследва източното крайбрежие и основава пристанището на съвременния Ню-Йорк.

Резервацията ни е за 16ч. и малко преди това сме пред офиса. Цената на тура е 24€ на човек.

Една много интернационална група (от България, Нидерландия, САЩ и др.), водени от усмихната екскурзоводка, започваме обиколка на ренесансовите градини на замъка. След това се спускаме до историческите изби за стареене на виното, издълбани в хълма под замъка. Най се впечатляваме от „библиотеките“, в които се съхраняват много стари и прашасали бутилки с вино.

След поглед към буретата, в които отлежава балсамовия оцет, е време за дегустация. Тя включва: Verrazzano IGT Toscana, Verrazzano Chianti Classico DOCG, Verrazzano Chianti Classico Riserva DOCG. Освен тях опитваме и „Balsamico Verrazzano“. Дегустацията е придружена от пекорино и екстра върджин зехтин „Castello di Verrazzano“ върху хлебчета. И тук проблемът е за шофьора, че може да опитва само символично.

След края на дегустацията, купуваме бутилка вино и поемаме към фермата.

Тъй като фермата е близо до Сан Джиминяно, решаваме да направим още една обиколка в края на деня. След близо едночасово пътуване по малки пътища в сърцето на Тоскана стигаме. Въпреки късния час, няма места на паркинг Р2 и отново се насочваме към познатия ни Р4. И отново прехода през града от север на юг. Този път обаче нямаме точна цел, а само се наслаждаваме на атмосферата на града. Стъмни се и трябва да хапнем нещо. Отново се спираме на поркета. Ами, вкусна е. На „Piazza della Cisterna“ заведенията са пълни, както и самия площад. Трудно намираме място на стъпалата на кладенеца за малък отдих и задължителните снимки.

По тъмно поемаме по пътя за паркинга и фермата.

Така приключва този ден пълен с лозя, вино и емоции.

7.09.2022г.

За днес, преди да се насочим към морето, сме планирали посещение на Волтера.

Волтера, наричан още „ветровитият град“, е стар етруски град. Районът е много богат на алабастър и оникс, чрез които се развива местното занаятчийство. Градът е запазил средновековния си облик със запазените градските стени и в самия си изглед със своите тесни улици, дворци, кули и църкви.

След около 40 мин. сме пред града. Набелязали сме голям безплатен паркинг от северната страна, но на входа му се оказа, че е само за местни жители. Затова сприраме на съседния платен паркинг (Parcheggio “Gioconovo”). Рано е и имаше много места. На паркомата освен времето за престой, трябва да се въведе и рег.№ на автомобила.

Насочваме се към „Piazza dei Priori“, центърът на града. Около него са разположени „Palazzo dei Priori“ с характерната си петоъгълна кула и дворецът на епископа с „Torre del porcellino“ (кулата с прасенцето). Наблизо е и катедралата на Волтера „Cathedral of Santa Maria Assunta“. От стените на града се откриват великолепни гледки към околността.

Разхождайки се по живописните улички на града, навсякъде са разположени работилници за обработка на алабастър или магазини, които предлагат готови изделия. След като се отчитаме с малки фигурки, трябва да опитаме друга забележителност на града – черния сладолед.

И отново на път. За днес и утре сме планирали да се настаним във Виареджо. Градът е разположен на брега на Тиренско море, като за плажната му ивица се казва, че е една от най-дългите в Италия.

В ранния след обяд сме пред хотела (Hotel Lukas). Малък семеен хотел, разположен на красив площад/парк до крайбрежната алея. От хотела са ни осигурили право да паркираме колата в платените зони за 6€ на ден.

Днес е денят ни за плаж. Цялата ивица е разделена от платени плажове. Има и свободен плаж, но е на 5 км от хотела. Като гости на хотела, ползваме отстъпка за някои от плажовете. Избираме най-близкият – „Bagno Roma Viareggio“. Плащаме 20€ за тримата и чадър с шезлонг, легло и стол.

