милано

Първа спирка Милано (промяната)

Нямах намерение да го посетя. Оказа се приятно стечение на обстоятелствата. Промениха ми билета.

Какво се случва с човек при промяна, която не е искал? Особено ако го изненадва, когато смята, че всичко е подредил. Не го осъзнах веднага.

Това беше втората промяна на полета, месец преди отпътуването. Реших, че отново е промяна в часа, което до някъде ме раздразни, но го приех сравнително хладнокръвно. Докато не осъзнах, че ми предлагат пътуване след цели 4 дни! Вече бях планирала и платила за първата седмица и половина от пътуването. Оказа се, че отменят полета и предлагат да ми върнат парите. Дали е маркетингов трик или не, не е важно, но ми объркваха плановете. Предложиха ми и алтернативата за 2 дни по-рано. Какво ми оставаше? Приех. Странно е как човек се наглася според обстоятелствата.

Един от трите белега на съществуването в будистката философия е непостоянството. Ситуациите се променят, мислите ни се променят, дори преживяванията ни се променят в зависимосто от ретроспективната точката на оценка. Ясно ми е, че всичко се променя, но ми се струва, че до сега винаги се изказвах прекалено смело за промяната. Долавях някякъв далечен аромат на рекреация.

Потърсих апартамент с удобна локация. Много труден избор се оказа. Не зная дали имате опит с търсенето на апартаменти в airbnb, но на мен ми отнема часове. Разглеждане на снимки, сравняване на детайли… Въпреки отнемащия време процес, усещането е много вълнуващо. Не е като да отидеш на хотел. Емоционално преживяване е. Влизаш в домовете на хората, гледаш как те си представят уюта и са готови да го споделят с теб. Говориш с тях, когато уточнявате детайлите. Наличието на социален елемент може да не е по вкуса на всеки, но мен ме забавлява.

На кратко какво трябва да гледате, когато си запазвате апартамент, който на пръв поглед ви е харесал като условия и цена: рейтинг на хоста и съответно коментарите на гостите, дали ви устройват отбелязаните часове на пристигане и напускане. Съветвам ви да не плащате преди да сте говорили с хоста. Винаги има риск да ви откажат престоя. Това може да е стресиращо, но пък има достатъчно възможности, да си откриете нов на по-добра цена.

Кацам в Милано преди обяд. Оказва се, че нямам връзка с интернет. Това ме подгрява повече от вече напичащото с пълна сила августовско слънце. Мобилните оператори винаги могат да ви изненадат. Решението: връщане на заводските настройки (Reset all networks), за сметка на което губя всички пароли за използвани мрежи. Промяната is in the air, всеки знак и всеки звук.

Летището е на около 50 мин. с влак или автобус. Имам среща с хоста за ранно чекиране, а за съжаление, не успявам да се ориентирам бързо по табелите към автобусната стоянка. Вземам изхода към влака.

Закупуването на билета от автомата се оказва леко стресиращо – не разпознавам веднага дестинацията за Милано централ. Паниката се оказва, че ми е вродена. На нанометър бях от блокирането банковата ми картата. Съвет: винаги бъдете подготвени с пари в брой.  Докато аз, старата генерация, благославях добрите стари банкноти (надявам в близките 10 години банкнотите да не изчезнат), се сещам за Австрия, която се опитва да въведе плащането в брой в конституцията си (по инициатива на Herald Mahrer, deputy economy minister 🙂. Вероятно, за да спасява от сърдечни пристъпи такива като мен.

Съвет 2: разгледайте добре машината за билети преди да започнете да купувате. Объркването ми дойде от факта, че не всичко е на тъчскрина. Дори и старата генерация предпочита да се наслаждава без компромиси на по-модерни touch screen монитори със светкавично бърза реакция. Старите автомати за билети имат отделно екранче за въвеждане на ПИН кода. Полезно би било първо да проследите какво правят хората преди вас. 

Идеята ми за нискобюджетно пътуване започва да се разпада още на старта. Плащам 13 евро за влак, вместо планираните 8 за автобус!

Изобщо не успявам да се ориентирам на голямото таблото с влаковете. На билета ми няма информация за перона и часа на отпътуване. Обръщам се към услужлив служител, който помага на всички. Говори единствено италиански, но някак си всеки го разбира. Някак си безпроблемно се озовавам на перона. Паниката е отстъпила място на разсеяността ми. Отбелязала съм, че съм на правилното място, остава само да се кача на влака. Всички канали на комуникация през телефона ми работят на пълни обороти. Междувременно на платформата пристига друг влак, чиято крайна дестинация е летището. За информация на неопитните като мен - отпътува в посоката от която е дошъл, противоположна на Милано. Качвам се. Цяла тълпа нетърпеливи туристи, чакащи на перона с мен, също се качва. Досетлив пътник пита небрежно за посоката и всички се втурваме с куфарите навън. Съвет: Влаковете са сравнително точни. Стриктно следете кога пристигат и кога тръгват. Сверявайте с часовника си с  таблото, защото междувременно минават и други влакове, които може да не са вашият.

