Неапол, о-в Капри, Соренто, Амалфи, Позитано и Равело.

Здравейте, Магеланци. Това ми е първото включване като писател, а не читател във форума. Благодаря на всички форумци, за помощта в организацията на това незабравимо, но твърде кратко пътешествие. Разходката ни беше 4 дневна с три нощувки (1 в Неапол и 2 в Соренто). Датите 02-05.06. Летяхме с Wizz air директно до Неапол. Полетът е 20:30, така че може да се спести почивни ден в деня на пътуването. Пристигнахме в 21:10 на летището в Неапол. На стотина метра фронтално срещу изхода на кацащите е спирката на Alibus, шатълът, който осигурява връзката на летището с гарата и пристанището. Цената е 5 Евро, когато пристигнахме не беше натоварен и имаше голям брой свободни места. Летището е близо до гарата (15-20 минути), до пристанището около половин час. Първоначалният ми план предвиждаше след нощувката в Неапол от гарата да вземем влака за Соренто, но какво пътешествие щеше да е, ако нямаше промени в плана в последния момент. Така решихме, че сутринта след нощувката, се отправихме към пристанището с цел фериботи за Капри. Така че, ако карате по тази схема по-добре търсете нещо за нощувка около пристанището. Нооо да се върна на гарата. Още със слизането попаднахме в изумителна мръсотия и хаос. Бях избрал bed and breakfast вариант точно на площад Гарибалди (100 метра от гарата и спирката на буса до летището). Джино, нашият домакин ни чакаше между тълпа африканци и араби пред входа на масивна врата (тип трезора на БНБ). Сградата беше само подобен тип места за настаняване, като бяха може би поне 5-6 на този адрес. Качване в асансьора и нови три врати с резета ключалки и т.н.Кофти начало ще кажете, но всъщност стаята ни беше много добра. Банята също. Малкото 30-сантиметрово балконче играеше ролята на място за пушене. Гледката от него няма да я споделям, за ваше добро е. След кратко обяснение как зе отключва и заключва, плюс лек инструктаж за  нашата сигурност в района. Какво начало а? Излезнахме навън със заредена карта на телефона, но Джино ми каза, прибирай го, че ще ти го дръпнат от ръцете. Успокоих го, че все пак ние имаме опит с братята роми, който са мастърите в тоя бранш. И така, кратка нощна разходка из тази част на града, като Силвия, моята приятелка се оглеждаше и трепереше все едно носи инкасото на Министерски съвет. Намерихме отлична пицария близо до последната спирка на влаковете от Соренто - Порта Нолана. Направиха ми впечатление компания, на която начело стоеше огромен 150кг чичо приличащ на герой от "Семейство Сопрано". Пицата беше божествена. Ял съм пица на много места в Италия, ноооо хората са прави - Неаполитанската пица е съвършенство. Цената беше смешна за това качество 6 евро. Прибрахме се вече с пълни стомаси и малко по смела походка. Сутринта, веднага след закуска с багажа под ръка, поехме пеша до пристанището, за да гоним ферибот за Капри, а оттам ферибот до крайната база-Соренто. Разстоянието от гарата до пристанището не е малко, но все пак сме на екскурзия, Ккво значение има 20 минути ходене. Хванахме кораба в 9:30 и след 50 минути бяхме в Капри. Фериботът е изцяло пътнически и след движеше със доста висока скорост. Оттук нататък пътуването наложи да приложим прочутата българска находчивост и нахалство - Слизане първи, светкавично оставяне на багажа в сувенирния магазин на площада (2 Евро на брой) и отправяне към спирката на рейсовете за Анакапри. Огромна опашка поне 50 човека, а рейсчетата с големина на софийска маршрутка. Оказа се, че Каприйските маршрутки събират повече хора. Събират не, по-скоро товарят. Хора за две евро получавате такива емоции за това 15 минутно приключение, че ще го помните до гроб. Казвам ви честно, миналата година в Таормина подобно пътуване, ми се стори детска игра. Изразът,, Виж Неапол и умри", важи с пълна сила и за Капри. След слизането в Анакапри на 20 метра е станцията на лифта до покрива на острова. Срещу 11 Евро двупосочно (не си заслужава еднопосочен билет имайки предвид спиращите дъха гледки и в двете посоки. Отгоре, отгоре 360 градуса гледка до, до навсякъде. Фараньолите, Везувий и Неапол,Капри и хилядите малки и по големи лодки идващи и обикалящи това чудо има природата и на хората. Към 13:00 часа вече бяхме слезнали обратно на Марина Гранде, където адската жега ни,, принуди" да отидем на плажа. Водата топ, плажът не, но гледката изумителна. След две бири и малко лежерно размазване се метнахме на ферибота за Соренто. 