Не е точно пътепис, по - скоро е обяснение в любов към един много красив ,безумно красив и елегантен град. Няма снимки , защото ръцете ми трепереха докато снимах ,няма обяснение за катедрали ,защото не съм била в манастир и хал хабер си нямам от католическите им работи там.а и не съм пътеводител .Това между нас се нарича любов.. 
Рим-моят Рим
Едва ли има друго място, друг град , където всеки би искал да отиде , да види и да победи.
VENI, VIDI, VICI!
Всъщност аз се почувствах победена още докато пътувах от летището за Вечния град.Получих първото дежа-вю в живота си. Много странно е да пристигнеш на място, където знаеш, че кракът ти не е стъпвал никога и да се почувстваш като у дома си. При стъпването на гара Термини в 5 сутринта чувах тракането на колелцата на куфара си зад мен в развиделяващото се утро, но чувах и един друг звук. Зовът на града. Зовът на Вечния град. Почувствах се обгърната.Приласкана.Прикована.Обсебена.Почувствах се замаяна и в същото време спокойна. Влюбих се в град. Усетих сълзи да се стичат по лицето ми и разбрах,че съм видяла стените на Колизея. Сълзи не от тъга,не и от радост.Сълзи от признание и благодарност.
Рим не е град,който откриваш.Той те открива теб.
Рим не е величествените стени на Колозео, нито тълпата на фонтана Ди Треви и хвърлянето на монетка за късмет,.нито суетата на Виа Кондоти с чанти от по 2 000 евро . Рим е малките улички, първата глътка на най-вкусното кафе.Целия град ухае на кафе, лате, капучино и всичките им там кафе- специалитети. Рим е също топящия се сладолед в ръката ти, купен от джелатерия , която съвсем случайно разбираш, че е била открита през 1421-ва година.Рим е аромата на печени кестени на Испанските стълби. Рим е погледа на черноокия италианец , облечен съвършено в бяло и лекото одобрително кимване за част от секундата в твоя чест, след което се чувстваш най-голямата красавица в радиус от 150 км или поне до следващия ти самолетен билет до там. Рим е смеха на моите приятелки в 5 сутринта от съседната стая.После съответно ги изоставих.Ма те ме намериха на фонтана Ди Треви и пак се смеем. 
<3
<3
В този Величествен град не е нужно да си купуваш пътеводител или да ходиш по забележителности. Защото стъпваш върху тях. Защото ги виждаш отляво или отдясно, отгоре, отдолу,…отпред , отзад, ..буквално ходиш върху тях...Всяко камъче е вчера , днес и утре..Рим не е ветровития претенциозен Лондон, нито помпозния надут Париж. Тук няма суета.Тук всичко ти говори. Рим е като младоженец, който ти прошепва нежни слова в тиха лунна нощ .Рим е като страж, който те пази. От зли думи, от зли помисли, от зла участ. Рим е закрилник. Рим е разказвач на приказки. В Рим откриваш чешмичка, точно когато ти се пие вода и как-не, като се разхождаш в града с най-много чешми и фонтани в целия свят. Аз не съм видяла дори най- миниатюрното площадче там да няма фонтан. Абе може да е 3 на 3 метра, но фонтан или чешма –задължително.В Рим откриваш и най –елегантните и изискани и скъпарски ресторанти в Света ,но и най-вкусната пица на парче в някое забутано павилионче в Траставере, точно когато най- много ти се яде пица ..с картофи...Реката Тибър по никакъв начин не заявява присъствието си.За малко да пропусна, че има река. Не Темза,нито Сена .И все пак е библейска река.И въпреки навалицата от туристи, нямаш усещането , че си част от тълпата.
Много е трудно да пишеш за Рим, защото всичко отдавна е казано. Нарисувано,изографисано и моделирано.Всичко отдавна е сътворено и просто ние само се наслажаваме на тази любов ,която виждаме пред нас. В Сикстинската капела всеки трябва да бъде пропускан сам. Не можеш да се насладиш на Сътворението в присъствието на тълпа и хора , които работят като „silence,pleace” и ти „шъткат“ през 10 секунди.Това е кощунство спрямо създателя. Но не ти пука, защото целият град е едно огромно Сътворение.В този град се чувстваш Пречистен.В този град се чувстваш Прероден.Влюбен.Отдаден.Себе си. Преродих се 5 пъти и се надявам да се прераждам всяка година.Да пия най-ароматното кафе, да ям най-вкусния сладолед, да хвърлям монетка за късмет в Ди Треви , за да се върна отново, да се разхождам по криви малки улички с течащ по ръцете ми сладолед, да гледам с пълни очи цялата тази безумна красота, да правя любов с теб, обич моя , докато ни накаже утрото, да живея…,да мечтая, ..да победя!Един приятел ми сподели,че иска да се върне и да умре там.Аз мечтая да науча италиански.VENI,VIDI,VICI!
Препоръчани коментари
Искаш да споделиш мнението си? Създай профил или влез да коментираш
Трябва да си член за да оставиш коментар.
Създай профил
Регистрирай се при нас. Лесно е!
Регистрирай сеВлез
Имаш профил? Влез от тук.
Влез сега