Пиша този материал по начин, по който на мен би ми харесало да намеря информация, когато си организирам самостоятелно пътуване – най-общо за организацията, ориентировъчни цени, кратка информация за забележителности, начина за предвижване от град в град. Използвам единствено обществения транспорт, не кола под наем. Надявам се да е интересно и да съм запалила в някого страстта към Южна Италия , както и ако съм помогнала с полезна информация.

 За Сицилия съм закопняла още от ранната си младост и то пак благодарение на един фантастичен филм, "Кръстника“ , чието съдържание запомних за цял живот .  От мечтата си, да видя Сицилия, не се отказах. Ето че дойде и този момент.

От миналата година  авиокомпанията Wizz пусна полети за Катания и аз и мои приятелки подготвихме  маршрут за  Сицилия!  Приключението започна на 7 ноември 2017 и приключи на 11.11. с 4 нощувки.

Градовете , които посетихме ще се опитам с малко думички и повече снимки да ги опиша са, Катания, Таормина, Сиракуза и Ното.                 Точката Катания и околните градове са най-достъпните места от България. Особено откакто откриха директният полет до Катания.  Сицилия в момента е много модерна дестинация. Самолетът те доставя в рамките на час и половина, и докато напускаш дъждовна София изведнъж се озоваваш на 20 градусова температура/през ноември/ ограден от история, великолепна архитектура, вкусна храна и италианско диско.

При моите пътувания със WIZZ винаги отсядам в хотел намиращ се в града където каца самолета ни. В случая използвахме Катания като начална точка за отскачане в съседните градове.

Относно хотела моето мото е:  хотел с минимално необходимите ми удобства, добро местонахождение и максимална икономия в цената.От Booking.com си запазихме пансион, който беше с много добро местоположение . Разположен в центъра на Катания, семейният пансион със закуска Sicilia Home B&B се намира само на 600 метра от катедралата на Катания и от градината "Белини". Пансионът предлага безплатен Wi-Fi навсякъде, климатизирани стаи и обща дневна и кухня. На 50 м. от търговската улица Етниа, гарата е на 20 мин. пеша. А автобуса от летището спира точно пред сградата на пансиона.

КАТАНИЯ

Пешеходната разходка е най – подходящия начин за разглеждане на стария град.Този град е столица на провинция Катания. Изграден е от черна лава и бял мрамор. Тук има и гръцки, и римски останки. Градът цели 7 пъти е бил изгарян от лавата на Етна, в чието подножие се намира, и тези останки доста са намалели с времето. Лавата е била използвана в зидарията на сградите и това е придало допълнителна здравина на тяхната конструкция. Бароковият му градски център е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Градската порта

След портата веднага се озоваваш на Piazza Del Duomo, където се намират Cattedrale di Sant’Agata и Fontana Dell’Elefante. Катедралата е построена от останките на римските сгради, разрушени при земетресението. Използвани са мраморните колони, както и фризове.

Катедралата на Катания

Fontana Dell’Elefante е създаден през 1735 г. Фигурата на слона е изсечена от черна лава, изхвърлена от Етна и е поставена върху византийска колона. На гърба си той носи египетски обелиск, изписан с йероглифи. Това е един от символите на този град. Той символизира способността на града да се изправя на крака след всяко едно бедствие.

Фонтана  Dell’Elefante

Сградата на кметството

От тук тръгнахме по главната улица Виа Етнеа. Тя е широка и права, като продължава няколко километра.

Улица „Виа Етния“

Продължавайки да се движим, стигаме до Piazza Stesicoro и останките на римски амфитеатър. Той датира от 2-ри век преди новата ера. По размери неколкократно отстъпва на Колизеума в Рим, но все пак е побирал 16000 зрители.

Римския амфитеатър

Срещу амфитеатъра е паметника на Белини

Продължаваме по улица Виа Етниа и стигаме до  Градините на Белини. Страхотно попадение. Различни дървесни видове, свежа зеленина. Статуи. Един прекрасен оазис

Но най- голямата атракция на Катания е съботния пазар. Цялата улица Via S. Gaetano alla Grotta и площадът на църквата Santuario della Madonna del Carmine бяха изпълнени със сергии. Хора се тълпяха и пазаруваха.. След това попадаш на сергии с различни видове риба. Някои рибки още потрепваха. Раци, скариди, миди. Калмари и октоподи. Много зеленчуци и плодове, дрехи на много достъпни цени.

