Полезно и колоритно за Малта

От две години все проверявам сайтовете на самолетните компании с мисията да намеря поносими цени на полети до Малта. И в началото на август късметът ми се усмихна. Съвсем приемливи цени на полет от София до Форли с Wizz air и от Болоня до Малта с Ryan air.

И се започна едно ровене из нета за разни подробности, интересни места и полезни съвети. Обаче пътеписи за Малта почти няма, повечето хора са ходили на организирани екскурзии с агенции и кой знае какви впечатляващи коментари или пък насочващи в ценово отношение писания няма. Затова реших да напиша малко информация за страната, както и някои основни цени и такси, необходими за формирането на бюджета. Ще спестя възхищението си от Малта, защото ще трябва постоянно да пиша за това колко е приятно да си почиваш на територията й, да разговаряш с местните и да се гмуркаш в кристалните води на Синята лагуна.

Започвам от самото начало. Първо, когато слезете на летището във Форли няма смисъл да взимате такси до центъра на града. Автобус номер 2 спира пред летището и с него може да стигнете до центъра на Форли с билет за градския транспорт, който струва евро и 20 цента. Ние решихме да поостанем в Италия 3 дни, затова се поразходихме из Чезена, Сан Марино, Римини и Болоня. Но италианската част я пропускам и отивам направо към влака от Форли до Болоня. Най-добре е да си купите билет от автоматите на гарата, които имат и меню на английски. По този начин получавате информация за предстоящите 5 влака по вашия маршрут. Така ще може да прецените коя цена на билет е най-изгодна за вас. А разликите понякога са двойни, най-достъпни са регионалните влакове, като цената на билет от Форли до Болоня е 5,80 евро.

След като пристигнете в Болоня няма смисъл да взимате директния автобус до летището /естествено ако имате достатъчно време до полета/. Може да ползвате автобус номер 13, който спира в центъра на града и да слезете на спирка Cinta, откъдето да вземете автобус номер 54 до летището. Всичко това ще ви струва 1,20 евро, тъй като автобусния билет в Болоня важи 1 час, без значение колко превозни средства ще смените за този час, а в рамките на това време вие ще стигнете от центъра до летището.

Пристигате в Малта и температурата е поне с 10 градуса над тази в Италия, с което страната веднага ви печели. Ние бяхме там през октомври, а градусите надвишаваха 25. Основно средство за придвижване в страната са автобусите, които обикалят островите Малта и Гозо. За тези, които не са подготвени – Малта се състои от 3 острова – Малта, Гозо и Комино. Летището е на Малта, като билетите за градския транспорт в Малта и Гозо са различни. В зависимост от това на кой остров ще отседнете, може да прецените дали да си купите еднодневен билет, който струва 2,60 евро /ако останете в Малта/ или билет с валидност 2 часа на цена 2,20 евро, ако ще почивате на остров Гозо.

Нашата първа спирка беше Слиема /или Слима, както наричаха града много от местните/. От летището има автобуси до всички точки на Малта. Първата ни изненада беше колко любезни са шофьорите. Първо билети се купуват от тях, имат си специални каси в автобусите и апарати, които отпечатват самите билети. Всички чужденци започват да питат къде трябва да слязат и шофьорът отговаря на всеки един от тях. Освен това автобусите са снабдени с информационна система, която постоянно обявява настоящата и следващата спирка. И накрая симпатичните жълти британски автобуси от средата на миналия век, вече ги няма. Тук е мястото да спомена, че движението в Малта е обратно на това в България, затова бързо трябва да се преориентирате накъде да погледнете, когато пресичате улиците.

Характерните за Малта красиви каменни къщи с цветни дървени балкони, надничат зад всеки ъгъл. Типичната за страната архитектура предизвиква възхищението на хилядите туристи и гордостта на местните, които дават име на всяка една от къщите по улиците.

Слиема се оказа курорт, който с нищо не ни впечатли, затова бързо се ориентирахме съм старите градове Мдина и Рабат. Там близкоизточното влияние силно доминира над европейската култура. Тесни улички, тежки ковани врати, жълто-червена окраска на къщите. Мдина е старата столица на страната, която е заобиколена от град Рабат, който някога е бил предградие на столицата и там са живеели по-нисшите класи. В Мдина е добре да се види катедралата „Свети Павел”, към която има и музей, в който може да видите и няколко дърворезби на Дюрер. Входът е 5 евро.

Ла Валета

От Рабат отидохме във Валета. Столицата се смята за най-добре запазеният средновековен град в Европа. Центърът е сравнително малък, а уличките постоянно се катерят и слизат надолу по хълмовете на града. Тук задължителна спирка от пътешествието ви трябва да е катедралата „Свети Йоан”. Влезете ли вътре ще останете без дъх от красотата и пищността на интериора. Всичко това се дължи на факта, че през 16-ти век всеки ланг на Малтийския орден получил свой параклис в катедралата, който да украси според традициите на своята държава. Всеки от рицарите искал неговият параклис да е най-впечатляващият и затова днес ние получаваме тази ослепителна гледка. Входът за катедралата е 7 евро като в цената е включен и аудио гайд.

