Неапол и Кампания

1-ви ден - Пристигане

Здравейте, с доста сериозно закъснение ще разкажа за нашето пътуване до Неапол и околността.

Областта Кампания беше една от последните части на Италия, която бяхме пропуснали в досегашните си пътувания до Апенините, но най-после и нейният ред дойде. Ще започна с уточнението, че ние сме от туристите, които искат да почувстват атмосферата на местата, които посещават, като визитите на музеи и други културни забележителности остава някак си на задан план.

Периода на пътуването беше 30.09 – 04.10.2015год.

Летяхме съответно с Wizzair, билетите купени на цена от 280лв. за двама.

Предварително бяхме резервирали кола под наем. Тъй като предпочитам да избягвам местните фирми, реших да избера за конкретния случай Hertz. Предполагам, че хората ползващи коли под наем са запознати, че от сайтовете на големите фирми ще получите кофти цена, затова и аз порових при различните брокери. След доста ровене се оказа, че autoeurope.com предлага най-добрата цена и условия (да се внимава да не се бърка с autoeuropa.com). Колата беше резервирана за 133$ за 4 дни, с пълна застраховка, изключваща ваше самоучастие при повреди и блокиране на пари по картата.

Избраните хотели (от booking.com) бяха:

• За три нощувки – hotel Le Axidie във Vico Equense (4 звезди) на цена 420 лева, с включени закуска, безплатен паркинг, безплатни шатъл трансфери до градчето и близката Ж.П. гара.
• 1 нощувка - Millennium Gold Hotel на летището в Неапол на цена 149 лева, със закуска и паркинг.

Това беше предварителната организация, която бяхме направили. Тръгнахме без конкретен план и бяхме решили на място да импровизираме според времето и настроението.

Пристигнахме, по разписание на летището в Неапол. Посрещна ни топло време и температура около 20 градуса. Взехме багажа и потърсихме къде са шатълите за рен-а-кар компаниите. Намерихме ги на паркинга пред терминала на пристигащи. Общо взето на всеки 5-6 минути. В последствие се оказа, че тези 300 метра можехме и пеша да ги извървим, така че според мен не си губете времето да чакате шатъл. Пристигайки в офиса на Hertz, попаднах на безкрайно учтива служителка, която ми зададе странни въпроси и инструкции относно колата. Първия въпрос беше „Къде сте отседнали – в Неапол или курортните градчета?” На въпроса ми Защо? – Отговора беше за Непол ще ви дадем френска или немска кола, а за курортите нова италианска кола. Отново последва въпрос – Защо? А отговора беше посочване на съседното гише (пак на Hertz), където чакаха двама човека, попълващи някакви документи за откраднати коли през нощта в Неапол. Така в крайна сметка се сдобих с прекрасен Фиат 500 на 9 хил. километра, с пълен резервоар (така и трябваше да бъде върнат).

Първата дестинация беше вулкана Везувий. За около половин час стигнахме до него. По пътя нагоре имате две опции за колата – паркинг на около 2км. От входа за вулкана на цена от 3 евро или да продължите нагоре до касите срещу 6 евро (имайте в предвид, че ако не е сутринта е възможно нагоре да няма места). Входа за вулкана е 10 евро за възрастен. Следва плавно изкачване по широка пътека към кратера, като през цялото време се любувахме на невероятна гледка към залива на Неапол.

Стигането до кратера отне не повече от 20 минути, разгледахме, пихме еспресо, купихме по някои и друг сувенир, направихме и няколко десетки снимки и обратно към колата (Изненада за мен беше,че въпреки че не е изригвал от 70 години, от доста пукнатини излизаше солидно количество пушек).

Следващата спирка беше Помпей, но преди да тръгнем към него се повъртяхме докато намерим подходящо място за една панорама към Везувий.

Места за паркиране в Помпей има достатъчно по улиците, като се плаща около евро и половина на час. Входа за Помпей е 13 евро за възрастен, като предлагат и комбинирани билети за Везувий, Помпей и Еркулан, които си струват, стига да не сте направили като нас - вече да сте били на Везувий. Отделихме около 3 часа на руините на Помпей, които според мен не бяха достатъчни, но бяхме платили само за толкова паркинг за колата. Въпреки, че сме посетили доста подобни места в Европа, определено мога да кажа, че Помпей е мястото,което ме е впечатлило най-много до момента. Знчаително запазен (и рсетавриран) град със своята история, някак си продължава да носи духа на римската империя.

Междувременно температурата на вън беше станала към 27 градуса, страхотно на фона на 5-те градуса в София сутринта.

