Рим и Бернини - 2 част

И, така.

Всичко се объркало точно от това, което значело най-много за Бернини, мястото, което издигало или погубвало художници и архитекти - Катедралата "Свети Петър".

Това е фасадата на "Св.Петър", каквато я познаваме, но за папите през 17 в. тя не била достатъчна.

Те искали във всеки ъгъл, точно над часовниците, да има две големи камбанарии. Тези камбани щели да призовават вярващите за папска благословия.

А в средата стоял големия купол, изграден от Микеланджело.

Първите проекти за кулите били на почтителна височина под него. Безопасно ниски, едноетажни постройки.

Но, ето че се появил Бернини, по природа непочтителен. "Моите камбанарии ще бъдат по-високи от този купол на Микеланджело", заканил се той.

Всъщност, цели три етажа по-високи от купола! Почти 70 метра над оригиналните основи, шест пъти по-тежки от оригиналните кули.

Не намерих категорично потвърждение, но може би е искал да изглежда.

Проблемът на Бернини бил, че кулите щели да бъдат построени върху блатиста земя.

Не че той не знаел това преди да започне. Знаел го е.

В допълнение бил заобиколен от хора, които казвали това, което той искал да чуе.

Няма проблем да издигнел огромни кули върху тази нестабилна почва, казвали те.

А той имал нужда от бизмилостно откровени съветници, които не се страхуват да му посочат рисковете, които поема.

Имало един човек, който знаел, че издигането на висока и тежка кула върху нестабилната земя ще доведе до проблеми.

И този човек бил Боромини.

Но под достойнството на Бернини било да поиска съвет от конкурента си.

Затова, без критичния поглед на Боромини, Бернини се отправил към поражението.

През юли 1641 г. Бернини отворил за посетители първата кула. Два месеца по-късно започнали да се появяват пукнатини.

Бернини легнал на легло, не желаел да се храни.

Ставало все по-лошо. Пукнатините не били само в основата на камбанарията.

Те се разпрострели и към фасадата на главната сграда.

И тогава, през 1644 г., бедата дошла!

Папа Урбан VIII, приятеля на Бернини и най-непоколебим поддръжник на издигането на кулите, починал.

Дошъл нов Папа, Инокентий X.

Инокентий Х решил да се отърве от всички стари фаворити, като Бернини.

Все пак той имал свой фаворит - Франческо Боромини!

И така!

След 15 години в сянката на Бернини, за Боромини най-накрая дошъл моментът на отмъщението.

За кулите на Бернини започва разследване. Боромини представя подробни доказателства и детайлни скици за катастрофалното дело на Бернини.

"Какво друго очаквахте?", казал Боромини. "Кулата е твърде висока и твърде тежка за тези основи. Построена е необмислено върху мочурлива почва. Всъщност, дори ми е чудно, че досега не се е срутила. Ако ме беше попитал, като човек, който разбира, щях да го посъветвам. Но, той не ме попита".

На 23 февруари 1646 г. във Ватикана се провело събрание, на което да се реши съдбата на кулата на Бернини.

Но Папата вече бил взел своето решение. Да се събори. Събарянето на кулата-камбанария отнема 11 месеца.

Камбанарията била съборена, а с нея паднал и Джовани Лоренцо Бернини.

От висините на славата и репутацията, се превърнал в посмешище.

Това се случило през 1648 г., Бернини е на 50 години - старец за стандартите на онова време.

Как е успял да преживее унижението?

Отчаянието му било голямо, но отново се заловил за работа. Той все още получавал поръчки, но не и от римските големци.

Трябвало да се случи чудо, за да изкупи вината си.

И чудото се случило.

Той успял да претвори драматизма на един умопомрачителен миг.

Миг, на границата между сакралното и непристойното.

Пронизаното тяло на една светица.

Мигът, в който стрелата се оттегля, готова да я прониже отново. А болката е неразличима от удоволствието.

Една жена, поемаща си дъх, издигната над земното притегляне върху надиплени драперии от камък.

