Римска ваканция

Римска ваканция, част 1

Никога не се бях вълнувала толкова преди пътуване, колкото навръх екскурзията ни до Рим, една от най-пленителните, поради което и от най-посещаваните, дестинации в света.

Всъщност Рим не е „един/една от“ – той е Градът с главно Г, първообразът на нашите съвременни градове, тяхната първа чернова дори – уникален, хем познат, хем чужд. Историята на Рим в много отношения е историята на целия свят и то не само защото Римската империя някога е владяла голяма част от него. Културното и политическо наследство на Рим се простира още по-далече, поради което всяко пътуване до Рим е и пътуване до корените… Стана май много философско, но ще ми е трудно да назова град, от който средностатистическият пътешественик очаква повече. И въпреки че всеки знае по нещичко за този невероятен метрополис, всеки, без изключение, накрая остава изненадан от преживяното.

Моето преживяване започна така:

Римски пейзаж

Билетите за Рим купих от WizzAir два месеца и половина предварително – малко късно за толкова посещавана дестинация, но какво да се прави, бяхме решили, че тогава е моментът за визита във Вечния град. Гледах и сайта на Alitalia, тъй като понякога, за нисък сезон, подават оферти, които са сравними, а понякога и по-добри, от тези на нискотарифките. Проверих и някои от онлайн пазарите за самолетни билети, но всички билети на по-ниски цени бяха за полети с прекачвания и вместо стандартните 2 часа директен полет между София и Рим, пътуването щеше да продължи около един ден и то не на по-ниска цена. Та в крайна сметка платихме 450лв. за двама възрастни, бебе и един чекиран куфар за директни полети във висок сезон (за бебе не се купува билет при летене с нискотарифни компании като WizzAir, EasyJet, RyanAir и пр., но се плаща такса „бебе“, а чекираният багаж се заплаща допълнително).

В момента, в който натиснах бутона, за да завърша покупката на самолетните билети до Рим, ме обзе ме една трескавост, едно безпокойство… Ами ако не можем да разгледаме всичко за 5 дни? Ако не успеем да усетим „истинския“ Рим? В главата ми се преплитаха различни времеви измерения, образи я реални, я холивудски, аромати… (Включително, като започнах да правя по-конкретни проучвания, една нощ сънувах, че продавам билети за някакво гладиаторско шоу, след което имаше момент, в който ям пица с един от бойците, който пък неучудващо носеше физиономията на Ръсел Кроу...)

Парадно шествие по случай рождения ден на Рим

Екскурзията беше запланувана за края на април, който съвпадаше с края на среднонатоварения сезон и с предела, след който започва истинското нашествие от туристи в Рим (то продължава чак до ноември). Хубавото на пътуване насред римската пролет беше слънчевото, но негорещо време и факта, че Рим празнуваше своя рожден ден точно като пристигахме (22-ри април).

За по-хубаво приветствие не съм й мечтала – парадно шествие пресъздаде столетната история на Рим, някои туристически обекти бяха без вход по случай празника и, в крайна сметка, наистина пихме кафе с историческа фигура – един бъбрив римски „сенатор“ (е, не беше гладиатор!), който се оказа кореняк римлянин по професия учител по история и с хоби да споделя познанията си.

ИСТОРИЯ, ХРАНА, ХОРА

Разполагахме с 5 дни и искахме да се възползваме максимално от времето, за да видим всичко, и нищо да не попречи на преживяването, защото кога ли ще можем да отидем отново… Около подготовката на пътуването научих няколко неща:

Ако тръгнете за Рим само заради историята и не се подготвите, ще намерите само нейни не особено добре обозначени отломки. Затова се поровете предварително, направете план и го следвайте спрямо времето, с което разполагате. Покупката на добър пътеводител например е добра инвестиция, тъй като дестинацията е голяма и има много за разглеждане и преживяване. За тези, които все пак искат да похарчат отредения бюджет за нещо друго, отидете до местната библиотека и разгледайте техния набор от пътеводители (или питайте колегите и приятелите си дали вече нямат такъв).