Таормина

Кака да стигнем от Катания до Таормина

Ние хванахме влак от ж.п. гарата на Катания/там се намира и автогарата/ Влакът е за Месина и трябва да слезете на спирка Taormina и от там с автобус да града. Цената на билета за влака е 4.30 евро в едната посока , а за автобуса до града 1.50.

По удобно е да хванете от автогарата автобус за Таормина, който отива директно в града.

Може би това селище е най-туристическото и най-посещавано на острова, с изумителен изглед към морето. Със сигурност  обаче е най-колоритното с много артистичен дух с романтичен привкус и древни артифакти. Едно ведро и пъстро и лежерно настроение витае по улиците, отрупани с арт магазинчета, скъпи бутици, шикозни заведения и много , много цветя.

Цените обаче са силно надути в сравнение с другите градове на Сицилия.

Като всеки стар град в Сицилия красива   порта Месина води към него. 

Порта Месина

 Обходихме  надлъж целия Корсо Умберто, надничаме в страничните улички, озоваваш на площад с прекрасна гледка към морето – Belvedere di Piazza IX Aprile. Тук се намира готическата църква Saint Augustine и Часовниковата кула Torre dell’orologio e Porta di mezzo. Тя е като междинна врата към квартал със средновековни постройка

Изглед към Етна

Най ни впечатлиха изрисуваните вази за които бях чувала и гледала снимки. Те са навсякъде. Това дава на града едно цветно и артистично излъчване.Неговата красота се дължи не само на културните паметници, тя може да се открие във всяко ъгълче и кътче, във всяка уличка и балконче, в живописните къщи, богатата растителност и прозрачната красота на морето.

Аз мернах табелка за забележителност – NAUMACHIE. Бях чела за тази улица и решихме все пак да влезем навътре по уличката и да я видим. Това се оказа най-прекрасната тайна уличка от града. Далече от хорските погледи. По фасадите имаше мозайки, балконите – отрупани в цветя.Вратите орнаменти. Страхотия.

Естествено и името на Кръстника присъства навсякъде.

Решихме, че е време за следобедно кафе . Натъкнахме се на едно живописно кафенце, с масички на самата кокетна уличка.. Удоволствието беше пълно.

Навсякъде имаше кокетни и шикозни заведения

Упътихме се към Античния театър, към който водеше Виа Театро Греко. Тук видяхме перфекционизъм, безсмъртна и непорочна красота, мистично спокойствие и тишина, които са толкова скъпи за гръцките артисти. Цена на билета 10 евро.

Изключителната акустика, живописната позиция, атмосферата, създадена сред старите камъни, съставляват най-вече нужните елементи, които въодушевяват театралните спектакли с високо качество. Представям си удоволствието да гледаш древногръцка комедия или трагедия сред този естествен декор!

Това възхитително архитектурно произведение, съчетало два хармонични фактора - изтънчен стил и функционален облик, е построено върху едно възвишение над града, откъдето се откриват божествени гледки към цялата  околност. В далечината се очертава силуета на Етна.

Всичко в Таормина е фантастично, затова, посети ли човек Сицилия, непременно да разгледа  този невероятен град, който няма равен на себе си по красота и артистичност.

Таормина ме омагьоса напълно, такъв артистичен град не бях виждала досега!

Казано е, че ако не сте били на Етна, все едно не сте били в Сицилия! Невъзможно е да гледаш отдалеч димящата планина и да не се изкушиш да я видиш отблизо. Само , че никой от нашата малка компания нямаше интерес към вулкана, така че го пропуснахме.

Сиракуза

На следващия ден посетихме Сиракуза. Пътувахме с влак около 50 мин., като цената в едната посока е 6.90 евро. На влаковете няма отстъпка в цената ако вземеш билет в двете посоки. В града срещнахме и други българи, които пътували с автобус и казаха, че цената в двете посоки била 9 евро, но се пътувала около час и половина.

Докато вървяхме от гарата към остров Ортиджа видяхме туристически автобус, който правеше обиколка на стария и новия град за 5 евро. Направихме една обзорна обиколка на града, след което  най-напред искахме да разгледаме старата част на града, която се намираше на остров Ортиджа. Пресякохме Понте Умберто, един от двата големи моста, които свързваха острова с новата част, и попаднахме точно на Пиаца Панкали, оживен площад с пазар и доста интензивно движение.

