Малта за 3 дни

Ето един разказ за нашето пътешествие в Малта преди седмица. И така… пътуването беше с Wizzair, с билети закупени около 3 месеца по-рано, на една от промоциите, така че билет отиване и връщане на човек ни излезе около 75-80 лв. само с ръчен багаж. Тук искам да уточня, че ръчния багаж е раница – тип ученическа и няма проблем да се пътува с такава. Предварително бях резервирала няколко хотела чрез Booking.com  с опция анулиране, така че последната седмица избрахме Sliema Chalet Hotel  и не съжаляваме, много добро и чисто хотелче. След кацането в Малта (полетът се оказа само час и 20 минути)веднага закупихме седмични карти(21 евро), макар че престоя ни беше само за 3 дни, защото не ми се правеха сметки къде ще слизам, колко време ще стоя и как след 2 часа пак ще трябва да си закупя нов билет и т.н. Реших, че с този вариант е много по-спокойно и наистина смятам, че е така. Няма нужда от нищо допълнително за закупуване (тук да вметна, че цената на билет е 1.50 евро на човек в не сезона, но е възможно за някои линии да стигне и до 3 евро – водят се някакви бързи линии), просто си влизаш в автобуса – маркираш на машинката до шофьора и си влизаш спокойно в автобуса, когато искаш си слизаш и колкото си искаш си стоиш, където си решил. Няма как да пропуснете гишето за закупуване на карти – написано е ясно, има указания и ти обясняват простичко какви са вариантите за пътуване и какво би било удобно за теб. Разбира се комуникацията е на английски, но мисля, че човек със средно ниво на езика ще се справи добре. След излизане от терминала (малтийското летище е малко, но много добре уредено) се виждат спирките на градския транспорт. Не можах веднага да се ориентирам с приложението Tallinja, но на по-късен етап го разучих и ми беше много удобно, защото можех да видя във всеки един момент кой автобус откъде да хванем и в колко часа. На спирката се ориентирате в посока обратна на нашето движение. 🙂  На всяка спирка е описано откъде и за къде се пътува. Въобще като цяло транспортът в Малта е много добре уреден. Не се е налагало да чакаме повече от 10-15 минути, особено пък ако имаш приложението винаги можеш да си направиш сметка на времето. Тъй като X2 подмина под носа ни, но и ние не си направихме труда да махнем 🙂 (махането за да спре автобус е задължително) се наложи да почакаме и впоследствие хванахме TD2, която линия се оказа транзит, подмина много от спирките и за 20-ина минути бяхме пред хотела. Хубаво е да имате и добър GPS на телефона, той също много ми помагаше особено в началото докато се ориентирам с приложението за транспорта. В хотелчето, което е на първа линия и до крайбрежната алея ни посрещнаха мило, настаниха ни (ние си бяхме избрали стая с изглед към морето – цена 196 лв. за 3 нощувки) и ние след кратка почивка излязохме да разгледаме района. Беше топло и много приятно – около 16 градуса, с тих ветрец. Района Слиема, както местните казват Шлиема 🙂  е много приятен. На път си купихме храна за вечеря от един супермаркет, който е на 4 етажа и има абсолютно всичко. Прибрахме се, хапнахме и отново излязохме на разходка по алеята. Приказно е. Прилича на нашите курорти, но спокойно, вероятно заради това, че не е в сезон. На следващия ден станахме и чакахме изгрева – беше прекрасен. Намерихме и заведението на българите – Pepi’s (някой беше писал за него по форумите).Много приятно изглеждаше отвън и решихме на следващата вечер да го посетим. Намира се точно на крайбрежната алея, между Слима и Сейнт Джулиънс.  Вечерта трудно заспахме, макар че хотелчето е уж изолирано с добра дограма, но се чува всичко от улицата. Изолацията в хотела, а доколкото разбрах и в повечето хотели не е на нужното ниво. Трябваше да слушаме италианци или малтийци да се карат до късна доба в съседната до нас стая. Освен това във Валета имало и някакви празненства (впоследствие разбрахме) и заря, която продължи няколко часа с еднократни гърмежи на по 5-10 минути. Слава Богу, нищо от последните две неща не се повториха на следващите вечери, а с шума от колите свикнахме 🙂 . На следващия ден след закуска и приготвяне на няколко сандвича се запътихме към спирката, като вървейки по алеята минахме покрай прекрасни паркчета и детски площадки – чисти, уредени, с много любов и старание направени и нищо по тях не беше счупено или повредено. Дори имаше къщички за изоставени котки, направени с много любов и с паничка за монетки, който иска оставя за да им се закупува храна и всичко останало. Чудно! След разходката по алеята с паркчетата се запътихме към спирката за да хванем автобус 201 за Чиркеуа, откъдето се качвате на ферибот за остров Гозо. След дълго поне час пътуване се стига до тази крайна точка. Пътува се общо взето по крайбрежната ивица. Красиво е. На Чиркеуа много лесно те отвеждат до ферибота, през нещо като тунелче. Не се плаща на отиване, само на връщане. Цената е 4.75 евро мисля на човек отиване и връщане. Пътуването с ферибота е много приятно – има кафенце на сносна цена, нещо за хапване ако искате и е само около 25-30 минути. На слизане се хваща автобус до Виктория (Рабат) (не се сещам кой номер обаче беше, но те и без това повечето отиват там) – столицата на Гозо и слизайки на спирката се вижда прекрасната Цитадела. Пешком до там е