Плажната ивица наистина е много дълга. От морето не се вижда краят й и в двете посоки. Водата е по-солена от Черно море. Пясъкът е много ситен, почти като прах, и доста бял.

След плажуването и малка почивка е време за разходка по крайбрежната алея. Минаваме покрай много заведения и малко се затрудняваме кое да изберем за вечеря. Накрая след като доста походихме, се спираме на едно, в което има много клиенти.

След обилната вечеря, полята с вино, е време за почивка. Следващия ден ни чака една от най-известните кули.

8.09.2022г.

Пиза и Лука

Първото ни посещение за днес е Пиза и разбира се преди всичко прочутата наклонена кула. Кулата се намира на „Piazza dei Miracoli“ (Площад на чудесата). Това е комплекс от няколко сгради в романски стил, основните от които са: Катедралата (Duomo), наклонената кула, Бапристерия, и гробището-паметник „Camposanto“.

Купуваме билети онлайн (http://www.opapisa.it/en/). При закупуването трябва да се избере и часът за посещение на кулата. Има различни варианти, но ние избираме билет за кулата, който включва и вход в Катедралата. Цената е 20€ на човек. Избраме по-ранен час (10:15) за да имаме достатъчно време за останалото.

От хотела тръгваме рано за да се подсигурим за евентуални задръствания по пътя. Спираме на голям паркинг в близост кулата (https://goo.gl/maps/migjdKvqzSg5zFT48).

В парка влизаме през „Porta Nuova“, като преди това минаваме покрай голям брой сергии с всевъзможни сувенири.

И ето ни пред кулата. Все още няма толкова много хора и можем по-спокойно да си направим задължителните снимки как „подпираме“ или „бутаме“ кулата.

Наближи часът за влизане в кулата. Тъй като вътре се пуска само с фотоапарат и GSM, багажът го оставяме в помещение с багажни клетки.

Проверка на входа и тръгваме по стъпалата нагоре. Изкачването не е трудно, движиш се в коридор със стълби нагоре. Отвътре кулата е куха и е като цилиндър. Отгоре гледката е чудесна. Поглед към целия парк, като оттук катедралата може да се види най-добре. На върха на кулата има седем огромни камбани, които не се използват поради опасения, че вибрациите им може да повлияят на кулата.

След половин час се насочваме надолу. Може би надолу трябва да се внимава повече, т.к. стъпалата са изтъркани от многото посетители и има опасност от подхлъзване.

Ред e на катедралата. Тя остава в „сянката“ на кулата, но не бива да се пропуска. Отвън мраморната фасадата е много красива. Интериорът й е великолепен. Таванът на главната пътека е покрит със златна украса, а мозайките са във византийски стил. Входът за катедралата е безплатен, но е необходимо да се вземе билет за точен час на влизане. Който има билет от кулата, може да влезе без да се фиксира точен час.

След това се насочваме към площад „Piazza dei Cavalieri“, старинният център на града. Около него са разположени величествени сгради, Palazzo della Carovana, Palazzo dell'Orologio, Palazzo del Consiglio dei Dodici.

След него тръгваме по „Borgo Stretto“, интересна улица с арки на тротоарите. Вървейки по нея, стигаме до река Арно, точно срещу моста „Ponte di Mezzo”. Тук е площад „Гарибалди“ и паметника на революционера.

Покрай реката и след това покрай сгради на университета, стигаме до сенчестия площад „Данте Алигиери“. Наричан още „студентския площад“, поради близостта му до университета и множеството кафенета със студенти. Т.к. и ние сме със студент е задължително тук да изпием по кафе.

След кафето отново се потапяме в очарованието на малките улички, но в посока към „Площада на чудесата“. Отново го обхождаме и се насочваме към паркинга. Сега е моментът да отделим време и на сергиите на входа на парка. Не може без сувенири.

