Първи средиземноморски куриз II част

Ето го и продължението...

9 и 10 август

ЛИВОРНО

На следващия ден бяхме отново в Bella Italia! Ливорно е малко градче всъщност и не много популярно сред туристите, но пък доста евтино и чудесна база за разглеждане на Тоскана. Пристанищната част е грозничка, но пък навътре в града има интересна крепост от времето на Медичите и паметник на Джузепе Мацини вътре, с няколко канала, уж мини Венеция и интересен паметник на флорентинския херцог Фердинандо де Медичи и 4 мавърски пирата, разгромени и оковани във вериги.

Вечерта отидохме до Лука с организирана екскурзия за да видим местния стар град и къщата на Пучини. Лука е красиво градче, но честно казано, не се впечатлих толкова, че да искам да се върна пак.

На 10 август се отправихме с друга организирана от кораба екскурзия до Волтера и Сан Джиминяно. Там почувствах духа и красотата на Тоскана, както и огромните сърца на местните хора! Прекрасни места!

Във Волтера ме впечатли красотата на типичните тоскански пейзажи наоколо, които се виждат отлично от хълма, на който е построен града, както и местната архитектура, която са копирали дори във Флоренция. Градът е известен с производството на алабастър, който е глазиран по специална технология с борна киселина още през 14 век. Тази киселина се превозвала от Тибет през Египет и Испания до Венеция и след това е идвала във Волтера, като само едно единствено семейство е знаело как да работи с нея и е пазело тайната. До ден днешен, алабастърът глазиран по този метод си стои по сградите вече над 5 века. Невероятно наистина! И пример за глобализацията в начален вид!

Другото, което ме впечатли във Волтера беше колко много местните обичат града. По време на Втората световна война, когато съюзниците са стигнали близо до Волтера през 1943 г. нацистите искали да разрушат красивата средовековна порта на Волтера, за да не могат вражеските войски да минат от там. Жителите на Волтера ги помолили да не го правят и обещали да зазидат портата за 24 часа с тухли. И все още има снимки на които се вижда как местните хора, вкл. и деца си подават един на друг тухла по тухла, за да зазидат портата, с цел да я спасят! Невероятен дух и любов към града! Това поне мен ме впечатли силно!

А, в Сан Джиминяно, което е доста малко градче ме впечатли местния сладолед. Точно на централния площад, Piazza Della Cisterna се намира Джелатерия Дондоли, където чичо Джорджо прави най-най-най-добрият сладолед, който някога съм пробвал! Три пъти световен шампион за най-добро джелато, мисля, че говори само по себе си! Пред джелатерията му има винаги опашка. Някакъв самозванец на другата страна на площада написал на вратата си най-добрият сладолед в света на италиански и английски и също привлича посетители, но Джорджо е скромен и само си е посочил наградите, без да казва дали е най-добър или не! Не го пропускайте това място, когато се озовете в Сан Джиминяно.

11 август

Бастия, Корсика

Честно казано, очаквах повече от Корсика, но то се оказа едно чукаресто островче, което с нищо не напомня екзотичните испански острови Майорка или Ибиса с прекрасните им плажове. Бастия като град не е нищо особено, а много от сградите и къщите са доста олюпени, коет оси беше силен контраст след Монако. Местните твърдят, че не говорели италиански диалект, а че имали отделен корсикански език. На италиански дворец било palazzo, а на корсикански било palazzu. Това ми напомни, че на стандартен български се пише добре дошли, а на банатски български - dubre dušli. Дали дубре душли е толкова различно от добре дошли и палацо от палацу е друг въпрос. Но, определено французите имат адекватна политика към местни сепаратистки комплексари за разлика от испанците. В Корсика официален език е френският! Всички учат първо френски и всичко първо е написано на френски език, а едва след това може да бъде написано на английски, корсикански диалект и каквото там искате. На пазара в Бастия, една жена продаваше сок и видовете сок бяха написани първо на френски, после на английски, после на немски и едва накрая на корсикански диалект! Испанците има какво да научат от французите!

Срещнахме двама българи, които живеят в Бастия и единият ми каза, че не говори френски и корсикански диалект, но се оправя отлично само с италиански език. Видяхме, разбира се, огромният паметник на Наполеон, представен като римски император, както и двореца на генуезките губернатори. Според българите, които срещнахме, корсиканците не обичат италианците, защото генуезците реално са ги продали през 1768 на Франция. Видяхме и къщата, в която за малко през 1804/05 е живял и Виктор Юго като дете със семейството си.

12 август

Чивитавекия

Пристанището на Рим. Този ден реших да почина и да видя само малкото пристанищно градче, защото съм бил в Рим няколко пъти вече, а и за следващия ден имах много натоварена програма. Самото градче Чивитавекия не е нищо особено, но затова пък имаше евтини сувенири и отлично италианско еспресо само за 90 евроцента! Най-евтиното кафе, което съм пил в Италия. А, и Италия си е Италия, просто там и във Франция имам нужда да се връщам отново и отново!

