РИМ Е КАКТО ВИНАГИ КРАСИВ И ВЕЛИЧЕСТВЕН  

РИМ Е КАКТО ВИНАГИ КРАСИВ И ВЕЛИЧЕСТВЕН

д-р инж.Стефка Кантурска

          ′ВСИЧКИ   ПЪТИЩА    ВОДЯТ    КЪМ   РИМ′.

         Този израз съществува  отпреди  хиляди години,за да подсказва на човечеството ,че  има един европейски град, основан през 753 г. пр.н.е. който  e  бил притегателен център за множество аристократи, сенатори, военни, свещенослужители, търговци,  майстори на риториката и природните науки .Те пътували  от всички краища на света към  ,вечния  град Рим, столицата на Римската империя,която от векове се счита за люлка на цивилизацията и християнството.По пътищата към Рим се доставяли от целия полуостров  много жито,вино,зехтин,животински продукти,дървен материал и др.През вековете се развивали както сухоземният,така и морският транспорт.Благодарение на удобните пътища в Рим настъпва разцвет на древното сградостроително изкуство.

    В горната  латинска  сентенция е скрит и преносният й  смисъл.Тя изразява едно пожелание  да се тръгне по  пътищата към Рим,които  водят към изворите на световното културно и духовно наследство . Всъщност думите представляват  едно предизвикателсто, една покана да се разгледат безброй много  художествени паметници - , неповторими архитектурни шедьоври  ,величествени катедрали, разкошни музеи и галерии.    Щом всички пътища водят към Рим защо да не опитаме  и ние да намерим нашия път към Рим.

Пристигане

      За по-малко от два часа  прелитаме разстоянието София –Рим и кацаме на Чампино ,второто по големина летище на Рим. Контролът на  пристигащите пътници е доста строг.Освен митническа и паспортна проверка се  правят моментни фотографии и се сравняват с данните от паспорта. 

     Летището се намира на    около 15 км от центъра на града ,но имаме ангажиран и платен автомобил – ван за 7 пътници.Сред множеството посрещачи  във фоайето на летището ,които носят табелки с имена,откриваме и нашия шофьор  на колата,който ни  очаква усмихнат,ръкува се вежливо и ни повежда навън.

Рим ни посреща ,окъпан от дъжд,но ето  че италианското слънце бързо подобрява настроението ни.Още на излизане от сградата около площада виждаме за пръв път  изумително красиви дървета –пинии!Пинията е средиземноморски бор, характерен  за Южна Европа.Нарича се италиански каменен бор, чадърест бор или слънчогледово дърво.Красивият чадъровиден силует на дърветата  придава особен чар на градския пейзаж.Оказа се,че Рим е пълен с пинии.

                       На излизане от летище Чампино       

                       Красивите пинии разнообразяват пейзажа

       Пътуваме към града  и пред погледите ни се редят средно високи сгради,рекламни надписи; пъстри балкони.Нашата цел е Via Urbana  33,намираща се на хълма Есквилин (Monte Esguilino).Изведньж пред очите ни се изпречва част от римската стена. Това е Порта Сан Джовани (Porta San Giovanni) е врата в Стената на Аврелиан  в Рим.Нарича се така защото вблизост се намира  базиликата „Сан Джовани ин Латерано.От портата Сан Джовани започва Виа Апия Нуова. Рим е много красив и величествен! 

                               Напред към Порта Сан Джовани 

                Част от стената на Аврелиан с вратата ( портата) Сан Джовани

                                                    Пътуваме покрай базиликата Санта Мария Маджоре 

                                    Апартаментът е удобен и добре обзаведен

     Най-после откриваме адреса :Via Urbana 33.Оказва се,че няма асансьор.Трябва да се изкачим на 8 тавански етаж по високи каменни стъпала или общо 92 на брой.Малко тежичко е с пътните чанти,но бодрото настроение не ни напуска.Може би стълбището е останало от времето на Марк Аврелий!!Апартаментът е реновиран,добре подреден и снабден с 2 двойни спални,малък кабинет с легло,всекидневна с кухненски бокс и разтегателен диван.Има две самостоятелни санитарни помещения.

                   Готови сме  с багажа да се качим нагоре 

                Цикламите на улицата са много красиви  

     Уличката  Urbana  е еднопосочна  и запълнена с паркирали мотоциклети и леки автомобили.Времето тук е винаги топло и мотоциклетите се карат целогодишно.Намираме се в старата част на града.Настилката е с павета,изглежда отдавна не е правен ремонт.По фасадите на сградите има паднала мазилка,но зеленината и цветята  придават красив външен вид.

       Балкончето към всяка спалня е миниатюрно,но гледката е много интересна.Струва ни се ,че участваме в някакъв италиански филм от 60-те години.Върху покривите на сградите  са оформени истински градини – залени дървета и храсти в саксии,Зимата е топла,няма минусови температури и цветята не измръзват.Вижда се дори  и дръвче с портокали,които са само за декорация.И цъфнали циклами!Много.много циклами дори по улиците-направо около дърветата цъфтят циклами!

                     Гледката от  балкона на 8 етаж е чудесна 

                      Базиликата Санта Мария деи Монти 

                     Олтарът на църквата Санта Мария деи Монти 

   Следобед тръгваме на разходка из квартала.Наблизо е  базиликата Санта Мария деи Монти. Църквата е  поръчана от папа Григорий XIII и изработена от  Джакомо дела Порта  през 1580г. През XV в.в развалините на стар манастир била открита  чудесна икона на Божията майка и затова точно на това място е построена църквата.Иконата се пази и до ден днешен в олтара .   Фасадата  е изградена с голямо умение като  архитектът се е вдъхновявал от своята предишна работа  при изграждането на църквата Джезу.                     

 Недалеч от  улица Urbana   е Метростанция  Cavoar             

    На стотина  метра от жилището ни по улица  Urbana откриваме станция на метрото Cavоur,но решаваме да продължим пеша,защото  вляво вече се виждат стените на Колизеят.

                                        Движението около Колизея е оживено

     Неповторима,величествена ,разтърсваща гледка. Постепенно приближаваме и тълпите от хора стават все по-големи.Около Колизеят движението на превозните средства е също много оживено.Някои гости и посетители са предпочели да ползват метрото,те излизат от Станция Colosseo.

  Автомобилите  бързат към Колизея                          

    Учудването ни нараства с всяка стъпка ,която правим по плочите  около Колизея.Разминаваме се със забързани туристи и се надяваме ,че утре сутринта ще е по-спокойно и ще разгледаме всичко наоколо с обяснения и беседи от нашата екскурзоводка-българка от Рим,която  сме ангажирали отдавна чрез туристическа агенция.

Въпреки,че  е късен следобед,нямаме време за почивка.Отправяме се към базиликата ″Санта Мария Маджоре″Спуснахме се по една от главните улици в този район - Via Cavour, кръстена на Граф Камило Бенсо ди Кавур, който оглавявал Министерския съвет на Кралство Пиемонт и започва подготовката за обединяването на Италия.

    Движейки  се  по  Via Couvur,  достигаме до  площада Есквилин и виждаме  западната   фасада на църквата.В центъра на площада се издига Есквилинският обелиск,издигнат по заповед на папа Сикст V през 1587г..Обелискът е бил намерен вблизост до мавзолея на Август на Марсово поле.Там дълго време стоял ,разглобен на четири части заедно с друг подобен обелиск,който по-късно бил издигнат пред двореца Квиринал. Не случайно грамадният обелиск на  площада Есквилин бил поставен откъм задната фасада-съвсем наблизо се намирал входът на папската вила и присъствието на такъв монумент изразявало благородство и величественост.Заобикаляме храма и се възхищаваме на гледката.Това прилича повече на дворец,отколкото на храм.