Колизея

В Интернет информацията е по-раздробена и ще прекарате повече време в търсене и планиране на екскурзията, но инвестицията също си струва. Сайтове, като Patepis.com не само очароват с разказите си, но и помагат да не повтаряте грешките на пътешественици, вече минали по вашия път. В сайтове като TripAdvisor.com и LonelyPlanet.com пък ще намерите съвети къде да отидете и кога (както и къде да НЕ ходите), как да избегнете опашки за най-посещаваните обекти и др.

Почти всеки посещава Рим, за да се докосне до величествената му история. Изживяването ви във Вечния град няма да е пълно обаче, ако не се потопите в италианската кулинарна магия и ако не се поинтересувате от бита и нравите на съвременния римлянин.

Храната

Много може да се каже за храната, но нека сме практични и да споделим за важното и вкусното. Стойте далече от ресторанти около туристическите обекти – те са бледи и доста скъпи подобия на, а понякога и нямат нищо общо с автентичната римска кухня.

Вярвайте ми: за да не ощетите бюджета си, а посещението ви в Колизея да не бъде развалено от газове, киселини и тем подобни физиологични нарушения, отделете малко време, за да решите къде и какво ще ядете, дори това да включва единствено намиране на позната верига супермаркети (напр. Carrefour), където да се снабдите с прехраната за следващия ден. В Интернет ще намерите множество персонални блогове и форуми на местни (напр. http://www.spottedbylocals.com/rome/), чиято единствена цел е да информират за римската кухня. Поровете се. Тези от вас, които ползват английски със сигурност ще са с предимство, но благодарение на преводачката на Гугъл (translate.google.com), доскорошните мистериозни другоезични писания ще са достъпни за всеки. Съвети от пътешественици и лакомници има и на български.

Аз направих три прекрасни „гастро-открития“ недалеч от Ватикана (бяхме отседнали в непосредствена близост до папския град-държава):

1) Пекарната Dolce Maniera (http://www.dolcemaniera.it/, на Via Barletta 27 и на около 20 минути път от Ватикана) предлага невероятно вкусни и пресни сладкиши, сандвичи и пицети 24 часа в денонощието и то на смешно ниски цени.

2) В Pizzarium пиците са просто божествени, което помага да преглътнеш малко по-високите цени. Намира се на Via della Meloria 43, до Метростанция Cipro. Освен пиците, ме впечатли непринудеността на заведението, което е на самообслужване и не предлага истински маси, а само две масички тип „щъркел“ и една пейка на тротоара. При нашето посещение имаше седящи и на земята и някак всички бяха с всички; усещането беше много приятно и дружелюбно.

Йогурт и шамфъстък от Gelateria Old Bridge

3) Яжте сладолед в Old Bridge Gelateria (http://gelateriaoldbridge.com/en/ – Viale Bastioni di Michelangelo 5, в близост до базиликата „Свети Петър“).

Хората

Хванете метрото или автобус и излезте от историческия център, особено когато търсите храна. Така ще съчетаете приятното (хубаво ядене) с полезното за личностно израстване (опознаване на друга култура). Прекосете река Тибър (може и пеша по някой от многобройните мостове) и се разходете из Трастѐвере – буквално „отвъд Тибър“ – жилищен квартал, запазил автентичния си облик, с тесни калдъръмени улици, малки площадчета и семейни ресторанти. Трастевере е известен и с вечерния си живот, и с това, че е дом на няколко университета, много изкуствоведи и доста римляни-кореняци.

В Трастевере ще откриете останки от Рим на 20-тия век, Рим преди миграционните вълни от Азия и Африка, Рим застинал като в кадър от „Ваканция в Рим“ („Roman Holiday“ с Одри Хепбърн и Грегъри Пек от 1953). Съвременен Рим е космополитен и многонационален и изобщо не по-лош, просто различен, по-космополитен и по-сходен с всеки друг метрополис. Но ако търсите онзи Рим, познат ни от старите киноленти, изобщо не се колебайте и не само посетете Трастевере, но и отседнете там, за да се почувствате точно като злочестия безпаричен ерген, така запомнящо се пресъздаден от Грегъри Пек (и ако не сте гледали „Ваканция в Рим“, просто не тръгвайте за Рим преди да го направите!).