Лука

Разстоянието между Пиза и Лука е около 20 км и го вземаме за половин час. Сприраме на паркинг (https://goo.gl/maps/th4KvnxUMWZRCgfe7).

Лука е един от най-важните художествени градове в Италия, известен преди всичко заради своите добре запазени градски стени, които обграждат историческия градски център

В града влизаме през „Porta San Donato“ и по колоритната „Via S.Paolino“ се насочихваме към централната част. По улицата се стига до площад „Piazza Cittadella“ и скулптура на Джакомо Пучини. Великият композитор е роден в Лука, а в единия ъгъл на площада е музеят на Пучини.

По нататък по улицата се излиза на площад „Piazza San Michele“. На него се извисява красивата църква „Chiesa di San Michele in Foro“. Външният й вид наподобява на катедралата в Сиена.

Следващата ни цел е площад „Piazza Napoleone“, живописен площад с множество барове и ресторанти.

След него беше време за катедралата на Лука „Duomo di San Martino“. Величествена и красива, но според мен „Сан Микеле“ е най-красивата църква в града.

След катедралата минаваме покрай кулата „Torre Guinigi“. Известна е с това, че на върха ѝ растат дървета.

Вървейки по колоритната улица „Via Fillungo“, с много магазини и заведения, стигане до „Piazza dell'Anfiteatro“. Представлява площад с овална форма и бивш римски амфитеатър, обграден от средновековни къщи, превърнати в кафенета и пазар.

Продължавайки по улицата, минаваме през „Borgo Gate“ и малко след то стигаме до „Porta Santa Maria“. Малко преди нея се изкачваме на градските стени. Стените на Лука са превърнати в кръгова улица за разходка, защото никога не са били използвани за градската защита и са били отлично запазени. Пред тях могат да се видят земни валове, ровове и други защитни съоръжения. По стените се движат много пешеходци, велосипедисти, както и малки колички.

По стените стигаме до „Porta San Donato“ и оттам казваме довиждане на Лука.

9.09.2022г.

„Чинкуе тере“

Днес е денят за най-натоварената ни обиколка. Искаме за един ден да разгледаме и 5-те села в Чинкуе Тере. Да си призная преди да се подготвяме за Тоскана, не бях чувал за селцата. Или може би съм ги чувал, но т.к. не са ми говорили нищо, не съм обърнал внимание. Това не ги прави по-малко известни, а само че човек (в случая аз) винаги може да научи нещо ново. За срещата си с тях благодарим на нашата скъпа приятелка Даниела, която ни препоръча да ги включим в програмата.

Няколко думи за селата. Общо 5 на брой. От юг на север са: Риомаджоре, Манарола, Корнилия, Вернаца и Монтеросо. Надвесени над морето, с колоритна архитектура. Официалният сайт на парка е http://www.parconazionale5terre.it/.

Между селата минава панорамна пешеходна пътека наречена „Синята пътека“ с обща дължина около 11,5 км. Тя се състои от много участъци с различни степени на трудност.

Между селата най-лесно се пътува с регионални влакове, които тръгват от Ла Специя на юг и от Леванто от север и се движат през 20-30 мин. Разписание на влаковете може да се намери на сайта www.trenitalia.it. За пътуване е необходимо закупуването на билети за конкретна дестинация или карта Cinque Terre Train Card. Картата включва неограничено пътуване по влаковата линия Ла Специя – Леванто, безплатно ползване на еко автобусите, намаления при влизане в музеите в Специя, безплатен достъп до всички пешеходни пътеки и не маловажно - безплатно ползване на тоалетните на гарите. Предлага се и Cinque Terre trekking card, която дава достъп само до пешеходните пътеки.

Картата може да се закупи от гарите или онлайн. На гърба на физическите карти трябва да се изпише името на титуляра и да се валидират еднократно на зелените машини на гарите. Онлайн картите не се нуждаят от валидиране.

