Рим и Бернини

Тя е в екстаз.

Главата й е отметната назад, устните са открехнати. Натежалите клепачи са полуразтворени.

Ангелска ръка деликатно разгръща дрехата на гърдите й.

Трябва да погледнете.

Но, не знаете накъде.

И така, какво е изобразено тук?

Със сигурност не и еротичен транс, не и от ръцете на най-набожния скулптур в Рим.

Никой, толкова близък с Папата-стожерът на католическата институция, не би искал да видим монахиня в прегръдките на оргазма. Или грешим?

Gian Lorenzo Bernini

Napoli 1598 - Roma 1680

Бернини знаел всичко за страстта. Цялото му изкуство е нейно отражение. Никой преди него не успял да придаде на мрамора такова чувство.

Подобно на алхимик той можел да превръща един материал в друг: мраморът в дърво, листа и разбира се в плът.

Бернини поставя началото в барока със значителни промени в изкуството на скулптурата. 

Статуите на ренесансовите майстори са строго фронтални, диктувайки на зрителя да ги вижда от едната страна и само от едната страна. 

Работата на Бернини е триизмерна, нуждае се от пространство около нея и предизвиква зрителя да се разхожда около нея, за да обмисли променящата се природа в зависимост от ъгъла, от който се вижда.

Класическите скулптури по онова време целят човекът да не прилича на себе си, да придадат на смъртната плът тежката заобленост на безсмъртието.  

Но, ето че идва Бернини, и изведнъж дори "Давид" на Микеланджело изглежда вдървен на фона на извиващите се като в торнадо скултури на Бернини.

Давид на Микеланджело

Давид на Бернини

Бернини изобразява библейския герой Давид в мига преди да хвърли  камъка срещу Голиат. Скулптурата е завършена за 7 месеца.

Бернини не приел идеята скулптурите му да излъчват тежест.

Неговите фигури сякаш се откъсват от пиедестала, политайки.

Откакто го помнели, Джовани Лоренцо Бернини изненадвал хората.

Когато бил само на 8 години го довели при папата, пред когото той набързо скицирал главата на Св. Павел, което накарало удивения папа да го обяви за следващия Микеланджело.

Баща му, Пиетро, бил скулптур от Флоренция. Рядко проявявал компетентност, по-често дори му липсвала. Но, успял да види бъдещия талант в сина си.

"Внимавайте, сеньор Бернини" - казал поразено един кардинал. "Това момче ще надмине учителя си".

Бернини (17 г.) - "Козата Амалтея и Юпитер" 1615 г.

Кое прави тези фигури различни от скучноватия им митологичен образ?

Сигурно горещия дъх на живота, енергичната пакостливост на децата.

Бернини дошъл в Рим през 1605 год., на 7 години.

Точно по времето, когато уличните драми в платната на Караваджо изправят на нокти Църквата. Светците не били вече далечни образи. Вместо това в картините на Караваджо - шокиращ театър от земни страсти.

Караваджо - срамът и гордостта на Ватикана

Как тогава човек може да надмине Караваджо?

Отговорът е - не може, освен чрез скултура.

San Lorenzo sulla graticola  -  Сан Лоренцо на скара

Това е Свети Лоренцо, изгорял жив заради християнската си вяра.

Бернини бил на 16 год., когато направил тази скултура.

Опитал се да хване онзи миг на силна болка, когато, ако се вярва на легендата, Св. Лоренцо се обръща към палачите

и казва в изблик на черен хумор: "Добре, момчета, обърнете ме. От тази страна съм готов."

Нищо чудно, че в последствие той става покровител на готвачите.

Бернини обичал да си играе с огъня. И не можел да спре.

Ето го, изобразил себе си, като покълната душа.

Бернини сам изгаря ръката си в огъня, крещейки срещу огледалото, за да улови точното изражение.

Изключително краен в изкуството си, и едновременно с това човек, способен на импулсивна жестокост.

=====

Достатъчно било да хванеш една голяма клечка в обществото - кардинал Сципион Боргезе - племенник на Папа Павел V, пожелал да вземе Бернини под свое лично покровителство.

Искал някой, който да превърне новата му вила на хълма Пинчо в място, пълно с произведения на изкуството. Искал останалите кардинали да скърцат със зъби от завист.

Рим - свещения метрополис, гъмжащ от светски амбиции. За църковната аристокрация имали значение не само парите, а и изкуството, което притежаваш. Художници, скулптури, архитекти се мъчели да се сдобият с покровители, а меценатите по онова време - папите и кардиналите, разигравали на хазарт наградите си - гениите на изкуството.

Бернини, разбира се, притежавал необходимото, за да успее.