От Помпей решихме да отидем в хотела, да се настаним и освежим (беше станало към 16 часа).

Хотел Le Axidie във Vico Equense се оказа доста приятно местенце. Разположен на брега на моресто със собствен плаж и невероятна гледка към Неапол и Везувий. Починахме за около час и решихме да се разходим до градчето, което е на около 1 км. От хотела, но нависоко на скала над морето. Безплатния шатъл ни закара до там и се разбрахме за час , в който да ни вземе обратно. Vico Equense се оказа много приятно, типично за района градче. Направихме малка разходка, след което вечеряхме в ресторант (разбира се пица Маргарита). Цените на пиците бяха от 5 до 8 евро (такива са в целия регион). Към 21 часа се прибрахме в хотела , пресушихме бутилка Просеко и решихме да починем, тъй като на следващия ден си заплюхме Неапол.

2-ри ден - Неапол

Денят започна с изненадващо добра за разбиранията в Италия закуска. Ресторанта на хотела беше на последния - 4ти етаж и имаше стърахотна гледка към Везувий. Страхотното италианско еспресо ни задържа на терасата до към 10 часа. По съвет на служител на хотела решихме до Неапол да отидем с влак, а не с колата, тъй като и според него не е ясно дали ще си намерим колата дори и да сме на платен паркинг (била нова, италианска и много ги крадяли за части). Отново с кола на хотела ни закараха до гарата. От към гарата имаше невероятен иглед към града.

Взехме си билет до Неапол, цената му беше 3,20 евро и важи 140мин. Тоест може да слезе човек, ако иска някъде по пътя, ако се вмести в това време. За съжаление започна да вали доста неприятно, а и времето изведнъж захладня. Пътуването с влака отне около час и 10 минути, минахме през доста кофти изглеждащи градчета, стари неподържани (дори рушашти се ) сгради, приличащи на места на гета.

Към 11:30 пристигнахме в Неапол, слизайки от влака установихме, че дъждът значително се е усилил. Купихме по един чадър (от 2 до 5 евро) от уличните търговци и поехме из града. Движехме се пеша като се стремихме да обиколим всички забележителности. Отново ще спомена, че предпочитаме да усетим атмосферата на един град, пред това да обикаляме музеи, галерии. След около час времето реши да ни пощади и слънцето проби ниско падналите сиви облаци.

Цял ден обикаляхме града пеша, с цел да добием представа за истинския дух на Неапол, а не да отскачаме от една забележителност до друга. На кратко маршута от гарата премина по Corso Umerto I, после по Via Medina до Castel Nuovo. Тук ще вметна, че се почувствах истински щастлив от решението ни да дойдем без кола в града. Трафика е ужасен, без спазване на никакви правила, а пешеходците нямат предимство дори и на пешеходната пътека (няколко пъти бяхме наругани за това че пресичаме именно там). Отделно на места течаха ремонти и паркирането в централната част, беше абсолютно невъзможно.

Последваха галерия Umberto I, където пийнахме кафе (и където ме посъветваха да не държа 2-те евро ресто от сметката на масата, защото до 2-3 минути ще мине някой и ще ми ги отмъкне). Преминахме през San Carlo Theatre, Palazzo Reale di Napoli, Piazza del Plebiscito и Basilica Reale San Francesco di Paola.

Последва разходка по крайбрежните булеварди до Castel dell'Ovo (в тази част са съсредоточени най-луксозните хотели в града. Странното за нас беше, че въпреки, че крайбрежите булеварди бяха доста широки , бяха забранени за частни коли (минаваха само таксита и автобуси). От стария замък, минавайки през малките странични улички се върнахме до галерия Umberto I, където по-рано си бяхме набелязали страхотна пицария - Napoli in bocca -Via San Carlo 15 (уникално място, правят само два вида пица, но за сметка на това е ужасно вкусно).

Последните 2-3 часа от деня ги прекарахме по Via Toledo (поспряхме за кафе на Piazza Dante) и ималките улички, които я пресичат. Тъкмо бяхме свикнали вече с града и се чудех на всички предупреждения и писания относно Неапол и с настъпването на вечерта видяхме и другата страна на монетата. Магазинчетата започнаха да затварят (а работниците да изхвърлят боклуците на улицата), по-добре облечените хора се прибраха и по улиците започнаха да преобладават разни странни субекти. Дори и през деня, човек мръдне ли от по-главните улици веднага се изправя пред истинския Неапол:

Към 8:30 вечерта уморени и наситени с впечатления се добрахме до гарата, за да вземем обратно влака за Vico Equense. Звъннахме по телефона до хотела и уговорихме да ни чакат на гарата когато пристигнем. Към 10:30 вече бяхма на терасата на хотела, пийвахме Просеко с горгонзола и започнахме да правим плановете за другия ден - Амалфийското крайбрежие.