20 минути по-късно и Лучано Павароти в слушалките, и пристигнахме. Отвесни скали и виеща  се пътека, а ние с багаж. Добре, че Силвия видя табела за асансьор който срещу евро те качва най-горе. Първите впечатления-лудница, но тишина и чистота. Контрастът с Неапол, който е на 30 км е изумителен. Хотелът ни беше на главната улица, на 50 метра от авто и жп гарата. Горещо го препоръчвам Hotel Nice. Цена качество за това време на годината отлично. Соренто е прекрасно градче, спокойно пълно с туристи от USA и Великобритания, но улегнали хора. Множество заведения и тратории, с цени разбира се по високи от Неапол,но по ниски от Рим например. На следващия ден, беше предвидено на пръв поглед свръхамбициозната програма Соренто - Амалфи-Равело-Позитано. Въпреки че имах видимост към рейса на гарата, когато отидохме той вече беше полупълна, с изцяло заети десни  седалки. Мамка му, даже американските баби са чели къде кога се сяда. Както и да е седнах е най отзад на голямата седалка, а само след 5 минути в рейса имаше дори правостоящи. 8:30 беше даден стартът на този натоварен трип. Планът беше да прескочим Позитано, спиране в Амалфи и прекачване за Равело и после наобратно спиране в същите места. Взехме си 24-часов билет за 12 Евро с неограничени прекачвания. Пътят сравнение с Капри беше магистрала, но все пак на места доста адреналинов. Автобусите преди обратен завой бибиткат, за да се спрат отсрещно идващите коли. На по-конфликтните места имаше и карабинери, да регулират трафика. Пътуването до Амалфи беше 1:40 часа, та в 10:15 бяхме на спирката за Равело .Отново голяма опашка, но с елегантен финт тип Лео Меси между сгъстена защита, успяхме да излезем начело и съответно да се качим първи в рейса. Прочутото българско нахалство. 11:00 на входа на вила Руфоло. От форума знаех, че това е може би най-забележителното место по цялото крайбрежие. Да така е. Вилата, експозицията с прожектирани клипове и градината са невероятни, гледката отгоре, ще видите в снимките. Дори сега затварям очи и тя е пред мен. За миг дори забравих за Капри. Много снимане, усмивки като на малки деца, целувки на любимия човек и обратно в Амалфи. Красота, много хора, стръмна главна улица, страхотен seamix с ледено Перони, много снимки и в 13:30 бяхме на път за Позитано. Учудващо бързото придвижване заложи още една промяна в плана, а именно спирка за плаж в Firdo di Furrore. Няма начин всеки Магеланец, да не е виждал това място.И да, то изглежда точно така Уаууу или по български,, баси мамата". Скачане от скалите, плуване в кристална вода, съхнене на каменистия бряг, взиране в това чудо на природата, и сме обратно в рейса за Позитано. 15:40 сме на мястото откъдето се правят снимките над самия град. И тук отново благодарение на форума относно планирането на първо Амалфи, а после Позитано помогна много. Да, Позитано е по яко. Голям плаж бугенвилии и лимони навсякъде, малки улички с тих Джеймс Браун от някое магазинче за сувенири и керамика. Похапнахме, снимане, отново блеене ей така към всичко наоколо. Истински релакс. Въпреки забързаната програма си почивахме истински. Към 18:00 чакахме рейса за Соренто и отново находчивостта ни помогна само ние и няколко италианци да се вмъкнем първи, та даже и да седнем, та даже и в посоката с гледка към крайбрежието. Същият ден бях рожденник. Едва ли съм си представял, че ще имам такъв празник. Празник за окото, душата, сърцето и небцето. Следваше вечеря с любимата в малко луксозно ресторантче и запечатване на всяка една секунда от този ден. Последният ни ден, беше свободна програма, но поради горещото време решихме, че ще пропуснем Помпей и Херкулан (все пак това няма да е последното ни идване тук в Кампания). Решихме да отдадем заслуженото на Неапол, един вид втори шанс. Наполи го оправда и ни се извини, за лекия шок отпреди две вечери. Град с много история и най-вече дух, дух на който може да завижда целия свят. Видяхме сватба, скандал между въстрастна жена и деца, който се пръскаха с вода и вдигаха шум,безумната любов към Napoli и разбира се живият Бог Диего Марадона. Бяхме си оставили багажа на гарата срещу 6 евро,който си взехме и обратно на рейса за летището. Самото летище е много удобно, мека мебел, пушилня, множество магазини на прилични цени и едно тягостно чувство-след два часа сме обратно в Мордор. Затварям очите, за да видя пак някоя от картините, който видях. Тази екскурзия ще ме държи дълго време в нещо като сън. Не ми се събужда Кампания но ние ще се видим пак, обещавам ти.