13 август

СОРЕНТО

И така, на 13 се събудих в Амалфийския залив! Вече бях в еуфория! Изобщо, самата атмосфера, самият въздух, език, всичко това ми действа като огромна инжекция адреналин, когато съм в Италия! Подобно е състоянието ми и във Франция, но в Италия почти летя! Единствено в Корсика го нямаше това чувство, защото както вече споменах не съм почитател на сепаратисти с комплекси. Записах се на полудневна екскурзия до Помпей. Като историк нямаше как да го пропусна това място. Наистина изключителен град, в който все още може да се усети ужасът на потопа, който го е залял, както и да се видят невероятните постижения на римската цивилизация - обществени бани и тоалетни, ресторанти, хотели, фонтани, тръбопроводи и цял квартал за проституция, където знаци с фалоси насочват посетителите. Толкова много са били посетителите, че са се образували цели бразди от колела по улиците към бордеите. Екскурзоводката ни беше много емоционална и интелигентна и дори пя О соле мио в автобуса и разказа историята на създаването на песента. Композиторът бил тогава в Одеса и го хванала яка носталгия по слънчевия амалфийски бряг. Бащата на екскурзоводката си падал германофон и я кръстил Матилде, а бащата на шофьора като луд фен на Наполи, записал сина си Диего, в чест на Марадона. По пътя към Помпей видяхме отдалече и Неапол. Отдалече изглеждаше добре. Виж Неапол и умри казват италианците, затова реших да не се запознавам с града отблизо засега.

Когато се върнах на кораба от Помпей, поразгледах и Соренто, което се оказа много приятно градче, макар и плажовете му да са доста каменисти. Изобщо, в Европа испанските плажове за мен си остават най-добрите. Но, за сметка на това, разни богати хора са си фиксирали Соренто за супер място и хоп, цените са се надули до 9 хиляди евро на кв. м. Мама миа! За 9000 евро ще купя цяла къща в някое китно галисийско село.

Апетитът идва с яденето и след като се поразходих из Соренто, беше само 16.00 и реших да се спусна и към остров Капри и Позитано. Бях вече близо до пристанището, така че се насочих към един киоск. Девойката ми обясни, че имат лодка за Капри и Позитано, но сега е 16:08, а лодката тръгва след 2 минути и е последната за деня. Нямало време вече да се кача. Замолих се аз на италиански език, колко много обичам Италия, колко много искам да видя Капри и Позитано и тя въздъхна и ми издаде билет в 16:09:33 секунди. Запазих си билетчето като сувенир. Обади се на лодката да ме чакат и аз се втурнах към кей номер 2 с бясна скорост. Посрещнаха ме с дружен смях по италиански и буквално като стъпих на корабчето, отплавахме. До остров Капри се стрига много бързо, за по-малко от 30 минути от Соренто. Островчето е много романтично и екзотично и има чудни кътчета, но за плаж си е доста чукаресто. Хареса ми, но очаквах повече, честно казано.

А, Позитано си е тотална загуба на време, според мен. Англичаните са си харесали Соренто, а американците превъзнасят Позитано, но реално това е едно село на една скала, супер презастроено с един миниатюрен кален плаж. Наистина Соренто е доста по-хубаво място. И все пак бях пълен с положителни емоции този ден и само да слушам италиански език ми е достатъчно да не си разваля настроението с нищо. Гледах до последно амалфийския бряг когато напускахме Италия в посока остров Корфу.

14 август

В морето

На този ден си плавахме към остров Корфу и след суперинтензивния 13 август, когато успях да мина през Помпей, Соренто, Капри и Позитано, определено ми трябваше почивка. В 11 сутринта ми сложиха лекцията за Възхода и падението на Венеция и понеже бяхме в морето, както споменах по-горе, буквално напълних театъра. Над 10% от пътниците на кораба ми се появиха на лекцията, 60 и няколко души. Беше доста приятно. Задаваха и много въпроси.

15 август

остров Корфу

Беше интересно да видя венецианския привкус на едно гръцко кътче. Венецианска архитектура, крепости, манджи, учудващо разумни цени, дори си купих едно гръцко флагче за колекцията ми, защото събирам флагове. Самото градче Керкира на гръцки Корфу Сити на английски се обикаля доста бързо, 3-4 часа са достатъчни и има много приятни улички. Между другото, англичаните са избрали Керкира за столица на британските Йонийски острови и са владели острова от 1815 до 1864 г. когато са го върнали на Гърция като сватбен подарък на крал Георгиос Първи. От англичаните е дошла и традицията да пият джинджифилова безалкохолна бира, която на гръцки я наричат цицибира. 🙂 Е, както се сещате, нямаше как да не потърсим Виктор този местен специалитет и да не пробваме по една цицибира. 🙂

16 август

Котор, Черна гора

Време беше да поставя още една страна на картата с посетените - Црна гора! Котор или както му казват италианците Катаро си е много китно морско градче, владяно от венецианците над 400 години. Которският залив е и най-южният фиорд в Европа! Защитено от ЮНЕСКО, градчето си струва 3-4 часа да му отделите. Качихме се и на крепостта, от която се разкрива главозамайваща гледка на целия залив. А, от сувенирните магазини не пропуснах да си купя 10-е черногорски заповеди на различни езици за подарък.