3-ти ден - Амалфийското крайбрежие

Тъй като отново прогнозата за времето предвиждаше дъжд, което се потвърди на сутринта, отново пропадна идеята за остров Капри и започнахме изпълнението на план Б - Амалфи, Позитано и Соренто. Закусихме в хотела. насладихме са на превъзходното италианско кафе и на гледката към Везувий и към 10ч. потеглихме - първата спирка беше Позитано.

Целия маршрут през деня предвиждаше да се движим само по панорамния път високо по скалите, над морето. Гледката беше страхотно и въпреки тесния път, беше пълно с места за спиране и снимане, както и кокетни кафета и ресторантчета предлагащи типични италиански вкусотий в едно с невероятна гледка.

След като за 30 минути бяхме изминали едва 10-тина км. спирайки на поредната отбивка с уникална гледка, решихме да действаме малко по-стегнато. Към 11:30 започна навлизането ни в Позитано. За съжаление започна да вали доста силно, като в същото време имаше жестоко задръстване на влизане в града, причинено основно от големи туристически автобуси, които няма как да се разминат по тесните улички на града. След около 45 минути обикаляне из града с колата и с нулев успех за намиране на паркинг, както и не особено впечатлени от видяното, решихме да продължим директно към Амалфи (разбира се издебнахме някое и друго по-широко място за снимки).

Към 12:30ч., някак си мълниеносно, облаците изчезнаха и на небето се усмихна октомврийското слънце. Спряхме за по едно еспресо и тирамису край пътя и към 13:30 вече бяхме в Амалфи.

Тук определено организацията на движение бешо доста по-добра от позитано и за 10-на минути бяхме стигнали целта си - единствения голям паркинг, намиращ се на края на пристанището. Цената си беше солена (3 евро/час), но пък нямаше ограничение на престоя, а имаше достатъчно места. Следващите 4-5 часа отделихме в обикаляне на всяко кътче от Амалфи.

Поседяхме малко и на плажа, където туристите дори се къпеха (температурате вече гонеше 27-28 градуса.) Направихме доста снимки, понакупихме подаръци и сувенири ( Тук за първи път от престоя ни, ми харесаха сувенирите). Завършихме тура с "лека" вечеря (пица и брускети) и италианско вино на тераса над централния залив на Амалфи.

Определено ми харесваше факта, че в доста прилични ресторантчета с хубава храна, можеше да си похапнем добре и да изпием по чаша две вино в рамките на 30-тина евро. Щях да забравя - задължително трябва да се опита и сладоледа в Амалфи.

Качихме се на колата (платихме 18 евро за паркинг, като имайте в предвид, че машината приемаше само монети), и право към Соренто. Там направихме приятна опознавателна разходка на градчето. Доста по-голямо от очакванията ми се оказа. Много хора по улиците, предимно туристи. Много английски пъбове и изцяло насочени към турситите заведения и магазини, но въпреки това имаше доста улички и места с типичната за провинцията атмосфера. Както повечето градчета в района и Соренто е разположен на скала високо над морето, като за да стигнете до пристанището или "плажа", трябва да използвате асансьор (1 евро) или да отделите 15 минути за стълбите. Помотахме се, хапнахме сладолед (това е едно от задължителните неща в Италия за нас) и отново уморени към 23:00ч. бяхме в хотела. Този път решихме да пропуснем виното на терасата, поради факта, че следващит ден сменяхме хотела и мястото и евентуално ни предстоеше по-ранно ставане. Заспахме доволни, но и мъничко тъжни, защото явно нямаше да видим остров Капри (времето все ни отказваше).

4-ти ден - Капри

4-ти ден. - Сутринта - нищо ново - еспресо, закуска, облаци с намек за дъжд и величествения Везувий който ни гледаше от другата страна на залива. Решихме да потеглим отново за Соренто - предишната вечер ни хареса и решихме, че си заслужава да го видим и по светло. Бяхме намерили хубав паркинг на доста централно място в града и решихме отново да се възползваме от него (цената беше 1,6 евро/час, а имаше и охрана, което беше добре за нас, тъй като багажа ни беше натоварен в колата). Разхождайки се безгрижно из града, в един момент попаднахме на гледка към пристанището на Соренто. Осъзнавайки, как за поредн път по обяд облаците са изчезнали и слънцето пече с пълна сила, решихме да слезнем до морето, просто да се информираме за цените до Капри, за да знаем за следващит път. Е трябваха ни 10 минути да се навием един друг, че въпреки часът- 1:00ч. на обед имаме време да отскочим и да не оставяме днешната работа за друг път. 30 минути и 70,80 евро (за двамата), ни отведоха до китния остров Капри. Платените пари бяха само за двупосочен транспорт до острова. Допълнително, там на място можеше да се вземе друго, по-малко корабче за обиколката му срещу 14-15 евро + допълнително 5-6 евро за пещерите.