"Екстазът на Света Тереза"  Estasi di santa Teresa d'Avila

Но, кой е дал възможността на Бернини да изобрази светица така, както никой до тогава не е посмял?

Това бил най-уважаваният меценат, кардинал Федерико Корнаро, наследник на аристократичен род,

който искал да построи семеен параклис в църквата "Санта Мария дела Витория" (Santa Maria della Vittoria).

И той, като всички, бил чувал за Света Тереза от Авила.

Тя починала в родината си Испания през 1582 г. Много били нещата, които направили Тереза светица.

Не само способността и да се издига над земята приживе.

В едно от писмата си света Тереза разказва, как веднъж на сън "ѝ се явил ангел в плътски образ"

и я пронизал със златна стрела с огнен наконечник, от което тя изпитала "сладостна мъка".

"Екстазът ме връхлетя така внезапно, че почти ме изтръгна от тялото ми. Тогава чух тези думи: "Вече искам да говориш не с хората, а с ангелите".

Нищо чудно, че от всички светици по онова време, само Тереза нямала параклис посветен на нея.

Родът Корнаро, покровител на суровия орден на Босите Кармелитки, се появил на сцената,

предлагайки на Бернини най-голямото предизвикателство в кариерата му, както и възможност за зрелищното му завръщане.

Бернини въплътил това нейно мистично видение в мрамор.

Това било най-смелото изображение на драмата на човешкото тяло, която той или някой друг някога е сътворявал.

Бернини със сигурност е знаел за Света Тереза.

Автобиографията й била "бестселър" в католическия Рим. Подобно на останалите и той бил удивен от земната прямота на разказа й.

Но преди всичко бил наелектризиран от онези моменти, в които Тереза най-детайлно описвала случващото се с нея.

"Точно до мен се появи ангел в човешка форма. В ръцете му видях огромно златно копие.

А на металния му край пламтеше огън. Усетих как заби копието няколко пъти в сърцето ми и как металът проникна дълбоко в мен.

Когато го извади, сякаш с него измъкна същността ми и ме остави, погълната от пламъци, пропита с любов към Бог.

Жестоката болка ме накара да простена".

Едно е сигурно - бе Бернини не е бил вчерашен.

Той идеално разбирал, че пишейки за своя екстаз,

Тереза имала предвид копнежа на душата по единението с Бог.

Но начинът по който се изразявала, карал човек да мисли, че душата и тялото й са едно и също нещо.

Всички скулптури на тела на Бернини представляват фигури, извити в опит за издигане:

Прозерпина бяга от Плутон.

Дафне се издига към небето сякаш, за да избегне вкаменяването.

А сега било време да накара Тереза да полети. Този път, не за да избяга, а за да изпита проникновението.

Време било да се изоставят всички прикрития.

Единственият начин, по който Бернини можел да предаде прилива на чувствата,

бил като изобрази това, което знаел за екстаза на тялото.

Да предаде изражението на жена в кулминацията на еротична еуфория.

А по този начин, като че ли превръщал своето знание за плътския грях в триумф на плътта.

Това, разбира се, не е истинската Тереза, монахиня на средна възраст, която левитира в килията си,

докато сестрите я дърпат за расото й.

Не, тази жена е поразително красива!

Напълно подобаваща на своя ангел-любим.

Благовидния ангел съвсем не е насочил стрелата към гърдите й, а много по-надолу.

Но как да придаде едновременно техния съюз и вълната от поглъщащи чувства, която минава през Тереза?

Точно тук Бернини прави своето ключово прозрение за творбата.

Той изважда всичко навън, така че расото, което тя носи, символът на чистота и въздържание, се превръща в символ на онова, което се случва в нея.

Това, всъщност, е истинската кулминация. Един бурен изблик на емоция, надигащ се и спадащ така, сякаш самият мрамор е разтопен.

В тази скулптура няма нищо скрито. Бернини иска наблюдателят да гледа право в нея.

До такава степен, че сам я обгражда с публика - с членовете на фамилията Корнаро от двете страни на композицията.