Ето какво казва Цицерон за града: “... Сиракуза е най-големият гръцки град, най-красивият от всички по земята. И това е самата истина. И мястото му е колкото непристъпно, толкова приятно наглед и откъм морето, и откъм сушата; и пристанищата му са в чертите, така да се каже – в скута на града.“

Сиракуза се намира в югоизточната част на остров Сицилия и е на възраст над 2700 години. Градът е основан от древногръцки коринтяни и е имал голямо влияние върху целия район, който се е наричал Магна Греция. Известен е с богатата си гръцка история, защото в един период от време е бил главният съперник на Атина, тогава, когато е блестял като столица на една от най-могъщите държави на Средиземноморието. По-късно се превръща в част от Римската република и Византийската империя. Тук е роден и Архимед.

След опустошителното земетресение от 1693 г. много древни обекти и паметници са били разрушени или повредени, след което градът е възстановен в типичния сицилиански барок. През 2005 г. древният център на Сиракуза е включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Останките от античността са навсякъде.

От останките от античността няма как да не впечатли и храмът, който се намира в самото начало на стария град Ортигия. Все още  археолозите и историците продължават да спорят дали този храм е бил посветен на Аполон или на Артемида, или и на двамата

Храмът на Аполон

Влизайки в старата част, се потопихме в съвсем различна атмосфера.  Впечатляваща архитектура, смесица от гръцки и италиански стил, дебне от всеки ъгъл по тесните улички.

Площадът "Дуомо" е в сърцето на Ортиджа, място, винаги смятано за свещена зона, изпълнена с грандиозни постройки.

Площад Дуомо

Над всички се извисява катедралата "Ил Дуомо", създадена като поредния дорийски храм. В нейните основи още могат да се видят останките от храма на Атина. После се е превърнала във византийска базилика, в нормандска църква, украсявана и разширявана през вековете.

Катедралата „Ил Дуомо“

На площада е разположена и базиликата "Санта Лучия ала Бадиа", която завършва площада "Дуомо" в този край. Старата византийска църква е била построена през 303 г. след мъченическата смърт на светицата, но след земетресенията е възстановена в бароков стил

Базиликата "Санта Лучия ала Бадиа",

Тук е изложен шедьовърът на Караваджо "Погребението на Санта Лучия", сътворен през 1608 г

Недалеч от площад "Дуомо" се намира площадът "Архимед", построен през 1872 г., в чийто център се издига величественият фонтан, работа на Джулио Москети, със скулптурата на Диана-ловджийка в средата

Площад Архимед с фонтана

 Стигнахме и  до пристанищната крепост Кастело Маниаче, кацнала върху удължения триъгълник, който оформя крайната южна част на острова. Замъкът е построен през 1232-1240 г. по заповед на Фридрих ІІ, императора на Свещената Римска империя. Наречен е в чест на Георги Маниак (на италиански: Giorgio Maniace), византийски пълководец, който през 1038-1040 г. отвоювал Сицилия за Византия От 1305 до 1536 г. Кастело Маниаче се ползвал като резиденция на сицилианските крале, после бил затвор, а по-късно бил включен в комплекс от укрепления, защитаващи пристанището и града.

Крепост Кастело Маниаче

Направихме и една крайбрежна разходка из града.

В новата част на града е  Археологическия парк "Неаполис",  където могат да се видят  основните паметници на античността, чиито руини са съхранени до наши дни. Паркът е създаден между 1952-1955 г. и е разположен в новия град върху площ от около 240 хил. кв.м. Нямахме намерение да обхождаме цялото пространство, а го разгледахме само отвън . Там са разположени каменоломните и амфитеатъра.Цена на билета 15 евро.

 Ното – бароковото чудо на Сицилия

Разположеното в югоизточната част на Сицилия градчето  Ното е известно с бароковата си архитектура. Дворците, църквите и дори обикновените къщи удивляват с изящната си красота.

През 1693 г. силно земетресение разрушава старинния град почти изцяло. Жителите му решават да издигнат селището си наново и то само на няколко километра от първоначалното му местоположение. Новото строителство се отличава с функционалност и архитектурна хармония и с жълтеникавия цвят на камъните.

Главната улица “Корсо Виторио Емануеле” започва от внушителната Порта Реале, минава покрай църквата Чиеза ди Сан Франческо, до която се стига по високи стълби, и завършва на централния площад на града.

Порта Реале

От тук започва главната улица Корсо Виторио Емануеле, която е изцяло пешеходна. Повечето сгради са на тази улица.След няколко пресечки се озоваваме пред първата църква  – Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata. В този град, до църквите се стига по доста стълби, защото терена е бил неравен.