Най-вкусната пица, която някога съм опитвала (а съм опитвала много)

Римляни са мили, разговорливи (независимо че нямате общ език) и изключително внимателни с децата. Обичат да критикуват правителствата си, но са изключително горди от страната и града си. Просто никога няма да чуете римлянин да „плюе“ града си така, както софиянец – София.

Ние имахме щастието да ни приветства и напътства Серджо – шофьор на маршрутка, правеща курсове от летище Фиумичино до града и обратно. Серджо говореше само италиански, а ние му отвръщахме на испански, но се разбрахме чудесно. Той ни разказа какво обичат да хапват римляни и къде ходят, за да си отдъхнат от града („на плажа“, което включва цялото тиренско крайбрежие в провинция Лацио и малко от плажовете на Лигурско море). Горещо ни препоръча макаронените изделия с марка De Cecco (пробвахме – чудесни са, независимо че са малко по-скъпи от повечето марки макарони, които се предлагат в България).

Изглед от площад "Тринита дей Монти"

В историческия център на Рим по-скоро ще срещнете многонационални тълпи, но ако обичате да наблюдавате как се движи и жужи множеството, поседнете на грандиозното стълбище между площад „Испания“ и площад „Тринита дей Монти“ и ще бъдете възнаградени. После се изкачете по стълбите до църквата „Сантисима Тринита дей Монти“, свийте наляво и поемете към един от входовете на парка Боргезе (Villa Borghese), за да се откъснете от туристическата част и да откриете къде местните идват, за да спортуват, отдъхнат или да се полюбуват на прекрасно изкуство. Галерия Боргезе е един от най-впечатляващите и добре организирани музеи, които можете да видите. Не го изпускайте!

Римска ваканция, част 2

Както ви разказах в първата част на „Ваканция в Рим“ бях отделила доста време на подготовката по пътуването, защото исках да посетим възможно най-много места за петте дни престой, без обаче да травмираме 8-месечния ни син с прекалено амбициозна програма и прекомерно седене вързан в детската количка. Тоест всяко посещение на място със строги правила срещу нормално бебешко поведение (напр. да не облизваш бюста на кардинал Шипионе Боргезе и да не крещиш във Сикстинската капела) трябваше да бъде предшествано или последвано от престой в места с по-либерално отношение спрямо малките хора.

В крайна сметка графикът, който бях направила, изглеждаше горе-долу така: музей-кръчма-музей-кръчма-музей-кръчма (като “кръчма” в този случай е всяко място, което предлага студени алкохолни напитки) и започваше с обхождане на Древността, през Средновековието, та чак до Ренесанса. Завръщахме се в технологичния постмодерен свят на съвремието всяка вечер (по цял ден прекарвахме без всякакви компютри и телефони, представяте ли си?!) и си лягахме на ергономичен матрак, отсъстващ от битието дори на най-заможните през гореизброените епохи.

В римските “кръчми” не само че не се мусят на децата, а даже им отделят специално внимание. Изобщо, италианците са страхотни с малките.

Въоръжени с карти, пътеводител за Рим на Lonely Planet, пътеводител за античен Рим и енциклопедия по изкуство (допустимото тегло на чекирания багаж с WizzAir e 32кг., така че възползвайте се!) – и разбира се огромно количество памперси, бебешка храна, еднократки лигавници, както и детска количка – се натоварихме в едно по-голямо такси и се отправихме към Терминал 1 на летище София около 2 часа преди полета. Тъй като бяхме изрядни – с всички налични документи, изпринтени бординг карти, ръчен багаж и куфар с тегло в границите на позволеното, плюс количката, която се превозваше безплатно, преминахме доста бързо през гишето за чекиране. После при проверката за сигурност, понеже бях опаковала бурканчета бебешко пюре в ръчния багаж, се наложи да опитам от едно от бурканчетата. Първоначално инструкцията на охраната беше да опитам от всички бурканчета в чантата ми, но след като им обясних, че детето няма да ги консумира в рамките деня и ако ги отворя, ще трябва да изхвърля веднага неизяденото, ме пуснаха да мина с опитване само на едно от тях. От водата в бебешкото шише не ме караха да пробвам.