Площад Есквилин и Есквилинският обелиск ( задната част на базиликата)

На площада ,наречен Санта Мария Маджоре ,отново се извисява обелиск,показващ статуята на Мадоната,която държи в ръцете си Младенеца. Мария Маджоре е една от четирите папски базилики в Рим.Това е и най-голямата от 26 те църкви в Рим,посветени на Дева Мария.Тази църква е една от най-красивите европейски базилики,велик образец на световния барок,изключителен паметник на раннохристиянското изкуство.Първият храм или Либерианската базилика е бил построен  през 356 г.по волята на римския епископ –папа Либерий .Съществува легенда,според която  в далечната 352г. Света Богородица се явила в съня на римския папа Либерий и му заповядала да изгради храм на мястото,където на другата сутрин ще се появи сняг.Снегът завалял на 5 август 352г. на най-високия хълм Есквилин,въпреки че дотогава никога не е падал сняг в Рим.Върху снега Либерий очертал кръг,който представлявал периметъра на бъдещата църква.На същото място  започнало строителството на новия храм със средствата на богатия римлянин Джовани Патрицио,който също имал видение на Богородица.Ежегодно на 5 август в храма се отслужва света литургия, на пода й се посипват бели цветчета,символизиращи сняг. Първоначално   базиликата се наричала Санта Мария дела Неве (от итал. neve – сняг). Придвижваме се към   източния параден вход по широка стълба която   е отделена с метална ограда от площада.Изходът от базиликата е също контролиран откъм северната страна на площада.Пред входа се издига 15 метровия обелиск ,донесен от Римския форум,(1614г.),изобразяващ Светата Дева с младенеца – символ на майчинството.

         Фасадата на Санта Мария Маджоре

Централният вход е впечатляващ- масивен открит портал с колонада.Над него се издига балкон – лоджия с три арки.Това е ″Благодатната  ложа“ ,от която  папата  благославя присъстващите  по време на литургия.  Най-отгоре са статуите на  Дева Мария от Лирони и четири фигури на папите (Бенедикт XIV, Григорий Велики, Сикст III и Пасхий I). Порталът се различава по стил от стените около него: могъществото    на  колонадата  контрастира  с бароковата  красота  на съседните фасадни блокове. По периметъра на покрива  са подредени изящни стълбове  ,които завършват  архитектурната композиция.

     Още при влизането забелязваме пет врати –три в централния неф(кораб),една за камбанатията и една свещенна врата ( Порта Санта),която се отваря само на Юбилейни празници – веднъж на всеки 25 години.

Площадът пред фасадата със статуята на Дева Мария с младенеца      

         Централният неф ( кораб) на базиликата

         В църквата могат да се видят най-важните етапи на развитие на архитектурните стилове–от раннохристиянски до барок. Камбанарията и някои от мозайките и мраморните подове са от Средновековието, а йонийските колони са от древни римски сгради.По стените има мозайки от V век. Изящният мрамор на пода прелива в различни цветове,от които най-ярко се откроява червеният порфир.Таванът е от Ренесанса, куполите и параклисите са от епохата на барока. Камбанарията  с нейния  пирамидален връх е от 1300г. и с височината си (75 м) е най-високата в Рим.Сградата е реновирана през XVIII век – фасадата и голяма част от интериора са от този период.През 1500г. са добавени и страничните параклиси. Вътре оригиналната сграда е останала непокътната през годините,като нейният централен неф е украсен от двете страни с добре запазени мозайки,повечето от които са от времето на папа Сикст  III и представят сцени от Стария завет.Върху тавана е изобразен гербът на папите Борджии – Каликст III и Александър VI.Гербът е позлатен през 1493г.със злато,изпратено от кралица Изабела като част от връщане на заем,който папа ИнокентийVIII бил дал,  за да финансира пътуването на Христофор Колумб до Новия свят.

  Мраморните колони са величествени   

    Мраморните колони,които оформят централния кораб (неф), придават особен разкош и тържественост на храма. Тук са събрани множество живописни  картини,мозайки,статуи и релефни изображения.Върху пода от разноцветен мрамор са изобразени  сложни геометрични фигури.Истинско възхищение предизвиква позлатеният таван,оформен в самостоятелни клетки като плочки,наречен кесонен таван,в центъра на всяка има разкошна роза. Вдъхновяващата игра  на светлината от залеза навън нахлува през прозорците и придава  загадъчност и тайнственост на храма.

                                    Мозайки  по базиликата

     Над папския олтар в апсидата  се издига разкошен балдахин с 4 червени  мраморни колони,обвити в  позлатени клонки,а над тях – триумфалната арка с мозайки. .Сферичният куполен свод на апсидата е изпълнен с кесонни панели.

   Пред папския престол  се намира Витлеемска крипта ,която  наподобява пещерата на Рождество Христово във Витлеем,облицована с цветен мрамор.Тук в специален реликварий се съхраняват  5 неголеми дървени парченца ,за които се смята,че са останали от яслата на Иисус Христос.

                        Балдахинът с червените колони

В криптата е погребан папа Пий V и се пази прахът на Свети Йероним който е автор на латинския превод на Библията. Под олтара е разположена статуя  на папа Пий IX на колене.

Статуя на папа Пий IX на колене

Успяхме да разгледаме и трите капели – параклиси: Паолинската; Сикстинската и капела Сфорца.Всяка от тях има неповторимо излъчване.

          Паолинската  капела (Pauline Cappella) или Капела Боргезе

Паолинската  капела (Pauline Cappella) или Капела Боргезе е разполоцена  вляво от централния неф. Тя е построена във форма на обратен латински кръст по волята на папа  Павел V (Боргезе). Тук се намират саркофразите на  Павел V ; на Климент VIII и фамилната гробница на   семейство  Боргезе. В момента   присъстващите  участваха във вечерната  служба и  с внимание слушаха проповедта на кардинала. Куполният свод е изпъстрен с многоцветни живописни фрески,стените сияят в злато. Песнопението и впечатляващият интериор създаваха  тайнственост на обстановката. Великолепните статуи на четирите кариатиди ,които поддържат втория балкон са дело на талантливия скулпторДжовани Бернини.Подът е украсен с герба на Боргезе (орел идракон),таванът е пищно украсен със злато,показващ сякаш проблясъците на небето. Паолинският параклис е поръчан от Павел V на Фламинио Понцо, който го строи между 1605 и 1613 (копирайки Сикстинската капела). Тук се пази иконата на Дева Мария от IX в., за която се смята, че е спасила жителите на Рим от епидемия.

     Вдясно от парадния вход е Сикстинската капела (Cappella Sistina )- параклис или параклисът на Светото причастие, поръчан от папа Сикст V на Доменико Фондана през 1585 г.( Това не е Сикстинската капела на Ватикана,въпреки че името е едно и също) В този параклис са гробниците на двама папи: Сикст V и Пий V.

Малката Сикстинска капела (Cappella Sistina )

Извън параклиса  се намира гробната плоча на семейство Бернини ,включително и на самия скулптор.

   Съвсем близо до изхода  на базиликата е Параклисът на кръста и този на св. Михаил и св. Петър, окован във вериги, чиито фрески се приписват на Пиеро дела Франческа. В левия кораб е параклис от XVI в. в чест на мъченичеството на св. Катерина от Александрия, описано във фреските. Първоначалният план на параклиса Сфорца, построен през XVI в. от Джакомо дала Порта, предполага се че е възможно проектът да е на Микеланджело Буонароти.