Църква  – Chiesa di San Francesco d’Assisi all’Immacolata

Главната катедрала на града – Дуомо, е строена от 1693 до 1770 година. Тя гледа директно към красивия Палацо Дучезикойто се помещава

общината.

.

Катедралата Дуомо

Сградата в която  в момента заседава общинската служба. Срещу такса от 2 евро можете да влезете и да разгледате приемните зали, наред с които Sala degli Specchi (Залата с огледалата), дворцовата зала с интересни фрески от 19 век.

Сградата на общинския съвет

Огледалната зала

Продължаваме по главната улица и попадаме на поредния площад и църква – Chiesa di San Domenico. А пред нея е разположен красивият фонтан Fontana D’Ercole.

Църквата „Сан Доменико“

Срещу църквата се намира Teatro Comunale Vittorio Emanuele. Не особено впечатляваща отвън сграда. Решихме да влезем и да видим какво представлява отвътре. Цената е 3 евро.А вътре има блясъка на Ла Скала, но в умален мащаб

Театър „Виктор Емануел“

След като разгледахме Дуомото завихме надясно и се оказахме пред Palazzo Nicolaci – домът на руска фамилия търговци на риба Николачи. Това е типичен образец на аристократична сицилианска резиденция. Сградата впечатлява с едни от най-интересните балкони в града. Бузести зверове и херувими,

Красиви елементи по фасадата на двореца на Николачи

Как да стигнем до Ното от Катания.

Компанията  AST обслужва автобусната линия Катания –Ното, като пътуването отнема около 1.30 минути, а билета  в двете посоки 13 евро. Автобусът тръгва от автогарата в Катания/билетите се продават в офиса на компанията намиращ се в една от уличките до автогарата/, Спирката в Ното е в близост до градската градина и е на 5 мин от Порта Реале откъдето започва стария град.  Хванахме автобуса в 11ч. и обратно от Ното в 17.45. Времето беше напълно достатъчно да разгледаме стария град, да обядваме и пием кафе.

Горещо препоръчвам да се види Ното.

Храната в Сицилия

Италия е прочута със своите сладки изкушения. Едни от най-добрите от тях безспорно идват от Сицилия. Препоръчвам ви да опитате непременно:

1.Канолите- фалическия символ на плодородието. Те  са най-популярният сицилиански десерт, известен по цял свят.  Канолите

представляват тестена фунийка, която се пълни на място пред клиента с вкусна смес. Финалният щрих са избрани от вас сушени

плодове, шамфъстък или парченца шоколад.

Подобно на повечето сицилиански десерти, и канолите носят със себе си южни средиземноморски аромати. Те са хрупкави, ухаещи на канела, ядки, лимони и портокали.Особено съчетани кафе и каноли-страхотно.

2. Аранчини-. Лично аз много си падам по традиционните аранчини - яйцевидни топки ориз слепен с доматено пюре и пълнеж от парченца месо, моцарела и кашкавал и панирани с галета

Аранчини

3. Верен на сицилианския си темперамент, градът ни поднася и вълнуваща кухня, като най-известното макаронено ястие е „Паста ала Норма” (Pasta alla Norma), наречена в чест на едноименната опера на Белини, която с удоволствие си хапнах .

Паста „Норма“

Паста с морски дарове

Уникално вкусно и всичко това полято с ледено сицилианско пивко вино.

4. ZUPPA DI COZZO – или миди по сицилиански с доматен сос много вкусно, особено с вино…ммммм

5. Паста с миди

Накрая и малко за наистина прекрасната местна кухня. Сицилианците съчетават арабски и европейски вкусове като преобладават арабските.
Има една стара арабска поговорка , че от цяла Африка най-добре се яде в Сицилия :-)
Типично за Сицилия е комбинирането на сладко и солено. Например паста със скариди и стафиди , в салатите лукът и маслините се смесват с червени портокали.
Маслини с люти чушки , сушени на слънце домати в зехтин...

И да не забравя  спагети „Ала Путенеска“, буквално спагети по курвенски, защото труженичките в Сицилия  ги приготвяли набързо с наличните типични за острова продукти , за да привличат клиенти.

Ами с това разказа ми за Сицилия приключи. Отново бих я посетила, защото има още много места и забележителности, които трябва да видя.

Поне веднъж в живота си  човек трябва да посети слънчева  Сицилия.