Полетът на WizzAir закъсня с 30-40 минути, което е горе-долу в реда на нещата, заради практиката на повечето нискотарифни компании да използват един и същ самолет за последователни полети с резерв понякога само от час за зареждане, техническа проверка и почистване. В резултат на това, закъснение при първия самолет води до забавяне при следващия и т.н.

Хубавата изненада от това пътуване с нискотарифния гигант беше, че на хората с малки деца се дава предимство при качване. Така ние се озовахме начело на опашката, заедно с хората, които си бяха купили „Priority Boarding”, или качване с предимство.

Кацнахме на летище Фиумичино, основното летище, обслужващо Рим, от който отстои на около 15 км. То е сравнително ново летище, така че тук с ориентацията също няма да имате проблем. Само помнете, че ако пътувате с нестандартна вещ, като детска количка, не я търсете на стандартната лента за багаж, а се отправете към помещението за нестандартни предмети, където ще ви обслужат.

Фиумичино е на половин час път от Рим

От Фиумичино до Рим можете да стигнете с влак, автобус, маршрутка и такси, които удобно спират в зоната на самото летище. Следвайте упътващите табели и няма как да се объркате. Нашата първоначална идея беше да хванем влак до Термини, централната железопътна гара в Рим, от където да вземем метро до хотела ни. На касата обаче ни информираха, че най-бързо и удобно – а и на същата цена – ще ни бъде, ако хванем маршрутка, която щеше да ни остави на адреса. А най-хубавото от кривването от плана ни беше срещата с кореняка-римлянин Серджо и неговото въведение в „истинския“ Рим. Както писах, беше страхотно да срещнеш човек, който е толкова горд със страната и града си; който никога не е гласувал за Силвио Берлускони (или поне така каза); и който, въпреки легендите за бясното италианско шофиране, ни вози изключително леко в не чак толкова новото си миниванче. Може би, за да се убедите колко точно майсторско беше шофирането му, трябва да спомена, че през целия път Серджо стереотипно и изразително ръкомахаше. Казахме му „arrivederci” с лека тъга - емоция, която обаче не се споделяше от застаряващата шотландска двойка, която се вози с нас и която очевидно беше стъписана от вниманието и словоохотливостта на водача. Абе, свят голям и хора всякакви, и именно това им е хубавото на пътуванията!

Понякога големите градове много си приличат...

Отседнахме в един апартамент за гости на около 10 минути път от базиликата и площада „Свети Петър“ и на 2 минути от метростанция „Отавиано“. St Peter’s Rooms, или Стаите на Свети Петър, беше точно това, което търсехме – чисто и комфортно място, където да отпочиваме след целодневните скитания. Всъщност нашата стая беше толкова чиста, че бебето дори нямаше какво да дозабърсва от пода.

Най-приятно ни стана от приятелското и все пак изключително професионално поведение на Енрико, един от мениджърите на хотела и също кореняк-римлянин. Той отговори на всичките ни въпроси и ни увери, че ако имаме нужда от нещо, можем да му звъннем по всяко време на денонощието (от безплатен телефон на свободно ползване за гостите на хотела). Хареса ми също уважението и доверието, което засвидетелства на гостите си: таксата за напитки от мини-бара не се събира, а се оставя в купичка на масата, „когато ни е удобно“. Споменавам тази подробност, защото е в рязък контраст с нещо, което ми се случи месец по-късно в България – по-конкретно в спа хотел в село Баня, който бях резервирала като подарък за 30-тия рожден ден на сестра ми (и съответно струваше повече на вечер отколкото „Стаите“). Преди да ни пуснат да си тръгнем, ни задържаха около 20 минути на рецепцията на спа хотела, докато камериерките проверят дали не сме консумирали от мини-бара без да платим.