Ето ги и тях, за да ги ви припомня!

1.Човек се ражда уморен и живее, за да си отпочине.

2. Обичай кревата си като самия себе си.

3. Денем почивай, за да можеш нощем да се наспиш.

4. Не работи - работата убива.

5. Ако видиш някой да си почива-помогни му.

6. Работи по- малко, отколкото можеш, а онова, което можеш, отстъпи другиму!

7. Спасението е в хладната сянка- от почивка никой не е умрял.

8. Работата носи болести- недей да умираш млад!

9. Когато случайно ти се прииска да поработиш, седни, почакай, ще видиш, че ще ти мине!

10. Когато видиш някъде да ядат и пият - приближи се, ако видиш, че работят - тръгни си да не пречиш.

Развеселиха ме черногорчетата. Навсякъде ме приемаха радушно като българин. Само се чудех как да нарека езика им, че сега нали половината го наричат српски, а другата половина црногорски, затова като намерих заповедите на сръбски и казах на продавачката - а, ова jе на... и направих пауза. Тя разбра объркването и добави усмихнато: ова jе на наш jезик. Ех, колко дипломатично, ама така е най-добре.

17 август

Сплит

За първи път бях и в Хърватия! Много ми хареса страната от първия миг. Разбрах защо много западни туристи предпочитат Хърватия пред други балкански страни, да го кажа дипломатично.

Още сутринта отскочих до Трогир с организирана екскурзия пак, малко, но красиво градче, което може да се види за 2 часа, а после се върнах в Сплит да го поразгледам. Имат интересен стар град с оригинален египетски сфинкс, докаран от император Диоклециан още, докоснах се и до статуята на Гргур Нински за да ми се сбъдне едно желание и се насладих на хърватската атмосфера. Братята хървати приемат много добре българите. Говорех си пак на наш jезик, но поне в Хърватия нямах съмнения да наричам този jезик хърватски. Успях да си купя и национална фланелка на Лука Модрич, както и хърватски флаг за колекцията ми.

Тази книга мършавейте на сън ми направи силно впечатление също. Хърватският език наистина развеселява.

18 август

Ровинь/Rovinj

Ровинь или Rovinj на хърватска латиница е двуезичен град, както целия полуостров Истрия всъщност. Италианското име на града е Ровиньо/Rovigno. Дори сладоледът го продаваха с двуезични надписи sladoled/gelato. Не че думата sladoled би затруднила който и да е българин. Градчето е малко и приятно, но е нещо като Ливорно, не блести с кой знае какви забележителности, но за база става. От там се насочих към Пула и провинцията на Истрия с организирана от кораба екскурзия пак. В Пула ме впечатли амфитеатъра и добре запазения стар град, а в провинцията се разходихме до Истрия Ароматика парк, където с изненада открих, че хърватите също имат не само маслини и лозя, но и лавандула, както и чудесни десерти.

На продавачката в магазина на парка споделих, че съм за първи път в Хърватия, но е прекрасна страна и пак ще се върна. А, ти откъде знаеш хърватски ме попита тя. Ами, шпионин съм, отговорих ухилено аз. Всъщност, в Хъpватия ми хареса това, че са се ориентирали към западни туристи и няма надписи на руски под път и над път като в Черна гора. И като цяло атмосферата на страната ми допадна и ще се върна пак да доразгледам. Имат толкова интересни места, в които не успях да ида - Дубровник, Загреб, Плитвице, но като за първо посещение не е лошо каква обиколка направих. А, Виктор отиде и до националния им парк Кърка. Аз реших да се концентрирам на Пула и Истрия, защото след Игуасу е трудно да ме впечатлят водопади.

19 август

Венеция-Мадрид

Още сутринта трябваше да напуснем кораба. Виктор остана за едно кръгче във Венеция, а аз си хванах полета за вкъщи на обяд. Вече се бях затъжил много за жена ми и домашния ми любимец, малката Сени. Дъщеря ми ме посрещна на летището с истеричен вик Daddyyyyy и такава силна прегръдка, че едва не ме удуши. Хубаво е да пътува човек, но също толкова хубаво е да се върнеш у дома и да те посрещнат любимите хора!

Този круиз ме впечатли силно, така че ще направя всичко възможно догодина пак да получа лекторска оферта! Моят съвет е да търсите оферти за Silver Sea!