Рим за 5 дни

Не ме бива особено в писателстването, но все пак реших да напиша този пътепис, по-скоро с практическа насоченост за целите на форума. А колко прекрасен и вдъхновяващ е Рим, мисля, че всеки е наясно
Билетите София-Рим-София бяха закупени един по един около Коледа, къде през jetcost, къде директно от Райън, в крайна сметка около 83-85 лв. на човек. Пътуването бе през април. Билетите за Уиз Варна-София-Варна ги купих около месец преди пътуването, когато Уиз пуснаха 30% и така цената на вътрешния излезе 29 лв. на човек на посока.

Ден 1 
И така, с авиокомпания Райън еър, в тъмни зори от София, успешно кацнахме на Чампино. Билети за градския транспорт се купуват от машина още вътре в летището. Цена на билет, валиден 100 минути - 1.50 евро. Дневна карта - 7 евро. Като се излезе от летището точно отпред спират автобусите на градския транспорт. С номер 520 слязохме на спирката на метрото на Чинечита и със същия билет метрото те откарва до центъра. Бяхме си запазили airbnb в Прати, съвсем близо до метрото, спирка Ottaviano, която е спирката за Ватикана. Според местни това е най-добрия квартал за отсядане. Мога да потвърдя, близо е до всичко, много спокойно, няма тъмни субекти вечер. Квартирата беше чудесна, хубава стая, с обща баня с хазяина, за 5 нощувки платихме 420 лв. Пътувам с приятелка. 
Освежихме се и хукнахме да покоряваме града. Автобус номер 70, който спира на Отавиано, ни откара до пл. Венеция (минава и покрай Навона). Отидохме първо на пл. Капитолия, зад него се намира вълчицата и прекрасна гледка към Римския форум.

До него е паметника на Виктор-Емануил II, може да се влиза вътре безплатно, има хубава гледка от там. Между пл. Капитолия и паметника е църквата "Санта Мария ин Арачели", ако имате време, може да я разгледате, много ми хареса по снимки, но беше затворена по това време. Много от църквите не работят след обяд, проверете работното време на тези, които искате непременно да видите. От капитолийския хълм се смъкнахме по via dei Fori Imperiali, разгледахме Колоната на Траян (невероятна е, зяпах доста дълго време), пазара на Траян и имперските форуми. Предварително четох много кое какво е и как се е променяло през годините и ми беше много интересно да видя всичко на живо. Продължихме надолу и излязохме точно на Колизеума. След това се отклонихме малко, за да видим Сан Пиетро ин Винколи, църквата, в която се намират оковите на св. Петър и умопомрачаващата гробница на папа Юлий II от Микеланджело.

На връщане похапнахме вкусен сладолед, без да чакаме опашки и дори по-евтин (по 2 евро малката фунийка, на по известните места е 3.50), може би поради това, че се падаше малко по-встрани от основния поток туристи - малко магазинче на via Cavour. Върнахме се на Венеция и от там закриволичихме из околните забележителности. Първо църквата Ил Джезу, сама по себе си прекрасна, но ако сте там точно в 17:30 ч., ще видите в действие бароковата машина – под звуците на музика в една от нишите голяма картина се сваля като пано, за да разкрие статуята на св. Игнаций зад нея. Последва лека разходка из еврейския квартал с тесни криволичещи улички, фото пауза на фонтана с костенурките, покрай Театъра на Марцел към Говеждия форум да разгледаме храма на Херкулес, храма на Портуна, арката на Янус и Устата на истината.

Беше станало вече късно и решихме да си хванем автобус, за да се приберем. Гугъл мапс дават много подробна информация за градския транспорт - къде е спирката, кой номер автобус, къде да се слезе и т.н. Особеностите, които ми направиха впечатление са, първо, че за да спре автобуса на спирката, на която искаш да слезеш, трябва да натиснеш стоп бутона, и второ, за да спре на спирката, когато искаш да се качиш, трябва да му махнеш или да подадеш някакъв явен сигнал. Второто го разбрахме по трудния начин. Автобуса просто ни подмина, въпреки явното ни намерение да се качим. Чист късмет, че светофара светна червено и го догонихме, чукахме по вратите, но чак след като размахахме ръце пред автобуса, шофьора ни отвори и взе нещо да крещи на италиански. Не знам какво беше, но важното е, че се качихме, че замръкнахме.

Вечерята не си струва да се споменава, по-нататък ядохме много по-интересни неща. 