В базиликата „Санта Мария Маджоре“, за първи път са били осветени славянските православни книги и славянският език е обявен за литургичен. В тази известна римска църква се намира паметна плоча на Св. св. Кирил и Методий.

     Вдясно от разкошната базилика „Санта Мария Маджоре” – една от седемте поклоннически папски църкви, има паметна плоча на български и италиански език със следното съобщение: „В тази базилика папа Адриан II освети през 868г. славянските книги, донесени в Рим от светите братя Константин (Кирил) и Методий, създатели на славянската писменост.”

Паметната плоча,посветена на делото на Св.Св.Кирил и Методий

   Първият  ден  в Рим бе препълнен с приятни емоции и преживявания.

   Толкова много неща се случиха.Дано ни стигнат силите  и за останалите дни ,за да разгледаме повече забележителности.Умората се усети най-вече при изкачването на 89 –те високи каменни стъпала  до вкъщи.

Започва вторият  ден

        Рано сутринта очакваме с нетърпение пристигането на  екскурзоводката, която ще ни развежда два дни из Рим и Ватикана.За да видим повече забележителни места ,ще се движим пеша.Времето е приятно,тук зимата е много мека и затова избрахме да пътуваме през месец февруари,когато няма много туристи и няма големи жеги.

   И така тръгваме  по паветата и стълбичките на  нашия квартал.От Via Urbana се движим на юг към главната улица Cavour. Минаваме покрай стари жилищни кооперации с балкони и фасади,изпълнени със зелени декоративни храсти и цветя.Цикламите цъфтят направо  на улицата, в свободното пространство около стъблата на дърветата. Успешно изкачваме първата стълба,после втората,после още една  и се озоваваме на площада Сан Пиетро във  вериги. (San Pietro in Vinkoli).На този площад се намира  едноименната малка базилика ,известна още като базиликата Евдоксиана,построена  първоначално  върху стари основи през 432-440г.,за да съхранява веригите,които обвързват Свети Петър ,когато той е бил затворен в Йерусалим.

    За по-малко от половин час  нашата екскурзоводка успя да ангажира вниманието ни  със своите изключителни познания  на древноримската история и да ги предаде чрез  обектите,които посещаваме.   Всеки получи слушалки и приемник,за да можем спокойно да разглеждаме вътрешността на храма,да се отдалечаваме и същевременно  да чуваме обясненията на екскурзоводката.

           Момент преди получаване на слушалките

                  Входът на църквата San Pietro in Vinkoli

                          Олтарът на църквата

Според легендата когато папа Лъв I поел веригите, за да ги сравни  с оковите  на окончателното затворничество  на Св.Петър  в затвора Мамертин в Рим,двете вериги по чудо се слели заедно.Веригите се съхраняват в реликварий  под олтара на църквата.

                Под олтара се намира реликварий с веригите             

     Повечето посетители идват ту ,за да видят неповторимата творба на Микеланджело – статуята Мойсей.Според желанието на папа Юлий II в църквата трябвало да бъде изградена негова гробница, с мраморни паметници в двата края – на Мойсей и на възкръстналия Христос.А над тях – статуята на самия папа,който се извисява над всички.

   По същото време Микеланджело трябвало да рисува  и в                                                                      Сикстинската капела  в базиликата  Свети Петър ,затова не успял да отдели достатъчно  време за работа в гробницата.Единствените статуи,които успял да завърши са тези на Мойсей,ограден от нежните фигури на Лия  и Рахил. Мойсей е представен,слизащ от Синай за да накара израелтяните  да се поклонят пред златния телец. Въздействието на гениалната творба е много силно- седналият Мойсей е в напрегната поза.Лицето му е строго,веждите – сключени, вените  на ръцете са изпънати.Погледът  е страхотен,смазващ,унищожителен.Интересно е че на главата има две рогчета,които предизвикват недоумение.Може би това има връзка с дявола?Оказало се,че Библията има много преводи и  еврейските думи „лъчи” и „рога” са сходни.И вместо да изрази божествени лъчи от главата на статуята, скулптурът изобразил малките рогца.

   Статуята е толкова близка до реалността,че самият Микеланджело когато я завършил ударил 3 пъти с чука си дясното коляно и извикал:”Говори,проклет да си!”

Паметникът на гробницата на папа Юлий II   Скулптурата на Мойсей

    На път за Колизея минаваме покрай сградата на Факултета по инженерни науки на римския университет „Ла Сапиенца”,най-старият измежду четирите държавни университети в Рим,основан през 1303г.

    Независимо,че вчера  сами разглеждахме Колизея,  екскурзоводката пожела да ни  изнесе една беседа и да ни запознае с някои интересни факти.Има много  събития, дати и легенди, които нашата екскурзоводка ни разказва.Тя е много  интелигентна  и симпатична жена ,с богат житейски опит.От 1992г.живее в Рим.Завършила е италианска филология и е отличен събеседник и разказвач,добре познава шедьоврите на архитектурата и изкуствата и за всеки обект дълго и увлекателно разказва.

Съвсем неочаквано екскурзоводката се спира пред една табелка:”Ларго Асен Пейков”. Оказва се,че още от 1977г. този малък площад носи името на създателя на скулптурата на Леонардо да Винчи на летище Фиуджимино- българина Асен Пейков.

Тръгваме към величествената сграда на амфитеатъра!

                            На път към Колизея

   Колизеят се издига величествено над хилядите посетители

   Колизеят е най-внушителната сграда  в историята на Рим – с неповторимия си архитектурен стил; с хората,които са преминали или загинали в нея  и най-вече със спомените за една велика империя.Този древен амфитеатър съществува повече  от 20 века и е истинско инженерно и архитектурно чудо и едновременно е символ на на римското величие и гладиаторската жестокост. Колизеят е бил съграден като подарък за римските граждани,тъй като единственият  амфитеатър по онова време ,построен през 29г.пр.н.е. се оказал тесен за жителите на Рим.   

                  Някои предпочитат разходки  с файтон

След опожаряването на Рим през 64г. Нерон започнал да строи нов дворец „Domus Aurea“, – „Златният дворец на Нерон“. Дворецът така и не бил довършен, Проектът предвиждал строителството  на множество сгради на площ от  40 до 120 хектара, но най-силно впечатление имала  била 35-метрова статуя на Нерон, получила названието „Колос на Нерон“. Този дворцов комплекс и да наши дни е най-голямата от всички царски резиденции, построени на територията на Европа, а по света отстъпва само на „Забраненият град“ – резиденцията на китайските императори .След смъртта на Нерон през 68 г. недостроеният дворец бил разрушен. Впоследствие на тази територия са построени обществени здания (Колизеят, форумът и термите на Траян, Арката на Тит, Базиликата на Константин и др.).

    Строителството започнало през 72г.при император Веспасиан от Династията на Флавиите.Сградата е завършена официално през 80 г. при император Тит,син на Веспасиан.  Името Colosseo му е било дадено към 8 век заради намиращия се до него  колос на Нерон. Тази статуя е реконструирана по-късно от наследниците на Нерон и е превърната в статуя на Сол – бога на Слънцето, като е добавена подходяща слънчева корона. След това е съборена, за да бъде използван бронзът, от който е направена, и днес е запазен само нейният постамент.                            