От градините Барака се разкрива впечатляваща гледка към пристанището на Валета. А сред дръвчетата с нарове и портокали има пиано, на което всеки посетител на парка може да посвири.

Едно от най-приятните места на остров Малта е рибарското селище Марсашлок, където стотици изрисувани лодки чакат своите рибари на пристана, заобиколен от приятни кафенета и ресторанти с тераси, където може да хапнете на цени два пъти по-ниски от тези във Валета или Слиема.

След Валета, северната част на острова е окупирана предимно от курорти, в които чужденците преобладават над местните, като най-известният от тях е Сейнт Джилиън, където е съсредоточен нощният живот на страната.

До втория остров Гозо се стига с ферибот от град Чиркева. Двупосочният билет е 5 евро. На Гозо живеят предимно местни, а туристите идват на еднодневни разходки, предимно до главния град Виктория. Обаче ние решихме да останем 3 дни на този остров. Намерихме си хостел в най-близкия град до пристанището Айнсиелем /изписва се Ghajnsielem/.

Сградата беше много впечатляваща, построена през 1749г. В двора растяха нарове и кактуси, имаше кладенец, а външната врата беше от ковано желязо. Приличаше на манастир, но беше доста добре обзаведена. Оказа се, че ние двамата сме единствените гости, което ни позволи дълго време да изследваме стаите, библиотеката с хиляди томове и скритите долапи из нишите на безкрайните коридори. Ако не сте претенциозни, горещо препоръчваме St. Josef Hostel. Сутрин домакинята приготвя прясно изпечени хлебчета за закуска и домашно набран чай. Цената за двойна стая е 11 евро на човек.

Най-големият град на Гозо е Виктория, където всички се качват до цитаделата, в която се намира основната забележителност – катедралата без купол. Когато влезете вътре и погледнете нагоре по никакъв начин не може да предположите, че куполът е зрителна илюзия. Катедралата е от началото на 18-ти век, когато парите за строеж не достигнали за купол, а след това хората решили, че няма смисъл от него и така и до днес катедралата си е без купол. Входът е 3 евро.

Когато сте на Гозо не пропускайте Лазурния прозорец. Той се намира в западната част на острова и до него може да стигнете с градски транспорт. Когато сте там, възползвайте се от разходките с лодка, които предлагат местните. Няма такова синьо море, като това в пещерите около Лазурния прозорец. Може да видите и интересни скални образувания, които няма как да забележите от сушата. Разходката с лодка е 3,50 евро и продължава около 20 минути.

Друга основна дестинация на Гозо е град Шагра, където се намират храмовете Гантиджа. Ние ги пропуснахме, защото бързахме да се гмурнем във водите на Рамла Бей, но ако не сте посещавали древните храмове в Египет, Сирия или Йордания, може би ще се впечатлите от Гантиджа. В Шагра има 3 пещери – най-известната е тази на Калипсо, която за съжаление не е отворена, тъй като скалите са затрупали входа й, пещерата на Нину и пещерата на Шери. Ние влязохме в последната, която се намира в семейната къща на семейство Шери. През 20-те години на миналия век, докато се опитвал да открие вода в семейната къща, стопанинът се натъква на интересни пещерни образувания, които се оказват на няколко хилядолетия. Днес тесни стълби водят до подземието на къщата на семейството, откъдето се влиза в пещерата. Входът е 2,50 евро.

От Шагра се стига до Рамла Бей, откъдето може да видите и пещерата на Калипсо. Плажът на Рамла е гордостта на малтийците. Пясъкът е тъмно оранжев, почти червен. А водата отново е кристално чиста, както и навсякъде по малтийското крайбрежие.

Тук се убедихме колко кратки са разстоянията на Гозо като за 1 час се прибрахме пеша от Рамла до Айнсиелем.

Третият остров на Малта е Комино. Там живеят около десетина човека, има един хотел и няколко бунгала. Транспортът става с лодки от Малта или Гозо, а цената им варира между 5 и 10 евро, като спокойно може да се пазарите. На нас ни предложиха да ни закарат за 10 евро, но след кратки преговори се съгласиха да ни закарат за 5. При Комино се намира Синята лагуна, която трябва да видите, защото няма как да си представите такъв цвят на водата. На този остров може да се отдадете изцяло на слънцето и да прекарате цял ден под лъчите му, като от време на време се разхлаждате в прозрачните води, заобиколени от стотици риби.

Това е Малта. Една изключително приятна дестинация, която ще ви стопли в студените есенно-зимни дни и ще ви накара да се почувствате на кръстопът между гостоприемството и лекия хаос на Близкия Изток и удобствата и необходимата подреденост на Европа.