Инспекция на хигиената

Забравих да спомена, че цената от 90 евро на вечер в „Стаите“ не е нискобюджетна, но за Рим не е и висока. Е, можеше и по-евтино да ни излезе, но ние държахме да сме близо или до Ватикана, или до историческия център, което си идва със съоветната цена. Намират се добри места и в диапазона 70-80 евро на стая на вечер, но само ако резервираш по-рано и знаеш къде да търсиш. Препоръчвам Airbnb.com, Vrbo.com, а в Booking.com се намира от всичко. За най-младите и непретенциозните винаги е вариант да пробват с Couchsurfing.com – те имат силна мрежа в Рим.

Римска ваканция, част 3

Може би, защото бяха първия ми, а и последен, контакт с великолепието на Рим, но базиликата „Свети Петър“ и едноименният площад – към които се отправихме веднага след като оставихме багажа и се освежихме – останаха най-ярко врязани в съзнанието ми от всичко, което видяхме във Вечния град. Може би ме впечатлиха най-много заради гения на архитекта и скулптор Джoвани Лоренцо Бернини, най-значимия скулптор на Барока, който проектира площада в средата на 17-ти век. Тепърва имаше да разглеждаме творби на Бернини, които затвърдиха възхищението ми, но признавам си, любовта ми към този творец пламна именно, след като се озовах в масивната прегръдка на колонадата, под погледите на многобройните мраморни светци. Посещението на базиликата и площада са безплатни, а семинаристи от Pontifical North American College провеждат безплатни обиколки на английски на базиликата през седмицата (за повече информация пишете на visitorsoffice@pnac.org).

Колонадата на площад "Свети Петър"

Творбите на Бернини са разпръснати из целия град и до много от тях достъпът е свободен. Мой фаворит е Фонтанът на Четирите реки на площад „Навона“ (Piazza Navona). Гидовете обичат да въвеждат елемент на мистерия, когато говорят за този фонтан, разказвайки история за човешка суета и съперничество. Фигурата, изобразяваща Сребърната река (Rio de la plata), крие очите си с ръка, казват те, от страх, че църквата в съседство ще се струти отгоре й. Църквата, посветена на Света Агнеса, е дело на най-върлия съперник на Бернини – Франческо Боромини. Въпреки своята популярност, историята е просто мит. „Четирите реки“ е завършен няколко години преди да започне работа по църквата.

Други произведения на Бернини, което трябва да се видят, са: балдахинът в базиликата „Свети Петър“, под който се намира гробницата на светеца; скулптурата на слончето Елефантино, на чийто гръб е закрепен египетски обелиск от 6 век преди Христа, на площад „Минерва“ в историческия център; и статуята „Аполон и Дафне“, която се намира в галерия „Боргезе“. Въпреки че за галерията се плаща, ви съветвам да я посетите, дори само за да видите изключително въздействащата и реалистична скулптура, която Бернини създава, когато е само на 24 години.

Фонтанът на Четирите реки: Река Дунав е символ на Европа

Там ще видите и други негови творби, тъй като основателят на колекцията, кардинал Шипионе Боргезе, е бил един от първите покровители на младия творец. (Не пропускайте да видите двата идентични бюста на кардинала, дело на Бернини, от които личи майсторството на скулптора – лицето на кардинала е застинало в толкова правдоподобно изражение – и даже има много леко набола брада – и ако не беше заради белотата на мрамора, главата спокойно можеше да седи върху раменете на истински, дишащ човек.) Ако решите да посетите галерия „Боргезе“ (http://www.galleriab.../default-en.htm), е необходимо да резервирате билети предварително, защото допускат само ограничен брой хора на всеки два часа.

Прекарахме в разглеждане на Пантеона близо два часа, защото просто не можехме да се наситим на величието на този бивш езически и понастоящем християнски храм, както и как е оцелял близо две хилядолетия. Най-хубавото е, че входна такса за този храм няма.

Арката на Константин е най-голямата и добре запазена арка в Рим. Намира се на 100 метра от Колизея, а снимките тук са безплатни.