Табели и ограждения  показват посоката на движение на гостите във връзка с разширяването на метрото

Колизеят е използван за гладиаторски борби, както и за други зрелища, като имитации на морски битки, лов на животни, екзекуции, възстановки на битки и драми с митологични сюжети. През Ранното Средновековие сградата вече не се  използвала за представления, а имала съвсем  други предназначения  – жилища, работилници, седалище на религиозен орден, укрепление, кариера и дори  християнски храм. Император Веспасиан бил признат от Сената за император през 69 г. Взел властта със сила, той искал да направи подарък на римските граждани. Затова им върнал по-голямата част от земите, които Нерон бил завзел в центъра на града, и започнал през 72г.  строителството  на Колизея на мястото, където се е намирало изкуственото езеро от резиденцията на Нерон.

При откриването на амфитеатъра през 80 г. от н.е., по време на игрите, продължили 1000 дни, били избити повече от 5 000 животни: слонове, тигри, лъвове, лосове, хиени, хипопотами и жирафи.

                Снимка ,по-далеч от  шумните тълпи

Колизеят продължил да се използва четири и половина века. Има доказателства за много промени, допълнения и поправки. Веднъж, през 217 г. горните етажи се подпалват от мълния и за период от пет години игрите са провеждани в цирка. Многото земетресения през 442 г., 470 г. и 847 г. също оказват голямо влияние върху стабилността на сградата. Последната гладиаторска битка, според наличните сведения, е проведена през 404 г., а последни ловни сцени – през 523 г. Поради настъпилата  военната и финансова криза в западните части на империята ,а също и от   нашествията на варварски племена в Италия,Колизеят престанал да функционира като арена на зрелищни игри. През 8-9 век Колизеят е бил напълно изоставен и вече не се използвал за гробище.

        Обиколка по северната страна                                  Плоча на папата Бенедикт XIV

През Средните векове е превърнат в крепост, а през 15 и 16 век от него са взети материали за изграждането на дворците Фарнезе, Барберини, Венециански и др. Папа Клемент IX отваря в него фабрика за селитра и едва папа Бенедикт XIV (1740–1758 г.) успява да спаси, каквото оставало от този колосален паметник на Древността, като го посвещава на Страстта Христова за спомен на кръвта на християнските мъченици, загинали в неговата ограда. Той забранява използването на сградата като кариера и я посвещава на Страстите Христови. В негова памет има плоча,поставена на стените на сградата.

      През 18 век започва реставрацията на Колизея, която продължава и днес. За съжаление от първоначална сграда е останала само северната част на външната стена, заедно с 31 от оригиналните 80 входа, както и частта от сградата, която е между фасадата и вътрешната подпорна стена на горната колонада. На практика е съхранен целият скелет на сградата между вътрешната стена и арената, тоест обграждащата и радиалната стена, на която се крепят местата за сядане с мраморните седалки .

   Конструкцията се състои от множество арки.Четирите арки по осите на сградата са главни входове и са били украсявани с малки портици и статуи.Останалите 76 арки са били  направени така,че присъстващите да достигат  лесно до местата си.Само 31 арки от външния пръстен  били непокътнати. Атикът е разделен на плочи  от коринтски колони  като има  правоъгълен прозорец на всеки две колони.Смята се,че по протежение на целия атик върху тези плочи били закрепени много бронзови щитове.През 1807 и 1827 г. фасадата е усилена с тухлени клинове, а вътрешната част е ремонтирана през 1831 и 1846 г., както и през 30-те години на 20 век. Подземната конструкция на арената е частично разкопана в периода от 1810г. до 1814г. ;по-късно – през  1874 г. Комбинацията от различни материали подобрярада. Зрителите в Колизеума са сядали според ранга,класата и пола си.Императорът е имал своя мраморна ложа на първия ред.Сенаторите сядали край него – на местата с най-добра видимост.Следващите   по-далечни  от арената били седалките за най-богатите  и влиятелните.Зад тях сядали обикновено мъжете,най-назад ,на най-лошите места -  жените и простолюдието.

                          Вътрешният вид на Колизея

Арената, където са провеждани представленията, гладиаторските игри и ловните сцени, е елипса с оси 76 m на 44 m и е направена от дърво,покрита с жълт пясък, пренесен от хълма Monte Mario. За строежа на сградата  били  използвани около 100 000 m³ травертин от кариера близо до река Тибър. За тази цел бил построен път от кариерата до Рим. Използвани били също туфени блокове, тухли и цимент.

През годините много от каменните облицовки във вътрешността на амфитеатъра били демонтирани, за да бъдат използвани в други сгради, а мраморните елементи – и за производство на вар.Бронзовите скоби, укрепващи зидарията, били изкъртени от стените и на местата им остават множество дупки, ясно забележими и днес.   

     Колизеят е заобиколен от павиран с големи травертинови плочи площад, ограничен с камъни, положени с лек наклон навътре, които се предполага, че са били опорни камъни на въжетата, поддържащи велариума –сенник с платна,защитаващ зрителите от палещите лъчи на слънцето. Значителна част от площада също е запазена.  Големите каменни плочи около Колизея са същите, по които навярно са пристъпвали и древните римляни. В съзнанието ни възникват известни сентенции:

         За Колизея   английският бенедиктински монах  Беда Достопочтени (672–735 г.) пише:

·         "Quandio stabit coliseus, stabit et Roma"

·         "Quando cadit coliseus, cadet et Roma"

·         "Quando cadet Roma, cadet et mundus"

·         Когато падне Рим, ще падне целият свят!

Алеите на  зеления  хълм ,по които се носи Светещият Кръст на Разпети петък

   Макар че в наши дни е частично разрушен от земетресения и извличане на каменни блокове, Колизеят остава един от главните символи на Римската империя и нейните инженерни постижения. Той е сред най-популярните туристически забележителности на град Рим и продължава да бъде свързан с Римокатолическата църква, като ежегодно на Разпети петък вечерта хиляди граждани  и гости на града  вървят по  пътя на Христос  към  Голгота (Via Crucis (Пътят на кръста)  .Вярващите се редуват да носят последователно внушително голям кръст с горящи факли,които  осветяват  небето над Рим.  На върха на хълма поставят кръста и папата произнася свещена  молитва  и благославя народа.

                  Триумфалната арка на Константин Велики

    Съвсем близо до Колизеума се спираме до  Триумфалната арка на Константин Велики,изградена с три свода и  покрита с изключителни скулптурни изображения. Това е най-великолепната арка от всички арки,запазени до днес от древноантичен Рим.Този величествен монумент е бил пострен на пътя Via Triumphalis –улицата,по която се завръщали римските императори след своите военни обеди.Улицата  завършва на Палатинския хълм.

В началото на 312 г. Константин преминава Алпите със своята армия и напада Максенций. Той бързо завлядява Северна Италия с победи при Торино и Верона, след което тръгва към Рим. В битката при Милвийския мост той побеждава Максенций, в резултат става владетел на цялата Западна Римска империя.

        Триумфалната Арка на Константин е осветена на 25 юли 315 година. Датата не е избрана случайно. Десет години по-рано на същия ден, легионите на Константин го обявяват за император. Арката се строи по нареждане на сената.Гражданите на Рим бързали да построят най-голямата триумфална арка във Вечния град. Заради кратките срокове, с които разполагали, те използвали много елементи от по-ранни творения, създадени по време на императорите Траян (98-117 година), Адриан (117–138 година) и Марк Аврелий (161–180 година).