Между селата пътуват и корабчета, като разписание за тях може да се намери на сайта https://www.navigazionegolfodeipoeti.it/.

Има много описания на селата и маршрутите между тях и няма да мога да се сравнявам с тяхното качество.

Предишния ден онлайн купуваме Cinque Terre Train Card на стойност 18,20€ на човек.

Искаме да отделим повече време за разходката и затова от хотела във Виареджо тръгваме в 7 часа. Гостоприемната домакиня ни е нагласила пакет със закуски за из път.

Около 8 ч. пристигаме на паркинга до гарата на Ла Специя и успяваме да хванем влака в 08:15.

Доста мислихме за реда за разглеждане на селата. Т.к. повечето туристи започват от Риомаджоре, ние решаваме първото село в нашата програма да е Вернаца.

Вернаца.

От Специя до Вернаца влакът пътува около 20 мин. Модерни и чисти влакове, в които се пътува с маски.

От гарата тръгваме надолу по Via Roma към пристанището. Все още няма много туристи и може спокойно да се наслаждаваме на колоритните къщи. Площадът на пристанището е полупразен. Зад църквата „Chiesa di Santa Margherita di Antiochia“ има тесни улички нагоре, по които се тръгва за „Синята пътека“ за Монтеросо. Не след дълго от пътеката може да се направят най-добрите панорамни снимки на селото и руините на замъка Дориа.

Започва да става топло и си проличава малък „фал“ при подготовката ни за деня. Прогнозата за времето е за доста валежи и сме подготвени с маратонки за дъжд, чадъри и якета. А вместо дъжд, слънцето напича.

Отново на пристанището е време за капучино в едно от многото заведения. След него отново по главната улица бавно нагоре. Бяха ни препоръчали да опитаме сладоледа в „Gelateria Vernazza“, но за съжаление още не е отворено.

Монтеросо.

Най-северното и най-голямото. С влака от Вернаца се пътува 5 мин.

Монтеросо има стара и нова част. Разделени са от хълм с кулата Аврора. Гарата се намира в новата част и по алея се насочихме към стария град. Част от пътя е тунел под хълма.

Разхождаме се по тесните средновековни улички (carruggi) в старата част. Разглеждаме църквата „Св. Йоан Кръстител“ и многобройните магазинчета и сергии.

Обратният път към гарата избираме да минем по хълма за по-добри гледки и снимки към двете части на града. В далечината в новия град до морето се вижда статуята на гиганта (Нептун).

Вече на гарата разбираме, че днес има стачка в железниците и някои влакове не се движат. За късмет, влакът с който искаме да пътуваме, се движи с малко закъснение.

Корнилия.

То е единственото, което няма излаз до морето, т.к. се намира високо на хълм. От него обаче се откриват страхотни гледки. Склоновете около него са терасирани и заети с лозя. Тук е домът на виното Sciacchetra (шакетра), сладко вино, което се прави от сушено грозде.

Пътят от Монтеросо до гарата на Корнилия е 8 мин. Гарата се намира на морския бряг и до селото има значително изкачване. Избираме да се качим с малък автобус, който пътува от гарата до селото. Ползването му е безплатно с Cinque Terre Train Card.

Малко след автобусната спирка се намира площадка на пътя, от която се открива най-добрата гледка към селото. В близост може да се види малка талига, движеща се по зъбчата релса, с която се изнасят касети с грозде по стръмния склон.

Време е да се потопим в тесните улички на селото. Тръгваме по Via Fieschi, която преминава във Via Solferino. Улицата е тясна и много колоритна. Не след дълго сме на малкото площадче, на което се намира Oratorio dei Disciplinati di Santa Caterina. Продължаваме нататък и излизаме на панорамна площадка над морето (https://goo.gl/maps/9kkkufZ1BySag7fSA). От нея се открива прекрасна гледка към морето, като на север и на юг могат да се видят останалите села.