Той бил умен, очарователен, имал изключително добри връзки, бил плашещо образован и притежавал желязна дисциплина, винаги бил готов навреме с поръчките и не пиел.

С други думи - пълна противоположност на Караваджо.

Откъде се знае всичко това?

Имало човек, който отбелязвал всяко движение на Бернини. Това бил Филипо Балдинучи, малко известен художник и критик. Самият той не бил толкова важен, но събирал всичко възможно от хората, които познавали Бернини, превръщайки събрания материал в първата му истинска биография.

Похищението на Прозерпина  1621 г.–1622 г.

Похищението на Прозерпина е голяма мраморна структура, завършена през 1622 година, когато Бернини е само на 24 години!

Похищението на Прозерпина от Бога на подземния свят - Плутон. Мускулите се напрягат, за да подкрепят тялото, ръцете на Плутон потъват в плътта й. Абсолютно овладяване на техниката, усъвършенствана така, че да докосне физическите граници на мрамора.

Когато представил творението си Бернини казал: „Аз победих мрамора и го моделирах като восък"!

Пръстите на Плутон, изваяни от мрамор, а сякаш потъващи в меката плът на Прозерпина.

Веднага щом завършва "Похищението на Прозерпина", Бернини създава "Аполон и Дафне"  1622 г.–1625 г.

Аполон и Дафне. В една история за преследването на страстта.

Аполон иска нимфата Дафне. Изобразен е епизодът от древногръцката митология, в който богът на танците, музиката и поезията Аполон преследва прекрасната нимфа Дафне.

Когато Дафне вижда, че Аполон я настига, тя моли за помощ боговете и те я превръщат в лаврово дърво.

Скулптурата представя точно мига, в който Аполон настига бегълката, но пръстите на ръката на Дафне вече се превръщат в клонки, а краката ѝ в корените на дървото.

Тя определено не го желае.

Скулптура - апотеоз на движението.

Аполон е хванат в момента, в който спира своя задъхан бяг, а косите му все още се развяват от вятъра.

Вече застигната Дафне не е прикрепена към пиедестала, освен онази част от нея, превърната в дърво и сякаш се издига във въздуха, устните й - широко отворени в писък.

В цялата тази драма изпъква и копринената голота, която Бернини ни поднася в мига, в който тя изчезва в защитната обвивка на дървото.

Косата и пръстите й вече се превръщат в разлистени клони.

Бернини кара двадесетте си години, а вече е звезда. Знатните и могъщи големци са в краката му.

Той е едва на 24 години, когато Папа Григорий XV  го посвещава в рицарско звание и става кавалер на „Ордена на Христа“ - голяма чест за това време. Оттогава е известен и като Кавалерът Бернини.

Следващият - папа Урбан VIII, го прави най-добрия си приятел.

Бюстът и скулптурата, естествено са дело на Бернини.

Урбан VIII, роден Мафео Барберини, е папа на Римокатолическата църква от 1623 до 1644, член на богатата фамилия Барберини. Едва стъпил на папския престол, Урбан VIII Барберини бърза да възнагради и издигне своя любимец, който покровителства още като кардинал. Именно своенравието на този амбициозен и темпераментен исторически персонаж, съчетани с таланта, амбицията и страстта на гения Джовани Лоренцо Бернини, превръщат Рим в „град на чудесата“ в „столица на света“.

Според една история, когато кардинал Барберини станал папа Урбан VIII, той извикал Бернини в покоите си и му казал : "Истински късмет е, че живееш по времето Барберини. Но още по-голям късмет е, че ти Бернини, живееш по времето на нашия понтификат (периодът на управление на папата)".

Папата дал на Бернини свободен достъп до покоите си, за да влиза без предварително разрешение. Те водели дълги разговори до късно през нощта, папата  не спирал да убеждава Бернини да се ожени, за да има кой да се грижи за него, а той да се отдаде на изкуството си.

Бернини вече е най-добрият виртуоз в Рим.

Царят на всички изкуства, не само на скулптурата.

Той е едновременно художник, майстор-архитект и писател.

Той има всичко - харизма, добър външен вид, пари, статут и врагове.

Франческо Боромини

Само с една година по-малък от Бернини. Мълчалив, невротичен, вглъбен и депресивен. Човек без никакви социални умения за общуване.

За добро или за лошо Боромини изиграл ключова роля в живота на Бернини.

Двамата се надпреварвали да постигнат амбициите си, нахъсвали се един срещу друг за изкачването на все по-високи върхове и поемането на все по-опасни рискове.

Боромини бил брилянтен архитект!