  Върху  монумента личи надпис:  AVGUSTO · S · P · Q · R ·

 AUGUSTO  SENATUS  POPULUSQUE  ROMANUS ,

Преведено от латински:

„На император Флавий Константин Велики,благочестивият и щастлив Август, Сенатът и народът на Рим, дават  защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум със своята войска  както на тирана така също и на неговите поддръжници в едно време  отмъсти за държавата със справедливо оръжие”

Забелязваме,че на повечето паметници и древни монументи е изписано:

 S · P · Q · R

 SPQR е акроним от латинския  израз , отнасящ се до  отговорностите  на правителството на древната Римска република и е бил използван като официален подпис на правителството.

 Senatus Populusque Romanus („Сенатът и народът на Рим“)

   Константиновата арка е най-голямата и най-младата от останалите още три арки около Форум Романум в Рим. Арката е 21 метра висока, 25,7 метра широка и има входна дълбочина от повече от 7 метра. Тя се отличава от другите арки най-вече с това, че всички нейни части и коринтски колони са взети от по-стари паметници и сгради.

                   Триумфалната арка и Колизеят са близо един до друг

    Върху  колоните на арката  са разположени релефи  на богинята Виктория,на войници   на пленени варвари.По ъглите могат да се различат  алегорични декорации и фигури на божества,на на речни духове и т.н.Над малките сводове на арката  е показана историята на военните походи на Константин – неговите победи и завземането на властта в Рим.Върху тясната ( западна) страна  на арката е изобразено отблъскването на войските от Милано; на южната страна – обсада на някакъв град,предполагало се,че е Верона и също е показана битката при Милвийския мост .На източната страна е изобразено победоносното изказване на императора в Рим,а на северната страна – императорът произнася реч  в Римския форум. Аранжирането и изпълнението на всички скулптурни орнаменти  е уникално.

Учудваме се на способностите и таланта на древните римляни,които са успели преди 17 века да създадат такъв шедьовър,който ни смайва и днес.

    Времето напредва и екскурзоводката ни подканя да избързаме  нагоре-трябва да разгледаме Римския форум – това навремето е бил центърът, около който Древният Рим се е развивал. Бил е средище на търговията, религията, съдебната система – като цяло общественият живот.

Разходка из Римския Форум и Форум Империали

    В долината между трите хълма –Палатин,Капитолий и Есквилин е разположен най-старият площад на Древен Рим – Римският Форум (Forum  Romanum).Смята се,че той е бил построен от  основателя на Рим – легендарния Ромул.На това място са се събирали мъдри римляни,търговци и аристократи- водили са спорове,договаряли са сделки. По време на упадъка на Римската империя  Форумът бил значително разрушен от нашествието на варварите; в частност на готите – 410г. и на вандалите – 455г.През Средновековието сградите били разрушени и погребани под отломки и мястото било известно под името “Campo Vaccino” или „Пасище за добитък”,разположен между Колизея и Капитолия.Когато през 1367г.папа Урбан V се завърнал от Авиньон (Франция),той започнал да проявява интерес към древните монументи.Началните разкопки на форума започнали в края на 18 век, а окончателното му разчистване продължило и през 20 век.

    Днес форумът изглежда като купчина руини, но с въображение и минимално познаване на историята човек може да си представи как е изглеждало всичко преди 2,5 хиляди години. Мястото на форума е просто осеяно с останките на храмове, базилики и триумфални арки. Поради римската практика да се използват стари руини  от няколко века сега в разкопките се забелязват едновременно различни стилове.

Виа Сакра (Свещеният път) е най-главната улица в древния Рим и започва от Колизея,минава отляво на храма на Венера и Рома и продължава нататък.Храмът  е най-големият известен римски храм близо до Колизея  и е разположен откъм източната страна на Римския форум.

Разказите на екскурзоводката са много увлекателни

Посветен е на богините Венера Феликс и Рома Етерна.Построен от Император Адриан.Строежът започва 121г. и завършва 141г. по време на император Антонин Пий.През 307г.частично изгаря и е реставриран от император Максенций. Централните помещения са частично запазени и част от колоните на портиците,заграждащи храма.Вътре в храма е имало култови статуи на двете богини.

                                 Храмът на Венера и Рома

      Арката на Тит  е построена в чест на победата на император Тит в Юдея  над въстаналия Йерусалим (66-70 г.). През нея към Римския Форум са влизали на колесници почетните гости на града, както и  римските легиони след победа, за да отпразнуват тържествено своя триумф.

      Арката е еднопроходна и е висока 15,4 м. Тя е обсипана богато с релефни изображения. Под арката минава главната улица на Римския форум – Виа Сакра. Скоро след смъртта на Тит ,неговият по-малък брат     император Домициан  построява  през 81 г. арката в чест на превземането на Йерусалим . Във вътрешността на арката, от едната страна е изобразен император Тит на колесница, коронован като победител.От другата страна  на арката може да се види част от военната плячка, която Тит е взел от Втория храм на Йерусалим. Изобразен е  един  свещник със седем краища наричан  „менора”. В най-високата част на свода е изобразен Тит след смъртта му – вдигнат на небето от орел. Това изображение е препратка към легендата на Ромул, който също след смъртта си бил взет на небето от орел.

                             Арката на Тит

   На север  се намират останки от най-голямото здание  в Римския форум -  базиликата на Максенций, чието строителство започнало през 306г. Тя се   нарича още базилика на Константин, защото била завършена от императора Константин през 312г..

      Размерите на базиликата са били огромни – площта на нефа е повече от 4000 m², а височината на сводовете е 39 м. Стените на базиликата са били с мраморни плочи, а подът е бил покрит с цветен мрамор. За архитектурен модел при строителството му са ползвани термите на Каракала и Термите на Диоклециан. В базиликата е била поставена колосална статуя на Константин. Останки от тази статуя днес са изложени в Капитолийските музеи.

                     Храмът на Ромул

                            Храмът на Кастор и Полукс 

    През I век по заповед на Тиберий храмът е обновен. До наши дни са оцелели само три  колони в коринтски стил, всяка по 15 м. висока, т.нар. "Три сестри",

     Западно от храма на Кастор и Полукс е била базиликата Юлия.Тя е била издигната по нареждане на Цезар в средата на I век пр.н.е.

                        Останки от базиликата Юлия

           Курия Юлия е било главното място за събирания на множество хора  в Древния Рим.В нея е заседавал Сенатът на Римската република и Римската империя.

                                                  Курия Юлия                      

През 44г. пр.н.е. Юлий Цезар започнал строеж на сграда , след като предишната сграда Курия Хостилия изгоряла през   52 г. пр.н.е. Завършена е по времето на император Август вече през  29г. пр.н.е.

     Сградата е запазена така добре, защото е използвана като църква от периода на ранното християнство. Въпреки че много хора мислят, че на стълбите пред тази сграда на Сената е убит Юлий Цезар, това не е така. Цезар е убит в Театъра на Помпей на Марсово поле.    

     В западния край на форума през 203г.е  построена изключителната триумфална арка,посветена  за  да отбележи 10-годишнината от управлението на  император Септимий Северус в чест на неговите победи на изток. Вижда се и 13метровата колоната  на византийския император Фока,построена в чест на посещението му в Рим през 608г.В горната част на колоната е стояла позлатена фигура на Фока,кояо е изчезнала.  Колоната  е един от последните паметници,  допълнени в архитектурния ансамбъл на Римския форум.

Колоната на Фока ,храма на сатурн и част от арката на Септимий Северус

     Близо до Храма на Сатурн  се намират останки от позлатен бронзов монумент. Милиариум Ауреум е бил издигнат от император Октавиан Август през 20 пр.н.е. Това е символичната точка, от която излизат всички пътища в Италия и цялата империя. Всички разстояния в Римската империя се измервали от тази точка. 