Закъснявам с половин час, но хостът ме чака пред входната врата на апартамента. Настаняването е много релаксиращо. Потапям се в Италия и изкуството още докато вземам душ. Отбелязвам си, че си падам по всякакв сблъсък с модернизма и добре обзаведените бани.

Милано е многолик забързан съвременен град. Сградите са отрупани от висящи растения по балконите до дървета и храсти по покривите.

Ще бъда два дни в столицата на модата. Какво друго да правя освен шопинг?

Казват, че шопингът е натурален лек срещу депресията. Прясно закупеният тоалет събужда емоциите. Добавя нови, още по-прекрасни нюанси към образа ти. Ако уцелиш някоя находка, целият свят ще научи за неповторимия ти усет за стил.  Ще демонстрира и финансови възможности. 

Как обаче да се справиш с обратния ефект? Пазаруването е ритуал. Трябва да си настроен да го правиш съгласно определени правила, иначе се превръща в досадно напрежение или … компулсивно разстройство. Не трябва да се бърза, сякаш някой те притиска или изпускаш златна възможност, да закупиш поредната дреха или вещ, която ще остане необлечена или неизползвана. Най-важното е да се осъзнае, че пазаруването представлява промяна. Понякога е достатъчно само да си сложиш нов шал, за да се почувстваш по-добре и да обърнеш възприятията си в положителна посока.

За да добия представа за модата, се оглеждам за дългокраки миланчанки.

На две крачки съм от булевард „Буенос Айрес” (Corso Buenos Aires), където предимно са ситуирани много от магазините за дрехи, обувки, аксесоари, козметика, сувенири, предмети на изкуството и каквото още се сетите. Замайва ми се главата от нестандартни дрехи и обувки.

Ако имате амбиции да бъдете в центъра на модата, отправната точка трябва да бъде Quadrilatero d’Oro (Golden Quadrilateral) и Via della Spiga, Via Montenapoleone и Via Sant’Andrea. Много от по-малките улици в района са пешеходни и идеални за сърфиране в дизайнерските бутици. Самите витрини са произведения на изкуството. Табелките за цените са толкова спиращи дъха, колкото и шикозните дрехи, които ги украсяват. Луксозни коли допълват скъпите улици.

Градът има няколко универсални магазини, но един е над останалите La Rinascente (Piazza Duomo 10), основан като шивашко ателие през 1865 г. Сега представлява романтика от луксозни изкушения, от дизайнерски рокли и козметика до ослепителни бижута. Мястото е комбинация е от кулинарни зали за храна и продажба на деликатеси, с множество малки специализирани кафенета, открит коктейл бар на терасата и ресторант с една от най-добрите гледки в града - отляво на Дуомото. Купувам си паста, песто, сирене и просеко. Не пропускам терасата – 8 евро чаша вино, с комплимент от чусесни хапки в добавка.

Ето и  още няколко магазина, които откривам:

Il Salvagente (Via Fratelli Bronzetti 16)

Dmagazine Outlet (Via Montenapoleone 26 and Via Forcello 13)

Matia’s Outlet (Piazza C. Mirabella 4)

Lo Spaccio (Via I. Newton 12)

Хм, контролирането на емоциите ще трябва да е част от процеса на възстановяване в противен случай покупките няма да доставят желаното удоволствие или очаквания възторг. Наскоро гледах Pret-a-porter (ready to wear) на Робърт Олтмън. Лудостта на модата може да е заразителна. Прочетох „99 francs“ („9.99 лв“, преименуван по-късно на „14,99 euros“, а после на „6,20 euros“ – някакъв инфлационен процес има тук... Романът, а и филмът, е ярка критика на света на рекламния бизнес и е причина Бегдебе да бъде уволнен от рекламната фирма, за която работи. Пише я с ясната цел, че това ще се случи. Отегчен и депресиран търси спасение в промяната, която не е ясно каква точно трябва да бъде. Докато я четях и аз си мислех, че трябва да напиша нещо скандално, за да ме изритат от работа. Не го направих, разбира се. Иска се кураж.

Какво означава промяната за мен?

Харесвам Шанел като символ на промяната. Умна, независима и бунтарка с интересен и различен начин на мислене за света. „Ако си роден без крила, не им пречи да израснат“. Вдъхновяваща е.