Той издигал стени и балиони, извивки и фризове там, където не можело. Тавани, които пеели и трептели.

Ако двама души са отговорни за създаването на бароков Рим, такъв какъвто го познаваме, то тези двама са Боромини и Бернини.

А те двамата се мразели.

Отначало това било просто съревнование. Боромини ненавиждал популярността на Бернини, това, че е под светлината на прожекторите.

И двамата били гении.

Две църкви, намиращи се само на 180 м. една от друга в Рим.

Едната е дело на Бернини, другата - на Боромини.

Църквата Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane) на Боромини и Сан Андрея ал Куиринале (Sant'Andrea al Quirinale) на Бернини.

Това е църквата "Свети Карло при четирите фонтана" на Боромини.

San Carlo alle Quattro Fontane

Това е произведение на истински майстор на архитектурата, в изчистен стил.

Само тухли и гола мазилка, никакви цветове или скултури.

Единствено зашеметяваащия дизайн от математически точна геометрия.

Божествен ред на форми и числа.

А това е църквата на Бернини:

Църквата „Св. Андрей на Квиринал" (Sant'Andrea al Quirinale)

В нея изобилства от цветове подобно на театрален декор.

Този блясък привлича вниманието като магнит.

Показен и интуитивен, точно като него.

Бернини издига в култ визуалния ефект, впечатлението, внушението чрез силата на илюзията. При него провокирането на вниманието, поразяващото визуално въздействие върху наблюдателя се превръщат в главна цел. По един поразително дързък, революционен за съществуващата архитектурна традиция начин смесва и използваните материали - мрамор, гранит, гипс, бронз, стъкло се забъркват в безброй неописуемо очарователни и поразително въздействащи, направо хипнотизиращи форми и образи.

Безспорен пионер на барока, Бернини превръща както фасадата, така и интериора в един огромен, поразителен театър на форми, пространства, светлини и сенки.

Съперничеството между Бернини и Боромини започва в началото на 1624 год, когато се търсел нов архитект за църквата "Св. Петър", който да построи Балдахинът, огромният олтар над гроба Свети Петър, намиращ се точно под големия купол, изграден от Микеланджело.

Бернини е на 26 години.

Боромини  - на 25 години.

Това била най-завидната и доходна поръчка в града.

По отношение на нея, Боромини бил далеч по-опитен от Бернини. С образование на архитект, той бил по-подходящият за работата.

Но кой я получава?

Очарователния Джовани Лоренцо Бернини.

 "Какво? Дават най-голямата поръчка в Рим на него, само защото е най-добрият приятел на Папата? Сигурно е адски запознат с архитектурата?" Боромини е бил бесен от това.

Балдахинът в Катедралата "Свети Петър"

Инженерните проблеми, свързани с издигането на големия олтар, това извито бронзово чудовище, били сериозно предизвикателство за уменията на Бернини.

Затова той мъдро потърсил помощ.

Обърнал се към Боромини, който нямал друг избор, освен да помогне. Все пак, нали това било за доброто на Църквата.

Всички скици на Балдахина са направени от Боромини!

А той дали получава необходимото признание?

Никак дори!

И точно това Франческо Боромини никога не прощава и не забравя.

Основни сгради на Боромини:

1622 – Сант Андреа дела Вале (Sant’Andrea della Valle)

1629 – 1631 – Палацо Барберини (Palazzo Barberini)

1631 – 1633 – Катедралата Св.Петър (San Pietro) (Ватикан)

1634 – 1637 – Сан Карло але Куатро Фонтане (San Carlo alle Quattro Fontane)

1637 – Oratorio de San Felipe Neri

1637 – 1638 – Chiesa di Santa Lucia in Selci

1642 – 1660 – Сант'Иво ала Сапиенца

1645 – 1650 – Дворец Памфили (Palazzo Pamphili)

1646 – 1667 – Colegio de Propaganda Fide

1647 – 1650 – Сан Джовани ин Латерано (San Giovanni in Laterano), (реконструкция)

До 1655 – Chiesa di Santa Maria dei Sette Dolori

1653 – 1657 – Сант Аниезе ин Агоне (Sant’Agnese in Agone)

1653 – 1665 – Сант Андреа деле Фрате (Sant’Andrea delle Fratte)

1667 – Сан Джовани деи Фиорентини (Chiesa di San Giovanni dei Fiorentini)

Това инстинктивно желание на Бернини за обсебване на славата не било никак привлекателна черта.

И то щяло да се върне като бумеранг към него.

И не само Боромини мислел за това.

Асистентът, който изваял тези елегантни листа върху Дафне

бил толкова ядосан, че не получил своя дял, че яростно се оттеглил от проекта.