Някои от тях наблюдават сцената, а други се чудят какво ли означава.

Към нея са насочени прожекторите - изкуствени златни лъчи и скрити отзад светлини.

Всичко наоколо трепери, дори колоните на малкия параклис.

И тук Бернини нанася удар върху онези критици, които казвали, че не разбира от архитектура.

Особено пък Боромини, който бил майстор на странни, нелогични извивки и сводове. 

"Добре", казал Бернини.

"Ще построя храм не само с извивки и сводове, а храм, който изригва върху колоните единствено от силата на драмата, събрана в него".

Олтарната композиция е създадена през 1645-1652 г.

Най-амбициозното нещо с което се заловил - Камбанарията на "Свети Петър" била срутена след позорния му провал.

Сега дошло време за възвисението на Тереза и така да бъде възстановена репутацията на Бернини.

След като я приключва, той отстъпва крачка назад и казва: " Така. Да видим кой ще ме повтори".

Досега никой не е успял.

Корнаро харесали много параклиса. Цената от 12 000 скуди не била проблем, защото си заслужавала.

Слухът се разпространил.

Геният се върнал.

Дори киселият, стар папа Инокентий Х смекчил отношението си към Бернини.

Докато Боромини се криел нещастно из коридорите на Ватикана.

Проблемът му не бил в това, че повече не получил поръчка от папата, а във факта, че Бернини триумфирал.

Фонтанът на Четирите реки е създаден е по поръчка на папа Инокентий Х през 1651 г.

(една година преди да завърши олтарна група в капела „Корнаро“ "Екстазът на Света Тереза от Авила").

През 1644 г. папа Инокентий Х решава да издигне до семейния Дворец Памфили египетски обелиск, донесен в Рим от император Каракала.

Обявен е конкурс за най-добър проект, но великия Бернини не е допуснат за участие по молба на неприятели.

Въпреки това Бернини изготвя проект за фонтана,

разполагайки около обелиска статуи на речните богове на главните реки в четирите части на света (Нил, Ганг, Дунав и Рио де ла Плата).

Неговият покровител Людовизи, като съпруг на племенницата на папата, поставя макет на фонтана в столовата, където папата обядва.

Инокентий е поразен от проекта. Отменя конкурса и възлага на Бернини да се заеме с изграждането на фонтана.

Днес, накъдето и да се погледне в Рим, виждаме произведенията на Бернини.

Ако тръгнем към "Свети Петър" през моста Сант Анджело, ще се окажем в компанията на Ангелите на Бернини.

И въпреки, че камбанариите за "Свети Петър" не били успешни, той направил нещо много по-добро.

Колонадата, която води към известната католическа църква във Ватикана, с нейните 284 колони и статуи на 140 светци.

Свободното пространство пред базиликата е проектирано от Бернини и е оформено от 1656 до 1667 г. под ръководството на папа Александър VII.

Папи идвали и си отивали, но Бернини останал.

Отказал се от греха, станал примерен християнин, баща на 11 деца.

Бернини на средна възраст

Казват, че никога повече не се отклонил от правия път.

Казват, че когато бил неспокоен, отивал в църквата "Санта Мария дела Виктория" и се молел пред олтара на Света Тереза.

А другите участници в тази история?

Констанца с обезобразеното лице най-накрая излязла от затвора с помощта на съпруга си.

Боромини продължил и станал архитект на все по-ексцентрични и брилятни църкви.

Но в крайна сметка така и не получил истинско признание и не успял да превъзмогне завръщането на Бернини.

Разяждан от завист и разочарование, той се самоубил.

А какво станало с брата Луиджи?

След изгнаничеството в Болоня, той се върнал в Рим и си върнал и старите навици.

Този път познайте къде е хванат на местопрестъплението? В двора на светата църква "Свети Петър"!

Там, според съдебните записки бил арестуван за участие в содомия.

За да изчисти родовото име и да осигури папско опрощение на брат си,

Бернини създал тази творба без заплащане - "Блажената Лудовика Албертони"   Extase Ludovica Albertoni  - 1675 г.