Или:

„Най-хубавите неща в живота са безплатни. Вторите най-добри неща са страшно скъпи.“

„Почти всички наши емоционални, социални и морални проблеми произхождат от факта, че не знаем как да се отказваме от нищо.“

„Грижата за красотата започва от сърцето и душата. Иначе никаква козметика не помага.“

Веднага грабва въобръжението ми. Дръзка и арогантна е. Не случайно променя кардинално визията на жените. Променя женската мода, като премахва всичките там дипли, воали, шапки, корсети и шлейфове и облича жената в съвсем прости тоалети, подчертаващи обектът, който ги носи. Предлага им удобство и свобода. Дрехата е на заден план.

Прочетох и множество други книги. Пътувах мислено. Трескаво търсих. Очаквах да открия страстта си. Да се изрази като нежен вихър от 7-ма степен по скалата на Бофорт. Този вятър (Neargale) oгъва клони и трудно се върви срещу порива му, но не е разрушителен. Често носи след себе си приятно слънчево време. 

“Модата не е само в новите дрехи. Тя е в небето, на улицата, тя трябва да отразява начина ни на живот.” Сякаш го е казала за Милано. Омагьоса ме.

Поставя тенденции, отваря пътища. Чудесна отправна точка за едно пътуване. Така реших да тръгна, да търся промяната.

Сутрешната ми разходка минава през Милано централ. Уникално архитектурно съоражение. Поради ранното ми отпътуване за Парма купувам билет от предния ден (проверявам възможните връзки на loco2). Този път се справям почти като експерт. Първото съобщение на автомата е да си пазите вещите. До мен веднага се залепва мургава помощничка и ми сочи кой бутон да натисна.

Имайте предвид, че заупеният билет може да се променя един ден преди пътуването без да ви таксуват. В деня на пътуването не може да направите много:

Съвет: снимайте всичко, което ви се стори важно и не можете да запомните или осмислите в момента – табла, упътвания, предупреждения, целувки ...

Разбира се, през двата дни между шопинга не пропускам да маркирам местата, които безспорно си заслужава да се видят.

Символът на Милано – катедралата Дуомо е пета по големина в света. Характеризират я като еклектична архитектура. Строена е в продължение на 5 века – от XIV век до началото на XIX век. Изградена е в готически стил от бял мрамор. Когато слънцето е зад сградата, тя изглежда сива и мрачна, но когато я огрява директно, белият мрамор засиява. Впечатляващи са красивите витражи по високите й прозорци, а на най-високата й кула, на 108 м. височина, се издига златна статуя на Дева Мария. От покрива на катедралата се разкрива красива панорамна гледка към града – дотам можете да се качите срещу билет (по стълби 7 или с асансьор 12). За съжаление катедралата е затворена през двата дни на престоя ми.

Сградата на оперния театър „Ла скала”. не е особено впечатляваща и може да бъде пропусната, но вътре е впечатляваща. Театърът е поръчан от австро-унгарската императрица Мария Терезия и е построен в периода 1776–1778 г. Наречен е на името на църква, която се е намирала на същото място. По стените на коридорите са окачени стари рекламни постери на оперни представления. Срещу всяка ложа има врата, която представлява гардероб.

Сърцето на града е площад „Дуомо”. Оживен по всяко време на денонощието. Много кафенета, ресторанти, магазини и… гълъби. Площадът е известно място за срещи и за съзерцаване на забързаните тълпи. Освен дворецът и катедралата Дуомо, тук се намира и впечатляващият търговски център Галерия Виторио Емануеле II, която от май 2015 г. отваря покрива си за разходка на десетки метри над улиците на Милано.

Разходката ми се ограничава до красивата вътрешна част.  Това е известният ресторант Biffi с изкушенията си като Оsso buco и Ризото миланезе.

Тайната вечеря на Да Винчи, считана за връх в творчеството на Леонардо да Винчи, се съхранява в Милано. Въпреки двата дни престой, дори не стигам до там. За да се види трябва предварителна резервация за посещение. Стенописът се намира на стена в бившата трапезария на манастира „Санта Мария деле Грацие”, която е преобразувана в климатизирано пространство с цел по-доброто съхранение на произведението. За съжаление не е запазена добре. Когато я е рисувал е експериментирал с техниката и боите се разтичат след време.

Замъкът „Сфорца” – Построен е през 1368 г. от Франческо Сфорца. Тук са живели управляващите милански фамилии. Замъкът е използван и като крепост. Днес към него има музей, където са изложени средновековни брони, копия, монети, съдове от дърво и камък, средновековни мебели, дърворезбовани предмети. Тук често се организират изложби на Микеланджело. В замъка се влиза безплатно, но се заплаща билет за музеите.