В Колизея, Римския форум и Палатинския хълм се влиза с един билет, който е валиден 2 дни, така че спокойно можете да разгледате всичко. Не се подлъгвайте да купувате билети предварително онлайн, защото най-вероятно ще ви излязат по-скъпо, отколкото на място. Опашките за комбинирания билет винаги са значително по-къси пред бутката на входа на Римския форум.

Ние използвахме факта, че достъпът до тези исторически паметници беше безплатен на 22-ри април, по случай рождения ден на Рим, и разгледахме Колизея. Върнахме се на следващия ден, за да видим Форума и Палатинския хълм, този път с билет, и прекарахме целия ден сред руините. С малко въображение и помощ от стария ми учебник по история за седми клас успяхме да се пренесем в Древен Рим и беше страхотно!

Оттук някога е бил управляван целият свят

Тук е може би моментът да ви кажа, че ние инвестирахме в карти Roma Pass (http://www.romapass....aspx?l=en&tid=2), които са дости изгодни, но само ако ще посетите поне три музея/исторически обекта (без Ватикана) и ще използвате градски транспорт през цялото време.

Ватиканските музеи не са включени в тази карта и са с вход, освен през последната неделя от месеца, когато се влиза безплатно. Мисля, че има смисъл да кажа, че не трябва да се изпускат, независимо кога отидете. Дори за невярващи, досегът със събираните (по-скоро заграбваните, но това е друга тема) в продължение на столетия исторически артефакти и предмети на изкуството граничи с религиозно изживяване. Единственото ми разочарование беше посещението ни в Сикстинската капела: допускаха толкова много народ наведнъж, че започваш да се чудиш кога ще чуеш „муууууу“ отнякъде. Абе, просто, като си притиснат като добитък и отгоре на всичко охраната от време на време ти „шъшка“, защото мястото било свято, е доста трудно да се потопиш в магията на изкуството. Да не говорим, че не можахме да огледаме всичко, тъй като ни изпроводиха само след 5 минути вътре. Между другото, в музеите се ходи следобед, когато тълпите са значително оредели.

Други безплатни атракции, които трябва да посетите в Рим:

Както фенове на Фелини, така и хора, които никога не са чували за Анита Екберг и Марчело Мастрояни, обезателно трябва да посетят Фонтана ди Треви и то не само, защото достъпът до него е свободен. Отидете обаче рано сутрин или много късно вечер, за да избегнете почти постоянните тълпи.

Стълбището между площад „Испания“ и църквата „Тринита дей Монти“ (най-широкото и дълго стълбище в Европа) – Традицията повелява да поседнете и да погледате интернационалните тълпи и художниците.

Парка „Боргезе“ – Галерията-дом на колекцията на кардинал Шипионе Боргезе може да е с вход, но невероятните градини, които я обграждат, не са. Независимо дали пътувате с деца или не, разходката в парковете ще ви зареди за още обикаляне на културни обекти.

"Ченето"

Il Vittoriano, или Националният паметник на Виктор Емануил II, е толкова помпозен, че местните се шегуват и му измислят доста прякори. „Пишещата машина“ и „ченето“ са два от тях. Музеят към него е безплатен, а срещу такса можете да вземете асансьор до върха и да се полюбувате на нечовешки гледки!

Площад „Навона“ – Отидете, заради архитектурата, фонтаните и творците.

Ако излъжеш, докато ръката ти е в Устата на Истината (La Bocca della Verità), оставаш без нея. Проверете дали е истина или мит, като посетите тази антична скулптура, намираща се в предверието на църквата „Санта Мария ин Космедин“.

Ще се изненадате колко хора изглеждат притеснени, докато ръката им е в процепа

Последно, с вход е, но Криптата на Капучините в църквата „Санта Мария дела Кончеционе деи Капучини“ определено ще направи пътуването ви… ем, различно. Хрумване на болен мозък или дълбокомислен философ, криптата представлява няколко стаи-олтари, изградени изцяло от костите на починали монаси.

Забранено е, но успяхме да направим една снимка, че иначе няма да ни повярват!

Пътуването ни завърши подобаващо с посещение на площада “Свети Петър”.