Обратно спираме за коктейли и бира на терасата на бар „La Scuna Wine & Beer“.

Тъй като сме почитатели на виното, искахме да купим Sciacchetra. Намираме го във винарни, но цената от 40€ за 500ml ни отказа от покупката.

Обратно към гарата слизаме по интересната стълба със зигзагообразни рампи „Scalinata Lardarina“. По 377-те стъпала лесно се слиза.

Манарола.

За нас, най-красивото селце. Затова сме му отделили повече време. Пътят с влак от Корнилия е няколко минути. Гарата е извън селото и е свързана с центъра му с тунел.

След слизането от влака, първо поемаме в посока обратна на селото и се насочваме към най-известната част от „Синята пътека“ – „Via dell’Amore“ (Пътеката на любовта). Тя е между Риомаджоре и Манарола. Вследствие на валежите преди няколко години по нея има свлачища и е затворена. Може да се мине само около 200 м в началото й от към Манарола. Вървим докъдето е отворена, правим снимки и се връщаме обратно по тунела към селото.

След тунела вдясно и нагоре може да се отиде към центъра и църквата „Св. Лоренцо“.

Наляво и надолу по „Via Renato Birolli” се слиза към пристана. По-точно към площадка над залива на селото. Лодките се вдигат от морето с кран и се „паркират“ на улиците.

От пристана по пътека надясно и нагоре се тръгва към малък парк на хълм срещу селото. От алеите му над морето могат да се направят най-красивите снимки на Манарола. Може би най-известната снимка за „Чинкуе Тере“ е правената от това място.

Тук се намира най-известното заведение в Манарола, а защо не и в „Чинкуе Тере“ – „Nessun Dorma“. От масите на терасата, е най-хубавата гледка към селото и морето. Опашката от посетители е огромна. Взема се номер и се влиза, когато ви дойде реда. Ресторанта има онлайн приложение за виртуална опашка, в което може да се регистрирате на опашката предварително. Регистрираме се в него, но явно недостатъчно рано, тъй като трябва да чакаме около 70 номера преди нас. След кратка консултация, решаваме вместо да се печем на слънцето на опашката, да се поразходим из колоритните улички в селото и да хапнем в някое от многото други заведения.

По-късно пием кафе и по тунела тръгваме към гарата.

Риомаджоре.

Искаме от Манарола до Риомаджоре да плаваме с корабче. Казват, че от морето изгледът към селата е най-хубав, а и след обяд слънцето огрява селата най-добре. Но поради леко бурното море днес корабчетата не пътуват и се качваме на влак. Двете села са много близо и пътят е 3 мин.

Гарата е разположена извън централната част и е начална точка на „Пътеката на любовта“.

По пешеходен тунел се стига под площад „Piazza Vignaiolo“. От него нагоре е главната улица „Via Colombo“. По нея са разположени многобройни заведения и винарни. Тръгвайки надолу се стига до пристанището.

Имаме време и поемаме на обиколка на селото. Нагоре по главната улица и по-късно вляво по малки и стръмни улици стигаме до замъка на Риомаджоре. От него излизаме на площадка над морето с великолепна панорама.

Отново по тесни улички слизаме на пристанището. От него се излиза на площадка, над пристана, от която е най-добрият и известен изглед към селото. Не пропускаме поредните кафе и джелато.

Вече доста изморени, поемаме към гарата.

В Специя пристигаме около 18 ч. От паркинга потегляме към Порто Венере. Имаме резервация за апартамент в близост до старата част на града (Le Terrazze). Пътят от паркинга е около 15 км и минава панорамно по западния бряг на Залива на Специя, известен още и като Залива на поетите.

След малка почивка, поемаме към историческата част на Порто Венере. Много колоритен и живописен град. Вече се смрачава и къщите са облени в светлини.