        Арката на Септимий Северус и камъкът  Miliarium Aureum     

Това бил "пъпът" на света. Ето защо, накъдето и да тръгнеш, колкото и път да има да извървиш, хиляди километри да са даже, то те се измерват от центъра на Рим. И следователно всички пътища тръгват от Рим и водят до Рим. 

                                     Miliarium Aureum     

Вляво –три оцелели колони от храма на Веспациан и Тит   осем колони от храма на Сатурн

     Археолозите вярвали, че в това пространство е съществувало светилище на бога от 5-ти век пр.н.е., но тези емблематични руини датират от 4-ти век след Христа. Комплектът от трите великолепни коринтски колони, които практически плават до Храма на Сатурн, са от храма на Веспасиан и Тит .Строителството на храма е  е започнато от Тит след смъртта на баща му - Веспасиан и е завършено от брат му - Домициан, след като Тит умира две години по-късно. Част от фризовете са запазени в разположения наблизо Табулариум и  в Музея на Капитолия.

     В западната част на форума,  зад трите  колони се намира една платформа –бетонен насип от основата на храма ,останала погребана под стълбата,водеща към Капитолия. Това е част от Храма на Конкордия (богинята на съгласието),построен като символ на края на разногласията между патриции и плебеи през 367 пр.н.е.   

     Храмът на Конкордия се споменава няколко пъти в литературни източници във връзка с различни събития: веднъж светкавица падна върху статуята на богинята на Победата на покрива, друг път в близост до храма имаше кървав дъжд. През бурните години, които историците наричат „Римска революция“, Сенатът се среща в този храм няколко пъти, особено по време на държавна криза. Именно тук Цицерон произнесъл последната си, четвърта реч срещу Катилина, призовавайки за екзекуцията на заговорниците. Храмът е възстановен и украсен от император Тиберий поради плячката, получена при немската кампания.Храмът е бил украсен с множество скулптури: Херкулес и Меркурий отстрани на входа и поне още седем фигури на покрива. Фрагмент от богато украсени части от сградата, могат  да се видят в Капитолийските музеи.

     Насочваме се към Императорските форуми по улица  Виа деи Фори Империали.Улицата свързва два важни площади – площада около Колизея и централния площад Венеция.

Поглед към католическата църква Chiesa del Santissimo Nome di Maria al Foro Traiano

Императорските форуми са поредица от древноримски форуми в Рим, по примера на главния Римски форум. Строени между са 46 година преди новата ера и 113 година от новата ера. Имат обществена, религиозна, икономическа, политическа и историческа значимост както за Римската република, така и за Римската империя.

      Първият построен форум е този на Юлий Цезар, а най-големият и най-добре запазеният е форумът на Траян. Всъщност  това е бил голям архитектурен комплекс от базилики,паметници,жилища и магазини, Затова  в този исторически момент е бил може би най-разкошният от императорските форуми. Дори мащабът на самия комплекс е изумителен - той заемал толкова място, колкото всички имперски форуми, създадени преди Траян (форумите на Август, Нерва и Цезар).Построен е във  време ,когато Рим се е намирал  на върха на славата на своята власт,а  Траян се завръща победоносно след победата над Дакия ( днешна Румъния) през 112г.сл. н.е.Базиликата на Улпия е представлявала централната част на форума. Форумът на Траян се счита за последния императорски форум, създаден в Рим.Останки от разпръснатите  части от колони дават бегла представа за размерите и величието на храма.Почти напълно запазена е колоната на Траян,обвита спираловидно с  детайлни барелефи върху мраморни плочи ,,които показват двата победоносни походи на Траян в Дакия.Върху   200 метрова лента  са изобразени 2500 фигури,всяка висока 70 см.Отгоре колоната завършвала с бронзов орел,като след смъртта на Траян бил заменен с негова статуя.Много по-късно – през XVI вместо статуята на Траян по нареждане на Сикст V била поставена статуята на апостол Петър.

                             Останки от Базилика Улпия

Колоната на Траян и католическата църква Сантисими  Номе ди Мария ал Фори Траяно

                            Останки по пазара на Траян

                            Паметникът на Юлий Цезар

      Южно от началото на Фори Империали  бил разположен форумът на Цезар.През 54г.до н.е. Цезар започнал играждането на нов форум, Строителството било завършено след 8 години.Форумът представлявал просторен площад ,застлан с камък.В югоизточната страна на форума се издигал храмът на „Венера – Родителка”.Храмът бил издигнат в нейна чест (I в. пр.н.е.)след решителна битка при която Цезар победил Помпей.

За съжаление са останали само разхвърляни части от колоните на храма.Сред развалините също се  откриват следи от форумите на императорите Август и Нерва. 

             Насочваме се към Капитолийския хълм,най-малкия от хълмовете на Рим,но най-висoк- 57м.Централното стратегическо положение на хълма и възможностите за укрепването му стават причина този хълм да стане едно от най-важните места в града,известен още от древността като Акрополът на града,или Свещеният хълм на Рим.

   Вървим  полека  нагоре  към  Площада на Капитолия.По думите на екскурзоводката ще видим  едно от най-сполучливите  в историята на архитектурата  решения  за красиви обществени сгради и  великолепен площад.И наистина гледката надминава очакванията – светлина и простор  излъчват  изящните фасади на  трите бледожълто боядисани сгради .В дъното на площада се намира  ″Дворецът на сенатора″ (Palazzo del Senatoriо).Дворецът е  построен на мястото на древния храм на Юпитер, в който той бил почитан заедно със съпругата си Юнона и дъщеря си Минерва, оформяйки капитолийската триада (6 в. пр.н.е.).

                        На влизане в Капитолийския площад

     На мястото на храма  е била построена градската община.Пред двореца е оформена външна  двураменна стълба с фонтан,а отстрани  са поставени  две полулегнали мъжки фигури,които символично представят реките Тибър и Нил.

      Днес в Палацо Сенаторио се намира седалището на римското кметство. Капитолийските музеи  (Musei Capitolini) пък са в други две сгради, свързани с подземна галерия.

                       ″Дворецът на сенатора″ (Palazzo del Senatoriо)

               Дворецът  ″Консерватори″(Palazzo del Conservatori) 

    Дворецът  ″Консерватори″(Palazzo del Conservatori)  е наречен така по името на папските наместници.В двореца са събрани големи колекции от порцеланови изделия и скулптури.  Капитолият е неразривно свързан с историята на Рим. Според легендите там близнаците Ромул и Рем са откърмени от капитолийската вълчица. В една от залите на двореца е поставена прочутата бронзова фигура на вълчица,от която сучат Ромул и Рем.Вълчицата е изработена от етруски скулптор,а двамата близнаци са поставени през XV век.

     Площадът на Капитолийския хълм през вековете е изглеждал различно, най-големи заслуги за днешния му великолепен вид има   знаменития творец  Микеланджело Буонароти. Строителството на    ансамбъла започнало с изграждането на паметника на императора Марк Аврелий на кон в средата на  площада .Фигурата била бронзова и някога била цялата позлатена,но по-късно  са  останали само следи.     Оригиналната статуя обаче всъщност в момента се намира в Капитолийските музеи. поставена там след дълга реставрация. Статуята на площада е нейно копие.     

Капитолийските музеи са основани през 1471 година, когато папа Сикст ІV дарява на народа на Рим колекция от бронзови статуи с голяма символична стойност, които преди това са се помещавали в Латеранския дворец (Вълчицата, Спинариус, Камилус и грандиозната глава на Константин с ръка и глобус). Колекциите са тясно свързани с Рим и повечето са от самия град.