Той бил на 71 години, когато започва работата, и това е една от последните му скулптури.

Лудовика Албертони е романска благородническа жена, която е влязла в Третия орден на Свети Франциск след смъртта на съпруга си. 

Тя живяла благочестив живот, работейки за бедните в квартал " Трастевере ",

под ръководството на францисканските църковници от църквата "Сан Франческо", където е погребана през 1533 г.

Фигурата на Лудовика Албертони е представена на матрак.  Отразено е нейното състояние на смут, главата й е на бродирана възглавница. 

Под фигурата й е дълбоко смачкания плат над червено-мраморен саркофаг, където Лудовика е погребана.

Намира се в Църквата "Сан Франческо от Рипа" "San Francesco a Ripa", Рим.

Дали преживява агонията на смъртта или плътския екстаз на обединението с Бога, това е частта, която Бернини оставя на въображението.

Фонтанът на Тритон (1624-1643)

На площад Барберини, недалеч от палазо Барберини, се намира фонтанът Тритон.

Фонтанът е изграден по поръчка на папа Урбан VIII. Като съоръжение не е много голям.

Постаментът му е формиран от скулптурите на четири делфина, които с краищата на опашките си крепят огромна отворена мидена черупка,

в която стои Тритон – синът на морския бог Посейдон.

Тритон надува рог и струята вода пълни чашата на фонтана.

Между делфините може да се види герба на рода Берберини – папските тиари.

"Спящ хермафродит" "Ermafrodito dormiente” (Louvre)

Способността да реализира тази работа на Бернини е несравнима, особено що се отнася до представянето на детайлите на матрака:

изключително реалистичните гънки и всички малки трикове, които съставят леглото, върху което лежи Хермафродита,

и преди всичко реакцията на обществото (което вярва, че е автентичен матрак) от първото публично виждане.

Доказателство за изключителните способности на Бернини.

Съхранява се в Музея на Лувъра.

Нито един от тези шедьоври на Рим обаче не се приближава до творбата,

която той нарекъл "Най-приемливото нещо, което успях да сътворя":

Защо ли? Защото успял да придаде видимо и осезаемо нещото, по което много хора, честно казано, копнеят, но за което благоприлично мълчат.

Онова, предизвикало толкова писания, мъчителни поеми, от всичко, за което се сетите.

Нищо чудно, че когато историците погледнат, правят всичко възможно, за да не признаят очевидното.

Драмата на едно напрегнато, разтърсвано от конвулсии тяло, която всички хора изпитват на границата между живота и смъртта.

Това не означава, че тук виждаме само спазъм на еротична химия.

Именно защото не е само това.

Тук има смесица от физически копнеж и, наречете го както искате - духовно или емоционално възвисение,

което прави "Екстазът на Света Тереза" на Бернини скулптура, която ни владее колкото повече я наблюдаваме.

Тя показва силата на Бернини да пресъздаде най-трудното и желано нещо на света: състоянието на чисто блаженство.

Бернини на стари години

До смъртта си на 82-годишна възраст (непостижима за онова време възраст) през 1680 г.

Бернини служил на осем папи и

проектирал едни от най-уникалните гробници и паметници в Рим,

като най-голямата колекция от негови скулптори се намира в Галерия "Боргезе" в Рим.

Погребението му било скромно: той бил погребан в обща семейна гробница в църквата "Санта Мария Маджоре",

където се намират някои от ранните му творби.

Говори се, че когато затваря за последен път очи по небосклона над Рим преминала комета.

Сякаш Бог изпратил светлина да озари пътя на гения към безсмъртието.

За целите на изложението са използвани лични фотографии и други от интернет.

За мен беше двойно удоволствие да пресъздам

разказът на проф. Саймън Шама - професор по история и история на изкуството в Колумбийския университет.

Веднъж като лично удоволствие и втори път - като удоволствие,

което ще доставя на хората, интересуващи се от живота на Джовани Лоренцо Бернини.