Ден 2

Следващия ден бе отреден за Ватикана. Закупихме билети за музеите предварително онлайн и така влязохме директно без никакво чакане. Взехме си по-късен час, като идеята бе да изпреварим навалицата за св. Петър и купола (цената за купола с асансьор вече е 10 евро) и след това да влезем в музеите. Е, не ни се получи точно така, закъсняхме и опашката за базиликата описваше почти целия площад, така че решихме да не рискуваме да си пропуснем часа. Насладихме се на спокойствие на площада и директно влязохме в музеите. Няма да обяснявам колко главозамайващо бе вътре. Въпреки че четох предварително, пак не успях да видя всичко, което исках.

Статуята на Август

Статуята на Херакъл в кръглата зала с мозайки от 3 век

„Атинската школа“ на Рафаело

Установих, че ако се отиде в Сикстинската капела към края на работното време, вратата в дъното вдясно, водеща директно към Св. Петър, и дискутирана тук, във форума, е отворена и хората преминават свободно през нея. Самата базилика затваря по-късно (с изключение на трезора), така че има достатъчно време да се разгледа. Пропускат се опашките и навалицата, а площада вечер е по-спокоен и много красив.

„Пиета“ на Микеланджело в базиликата „Св. Петър“

Интериорът с Балдахина на Бернини

От там отидохме до замъка Сант'Анджело и едноименния мост, където имаше улични музиканти и чудесна атмосфера. 

Денят приключи с разходка и вечеря в Трастевере. Избрахме ресторант в малките улички, встрани от големите тълпи и претъпкани ресторанти с карирани покривки. Дори в един момент в заведението бяхме само ние. За жалост, не мога да препоръчам точното място, просто търсихме на вид да е по-малко туристическо. Хапнахме пържен артишок, води се еврейски стил, явно много типично, също и панирани зеленчуци от антипастите, по препоръка от местни. Опитахме и от спагетите "cacio e pepe", за които прочетох тук. Заведението предлагаше и крафт бира, така че постигнах кулинарната си нирвана за тази вечер.

След това отскочихме до Пантеона (прекрасен през нощта, осветен и без преградите за контрол на опашката отпред), за да опитаме любимия на папата кестенов сладолед от Giolitti. В полунощ няма опашки в магазина. Кратка разходка из района и по леглата, че стана късно.

Ден 3

Започваме от пл. Пополо и терасата на хълма Пинчо.

За жалост Санта Мария дел Пополо бе затворена за реставрация. За компенсация влязохме в една от църквите – близнаци, но не беше същото. От там към пл. Испания и стълбите.

И по един сладолед от Venchi. Повече ни се хареса от снощния. През колоната на Марк Аврелий (отново умопомрачителна, много ме впечатляват тези колони) и достигаме заветния ди Треви. Там се уби много време в бутане и изчакване за по-добра и (почти невъзможно) безлюдна позиция за снимка.

След това посетихме църквата Сант'Игнацио ди Лойола с нарисувания фалшив купол и невероятния триизмерен таван.

След него посетихме Пантеона. Съвсем наблизо бе и Санта Мария Сопра Минерва, готическата църква, където се е провел процеса на Галилей. В нея се намира и още една прекрасна статуя на Микеланджело - "Исус, носещ кръста".

Църквата е страхотна, но ми направиха лошо впечатление поставените на няколко места машини, в които да пуснеш монета, ако искаш на дадено място да светне лампа, за да му се насладиш. На площада пред църквата се намира обелиска със слона на Бернини. Върнахме се отново на Пантеона, за да постоим на площада и да попием от атмосферата, след което направихме същото и на Навона.

Там снимахме и разглеждахме на воля и останахме, докато се стъмни. И така случайно получихме бонус - пищната галерия на двореца Памфили бе осветена и тъй като е на втория етаж, се виждаше чудесно през големите прозорци. Не пропуснахме и останките на стадиона на Доминициан, върху който е построен площада, малка част от които се виждат от улицата.

Вече доста гладни, избрахме заведение от веригата Росопомодоро, намиращо се на пл. Торо дел Аржентина и мигом се телепортирахме в Неапол. Е, хайде да видим как са неаполитанските пици. Разликата между неаполитанските и римските пици била тази, че римските са тънки и хрупкави, а неаполитанските - с по-дебел и пухкав блат. За предястие опитахме микс от няколко неща - панирани оризови топки, пържена пица, нещо картофено, приличащо на крокети и някаква форма на спагети, пак в пържен вариант. Честно казано, не очаквах толкова пържени неща в италианската кухня. Другото предястие беше вариация на капрезе, но с някаква специална моцарела от Пулия, която в сърцевината си бе полу-течна. Естествено, не пропуснах да тествам бирата.