 Скулптура на вълчицата, кърмила Ромул и Рем                                                    

                       Началото на стълбата                                      

              Пиаца дел Кампидолио    

            Паметникът на Марк Аврелий

     През 1537 г. Микеланджело оформя по поръчение на папа Павел III на върха на Капитолия красив площад Пиаца дел Кампидолио  (Piazza del Campidoglio), който е заобиколен от трите страни от два съществуващи двореца и един нов.Palazo Nuovo е  отляво на площада. По коридорите му има редове от статуи и бюстове на митически фигури като Вакх, Купидон и Психея, както и на други забележителни   римляни от онези времена.

      До смъртта си през 1564 г. художникът успял да види реализирани само двойното стълбище, което трябвало да служи за нов вход на Палацо Сенаторио, и поставянето на двете статуи, пресъздаващи реките Нил и Тибър.

   Дворецът Кафарели се намира от северозападната страна на хълма Кампидоглио и е домакин на завладяващите Капитолийски музеи, както и панорамната кафетерия на Кафарели Тераса.През 1918г.след края на Пруската империя дворецът става собственост нс общината на града като се изгражда нов музей на Мусолини,а по-късно и самият Музео Нуово.

  От терасата на ресторанта се открива прекрасна гледка към града.Вижда се Театърът на Марсел;площад Аржентина и още много забележителни сгради.

            Централната порта на двореца  Кафарели     

                Панорамен поглед към града . Вляво - Театърът на Марсел                              

     Кратка почивка на терасата пред двореца Кафарели

        На края на незастроената северозападна  страна на площада има широко стълбище ( ″La Cordonata″ ).Изградена е мраморна ограда с парапети,т.нар. балюстрада,върху която се издигат две мраморни групи на диоскурите Кастор и Полукс,синове на Бога Юпитер, със своите коне.В подножието  на стълбата е паметникът на Кола ди Риенцо,който през 1347г. провъзгласил римската република.

                     Статуите на Кастор и Полукс

                      На всяко стъпало  научаваме  нови легенди и факти

На северното му възвишение на Капитолийския хълм на височината  Arx, се намира църквата „Санта Мария ин Арачели“ .(Света Дева Мария при небесния олтар). Тя е построена през  XIII век на най-високата точка на Капитолийския хълм върху древния храм Юнона (Юпитер Монеда).По-късно там е бил най-ранният монетен двор.До църквата се достига  по 125 мраморни стъпала ,построени  през XIV век като благодарност за избавлението от чума.

    Бавно слизаме по стълбите,оформени с площадки с лек наклон.Така човек има възможност да обхване с поглед околността  се наслади на     гледката към Площад Венеция.

                Църква „Санта Мария ин Арачели“

     Разходката ни продължава към Виториано - това е  Площад Венеция.Той е разположен в центъра на града.От него излизат много важни улици .на север се простира главната улица – Виа дел Корсо,на запад  улица Виктор Емануил II;а на югоизток – Виа дел Фори Империали.Всъщност ние идваме откъм Капитолия – през малка уличка от югозапад.

                      Потокът от коли бързо навлиза в площада

     Площадът  е разположен в центъра на града.Излизаме откъм южната страна на скулптурно-архитектурния ансамбъл,изграден от бял мрамор.  Огромен по размери (височина над 80м),той излъчва величие и респект като достоен символ на италианската столица.Грандиозният паметник на Виктор Емануил II се нарича още Виториано (Vittoriano)или Олтар на отечеството, (Alate della Patria) защото при краля Виктор Емануил II се осъществява обединението на Италия през 1870г.

      Отпред пред паметника  се намира гробът на незнайния войн.Ансамбълът е изграден за повече от 25 години и в строителството са участвали много талантливи архитекти,скулптури и художници.В комплекта е включен музей за обединението на Италия.Забележителни са предверията със   стройно подредените  колонади и над тях в двата края се издигат   - квадриги-колесници,всяка  с по две колела,теглени от четири коня. 

                                    Грандиозният монумент Виториано

    Двата фонтани допълват красотата на площада,символизирайки моретата,които обгръщат Италия от двете страни.  Ето и един поглед от височината на комплекса  към Площад Венеция .

                                         Поглед към Площад Венеция

      Откъм западната страна на Площада се намира Дворецът ″Венеция″.Построен е в средата на XVв. Като папска резиденция  по настояване на кардинал Пиетро Барбо ,по-известен като папа ПавелII. Дворецът бил резиденция  на пратениците на Венецианската република в Рим,а по-късно  се ползвал  от австрийското посолство  в Италия.В Двореца се помещава Институтът по археология и история на изкуствата. Този Дворец е бил резиденция на Мусолини и от единствения балкон на втория етаж  на Двореца той произнасял речи пред събраното множество на площада.

                                           Дворецът “Венеция”

Нашата екскурзоводка  е много находчива и изобретателна.Тя разбира умората от натрупаните впечатления и ни повежда към вътрешния двор на Двореца Венеция.Навлизаме в парка към двореца.Човек не може да допусне,че тук,в самия център на Рим може да има толкова прекрасна градина –със статуи,фонтани и разкошни дървета – истински оазис сред градския шум.През лятото това е чудесно място да се скриеш и да почувстваш малко прохлада от горещините.

             Вътрешнят двор на Двореца „Венеция” е с разкошни статуи и фонтани

                                     Разходка из парка на двореца „Венеция”

                         Дворецът „Бонапарте”

  Западно от площад Венеция и Виа дел Корсо  се простира една от най-интересните  градски части на град рим.тази част е създадена още през Средновековието - улиците са тесни,сградите - мрачни и са запазили своя облик още от преди няколко века.Движението на пешеходците е затруднено защото няма тротоари и върху старите павета са паркирани  много леки автомобили . Освен това трябва непрекъснато да се оглеждате и ослушвате да не ви блъсне някой бърз мотоциклетист или такси.

         Типична особеност на тези стари квартали са многобройните дворци.В тях са живели представители на много аристократични родове,които се състезавали по богатство и суетност.Дворците обикновено  са на два или три етажи.Прозорците и фасадите  поразяват  с богатството на орнаменти от различни архитектурни стилове.

          Движейки се по Via della Gatta минаваме покрай красива сграда,върху парапета на която е  поставена мраморна котка в естествен размер.Улицата е получила това име  точно поради тази грациозната мраморна котка,открита в близкия „Храм на Изида“ Според египетската религия котката е свещена. Херцог Грациоли построил своя Дворец – Palazzo Grazioli.Площадът тук носи същото име.Легендата гласи, че малката статуя е поставена тук в памет на котка, която, като видяла дете в опасност на първия  корниз на Двореца. Със своето мяукане тя успяла да привлече вниманието на майката, която по този начин успя да го спаси, преди да падне надолу.

На излизане от градината на двореца                              

                    Тесни и тъмни улички

      Дворецът  Palazzo Grazioli с мраморната котка на парапета

За тази котка се разказва и друга мистериозна легенда: в посоката, където гледа животното, трябва да бъде погребано съкровище, но засега никой не е успял да го намери, нито би било лесно да го потърсиш сега сред основите на сградите. Интересното в Рим е,че за всяка сграда ,за всеки паметник или дворец има  легенда,която се преразказва от векове.