Стигаме до историческата църква „Chiesa di San Pietro“, разположена на скала в края на носа. От „Loggia Romane“ се откриват страхотни гледки към морето, града и съседния остров Палмария. Правим хубави снимки на бурното море около носа.

Още малко изкачване и сме при църквата „Сан Лоренцо“ в горната част на града.

Оттам по уличките на стария град тръгваме към апартамента. Денят е много натоварен и изморителен, но пълен с много емоции.

10.09.2022г.

Денят се очертава слънчев и преди тръгване, последни панорамни снимки към Порто Венере и залива.

Днешната ни дестинация е Верона. Градът може би е най-известен с Ромео и Жулиета.

Около обяд пристигаме и спираме на паркинг в близост до „Arena di Verona“ (https://goo.gl/maps/xBdq7GvEDTREAQgs5).

Първата ни цел е арената. Намира се на „Piazza Brà“. Величествен амфитеатър, построен през I век от н.е. Може би най-добре запазеният древноримски монумент, нареждащ се по значение след Колизеума. В него се провежда традиционен оперен фестивал, а също така и различни концерти.

Входът е 10€ и сме вътре. Величествен и отвън и отвътре. В момента в единия край е изградена огромна сцена и тече репетиция за закриването на „Tim music awards“, който се провежда тук. Нищо не ми говори, но добре, че е интернет за да разбера.

Успели сме да влезем в последния момент, защото след малко започват да приканват посетителите да напускат, т.к. ще подготвят за вечерта.

Следващата ни е цел е къщата на Жулиета. Интересно място. Чака се на 2 опашки. Едната е на улицата и е за тези, които искат да влязат само в двора на къщата. За двора няма такса. Другата опашка (чака в прохода от улицата към двора) е за желаещите да влязат в самата къща и за там има такса. Има разпоредители и няма объркване.

Ние сме само за двора. Изчакваме около половин час. Пълно с хора и много чакащи да се снимат със статуята на Жулиета и прословутото докосване на гърдите й. И ние минаваме по реда и се снимаме.

На балкона на къщата (построен през 20 век) се снимат върволица от момичета. И едно наблюдение, ако ще снимате девойка на балкона, добре е свой човек да снима отдолу от двора, по-ефектно е.

Ред е на „сърцето“ на Верона – „Piazza delle Erbe“. Построен на мястото на римски форум, площадът е считан за център на живота във Верона. Красив площад, на него се намират много характерни сгради. За съжаление не можем да го разгледаме добре, защото е зает от пазар със сергии за сувенири, бижута, храна и много други неща.

Минавайки покрай известната „Torre dei Lamberti“, излизаме на площад „Piazza dei Signori“. Величествен площад със статуя на Данте Алигиери в центъра му. Някога е бил център на политическия живот в средновековния град. Тук се намирали основните сгради на градската власт – „Loggia del Consiglio“ (ложата на Съвета), „Palazzo del Podestà“ (резиденцията на фамилията Скалигери), „Palazzo di Cansignorio“.

Обратно минаваме по „Via Giuseppe Mazzini“, една от търговските улици на Верона с много луксозни магазини, барове и ресторанти.

На „Piazza Brà“ е време за кафе преди да кажем довиждане на Верона.

Вечерта сме в Монселиче, хубаво градче южно от Падуа.

11.09.2022г.

Денят ни започва с много хубава закуска, поднесена от любезните домакини в къщата, в сме отседнали (B&B Fortuines).

Вечерта трябва да пристигнем в Хърватия, като по пътя имаме 2 отбивки.

Първата е Падуа. Градът е много интересен, но времето ни е ограничено и се задоволяваме само с разходка из него. Най-известната забележителност „Cappella degli Scrovegni“ оставяме за друг път.

Спираме на големия паркинг (https://goo.gl/maps/okwTvyQC7ZJ1Yppf7) до площад „Prato della Valle“. Още е рано и паркингът е почти празен.