Музеят на науката и технологията „Леонардо Да Винчи” е приютил металургични машини, телеграфи, телефони, истински електрически столове, едни от първите телевизори и радиа, самолети от Първата и Втората световна война, локомотиви, кораби, подводници, както и много от изобретенията на Да Винчи. Музеят се намира в центъра на града, на няколко преки от “Тайната вечеря”.

Галерията „Брера” (Pinacoteca di Brera) се изпречва на пътя ми към центъра на града. В нея са събрани над 600 произведения на изкуството, сътворени в периода XIV–XX век. Тук има възможност подробно да се проследи италианското изкуство по школи и периоди. В залите на галерията са събрани творби на Караваджо, Бараманте, Джовани Белини и други. Отпускам се на студените каменни пейки в двора й. Прохладните и коридори и тераси са изпълнени с великолепни статуи на велики личности непознати за мен. Превръщам го в любима игра. Кой е Cesare Bonesana-Beccaria? Италиански криминолог, юрист, философ и политик. Смятан е за най-талантливия юрист и един от най-големите мислители на епохата на Просвещението. Известен е с неговия трактат “Престъпления и наказания” (1764), който осъжда мъченията и смъртното наказание. Харесвам хора, които се борят за добри каузи. Приисква ми се и аз да го правя.

“Our knowledge and all of our ideas are mutually connected; the more complicated they are, the more numerous must be the roads that lead to them and depart from them.”  

Точно в този момент главата ми е като централна гара с плетеница от железопътни линии. Кой влак ще хвана? Случаен? Къде ще ме отведе? Да се изгубиш е състояние на ума или тялото? Нямам отговор. Само усещам краката си, които бавно отмерват настоящето.

Минавам край квартал Навили (Navigli) – два от последните канали на Милано заедно с работилници, магазинчета за вино и кафе ми предлагат възможност да потъна в една различна атмосфера на този модерен град.

Новата централа на УниКредит в Милано е най-високата сграда в Италия. UniCredit Tower се състои от три небостъргача, сред които Кула А се издига на височина от 231 метра. В подземния етаж под фонтаните са разположени заведения за хранене и огромен супермаркет. Комплексът е проектиран от аржентинския архитект Сезар Пели. Пирели тауър (Il Pirellone) е с височина 127 м. Представлява бизнесцентър с 32 етажа. Строежът й е завършен през 1960 г. С панорамния асансьор можете да се изкачите на терасата на върха, откъдето се разкрива страхотна панорамна гледка към Милано.

Bosco Verticale (Вертикална гора) е друга спираща дъха архитектурна композиция. Жилищните сгради се намират в район Porta Nuovo, близо до гара Porta Garibaldi. Дизайнът на проекта е дело на Boeri Studio в лицето на Стефано Боери, Джанандреа Барека и Джовани Ла Вара. Внушителните здания – 26-етажното Torre E и 18-етажното Torre D – са с височина съответно 110 и 76 метра, а тяхната уникалност идва от факта, че фасадите им са гора. Стотици дървета растат по терасите на Bosco Verticale, като отделеното за целта пространство е девет хиляди квадратни метра.

За да се потопя в нощните предложения като театър, опера, кино, вечеря в изискан ресторант, танци, решавам да разгледам отново Милано привечер. Улица Монтенаполеоне почти не може да бъде разпозната. Най-богато и пустото място, което съм виждала в един ден. Всичко е притихнало. Няма ги важните купувачи с луксозни картонени пликове. Няма ги незнайните за мен марки лъскави автомобили. Сякаш вечерта е скътала цялата суета на деня. Освен това самотно Бентли и две закъснели с покупките рускини.

В централната част на града все още има тълпи, отворени полупразни заведения и изпълнения на живо. В района на площад „Дуомо” има много барове и ресторанти, а някои от най-известните клубове се намират на улица „Комо” (Corso Como). Нощните клубове са отворени до 4 сутринта.

Минавам отново през галерия Виторио Емануеле. Същият жужащ кошер. Дори децата искат да са като възрастните -  въртят се на пета за късмет. Традицията повелява да се завърши на пета върху тестисите на бика (гербът на провинция Торино), чрез поставяне на петата на десния крак върху вече издълбаната в мозайката дупка и след това се въртиш три пъти, без да докосваш с другия си крак пода. Мисля си, че съм голяма късметлийка, че съм тук и сега.

Прибирам се рано, за да събирам сили за следващия ден – Парма.