На Къмпинг в Италия

На Къмпинг В Италия

„Слагам си колана (на колата) и отивам на почивка в Еталия“, дъщеря ми –на 3 години, но вече с опита и закалката на изпечен пътешественик, посетила първия си къмпинг ( в Албания) на крехката възраст от 10 месеца. Чудя се какво е запомнила от къмпинг ваканцията в област Венето. Ако я питаш, ще разкаже колко много гущери е имало по пътя към плажа, как е отишла до Венеция с лодка и тая я е чакал любимия й приятел мечето Роки, как е яла най-страхотните пици и макарони в чиния като за големи.

Но да започна отначало. Действието се развива на 48 км от Венеция, къмпинг Waikiki Jesolo. След ставане в пет, 8.30 часов преход, минал незабележимо в песни и ядене на сандвичи,  нощувка при приятели в Загреб, още 4.30 часа и общо 1140 изминати км., най-после сме в Италия. Есен е, средата на септември, къмпинга е полупразен и шарената сянка под огромните пинии навява спокойствие и прохлада, 25 градуса е, лятото все още не иска да си ходи. Следва бързо нахвърляне на багажа в мобилната къща (малка, но уютна, с всичко небходимо и страхотна веранда), обиколка на къмпинга- я, имало и сафари палатки, нещо средно между наколни къщи и ловен заслон и романтични гнезда за двама, и басейн с детска лагуна и пързалка, че и детски бани и тоалетни.

И бегом към Плажа. Тук Италия ме изненада – знаех, че ще се влюбя в атмосферата, архитектурата и храната, но не очаквах, че някоя средиземноморска фея с вълшебна пръчица ще ме пренесе обратно  в детството. Тогава, когато на Черно море все още имаше девствени дюни, плажът беше широк и хотелите ги нямаше, а децата по цял ден събирахме миди  и раковини за да „слушаме морето”. Спускаме се по пътеката между обраслите с храсти дюни и се озовавам обратно някъде там, в осемдесетте. Плажът е огромен и  безлюден, лишен от чадъри, шезлонги и сергии, внушителен в суровата си красота, а пясъка фин като пудра. Предишния ден е имало буря, червения флаг се издува от вятъра и не ни остава нищо друго, освен да се насладим на вълните и солените пръски от брега. Нямаме търпение да разучим всичко, да усетим вкусовете и ароматите.

Насочваме се към малкото рибарско селце Cortelazzo (на 5 минути пеша от къмпинга), разположило се там, където река Пиаве и канала Кавета си проправят път към лагуната. Кортелазо официално е част от град Йезоло. Селцето се развива през 17 век, покрай прокопаването на изкуствения канал Кавета. Както в ренесансовите времена, така и досега, всичко тук е подчинено на риболова. Очаровани сме – канала ни посреща с красив перлено-розов залез, малкото яхтено пристанище предизвиква възторжени възклицания у дъщеря ми, а възрастните доволно откриваме поне 4 тратории в близък диаметър. От тях препоръчвам Alla Darsena (alladarsena.com), традиционна къща с високи тавани, дървени греди, страхотна градина и голям избор на от морска храна, пици и венециански специалитети; малко по-скъпо от пицариите наоколо, но с изключително вкусна храна. Чудесно място да отпразнуваш рождения си ден, ако по случайност си се озовал в Кортелазо 🙂

През следващите дни съзерцаването на канала и рибарите на пристанището стават част от вечерната ни разходка, със задължителна спирка на крайпътния рибен щанд, просто да се порадваме да изложения улов от най-чудати риби, рачета, скариди,миди, октоподи, сепии. Единственото разнообразие в това чудесно еднообразие са преминаващите от време на време колоездачи. Венециалската лагуна е прорязана от множество добре маркирани велосипедни маршрути и алеи.  Малко отклонение за велолюбителите : Проекта Ambient Bike Йезоло обхваща мрежа от разположени в различни зони велоалеи: покрай речния и морския бряг, в лагуната, както и навътре в селските райони. Общата дължина на трасето е около 150 км., и маршрутите са разграничени цветово.Оранжевият се простира на 26 км. по поречието на река Sile и е с малко по-голяма трудност, но  осигурява пейзаж, изцяло доминиран от лагуната. Розовият започва от Cortellazzo (24км) и дава възможност да се разгледа отблизо река Piave и опасващите я лозя. Подобно на ски пистите има също зелени, сини и червени велоалеи, както и жълт градски маршрут из самото Йезоло. Обещахме си следващия път да се присъединим към колоездачите, засега проучваме района с кола. http://www.ambientbikejesolo.it/map.html

Посещаваме Йезоло. Градът се състои от две чати –Centro, на 3 км. от морето, по бреговете на река Пиаве и прочутото Лидо, т.е плажа на Йезоло. Лидото започва именно от Кортелазо, където ние се наслаждавахме на неупитомената му част и продължава към река Силе., като постепенно се превръща в един от най-известните морски курорти на Адриатика.  В началото на 20 век Йезоло е малко селце, но след като плажните ваканции набират популярност в Европа и най-вече след Втората световна война, привлича вниманието на инвеститорите. Така постепенно се появяват големите хотели, къмпинги, ресторанти и всякакви забавления, и дивият плаж отстъпва пред човешкия порив. Хотелите са подредени като войници за парад, изпънати, с излъскани униформи, чадърите и шезлонгите на всеки отсек в еднакви цветове,  поставени в правилни редици и строго спазващи граничните бразди.

Като цяло другото, което ме учуди в северна Италия е добрата организация и логистиката. Туристът се чувства навсякъде като у дома си –градския транспорт е чудесно уреден, спирките на автобусите са номерирани и няма начин да се объркаш, има достатъчно табели и паркинги, чисто е. Сервитьорите говореха английски, бяха любезни и отзивчиви. В къмпинга (вече на края на сезона) имаше много поляци и немци, предимно семейства с малки деца. Съответно на това всичко беше организирано така, че да има всички удобства за чудесна семейна ваканция-зареден супермаркет в самия къмпинг, детски менюта, басейн лагуна, дълбок 60 см. Цените са доста високи през юли и август, но за Септември могат да се намерят страхотни оферти.

Толкова много ни хареса, че на следващата година повторихме. Избрахме друг къмпинг -https://www.portofelice.it/en, в същия район. Той е по-голям, предлага и аквапарк, детски увеселителен парк и най-страхотните кроасани за закуска . Оценихме и малко по-цивилизования плаж и най –вече бара, където за 2.50 евро се наслаждавахме на страхотен аперол, но като цяло поради мащаба ни липсваше уюта на Waikiki. Иначе мобилните къщи и на двете места са оборудвани с всичко необходимо за готвене и приятни вечери на верандата, споделени  с приятели. Къмпингите са чудесна отправна точка за екскурзии из региона – ние наблегнахме на малките градчета като Каорле (с удивителната му наклонена кула), посетихме и Падуа, но валеше такъв порой, че обиколката се сведе до дълъг обяд в местна тратория.

На връщане продължихме къмпинг приключенията с нощувка в https://www.terme-catez.si/en/; страхотно място за забавления, външен аквапарк с минерален басейн, вътрешен басейн и всякакви опции за спане –от палатка до четири звезден хотел. Входа за аквапарка е 13 евро за възрастен през седмицата, всички се забавлявахме като деца.

Добавихме Италия с голяма удивителна в импровизираната ни европейска къмпинг карта и нямаме търпение да се

върнем !