„Prato della Valle“ е голям площад, определян като най-големия в Европа. Центърът е зелен парк на остров, заобиколен от път. Живописен канал го заобикаля като ров, прекосяван от четири моста и охраняван от прекрасни статуи.

Наблизо е църквата „Basilica di Sant'Antonio di Padova“. Голяма католическа сграда с куполи във византийски стил, произведения на изкуството и мощите на Св. Антоний.

Минаваме покрай „Loggia e Odeo Cornaro“ – две от най-красивите сгради в Падуа, примери за ренесансова архитектура.

В центъра е „Palazzo Bo“, в който е Университета на Падуа и срещу него е „Palazzo Moroni - Comune di Padova“. Малко по-нататък е прочутото „Caffè Pedrocchi“.

Зад кафето минаваме по „Piazza della frutta“ с намиращия се на него „Palazzo della Ragione“. След него е „Piazza dei Signori“ и „Torre dell'Orologio“.

Сядаме в едно от многото кафенета наоколо, след което по колоритните „Via Roma“ и „Via Umberto I“ поемаме към „Prato della Valle“ и паркинга.

Следващата отбивка е „Designer Outlet Noventa di Piave“ до магистралата, северно от Венеция. Голям аутлет с много магазини и места за храна.

И отново сме на път.

В Словения влизаме през граничния пункт на Гориция. На първата бензиностанция купуваме винетка и поемаме по магистралата. До границата с Хърватия са към 200 км, които минаваме за 2 часа.

Хърватия ни посреща с дъжд. По пътя вали, а и притъмнява. Трябва да отбележа, че на магистралата няма и една локва.

Към 21 ч. пристигаме в Славонски брод, където сме запазили място за нощуване (Apartment Marija). Апартаментът се намира в покрайнините, но навигацията се справи без проблем. Предупредили сме, че ще пристигнем след 21 ч. и домакинът ни чака.

12.09.2022г.

Тръгваме навреме, след закуска и кафе в една бензиностанция.

Зареждаме малко преди границата със Сърбия. На границите няма трафик и минаваме бързо.

В Сърбия обядваме в „Motel Krnjevo“ на магистралата.

Около 20 ч. благополучно пристигнахме в къщи.

Първото, което направих след разтоварването на багажа, е да направя снимка на вината, които донесохме от Италия – общо 19 бутилки.

С това нашето пътуване приключи. Оставаше следващата стъпка – свалянето и систематизирането на снимките.

Малко обща информация

Изминато разстояние с автомобил - 4200 км.

Основни разходи:

-          За 12 нощувки – 2800 лв.

-          Гориво (дизел) – 261 л. на приблизителна сума 888 лв.

В Сърбия заредихме на 217,50RSD (3.677лв.)

Най-евтино заредихме в Хърватия - 12,89HRK за литър (3,38лв. след осчетоводяването на картовото плащане).

Най-скъпо е в Словения – 1,964€.

В Италия, случайно или не, се оказа, че сме зареждали само на бензиностанции „Q8“. Най-евтино заредихме в Специя на1,76€. На бензиностанциите по магистралите обикновено има две групи колонки. Едните са обозначени „Self”, а другите са „Serv“. При първите сами си зареждате, а при вторите ви зарежда служител и горивото е с 0,20€ по-скъпо.

-          Пътни такси и винетки – 347 лв.

За пътните такса много добра информация има на сайта https://www.vinetki.eu/.

Пътни такси в Сърбия: от Димитровград до Белград - 1320RSD и от Белград до Шид – 420RSD.

Пътни такси в Хърватия: от граница Сърбия до Загреб – 128HRK и от Загреб до граница със Словения - 7HRK.

Седмична винетка Словения – 15€.

Пътни такси в Италия: от Триест до Флоренция – 31,30€, от Специя до Верона – 22,80€, от Падуа до Гориция – 20€.

-          За музеи и забележителности – 620лв.

-          За такси за паркинг – 325 лв.