Незалязващата прелест на Генуа

Когато пристигнахме в Генуа, слънцето вече се издигаше високо в небето. Излязохме от сградата на гарата, а пред погледите ни се разкри гледка към сгради, някога великолепни, днес с полуразрушени фасади и изгнили кепета на прозорците. Високи палми се издигаха във въздуха, а слънчевите лъчи огряваха мокрите улици.. Единствено този пръв поглед ми беше достатъчен, за да се влюбя безвъзвратно в увяхващата, но незалязваща прелест на Генуа. Това е един от онези градове, които, колкото повече опознаваш, толкова по-силно обикваш.

Генуа притежава онзи, типичен за всеки средиземноморски град, чар. Благодарение на боядисаните в топли пастелни цветове къщи, тропическата растителност и аромата на море, можеш да усетиш духа на лятото дори и през студените зимни месеци. Но това, което отличава Генуа от останалите италиански градове, са неговите недостатъци. Генуа е град, перфектен в своето несъвършенство, чух един познат да казва. И беше прав.

Генуа съчетава в себе си традиционна и модерна архитектура, старо и ново, грозно и красиво. Шумен е, мръсен, и все пак, великолепен. Дом е на търговци, артисти, моряци, европейци, араби и хора от цял свят. Тук е роден Христофор Колумб, а днес хората живеещи там, носят в сърцата си неговия неуморим дух за приключение. Историческият център на Генуа прилича на типичния за италианските градове - с тесни, виещи се улички и открити площади с фонтани. В по-новата част на града ще забележите модерни сгради и луксозни бутици. Балконите на къщите са украсени с цветя, а от ресторантите се носи остра миризма на риба. Сред забележителностите на Генуа са къщата на Колумб, Аквариума, няколко галерии и катедрали с пищен интериор. Ние избрахме да прекараме денят на открито, опознавайки града.

Прекарахме следобеда, опитвайки се да стигнем до стария морски фар – най-старият фар в Европа и символ на Генуа. Отне ни повече време, отколкото предполагахме, но пък имахме възможност да се разходим по крайбрежието, минавайки покрай луксозни яхти и туристически кораби, загниващи складове и ръждясали фериботи. Когато най-после стигнахме, слънцето вече залязваше. И този момент беше съвършен. От едната ни страна се разкриваше гледка към близките хълмове и накацалите по тях къщи, огрени от последните лъчи на слънцето, а от другата – старите докове, синьото море и портокалово оранжевия залез. Седнахме за минута на една пейка, за да се насладим на гледката и в този момент можех да почувствам магията на Генуа. Колко ли изгубени души са посрещали тези пристанища – мореплаватели, учени, хора, търсещи богатства, късмет или по-добър живот. Колко ли съдби са се преплели през годините, колко ли хора са намерили или изгубили себе си.

Генуа е като стара куртизанка – изморена, преживяла много, но по лицето и все още можеш да забележиш красотата от отминалите славни години. Възхвалявана, нагрубявана, пристъпва бавно, но елегантно, усмихва се с тъга, но в погледът и не ще прочетеш съжаление. Сама погубена, а утешила в обятията си толкова много сърца.

Повече пътеписи: http://openworldbg.wordpress.com/