Не разполагахме с кой знаек колко много време (18:30 беше последния кораб за връщане), затова решихме да пропуснем морската обиколка, а да извършим пешеходна такава, докъдето ни стигнат силите. Сили имахме, но времето ни стигна само за Капри, до Анакапри не успяхме да стигнем, но така си оставихме нещичко и за другия път.

Острова беше доста оживен и определено мога да го разделя на две части (говоря за това което видяхме-Капри). От към пристанището е голяма лудница - магазини, заведения, доста вехти сгради, мърсотийка тук таме, много таксита, малки и още по-малки автобуси, предлагащи всякакви екскурзии и обиколки. Когато човек вземе лифта (на всеки 15 минути срещу 1,8 евро) и се качи горе, сяхаш се пренася на друго място.

Доста по-луксозни заедения и скъпи ресторанти ( цени от 8 евро за бира и по 4 за еспресо, не бяхме срещали до сега в Кампаниа). Всичко беше доста по подредено и лъснато тук. Разходихме се из тесните алеи сред тузарски къщи (доста от които се продават в последно време, както ни обясниха). Общо взето успяхме да видим повечето неща в тази част на острова (определено не липсваха красиви гледки).

Избрахме местенце със голяма панорамна тераса и прежалихме 15-тина евра за бира и кафе.

Приятно местенце е острова, но дали защото сме виждали и по-живописни места или пък защото не го обиколихме целия, не ме грабна на 100%.

18:00ч. виждайки тълпите, чакащи на пристанището и ние се ориентирахме, за да не нощуваме на острова. Не си взехме нищо за спомен от Капри с идеята пак да дойдем, а и всичко, което се продаваше там, го имаше и в Соренто на половин цена. Към 19:00ч. бяхме вече в Соренто и тъй, като това беше последната ни вечер в Италия, решихме отново да посетим типичен италиански ресторант с пица, паста и хубаво вино. Отново хубава, храна, приятно обслужване и прилични цени. Соренто предлага голям избор от типични италиански ресторанти, много магазини за местни сувенири и разбира се всичко свързано с лимоните и лимончелото(по-известните фабрики от региона имат фирмени магазинчета тук).

Доволни от деня, потеглихме към Неапол предстояха още няколко задачки за деня - да се настаним в хотела, да заредим колата (който е бил с кола в Италия предполагам е срещал трудности понякога да зареди на бензиностанция нощем) и да върнем колата.

След по-малко от час стигнахме до Millennium Gold Hotel на летището в Неапол. Хотела е доста приличен, и въпреки че според мен не е точно 4 звезди си заслужава. Чудесно разположение и безплатен паркинг, ако сте с кола. На пешеходно разстояние е от терминала на летището, както и от паркинга на рент-а-кар компаниите. След като се настанихме, получихме от рецепцията точните указания за най-близката бензиностанция работеща в 22:00ч. (оказа се на 500м. от хотела). Заредихме и върнахме колата (можеше и сутринта на другия ден да го направим, но в предвид разстоянието до летището предпочетохме да свършим това вечерта). От Hertz доста ни се зарадвахме, че връщаме колата без, каквито и да е инциденти, а и ние нямаше от какво да се оплачем (около 300км и малко над 20 евро гориво).

5-ти ден. Станахме към 5:30 и въпреки че имахме включена закуска в цената, не можахме да получим дори и кафе, тъй като ни обясниха, че преди 7:00ч. нито в кухнята нито на бара ще се появи човек. Това беше очаквано с оглед любовта към "ранното" започване на работа в тази част на Италия. Към 6:15 вече пиехме кафе с топли кроасани на летището. И тук италианците не си даваха много зор и чекирането и гишето за оставяне на багажа отвори около час и половина преди полета.

Към 8 и 10 бяхме вече в самолета, а слънцето ни се усмихваше през прозорчетата. Неапол ни изпрати по начина, по който ни посрещна, а ние заредени с нови емоции, вече правехме планове за следващото ни посещение в Италия (края на Март е на ред Бари).

Надявам се набързо нахвърляните от мен впечатления да бъдат полезни. В "Галерията - Неапол и наоколо " има още доста снимки от пътуването ни.