Ден 4

На следващия ден се потопихме в античността. С метрото отидохме до Циркус Максимус, отметнахме го набързо, нямаше кой знае какво да се прави там, и веднага на Палатин. На касата сме чакали не повече от 7-8 минути, от Палатин директно се слиза на Римския форум и за десерт - Колизеума, като с вече закупения билет се влиза без да се чака на опашка. Бях се подготвила стабилно за този ден и знаех какъв е почти всеки камък във форума. Винаги силно съм препоръчвала предварителната подготовка, особено за античните забележителности, така става и по-интересно, а и се изприщвам като чуя да го определят като купчина камънак. Особено, когато става въпрос за обекти с огромно културно и обществено значение, които са повлияли на развитието на човечеството и обществената система. Падам си малко маниак на тази тема, дори отнесох забележката, че се спирам да чета и разглеждам всичко, докато другите хора минавали по-бързичко. Какво да се прави, от всички забележителности най-много обичам църкви, руини и дворци, та аз се намирах в моята Мека!

Арката на Септимий Север

Рострата (специален подиум за речи) пред храма на Цезар, откъдето Марк Антоний е държал прочутата си реч на погребението на Юлий Цезар

Зад Колизеума се намира гладиаторската школа Ludus Magnus, която е била свързана с арената с тайни проходи. Точно до нея се намира мега известен гей-бар с мега-известно италианско еспресо. Не може да се сбърка, персонала е разпознаваем, а посетители има дори и на улицата. Навътре има масички за сядане и барово осветление, но ако сте само за кафе, няма да бъдете допуснати да седнете. Е, в Италия като италианците. Еспресо от две глътки на бара на крак и довиждане. Много вкусно беше и кафето с жен-шен. Друго типично питие е crodino, което е горчиво, а също и шприца. 
Прекрасен залез на Колизеума, но стомасите вече се обаждат. Този път избираме ресторант в еврейското "гето". Не помня името на ресторанта, но предполагам, че си приличат, бяха много един до друг с масички отвън. Персонала бе изцяло от евреи, както и доста от посетителите. Тук срещнах сериозен отпор в опита си да поръчам артишок в римски стил. Падна голямо убеждаване, че еврейския е по-хубав, аз обяснявам, че вече го опитах,  чудесен е, но искам да опитам и от римския. По-късно все пак получих еврейски и бях погледната с огромно недоумение като си настоях на моето. След справки и сверки с поръчката си поправиха грешката, но май ги обидих. Забелязах, че по масите наоколо всички го ядяха пържен. Брей, този артишок. Другото предястие беше отново със същия зеленчук и с рукола, но кисели като туршия.

За основно избрахме два вида спагети, едните нямаха нищо общо с разните му видове пасти, много тестяни на вкус, като навито тесто на пръчици. Естествено и бира Морети.

С доволни стомаси отидохме да си повторим вчерашния маршрут, но по тъмно - Пополо, испанските стълби и ди Треви. След полунощ, и особено след един часа вече тълпата намалява и може да се снима и съзерцава по-спокойно.

Палацо Зукеро вечер е малко зловещ

Ден 5

Последния ден буквално го пропиляхме в пазаруване, женска му работа. От забележителностите минахме само телеграфно покрай четирите фонтана, които са на кръстовище и двореца Барберини. А колко неща от списъка останаха неизпълнени...

Важно е да се спомене най-добрата пица, пак според местни, която се намира до „тайния“ проход, свързващ Ватикана със замъка Сант`Анджело. Това е Scialla, и е на принципа на бързата закуска, но не е като пицата на парче, дори го разграничават от стандартната пица с думата “pinsa”. Пробвахме и интересно безалкохолно Chinotto, приличащо на кола, но не толкова сладко.

На другата сутрин станахме рано и по обратния път с метрото (отваря в 5:30) и автобус 520 пристигнахме на Чампино към 6:50 часа за полета на Райън в 8 часа. Летището е малко и времето бе достатъчно.

Допълвам любопитна информация за рождения ден на Рим – 21 април. Празниците включват различни концерти и събития, а държавните музеи като Капитолийските и Пазара на Траян са безплатни. Вечерта има илюминации, а тази година от площад Пополо пуснаха 2771 балона, колкото са годините на града. По via dei Fori Imperiali преминава парад на хора, облечени в гладиаторски, сенаторски и други древноримски одежди. Сред участниците са групи за възстановки от различни националности, има дори и българска група. На 22 април точно по обяд слънчевия диск застава плътно по очертанията на отвора в купола на Пантеона и се твърди, че е построен с тази цел.

Ами, това е, дано ви е било от полза.

Благодаря от сърце на @spqr, който чрез статиите си допринесе изключително много за организацията на това пътуване.