около 10-15 минути. На отиване към крепостта, още с тръгването от автогарата, вдясно и вляво има малки баничарници за закуски. Купихме си традиционните тестени закуски (пастизи), съпругът ми с месо, а аз със сирене, фасул и спанак. Много вкусни! Оттам с нови сили по прекрасни улички се изкачихме на Цитаделата. Чудесно място! Нямам думи каква красота се разкрива оттам. Трябва да се види! Няма входна такса, можеш да се разхождаш до насита. Има музей в началото, който ако желаеш да посетиш се заплаща вход. След едночасова разходка решихме да се завърнем към спирката за пътуване обратно, но се поспряхме в едно кафене – пийнахме аз- капучино, съпругът ми бира Cisk (традиционна пивка бира). Тук да вметна, че ако си купувате от супермаркет храна, цените на повечето продукти са малко по-високи от нашите. На някои продукти – като нашите. В не лукс заведенията е също по-евтино. И така…след кратка почивка и отново разглеждане на околностите отпътувахме за Малта. След пристигането отново около час до Валета. Там на автогарата можеш да хванеш автобус до почти всяка точка, някъде и със смяна, но ако имате приложението или GPS всичко става много бързо и лесно. Бяхме решили да идем до Paola, в чест на дъщеря ни, която се казва Паола 🙂 . Отидохме до там за около 15-20 минути, в центъра има много красива катедрала, после минахме и покрай женския затвор, който е буквално в града и се прибрахме отново до Валета, а оттам и до хотела. Като цяло архитектурата на Малта е  много разнообразна, пренасяща ни във времето на различни епохи и култури. Смесица от английска, италианска, гръцка, арабска и други култури, но много нежна и приятна, не е натрапчива или дразнеща. Вечерта отново разходка по алеята и вечеря в БГ ресторантчето. Като цяло навсякъде ни взимаха за италианци и първото изречение беше на италиански, така и тук, в нашето ресторантче. Но ние бързо се предадохме 🙂 и веднага бяхме настанени на приятно и топло местнеце (вечер става хладно, нищо че температурите не са много ниски, но подухва и оттам и чувството за студ). В БГ заведението, както и в много други има малки печки за затопляне и около нас беше приятно топличко. Поръчахме си сач с месо и вино. Беше много вкусно, с лек привкус на малтийски подправки. Порцията за 20 евро беше много голяма и помолихме да ни я опаковат за вкъщи, така че имахме и за вечеря на следващия ден 🙂  Много любезни български момчета. Правят отстъпка от 15% за българи, но ние пък по български им оставихме бакшиш 🙂 . На следваща сутрин се запътихме за Марсашлок, т.нар. рибен пазар. Беше вече понеделник, беше спокойно, нямаше много хора. По алеята има прекрасни рибни заведения, предлагащи прясно рибно меню. Наоколо е пълно с малки и по-големи цветни лодки. Много хубаво и весело. Създават ти прекрасно слънчево чувство. Няма какво много да се види освен тези лодчици, но и те си заслужават. Поразгледахме, хапнахме рибка и пихме по бира (заведение Partit Laburista – препоръчвам!) и хайде обратно до Валета. Оттам пътя беше към Мдина (тихия град). Пътувахме около 20 минути и се озовахме в Мдина. Тук обаче времето се промени и задуха ужасно студен вятър. Имаш усещането, че вън е под нулата, а всъщност беше около 10 градуса. Тръгнахме из градчето, което ако времето е топло щеше да ни се види наистина много приятно. Няма коли, но то и хора няма. Едно, че сякаш никой не живее там, а и от времето – още повече. В една от крайните точки открихме малко заведение с чудесен изглед. Влязохме да се постоплим, да пийнем пак капучино и да похапнем тортичка. Много добро местенце- препоръчвам! Казва се Fontanella. Оттам отново бързо притичване през града и на автобусната спирка. Пътуваме повече от 45 минути, защото сме хванали автобус, който ни разведе из половина Малта и спираше на всяка спирка. На следващия ден беше Валета. Преди това отново по кея, но от другата страна на Слиема към Валета, после обстойно разгледахме Валета, която е наистина красива. Има нещо вълшебно. Минаваме през Големите и Малки градини, купуваме малки подаръчета, отново снимки, после слушаме гърмежите в 12.00 часа, хапваме традиционна баничка със сирене ( 50 цента), сандвич с риба тон ( 3.50 евро , но спокойно стига за двама) и пием по едно безалкохолно Кинни с пелин ( 1 евро), и се засилваме към автогарата за да хванем 75 автобус, който ни отвежда до летището. На много места в Малта срещнахме българи, които бяха любезни и видимо доволни, че виждат съграждани. Но като цяло малтийците са много усмихнати и приятни хора, дружелюбни и готови да помогнат с каквото могат. В автобус възрастен мъж ме помоли да му дам раницата си за да я държи на коленете си…Бях така изумена, че отреагираха уплашено, а той взе да ме успокоява, че нищо няма да се случи, просто ще я сложи на коленете си. Голям смях! 😄   И така…като цяло – много приятна обиколка из Малта, с чудесни впечатления и сякаш заредени положително. Е, разбира се, можеше и много още да се види. Вероятно най-добре е да отидете за поне 1 седмица за да разгледате всичко спокойно. Ние не можахме да разгледаме много от нещата, които бяхме планували, но…трябваше да оставим нещо и за следващия път. Защото съм сигурна, че отново ще пожелаем да посетим тази малка, но наистина топла и слънчева страна. Приятно да ви е! ❤️