            Улица Via della Gatta                        

            Ето и мраморната котка 

      Палацо Грациоли е сграда, разположена на Via del Plebiscito между Памцо Дориа Памфили и Палацо Алтиери, в район, богат на археологически останки от древен Рим.Най-старите източници свързват двореца със семейство Ерколани и първоначално е построен от Джакомо дела Порта. Фасадата на сградата на е украсена с пиластри с капители. В центъра му се отваря вратата, обградена от две дорийски колони от сив гранит и покрита с балкон. В резултат от множество модификации и реставрационни работи, извършени от няколко благородни римски семейства които са живели там през вековете дворецът изглежда прекрасно и досега. Известен също с факта,че  това е римската резиденция  на премиера на Италия Силвио Берлускони, който лнаел етаж от двореца. Той обяви оставката си там на 12 ноември 2011 г.

             Палацо Грациоли -   римската  резиденция на премиера

    Пиаца дела Минерва –вляво се забелязва ротондата на Пантеона

    Сред мрежата от тесни улички приближаваме към Пантеона откъм Пиаца делла Минерва ,откъм ротондата.В центъра му е разположена една странна на вид скулптурна композиция – индийски слон с египетски обелиск на гърба. Паметникът е дело на Бернини и поредното доказателство за богатата му фантазия, творческата му дързост и изключителната му продуктивност. Обелискът бил случайно открит в градините на намиращия се наблизо манастир „Санта Мария сопра Минерва“ и монасите пожелали да бъде поставен на най-близкия площад. Бернини избрал фигурата на слона като допълваща композицията заради символиката на животното – интелигентност и благочестивост.

Индийският слон с обелиск на гърба – дело на Джовани Лоренцо Бернини

„Санта Мария сопра Минерва“ е един от главните храмове на римо-католическия Доминикански орден,единственият съхранен готически храм в Рим.Тук са се състояли процесите срещу Галилео Галилей,който бил принуден публично да отрече теорията си за движението на Земята и неподвижността на Слънцето.През 1633г.Галилей прави този компромис ,за да спаси живота си,но заявява "Eppur si muove" (И все пак тя се върти).

                                                                                 Площадът  Минерва

        Пантеонът е построен е през 27-25 г. пр.н.е.. от Марк Випсаний Агрипа, приятел помощник  на император  Октавиан  Август,Замислен е като храм на деветте божества на седемте планети от официалната религия на древния Рим. Думата пантеон означава: "всички богове".

        Въпреки че сградата е унищожавана на два пъти от пожар, и досега върху фасадата се е запазил издълбаният в камъка над входа латински надпис:

”M. AGRIPPA .L.F.COSTERTIUM.FECIT”,което в превод означава:

”Маркус  Агрипа ,син на Луций,консул три поредни пъти построи това”

                                         Фасадата на Пантеона

         В днешния вид Пантеонът е дело на император Адриан,а реализацията на неговите идеи осъществил гръцкият архитект Аполодор,с ненадминати способности в древността.За съжаление по заповед на императора той бил екзекутиран.Пантеонът станал християнска църква на Света дева Мария през 609г. а понастоящем  е католически храм, посветен на Богородица и вси светии (Basilica  collegiata di Santa Maria ad Martyres).”      

    Пантеонът е най- добре запазеният  древноримски храм-паметник.   Когато Микеланджело влязъл  в храма направо извикал:”Това е по-скоро творение на ангелите,отколкото на хората!

Парадният вход (правоъгълният портик) на Пантеона  е обърнат на север,т.е.обратно на посоката към центъра на града.Най-внушителната част на ротондата е нейният купол с височина 43м и форма на полусфера.най-отгоре има широк отвор за осветление с диаметър 9м.Това е „Окото  на Пантеона”,откъдето Бог ни наблюдава! Сякаш Бог изпраща божествена светлина в храма !И наистина – казват че всяка година на 21 април при дневна светлина слънчевите лъчи преминават през „Окото” и осветяват  металната рамка над входа на храма и придават някакво магическо усещане у присъстващите. Това е датата ,на която римляните чествали празника на града,императорът заставал на входа и слънчевата светлина очертавала златен ореол около главата му като пратеник на Бога. Куполът на сградата се счита за най-голямото постижение на античното инженерно-архитектурно строителство,а ротондата – за връх на античната архитектура и древноримско изкуство.    Тази абсолютно гениална конструкция (без арматура и с изящна сферична форма)  впоследствие е взаимствана от Брунелески за построяването на прочутия купол на катедралата във Флоренция  и усъвършенствана от Микеланджело при изграждането на купола на базиликата Свети Петър във Ватикана. 

Стените на ротондата са с дебелина 6м,а диаметърът 43,2 м  и е  бил най-големият в света за   ХIХв. Пантеонът е и гробница – тук се намират гробовете на последните италиански крале: Виктор Емануил II, жена му, кралица Маргарита, и синът му Умберто I. Погребани са също и художникът Рафаело Санцио, архитектът Балдасаре Перуци и музикантът Арканджело Корели.      След смъртта на Рафаело, по негово желание, той е погребан в Пантеона, а неговият съвременник Бембо пише следната епитафия, която е изписана над гробницата му:„Ille hic est Raphael, timuit quo sospite vinci, rerum magna parens et moriente mori.“  „Тук лежи Рафаело, от когото Природата се опасяваше, че ще бъде победена и която умря заедно с него“.   

                                                  Гробът на Рафаело

Мраморната статуя на Светата Дева, която е поставена над арката над саркофага, известна като Madonna del Sasso (Мадоната на скалата), защото е стъпила с крак върху скала е поръчана от Рафаело. Тя се счита от хората за чудотворна. Вдясно от саркофага е погребана неговата годеница Мария Бибиена. Има и бюст на Рафаело от 1833 г.

        Статуя на Дева Мария 

Бюст на Рафаело

.Предстои разглеждане на площада пред Пантеона. Пиаца делла Ротонда, е един от най-приятните в Рим. По него са разположени много кафенета, обърнали поглед към Пантеона. Фонтанът на площада е дело на Джакомо дела Порта,а мраморните фигури са от Леонардо Сормани през 1575г.По времето на папа Климент XI в центъра на фонтана от Египет е доставен обелиск на Рамзес II  и четири делфини в края.

                               Пиаца делла Ротонда

                    Време е за кратка почивка на пейките в храма

     През останалите дни от пребиваването ни в Рим успяхме да разгледаме Ватиканските музеи-Пио Клементино,Киарамонти,Пинакотеката и Сикстинската капела.Разбира се не е възможно да се разгледат всичките 15 музеи Останахме смаяни от красотата и величието на Базиликата Свети Петър   и на площада пред нея.Фотографирахме се за спомен пред най-красивите фонтани  и се  насладихме на великолепните картини в Галерия Боргезе.

    Всички впечатления събрах в подробни пътеписи ,за да ги споделя с познати и непознати, които да изпитат тази огромна радост,която ние изживяхме от докосването ни с града - музей  Рим. Накъдето и да се обърне погледът  ,панорамата е смайваща. Картини от филми,илюстрации от сайтове ,рекламни снимки на забележителностите на града - всичко видяхме със собствените очи и чувството е неповторимо.

      Никой досега не е измислил как да се измерват  чувствата,емоциите и  вълненията на хората, защото никой не може да каже до каква  степен обича,доколко се тревожи и как се  вълнува  при всеки спомен ,при всяка среща ,при всяка мисъл за бъдещето. Може би единствено продължителността  на преживяванията  като действителен факт или като спомен може да послужи за преценяване   на техния ефект. Дори само едно пътуване за няколко дни с най-близките  хора, може  да се превърне в количествена  мярка  за оценка на душевното състояние на човека.Силата на преживяванията се крие в продължителността на спомените,които остават.В този смисъл спомените  ни от пътуването до Рим ще запазим за цял живот.