Но Бернини винаги умеел да постъпва  "по кавалерски" със своите асистенти.

Той вземал това, от което имал нужда: технически умения, усърден труд, а от един от своите асистенти, Матео Буонарели, взел и неговата жена.

Тя се казвала Констанца. През 1637 г. (Бернини е на 39 г.) е разгара на тяхната афера.

Той не можел да й се насити.

И от интензивността на цялото това преливащо желание се появява един нов вид европейска скулптура.

Преди Констанца, бюстовете били доста порядъчни. И обикновено били извайвани за гробници.

Констанца

Това е портрет на жена, чиято страст е изписана върху лицето и тялото. Това означава да бъде изваяна с любов.

Открехнатата блуза е единствената толкова еротична покана в тогавашната европейска скулптура.

Но в тази скулптура има и още нещо уникално.

Тя изобразява един сприхав нрав. Констанца Буонарели, макар и жена на незначителен асистент-скулптур, произхождала от забележителната стара фамилия Пиколомини. Ето защо тя има волева брадичка, а подобните на цвете устни са уловени в миг, в който говори, вместо да са почтително притворени. Всичко характерно за жената: скромност и непорочна ведрост, при Констанца го няма. Тя е необуздана и скулптурът е привлечен от нейния темперамент.

Но не темпераментът на Констанца опорочава живота на Бернини. А неговият собствен.

Въпреки изтънчения си чар, Бернини е известен с избухливостта си. Под всичките му социални добродетели кипи кръвожадния нрав на неаполитански гангстер (да не забравяме, че е роден в Неапол).

В един невероятно шокиращ момент той избухва.

Всичко започва с един слух. Говорело се, че Констанца не е толкова постоянна.

Изглежда тя си падала по мъже от рода Бернини, защото спяла не само с Джовани Лоренцо, но и с по-малкия му брат, Луиджи.

Трудно е да се повярва, че и друг, освен г-н "Очарование" би се осмелил да посегне към нея. Но, дали все пак слухът не бил истина?

Една вечер той заложил капан. Джовани Лоренцо подхвърлил, че на следващия ден ще ходи в провинцията и няма да бъде в града. Вместо това, рано на следващата сутрин се скрил в къщата на Констанца и зачакал. Появил се Луиджи. После и Констанца. Тази гръд, която Бернини изваял с любов, сега се притискала към Луиджи в страстна прегръдка.

Бернини подгонил Луиджи по улиците, през площади и мостове и го застигнал в Катедралата "Свети Петър". Там се опитал да убие собствения си брат! Бернини сграбчил един железен прът и замахнал към Луиджи, смачквайки две от ребрата му. Не успява да убие брат си. Майка им моли папските стражи да ги разделят. "Той е бесен, без контрол. Влезе в църквата със сабя, без никакво уважение към Господ"- казала майката. Но, това не бил краят. Същият следобед Бернини изпратил слуга до къщата на Констанца. Не за да пререже гърлото й, а за да обезобрази красивото й лице. Човекът, изваял красотата от камъка, нарязал плътта, за да я унищожи.

Какво, мислите, било наказанието на Бернини за нанасяне на тежки телесни повреди и опит за убийство?

Една наистина сурова глоба от 3000 скуди. Глоба, която приятелят му, Папата, забравил да събере.

" Лошо момче", казал Папата. "Не искам това да се повтаря. Ето защо те осъждам да се ожениш. Между другото, тя е най-красивото момиче в Рим. Дано това те предпази от глупости", смигнал Папата и го смушил с лакът.

Бернини се оженил за Катерина Тецио, дъщеря на римски адвокат.

За участието си в сбиването, брат му Луиджи бил заточен в Болоня.

Слугата, който обезобразил Констанца и самата тя, в добавка към раните й, били осъдени за разврат и прелюбодеяние.

А какво се случило с бюста? Новата съпруга на Бернини не го искала в дома им. И Джовани Лоренцо не го искал. Спокойно е можело да го строши. Но, представител на Медичите бързо го изкупил. Ето защо можем днес да го видим в музея "Барджело" във Флоренция.

Много хора могат да си помислят сега: "Не ме интересува колко добри са били скулптурите му. Не ме интересува колко важно е изкуството му. Бил е абсолютен простак. Вярвам, че не се е измъкнал безнаказано".

Странно, но точно от момента в който причинил това на Констанца, нещата постепенно поели в посока надолу за Бернини-недосегаемия.

Всичко се объркало точно от това, което значело най-много за Бернини, мястото, което издигало или погубвало художници и архитекти - Катедралата "Свети Петър".

Следва...